РЕШЕНИЕ № 6940 София , 24.06.2025 г. по дело 3212 / 2025 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6940 София , 24.06.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Стефанова срещу решение № 317 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело № 1056/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на С. П. А., изпълнителен директор на УМБАЛ " Света Марина" ЕАД е отменено Решение №392/27.11.2023г. по преписка №535/2020г. на КЗД, в частта по т. II, с която и е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.47, т.3Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. вр. с чл.80, ал.1Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и 3 от ЗЗД и по т. III е наложена ПАМ на осн. чл.76, ал.1, т.1Чл. 76. ⚖️ Практика (9) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗЗДискр. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Оспорват се изводите на съда, относно наличието на основания за отмяна на наложените принудителни административни мерки, с доводи, че не са съобразени правомощията на Комисията, съгласно чл.47, т.4 от закона да дава задължителни предписания за спазване на законодателството, уреждащо равенство в третирането, както и не са изложени мотиви, относно съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение. Не претендира разноски. Ответната страна - С. П. А. изпълнителен директор на УМБАЛ " Света Марина" ЕАД, в представен писмен отговор, чрез адв. Славова оспорва подадената касационна жалба с доводи за правилност на постановеното решение. Иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК. Представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на производството пред АС - Варна е Решение №392/27.11.2023г. по преписка №535/2020г. на КЗД, в частта му по т. II, с която на ответната страна по касация е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.47, т.3Чл. 47. ⚖️ Практика (4) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. вр. с чл.80, ал.1Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. и 3 от ЗЗД, поради установена с т. I от решението спрямо Д. Ж. дискриминация и по т. III на ответната страна са наложени ПАМ на осн. чл.76, ал.1, т.1 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗЗДискр. с цел преустановяване на нарушението. За да се произнесе по спора и отмени в обжалваните части оспореното решение, административния съд е установил от събраните по делото доказателства, че Решение №392/27.11.2023г. на КЗД в частта му по т. I, с което е установено, че УМБАЛ "Света Марина" ЕАД е осъществила дискриминация спрямо Д. И. Ж. по признак "членуване в синдикална организация" е било предмет на разглеждане по адм. дело №2809/2023г. на АС - Варна. С решение №9845 от 03.10.2024г. съдът е отменил решението на КЗД , в частта по т. I, в която е установено, че е осъществена дискриминация от лечебното заведение. Решението е влязло в сила на 26.10.2024г. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализ на разпоредбата на чл.65, т.3 и т.4 от ЗЗидскр., съдът е достигнал до извод, че липсата на извършено нарушение на закона и осъществена дискриминация, препятства възможността на КЗД за упражняване на правомощията по чл.65, т.3 и т.4 ЗЗДискр. по налагане на глоба и принудителна административна мярка по отношение на изпълнителния директор и решението в оспорените части е незаконосъобразно. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са бланкетни, без да са конкретизирани такива нарушения от АС - Варна, поради което на основание разпоредбата на чл.218, ал.1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, която повелява, че Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, същите не следва да бъдат обсъждани. Аналогично постановява ВАС и по отношение оплакването за необоснованост на съдебното решение, липсват каквито и да е оплаквания в касационната жалба. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Относно отменената част по т. II от решението на КЗД, с която на ръководителят на УМБАЛ "Света Марина" - изпълнителен директор С. А. е наложена глоба в размер на 500лв., поради установената спрямо жалбоподателката дискриминация на осн. чл.47, т.3 във вр. с чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр. не са наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на изводите на АС, относно неправилното приложение на материалния закон. При извършената служебно проверка по реда на чл.218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на ЗЗДискр. Разпоредбите на чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр. се намират в глава Пета Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби, раздел II Административнонаказателни разпоредби на ЗЗДискр. В решението КЗД е наложила глоба с посочено фактическо основание - поради установена спрямо жалбоподателката дискриминация и на двете правни основания по ал.1 и ал.3. По ал.1 на чл.80 изпълнителното деяние е неизпълнение на задължение, произтичащо от ЗЗДскр., а по ал.3 допускане извършване на нарушение по ал.1. След като с влязло в сила съдебно решение е постановено, че не е налице дискриманция спрямо Д. Ж. по признак "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. във вр.. с чл.8, ал.3 КТ от страна на УМБАЛ "Света Марина"ЕАД, то липсва нарушение на антидискриминационния закон и няма как да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ръководителя на юридическото лице - работодател. За да бъде приложена санкционната разпоредба на чл.80, ал.1 и ал.3Чл. 80. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 евро, ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 евро. (3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2026 г.) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице - работодател, се наказва с глоба от 500 до 5000 евро, ако не подлежи на по-тежко наказание., следва да е установено конкретно нарушение на Закона за защита от дискриминация и виновно поведение на наказаното лице. В случая тези предпоставки не са налице и наложеното наказание глоба в размер на 500лв. правилно е било отменено от административния съд. По отношение отменената от АС - Варна т. III от Решението на КЗД , относно наложени принудителни административни мерки на ръководителя на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., настоящия съдебен състав намира за несъстоятелни доводите в касационната жалба, които звучат в смисъл,че дори и при липсата на допуснато нарушение на ЗЗДискр., с оглед правомощията на КЗД по чл.47, т.4 от закона, принудителните административни мерки по чл.76, ал.1 с оглед превантивния им и възпиращ характер правилно са били наложени и неправилно отменени от съда. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения, чрез налагане на държавната принуда. Тъй като мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на засегнатия правен субект и са свързани с ограничаване на права и налагане на задължения, принудителните административни мерки винаги са нормативно установени. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Горното налага да се съблюдава стриктното спазване на принципа за законност при определянето на различните принудителни мерки. Принудителни административни мерки не могат да се налагат произволно и по аналогия. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Всяка принудителна административна мярка следва да бъде прилагана по начин и ред, предвиден в съответната разпоредба. В случая обект на защита чрез прилагане на държавна принуда са обществените отношения, уредени със Закона за защита от дискриминация. Принудителните административни мерки по чл.76, ал.1, т.1Чл. 76. ⚖️ Практика (1) (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки: 1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация; 2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация. (2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. ЗЗДискр. са свързани с приоритетния обществен интерес за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по закона или други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. В случая ПАМ е наложена за преустановяване на нарушението, вероятно се има предвид по т. I за осъществена дискриминация от юридическото лице, което с влязло в сила решение е прието, че не е извършено. Следователно след като не е налице нарушение на ЗЗДискр. и в частност на разпоредбата на чл.4, ал.1 от закона няма как тази правна норма да бъде защитена чрез прилагане държавната принуда с наложената принудителна административна мярка. Правилно АС е приел, че в нарушение на материалния закон е наложена оспорената принудителна административна мярка и правилно я е отменил. Решението не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 800лв., заплатени реално на 23.04.2025г., дължими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №317 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело № 1056/2024г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на С. П. А. разноски за настоящата инстанция в размер на 800( осемстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.