Решение № 2575 по адм. д. № 11801/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 2575
София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 11801/2024 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК – София област, чрез пълн. Христова, срещу Решение №1210 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело №836/2024 г. по описа на Административен съд – София област(АССО), с което е изменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-21-209 от 25.06.2024г.. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Медицинска диагностична лаборатория Ботевград“ООД със седалище в гр. Ботевград срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски.
Ответникът – „Медицинска диагностична лаборатория Ботевград“ООД, чрез адв. Ковачева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да измени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкция, първостепенният съд е приел, че неправилно е приложен материалния закон с налагане на дванадесет броя наказания „финансова неустойка“ в размер на по 75 лева, вместо на законовия минимум от 50 лева.
Настоящият касационен състав намира последния извод за обоснован.
Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.
Не е спорно, че между „Медицинска диагностична лаборатория Ботевград“ ООД и НЗОК е сключен договор №230460/12.02.2020г. за оказване на медико-диагностична дейност, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор.
Установено било, при извършената от длъжностни лица контрольори в РЗОК вторична, планова проверка в лечебното заведение, че изпълнителят, е извършил нарушение при работа с медицинската документация – направление за „МДД“(12 бр.), в които липсва съществен реквизит – подпис ЗОЛ, от което е взет биологичен материал.
С оглед на това и тъй като са налице 12 случая на нарушение, административният орган е наложил санкция от 75 лева за всеки случай, а не в размер на специалния минимум от 50 лева.
Административният съдия е приел обаче, че Директор РЗОК е изложил бланкетни мотиви за налагане именно на размери от по 75 лева, поради което изменил акта му.
Преди всичко следва да се посочи, че макар и актът за налагане на санкции по ЗЗО и НРД да представлява по своята същност един санкционен(утежняващ) административен акт, то в случаите, когато нарушенията са безспорно и правилно установени, а само размерите на приложените санкции не съответстват на вида, тежестта или броя на случаите по това нарушение, не се обосновава извод за цялостна тяхна отмяна, а само за отмяна в частите, с които са наложени едни незаконосъобразни завишени техни размери, в случая над посочените в чл. 416, ал. 1 на НРД за МД 2020-2022 г. минимални размери от 50 лева.
Доколкото съдът в случая е инстанция по същество, то негово правомощие е да прецени съответствието на приложените санкции с вменените нарушения, като когато приеме, че теза санкции са завишени, то да отмени акта за размерите, които счита за завишени(така напр. Решение № 5907 от 6.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2022 г., VI о.). Действително първостепенният съд е „изменил“ оспореният акт, но този негов непрецизен подход не се отразява съществено върху изводите на касационната инстанция досежно правилността на обжалваното решение.
По отношение на правилното приложение на чл.413 от НРД за МД 2020-2022г., то следва да се посочи, че ясна е разпоредбата, според която размерът на санкцията се определя в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, от броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Следователно органът, при определяне размера на налаганата санкцията, следва да се ръководи от гореописаните критерии, като изложи за всеки отделен случай своята преценка и обуслови конкретния наложен размер на санкцията.
В обжалваната заповед се съдържат мотиви, че описаните общо 12 случая, обуславят извод за налагане на санкция над законоустановения минимум , именно в размер на 75 лева. Този подход принципно е правилен, но с оглед фиксираните минимум и максимум по чл.416 ал.1 от приложимия НРД за МД(от 50 до 150 лева),то от съществено значение е да се установи, с оглед прилагане на обективен подход при оценка на броя и значението му за определяне на конкретния размер(минимум, около минимума, около средния размер, над средния размер, около максимума или максимума), е да се установи и как тази величина се отнася към общия брой на проверените направления за МДД, за да се установи на този фон дали тези случаи са незначителни или значителни като брой, за да се формира извод за адекватна оценка на посочения в нормата критерий „случаите по това нарушение“. Така например, ако в обхванатия от проверката период са били преценени 10 000 медицински документи, то величаната от само 12 с допуснати нередовности е незначителна и ще обуславя извод за санкция на минимума. Ако са проверени 1 000, и нарушенията са 12, то изводът ще е друг – санкция под средната, а ако са били 100 и нарушенията са отново дванадесет, то санкцията ще следва да са определи около средната и т.н. Това е така, защото абсолютната бройка на нарушенията може да е от само няколко… до няколко десетки или стотици дори, поради което и за да има обективен критерий на преценка, то тази величина е необходимо да се съпостави с друга такава – като напр. общия брой на проверяваните случаи(в казуса медицински документи), за да се формира извод дали случаите на несъобразявания с нормативно дължимото са инцидентни или практика в дейността на изпълнителя. В противен случай и доколкото санкциите се прилагат от 28 директора РЗОК и от Управител НЗОК, то ще се стигне до ситуации, при които размерът на санкция от 75 лева ще се прилага в едни случаи при 3, при 12 или при 24 и повече еднотипни нарушения(така с Решение № 81 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2024 г., VI о при осем случая е приет за законосъобразен минимума от 50 лева, а с Решение № 11 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2024 г., VI о при девет случая е приет също за законосъобразен размер от 50 лева).
Видно е в тази връзка от Протокола от 31.05.2024г., по който е издадена и заповедта за налагане на санкции, че констатациите касаят дейността на клиничната лаборатория за целия месец октомври 2022г., т.е. проверени са били значителен брой документи, попадащи в обхвата на чл.33 от НРД за МД 2020-2022г. След като в съставените протокол и издадената на негова основа заповед, не е специфициран общия брой проверени документи, то няма как де се формира обективен извод, че посочените 12 случая като абсолютен брой са от такова естество, че да обосноват извод за налагане на санкция над минимума и то от 75 лева.
В този смисъл следва да се споделят изводите на административния съдия.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1210 от 10.10.2024 г., постановено по адм. дело №836/2024 г. по описа на Административен съд – София област.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ