Решение № 2465 по адм. д. № 5186/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 2465
София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 5186/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Йорданова, срещу решение № 1713 от 15.03.2024 г., постановено по адм. д. № 11475/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с № РД-25ПП-381/09.11.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ЗОЛ по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т.16.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Формулиран е петитум за отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса в касационното производство в размер на 200 лева.
Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД, ЕИК: 000689061, представлявано от изпълнителния директор Б. Петров, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно, като моли то да бъде потвърдено.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, е основателна.
С решение № 1713 от 15.03.2024 г., постановено по адм. д. № 11475/2022 г. по описа на Административен съд - София-град в оспорената му част е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с № РД-25ПП-381/09.11.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ЗОЛ по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т.16, а в необжалваната част на решението е отхвърлена жалбата на МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с № РД-25ПП-381/09.11.2022г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ЗОЛ по т. 3.
По делото е установено, че със заповед № РД-25-543/12.09.2022г. на управителя на НЗОК, изддена на основание чл.72, ал. 2, ал. 5 и ал. 6Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а... от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 9, ал.1Чл. 9. ⚖️ Практика (44) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2Чл. 72. ⚖️ Практика (257) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Управителят на НЗОК упражнява цялостен контрол върху дейността по задължителното здравно осигуряване. Управителят на НЗОК задължително възлага проверка в 14-дневен срок от получаването на одитния доклад на председателя на Сметната палата по чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Служителите на НЗОК по ал. 2 могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Служителите на РЗОК - контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице, както и проверки на територията на съответната РЗОК или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. За издаване на заповедта на управителя на НЗОК за извършване на проверка на територията на друга РЗОК контрольорите се определят по предложение на директора на РЗОК, на която са служители. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При извършване на проверките по ал. 3 могат да присъстват експерти на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, които не са в договорни отношения с проверявания изпълнител на медицинска помощ. Експертите предоставят писмени становища, които са неразделна част от протокола по чл. 74, ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Служителите на НЗОК по а..., 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, Глава ХХ и Глава ХХІ на Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицинските дейности между НЗОК и Български лекарски съюз за 2020-2022г., отм. ДВ бр. 77 от 8.09.2023г., в сила от 1.09.2023г. /НРД за МД за 2020-2022г./, е наредено да се извърши извънпланова, тематична проверка на МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД със задача: контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022г., във връзка с постъпил в НЗОК сигнал. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-25-543-2/26.09.2022г„ който е връчен на 06.10.2022г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД. Изготвен е Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-543-3/30.09.2022г., като на 13.10.2022г. изпълнителният директор на дружеството е подал възражение срещу Протокола за неоснователно получени суми. Във връзка с подаденото възражение на 27.10.2022г. е изготвено становище от директор на дирекция КДЗЗО. На 09.11.2022г., на основание чл.76а, ал. 3Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО и чл.409, ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022г. /отм./, е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Писмена покана № РД-25ПП-381/09.11.2022 г. на управителя на НЗОК, с която лечебното заведение е поканено да възстанови доброволно неоснователно получена сума в общ размер на 22 275,92 лв.
По искане на страните e допусната, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза.
За да отмени писмената покана в частта по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т.16 първоинстанционният съд е приел, че е същата е издадена от компетентен орган, в писмена форма, с посочени фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, определени в разпоредбата на чл.76аЧл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, но при неправилно прилагане на материалния закон. По отношение на случаите по т.1, т.10 и т.13 от писмената покана е взето предвид, че със заключението на вещото лице се установява, че за ЗОЛ оплакванията от анамнезата при първата хоспитализация не се припокриват с тези от анамнезата при втората хоспитализация, респ. не са били налични към момента на дехоспитализацията от първия болничен престой по съответната клинична пътека. За тези пациенти са изпълнени и задължителните по диагностично лечебния алгоритъм инструментални и лабораторни изследвания и медикаментозни вещества по съответната клинична пътека. Предвид посоченото по отношение на тези случаи съдът е приел, че първата дехоспитализация е извършена правилно и заплатената за първите клинични пътеки и амбулаторни изследвания сума от НЗОК не следва да се възстановява като неоснователно получена. По отношение на т. 1 от писмената покана съдът е приел, че се касае за допусната техническа грешка при отразяване на часа на първата дехоспитализация, която не е основание за възстановяване на заплатената за първата клинична пътека и амбулаторни изследвания сума от НЗОК. Предвид изложеното съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл. 357, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 /отм./, тъй като не са установени изцяло или частично припокриващи се периоди за един и същи пациент. Според административния съд спрямо ЗОЛ по т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.11, т.12, т.14 т.15 и т.16. от писмената покана са изпълнени задължителните по ДЛА инструментални и лабораторни изследвания и медикаментозни вещества и в изготвените крайни медицински документи за първите хоспитализации е посочено, че съответния пациент е изписан с подобрение и без последващ риск за здравето му, с оглед което съдът е приел, че по отношение на пациентите клиничните пътеки по първите хоспитализации са завършени. Съдът е отчел, че за ЗОЛ по т.2, т.4, т.5, т.6, т.11, т.12, т.15 и т.16 оплакванията в анамнезите на двете хоспитализации се припокриват, тоест били са налични към момента на втората по време хоспитализация и не са отзвучали след първата хоспитализация, а за ЗОЛ по т.7, т.8, т.9, т.14 има частично припокриване на оплакванията на двете хоспитализации и в кратък период от време след първата дехоспитализация посочените ЗОЛ отново са хоспитализирани с оплаквания установени и при първите хоспитализации. Първоинстанционният съд е преценил, че въпреки посочените обстоятелства, следва да бъде взето предвид посоченото от вещото лице, че хроничните заболявания на пациентите трудно се повлияват от проведеното лечение и не може да се постигне пълно оздравяване, а по-скоро стабилизиране на състоянието, и възможността оплакванията да персистират след дехоспитализацията, а за ЗОЛ с тежко чернодробно заболяване възможността да са увредени и други органи на храносмилателната система, обуславящо и поява на допълнителни симптоми и налагащи прилагане на допълнителни диагностични и лечебни процедури. С оглед посоченото съдът е счел, че само наличието на оплаквания, които се припокриват изцяло или частично в анамнезите на двете хоспитализации при условие, че останалите компоненти на клиничните пътеки са изпълнени, не е показател за недовършено лечение и за необоснована дехоспитализация по първата клинична пътека. Според първата инстанция тъй като с оспорения административен акт не се твърди неизпълнение на друг елемент от клиничната пътека следва да се приеме, че за посочените ЗОЛ първата дехоспитализация е извършена правилно и заплатената за първите клинични пътеки и амбулаторни изследвания сума от НЗОК не следва да се възстановява като неоснователно получена.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.
Съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на Наредба № 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, "клинична пътека" е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. (отм.). Съгласно чл. 292 от НРД за МД 2020-2022 г. клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, включително дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП (т. 8). Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ /БМП/ за всеки отделен случай по КП при условие, че са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. Нормата на чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. предвижда, че в случай на КП, АПр и КПр., която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП, КПр. и АПр.
За изясняване на спора от фактическа страна първостепенният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза. Досежно т. 2 и т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15 и т. 16 от писмената покана първоинстанционният съд е приел, че наличието на пълно (за случите по т. 2, т. 4, т. 5, т. 6, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16) или частично (за случаите по т. 7, т. 8, т. 9 и т. 14) припокриване на оплакванията на пациентите в анамнезите по двете хоспитализации при условие, че останалите компоненти на клиничните пътеки са изпълнени, не е показател за недовършено лечение и необоснована дехоспитализация по първата клинична пътека. По отношение на т. 10 и т. 13 от писмената покана съдът е посочил, че съгласно заключението по СМЕ оплакванията от анамнезата по първата хоспитализация не се покриват с тези по втората хоспитализация, т.е. не са били налични при първата дехоспитализация, поради което съдът е счел, че тя е извършена правилно. Административният съд е възприел представеното заключение на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което са изпълнени задължителните по ДЛА инструментални и лабораторни изследвания и медикаментозни вещества и в декурзусите и епикризите е отразено, че пациентите са изписани „с подобрение“ и без последващ риск за здравето им. Съдът е кредитирал заключението и по отношение на констатациите за наличие на хронични заболявания, които трудно се повлияват от проведеното лечение и невъзможност за постигането на пълно оздравяване, възможност оплакванията да персистират след дехоспитализация, както и възможността за увреждане на други органи на храносмилателната система, обуславяща появата на допълнителни симптоми и прилагането на допълнителни диагностични и лечебни процедури (при ЗОЛ с тежко чернодробно заболяване). Първоинстанционният съд е мотивирал решението си с това заключение, като е дал превес на част от изводите на вещото лице, но същевременно изцяло е игнорирал направените от вещото лице в проведено на 25.01.2024 г. открито съдебно заседание уточнения, съгласно които във всеки един от посочените случаи оплакванията на пациентите са били налични към момента на първата дехоспитализация и в медицинската документация липсват данни за стабилизиране на състоянието на пациентите, както и установената в експертизата липса на информация в медицинската документация, относно намаляване на интензитета и честотата на оплакванията при втората хоспитализация. От друга страна в заключението липсват изводи, относно основния спорен въпрос, касаещ спазването на критериите за дехоспитализация, изисквани при лечението на лицата по посочените клинични пътеки – КП 68.1, КП 69.1, КП 71.1, КП 74.1 и КП 75.1. Именно неспазването на критериите за дехоспитализация на пациентите по отчетените КП е послужило като фактическо основание за издаване на публичната покана за възстановяване на неоснователно получени суми в тези ѝ части. В случая в първоинстанционното производство не е установено спазени ли са изискванията на клиничните пътеки за медицински критерии за дехоспитализация на пациентите, включващи медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние, както и изпълнението на други предвидени в клиничните пътеки условия за дехоспитализация. При разглеждане на спора по същество съдът е следвало да прояви процесуална активност и да постави допълнителни въпроси при изготвянето на СМЕ или да назначи допълнителна или повторна експертиза, които да дадат еднозначен отговор на този въпрос, който е останал неизяснен.
По отношение на т. 1 от писмената покана като правно основание за издаване на писмената покана е посочена разпоредбата на чл. 357, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., в която е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща отчетена дейност в случаите на хоспитализации с изцяло или частично припокриващи се периоди за един и същ пациент. Когато са отчетени дейности, извършени по едно и също време от изпълнители на извънболнична и на болнична медицинска помощ, се извършва проверка на изпълнителите за тези дейности. Не се заплаща на изпълнителя, който е отчел неизвършена дейност, и съответно изпълнителят възстановява неоснователно получените суми. Съдът е взел предвид противоречивите данни, относно часа на дехоспитализация на 24.06.2022 г. от отделението по гастроентерология, съдържащи се в извлеченията от информационната система на МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД и в справката от ИИС на НЗОК. Съдът е приел, че се касае за допусната техническа грешка при отразяване на часа на първата дехоспитализация, но не е изложил мотиви в подкрепа на този извод, като единствено лаконично е посочил, че първата дехоспитализация е извършена правилно и втората хоспитализация е извършена в различно отделение. Основателно е наведеното в касационната жалба възражение за необоснованост на този извод на първостепенния съд. Фактическото основание за издаване на писмената покана в частта ѝ по т. 1 е наличието на частично припокриващи се периоди за един и същ пациент. Не са установени причините за наличие на различни данни, които са пряко относими към спорния въпрос за наличието на припокриващи се периоди, който също не е изяснен. За изясняване на спорните обстоятелства и за да осъществи контрол по същество на акта, първоинстанционният съд е кредитирал данните за часа на дехоспитализация по първата ИЗ, съдържащи се в създадените от лечебното заведение писмени доказателства, без да ги подложи на проверка, като назначи и съдебно-медицинска експертиза.
Съдът е допуснал решаване на делото при неизяснени факти и обстоятелства и е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Предвид изложеното, както и поради това, че първоинстанционният съд не е обсъдил част от наведените от страните доводи и съображения, и за да се гарантира правото на страните на двуинстанционно производство по същество, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни посредством възлагането на съдебно-медициснка експертиза обсъдените в мотивите на настоящото съдебно решение спорни въпроси, относно спазването на предвидените в клиничните пътеки критерии за дехоспитализация по отношение на случаите по т. 2, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т.12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16, както и за причините за наличие на различни данни в представените писмени доказателства за часа на дехоспитализация на ЗОЛ по първата хоспитализация по т. 1 от писмената покана. Съдът следва също така да обсъди доводите на страните, да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства.
При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен , състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1713 от 15.03.2024 г., постановено по адм. д. № 11475/2022 г. по описа на Административен съд - София-град в оспорената му част, с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с № РД-25ПП-381/09.11.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса за ЗОЛ по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15 и т.16.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ