Решение № 2752/12.05.2011 ГД 2946/2006 СГС

РЕШЕНИЕ № 2752/12.05.2011 ГД 2946/2006 СГС Гражданско дело № 2946/2006 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение № 2752 от 12.05.2011г., Софийски градски съд, І-во ГО, 14-ти състав, гр. дело №2946/2006г. Производството е по реда на ГПК от 1952г. на основание параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Предявен е иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (39) Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Връчване на търговци и юридически лица вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и 52 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата В.С.К. *** 2005г. се лекувала в Пулмологично отделение, със симптоми общо неразположение, придружено с температурни състояния. През м.септември 2005г. напипала уплътнение в дясната млечна жлеза и в тази връзка си направила прегледи и изследвания в болничното заведение на ответника- „Спезиализирана болница за активно лечение по онкология”ЕАД. След като и била поставена диагноза „карцином на дясната гърда”, на 24.11.2005г. дясната и гърда била оперативно отстранена и били предписани седопративна лъчетерапия и евентуално химиотерапия. Във връзка с допълнително направените изследвания с оглед предстоящата лъчетерапия било установено, че ищцата никога не е имала карцином на дясната гърда. Вследствие на неправилно поставената диагноза ищцата претърпяла стрес, продължителни негативни емоции, страх за бъдещето на детето си, което отглеждала сама. Отстраняването на дясната гърда причинило на ищцата допълнителни негативни преживявания и неудобства от естетичен и козметичен характер, които се засилвали от факта, че самото отстраняване на дясната и гърда е било ненужно поради липсата на карцином. Моли ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди. Претендира направените по делото разноски.

„Спезиализирана болница за активно лечение по онкология”ЕАД оспорва предявения иск по основание и размер и претендира отхвърлянето му, както и присъждане на разноски.

Съдът, като взе превид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.188Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице от ГПК(отм.), приема за установено следното от фактическа страна: Установява се от представената по делото епикриза, че ищцата е била приета на 23.11.2005г. в Клиника по гръдна хирургия при „Спезиализирана болница за активно лечение по онкология”ЕАД и е изписана на 28.11.2005г. На 24.11.2005г. под обща анестезия е извършена радикална мастектомия (отстраняване на млечна жлеза), а поставената диагноза е „карцином на млечна жлеза”. Съдът не обсъжда поотделно всички представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като не разполага с необходимите специални знания по медицина, а от друга страна заключението на вещите лица по изслушаната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се базира на тези писмени доказателства.

От свидетелски показания на разпитания по делото свидетел Н. С. Б.- сестра на ищцата се установява, че ищцата приела много тежко поставената и диагноза рак на гърдата. На ищцата били извършени три поредни биопсии. Ищцата споделяла, че я е страх за живота и и се притеснявала за детето си, изпитвала силни болки. Преди операцията казали на ищцата, че ще бъде отстранен само гнойния процес, но след това се оказало, че е отстранена цялата гърда. От свидетелски показания на разпитания по делото свидетел И. Г. се установява, че същият е лекар в болничното заведение на ответника. Съгласно установената дългогодишна практика в болницата, ищцата била прегледана от онкологична комисия по локализация, състояща се от 7 лекари с различни специалности. Решението за радикално оперативно лечение при ищцата било взето от комисията на базата на основателно подозрение за рак на гърдата.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещите лица по изслушаната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че туберкулозният процес на гърдата е трудно различим (клинично, мамографски и ехографски) от карцином, като при ищцата на базата на проведените изследвания е бил по-вероятен карцином. Наличието на карцином не изключва туберкулоза и обратно. Извършената на 26.08.2005г. мамография дава данни за „най-вероятно мултифокален карцином на дясната гърда”. Лечебният процес е изготвен на клинична конференция, а проведеното оперативно лечение е адекватно на поставената хистологична диагноза, при която хирургичното отстраняване на всички регионални лимфни възли е задължително. В представените по делото медицински документи на ищцата не фигурират едновременно и двете диагнози- карцином и туберкулоза, а отстраняването на гърдата е приложимо и при двете заболявания. Според вещите лица цялостното лечение на заболяването на ищцата не е адекватно, с изключение на оперативното.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи: Разпоредбата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД предвижда безвиновна, гаранционно- обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, за причинените от изпълнителя на тази работа, при или по повод на последната, вреди. За да бъде уважен иск на това правно основание, от една страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане (чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД)- извършено виновно от деликвента противоправно деяние (действие или бездействие), от което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за пострадалия. По отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД оборима презумция за наличието й. Следва да се установи още и възлагането на работа от страна на ответника, на прекия причинител на увреждането- в случая работещите в болничното заведение лекари, както и че вредите са причинени при или по повод изпълнението на тази работа.

В конкретния случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи безспорно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, в частност- противоправност на действията на лекарите, поставили диагнозата и провели лечението на ищцата, включително извършването на оперативната интервенция. Видно от заключението на вещите лица по изслушаната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, туберкулозният процес на гърдата е трудно различим (клинично, мамографски и ехографски) от карцином, като едното заболяване не изключва другото, а при ищцата на базата на проведените изследвания е бил по-вероятен карцином. Проведеното оперативно лечение е адекватно на поставената хистологична диагноза, при която хирургичното отстраняване на всички регионални лимфни възли е задължително, а отстраняването на гърдата се прилага и при двете заболявания. Предвид изложеното, въпреки установяването на наличието на останалите елементи от състава на непозволеното увреждане, както и на предпоставките на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД- възлагане на работа и настъпването на вреди при изпълнението й, поради липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от състава на непозволеното увреждане- противоправност на деянието, предявеният иск следва да се ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен.

При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски в размер на 570 лева за възнаграждение на вещи лица и призоваване на свидетел. От представените от ответника договори за правна помощ не може да се установи реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, а законът предвижда присъждане само на реално сторени разноски.

Воден от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от В.С.К. с ЕГН:**********,***, чрез адв.Б.М. от САК, срещу „С. Б. ЗА А. Л. ПО О.”ЕАД, с адрес гр.С., ул.”П. п.”№*/, иск с правно основание чл.49, вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и 52 от ЗЗД за сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ОСЪЖДА В.С.К. с ЕГН:**********,***, чрез адв.Б.М. от САК ДА ЗАПЛАТИ НА „С. Б. ЗА А. Л. ПО О.”ЕАД, с адрес гр.., ул.”П. п.”№*, на основание чл.64, ал.2Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване от ГПК(отм.) сумата от 570 лв. (петстотин и седемдесет лева)- сторени по делото разноски. Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Свързани документи: Решение №"1837 по гр.д. 2435/11 Ап - София Определен"е № 85 по гр.д. 577/12 ВКС