Решение № 748/23.12.2008 ГД № 1095/2008 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 748/23.12.2008 ГД № 1095/2008 АпС Пловдив Гражданско дело № 1095/2008 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична лекарска грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . РЕШЕНИЕ № 748 от 23.12,2008 г., Апелативен съд - Пловдив, гр.д. № 1095/2008 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.196Чл. 196. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Ответник: Подадена е жалба от Д. психиатрична болница "Г. против решение № 12/29.05.2008 г., постановено по гр.д. № 472/2004 г. по описа на Старозагорския окръжен съд - III гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неоснователно поради това, че едностранчиво са обсъждани събраните по делото доказателства, без да се изясни правилно цялостната фактическа обстановка и поведението на починалия пациент, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ищец: Въззиваемите Н. Д. и Б. Д. молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано и да бъде отхвърлена жалбата.

Третото лице-помагач "М." АД - Стара Загора счита, че обжалваното решение е неправилно и моли съда да го отмени.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Ищец: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Н. Д. и Б. Д. против Д. психиатрична болница "Г." - Р. при участието на третото лице-помагач "М." АД - Стара Загора субективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД в общ размер на 15000 лв. Ищците твърдят, че синът им К. П. през юли 2000 г. е бил наставен със съдебно решение на принудително лечение в ответната болница, с всеки изминал ден състоянието му се подобрявало, като бил оставен на свободен режим, на 06.10.2000 г. се оплакал, че има настинка, но не бил подложен на изследвания и не бил лекуван, поради което заболяването прераснало в бронхопневмония и на 30.10.2000 г. той починал в болницата, като при аутопсията му не е взет материал за хистологично изследване. Ищците твърдят, че лекуващите лекари на сина им не са положили никакви грижи за неговото лечение след като са установили, че има оплаквания от настинка, не са му направили кръвни изследвания и рентгенова снимка, което е довело до смъртта му, впоследствие при извършване на аутопсията се е целяло да се прикрие истинската причина за смъртта, като са нарушени и много от изискванията на ЗНЗ по отношение на контрола на болните и тяхното лечение извън хероиновата зависимост. Предвид изложените фактически твърдения молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им и невъзможността да разберат истинската причина за смъртта му в общ размер на 15 000 л в., ведно със законната лихва от датата на смъртта му. Претендират разноски,

Ответник: Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Третото лице-помагач не е взело становище по исковете.

Доказателства: С влязло в сила решение от 21.06.2000 г., постановено по чнд № 323/ 2000 г, по описа на П. районен съд, К. Н. П. е настанен на задължително лечение на основание чл. 36 от ЗНЗ /отм./ в специализирана психиатрична болница - Р. От удостоверение за наследници на Община П. е видно, че К. П. е починал на 30.10.2000 г., за което е съставен акт за смърт № 165/ 31.10.2000 г. на Община Р., и е оставил като наследници родителите си Н. Д. и Б. Д. Видно от аутопсионен протокол № 360/30.10.2000 г. на П. , патологичната диагноза за смъртта му е: Двустранна конфлуираща бронхопневмония. Остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи. Оток на мозъка и лептоменингите. Хероинова зависимост/по клинични данни/. В съставения акт за смърт № 165/31.10.2000 г. на Община Р. по сл.д. № 70/2001 г. по описа на ГСО - Р. , който като писмени доказателства няма процесуална пречка да бъде използван/ като причина за смъртта са записани: Токсичен белодробен оток. Хероинова зависимост.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно възприема, се установява, че непосредствената причина за смъртта на П. е остра хероинова интоксикация, довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като тази диагноза вещите лица са поставили на база на всички писмени доказателства и данните от наказателното производство /впоследствие потвърдени от показанията на св. Б-./, че вечерта преди смъртта си П. е приел наркотик венозно, отчели са обстоятелството, че не са взети органи при аутопсията за химически анализ, което не дава възможност да се отговори категорично дали отравянето с хероин или вирусна или бактериална инфекция е пряката причина за смъртта, но дори да са били взети такива, е възможно да не се даде ясен отговор на този въпрос. При приемане на заключението в съдебно заседание експертите са допълнили, че според тях причината за смъртта е херонинова интоксикация с развиване на токсична кома и токсичен белодробен оток, което може да се дължи на нечиста дрога, спадане на прага на поносимост поради лечението, а сигурен признак за тази диагноза е наличието на пяна по устата, която не се среща при други болестни състояния, като констатираната огнищна бронхопневмония е предхождаща белодробния оток.

От свидетелски показания на свидетеля Д.Б.-., разпитан в първоинстанционното производство и които съдът като отразяващи негови преки впечатления, кредитира, се установява, че той се е лекувал от алкохолизъм в периода, в който К. П. също е бил в психиатричната болница, чул от други пациенти, че вечерта преди инцидента К. си бил венозно наркотик, сутринта дошъл пациент, който бил с П. в една стая, и казал, че нещо става, намерили сина на ищците с пяна по устата, сестрата започнала да му прави масажи, но не му направила изкуствено дишане, защото тялото му вече било студено.

Видно от свидетелски показания на свидетелите Б-. и А. А. , разпитани в първоинстанционното производство, първоначално пациентите, настанени на задължително лечение, постъпвали в отделение със строг режим /VI мъжко отделение/, където са се движили само с придружител, впоследствие били прехвърляни в отделение със свободен режим Л/ мъжко отделение/, в което е бил П. към момента на смъртта си, като отделението се е заключвало вечер, но през деня е можело да се влиза и излиза свободно от него и да се внася всичко, проверки от персонала на болните са се провеждали сутрин и вечер, когато са давани предписаните лекарства, били извършвани инцидентни проверки на шкафовете, пациентите са работели и да се движели из болницата с цивилни дрехи и в свободното си време са можели да ходят където искат, а оградата около болницата била частично разрушена.

От свидетелски показания на свидетелката М.М,. разпитана в първоинстанционното производство, които съдът кредитира, като отчита обстоятелството, че тя е била завеждащ V мъжко отделение към момента на смъртта на П. , след провеждане на активно лечение в VI мъжко отделение по преценка на лекуващия лекар и в зависимост от това доколко е овладяно абстинентното състояние и от поведението на болния пациентите се премествали за рехабилитация в V мъжко отделение, в което режимът бил свободен, при него болните имали право на трудотерапия /без събота и неделя/ и да излизат в града след като информират дежурния персонал, в свободното си време имали право на разходки в района на болницата, като имали физическата възможност да излязат извън района на болницата и без знанието на персонала, да консумират алкохол или наркотично вещество, били са правени инцидентни проверки за употреба на наркотици и алкохол, обикновено по сигнал, но дори при даване на проби болните се изхитрявали и заменяли пробата си от урина с такава на друг пациент или я допълвали с вода, като разреждането правело невъзможно изследването.

Мотиви: Съдът намира, че не следва да бъде обсъждани представените съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, тъй като те са приети по сл.д. № 70/2001 г. на ОСС - Стара Загора и съответно по чнд № 328/2000 г. по описа на П. районен съд, като предвид принципа за непосредственост и устност при събиране на доказателствата в гражданския процес, е недопустимо използването им в настоящето производство.

Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /И./, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД /ответникът/ е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът /трето лице/ да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинно-следствена връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г, ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г, които са задължителни за органите на съдебната власт. За ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не е необходимо доказване на противоправно поведение на определено длъжностно лице в ответната болница, достатъчно е да се установи, че вредите са причинени от кое да е длъжностно лице в него /в този смисъл вж. Р 27/1982 г. на ОСГК на ВС/.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищците, те не са установили по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно доказване, наличието на горепосочените предпоставки. По делото няма събрани доказателства, че в началото на октомври 2000 г. П. е имал симптоми на настинка, която е прераснала в бронхопневмония, че е съобщил за тях на лекуващия го лекар, който е отказал да извърши необходимите изследвания и да му назначи лечение, както и че това е довело до смъртта му, поради което съдът приема тези обстоятелства за недоказани. Дори напротив - от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че причина за смъртта на П. не е виновното поведение на лекуващия персонал в ответната болница /чрез неполагане на съответните болнични грижи за поддържането на пациента в добро здравословно състояние/, а поведението на сина на ищците, приемайки, въпреки провежданото му лечение, венозно силно действащо наркотично вещество, което поради своето качество, несъобразяване с дозата или спадане на прага на поносимост на П. е довело до летален изход.

Обстоятелството, че в стаята на сина на ищците в нощта на смъртта му не е имало крушка, която е била изгоряла /установено от свидетелски показания на св. Б-./, не влияе пряко нито на причината за настъпилата смърт, нито на възможността тя да бъде предотвратена доколкото след приемане на наркотика /ако се приеме, че е бил в свръхдоза/ е настъпил белодробен оток, който е можел да бъде преодолян в следващите няколко часа /вж. обясненията на вещото лице И. при приемане на заключението/, но доколкото той е съвпаднал с тъмната част от денонощието, през което пациентите спят и не трябва да бъдат обезпокоявани, не е можело обективно да бъде забелязан от болничния персонал освен по сигнал от останалите пациенти в стаята на П. , какъвто не е бил подаден, а към момента, в който е било установено наличието на проблем, смъртта вече е била настъпила и липсата или наличието на електричество не би могло да я промени.

От друга страна съдът намира за недоказани и твърденията на ищците за нарушаване на изискванията на Закона за народното здраве /отм., но действащ към момента на смъртта на П. / по отношение на контрола на болните. В ЗНЗ няма поставени конкретни задължителни изисквания за организацията на специализираните заведения, в които се провежда принудителното лечение от наркотични вещества, и режима, който следва да спазват пациентите в тях. По делото не е представен и някакъв правилник за вътрешния ред или друг вътрешен акт за организацията на дейността в Д. психиатрична болница "Г. К. - Р. , като дори няма данни такива да съществуват. От свидетелски показания на разпитаните свидетели, както и от история на заболяването на П. и постановление от 20.11.2006 г. на Районна прокуратура - Р. /приложени по сл.д. № 70/2001 г. по описа на ГСО Р. , които като писмени доказателства могат да бъдат използвани по делото/ се установява, че К. П. е постъпил на лечение в ответната болница в V мъжко отделение на 12.07.2000 г., след около месец поради нарушение на болничния режим във връзка с лечението си той бил приведен в VI мъжко отделение /на затворен режим/, като на 13.10.2000 г. бил отново върнат в V мъжко отделение /на свободен режим/ поради това, че през предходния период не е допускал нарушения и поведението му е било съвместимо със затворения профил в това отделение, като в периода до смъртта му няма данни да е допускал нарушения в режима или да е имал оплаквания. На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че в Д. психиатрична болница - Р. са съществували две отделения за лечение на наркозависими пациенти, като не е имало обективни показатели, по които те са били разпределяни, респ. е определян режимът им /затворен или свободен/ по време на престоя им в болницата, а това е зависило от конкретната преценка на лекуващия лекар съобразно здравословното състояние и поведението на болните. По делото няма събрани никакви доказателства /при доказателствена тежест, лежаща върху ищците/, от които да се направи извод, че тази преценка на лекарите за преместване на сина им от затворен на свободен режим е била погрешна поради поведението, степента на възстановяването му или характеровите му особености, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано. Не може да бъде направен мотивиран извод и за това, че смъртта на К. П. е пряко следствие на пропуски в организацията на работата в отделението и координацията с другите отделения и служби в ответната болница.

На база на извода, че преценката за преместване на П. в V мъжко отделение е правилна, следва, че той е бил поставен на свободен режим, бил е подложен на трудова терапия, в свободното си време е можел да се разхожда свободно в района на болницата, а със знанието и разрешението на дежурния персонал да го напуска и да посещава гр. Р., като предвид провежданото лечение е била забранена употребата на наркотици и алкохол, но поради свободния режим, изпълнението на тази забрана е било предопределено в голяма степен от поведението на пациентите и желанието им да преодолеят зависимостта си, а извършваните проверки били инцидентни. От обстоятелството, че П. е нарушил тези правила и е напуснал района на болницата без знанието на персонала, като е закупил или получил от трето лице наркотично вещество, което впоследствие е употребил и това е довело до смъртта му, самият той, респ. ищците, не могат да черпят благоприятни последици.

Тук следва да се допълни, че настоящият състав напълно споделя изложените от ищците съображения за това, че наркотиците са сериозен обществен проблем, който засяга най-ценното благо на Държавата - живота на нейните граждани, като за решаването му трябва да се отделят много средства, време и усилия от всички държавни институции, обществени организации и всеки, който се счита съпричастен с този проблем. От друга страна може да се приеме за общо известен факт, че финансовото състояние и материалната база на повечето здравни заведения в България към момента на смъртта на П. не са отговаряли на принципните изисквания за пълноценно лечение на болните. Смъртта на сина на ищците обаче не е настъпила вследствие състоянието на здравните заведения, в частност на ответното, не и поради бездействието на лекарския персонал за осигуряване на адекватно лечение и контрол на болните, а поради поведението на П. , който в противовес с наложените забрани, е приел наркотик, довел до хероинова интоксикация и дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Гражданската отговорност, в т.ч. тази по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, винаги е лична, тя се дължи на противоправното виновно поведение на определени лица, от което са произтекли вреди за трето лице. От безспорната трагедия от смъртта на П. и загубата на родителите му и теоретичните разсъждение за състоянието на Държавата към този момент не може да се изведе извод за наличие на отговорност на друг конкретен правен субект - Д. психиатрична болница - Р. По изложените съображения спорът между страните трябва да бъде решен на основата на доказаните по делото факти и приложимата правна норма, от които да се изведат съответните правни изводи за наличието или липсата на търсената отговорност, а не на плоскостта на морални и нравствени категории, които са нарушени, или обществени условия, които не са били създадени.

Предвид събраните по делото доказателства и направените правни изводи съдът приема за установено, че К. П. е бил настанен за принудително лечение в Д. психиатрична болница - Р. , където се е лекувал около четири месеца, първоначално при затворен, а последните две седмици и половина — на свободен режим, но поради употреба на силно действащо наркотично вещество, вероятно хероин, придобито въпреки забраните да се употребява такова в болницата, и несъобразяване на приетата доза с прага на поносимостта му, е получил хероинова интоксикация, довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, причинила смъртта му. Доколкото по делото не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Първоинстанционният съд е стигнал до различни правни изводи, поради което решението му е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете се отхвърлят.

На основание чл. 64, ал. 2Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване от ГПК /отм./ следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника направените от него разноски във въззивното производство в размер на 300 лв., представляващи заплатена държавна такса, като по делото няма други доказателства за извършени от ответника разноски в двете инстанции.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 12/29.05.2008 г., постановено по гр.д. № 472/ 2004 г. по описа на Старозагорския окръжен съд - III гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. Д., ЕГН **********, и Б. И. Д. , ЕГН **********, и двамата от гр. П., ул. "Б." бл.*, ап.*, против Д. психиатрична болница "Г." - Р. , Старозагорска област и. за заплащане на сума в общ размер на 15000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им К. Н. П. , ЕГН **********, настъпила на 30.10.2000 г. в резултат на остра хероинова интоксикация, довела до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, по време на задължително лечение в Д. психиатрична болница "Г." — Р. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2000 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН **********, и Б. И. Д. , ЕГН **********, и двамата от гр. П., ул. "Б." бл.*, ап.*, да заплатят на Д. психиатрична болница "Г. К. - Р. , Старозагорска област сумата 300,00 лв. /триста лева/ разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач "М." АД - Стара Загора. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Свързани документи: Определение"№ 525 по гр.д. 640/09 ВКС Решение"№ 130 по гр.д. 640/09 ВКС