РЕШЕНИЕ № 6800 София, 18.06.2026 г. по дело 4011/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6800 София, 18.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6800
София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИБИЛА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Сибила Симеонова по административно дело № 4011/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от заместник-министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, гл.ю.к. Х. Гавазова срещу Решение № 280 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, с което по жалба на И. В., гражданин на Р Сърбия, е отменена Заповед № РД–18 –37/28.10.2025 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускането й до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б. “а“ от Закона за здравето /ЗЗ/ за професионална квалификация „медицинска сестра“ и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Твърди се, че към 28.10.2025 г. – датата на издаване на оспорената заповед, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2, т.9 от Наредба № 4 от 2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п... от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава (Наредба № 4 от 2011 г.) не е било допустимо представяне на документи, удостоверяващи професионалния опит на заявителя по медицинската професия, както и не е била дължима преценка от страна на административния орган дали същите могат да компенсират несъответствието по чл.7, ал.3, т.4 от същата наредба. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
Ответникът – И. В., гражданин на Р Сърбия, чрез процесуален представител адв. Н. Маринов, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл.218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № РД–18–37/28.10.2025 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В., на основание чл.8Чл. 8. ⚖️ Практика (15) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет., във връзка с чл.3, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б.“а“ от Закона за здравето на граждани от трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава (Наредба № 4 от 2011 г.).
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление вх. № ДИК–00–20/11.09.2025 г. И. В. е подала документи за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б.“а“ от ЗЗ. В заявлението е посочено, че тя се е обучавала по специалност „медицинска сестра“ в Средно училище „Св. Сава“ в гр. Белград, Р Сърбия, като продължителността на обучението и е била 4 години, а специалността и е придобита на 24.06.2024 г. Към заявлението са приложени следните документи: копие от документ за самоличност, от което се установяват имената и гражданството ѝ; копие от диплома за завършено средно училище „Св. Сава“ , гр. Белград, Р Сърбия със съответното приложение към нея; справка на проведеното обучение по медицинската професия, от която се установява продължителността на обучението, дисциплините, техният хорариум и проведеното практическо обучение. От лицето е представено медицинско свидетелство, от което е видно, че тя е в добро физическо и психическо здраве. С нотариално заверена декларация се установява, че И. В. не е упражнявала професията до момента. Приложено е и актуално свидетелство за съдимост. От заявителката е представено и Удостоверение № РД–16–277/05.05.2025 г. за владеене на български език и професионална терминология на български език за упражняване на медицинска професия в Р България, издадено от зам. министъра на образованието и науката на Р България.
Заявлението на И. В. е разгледано на заседание на 11.09.2025 г. от Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването, съгласно т.9 от Протокол № 25 от същата дата. Комисията е решила да се изиска становище, от проф. С. Б., д.оз.н. – член на Комисията за разглеждане на подадени заявления и документи за признаване на професионална квалификация, относно съответствието на не по–малко от 2/3 от продължителността на проведеното от заявителката обучение с изискваното в Р България за професионална квалификация „медицинска сестра“. Проф. С. Б. Д., д.оз.н. е представила становище по заявлението на И. В., в което е посочила, че изучаваният хорариум от И. В. е по–малък от две трети от общия хорариум за обучение по специалност „медицинска сестра“ с обща квалификационна степен „бакалавър“. Посочва се, че теоретичната подготовка съгласно действащата в Р България Наредба включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции и упражнения с обща продължителност не по–малко от 7 семестъра, както и практическа подготовка с минимална продължителност, както следва : учебна /клинична/ практика не по–малко от 1140 академични часа и преддипломен стаж не по-малко от 1600 астрономически часа. Въз основа на постъпилото становище, Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването, на свое заседание на 25.09.2025 г., съгласно протокол № 26/25.09.2025 г., по т.17 е предложила на министъра на здравеопазването да откаже на заявителката да бъде допусната до изпит за професионална квалификация „медицинска сестра“.
Със Заповед № РД–18–37/28.10.2025 г. заместник - министърът на здравеопазването, на основание чл.8, във вр. с чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 2011г. и предложението по т.9 от протокол № 25/11.09.2025г. на Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването, е отказал допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п... от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В..
В производството пред първата инстанция от страна на И. В. е представена Служебна бележка изх. № РД – 00 – 3969 / 04.11.2025г. за това, че е провела държавен преддипломен стаж по специалността „медицинска сестра“ за периода от 31.01.2024 г. до 05.06.2024 г. с необходимия хорариум от 870 учебни часа, по утвърдена учебна програма в следните отделения на МБАЛ „Св. Петка „ АД, гр.Видин – Кардиология, Кожни и венерически болести, МСПО, ОАИЛ, Хирургия, операционен блок и отделение по нервни болести.
Първоинстанционният съд е посочил, че от представената административна преписка не става ясно дали в случая е взет предвид преддипломния стаж, за който е представено доказателство по делото, а именно служебната бележка от МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, който е в размер на 870 учебни часа. Сочи се също, че безспорно И. В. не е изучавала част от задължителните дисциплини, които се изучават в Р България, но не са разгледани обстоятелствата относно преминатото от нея обучение в Р Сърбия, както и относно нормативната рамка и структурирането на обучението във връзка с придобиване на процесната специалност в Р Сърбия, за да може да се направи съпоставка с обучението в Р България.
В първоинстанционното решение е прието, че органът в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон е отказал признаване на професионална специалност на заявителя, без да обсъди в цялост данните по преписката и без да даде възможност за представяне на допълнителни доказателства във връзка с преминатия преддипломен стаж.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл.186, ал.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п... от ЗЗ, чужденците, извън тези по ал.1 (гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария), упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал.3Чл. 180. (1) Теоретичното обучение по чл. 178, ал. 2, т. 1 се провежда от: 1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия; 2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование. (2) Практическото обучение по чл. 178, ал. 2, т. 1 се провежда във: 1. заведенията по ал. 1; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за извършване на дейности по чл. 90, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. (3) Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването. (4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) за упражняване на специалност в системата на здравеопазването, каквато е специалността „медицинска сестра“ за която заявителката е поискала допускане до изпит. Съгласно ал.5 на чл.186Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п... от ЗЗ условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал.3, т.3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Тези условия и ред са уредени в Наредба № 4 от 2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б.“а“ от Закона за здравето на граждани от трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава (Наредба № 4 от 2011 г.). Според разпоредбата на чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 2011 г. (в редакцията ѝ, действаща към момента на издаване на оспорената заповед - обн. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011 г.) основание за отказ от допускане до изпит е наличие на продължителност на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност по-малко от 2/3 от изискваното в Р България.
Нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ са определени в Наредбата за единните държавни изисквания (ЕДИ) за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и лекарски асистент“. Съгласно чл.6 от Наредбата за ЕДИ обучението по специалността "медицинска сестра" за образователно-квалификационна степен "бакалавър" се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4630 часа и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Обучението съответства на ниво 6Б от Националната квалификационна рамка. За да придобият професионална квалификация „медицинска сестра“, гражданите на трети държави следва да преминат изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б. „а“ от ЗЗ, допускането до който става след подаване на заявление по образец до министъра на здравеопазването. Заявлението съдържа задължително изискуеми документи, като според чл.4, ал.2, т.3 от Наредба № 4 от 2011 г. (в приложимата редакция - изм. ДВ. бр.64 от 3 Август 2018 г.), това е и академична справка/и или учебен план (програма) на проведеното обучение по медицинска професия, от която са видни продължителността на обучението, изучаваните дисциплини и техният хорариум и проведеното практическо обучение/стаж. Съгласно чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 2011 г. (обн. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2011 г.) основание за отказ от допускане до изпит е наличие на продължителност на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност по-малко от 2/3 от изискваното в Р България.
В настоящия случай, видно от представените от заявителката документи, проведеното от нея обучение в цялост е с хорариум от 4608 часа, което формално изпълнява по-горното условие, но както е приел и първоинстанционния съд, в обучението са включени и общообразователни предмети, необходими за Р Сърбия. Видно от становището, изготвено от проф. С. Б. Д., д.оз.н., възприето както от самата Комисия, така и от административния орган, изпълнението на учебния план, по който се е обучавала заявителката, показва изучаване на специализирани предмети с общ хорариум от 2628 часа, което е по-малко от 2/3 от изискуемия минимум в Р България, който е 4630 часа.
В хода на административното производство заявителката не е представила документ за проведен преддипломен стаж, а по отношение на придобития от нея професионален опит е приложила нотариално заверена декларация от 09.09.2025 г., в която е декларирала, че до момента няма трудов и / или осигурителен стаж по специалност „медицинска сестра“, и че не е упражнявала медицинска професия и не е работила никъде като лице, упражняващо медицинска професия.
В тази връзка съдът намира за правилен извода на административния орган, че в случая е налице условието на чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 2011 г. (в относимата редакция), обосноваващо отказ за допускане на заявителката до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б."а" от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“.
Наред с горното, не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че с оглед действащата към настоящия момент редакция на чл.7, ал.3, т.4 (ДВ., бр. 6 от 16.01.2026 г.) от Наредба № 4 от 2011 г. би следвало при преценка на професионалната компетентност да бъде взет предвид и придобитият от заявителя опит. Действително, към настоящия момент и след издаване на оспорената заповед са налице промени в Наредба № 4/27.05.2011 г., като съгласно чл.7, ал.3, т.4 освен продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност се взема предвид и придобитият от заявителя професионален опит по съответната професия или специалност. Тези изменения обаче са приложими занапред, т.е. не им е придадено обратно действие. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.142, ал.1Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол АПК, според която преценката за съответствие на оспорения акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му. В случая към датата на издаване на оспорената заповед, Наредба № 4/27.05.2011 г. (чл.4, ал.2) не е изисквала представяне на документи, удостоверяващи професионалния опит на заявителя по медицинската професия, нито е била дължима преценка дали същите компенсират несъответствието по чл.7, ал.3, т.4 от същата. Действащите към момента на издаване на оспорената заповед редакции на разпоредбите на чл.4, ал.2 и чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011 г. са ясни и не дават основание за тълкуване, различно от вложения в тях смисъл, поради което не може да се приеме, че с промяната им, същите се привеждат в съответствие с духа на закона. Приетите допълнения и изменения на Наредба № 4/27.05.2011 г. , вкл. и досежно коментираните разпоредби, сочат единствено, че занапред се разширява възможността на лицата, придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава, да бъдат допуснати до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п... от ЗЗ.
В случай, че заявителката счита, че притежаваният от нея професионален опит може да компенсира несъответствието по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011 г., няма пречка да подаде ново заявление по чл.4Чл. 4. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето. Раздел II. Органи на управление на националната система за здравеопазване от същата, в хода на производството по което да докаже, че отговаря на условията да бъде допусната до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б."а" от ЗЗ.
В контекста на горното, процесната Заповед № РД–18 –37/28.10.2025 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3Чл. 186. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. (2) Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. (4) Извън случаите по ал. 1 - 3, медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за заплащане явяването на изпит по ал. 3, т. 3 се определя в п..., б. “а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В. е правилна като издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, което е довело до необоснован правен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт.
Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от И. В. против процесната заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 280 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд – Видин и вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. В., гражданин на Р Сърбия, срещу Заповед № РД–18 –37/28.10.2025 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускане до изпит за професионална квалификация „медицинска сестра“.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ