Решение № 2391/01.04.2013 ГД № 6847/2011 СГС

РЕШЕНИЕ № 2391/01.04.2013 ГД № 6847/2011 СГС Гражданско дело № 6847/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Решение № 2391 от 01.04.2013г., Софийски градски съд, І-3 състав, гр.д. 6847 по описа за 2011г.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД от Т.И.И. срещу „V-ТА МБАЛ” АД, с адрес: гр. С., бул. „С.” ** А и д-р Е.С.Р./лекар във Второ хирургическо отделение на „V-та МБАЛ” АД/ за солидарно заплащане на сумата от 99 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2011г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира и сторени по делото разноски.

В исковата си молба излага, че на 19.08.2002г. е постъпил за лечение в „V-ТА МБАЛ” АД за планова оперативна интервенция на херния. На 20.08.2002г. бил опериран, а на 23.08.2002г. бил изписан от болницата. На 19.06.2003г. отново постъпил за лечение в същата болница, тъй като въпреки първата операция състоянието му не се подобрило. Направена му била втора операция. Изписали го на 24.06.2003г. и му поставили окончателна диагноза „постоперативна евентрация”. На 12.09.2007г. отново бил опериран, като му бил отстранен херниалния сак. Извършена била пластика на коремната стена с последващо поставяне на синтетично платно от д-р Р., лекар в хирургичното отделение на болницата.

След около два месеца след последното оперативно лечение се появила фистула с гноевидна секреция, която се затворила след около два месеца. Заявява, че от около година отново започнали да се появяват подутини в областта на оператвния му белег, които нараснали по големина и към 07.02.2011г. /датата на подаване на ИМ/ отново се налага оперативно лечение. Вследствие на неправилните оперативни намеси претърпял болки и страдания състоящи се в това, че от получената след всяка операция подутина получавал болки в право положение, при ходене и при всяко физическо усилие. Ищецът заявява също така, че е преживял голям стрес и е осакатен за цял живот. Ето защо моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на трите оперативни намеси.

Ответникът „V-ТА МБАЛ” АД заявява в отговор на исковата молба, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Предвид обстоятелството, че се касае за иск за непозволено увреждане, за който се предвижда обща пет годишна давност, то претендираните от ищеца неблагоприятни последици по отношение на плановите интервенции от 20.08.2002г. и 20.06.2003г. са погасени по давност. По иска за планова операция, извършена на 12.09.2007г. ответникът не прави възражение за давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба, същият е предявен в петгодишния давностен срок. Заявява също така, че искът е неоснователен, тъй като след направена справка в архива на лечебното заведение и взет доказателствен материал от История на заболяването на ищеца обективното състояние след трите планови операции е с описан „гладък следоперативен период”, „афебрилен”. Видно от медицинската документация, ответникът счита, че няма наличие на влошен постоперативен период, нито последващи постоперативни симптоми, водещи до влошаване на здравето, още повече да се направи извод за неправилни оперативни намеси, за каквито се твърди в исковата молба. Счита, че се касае за рецидивиращ случай на коремно заболяване /херния/.

Ответницата д-р Е.Р. оспорва предявените срещу нея искове. Заявява, че от представената медицинска документация може да се направи извод, че се касае за рецидивиращ случай на коремно заболяване – постоперативна евентрация на коремна стена с няколко отделни херниални сака. При трите операции извършени на ищеца са били спазени всички изисквания и правила във връзка с извършването на подобен вид операции – пластика на коремната стена. Няма влошен постоперативен период, нито постоперативни симптоми, което изключва изцяло твърденията на ищеца за неправилна оперативна намеса. Хернията е заболяване, при чието лечение не могат да се премахнат причините, които са го предизвикали. Изисква се и спазване на определен режим, за да не се стига до рецидив. Освен това ответницата заявява, че на основание чл. 110Чл. 110. ⚖️ Практика (21) С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват част от претенциите на ищеца.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори между страните, а и от представените и приети писмени доказателства се установява, че ищецът е бил пациент на ответното лечебно заведение, като е претърпял оперативно лечение по повод „херния” съответно на 20.08.2002г., 20.06.2003г. и 12.09.2007г. Видно от представена и приета История на заболяването операцията през 2002г. е извършена от д-р А., а последващите две през 2003г. и 2007г. са извършени от д-р Р.. От представени и приети по делото епикризи се установява, че ищецът е имал гладък следоперативен период и е бил изписван в задоволително общо състояние.

По делото е допусната и приета съдебно – медицинска експертиза изготвена от вещо лице – специалист – хирург, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадена и от която се установява, че между проведените три оперативни намеси и настоящото състояние на ищеца изразяващо се в дефект на предната коремна стена оформящ „следоперативна евентрация с три отделни херниални сака” и даваща значителен козметичен дефект има пряка причинно-следствена връзка. След всяка проведена оперативна интервенция от такъв характер, за период от 2-3 месеца ищецът е търпял болки и страдания, като за първите 20 дни те са били с интензивен характер. Вещото лице твърди, че извършените оперативни намеси по вид, техника и характер отговарят на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Настоящото състояние на ищеца е свързано с рецидив на дефекта на предната коремна стена. При големи следоперативни хернии рецидив е възможен в 25 до 50 % от случаите. Според експерта при ищеца, с оглед наличието на три големи дефекта по хода на оперативния белег като херниалния сак на средния дефект е разположен в дясно, а на долния – в ляво е препоръчително провеждането на нова оперативна интервенция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Правната квалификация на иска се извежда от исковата молба и нейния петитум. Фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, следва да съответстват на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска. По предявеният иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже искът по основание и размер. Доказването на иска по основание изисква доказване от ищеца на противоправно поведение на физическо лице – изразяващо се в действие или бездействие осъществено в противоречие на изискванията на специални правни норми или на общия принцип да не се вреди другиму, настъпили в патримониума си вреди, причинно следствена връзка между поведението на физическото лице и настъпилите в патримониума на ищеца вреди, и че описаните действия са извършени от причинителя физическо лице при изпълнение на възложената му от ответника работа или по повод изпълнение на такава. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има обезпечително - гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За възникване на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на ищеца, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД /ответникът/ е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. Тъй като отговорността на възложителя в случая ответника „V-ТА МБАЛ” АД e гаранционно – обезпечителна и безвиновна, то той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, т.е. в случая на лекуващия лекар на ищеца /доктор Р./ само ако тези действия или бездействия са извършени виновно. Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в съотношение на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Следователно основателността на иска по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца фактическа обстановка, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за наличието на непозволено увреждане, от което да произтичат и претендираните неимуществени вреди е изцяло на ищеца. Той е този, който трябва да установи по категоричен начин, наличието на всеки един от посочените по-горе елементи от фактическия състав, както и да докаже иска си по размер. Между страните не се спори, а и видно от събраните по делото доказателства, ищецът е постъпил за операция на корема при ответното дружество първо през 2002 г., когато операцията е била извършена от трето лице - д-р А. /служител в ответното дружество/. Впоследствие поради рецидив на коремното заболяване са се наложили две нови оперативни интеревенции на корема, съответно през 2003г. и 2007г., като тези две операции са били извършени от д-р Р., също служител в ответното дружество. В исковата си молба ищецът обосновава наличието на фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД по предявения иск с изброяване на оперативните интервенции, които е претърпял на коремната стена сочейки, че те се дължат на неправилни оперативни намеси при отстраняване на херниалния сак, поради което е преживял голям стрес и физически болки. В негова тежест, обаче, е докаже тези си твърдения, описани в молбата, със съответната медицинска документация, което в настоящото производство той не е направил. От страна на ищеца се твърди, че са му направени „неправилни” оперативни намеси, поради което и към момента има нужда от нова оперативна интервенция на корема. Същият обаче, се ограничил само в твърденията си, без да е посочил и доказал кои конкретни действия от лицата от лекуващия екип, а именно д-р Р. са извършени в разрез с компетентната професионална практика, респ. какво бездействия на това лице се намира в причинно-следствена връзка с последвалото рецидивиращо увреждане. Това с особена сила се отнася до извършването на такива строго регламентирани дейности, каквито са здравеопазването и извършването на оперативни интервенции за лечение на пациенти в болничните заведения. При изпълнението на тези високорискови дейности има точно определен начин за тяхното извършване, който цЕ.да гарантира нормалното протичане на лечебния процес и на следоперативното възстановяване на пациента и за да се ангажира отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на лечебното заведение е необходимо ищецът точно да посочи кои конкретни действия на лекуващия екип са извършени в нарушение на нормативните правила и разбира се до докаже тяхното извършване ,респ. да установи ,че лекуващия екип е имал задължение да извърши определени действия, но той не ги е извършил и че именно вследствие на това е настъпила вредата. Това е така, защото сама по себе си оперативната интервенция, която е предназначена да подобри здравословното състояние на пациента, представлява едно допустимо от закона при определени условия увреждане на пациента, което в случая разбира се става и с негово съгласие. Затова не е достатъчно да се установи само ,че операцията е извършена от лекари, работещи в ответното лечебно заведение и че вредите са настъпили след нейното извършване, а трябва и да се докаже, че тази операция е била неправилно извършена., В този смисъл е и съдебната практика – решение № 22 от 25.02.1982 г. по гр.д.№132/81 г. на ОСГК в което се сочи, че предположението на чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД се отнася само за вината на делинквента, но не и до причинната връзка между действието или бездействието му /неговото поведение/, довели до вредоносния резултат, както и че тежестта на доказването на обстоятелствата, свързани с причинно-следствена връзка остава на този, който претендира вредите. В същия смисъл и решение № 131 от 01.11.1967г. по гр.д.№ 99/ 67 г на ОСГК, а конкретно до въпроса за ангажиране отговорността на лечебното заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД се отнася решение № 983 от 26.ХІІ.1986 г. в което изрично е посочено, че само при допуснати нарушения на правилата за лечение от медицинския персонал може да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на здравното заведение. В същото решение е посочено, че за да се ангажира отговорност за вреди било на длъжностни лица, било на съответната болница, е необходимо да е налице допуснато нарушение на правилата за лечение, респ. на хирургическата намеса. В конкретния случай, съдът намира, че ищецът не успя в настоящото производство да установи причинно-следствена връзка между последвалите усложнения /рецидив/ в неговото здравословно състояние и нарушаването на конкретни правила за извършване на оперативната намеса, проведена в „V-та МБАЛ” – гр. С.. Доколкото се касае за твърде специфична дейност за чието упражняване се изисква строго определена висока квалификация , то за изследване и правилно решаване на въпроса доколко професионално е била извършена конкретната оперативна намеса и последвалото следоперативно лечение, съдът безспорно се нуждае от специални знания, с каквито самият той не разполага. Именно затова от съществено значение за изхода на делото е изготвянето на подробна и обстоятелствена съдебно – медицинска експертиза, която след като разчете събраната по делото медицинска документация, съдържаща специфична терминология, да проследи спазен ли е предписаният метод за извършване на тази операция и да даде отговор извършени ли са в необходимата последователност всички предписани действия спрямо пациента на лечебното заведение или напротив някои от тях са били пропуснати или неправилно извършени. В конкретният случай такава експертиза е била назначена по искане на ищеца. От дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси се установи, че между проведените три оперативни намеси и настоящото състояние на ищеца, изразяващо се в дефект на предната коремна стена оформящ следоперативна евентрация с три отделни херниални сака и даваща значителен козметичен дефект има пряка причинно-следствена връзка, но по вид, техника и характер извършените оперативни намеси отговарят на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Вещото лице – специалист хирург е констатирало, че в случая се касае за рецидив на дефекта на предната коремна стена и това се случва в 25-50 % при големите следоперативтни хернии. Въз основа на така изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи при извършените операции да са допуснати нарушения. Видно от представените декларации за информирано съгласие от 2007г. ищецът се е подписал, че запознат със същността на операцията, необходимостта от нея и рисковете, които крие, като се е съгласил да бъде опериран. От заключението на извършената експертиза се установи, че настъпването на т.нар. рецидив на дефекта на предната коремна стена е възможно в 25 до 50 % от случаите. Следва да се има в предвид, че настъпване на усложнения съществува при всяка оперативна намеса, но в конкретният случай не се установи това да се дължи на некачествено и неправилно извършена операция. Безспорно в случая е налице настъпване на конкретна вреда, но нито едно от представените писмени доказателствата по делото не сочи противоправно поведение от страна на ответниците, наличие на причинно-следствена връзка между тяхното поведение и претендираните вреди, чието установяване при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца. Действително са настъпили усложнения в следоперативния период, но след като не се установи от доказателствата по делото, че лекуващият лекар е нарушил метода за извършване на оперативната намеса и следоперативното възстановяване на пациента, то остава да се заключи, че въпросните усложнения са от кръга на нормативно допустимия риск /включват се в рамките на възможния риск от такива усложнения / при подобна оперативна намеса. Въз основа на представените, приети и неоспорени от страните писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че са били спазени всички изисквания и правила във връзка с извършването на подобен вид операция – пластика на коремната стена. Освен това видно и от представените експертизи ищецът е бил изписван след всяка от трите операции в клинично добро здраве. Не на последно място следва да се отчете и факта, че след всяка оперативна намеса има възстановителен период, през който се налага болният да спазва определен режим, като например да избягва вдигането на тежки предмети, да пази раната от инфекции и т.н., за да намали риска от рецидив. Въз основа на така изложеното, съдът намира, че по делото не беше доказано, че ответникът д-р Р. е извършила някакво противоправно действие или бездействие по време на извършената от нея операция. Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (например при нарушаване на абсолютните права). Ищецът не посочи определена правна норма нарушена от ответниците по време на проведената операция и следоперативно лечение. Не бяха представени доказателства за нарушаването на обичайната медицинска практика и медицинските стандарти. С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай не е налице непозволено увреждане, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на същото, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е неоснователен и недоказан. Поради този изход на делото възражението за давност не следва да бъде разглеждано. Относно претенцията за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2011г. до окончателното изплащане на сумите, съдът намира, че с оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск. При този изход на спора в тежест на ищеца остават направените от него разноски. Ответниците по делото не претендират разноски.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.И. срещу „V-ТА МБАЛ” АД, с адрес: гр. С., бул. „С.” ** А и д-р ЕЛИ С.Р. /лекар във Второ хирургическо отделение на „V-та МБАЛ” АД/ искове за солидарно заплащане на сумата от 99 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, както иска за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2011г. до окончателното изплащане на сумите като неоснователен и недоказан. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС. Свързани документи: Решение №"1432 по гр.д. 3145/13 Ап - София Определение № 1445 по гр.д. 6624/14 ВКС