- Страни: Ищец/Съпруга на пострадалия (жалбоподателка) срещу Ответник/Предприятие
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, възникнало в резултат на трудова злополука (не лекарска грешка), като основен правен въпрос е активната легитимация на съпругата на пряко пострадалия.
- Ключови моменти: Решението изрично посочва, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане е вземане само на пряко увреденото лице. Съпругата, полагала грижи за пострадалия си съпруг вследствие на трудова злополука, не придобива качеството на "пострадал" в правния смисъл и следователно не е активно легитимирана да търси обезвреда. Нейните действия произтичат от брачни задължения съгласно чл. 1 и 12 СК, които изключват възмездност и не я поставят в положението на пряко увредено лице. Текстът не съдържа информация за Съдебно-медицинска експертиза, пропуски в медицинска документация или показания на свидетели, тъй като случаят не е свързан с лекарска грешка или медицинска небрежност.
- Решение: ВКС утвърждава принципа, че съпругата не е активно легитимирана да търси обезщетение за вреди, причинени на съпруга ѝ от непозволено увреждане, тъй като само пряко увреденото лице има право на такова вземане.
РЕШЕНИЕ № 2341/18.10.1974 ГД № 1423/1974 ВКС
Обезщетението за причинените от непозволено увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Съпругата не става "пострадал" от непозволеното увреждане заради грижите, които е полагала около своя съпруг, пострадал от непозволеното увреждане. Затова тя не е активно легитимирана да търси обезвреда на основание разпоредбите относно непозволеното увреждане.
Непозволеното увреждане е специфичен законов фактически състав, от който се поражда задължението за обезвреда на онзи правен субект, обикновено физическо лице, чиито лични и имуществени права са увредени от чуждо поведение - действие или бездействие или пък от общото им наличие.
От разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД обаче става видно, че ефектът на задължението за обезвреда има съвсем определена двупосочна насоченост. Едната определя субекта, за когото се поражда правото и който поради това може да упражни същото принудително - това е увреденият, пострадалият субект. Втората, макар да очертава неограничеността на обема на задължението или по-точно, макар да го свежда до размера на всички вреди, конкретизира, че задължението обхваща онези, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
От тези изходни положения произтича изводът, че обезщетението за вредите независимо от техния вид и размер е вземане само на увредения, т. е. на онзи, чието лично или имуществено благо е пряко, непосредствено засегнато. Затова само по отношение на него възникват правните последици на фактическия състав на непозволеното увреждане. Само по отношение на него причинителят на вредите, респ. и лицата, които отговарят пред пострадалия вместо него, стават длъжници.
Не е било спорно по делото, че от фактическия състав на непозволеното увреждане са породени отношения между ответното предприятие и съпруга на жалбоподателката, защото именно той е пострадал от непозволеното увреждане заради поведението на длъжностни лица. Вследствие на трудовата злополука е било засегнато неговото здраве. Ищцата-жалбоподателка не е била пострадала пряко.
Затова и тя не може да бъде третирана като кредитор, а ответното предприятие по отношение на нея - за длъжник, който следва да я обезщетява за нейните лични или каквито и да са други имуществени вреди. Ако и доколкото тя е полагала грижи за своя пострадал съпруг, е вършила това на основание особените, специфичните правни и морални задължения, които произтичат от брака, които имат и нормативна определеност чрез разпоредбите на чл. 1 и 12 СК. Специфичността на тези отношения изключва всякаква възмездност между съпрузите. Наличието им същевременно не поставя обаче и съпругата-жалбоподател в положението на пряко увредено лице, по отношение на което също се поражда задължение за причинителя на увреждането или отговарящите за поведението му лица.
Нейното положение не е по-различно от онова, в което е всяко друго лице, което включително и на възмездно основание би положило грижи за пострадалия. И ако последният не би го възмездил, това обстоятелство - незаплащането на неговото вземане, не ще обуслови нито основание, нито възможност да се обърне за удовлетворение към отговарящите заради непозволеното увреждане.
Вредите, каквито и да са те, създават права само на нейния съпруг.