Решение № 7392 по адм. д. № 5371/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 7392 гр. София , 04.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 51 състав , в публично заседание на 11.02.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Анета Юргакиева при участието на секретаря Светла Гечева , като разгледа дело номер 5371 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ). Образувано е по жалба на Т. Х. К. /T. H. K./, гражданин на Федерална Република Германия , подадена чрез адв. С. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП (ЗППАМ ) с № 24-1058 -000087/08.05.2024 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - С., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ / по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца . Жалбоподателят оспорва ЗППАМ като незаконосъобразна , като излага доводи , че заповедта е издадена при липса на компетентност , неспазване на установената форма , съществено нарушение на административнопроизводствените правила , в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона . Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените по делото разноски . В съдебните заседания жалбоподателят се представлява адв. П., която поддържа жалбата , като моли да бъде съобразен резултата от изготвената експертиза по кръвната проба на жалбоподателя . Ответникът – началник група към ОДМВР – С. изразява писмено становище за неоснователност на жалбата . В съдебните заседания не изпраща представител . Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа страна следното : На 08.05.2024 г. около 13:48 часа Т. Х. К. управлявал собствения си мотоциклет „Сузуки“ ДР350С с немски рег. № ВGJ85 в [населено място ] по ул. Р., като до бившия ресторант „Р.“ с посока на движение към магазин „К.“ бил спрян за проверка от служители на МВР . На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с дрегер - D. test 5000, фабричен номер ARJF 0062, при което уредът отчел положителен резултат за наличие на бензодаизепини . Водачът изразил несъгласие с показанието на уреда , като заявил , че е приемал само ибупрофен и парацетамол . На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване номер 102437 в ЦСМП при МБАЛ С.. Същият е бил придружен до МБАЛ С., където е дал кръвна проба за изследване . На Т. Х. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН / № 1165590 от 08.05.24 г. , с който било констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП . С оглед съставения АУАН , като е приел , че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП , Н. А. Т., на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С., издал процесната Заповед 24-1058 -000087/08.0 5.2024г., с която на Т. Х. К. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца . Съгласно съдебна химикотоксикологична експертиза № И-11444 от 11.12.2024 год., изготвена по ДП №196/2024 г. по описа на РУ-С. от специалисти в специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА , в представените за изследване проби от кръв и урина , взети от Т. Х. К., не се установява наличие на алкохол и наркотични и/или упойващи вещества . При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : Жалбата е допустима , а по същество е основателна . Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица . С оглед съдържащата се по делото Заповед № 1695/22.12.2022 г., издадена от директора на ОДМВР С. във връзка със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи , също приложена по делото , съдът приема , че оспорената заповед е издадена от компетентен орган . Спазени са изискванията за форма по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и административнопроизводствените правила. Заповедта е

мотивирана в достатъчна степен , като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. По отношение материалната законосъобразност на акта съдът намира следното : Правното основание на процесната принудителна администрати вна мярка е чл. 171, т. 2а, б."б" ЗДвП . Според посочената разпоредба , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик , който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози , както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози , или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико -токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година . Видно от посочената разпоредба , относимото към разглеждания случай основание е свързано с управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози . Редът , по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на ППС , е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози . Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата , при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство , а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Според чл.6, ал.10 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установя ва въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване . Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози , полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико -токсикологично лабораторно изследване /чл.7, ал.2/ . В случая направеният при полицейската проверка тест е отчел употреба на наркотични вещества . Жалбопо дателят обаче не е отказал да подпише или да получи талона за изследване , явил се е на указаното място в МБАЛ С. и е дал биологична проба , която е изпратена и изследвана в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА . Видно от резултата от изследването , не е установено наличие на наркотични и/или упойващи вещества в кръвта на жалбоподателя . Следователно , тъй като химикотоксикологичната експертиза опровергава положителният резултат , отчетен от проверката на контролния орган с Д. тест 5000, не е налице хипотезат а на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП и не са изпълнени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка . Предвид изложеното , оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена . При този изход на спора жалбопод ателят има право на разноските по делото , възлизащи общо на 910 лв. за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение . Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , което съдът преценява като неоснователно . Така

мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл . второ АПК , Административен съд София – град, IIІ отделение , 51 състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалбата на Т. Х. К. Заповед № 24-1058 -000087/08.05.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП , издадена от началник група към ОДМВР – С.. ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Т. Х. К. разноски по делото в размер на 910 лева. Решението не подлежи на обжалване . СЪДИЯ :