- Страни: Жалбоподател: Р. Б. М. срещу Наказващ орган: Началник на група при отдел „Пътна полиция“ Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
- Предмет на спора: Обжалване на Наказателно постановление (НП) № 21-4332-023706 от 18.11.2021 г., издадено на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за отказ да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол и да предостави кръвна проба за изследване, след като е управлявал МПС и е бил в нетрезво състояние. Наложените наказания са „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 2000,00 лв., както и отнемане на 12 контролни точки.
- Ключови моменти:
- "Маловажен случай" (чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и ЗАНН): Не е разгледан като основание за отмяна или изменение на НП.
- Процесуални нарушения при АУАН/НП: Жалбоподателят твърди липса на достоверно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, както и че не е посочена конкретна правна норма от Наредба № Із-2539 на МВР за отнемане на точки. Съдът приема, че описанието е адекватно и че непосочването на конкретна точка от Наредбата не е съществено нарушение, тъй като наказанието за отнемане на точки е предвидено в чл.6, ал.1, т.3 от същата.
- Давност: Не е повдиган въпрос за изтекла давност.
- Други факти: Жалбоподателят оспорва, че е бил "водач" на МПС и че мястото на нарушението е улица, а не паркинг. Съдът отхвърля тези твърдения въз основа на събраните доказателства (писмени и гласни), установявайки, че е управлявал автомобила и че нарушението е станало на улица.
- Решение: Административен съд – София-град ОСТАВЯ в сила Решение № 844 от 17.02.2024 г. на Софийски районен съд, 102–ри състав, което от своя страна е ПОТВЪРДИЛО наказателното постановление. Следователно, НП е потвърдено.
Р Е Ш Е Н И Е № 20709 гр. София , 21.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , XXIV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 04.10.2024 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росица Цветкова ЧЛЕНОВЕ : Снежанк а Кьосева Петър Савчев при участието на секретаря Антонина Митева и при участието на прокурора Десислава Кайнакчиева , като разгледа дело номер 3045 по описа за 2024 година докладвано от съдия Снежанка Кьосева , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН / във вр. с чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба от Р. Б. М., с адрес в [населено място ] срещу
Решение № 844 от 17.02.2024 г., постановено по нахд № 966/2022 г. по описа на Софийски районен съд /СРС /, 102 -ри състав , с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 21-4332 -023706 от 18.11.2021 г., издадено от началника на група при отдел „Пътна полиция“ Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР /, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП / на касатора са наложени административни наказания : „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 2000,00 лв. за нарушение на същата разпоредба . С жалбата се твърди , че решението е неправилно и незаконосъобразно , постановено в нарушение на материалния закон . Оспорват се изводите на съда по отношение на гласните доказателства , както и изводът , че касаторът е имал качеството „водач на ППС“ . Сочи се, че в оспореното НП липсва достоверно , точно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата , при които е извършено .Излагат се аргументи , че мястото на нарушението не е улица , а паркинг , както и че касаторът не е управлявал автомобила , а е бил в него , за да си вземе лични вещи и документи .Твърди се, че нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП не е извършено , санкцията е наложена неправилно и че не е посочено на основание на коя правна норма от Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки . Иска се решението на СРС да бъде отменено . В съдебно заседание касаторът редовно призован при условията на чл.18а, ал.9Чл. 18а. ⚖️ Практика (4) 152. (1) До 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис. (2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, съгласно чл. 137, ал. 2 до 6 месеца от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". 153. (В сила от 18.09.2018 г.) В срок до два месеца от обнародването на този закон в "Държавен вестник" органите по чл. 307 определят длъжностните лица, които да издават актовете и наказателните постановления. 154. (1) В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии. (2) В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София, и Административният съд - София област, получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на делата. 155. До 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред. 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник"; 3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г.) 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. (2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО (ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.) 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни ра... от АПК не се явява и не изразява становище по жалбата . Ответникът не изразява становище по касационната жалба . Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба . Предмет на касационно оспорване е
решение № 844 от 17.02.2024 г., постановено по нахд № 966/2022 г. по описа на СРС . Оспорването е допустимо , тъй като е предявено от страна с право на жалба /арг. чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК , в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок /чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК / и касае решение на районния съд, което съгласно чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН може да се обжалва с касационна жалба пред административния съд по реда на АПК на основанията по НПК . В правомощията на касационния съд е да се произнесе по основателността на жалбата , както и да провери служебно допустимостта и действителността на решението и неговото съответствие с материалн ия закон според установените фактически обстоятелства от първоинстанционния съд в обжалваното решение /арг. чл.218 във вр. с чл.220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК /. С процесното решение районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка : На 11.11.2021 г., около 16:30ч., в [населено място ],[жк], Р. М. управлявал МПС – лек автомобил , собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД , като се движел по [улица ], с посока на движение от [улица ]към [улица ]. В близост до бл.206 в квартала автомобилът , управляван от М. предприел маневри за паркиране . Полицейските служители на 08 РПУ – СДВР , назначени в наряд като П.-836 – свидетелите Ж. К. и Г. Д. подали звуков и светлинен сигнал към автомобила на М., за да го спрат и да извършат проверка . Полицейските служители след проверка на документ ите установили , че водачът на превозното средство е Р. М., който бил в леко нетрезво състояние . При разговор с полицаите водачът съобщил , че употребил алкохол . За случая полицейският екип докладвал на ОДЧ -80 и поискал изпращането на екип на пътната полиция , който да извърши тестване на водача . След известно време , на мястото пристигнали служителите на Отдел ПП - СДВР – свидетелят В. В. и колегата му З. Х.. Водачът Р. М. отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр . № ARDM -0207 за наличие на алкохол , както и да получи талона за изследване . Независимо от това полицай Х. изготвил талон за изследване № 087946/11.11.2021 г., но Р. М. не посетил и болничното заведение - столичната УМБАЛ „Света Анна – София” АД, за да даде проби от кръв за изследване . Свидетелят В. В. преценил , че има данни за административно нарушение , и в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите Ж. К. и Г. Д., съставил АУАН рег. № GA550062/11.11.2021 г., в който били описани обстоятелствата по проверката , фактическото описание на нарушението , както и нарушените законови разпоредби – на чл.174, ал.3, предл .1 от ЗДвП . Актът бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели , след това бил предявен на нарушителя , който отказал да го подпише . В срока по чл.44, ал.1Чл. 44. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. от ЗАНН постъпили писмени възражения вх. № УРИ -433200 -117281/12.11.2021 г.. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП № 21-4332 -023706/18.11.2021 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението , неговото фактическо описание, както и неговата правна квалификация – чл.174, ал.3 от ЗДвП , като на основание чл.174, ал.3, предл .1 от същия закон на жалбоподателя са наложени административни наказания : „глоба” в размер на 2 000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за това нарушение , а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР е предвидено отнемане на 12 контролни точки . Касационният съд намира описаната фактическа обстановка за правилно установена . В хода на производството СРС е събрал гласни доказателства , които могат да се обособят в три групи : 1. Показанията на свидетелите Ж. К. и Г. Д., 2. Показанията на свидетеля В. В. и 3. Показанията на свидетелката К. А.. С показанията на свидетелите Ж. К. и Г. Д. се установяват времето и мястото на управлението на автомобила , начинът на спиране на автомобила за извършване на проверка на водача и водачът на автомобила . В. В. е свидетелствал за нарушението и за нарушителя , за съставянето на АУАН и на талона за изследване и за връчването им. Показанията на К., Д. и В. кореспондират с представените по делото писмени доказателства – докладна записка /л.12/, талон за изследване /л.10/ и възраженията на касатора , в частта , касаеща мястото , на което е отказал извършване на проверката за употреба на алкохол .Показанията на полицейските служители са логични и последователни , няма данни да са повлияни от други обстоятелства и правилно са кредитирани . Преобладаваща част от показанията на свидетелката К. А. не касаят обсъжданото нарушение . Относими към случая са само твърденията й, че е паркирала процесния автомобил на улица , намираща се на две пресечки от заведение Л., в[жк], пред блок 206, вх.Г и в частта , касаеща показанията й, че е тръгнала към колата , за да види дали Р. я е намерил и видяла , че Р. седи в колата и гледа документи , че тогава пристигнала полицейска кола и спряла пред колата на Р., че от полицейския автомобил излезли двама полицай , които обяснявали нещо на Р., който излязъл от колата , в която седял и тримата започнали да се разправят . Свидетелката сочи , че е тръгнала да паркира автомобила на 11 ноември /без да уточнява годината / около 16,00ч., а свидетелите К. и Д. са възприели управлението на автомобила от касатора на 11.11.2021 г. около 17,00ч., респ . показанията на А. са за период от време предхождащ времето , за което свидетелстват полицейските служители и не касаят подлежащите на доказване факти по делото . Показанията , в частта касаеща пристигането на полицейската кола и разговорът между касатора и двамата полицай противоречат на останалит е гласни и писмени доказателства . От друга страна свидетелката не е придружавала касатора от заведението до автомобила и не е свидетел на действията на М.. Показанията на свидетелката са и вътрешно противоречиви – първоначално свидетелства , че върнала автомобила на касатора , защото получил нова работа и му бил необходим /л.76, гръб /, след това обяснява , че от разговор в заведението разбрала , че М. сключил договор за работа , който решил да покаже /л.77/ и накрая сочи , че поводът , по който се събрали с негови колеги е, защото имал наблизо обект .Изложеното и липсата на каквито и да е други доказателства в подкрепа на показанията на свидетелката налагат извод , че тези показания не следва да се кредитират . Според §6, т.25 от ДР на ЗДвП "водач " е лице , което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци , което води или кара впрегатни , товарни или ездитни животни или стада по пътищата . Преди да бъде спрян за проверка касаторът е управлявал лек автомобил , поради което правилно е определен като „водач“ . С доказателствата по делото /писмени и гласни / се установява , че мястото на нарушението е улица без име, покрай блоковете , успоредна на [улица ], а не паркинг . Нарушението е описано с всички съставомерни признаци , както в акта, така и в НП. Извършването му се доказва със събраните по делото доказателства , а санкцията е наложена правилно . Както наказанието лишаване от право да управлява мпс, така и наказанието глоба са определени във фиксиран размер в закона и не може да се намаляват или определя т в различен от посочения размер .За процесното нарушение в чл.6, ал.1, т.3 /относимата редакция / от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР е предвидено отнемане на 12 контролни точки , колкото са отнети с обжалваното НП. С посочване на наредбата без съответн ата разпоредба е допуснато нарушение , но то не е съществено и не е основание за отмяна на НП, тъй като в НП е посочено нарушението , а точките , които се отнемат за това нарушение са посочени в чл.6, ал.1, т.3.Предвид изложеното наведените касационни основания са неоснователни и недоказани . С оглед горното , съставът на касационния съд приема , че при постановяването на решението не са допуснати нарушения , представляващи касационни основания , поради което то следва да бъде оставено в сила . Касационната жалба е неоснователна . Страните не са претендирали присъждане на разноски . Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК във вр. с чл.63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов, от ЗАНН , СЪДЪТ Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила
Решение № 844 от 17.02.2024 г. на Софийски районен съд, 102–ри състав . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)
