- Страни: Ищца/Пострадала от автопроизшествие срещу Ответник/Причинител на непозволено увреждане
- Предмет на спора: Иск за обезщетение на неимуществени вреди, произтичащи от автопроизшествие, включващи проявление на заболяване (диабет). Правна оценка на причинно-следствената връзка между травма/психотравма и манифестация на заболяване при наличие на наследствена предразположеност.
- Ключови моменти:
- **Вид на грешката/деликта:** Не се касае за лекарска грешка при диагноза, лечение или операция от страна на медицински специалист. Деликтът е свързан с автопроизшествие, при което се разглежда причинно-следствената връзка между претърпени травми (черепна травма, психотравми) и проявлението на диабет. Съдът критикува първоинстанционния съд за неправилното обсъждане на тази причинност.
- **Правни аспекти:** Разглежда се принципът на непозволената увреда и деликтната отговорност за проявление на заболяване. Ключов е въпросът дали увреждането е пряка последица на деликтното поведение или само е ускорило проявлението на заболяване поради наследствена обремененост, което би повлияло на размера на обезщетението. Не се обсъждат отговорност на възложителя или липса на информирано съгласие.
- **Доказателства:**
- **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Заключението на вещото лице-лекар е критикувано като "твърде условно" и "некатегорично" относно пряката причинно-следствена връзка между автопроизшествието/психотравмите и появата на диабета. Вещото лице допуска, че травмата може по-скоро да е "манифестиращ фактор" за наследствено предразположени лица, отколкото пряка причина.
- **Пропуски в медицинската документация/фактическа обстановка:** Липсват сигурни данни за "сътресение на мозъка", което вещото лице свързва с психотравмите. Неизяснен е въпросът дали ищцата е била наследствено обременена с предразположеност към диабет и кога би се проявило заболяването без автопроизшествието.
- **Свидетели:** В предоставения текст не се споменават свидетелски показания.
- Решение: Върховният касационен съд отменя решението на първоинстанционния съд, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, неправилно обсъждане на събраните доказателства (особено СМЕ) и нарушение на чл. 109, ал. 11Чл. 109. ⚖️ Практика (30) (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора. Раздел III. Производство по подсъдността Проверка на подсъдността ГПК (отм.), и връща делото за ново разглеждане с указания за събиране на допълнителни доказателства и категорично заключение от вещото лице.
Деликтната отговорност поради проявление на определено заболяване може да се възложи, ако заболяването на пострадалия е пряка последица на поведението, което се включва във фактическия състав на непозволеното увреждане.
В случай че непозволеното увреждане е предизвикало само ускоряване проявлението на заболяването и последното неминуемо би настъпило поради наследствената обремененост на пострадалия, отговорността следва да се ограничи с оглед на преждевременното проявление на болестното състояние.
Първоинстанционният съд при постановяването на решението не е обсъдил правилно заключението на вещото лице-лекар и затова изводът му, че развитието на болестта диабет е изключителна последица на страховите преживявания и тревоги, появили се от и в резултат на повредите, които ищцата е понесла при автопроизшествието, се явява необоснован.
Заключението на вещото лице не е категорично освен по въпроса, че в личния здравен картон при V работническа болница е констатирало отбелязване от ендокринолог "прясно манифестен диабет".
Наистина по-нататък, като е изходил от обстоятелството, че ищцата е понесла травма на черепа, е заключил, че именно с нея трябва да се свърже и появата на психотравми. Но от заключението става ясно преди всичко, че страховите преживявания и тревоги, т. е. психотравмите, биха имали отношение към диабета, доколкото наред с травмата на черепа е имало и сътресение на мозъка. А сигурни данни за такова не са отбелязани.
Делото е останало неизяснено по въпроса, дали ищцата е понесла увреждането "сътресение на мозъка", както и дали по-сетне то е възбудило появата и на посочените психотравми.
Делото е останало неизяснено и по най-съществения въпрос - дали появата на диабета е последица на психотравмата, респ. на автопроизшествието, в случай че при него наистина се е получило и мозъчно сътресение.
И по въпроса за проявлението на диабета заключението на вещото лице е твърде условно. Направеният обобщен извод, че той е последица на автопроизшествието, не се свързва категорично с обяснителната част на заключението за появата или пораждането на болестта.
Така вещото лице е обяснило първоначално, че повечето автори приемали, че "травмата по-често играе роли на манифестиращ фактор, т. е. че е причина за проявлението на заболяването у лица, които са предразположени наследствено към такова заболяване".
От тази част на заключението следва да се разбира, че всъщност психотравмата, ако такава е имало, може да се окаже, че само е спомогнала да се ускори проявлението на диабета, който заради наследствения си характер без друго би се проявил. Ако това е така, т. е. ако ищцата е била поставена пред неизбежност в определен момент да се манифестира диабет, а автопроизшествието само е способствувало това да стане след него, въпросът за увреждането и за размера на обезщетението на неимуществените вреди би подлежал на разрешаване по друг начин, в друг размер, а не в присъдения такъв.
Ето защо било е необходимо да се вземе категорично заключение от вещото лице и евентуално въз основа на други доказателства, изясняващи дали ищцата е наследствено обременена с възможността да се прояви диабет, да се вземе отношение по въпроса за възможността изобщо да придобие това страдание или пък да се изясни вероятността кога би го получила.
Изтъкнатото прави решението постановено при неизяснена фактическа обстановка, неправилно обсъждане на събраните доказателства и при нарушение на чл. 109, ал. 11Чл. 109. ⚖️ Практика (30) (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора. Раздел III. Производство по подсъдността Проверка на подсъдността ГПК.