- Страни: Директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу ПСПСМИ-СОФИМЕД ООД
- Предмет на спора: Заповед за налагане на санкции № РД-12-326/18.11.2024 г., издадена от директора на СЗОК, с която е наложена санкция 'прекратяване на договора'
- Ключови моменти: Липса на нарушение на материалния закон от страна на изпълнителя. Съдът приема, че деянието е несъставомерно, тъй като дружеството не е имало задължение, нито обективна възможност (достъп до системи за гражданско състояние) да провери дали заявителят е починал към момента на предаване на помощните средства на негов пълномощник, който е прикрил факта за смъртта. Липсва предвидено виновно поведение и представно съзнание за нарушение.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА решението на първоинстанционния съд, с което е отменена Заповедта за налагане на санкции. ОСЪЖДА НЗОК да заплати разноски по делото в размер на 1200 лева в полза на ПСПСМИ-СОФИМЕД ООД.
РЕШЕНИЕ
№ 11426
София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от председателя Георги Георгиев по административно дело № 5152/2025 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на СТОЛИЧНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /СЗОК/, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение № 10578/26.03.2025г. на Административен съд - София- град по адм. дело № 12313/2024г. С него се отменя Заповед за налагане на санкции № РД-12-326/18.11.2024г., издадена от директора на СЗОК на ПСПСМИ -СОФИМЕД"ООД, ЕИК203195828, представлявано от управителя И. М..
Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, И. В. М. в качеството на управител и представляващ " ПСПСМИ-СОФИМЕД" ООД чрез процесуален представител, адвокат Стойкова взема становище за неоснователност на жалбата, като съображения са изложени от адвокати Стойкова и Д. Стоева в писмен отговор на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея е наложена санкция "прекратяване на договора" за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 22-8047/01.07.2022г.
Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка, а от фактическа страна не е спорно между страните, че на 16.08.2024г. са получени средства /ППСМИ/ по заявление от П. Д. З., упълномощила съпруга си П. З. с пълномощно, който получил средствата на дата 16.08.2024г., като на 14.08.2024г. П. Д. З. е починала, съгласно акт за смърт № 0330 от 16.08.2024г. което обстоятелство не е било съобщено от съпруга П. З.. Така установеното от фактическа страна, преценено като нарушение в хипотезата на чл. 16, ал. 3, т. 7 от Индивидуалния договор и санкционирано по чл. 24б, т. 30, "б" а" съдът приел за несъставомерно. Приел от приложения договор и клаузите към него, че в конкретния случай няма как изпълнителят да установи на 16.08.2024г., когато са получени заявените средства, от пълномощник на заявителя, че последният е починал, при съставен акт за смърт от същата дата - 16.08.2024г. Приел също, че няма задължение по договор за извършване на такава проверка, още повече, че е бил въведен в заблуждение от преживелия съпруг, който не съобщил това настъпило обстоятелство по причина, че ги е взел в помощ на друго лице. При така установените факти съдът приел от правна страна, че нарушението не е извършено, поради което отменил изцяло заповедта.
Решението е правилно.
Предвидената забрана в индивидуалния договор да не се отпускат средства, когато се установят починали лица към момента на отпускане-чл. 16, ал. 3, т. 8 от договора е спазена в настоящият случай. Не може да се изисква от изпълнителя да извършва проверка в някоя от системите по гражданско състояние, без това да е предвидено като задължително поведение като страна по договор или по закон, без да бъде осигурен регламентиран достъп до такава информация. След като установяването на такава информация не е част от договорното поведението на изпълнителя, е фактически въпрос дали е установил към момента на отпускане- предаване на помощните средства, че заявителят е починал. Правилно в настоящият случай такова знание не може да се приеме , че е било налице, при съставяне на акта за смърт на 16.08.2024г. и на същата дата са предадени помощните средства на преживелия съпруг, който е премълчал този факт.
Пред изложеното не е достатъчно в случая да е налице обективно съществуващ факт, че заявителят на помощните средства е починал, и същевременно са отпуснати в него полза помощни средства, тъй като липсва установяване на този факт от изпълнителя на индивидуалния договор, поради което липсва за него представно съзнание за извършването на нарушение.
Решението като правилно следва бъде оставено в сила, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 1200 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10578 от 26.03.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело 12313/2024г.
ОСЪЖДА НЗОК да заплати в полза на "ПСПСМИ-СОФИМЕД" ООД, с ЕИК 203195828, с адрес на обекта в гр. София, [улица], представлявано от управителя И. В. М., със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа гр. София, [улица], адвокати Стойкова и Стоева, сумата от 1200/хиляда и двеста/лева представляваща разноски, възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ
Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)
