Решение № 24550 по адм. д. № 8392/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 24550 гр. София , 22.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 43 състав , в публично заседание на 16.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Весела Цанкова при участието на секретаря Десислава В Симеонова , като разгледа дело номер 8392 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК . Образувано е по жалба на „Моника инвест“ ЕООД , ЕИК [ЕИК ], с адрес [населено място ], район „П.“, [улица ], чрез управителя Б. Ж. В., срещу Ревизионен акт № Р – 22220423003904 – 091 – 001/05. 03. 2024 г., издаден от М. Й. С., орган , възложил ревизията и М. С. С., ръководител на ревизията , в частта , в която е потвърден

с

Решение № 910/02. 07. 2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП– С.. С ревизионния акт в оспорената част по ЗКПО за данъчен период 2022 г. е установено намаление на данъчната загуба с 39 039.75 лева, а по ЗДДС за данъчни периоди от м. 07. 2022 г. до м. 12. 2022 г. са установени задължения за главници и лихви , както следва : за данъчен период м. 07. 2022 г. главница в размер на 3372.89 лева и лихви в размер на 634.03 лева , за данъчен период м. 08. 2022 г. главница в размер на 598.48 лева и лихви в размер на 107.35 лева, за данъчен период м. 09. 2022 г. главница в размер на 843.58 лева и лихва в размер на 144.28 лева , за данъчен период м. 10. 2022 г. главница в размер на 598.10 лева и лихва в размер на 97.14 лева , за данъчен период м. 11. 2022 г. главница в размер на 1342.68 лева и лихва в размер на 206.89 лева, за данъчен период м. 12. 2022 г. главница в размер на 1047.11 лева и лихва в размер на 151.75 лева. С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт в оспорената част като незаконосъобразен . Правят се възражения , че органите по приходите необосновано и при липса на доказателства са приели , че наетото МПС е ползвано за служебни и лични нужди в съотношение 50:50, а не както е декларирано от жалбоподателя 75:25. Доказателств ената тежест в случая пада върху издателите на акта, тъй като се касае за допълнително определен ДДС , а не за ползване право на приспадане на данъчен кредит . От приходната администрация не се доказва нито една безвъзмедна доставка , която да е приравнена на възмездна по смисъла на чл.9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС . Доводите се отнасят както за установените задължения по ЗДДС , главници и лихви , така и за увеличаването на счетоводния финансов резултат за 2022 г. със сумата от 39 039.75 лева, с която сума е намалена декларираната от жалбоподателя загуба . В хода на съдебното производство по същество възраженията се поддържат от адв. К.. Направено е искане за присъждане на разноски по списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК . Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С., чрез юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата . Излага съображения , че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства , които да са различни от тези, събрани в хода на ревизионното производство , поради което фактическата обстановка е идентична . Поддържа правните изводи в ревизионния акт, както и тези в потвърдителното решение . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение . Претендира юрисконсултско възнаграждение . Съдът , въз основа на представените по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено от фактическа страна следното : Със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 22220423003904 – 020- 001/03. 07. 2023 г., изданена от М. Й. С., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – С. е възложено извършване на ревизия на „Моника инвест“ ЕООД за установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2022 г. и за задължения по ЗДДС за периода от 28. 12. 2018 г. до 31. 05. 2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р – 22220423003904 – 092 – 001/07. 02. 2024 г. Срещу ревизионния доклад не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК . Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р – 22220423003904 -091-001/05. 03. 2024 г., издаден от М. Й. С., орган , възложил ревизията и М. С. С., ръководител на ревизията . При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден

с

Решение № 910/02. 07. 2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП– С., в частта, в която е предмет на съдебното обжалване . В хода на съдебното производство са приети доказателствата от ревизионното производство , както и доказателствата , представени от жалбоподателя при оспорване на ревизионния акт по административен ред. Страните не са искали събирането и не са представили други доказателства . При така установената фактическа обстановка , съдът формира следните правни изводи : Жалбата е подадена от надлежна страна , в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК , след изчерпване на задължителното административно обжалване , поради което е допустима . Разгледана по същество е основателна . Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган , от възложителя на ревизията – М. Й. С., вписана в ЗВР, оправомощена със Заповед № РД – 01 – 849/31. 10. 2022 г. на директора на ТД на НАП – С. и от М. С. С., ръководител на ревизията , вписана в ЗВР № Р-22220423003904 – 020 – 001/03. 07. 2023 г. Ревизионният акт, ЗВР, РД са подписани с квалифицирани електронни подписи , за което са представ ени удостоверения от ответника на хартиен и магнитен носител . Ревизионният акт е подписан с квалифицирани електронни подписи , по смисъла на Регламент 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета , издадени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги . Всички поставени подписи са валидни към момента на поставянето им. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма , съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК , като съдържа всички задължителни реквизити . Основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъ образен е неправилното разпределение на доказателствената тежест , довело до неправилно приложение на материалния закон . В хода на ревизионното производство е установено , че жалбоподателят е декларирал получена услуга от „UNEXPECTED FACILITY MANAGEMENT GM BH", Германия с VAT DE320442525. Същата е свързана с ползване от жалбоподателя под наем на МПС , а именно : „A. S8 TFSI", с регистрационен номер CR-BV 9999. Предвид смесената употреба на цитираното МПС , както за стопански , така и за лични нужди , е представен а декларация от дружеството за възприет метод за разграничаване на разходите за стопанска дейност и лично ползване на гореописаното МПС в размер на 25%. Ревизиращият екип е определил данъчна основа както за облагане с ДДС , така и за признаване на разходи при облагане с корпоративен данък в размер на 50 на сто за лично ползване и 50% за икономическата дейност на дружеството . В тази връзка е начислен данък /изискуем с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС / за доставки по реда на чл. 9, ал. 3, т.2 от ЗДДС /безвъзмездни , приравнени на възмездни / върху данъчна основа , определена съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС .

Мотивите на приходната администрация са, че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС определя , че данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи , свързани с извършването й. Следва да се има предвид , че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС сумата на направените преки разходи включва и другите преки разходи за стоки и услуги , пряко свързани с експлоатацията на активите . Данъкът за безвъзмездна , приравнена на възмездна , доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик на услугата по предоставяне на ползването (чл. 82, ал. 1 от ЗДДС ). По аргумент от чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъчният период , през който данъкът следва да се отрази в дневника за продажби и справката -декларация за ДДС , е данъчният период , през който е издаден данъчният документ . В случаите , когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по ЗДДС , това е данъчният период , през който данъкът е станал изискуем . Като се имат предвид гореизложените данни ,

мотиви и съображения по отношение на направените преки разходи по експлоатацията на МПС за лични нужди , на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС , чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са начислили данък върху основа определена съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС за 2022 година , съответно са начислени и лихви . Разходите по ЗКПО за наетия лек автомобил също са признати в съотношение 50% за лични нужди и 50% за икономическата дейност на търговското дружество , вместо декларираните 25% за лични нужди и 75% за икономическата дейност . В резултат на това се е стигнало до намаляване на данъчната загуба с 39 039.75 лева. Настоящата съдебна инстанция счита , че липсва основание за промяна на декларирания от „Моника инвест“ ЕООД начин на ползване на наетия от „UNEXPECTED FACILITY MANAGEMENT GMBH", Германия автомобил . По отношение на задълженията по ЗДДС , съгласно чл. 9, ал.3, т.2 от ЗДДС , в редакцията , в сила от 01. 01. 2020 г., за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице , на собственика , на работниците и служителите или по-общо за цели , различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице . В конкретния случай приходната администрация е приела , че наетият автомобил е ползван безвъзмездно за лични нужди на собственика на дружеството , като е признала ползването му за стопанска дейност в съотношение 50: 50, вместо декларираното 25: 75. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т.2 от ЗДДС транспонира чл. 26, § 1 от Директива 2006/112/ ЕО, който също приравнява на възмездна доставка и безвъзмездната доставка на услуга , извършена от данъчнозадълженото лице за цели , различни от икономическата дейност на лицето . Въпросът дали данъчно задълженото лице е извършило възмездни доставки на услуги при условията на чл.9, ал. 3, т. 1 ЗДДС е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай . Касае се за начисляване на ДДС , поради което доказателствената тежест за установяване предоставянето на услуги , представляващи възмездни доставки е на органите по приходите . Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, употребата на включената в стопанските активи на задълженото лице стока за лични нужди или за нуждите на персонала или най-общо за цели , различни от икономическата дейност се приравнява на възмездна доставка на услуги и подлежи на облагане съгласно чл. 26, ал. 1 от Директива 2006/112/ ЕО, транспонирана с чл. 9, ал. 3 от ЗДДС . След като доказателствената тежест е на приходната администрация , следва в ревизионния акт да се съдържат фактически констатации за какво точно и кога е използван автомобила и за какви лични нужди на управителя на дружеството . В ревизионния акт не се твърди за пътуване за лични нужди на конкретни дати , екскурзии , отпуск , почивки . Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад е посочено за какви точно цели, различни от икономическата дейност на търговеца , приходната администрация е установила да са ползва процесния автомобил . Освен , че точните лични нужди не са посочени , то същите не са и доказани . Приходната администрация не е събрала посредством способите , предвидени в ДОПК никакви конкретни данни относно дати , маршрут , водач на автомобила за конкретни пътувания , за да обоснове извода си, че процесният автомобил не е използван в дейността на дружеството . В

мотивите на потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП“ , за да обосноват констатацията си, че автомобилът е използван за лични нужди , органите по приходите са приели , че представените пътни листове са бланкетни , с идентично съдържание и не доказват целта на пътуванията . Липсват нормативни основания въз основа на които идентичното съдържание на документите да има отношение към целите за ползване на съответния автомобил . В тежест на приходната администрация е било да докаже , че автомобилът е ползван за лични цели , конкретно кога и за какво , но това в случая не е направено . Ревизионният акт в оспорената част на установените задължения по ЗДДС , главница и лихви за периодите от м. 07. 2022 г. до м. 12. 2022 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен . По аналогични съображения на тези относно задълженията по ЗДДС , следва да се отмени ревизионния акт и в частта на намалената данъчна загуба с 39 039.75 лева за 2022 г. с непризнати разходи по декларираните от жалбоподателя за ползването на автомобила за служебни цели в съотношение 75:25 спрямо ползването за лични нужди .“Моника инвест“ ЕООД е наело МПС A. „A. S8 TFSI", с регистрационен номер CR-BV 9999 от „UNEXPECTED FACILITY MANAGEMENT GMBH", Германия . През 2022 г. дружеството е направило разходи за ремонт на автомобила и закупени материали за него от „Порше интер ауто БГ“ЕООД , което е доставчик на автомобили , части и принадлежности за тях, както и на ремонтни услуги . На база на издадените фактури е установено , че са платени разходи в размер на 78 070.50 лева, като от тях са признати 50% в размер на 39 039.75 лева. По причини , изложени по – горе , че приходната администрация не е доказала ползването на автомобила за лични нужди , което е в доказателствена тежест на органите по приходите , липсва основание за промяна на декларираното съотношение на ползване на наетия автомобил и за промяна на декларираната загуба за 2022 г. от страна на „Моника инвест“ ЕООД . В тази част ревизионния акт също е незаконосъобразен и следва да бъде отменен . В този смисъл е съдебната практика на ВАС на РБ,

Решение №3125/23. 03.2023 г. по адм. дело № 7539/2022 г.,

Решение № 950/02. 02. 2022 г. по адм. дело №6046/2021 г.,

Решение № 4774/14. 04. 2021 г. по адм. дело №9549/2020 г. При този изход на правния спор е основателно искането за заплащане на разноски на жалбоподателя за съдебното производство в размер на 1250 лева , от които 50 лева държавна такса и 1200 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение за съдебното производство . Разноските за обжалване на ревизионния акт по административен ред не могат да бъдат присъдени като съдебни разноски , защото са в друго производство , а не в настоящето съдебно производство . Същите могат да бъдат предявени в отделно исково производство . Не е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , което е под минимал ния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Воден от горното , съдът

РЕШИ:

: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 22220423003904 – 091 – 001/05. 03. 2024 г., издаден от М. Й. С., орган , възложил ревизията и М. С. С., ръководител на ревизията , в частта , в която е потвърден

с

Решение № 910/02. 07. 2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С. и с която по ЗКПО за данъчен период 2022 г. е установено намаление на данъчната загуба с 39 039.75 лева, а по ЗДДС за данъчни периоди от м. 07. 2022 г. до м. 12. 2022 г. са установени задължения за главници и лихви , както следва : за данъчен период м. 07. 2022 г. главница в размер на 3372.89 лева и лихви в размер на 634.03 лева , за данъчен период м. 08. 2022 г. главница в размер на 598.48 лева и лихви в размер на 107.35 лева, за данъчен период м. 09. 2022 г. главница в размер на 843.58 лева и лихва в размер на 144.28 лева , за данъчен период м. 10. 2022 г. главница в размер на 598.10 лева и лихва в размер на 97.14 лева , за данъчен период м. 11. 2022 г. главница в размер на 1342.68 лева и лихва в размер на 206.89 лева, за данъчен период м. 12. 2022 г. главница в размер на 1047.11 лева и лихва в размер на 151.75 лева. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - Дирекция "ОДОП " - С. при ЦУ на НАП да заплати на „Моника инвест“ ЕООД ,[ЕИК ], с адрес [населено място ], район „П.“, [улица ] направените по делото разноски в размер на 1250.00 / хиляда двеста и петдесет / лева . РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България , в 14 - дневен срок от съобщението . СЪДИЯ :