Решение № 4558/23.06.2014 ГД № 10804/2012 СГС

Решение № 4558/23.06.2014 ГД № 10804/2012 СГС Гражданско дело № 10804/2012 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Решение № 4558 от 23.06.2014 г по гр. дело № 10804/12г СГС 1-12 състав.

Предявен е иск от Красимир Боев против УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул” ЕАД с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата 65 000 лева.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че: На 20.09.11г. и на 27.09.11г. – служители на ответника са извършили хирургически операции на ищеца.

Искът е – основателен – до размера на сумата 50 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира – за настоящата хипотеза /съответно и за всяка хипотеза, подобна на настоящата/, че: Принципното предназначение на всяка лекарска „помощ” /в това число и – на оперативна, хирургическа интервенция/ се изразява в това – даден медицински, здравословен „проблем” /най-общо казано/ - или да бъде отстранен изцяло, или да бъде внесена положителна промяна, подобрение в здравословното състояние на съответния пациент. Само в тези две хипотези може да се направи извод, че целта на съответното провеждано лечение е – постигната. Този извод, разбира се – касае хипотеза на заболяване, което принципно е – лечимо /именно такова е било – процесното „заболяване” на ищеца; последният факт е удостоверен по делото със „събраните” експертни доказателства, а същият на практика не е и спорен/.

С други думи – винаги, когато нито една от тези цели не е постигната в резултат на дадено „лечение” следва да се направи извод, че – съответната „лекарска помощ” е била предоставена – ненадлежно. Последното обстоятелство обосновава възможността за ангажиране на имуществената отговорност на съответното медицинско заведение – при условията на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Председателят на състава намира принципно, че – в хипотеза като посочената не е „допустимо” – „рискът” от ненадлежно проведеното лечение да бъде „възложен” на съответното лекувано лице. Този „риск” – следва да бъде „понесен” от – болницата.

В контекста на горните принципни съображения /съответно и конкретно – в контекста на събраният по настоящото дело доказателствен материал/: Констатациите на всички приети по делото експертизи – преценени в съвкупност /единична и тройна, в това число – особеното мнение не единия експерт; в това число – обясненията на вещите лица, дадени в съдебните заседания/ налага извода, че – в резултат на проведено спрямо ищеца „лечение” /оперативни интервенции/ не е била „внесена” положителна промяна в здравословното състояние на К. Б.. Напротив – неговото състояние е било влошено, което е наложило извършване на 3-та поредна хирургическа операция – в друго медицинско заведение /в тази връзка – всички вещи лица констатират наличие на причинно-следствена връзка между процесните 2 броя операции, извършени от „ответника” и наложилата се – трета такава/.

Още повече – вещите лица констатират и необратимост /непоправимост/ на здравословното състояние на ищеца – към момента.

От друга страна – фактът, че само една седмица след първоначалната операция /извършена от ответника/ се е наложило да бъде направена – втора интервенция – сам по себе си косвено свидетелства, че – първата оперативна намеса е била – безуспешна. Като такава следва да се окачестви и – втората оперативна интервенция /доколкото на практика същата само е довела до необходимостта за предприемане на – следващо, 3-то оперативно лечение/.

В случая – председателят на състава „обсъжда” приетите експертни заключения само в – глобален, принципен аспект /без да навлиза в детайлите на експертизите – доколкото в голямата си част експертните заключения „боравят” със строго специализирана медицинска терминология/. Принципната насока на тези заключения обаче – позволява да бъдат направени изводи в горната насока.

При постановяване на настоящото решение – председателят на състава преценява горните принципни и конкретни съображения и в контекста на правилото на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Няма как – в настоящата хипотеза /при конкретно събрания по делото доказателствен материал – основно – експертен/ да се приеме, че визираната в посочения законов текст презумция /”ползваща” ищеца/ се явява надлежно опровергана /което е в тежест на – ответника/.

Досежно размера на иска: Председателят на настоящия съдебен състав намира, че – във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или в случая - здравословен проблем/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. - обезщетение принципно се следва във всички случаи когато се констатира такова увреждане, такъв „проблем”.

От друга страна - по делото са разпитани и свидетели, които очертават конкретното измерение на процесните /претърпени от ищеца/ неимуществени вреди. В тази връзка – свидетели подробно и конкретно установяват – негативното въздействие, което е оказало процесното „лечение” върху „физиката” и психиката на ищеца. Това въздействие /процесните неимуществени вреди/ – следва да се приемат за косвено удостоверени /като естество и вид/ и от констатациите на приетите по делото – медицински експертизи.

Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ дават основание на съда – да присъди обезщетение в горния размер.

Искане за присъждане на законна лихва – не е заявено /в исковата молба/. Това е сторено едва в писмената защита на ищеца /поради което – това искане не може да бъде съобразено/.

С оглед изложеното, съдът Реши:

ОСЪЖДА УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул” ЕАД да плати на Красимир Боев сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и 3 970 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 50 000 лева.

ОСЪЖДА Красимир Боев да плати на УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД – 816 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; в това число и – юрисконсултнко възнаграждение/.

Решението е постановено при участие на П.С.С., Д.Н.С. и ЗАД „А.Б.” АД – трети лица, помагачи.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Свързани документи: Решение №"753 по гр.д. 345/15 САС Искова молба по гр.д. 42289/14 СРС (лихви)