Решение № 11539 по адм. д. № 3059/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 11539
София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ТОДОР ТОДОРОВ
Членове:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията Весела Николова по административно дело № 3059/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Централна Военномедицинска комисия към Военномедицинска академия, гр. София, чрез главен юрисконсулт М. Допчева срещу Решение № 2319/15.12.2023 г. по адм. дело № 1202/2023 г. на Административен съд – Пловдив. В жалбата са изложени съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Моли решението да бъде отменено, а първоинстанционната жалба – отхвърлена.
Ответникът – Г. Д. Т. от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. А. Самуилов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт да бъде потвърден като правилен.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил Експертно решение /ЕР/ на годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1311/04.06.2019г., издадено на Г. Д. Т. от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. София. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело до материална незаконосъобразност на акта, поради неспазване на нормативно заложено изискване за извършването на медицинско освидетелстване за годност за военна служба в Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за Военномедицинската експертиза.
Решението е правилно.
От фактическа страна е установено, че с ЕР по годността за военна служба/служба в доброволния резерв №ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия /ЦВМК/ при Военномедицинска академия /ВМА/, гр. София, поради общо заболяване старши сержант Г. Д. Т. е обявен за негоден за военна служба по Р.G40.1ОТ МС/2018 г., част I. Фактическите констатации на органа за здравословното му състояние в обжалваното експертно решение са базирани изцяло на приложените по административната преписка медицински и експертни документи. Видно от Протокол на ЛКК № 4/29.05.2019 г., съставена от специалисти по нервни болести, е дадена препоръка, с оглед анамнезата, соматичния и неврологичен статус на Т., направените му изследвания и поставената му диагноза локализирана /[диагноза]/, да се представят пред ЦВМК при ВМА София за ЕР относно годността за военна служба. С Протокол за освидетелстване на годността за военна служба при промяна на здравословното състояние на Г. Д. Т. от 04.06.2019 г., от специалист – невролог е дадено заключение относно състоянието му и му е поставена диагноза: [диагноза], като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: „Негоден за военна служба по Р.G 40.1 от МС/2018, част I". С решение № 602/11.04.2022 г. по адм. дело № 1872/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, жалбата срещу ЕР на годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1311/04.06.2019г., издадено на Г. Д. Т. е отхвърлена. Съдебният акт е обжалван като тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ е отменил обжалваното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Съдът е изложил мотиви, че са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като не е установено дали е спазено нормативното изискване ЦВМК да се произнесе по указания начин и да формира изводи относно здравословното състояние на лицето след медицински прегледи и изследвания. При повторното разглеждане на делото, Административен съд – Пловдив с решение № 2319/15.12.2023 г. по адм. дело № 1202/2023 г. е отменил обжалвания акт. Този съдебен акт е именно предмет на касационна проверка по настоящото дело.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореното пред него ЕР не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Обоснован и правилен е изводът му, че ЦВМК е специализиран орган на медицинската експертиза /военномедицинска/, компетентен да издаде оспорения акт, а последният притежава всички изискуеми реквизити за неговата валидност.
ЕР на ЦВМК обаче е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност, до какъвто извод правилно и обосновано е достигнал административният съд.
Съгласно чл.13 от Наредба №Н-6, Централната военномедицинска комисия извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и налична медицинска документация. С оглед това императивно правило, решаването на правния спор е било обусловено от представянето на надлежни доказателства за извършени прегледи от страна на ЦВМК при определяне на конкретното заболяване и освидетелстването на лицето. При новото разглеждане на делото такива не са били представени, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест между страните и изричните указания на съда.
Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима за освидетелстването на лицето само по представени медицински документи. Съобразно разпределената тежест за доказване, ЦВМК в производството пред Административен съд – Пловдив е следвало да представи доказателства за изпълнение на изискванията на чл.13, ал. 1 от Наредбата, но не е сторил това. Не са били ангажирани доказателства за извършени медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията. В тежест на касационния жалбоподател е било да установи по категоричен начин наличието на твърдяното заболяване в резултат на прегледи и изследвания при изпълнение изискванията на чл.13 от Наредбата, доколкото медицинската документация е можела само да допълни и подпомогне извеждането на извод за съществуване на болестта, но не и самостоятелно да обоснове наличието й. Безспорно необходимостта и важността на резултатите от прегледите и изследванията, извършвани и назначени от експертите на комисията /ЦВМК/, за определяне годността на лицето за военна служба, се обосновава и от категоричните и императивни указания, съдържащи се в ал.2 и ал.3 на чл.13 от посочената наредба.
Нарушените нормативни изисквания при освидетелстването на лицето, от една страна, и констатациите на съдебно-медицинските експертизи /съответно с вещи лица невролог и психиатър/, че констатираното заболяване с диагноза „[диагноза]“ не се проявява като основно /а по-скоро като придружаващо/ и се основава на документация, съставена на база консултативни и епизодични изследвания без сериозно проследяване на здравословното състояние, от друга, опровергават тезата на касатора за правилността на преценката на ЦВМК и за законосъобразност на ЕР за негодност на лицето за военна служба.
Решението на Административен съд – Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК по критериите в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.
Предвид липсата на визираните в касационната жалба касационни основания за отмяна, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна, а обжалваното решение - за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а поради липса на достатъчно доказателства за реално извършени такива от страна на ответника, също не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2319/15.12.2023 г. по адм. дело № 1202/2023 г. на Административен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ