РЕШЕНИЕ № 4381 София, 21.04.2026 г. по дело 457/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 4381 София, 21.04.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 4381
София, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретарМирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 457/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, чрез процесуален представител Й. П. Йорданов, срещу Решение № 11839/30.10.2025 г. постановено по адм. дело № 262/2025 г. по описа на Административен съд- Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендират се разноски.
Ответната страна – „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. Марков - Варна“ ЕООД, чрез адв. Д. Стефанова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед за налагане на санкции №РД-11-1998/9/22.01.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Варна. С оспорения акт на лечебното заведение е наложена финансова неустойка, както следва: по т. 1, на основание чл. 455, ал. 3 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. (НРД) в размер на 350.00 лв.; по т. 2, на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за 2023 - 2025 г., в размер на 200.00 лв.; по т. 3, на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за 2023 - 2025 г., в размер на 350.00 лв.
От фактическа страна по делото е установено, че между НЗОК – Варна и лечебното заведение е сключен Договор № 030797/16.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. По силата на този договор, „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. Марков - Варна“ ЕООД се е задължила да оказва болнична помощ по определени клинични пътеки и амбулаторни процедури, а НЗОК – да заплаща извършените дейности.
През ноември 2024 г. директорът на РЗОК – Варна разпорежда извънпланова проверка на болницата по повод подадена жалба от пациент. След извършването ѝ е съставен протокол, в който са описани няколко нарушения.
Първото нарушение е свързано с лечението на пациент, приет през ноември 2023 г. по клинична пътека за заболявания на жлъчно-панкреасната система. По време на престоя му се е появило усложнение – остър некротичен панкреатит след извършена ендоскопска процедура. Въпреки че състоянието на пациента се е влошавало според образните изследвания, в документацията няма данни да е проведен задължителен консулт с хирург, който да прецени необходимостта от операция. Макар да е било отбелязано, че е поискан такъв консулт, реалното му извършване не е доказано писмено.
Второто нарушение се отнася до същия пациент след изписването му. Въпреки че са били препоръчани контролни прегледи, болницата не е документирала дали те са били проведени.
Третото нарушение касае втора хоспитализация на пациента през януари 2024 г. Той е бил приет отново със сериозни оплаквания и тежко общо състояние. Въпреки това е бил изписан без съществено подобрение и без достатъчно доказателства, че състоянието му е стабилизирано, както изискват правилата за дехоспитализация по съответната клинична пътека.
„Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. Марков - Варна“ ЕООД е подала възражение на 9.12.2024 г. срещу констатациите в Протокол № РД-11-1998/1/22.11.2024 г. За разглеждането му е сформирана арбитражна комисия с участието на представители на Българския лекарски съюз. Комисията не достига до единно становище – половината членове приемат констатациите, а другата половина ги отхвърлят. С писмо вх. № 11-00-118/1/08.01.2025 г. от зам.-председателя на арбитражната комисия директорът на РЗОК-Варна е уведомен за резултата от проведеното заседание на Арбитражната комисия.
С оспорената Заповед № РД-11-1998/9/22.01.2025 г. директорът на РЗОК-Варна приема за неоснователно направеното възражение от страна на лечебното заведение и налага санкции за установените нарушения. Административният акт е оспорен по съдебен ред.
В хода на производството пред Административен съд – Варна е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Съгласно констатациите на вещото лице, лечението и диагностиката на пациента са били проведени правилно и в съответствие с изискванията на клиничните пътеки. Посочено е, че усложнението (панкреатит) е възможно и известно в медицинската практика. Съгласно констатациите, пациентът е бил изписан в стабилизирано състояние и при двете хоспитализации, като пълното възстановяване при такова заболяване отнема дълго време. Също така е отбелязано, че съвременната медицина предпочита консервативно и минимално инвазивно лечение, а хирургична намеса не винаги е необходима.
Експертът подчертава също, че липсата на данни за проведени контролни прегледи не означава непременно, че такива не са се състояли, а само че не са документирани, както и че консултацията с хирург не е задължителна във всички случаи, а се преценява от лекуващия лекар.
Разпитаните свидетели – лекари, участвали в лечението потвърждават, че пациентът е получил необходимото лечение. От показанията се установява, че са били провеждани консултации, включително с хирург, но част от тях не са били отразени в документацията поради организационни промени в болницата. Посочват още, че оперативното лечение при такива състояния крие висок риск и обикновено се избягва.
В обобщение, административният орган приема, че са налице нарушения, изразяващи се основно в неспазване на изискванията за надлежно документиране на извършените медицински дейности, както и в неизпълнение на установените критерии за дехоспитализация. От своя страна, заключението на вещото лице и събраните гласни доказателства подкрепят тезата, че диагностично-лечебният процес е проведен в съответствие с приложимите медицински стандарти и алгоритмите на съответните клинични пътеки, като настъпилите усложнения попадат в обхвата на допустимия медицински риск.
При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд намира с оспореното пред настоящата касационна инстанция решение, че жалбата е основателна. Приема, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган и формално в съответствие с изискванията за форма, при постановяването ѝ са допуснати съществени процесуални нарушения. Обоснован е извод, че административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди направените възражения на лечебното заведение, като се е ограничил до механично възпроизвеждане на констатациите от проверката, без самостоятелен анализ и мотиви. Наред с това съдът намира, че в акта и предхождащия го протокол са констатирани съществени фактически несъответствия (включително неправилно посочени дати), които не са изяснени, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и накърняване правото на защита на жалбоподателя.
По същество административният съд намира, че не са налице твърдените нарушения от страна на лечебното заведение. Намира, че от събраните доказателства, включително съдебно-медицинската експертиза, е установено, че диагностично-лечебният процес е проведен в съответствие с изискванията на приложимите клинични пътеки, като са извършени всички необходими изследвания и лечение, а пациентът е изписан при наличие на медицински критерии за стабилизиране. Липсата на данни за проведени контролни прегледи не обосновава нарушение, тъй като те представляват право на пациента, а не задължение за лечебното заведение. Поради това съдът приема, че констатациите на административния орган, като необосновани и противоречащи на доказателствата, обуславят незаконосъобразност на акта и неговата отмяна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението си Административен съд – Варна е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, и въз основа на тях е извел правилни фактически констатации. От доказаните факти съдът правилно е извел материалното субективно право, прилагайки релевантните правни норми. Като резултат, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че при издаването на заповедта на директора на РЗОК – Варна са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки че е проведена процедурата по чл. 74Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. и чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО, включително сезиране на арбитражна комисия, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 3Чл. 34. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството страните имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд. (2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности. (3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. (4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. Изясняване на фактите и обстоятелствата и чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК да обсъди направените от лечебното заведение възражения. В мотивите на заповедта липсва самостоятелен анализ на тези възражения, като същите са сведени до формално възпроизвеждане на констатациите от проверката. Това поведение на органа е в противоречие с изискването за мотивираност на административния акт и представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на адресата.
Обосновано съдът е констатирал и наличието на съществени фактически несъответствия в административния акт и предхождащия го протокол, включително неправилно отразени периоди на хоспитализация (2023 г. вместо 2024 г.), както и неточности относно датите на рапортните записи и извършените изследвания. Тези несъответствия не са били изяснени от административния орган, а са възпроизведени механично в заповедта, което е довело до неизясняване на релевантните факти и до постановяване на акта при непълнота на доказателствата.
По съществото на спора касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказани нарушения по трите точки от заповедта.
По отношение на твърдяното нарушение при лечението по клинична пътека № 73.1 (ИЗ № 8357/12/2023), от доказателствата по делото, включително неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че са извършени всички изискуеми диагностични и терапевтични дейности в рамките на предвидените срокове – още при постъпването са проведени необходимите лабораторни и образни изследвания, а високоспециализираната интервенция е осъществена в рамките на диагностично-лечебния алгоритъм. Настъпилото усложнение –панкреатит, както експертът от СМЕ сочи, е медицински допустимо и предвидимо, като по делото са налице данни за проведено адекватно консервативно лечение. Не се установява липса на непрекъснатост на медицинската помощ, доколкото от медицинската документация и представените графици е видно, че пациентът е бил под постоянно наблюдение.
Неоснователно е и твърдението за липса на консулт с хирург. От данните по делото се установява, че такъв консулт е бил поискан и проведен, включително са давани терапевтични назначения, а допълнителни консултации са извършвани, макар и част от тях да не са надлежно отразени в документацията. При това положение, евентуалният пропуск в документирането не може да се приравни на липса на реално извършена медицинска дейност, още повече че експертното заключение сочи, че при този тип усложнения хирургичното лечение не е задължително и се преценява индивидуално.
Относно второто констатирано нарушение – липсата на отразени контролни прегледи, правилно е прието, че това не съставлява неизпълнение на задълженията по клиничната пътека. Контролните прегледи представляват право на пациента, а не безусловно задължение за лечебното заведение, като липсата на данни за проведени такива не може да обоснове санкция при отсъствие на доказателства, че същите са били извършени, но неотразени по вина на лечебното заведение.
По отношение на третото нарушение – при лечението по клинична пътека № 74.1 (ИЗ № 219/01/2024), от събраните доказателства се установява, че са проведени всички необходими диагностични изследвания и терапевтични мероприятия, съответстващи на алгоритъма на клиничната пътека. Вещото лице категорично е посочило, че пациентът е изписан при наличие на стабилизация в рамките на възможното при това заболяване, като пълното възстановяване изисква продължителен период и не може да бъде постигнато в рамките на кратък болничен престой. При тези данни, не може да се приеме, че са нарушени критериите за дехоспитализация.
С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че административният орган неправилно е приел наличието на нарушения и е наложил санкции при липса на фактически и правни основания за това. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и базирани изцяло на доказателствата по делото, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса, е неоснователна.
На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. Марков - Варна“ ЕООД, разноски в размер на 150 евро (сто и петдесет евро), представляващи платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11839/30.10.2025 г. постановено по адм. дело № 262/2025 г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. Марков - Варна“ ЕООД, сумата от 150 евро (сто и петдесет евро), представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ