Решение № 826/20.06.2025 АД №36/2025 АС Габрово

Решение № 826/20.06.2025 АД №36/2025 АС Габрово

Оспорване на Заповед по КП № 1, 181 Оспорване на Заповед по КП № 1, 181 Оспорване на Заповед по КП № 1, 181

Жалбоподател: МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, ЕИК 107507982

Административен орган: директор на РЗОК – Габрово

Ответник: Национална здравноосигурителна каса

Обжалваният административен акт е немотивиран, като е налице само препратка към съставения при проверката Протокол от проверката и решението на АК. Актът не съдържа конкретни фактически основания в двата си пункта. Не става ясно по какви причини се предвижда да не бъде закупено лечение по пункт № 1 от ИАА именно от първоначалния прием. Лечението е извършено в пълен обем и не са констатирани нарушения. По отношение на нарушението по пункт № 2 същото не е описано и не е доказано. Съдът не счита, че при събиране на Арбитражна комисия за обсъждане на всяко едно възражение по всеки един случай на констатирано нарушение на лечебно заведение следва да се сформира комисия с нов състав, за членове на който да се търсят всеки път и за всяко отделно решение специалисти с профила на конкретно заболяване.

Делото е В жалбата си лечебното заведение сочи, че процесният ИАА е немотивиран, като е налице само препратка към съставения при проверката Протокол от проверката и решението на АК. Актът не съдържа конкретни фактически основания в двата си пункта. Не става ясно по какви причини се предвижда да не бъде закупено лечение по пункт № 1 от ИАА именно от първоначалния прием. Лечението е извършено в пълен обем и не са констатирани нарушения. По отношение на нарушението по пункт № 2 същото не е описано и не е доказано. В Арбитражната комисия не е участвал специалист с профила на процесните заболявания, което жалбоподателят счита за съществено процесуално нарушение.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. С. Б. от АК – Габрово, която поддържа депозираната жалба. Ответната страна се представлява от юрисконсулт М. Н., който оспорва жалбата. И двете страни претендират за присъждане на деловодни разноски.

На основание чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите, непосочени в нея, основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от същия нормативен акт за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесния административен акт. Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която направи и следните правни изводи:

По делото не се спори, а и от приложените по него доказателства се установява, че жалбоподателят предоставя болнична медицинска помощ, финансирана от НЗОК, въз основа на сключен Договор № 070247 от 18.10.2023 г., действащ за процесния период на извършване и установяване на твърдяните нарушения и издаване на процесната заповед. Процесните случаи касаят лечение на пациенти при жалбоподателя по две КП, за които този договор е в сила, поради което изпълнението на диагностично-лечебният алгоритъм /ДЛА/ по тях подлежи на контрол по реда на НРДМД 2023 и ЗЗО. Заповедта е издадена от директора на РЗОК – Габрово, в изпълнение на правомощията му по чл. 76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО , като съдът намира същата за издадена от оправомощен административен орган в рамките на предоставената му по закон компетентност.

Със Заповед № 07/РД-25-652 от 29.11.2024 г. /л. 18/ на директор РЗОК – Габрово е разпоредено извършване на първична, планова тематична проверка от екип на същата администрация на жалбоподателя – МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, по изпълнението на договора от 18.10.2023 г., с обхват на същата – месец ноември, 2024 г. и са определени служители – контрольори, които да я извършат. В изпълнение на заповедта, служителите-контрольори са извършили възложената им проверка и за резултатите от нея са съставили Протокол № 650 от 03.12.2024 г. В него е описано по повод лечението на процесните пациенти следното:

1. В пункт № I.3 е описан случаят на пациентката Т. Б., приета с ИЗ № 4483 на лечение при жалбоподателя за периода 01.11.2024 г. – 04.11.2024 г. по КП № 1 с окончателна диагноза: Заплашващ аборт. Постъпва в АГО с болки в корема и кървене. Проведени са изследвания и лечение. След проведена адекватна терапия и покой на легло, оплакванията постепенно са отзвучали, но след две седмици е хоспитализирана отново по същата КП. Според нормата на чл. 386, ал. 1 от НРДМД 2023 – 2025 г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. По тази причина дейността по тази ИЗ се предлага за незакупуване.

2. В пункт № II.3 е описан случаят на пациентката А. К., лекувана в периода от 03.11.2024 г. до 08.11.2024 г. по КП № 181 „Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство“, с окончателна диагноза „Илеус перобтурационем. Фекалом. Мануална дилатация на ануса. Постъпила с остър и силен болков синдром в торакалната област в ляво, силно затруднено дишане поради провокилане на болката при инспириум и движение, тежък болков синдром, който е повод за спешна хоспитализация с оглед диагностично уточняване и лечение. Коремът е подут и мек, перистартиката се чува на аускултация. На лявата страна по дерматомите се вижда дерматит херпетиформис, причиняващ болка при дишането и движението. Извършени са консултативни прегледи от лекар Вътрешни болести. Налице са изброени съпътстващи заболявания. Съобщава, че от няколко месеца има упорит запек и от около 1 седмица – подуване в коремната област , като не е ходила по голяма нужда повече от 5 дни. От 1 седмица има установен Х. З. в лумбално-сакралната област, захарен диабет, хипертония артериалис при приема за лечение, пиелонефрит, паралитичен илеус. Освен скенер и абд. Ехография при болната се налага да се направи и ФКС за уточняване на диагнозата. Описано е проведеното лечение – медикаментозно, както и извършена мануална дилатация на ануса. Пациентката е с подобрение, коремът е мек, спокоен, афебрилна е, няма оплаквания и се изписва от отделението. Описани са индикациите за хоспитализация по тази КП № 181, както и необходимото лечение, като е посочено в какво следва да се изразява то. Направен е извод за липса на индикации за хоспитализация и неспазване на ДЛА, като не е изпълнена препоръката на консултанта по Вътрешни болести – да се извърши фиброколоноскопия /ФКС/ за уточняване на диагнозата. Отчетено е нарушение на чл. 321, т. 5, б. „а“ и „б“ от НРДМД 2023 – 2025 и се предлага на „незакупуване“ – т.е. лечението да не бъде заплатено на лечебното заведение от Касата.

Протоколът е връчен на 06.12.2024 г. на управителя на лечебното заведение. На 12.12.2024 г. срещу констатациите е подадено възражение, в което по тези два случая се сочи, че първата пациентка, приета за повторно лечение в рамките на 30 дни от първата дехоспитализация, е била лекувана съгласно изискванията и е получена качествена и своевременна медицинска помощ, като не става ясно по каква причина не се заплаща лечението. По отношение на втората пациентка, за лечението на която е наложена и финансова неустойка, също е била оказана необходимата медицинска помощ, във връзка със заболяването й. По повод депозираното възражение е сформирана Арбитражна комисия /АК/, която се произнася със свие Решение № 8 от 03.01.2025 г. За първата пациентка комисията не обсъжда как е проведено лечението и какви са резултатите от него и при двата й приема в двете лечебни заведения, само посочва, че не е налице нарушение и няма основание ЛЗ да бъде санкционирано. За втория случай комисията намира възражението за формално и без да обсъжда по същество случая, приема че оспорването е неоснователно. В процесния ИАА също не се съдържат подробни мотиви и по двата случая. Единствените такива са изложените и описани по-горе в настоящия съдебен акт, съдържащи се в Протокола от проверката и Решението на АК. Съдът следва да посочи, че не притежава правомощието да попълва, допълва или изменя изложени мотиви за издаването на един административен акт. Такива следва да се съдържат в пълнота и яснота в самия административен акт и/или в преписката по издаването му, като се отразят в документ от нея, на който административният орган се позовава изрично. В случая той се позовава на така посочените Протокол от проверката и Решение на АК, поради което съдът следва да установи доколко в тях се съдържат такива мотиви и доказани ли са по делото фактите, послужили като причина за незаплащане на лечението в първия случай и налагане на санкция и отново предвидено незаплащане на услугата във втория.

По така описаните факти страните не спорят. По делото в потвърждение на същите са приложените историите на заболяванията и на двете пациентки. От назначената по делото експертиза се установява, че по случая, за който е наложена санкцията, пациентката е била приета по КП № 181, но тя няма индикации за хоспитализация по нея, нито е лекувана по същата. Постъпила е по повод болки в гръдната област и коремни болки, но няма нито една индикация за хоспитализация по именно тази КП, които индикации са изброени както в Протокола от проверката, така и в експертното заключение. По тази КП е изпълнен минималният болничен престой и диагностично-лечебни процедури, както и критериите за дехоспитализация, но не и ДЛА за именно тази пътека. В проведеното поделото о.с.з. вещото лице заявява, че жената е следвало при тези оплаквания и това лечение да бъде приета и лекувана за илеус по друга КП, т.к. при нея не се установява нито едно от заболяванията по отчетената процесна такава. Тя няма заболяване на ануса и перианалното пространство, а такова на тънките и дебели черва. Иначе за заболяването, от което е лекувана, е лекувана адекватно, но не и по отчетената и предявена за плащане КП. Страните не спорят, че по пункт № 1 от Заповедта не е налице нарушение, допуснато от лечебното заведение, съответно – не се налага санкция, но незаплащането на лечението, предвидено с акта, засяга пряко интересите на жалбоподателя, поради което жалбата е допустима в тази й част. Правното основание за постановяване на това решение е чл. 386, ал. 1 от НРДМД 2023 – 2025 г., според която нормативна разпоредба, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В случая не става ясно по каква причина НЗОК е решила да не заплати лечението именно при жалбоподателя, а не например при лечебното заведение, където е била лекувана втория път, след като изрично е изразила становище, че МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ не е допуснала нарушения при лечението на пациентката, поради което съдът намира, че това административно решение се явява немотивирано и заповедта следва да бъде отменена в тази й част по тази причина. Не е допустимо административният орган произволно и безмотивно да решава сам, без наличието на каквито и да било критерии на кое лечебно заведение за кое лечение няма да бъде заплатено при такъв повторен прием. Това противоречи на основни принципи на административния процес и на правото – обективност, предвидимост, справедливост, законност, охраняване на основни човешки права. НЗОК не е извършила проверка, и не е мотивирала изводи в тази насока. При такава една проверка трябва да се извърши преценка при коя от хоспитализациите са били налице индикациите за извършването й, спазени ли са били медицинските критерии за хоспитализация и дехоспитализация, довършен ли е от изпълнителите на медицинска помощ диагностично-лечебният алгоритъм на съответната клинична пътека, как са осъществени медицинските дейности и доколко извършването им е било необходимо, за да бъде заплатен само един от случаите на хоспитализация по клиничната пътека. След като се е наложила повторна хоспитализация, то е възможно при първоначалната да не е било проведено дължимото лечение или при повторната да не са били налице индикации за хоспитализация. Възможно е обаче и двата пъти да е имало необходимост от прием за лечение и това да е било наложително, животоопазващо и този прием да не зависи по никакъв начин от вида и обема на оказаната медицинска помощ при първия прием или от поведение на самия пациент. Този въпрос не е изяснен от административния орган. Административното производство в случая е проведено при сериозно нарушаване на процесуалните правила, а заповедта в тази й част е издадена в нарушение на изискването за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение и на изискването по чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства АПК, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. В този смисъл, напр., Решение № 2623 от 14.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 33/2025 г., VI о.; Решение № 2078 от 4.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2024 г., VI о., както и актове на АС – Габрово по други аналогични казуси. Отделно от това съдът в този си състав намира, че подобен механичен подход и произволно незаплащане на оказана медицинска помощ, каквато е била доказано необходима в случая, след като са били налице индикациите за хоспитализация на пациентката, е в нарушение на закона и справедливостта. НРД е подзаконов нормативен акт и следва да не противоречи на акт от по-висша степен. Основен принцип в здравното осигуряване у нас е задължителността му, като всяко задължително здравно осигурено лице се осигурява за здравни рискове. Съответно НЗОК заплаща лечението му по посочените КП, за които има сключени договори със съответните лечебни заведения. Съгласно чл. 2, т. 6Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от ЗЗ , опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на посочените принципи, сред които е държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. Още повече, че същите тези граждани предварително сами са участвали финансово в осигуряване на бъдещото си лечение и здраве чрез заплащане на здравноосигурителни вноски и няма механизъм, по която предварително може да се предвиди кога и колко пъти те ще се нуждаят от медицинска помощ. Не е налице задължение за лечебните заведения да ги лекуват безплатно, когато лицата са здравно осигурени и са налице основания за лечението им, които са изрично регламентирани в КП, за която лечебното заведение има договор с НЗОК. Когато лечението е безплатно за гражданите, то се поема от бюджета на НЗОК, а не на болницата, съгласно действащото законодателство, на което и НРД не следва да противоречи. Съгласно чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от ЗЗО , именно НЗОК заплаща за медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; неотложна медицинска помощ; медицински грижи при бременност, раждане и майчинство. Случаят касае жена, приета с рискова бременност, нуждаеща се от болнични грижи и тази услуга следва да бъде заплатена именно от НЗОК, според законовото предвиждане, когато се установи, че е било необходимо полагането й и за пациентката са били положени всички необходими грижи и е бил изпълнен в цялост ДЛА. Съгласно чл. 24, ал. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (35) Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване от ЗЗО, средствата на НЗОК се разходват приоритетно и основно за закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Тази институция съществува основно заради това – да набира, управлява и разходва средства за лечението на лицата, нуждаещи се от здравни грижи. И колко път в месеца те ще имат нужда от полагане на такива не следва да е въпрос, при който изначално и предварително с подзаконов нормативен или друг юридически акт това тяхно право може да бъде ограничено. Особено когато такова едно незаконосъобразно ограничение се прилага механично, без дори да бъдат положени усилия да се установи дали и доколко лицето е имало действително нужда от тази помощ и дали такава е оказана в нужното качество и обем. Недопустимо е такова ограничение да остане да съществува в правния мир и да се прилага по този начин. ВАС вече се е произнасял за незаконосъобразността на НРДМД относно друг подобен текст – този на чл. 394 от НРДМД за 2023-2025г., който преповтаря съдържанието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 55а, ал. 2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.) и регламентира забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси обеми и стойности – Решение № 5125 от 19.05.2025 г. по административно дело № 6887/2024 г., Осмо отделение на ВАС . Случаят тук е аналогичен – забрана за плащане на иначе необходими медицински дейности, извършени също в рамките на такъв месечен срок. Целта на здравното законодателство не следва да бъде да ограничава и пречи на необходимото лечение, а да съдейства такова да се извършва винаги, когато е необходимо. И не е нужно всяко такова несъответствие между норма на НРД и правило от нормативен акт от по-висок порядък да се установява всеки път от ВАС, не това е идеята на тълкуването и прилагането на правото. За това и чл. 15, ал. 3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. от ЗНА предвижда, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция /т.е. – подзаконов нормативен акт/ противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, като важи за всеки правораздавателен орган, без да е задължително всяко такова несъответствие да се констатира от върховната съдебна инстанция. В противен случай, ако се изисква подобно произнасяне всеки път при наличие на несъответствие, ще се стигне до невъзможност правоприлагащите органи изобщо да работят. Затова и законодателят е приел именно този начин на тълкуване и прилагане на правото в ЗНА. „Медицинската помощ, дължима на здравноосигурените граждани, има един важен белег, произтичащ от чл. 52, ал. 1 от Конституцията: да бъде достъпна. Тълкуване на понятието за „достъпност“ е направено в практиката на Конституционния съд и в доктрината. Според Решение № 32 от 1998 г. по к.д. № 29/1998 г. понятието за „достъпна медицинска помощ“ по смисъла на чл. 52, ал. 1, предл. първо от Конституцията следва да се разбира като възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболявания при равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. По силата на оспорената норма възможностите за ползване на лечение в лечебните заведения, сключили договор с РЗОК, се оказват зависими от непредвидим за пациента факт: дали в конкретен момент необходимата му медицинска или дентална помощ влиза в договорения обем, определен за лечебното заведение, или би довела до надхвърлянето му. Разпоредбата на чл. 55а, ал. 2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. ЗЗО ограничава правото на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1Чл. 52. ⚖️ Практика (43), предл. първо от Конституцията, защото прилагането й не допринася за достъпността на медицинската или денталната помощ, а точно обратното – прави я по-труднодостъпна. Здравноосигурените лица не са преки адресати на нормата. Но забраната НЗОК да заплаща медицинска или дентална помощ, ако бъде оказана от лечебното заведение в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО обеми и стойности, има ефект и по отношение на гражданите – нарушава възможността им за избор на изпълнител на медицинска помощ.“ - РЕШЕНИЕ на КС № 6 от 11 април 2024 г. по конституционно дело № 15 от 2023 г. Аналогично, в случая, е предвиждането на нормата от НРДМД 2023 – 2025, която ограничава възможността на едно лице да ползва безплатна и достъпна за него медицинска помощ, когато се нуждае от такава в рамките на 30 дни. Това се поставя в зависимост от един несвързан с неговото поведение или това на лечебното заведение факт - дали в конкретен времеви период медицинска помощ му е била необходимо повече от веднъж по една и съща КП. Следва ли в такива случаи лечебните заведения, за да опазят живота и здравето на хората, да ги приемат по друга КП, само и само да им предоставят необходимата медицинска грижа? Или следва изобщо да не ги приемат и лекуват, защото всеки последващ прием в рамките на този период означава, че лечението ще е за сметка на болничното заведение? Съдът не споделя категорично такава идея и намира, че във всеки един случай, когато едно здравно осигурено лице се нуждае от медицинска помощ и такава му бъде предоставена от лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за съответното заболяване /КП/, е налице задължение за НЗОК да я заплати. По отношение на втория случай е установено по несъмнен начин, че действително пациентката е била приета и лекувана по КП № 181, която не съответства на вида на заболяването й. За нея са били положени медицински грижи, но тя не е имала индикации за хоспитализация по КП № 181, нито е бил осъществен ДЛА по реда на тази пътека. По делото не се установява дали и по коя друга КП тя е следвало да бъде лекувана, дали, съответно, това лечение е следвало да стане непременно в болнично лечебно заведение, но това не е и обект на правния спор. Съдът не следва на този етап сам да установява такива факти, нито дали проведеното лечение съответства на друга КП измежду договорените между болницата и Касата. Лечебното заведение е субектът, който определя с какво заболяване и по коя КП следва да приеме, лекува и изпише един пациент и когато избраната КП не съответства на индикациите за прием и лечение, то следва да се приеме, че тази КП не е изпълнена. Административният орган е отчел нарушение на чл. 321, т. 5, б. „а“ и „б“ от НРДМД 2023-2025, във вр. с чл. 455, ал. 3 от същия договор, според които клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: … индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация; б) диагностично-лечебен алгоритъм: диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл. 264, ал. 1, т. 4Чл. 264. ⚖️ Практика (13) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2014 г.) При преустановяване на продажбите по чл. 54, ал. 3 на лекарствен продукт, който е включен в Позитивния лекарствен списък, и когато в рамките на съответното международно непатентно наименование няма разрешен за употреба по този закон друг лекарствен продукт, притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява Министерството на здравеопазването и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. (2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2014 г.) Притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява Министерството на здравеопазването и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и в случаите на преустановяване продажбите на лекарствен продукт, чиято цена служи за определяне на референтна стойност в рамките на съответното международно непатентно наименование и лекарствена форма. (3) Когато продуктът по ал. 1 и 2 е предназначен за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване, притежателят на разрешението за употреба писмено уведомява и НЗОК в сроковете по ал. 4. (4) Притежателят на разрешението за употреба е длъжен да извърши уведомлението по ал. 1 не по късно от 18 месеца преди датата на преустановяване на продажбите, а в случаите по ал. 2 - не по-късно от три месеца преди датата на преустановяване на продажбите. (5) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2014 г.) До преустановяване на продажбите по ал. 1 и 2 притежателят на разрешението за употреба е длъжен да осигури достатъчни количества от съответния лекарствен продукт за задоволяване на здравните потребности, освен в случаите, когато преустановяването се дължи на някое от основанията по чл. 276 или по ЗЛПХМ), за тези, които са приети. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО , Националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за..., а цитираната в заповедта разпоредба на чл. 455, ал. 3 от НРД предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО , определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Нарушението е установено, изпълнена е хипотезата на санкционната разпоредба. Обоснован е и среден размер на санкцията от 350.00 лв., т.к. едновременно не са изпълнени критериите за хоспитализация и ДЛА по реализираната и отчетена КП. Не става въпрос само за един неизпълнен критерий за хоспитализация или за една непроведена диагностично-лечебна процедура, а за цялостно неизпълнение на отчетената пътека. По тази причина съдът намира за обосновано и законосъобразно налагането на санкция в посочения в Заповедта размер и предвиденото незаплащане на лечението по тази КП за посочената ИЗ № 4503. Съдът не счита, че при събиране на Арбитражна комисия за обсъждане на всяко едно възражение по всеки един случай на констатирано нарушение на лечебно заведение следва да се сформира комисия с нов състав, за членове на който да се търсят всеки път и за всяко отделно решение специалисти с профила на конкретно заболяване. Такива изисквания не се съдържат в приложимите нормативни разпоредби, с оглед на което и съдът не може да предявява подобни претенции към този помощен колективен орган. Още повече като се вземе предвид, че той не е задължително и изобщо да се сформира и произнася при подадено възражение, видно от съдържанието на нормата на чл. 75, ал. 6Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО . Към момента е действаща подзаконовата норма на чл. 466, ал. 5 от НРДМД 2023– 2025 г., в която няма изисквания лекарите – представители на БЛС, да са от „съответната специалност, съответстваща на профила на заболяването“. В предходния Рамков договор нормата на чл. 425, ал. 5 изрично е изисквала в комисията да присъстват членове на БЛС „по съответните специалности“, който текст в момента не е актуален и такова конкретно изискване не е налице. Сегашния текст съответства точно на нормата на чл. 57Чл. 57. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Раздел VIII. Договор между Националната здравноосигурителна каса и изпълнител на медицинска помощ, ал 3 от ЗЗО, която също не изисква наличието на участници в Комисията със „съответните специалности“. То е и нелогично с оглед множеството най-различни заболявания и КП, по които може и се осъществява лечението на пациентите дори само на територията на дадена област, в която е района на действие на съответната РЗОК и не е оправдано от логическа гледна точка в комисията от страна на БЛС да се изисква участие на лекари от всички възможни специалности. По тези съображения съдът следва да остави без уважение жалбата против пункт № 2 от процесния ИАА. При този изход на спора съдът счита за своевременно направени и частично основателни исканията на двете страни за присъждане на деловодни разноски. Жалбоподателят е сторил такива на стойност 50.00 лв. платена държавна такса; 250.00 лв. платен депозит за вещо лице или общо 300.00 лв. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт, като за съдебното представителство се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. С оглед частичното уважаване на жалбата, респективно – отмяна на процесния административен акт, съдът счита, че следва да присъди разноски на всяка от страните на половина от така направените и доказани или в полза на жалбоподателя – 150.00 лв., а в полза на ответника – 50.00 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 и ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, 3 и 8 от ГПК, във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, Административен съд- Габрово Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-243 от 05.02.2025 г., подадена от МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, ЕИК 107507982, Заповед за налагане на санкции № 07-РД-26-ЗСЛЗ-42 от 28.01.2025 г. на директора на РЗОК – Габрово в частта й по пункт № 1, с която се предвижда на основание чл. 386, ал. 1 от НРДМД 2023-2025 г. да не бъде закупувана дейността по КП № 1 относно ИЗ № 4483 за лечение на пациент Т. А. Б. в периода 01 – 04.11.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на същата Заповед в останалата й част досежно пункт № 2, с който е наложена на жалбоподателя финансова неустойка в размер на 350.00 лв. и се предвижда незакупуване на дейността по ИЗ № 4503 по КП № 181 за проведено лечение на А. Г. К. в периода 03.11– 08.11.2024 г.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, ЕИК 107507982, деловодни разноски на стойност от 150.00 /сто и петдесет/ лв., съставляващи разноски за настоящата съдебна инстанция, както следва: 125.00 лв. депозит за вещо лице и 25.00 лв. заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, ЕИК 107507982 да заплати на Национална здравноосигурителна каса деловодни разноски в размер на 50.00 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно със съобщенията за неговото изготвяне.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав: Съдия: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20257090700036 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното: