РЕШЕНИЕ № 6254 София, 09.06.2026 г. по дело 3499/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6254 София, 09.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6254
София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретарСветослава Огнянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 3499/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, представлявано от управителя Й. Л. П., чрез проц. представител С. Джилдов, против Решение № 2444 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело №5864/2025 г. по описа на Административен съд София- град в частта му, отнасяща се до визираните нарушения по Раздел 2, от т.5 до т.20. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. В условията на евентуалност, при преценка, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, искането е същото да бъде отменено в частта относно размера на наложените финансови санкции като те бъда намалени до размера на 200 лева за всяко от констатираните нарушения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по делото- управителят на Националната здравноосигурителна каса, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Административен съд София- град е образувано по жалба на Университетска болница за активно лечение „Софиямед“ ООД (УМБАЛ „Софиямед“), ЕИК 160138163, представлявано от управителя д-р Й. П., против Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-169/07.05.2025 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.
От фактическа страна по делото е установено, че УМБАЛ „Софиямед“ ООД е изпълнител по Договор № 22-3981/27.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури с НЗОК.
Със Заповед № РД-25-9/16.01.2025 г., управителят на НЗОК е разпоредил извършването на проверка на болничното заведение по изпълнение на договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г. и във връзка със сигнал вх. № 23-00-617/19.12.2024 г. на НЗОК.
За резултата от проверката е изготвен Протокол № РД-25-9-1 от 14.02.2025 г., връчен на представляващия дружеството.
Срещу констатациите в протокола от проверката, от страна на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, е подадено възражение.
Подаденото възражение до председателя на Арбитражната комисия по медицински дейности, действаща към СЗОК е разгледано на заседание на Арбитражната комисия на 08.04.2025 г. Възражението е прието за неоснователно по отношение на констатираните случаи на заплащане на избор на екип, при пациенти, приети в условията на спешен прием и 15 броя ЗОЛ, при които е изискано доплащане за медицински изделия и консумативи (ИЗ № 45049/2024, ИЗ № 46457/2024, ИЗ № 41028/2024, ИЗ № 47895/2024, ИЗ № 50879/2024, ИЗ № 34368/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 26333/2024, ИЗ № 40739/2024, ИЗ № 43619/2024, ИЗ № 49248/2024, ИЗ № 49567/2024, ИЗ № 49105/2024, ИЗ № 44332/2024, ИЗ № 43168/2024) поради равен брой гласове. За изясняване на фактите и обстоятелствата, посредством допълнителни сведения и информация, произнасянето по възражението в частта му относно констатирани случаи (4 бр.) на изискано доплащане за „BIS мониториране на анастезия“ (ИЗ № 50292/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 49105/2024 и ИЗ № 29167/2024), произнасянето на Арбитражната комисия е отложено. Видно от Протокол № 7 от проведеното на 22.04.2025 г. заседание на Арбитражната комисия, възражението на УМБАЛ „Софиямед“ООД е прието за основателно в частта му относно изискано доплащане за „BIS мониториране на анастезия“ от ЗОЛ с ИЗ № 50292/2024, ИЗ № 27333/2024, ИЗ № 49105/2024 и ИЗ № 29167/2024.
Въз основа на проведеното административно производство е издадена оспорената заповед, с която са констатирани 20 броя нарушения на изкисванията на НРД за МД за 2023-2025 г. относно условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, описани подробно и точно от първоинстанционния съд.
На основание чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, 453, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 454, чл. 455, ал. 3 и чл. 473, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. на УМБАЛ „Софиямед“ООД са наложени санкции „финансова неустойка“, както следва:
1/ 4 бр. санкции „финансова неустойка“ в размер от по 250 лв. за нарушения на чл. 33, т. 4, във връзка с чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 29, т. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО и
2/ 16 бр. санкции „финансова неустойка“ в размер от по 250 лева за нарушения на чл. 33, т. 4Чл. 33. ⚖️ Практика (63) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; 2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; 3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; 4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище; 4а. (нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) лицата с предоставена временна закрила и лицата по чл. 39, ал. 6, т. 2; 4б. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"; 4в. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 4г. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник; 5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.); 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правила... от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ в частта „медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях) от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... от ЗЗО.
Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото.
Решението е правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обсъдени са възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, вкл. и относно понятията „медицински изделия“ и „консумативи“.
Пред касационната инстанция е обжалвано като неправилно съдебното решение относно нарушенията по втора група, от т.5 до т.20, шестнадесет на брой, констатациите по които не са опровергани от жалбоподателя в условията на пълно насрещно доказване и е безспорно установено, че НЗОК не е заплатила по съответната клинична пътека изискуемите медицински изделия или консумативи, каквото е изискването на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г.
Противно на изложеното в касационната жалба, не съществува неяснота и противоречие между описаното в оспорвания административен акт и нормативната уредба относно медицинските изделия и консумативите.
Посочената като нарушена норма на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 задължава изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено.
Тази нормативна уредба е в съответствие с установеното в чл. 52 от Конституцията на Република България право на безплатно ползване на медицинско обслужване, като в нея са посочени изключенията от това право. Едно от тези изключения е, че изпълнителите на медицинска помощ могат да изискват доплащане за медицински изделия от ЗОЛ само извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в диагностично- лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека е записано, че НЗОК не заплаща за тях.
Предвид касационното възражение за размера на наложените санкции, съдът счита, че е налице добра мотивираност на акта за налагане на посочения размер от 250 лева, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, поради което възражението е неоснователно.
Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2444/20.01.2026 г., постановено по адм. дело №5864/2025 г. по описа на Административен съд София- град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ