РЕШЕНИЕ № 5348 София, 18.05.2026 г. по дело 81/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 5348 София, 18.05.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 5348
София, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:ИРИНА КЮРТЕВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретарМирела Добриянова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 81/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК - Варна чрез главен юрисконсулт П. И.-Сотирова против решение № 12055/05.11.2025 год. постановено по адм. д. № 1650/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-11-1086/02.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК Варна, с която "Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна-Варна" АД е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 1663, 20 лева.
Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Прави се искане съдът да отмени решението и да остави в сила писмената покана. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна-Варна" АД в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Варна е Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-11-1086/02.07.2025 г. издадена от директора на РЗОК Варна, с която на основание чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. лечебното заведение е поканено да възстанови сума от 1663, 20 лева. Съгласно протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1086/1/18.06.2025 год. по отношение на проверката относно КП № 48 „Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст“ е посочено, че ЗОЛ е хоспитализирано в периода 17.03.2025 год.-23.03.2025 год. с ИЗ № 2875/03/2025 с окончателна диагноза „Друга пневмония с неуточнен причинител“ МКБ J18.8. Детето е изписано с рядка влажна кашлица, гърло-избледняващо.
На 04.04.2025 год. същото ЗОЛ е хоспитализирано в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по КП № 48 с ИЗ № 16073/04/2025 с кашлица, субфебрилитет и образни данни за пневмония в дясно. Дехоспитализирано е на 15.04.2025 год.
Позовавайки се на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 год. проверяващите са приели, че не са изпълнени изискванията на тази разпоредба и стойността на ИЗ 2875/03/2025 от 1663, 20 лева следва да се възстанови като неоснователно получена сума. В оспорения административен акт органът е приел, че след проведеното лечение по първата хоспитализация и изписването амбулаторно на няколко антибиотика, които не са имали ефект, се е наложила втора хоспитализация в друго лечебно заведение. Съгласно нормата на чл.386, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 год., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение НЗОК заплаща само един от случаите по КП след извършване на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Прието е, че сумата по първата хоспитализация е недължимо платена и подлежи на възстановяване.
Писмената покана е обжалвана пред Административен съд Варна, който с процесното решение е уважил жалбата на лечебното заведение. За да отмени издадената писмена покана първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон - нормата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. Първоинстанционният съд намира, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила като същият не е мотивиран. Актът е издаден в нарушение на изискването на чл.35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Органът не е установил допуснати ли са нарушения при хоспитализациите и ако да при коя от тях. Липсват фактически твърдения в тази насока. Липсата на фактически основания за издаване на акта се преценя като нарушение на изискванията за форма, тъй като лишава както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложението на материалния закон.
Съдът е приел, че липсата на данни за извършени нарушения при някоя от хоспитализациите води до извод, че и двете са били необходими за лечението на пациента. След като не са установени допуснати от страна на лечебното заведение нарушения по отношение на първата хоспитализация, то липсва законово основание за възстановяване на получената сума по ИЗ № 2875/03/2025.
Така допуснатите процесуални нарушения засягат правото на защита на лечебното заведение, което следва да е наясно с фактическите твърдения на органа за да може да ангажира съответни доказателства в своя защита. Допускането на процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт е довело и до необоснованост на същия, тъй като поканата лечебното заведение да възстанови сумата от 1663, 20 лева е обоснована единствено от факта, че са налице две хоспитализации в рамките на 30 дни.
Според първоинстанционния съд писмената покана е издадена и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсват данни да е допуснато нарушение при повеждане на първата хоспитализация, поради което не е налице хипотезата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. При наличните данни по преписката органът е следвало да прецени обективното състояние на пациента при двете хоспитализации за да се направи извод за адекватността на проведено лечение. Избраният от органа времеви критерий не отчита дали и в двата случая медицинската дейност е извършена в съответствие с ДЛА, което ограничава правото на ЗОЛ да получи своевременна и адекватна медицинска помощ при констатирана необходимост, както и правото на лечебното заведение да получи заплащане за тази помощ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно нормата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В конкретния случай при извършената проверка на първата хоспитализация не са констатирани данни за извършени нарушения на критериите за хоспитализация, ДЛА или критериите за дехоспитализация. По отношение на втората хоспитализация в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД изобщо не е извършвана проверка. Органът се е позовал единствено на нормата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., за да постанови възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 1663, 20 лева като не са изложени никакви мотиви защо следва да се възстанови сумата по първата хоспитализация. При положение, че проверка по отношение на втората хоспитализация не е извършена не може да се прецени по отношение на всеки от последователните приеми изпълнението от страна на лечебните заведения на условията за хоспитализация, критериите за дехоспитализация, завършеност на ДЛА, както и относно необходимостта от оказаната медицинска помощ и резултата от нея. След като дължимата по закон проверка не е извършена необоснован е изводът на директора на РЗОК, че заплатената сума в размер на 1663, 20 лева е недължимо платена и следва да се възстанови.
Смисълът, който е вложил законодателят в нормата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е, че не се заплаща лечение, което е извършено в нарушение на правилата на медицинското обслужване съгласно НРД, индивидуалния договор и Закона, което нарушение се предполага в наложилия се кратък срок на повторна хоспитализация по същата КП. За целта следва да се извърши проверка на двете хоспитализации, за да се установи къде е извършено нарушението. Ако не се установи нарушение и при двете хоспитализации, правната и медицинската логика налага извода, че е имало нужда от двете хоспитализации като адекватно медицинско обслужване на здравно осигурено лице, за което се дължи заплащане от НЗОК за извършеното лечение. Резултатите от тази проверка определят кое лечебно заведение или по коя от двете хоспитализации ще се възстанови сумата за лечението, а ако няма нарушения възстановяване не се дължи. Такава проверка в случая не е извършена.
Административният орган е следвало да изпълни вмененото му задължение да извърши проверка относно спазването на лечебния алгоритъм на КП и по двете ИЗ и в зависимост от резултата да изложи мотиви, в кой от случаите са допуснати нарушения и са заплатени суми без основание. Нелогично е възстановяването на сумата да се обосновава изцяло с времевия критерий на хоспитализация, което не може да служи като единствен мотив за издаване на писмената покана. Този подход е напълно необоснован и в разрез с добрата медицинска практика. Необходимостта от извършването на проверка не цели да установи единствено наличието на повторна хоспитализация. Задължението да се извърши проверка предполага осъществяването й и на двете хоспитализации с цел установяване на нарушения на алгоритъма на КП. В случая проверката касае само първата хоспитализация, но не и втората като по преписката липсват данни да са допуснати от страна на лечебното заведение някакви нарушения във всяка от хоспитализациите, поради което касационният съд намира, че липсва законово основание за възстановяване на процесната сума.
Като е отменил оспорения пред него индивидуален административен акт Административен съд Варна е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Искането за присъждане на разноски за производството пред Административен съд Варна е неоснователно, тъй като с процесното решение съдът е присъдил разноски на жалбоподателя. Следва да се осъди РЗОК Варна да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна-Варна" АД разноски за касационната инстанция в размер на 235 евро представляващи адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12055/05.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1650/2025 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Регионална здравноосигурителна каса Варна ДА ЗАПЛАТИ на "Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна-Варна" АД ЕИК 000090019 разноски за касационната инстанция в размер на 235 евро за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА