Решение № 24452 по адм. д. № 3087/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 24452 гр. София , 22.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 15 състав , в публично заседание на 22.10.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Росица Цветкова при участието на секретаря Антонина Митева , като разгледа дело номер 3087 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК . Образувано е по жалба на И. И. С. от [населено място] срещу ревизионен акт Р-22221522004291 -091-001/17.10.2023 г., потвърден

с

решение № 85 от 18.01.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С., с който на лицето са установени задължения за данъчен период 2017г. и за 2018г. по ЗДДФЛ – задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно осигурителни вноски по ЗЗО за 2017г. и 2018г. в общ размер на главниците 6 192.82 лв. и лихви в размер на 3 277.44лв. Жалбоподателят твърди , че РА е незаконосъобразен , тъй като не е налице недостиг на средства , т.е. доход с неустановен произход , още по-малко недеклариран доход от трудова дейност . По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа . Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител оспорва основателността на същата по

мотивите , изложени в РА и в решението на директора на Дирекция ОДОП – С.. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение . След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното : Жалбоподателката към 2017г. и 2018г. е местно физическо лице с постоянен адрес в [населено място ], без дейност като ЕТ, не е самоосигуряващо се лице , не е собствен ик на капитала или управител на търговски дружества . Подала е декларация образец № 7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход " на 18.09.2017 г., с която е завила , че ще се осигурява по реда на чл. 40, ал. 5Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от ЗЗО. Като лице без доходи от трудова дейност , жалбоподателката е внасяла здравноосигурителни вноски в минималния предвиден от закона размер . За периода не е установено да е осъществявала срещу възнаграждение трудова дейност или търговска такава . Жалбоподателката и за двете години не е подавала годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ . Настоящото ревизионно производство спрямо И. И. С. е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 22.08.2022 г., издадена от И. М. Р. – началник сектор „Ревизии” при Дирекция „Контрол” при ТД на НП – С., който е сред лицата , определени като органи по приходите , с право да възлагат ревизии със заповед № РД – 01 - 128 от 18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – С.. Обхватът на възложената ревизия е установяване на задължения за: „данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017г. - 2018г. и здравно осигуряване – за самоосигуряващи се“ за период 2017г. и 2018г. Със заповедта за възлагане на ревизията са определени длъжностните лица , които следва да я извършат , както и срокът за завършването ѝ - два месеца от датата на връчване на заповедта на ревизираното лице . Заповедта е връчена на 24.03.2023 г., т.е. първоначално определеният срок е бил до 24.05.2023 г. С последваща заповед от 19.05.2023 г. срокът за завършване на ревизията е удължен с един месец – до 24.06.2023 г. С нова заповед от 21.06.2023 г. срокът е удължен още с два месеца – до 24.08.2023 г. С уведомление от 19.06.2023 г., получено на 05.07.2023 г., жалбоподателката е известена от ревизиращите органи , че: „имуществото и разходите превишават размера на декларираните и получени доходи и източници за финансиране за 2017г. и 2018г. Разходите са платени по банков път и са се увеличили наличните суми в банковите сметки в края на 2018г., към 31.12.2018 г. Не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. и не са декларирани получени доходи . Във връзка с това са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК ., поради което данъкът върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за период 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК“ . По повод на това уведомление ревизираното лице е дало писмени обяснения , в които е изтъкнало в частност и следното обстоятелство : Чрез декларация от 05.03.2020 г., подадена в рамките на предходно ревизионно производство , е било заявена пред ревизиращи органи , че към 01.01.2017 г. е разполагала със сума в размер на 71 700лв., получена по наследство от майка ѝ, за произхода на която е представила доказателства (декларацията е приобщена по настоящото ревизионно производство – на стр. 210 от преписка та). Резултатите от ревизията са обобщени в ревизионен доклад , издаден на 20.09.2023 г. от определените ревизиращи органи . В доклада е възприето , по отношение баланса на ревизираното лице за всяка от двете години , предмет на ревизия , че е налице недостиг на средства , необходими за извършване на документално доказаните разходи . Обясненията на ревизираното лице са обсъдени , но съществената част от тях – относно притежанието на сума в брой към началото на 2017г. в размер на 71 700лв. и респ . към 2018г. в размер на 49 200лв. са отхвърлени като недоказани най-вече по съображения , че от момента , в който майката е разполагала със сума над 100 000лв., до 2017г. са изминали около 9 години . Произходът на средствата и наличието им у майката на жалбоподателката към 2008г. не е оспорен . Превишението на разходите спрямо доходите в размер на 22 617.87 лв. за 2017г. и в размер на 16 100лв. за 2018г. е възприето като данъчна основа , върху която следва да се определят задължения по ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. и респ . да се приеме за доход , въз основа на който следва да се изчисляват задълженията за ЗОВ за 2017г. и 2018г. Докладът е връчен на ревизираното лице на 02.10.2023 г. На 30.10.2023 г. е издаден ревизионният акт от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията . С РА е прието , че е налице недостиг на средства за 2017г. в размер на 22 617.87 лв. и за 2018г. – в размер на 16100 лв. Основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за всеки от периодите , е определена на основание чл. 124, ал. 4 от ДОПК в размер на установения недостиг , намален с размера на дължимите ЗОВ . Съответно установеният недостиг е възприет като осигурителен доход и са определени допълнителни задължения за ЗОВ . Така с РА са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и по ЗЗО, както следва : - задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17Чл. 17. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) от ЗДДФЛ : за 2017г. в размер на 2080лв. главница и лихва в размер на 1187.80лв.; за 2018г. в размер на 1481.80лв. главница и 692.49лв. лихви . - задължения за ЗОВ по ЗЗО: за 2017г. в размер на 1809.42лв. главници и лихви в размер на 911.30лв.; за 2018г. – 1288 лв. главница и 513.51лв. лихви . Общо : 9963.52 лв. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП . Жалбата е отхвърлена изцяло. Във връзка с основното спорно обстоятелство по делото – налице ли недеклариран доход в размер на 22 167.87 лв. за 2017г. и 16 100лв. за 2018г., който подлежи на облагане и източникът на дози доход трудова дейност ли е, по делото се установи следното : Преди всичко няма каквото и да било въведено твърдение от страна на данъчните органи , че сумите , които са възприети като недостиг на парични средства и респ . недеклариран доход , подлежащ на облагане , са доход от трудова дейност . Подобно обстоятелство не е въвеждано и респ . не е било предмет на доказване . Не е спорно обстоятелство по делото , че майката на жалбоподателката - Т. К., починала на 07.01.2012 г., е получила от Министерство на здравеопазването на 27.06.2008 г. въз основа на влязло в сила решение по банков път сума в размер на 147 106.80лв., представляващо обезщетение за претърпени вреди . Обществено известен е фактът , че К. осъжда МЗ да ѝ плати обезщетение поради липса на животоспасяващи лекарства за онкоболните , каквато е била самата К., а това се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Я. К.. Жалбоподателката е единствена наследника на К., видно от наличното по преписката удостоверение за наследници . Безспорно е между страните , че на различни дати в периода от 30.06.2008 г. до 25.09.2009 г. К. е изтеглила било директно от банковата сметка , по която е преведено обезщетението , било след прехвърляне в друга сметка , общо 109 750 лв. Още в рамките на извършена на лицето проверка на доходите предхождаща ревизията И. С. е твърдяла , че след смъртта на майка ѝ, в домашен сейф заедно с брата на майка ѝ – Я. К., са открили сума в размер на 90 000лв., която е останала на нейно разположение . От тази сума е харчено през годините 2014, 2015 г., 2016, 2017 и 2018, като благодарение на остатъцит е от нея, тя е разполагала с налични в брой в началото на 2017г. - 71 700лв. и в началото на 2018г. – 23 200лв. Тези обстоятелства са потвърдени от брата на майка ѝ в нарочна декларация още през 2020г. Братът на майката – Я. К., е разпитан като свидетел по делото . От показанията му се установява , че той е имал изключително близки отношения със сестра му, по-голяма от него с 9 години , изградени и в резултат на ранната смъртта на майка им през 1981г., след която К. се е грижила за него (тогава той е бил на 7 години , а К. – на 16г.). През последните три години от живота на сестра му той се е грижил за нея, като дори е напуснал работа по тази причина . Свидетелят утвърждава , че Т. К. не е имала голямо доверие на банките , защото през 90-те години на миналия век семейството им е загубило вложени в банка пари в размер на 60 000лв. Поради тази причина изтеглила на части обезщетението си от сметката си в „Прокредит банк“ и е съхранявала парите в малък сейф в дома си. След спечелването на делото срещу МЗ и получаване на обезщетението най-значителните суми , които харчила , били за екскурзия в И. за около 5000лв., като наред с това поради активното ѝ участие в обществения живот започнала да прави разходи за хубав гардероб , чийто приблизителен размер той не би могъл да определи . Свидетелят сочи , че през 2009г. К. заедно с д-р С. К. и адв. Г. е основала фондация „Център за защита правата в здравеопазването“ набираща средства основно от фармацевтични компании и физически лица . Като член на управителния съвет и председател на фондацията К. получавала месечно възнаграждение в размер на 1500лв. до смъртта си. Свидетелят утвърждава още, че непосредствено след смъртта на сестра му, той заедно с племенницата си отворил сейфа и открили в него сума в размер на 90 000лв., която била приета като наследство от жалбоподателката изцяло . Свидетелят добавя , че не знае какво жалбоподателката е направила с тази сума , както и че не е имал поглед върху бизнеса и разходите на семейството на С.. Достоверността на показанията на свидетеля не може да се отрече само заради роднинската връзка и близките му отношения с жалбоподателката , още повече че част от удостоверените обстоятелства са от такова естество , че няма причина да бъдат известни на широк кръг от хора или за тях да има писмени доказателст ва – наличието на сейф в дома на К., държането на голяма сума пари в него , размерът на оставените в наследство налични в брой парични средства . Напротив , подобни обстоятелства обективно са от такова естество , че обичайно са известни на възможно най-малко брой лица и то на най-доверените . Затова достоверността на неговите показания следва да се преценява на база останалия събран по делото доказателствен материал и с оглед опитните правила . Съдът намира , че показанията на К. са логични , последователни , вътрешно непротиворечиви , предаващи информацията в степен на подробност , адекватна на изминалия период от време (т.е. лишени са от прекалена детайлизираност ) и съответна на обичайния достъп до информация , който един доверен близък роднина би имал , кореспондират на много обществено известни или безспорни факти , а наред с това достоверността им не се разколебава от каквито и да било други безспорни доказателства , събрани по делото – напр . да са били установени разходи на К. или съответно на С. в периода до 2013г. в големи размери . Обстоятелството , че К. не е правила разходи за допълнително обезпечение на държаните пари в дома си напр . чрез охранителна фирма или видеонаблюдение , които са установени в хода на ревизионното производство , не са от такова естество , че да отричат по несъмнен начин твърдението , че К. е държала голяма сума пари в дома си. Държането на пари в дома , наместо в банка , след банковата криза в края на миналия век, при която много хора загубиха спестяванията си, не е нещо необичайно . Отделно от това разбираемо и естествено би било К. да се стреми да обезпечи единственото си дете и да запази голяма част от тази сума , още повече предвид заболяването ѝ. Периодът от 2008г. до 2013г. не е толкова дълъг , че да не позволява подобни средства да бъдат запазени , още повече , че К. е имала и други доходи , с които да обезпечава текущите си нужди . По всички тези съображения съдът приема , че показанията на К. са достоверни . На база тази констатация , съдът приема за верни твърденията на жалбоподателката , че разходит е, направени през 2017г. и 2018г., които превишават приходите ѝ, са били обезпечени от получените по наследство парични средства от майка ѝ и не представляват доход , още по-малко такъв , който да не е деклариран и респ . необложен . Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство . На следващо място жалбоподателката не е била длъжна да подава декларация за получените по наследство средства от майка си. Задължението за подаване на такава декларация на практика е отпаднало за преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения през 2004г. с изм. на ЗМДТ , публикувани в бр. 106 на ДВ. Нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗМДТ урежда , че тези лица не дължат данък върху наследството и следователно вече нямат качество данъчно задължени лица . Задължението за подаване на декларация е само за данъчно задължените лица – чл. 32, ал.1 от ЗМДТ . Отделно от това размерът на наследената сума е голям , а периодът от наследяването до 2017г. е сравнително кратък и то такъв , който не е белязан от голяма инфлация . Затова при липса на установени значителни разходи на жалбоподателката в годините преди 2017г. съдът намира за достоверно твърдението , че към 2017г. е запазила приблизително 70 000 хил. лева от наследените 90000лв. С оглед установеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи : Производството по делото е допустимо , доколкото жалбата срещу ревизионния акт е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес . При преценка на основателността на жалбата съдът съобрази следното : Ревизионното производство е валидно образувано , тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентно лице . Ревизията е приключила в предвидените от закона срокове . Ревизионният акт е издаден от компетентен орган , в предвидената от закона форма . Съдът намира , че не са били налице сочените основания от ревизиращите органи за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК – наличие на приходи /доходи с неустановен произход , тъй като от събраните доказателства още в хода на ревизионното производство е можело да се установи произходът на сумите , представляващи превишение на стойността на разходите над приходите за 2017г. и 2018г. (в размер съответно от 22 617.87 лв. за 2017г. и 16 100лв. за 2018г.), а именно : наследство от майката на жалбоподателката със средства , придобити от полученото обезщетение . Дори да се приеме , че ревизията правилно е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК , то на база събраните доказателства по делото и по аргументите , посочени по-горе , съдът приема , че сумите в размер съответно от 22 617.87 лв. за 2017г. и 16 100лв. за 2018г. не представляват доход за жалбоподателката и не подлежат на облагане . Съгласно чл. 6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придоби доходи от източници в Република България и в чужбина . В чл. 10 ЗДДФЛ са посочени видовете доходи в зависимост от източника – доходи от трудови правоотношения , доходи от стопанска дейност като едноличен търговец , доходи от друга стопанска дейност , доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество , доходи от прехвърляне на права или имущество , доходи от източници по чл. 35, както и доходи , облагаеми с окончателни данъци по този закон .Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ регламент ира, че не се смята за доход полученото имущество по наследство . По изложените съображения съдът приема , че сумите в размер съответно от 22 617.87 лв. за 2017г. и 16 100лв. за 2018г. не са доход за жалбоподателката по смисъла на ЗДДФЛ , поради което оспореният ревизионен акт, с който се установяват задължения за лицето за 2017г. в размер на 2080лв. главница и лихва в размер на 1187.80лв.; за 2018г. в размер на 1481.80лв. главница и 692.49лв. лихви , се явява незаконосъобразен , както по отношение на главницата , така и по отношение на определените лихви и следва да бъде отменен . На следващо място , по изложените по-горе съображения , не е имало основание установеното превишение на разходите над приходите да служи за основание за определяне на допълнителни задължения за здравно осигурителни вноски . Не е налице осигурителен доход , върху който лицето да е било длъжно да внася здравно осигурителни вноски в посочените в РА размери . Независимо от това следва да се посочи , че дори да се приеме , че превишението на разполагаемите средства за всяка от годините представлява доход с неустановен произход за жалбоподателката , който подлежи на облагане , то данъчните органи не са въвели твърдение , че доходът е от трудова дейност , още по-малко са ангажирали доказателства в тази връзка . Здравноосигулителните вноски се определят само върху осигурителния доход , т.е. върху дохода от трудова дейност . Съгласно Тълкувателно

решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., не е налице законова презумпция , че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице , които са му били необходими , за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период , но не е установен източникът на парични средства (доходи ), осигурили въпросните разходи . Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК , са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. Както вече се посочи , органите по приходите дори не са въвели такова твърдение с РА. По всички тези съображения съдът приема , че РА и в тази част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен , както по отношение на главниците , така и по отношение на лихвите . С оглед изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на жалбоподателката следва да се постави на обсъждане . По делото са представени доказателства за платени 10лв. за държавна такса . На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК Дирекция „ОДОП” – [населено място ] при ЦУ на НАП следва да плати на И. И. С. разноските по делото в размер на 10лв. По изложените съображения и на основание чл.160, ал. 1 от ДОПК , Административен съд – София град , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на И. И. С. от [населено място ] ревизионен акт Р-22221522004291 -091-001/17.10.2023 г., потвърден

с

решение № 85 от 18.01.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – С., с който са установени задължения за данъчен период 2017г. и за 2018г. по ЗДДФЛ – задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно осигурителни вноски по ЗЗО за 2017г. и 2018г. в общ размер на главниците от 6 192.82лв. и лихви в размер на 3 277.44лв. ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – [населено място ] при ЦУ на НАП да плати на И. И. С. от [населено място ], разноски по делото в размер на 10лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните . Съдия :