Решение № 12786 по адм. д. № 3007/2024 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД

Решение № 12786 по адм. д. № 3007/2024 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД Р Е Ш Е Н И Е № 12786 гр. София , 24.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 12 състав , в публично заседание на 15.07.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Наталия Ангелова при участието на секретаря Цонка Вретенарова и при участието на прокурора Яни Костов , като разгледа дело номер 3007 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 284 и следващите , във връзка с § 49 от Закона за изпълнение на наказания и задържане под стража (ЗИНЗС ), във връзка с чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и следващите от АПК , във връзка с чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ ). Образувано е по искова молба на Н. С. А., ЕГН [ЕГН ], с адрес по лична карта - [населено място ], [улица ], депозирана чрез процесуалния му представител – адв. Р. В., САК , [населено място ], ул. „20-ти Април“ № 27, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието (ГД „ИН“ - МП), с правно основание чл. 284, ал. 1 във вр. чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС , за обезщетение на причинени му неимуществени вреди в периода 28.12.2022 г. – 08.08.2023 г., през който е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор ЗОЗТ „К.“, заедно с предварителен арест на „Майор Г. В.“ № 2. Ищецът твърди , че е претърпял неимуществени вреди в периода от 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г., когато е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в СЦЗ и в ареста на „м-р Г.В.“ № 2, където е бил поставен в изключително тежки нечовешки условия за живот . В спалното помещение , в което е бил настанен , са липсвали елементарни хигиенно -битови условия , като същият е бил принуден да съжителства с множество дървеници . Изобилие от дървеници е имало и в общите помещения . Постоянно ищецът е бил налазван от дървениците . Ищецът постоянно е бил нахапван от дървениците . Всичко това не му е позволявало да спи спокойно нито една нощ в процесния период . Д. се хранят с кръв и от ухапвания та са причинявали на ищеца болки и страдания - от ухапванията се получават пъпки , които болят и сърбят повече от 10 дни. Освен другите неприятни усещания , ухапванията от дървениците са пораждали у ищеца и страх от болестно заразяване . Тези обстоятелства ежедневно са създавали за ищеца не само неописуем дискомфорт , но и представляват поставянето му в нечовешки , унизителни условия . Претендира се осъждане на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията " към Министерство на правосъдието , да му заплати сумата в размер на 10 000 ( десет хиляди ) лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от поставянето му в нечовешки условия , в помещения пълни с дървеници , ведно със законните лихви върху тази сума , за периода от 08.08.2023 г. до 29.02.2024 г. и предварителен арест от 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението . С молба от 03.06.2024 г. адвокат Р. В.- САК , е посочил имената на допуснатия свидетел - И. Д. Д.. Моли да им бъде допуснат още един свидетел , тъй като А. е бил както в арест , така и в затвор , поради което е невъзможно само с един свидетел да се докажат неимуществените вреди през целия период . Счита представените от ответната страна доказателства за недопустими и неоснователни . С молба от 25.05.2024 г., адв. Р. В., моли да бъде призован и втория допуснат свидетел - Б. Л. Р.. Като доказателства по делото бяха приети представени от ответника писмени документи : медицинска справка , видно от която Н. А. не е получавал противоинсектна или противоалергична терапия по време на престоя си в Ареста „м-р Г.Векилси“ , [населено място ] и в ЗОЗТ „К.“, договори с външни изпълнители за дезинсекция на помещенията на Затвора в [населено място ], ведно с протоколи за извършена ДДД обработка на тези помещения (дератицацията и дезинсекцията се извършват по договор с фирма „Д. – Фаворит мениджмънт” ), Справка с вх. № 7397/07.05.2024 г. от ст.комисар В. К.- началник на затвора [населено място ], видно от която А. е бил настанен в 9-та група на 05.09.2023 г. до 28.02.2024 г., когато е бил освободен , писмо с вх. № 7121/29.04.2024 г. от комисар А. З.- началник на О.- С., видно от който А. е бил настанен в Ареста на „Майор Г. В.“ № 2 от 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г. Няма данни ищецът да е искал предоставяне на медицинска помощ във връзка с ухапвания ов ЗОЗТ „К.”. В съдебното заседание , ищецът чрез процесуалният му представител – адв. В. поддържа предявената искова претенция и фактическите обстоятелства , с които е обоснована в исковата молба (л. 4–6). Счита се, че по безспорен начин са доказани претърпените неимуществени вреди от лошите условия , както в Ареста на Майор В., така и в Затвора -К.. От съда се иска да уважи предявената искова молба . Прави се възражение за прекомерност на юрисконсулт ското възнаграждение в размер на минимума . Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. оспорва исковата претенция и счита , че не са представени доказателства , установяващи елементите от състава на обективната отговорност по чл. 284, ал. 1 във вр. чл. 3 от ЗИНЗС . Прави искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана . Подробни съображения , с които е аргументирана тази теза, са изложени в писмен отговор по исковата молба (л. 12–15). По отношение на оплакванията за ухапвания от дървеници и значителният брой хлебарки е посочено , че администрацията полага необходимите усилия , за да осигури професионално обезпаразитяване и дезинсекция , като в тази връзка са представени и съответните протоколи от извършването им.Твърди , че от представената медицинска документация не се доказва , че ищецът е претърпял подобни вреди . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение . Прокурорът от Софийска градска прокуратура , редовно уведомен , е на становище , че исковата претенция е неоснователна и недоказана от страна на ответника . Липсва причинно -следствена връзка с настъпилите вреди . Административен съд София – град , след преценка на събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна : Страните не спорят , че в исковия период ищецът Н. С. А. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор /ЗОЗТ „К.“ / и в ареста „Майор Г. В.“ № 2. В приложените към писмения отговор - докладна записка от мл.инспектор Т. И. в ЗОЗТ „К.“ към Затвора [населено място ] (л. 32) и справка от информационната система „Изпълнение на наказанията (л. 17-19) е отразено , че в периода 08.08.2023 г. до 29.02.2024 г. ищецът Н. С. А. е изтърпявал наказание в Затвора в [населено място ]- ЗОЗТ „К., а в периодите 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г.- в ареста на [улица ]. За доказване на претендираните вреди съдът допусна на ищеца до разпит двама свидетели . Свидетелят Д. познава ищеца от август 2023г. – били заедно в приемното отделение на Затвора един месец , а след това са преместени в Затворническо общежитие К., само 3-4 дни преди свидетеля ищецът бил преместен . Цялата присъда – 4 месеца са били заедно .Ищецът бил на работа – чистел , много ходел при лекаря поради ухапване от „бубулечките – дървеници и хлебарки“ , лекарят му давал аспирин , нямало лекарства , един път само нещо за мазане , но го ползвали всички , защото ухапванията били много гадни .Два пъти пръскали през целия период , писали до администрацията , но без резултат , не се обръщало внимание , със сигурност администрацията била в същата ситуация В „централния“ два изпарителя въобще не работели , никога не бил сменян дюшека , спяли на “гъби“ изядени наполовината , нямало матраци , В Централния затвор условията били същите , нямало вентилация и в този период не са пръскали . В К. пръскали , но ставало по-зле, излизали бубулечки три пъти повече ищецът ставал на „плюски“ /мехури ) на ухапаното място . Ищецът и свидетеля са ходили на лекар ., но не са позволяв али да се внесат препарати . В К. първо били 10 човека , условията определи като отвратителни – мухъл , падали стени , всичко било изгнило , освен ухапванията , обстановката и храната „не става“ , нямало столови , в самото помещение се хранели , не можело да се спи от буболечки , особено , когато станело топло . Свидетелят Р. се познава с ищеца от 30.01.2023 г., и от ареста , където бил задържан 2 месеца . Най-гадното в килията била тоалетната – от отворен тип без преградни стени , ползвали я пред всички останали . В килията настанените лица поддържали чистотата , имало паразити – паяци и хлебарки , дървеници също имало , дървеници също имало , свидетелят имал едно ухапване , не разбрал точно от какво е. Ищецът търсел първоначално болкоуспокояващи , той имал някакви травми . Ответникът представи и са приети по делото - разпечатка от досието на ищеца , от което се установява , че действително е пребивавал в ареста и в затвора – ЗО К.. Представи и доказателства за договорни отношение и протоколи за извършено третиране за дървеници и хлебарки в помещенията . В становище от изпълнителя по договора за ДДД обработки се сочи , че при необходимост с- епидемия , се правят и допълнителни обработки , регулярно – на 2 месеца . Съдържа се и препоръка , че в килиите не следва да се държат храни и хранителни продукти , изпирането на постелъчното бельо да ставало на 60 градуса с центрофугиране , което убивало дървеницата на всички жизнени етапи . По делото не се събраха доказателства за изпълнение на указанията на фирмата , изпълнител по договора – ДДД -1 ООД . Представени са данни за извършените третирания през исковия период . Видно от Медицинска справка от д-р Т. , директор на МЦ – Затвора С., ищецът за периода 01.09.2023 г. до 28.02.2024 г. посещавал общо 4 пъти медицинския център във връзка с оплаквания и болки в лумбалната област , и за проведена терапия . Във втора медицинска справка от същия лекар – от 23.04.2024 г. л. 39 от делото , са изнесени данни за травматични наранявания на ищеца – при арестуването му и проведена терапия . Съгласно докладна записка за третирания за дървеници и хлебарки , е видно , че има спални помещения , служебен и затворнически стол , представени са протоколи за извършените обработки . Видно от писмото на л. 37 от делото - №8044/25.04.2024 г. са посочени данни за задържането на ищеца и за лицата , с които е бил заедно , по време на престоя си в ареста При така установената фактическа обстановка , Съдът прие следните правни изводи : По допустимостта на иска : Подаването на искова молба по реда на чл. 284, във връзка с § 49 от ПЗР на ЗИНЗС , във връзка с чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК не е обвързано с преклузивен срок . Нейната допустимост е свързана най-вече с редовността й, касаеща посочването на административния акт, който е бил отменен или органа или длъжностното лице или орган , от чието действие или бездействи е са причинени претендираните вреди . Претенцията е предявена срещу юридическото лице , представлявано от органа , от чиито незаконосъобразни действия са причинени вредите . Съдът намира , че исковата молба е редовна , следователно е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана . Разгледана по същество , исковата молба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА . Активно легитимирана страна по иска по чл. 284 от ЗИНЗС , във връзка с чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК , може да бъде всяко лице , задържано под стража или изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” , което твърди , че е претърпяло вреди , в следствие на незаконосъобразни актове , действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица . Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност . По силата на чл. 285, ал. 2, във връзка с чл. 284, ал. 1Чл. 284. ⚖️ Практика (13) (1) За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението. (2) Към преписката се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, издадените постановления, както и други документи, удостоверяващи изпълнението или наличието на условия за спиране, възобновяване или прекратяване на производството. Давност от ЗИНЗС , 205 от АПК , искът за обезщетение се предявява срещу специализираните органи по изпълнение на наказанията , от чиито актове , действия или бездействия са причинени вредите . Според чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража , прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията ", т.е. в случая дейността на ГД „ИН” е регулирана от закона дейност , осъществявана от административните органи и длъжностни лица , структурно обособени в рамките на тази администрация , в съответствие с дадените им от закона правомощия . Т.е. безспорно дейността на ответника , свързана с нормалното функциониране на местата за лишаване от свобода е административна дейност , осъществявана във връзка с прогласените в АПК и КРБ основни принципи . Съгласно чл. 284, ал. 1Чл. 284. ⚖️ Практика (13) (1) За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението. (2) Към преписката се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, издадените постановления, както и други документи, удостоверяващи изпълнението или наличието на условия за спиране, възобновяване или прекратяване на производството. Давност, във връзка с ал. 5 от ЗИНЗС , държавата отговаря за вредите , причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, като настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното . Разпоредбата на чл. 3 от с.з. сочи , че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания , на жестоко , нечовешко или унизително отношение . За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража , изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ , храна , облекло , отопление , осветление , проветряване , медицинско обслужване , условия за двигателна активност , продължителна изолация без възможн ост за общуване , необоснована употреба на помощни средства , както и други подобни действия , бездействия или обстоятелства , които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх , незащитеност или малоценност . В разглеждания казус Н. А. твърди , че е претърпял неимуществени вреди , изразяващи се болки и страдания , предизвикани от липсата на адекватно третиране на помещенията срещу насекоми и други вредители , в които са били настанени лишените от свобода в Ареста и в Затвора в [населено място ] и в ЗОЗТ „К.”. Тези бездействия са довели до размножаването на инсекти и по-специално на дървеници . Те започнали да хапят затворниците , включително и А., което им е причинявало сърбежи , болки , обриви и други физически неудобства , по време на излежаването на наложеното му наказание , т.е. може да се приеме , че тези твърдени вреди са причинени от подобни на описаните в цитираната разпоредбата чл. 3 от ЗИНЗС , действия или бездействия на органи и длъжностни лица при ответника . В случая е доказано , че Н. А. е изтърпявал на наложеното му наказание „лишаване от свобода” : 1. в ареста на [улица ], [населено място ] от 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г. и 2. в ЗОЗТ „К.” от 08.08.2023 г. до 29.02.2024 г. С оглед спазване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС , ответникът е имал позитивни задължения към ищеца през периода на задържането му. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС , при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода , а според чл. 151, ал. 2 от с.з., под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване , т.е. ответникът ГД „ИН” , според цитираните норми е имал нормативно установено задължение за осигури адекватна и ефективна дезинфекция на обитаваните от лишените от свобода помещения , като по този начин предотврати появата на насекоми и вредители , които чрез ухапвания могат да им причинят дискомфорт , болки и страдания . Независимо от представените документи , удостове ряващи сключването на договор със специализирана фирма за борба с насекоми и вредители и протоколи за извършени дейности по дезинсекция и дератизация , в разглеждания казус е очевидно , че тези дейности не са били достатъчни за ликвидацията на насекомите , в частност на дървениците , а от там и за предотвратяването на вредните последствия за лишените от свобода от техните ухапвания . Видно от представеното становище на изпълнителя по договора , е следвало да бъдат предприемани и други мерки за унищожаване на дървениците по-специално при прането на постелъчното бельо , както и да не се държи храна в спалните помещения . данни за изпълнение на така дадените препоръки няма , напротив , свидетелят Р. беше категоричен , че изпарителят към затвора не се ползва , също и, че храната , съответно храненето , се е осъществявало в спалните помещения . Свидетелите изложиха и данни за дикомфорт от неадекватната обстановка в помещенията , както и за епидемия от дървеници и хлебарки , особено в затвора и ЗО К.. Изложеното дава възможност на съда да направи извод , че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС - да създаде условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и да осигури адекватна и ефективна дезинфекция на обитаван и от тях, която би преборила появата на насекомите .Неизпълнените на тези законови задължения е в противоречие с изискването лишените от свобода лица да не бъдат подлагани на излишно тежки условия и със забраната за жестоко , нечовешко и унизително отношение , съгласно чл. 3 от ЗИНЗС . Т.е. в случая са налице незаконосъобразни бездействия , свързани с неосигуряването на нормални хигиенни условия в помещенията , обитавани от лишените от свобода , включително и от Н. А.. Тези бездействия на органите на ГД „ИН” безспорно са могли да бъдат предпоставка за възникване на твърдените негативни преживявани на ищеца , надхвърлящи последиците от самото задържане и лишаване от свобода . Наред с това ищецът е имал и други заболявания – от травми , болезнени , за което е получавал терапия , което обстоятелство увеличава допълнително негативните му преживявания от обстановката в ареста и в затвора . Вследствие на ухапванията ищецът е получавал сърбежи и обриви , които са му причинявали физически болки (сърбежи ) и дискомфорт . За липсата на адекватни и ефективни мерки по дезинсекция на обитаваните от лишените от свобода в ареста в [населено място ] и в ЗОЗТ „К.”, съответно за наличието там на насекоми (дървеници ) и за търпените от ищеца болки и страдания , вследствие на ухапванията от тези насекоми , свидетелстват и разпитаните в хода на съдебното производство свидетели на 17.06.2024 г.- свидетеля Д. и на 15.07.2024 г.- свидетеля Р.. За тези изводи съдът съобрази и данните от свидетелите и конкретно следното : Свидетелят Д. посочва , че познава ищеца от август месец миналата година , когато заедно са били в Приемната един месец , а после са били преместени в ЗОЗТ „К.“. Заедно са прекарали 4 месеца . Твърди още, че жалбоподателя е ходил често при лекаря , който му е давал „Аспирин“ . Имало много буболечки , които са ги ядяли , в частност дървеници и хлебарки . Нямало е лекарства . Лекарят веднъж само е дал нещо за мазане - мехлем , защото ухапванията били много гадни . На въпроса на адв. В., свидетелят твърди , че за целия период , е пръскано два пъти за дървеници . Проблема с насекомите бил съобщаван до Администрацията , но без резултат . Никой не им е обърнал внимание . Администрацията куцала яко, старшините също се оплаквали . В СЦЗ всичко било бошлаф . Дюшека никога не е бил сменян и са спали на едни гъби , наполовина изядени , нямало матраци . Свидетелят твърди още, че в СЦЗ условията са същите , няма вентилация . През този период не са пръскали . В ЗОЗТ „К.“ са пръскали , но е нямало резултат , дори ставало по-зле. Постоянно имали плюски от ухапвания от дървеници . Сочи, че е ходил на лекар с ищеца . Управата на затвора не позволявала да се внасят препарати отвън , единствено лекарства може да вкараш , но минавали през лекар за проверка . Не са били допускани мазила и прахообразни вещества . Д. посочва се не знае с какво пръскат , но имало мирис на белина , а не на препарат . Сравнява го с престоя си в „Г.“, когато също са пръскали против насекоми и знае за какво става въпрос - затваряли са прозорците и вратите , не са били допускани вътре , но в ЗОЗТ „К.“ не се процедирало така. Свидетеля Р., твърди че се познава с ищеца А. от 30.01.2023 г., когато е бил настанен в Ареста . На въпроса от Съда , свидетелят е посочил , че в Ареста са били двама , като едното момче е било разхвърлило багажа си. Р. е бил задържан два месеца . Най-гадното и най-лошото нещо било , че тоалетната в килията е обща и несамостоятелна . За поддръжката на помещенията - те са мели , чистили . Имало паразити - паяци и хлебарки , както и дървеници . Той е имал едно ухапване , но не е разбрал от какво е причинено . Има спомен , че жалбоподателя първо е търсил болкоуспокояващи , имал е травми . Не знае поради каква причина лекарствата на А. били задържани долу при лекаря , проблема бил с успокоителните . Относно въпроса на адв. В. за други условия в килията , които си спомня , свидетеля Р. посочва , че първоначално Н. е ползвал допълнителни одеяла , защото леглата не били с пружини , а шини отдолу . Дюшеците били стари , използвани и овехтели . Двамата свидетели потвърдиха , че в Ареста в [населено място ] и в ЗОЗТ „К.” е имало постоянен проблем от присъствието на насекоми и в частност дървеници . Ответникът сочи , че твърденията за наличие на дървеници и хлебарки са се опровергали от събраните по делото доказателства , като в този смисъл е помолил Съда , да се ценят представените протоколи за дезинсекция и дератизация . Независимо , че двамата свидетели са изтърпявали наказание „лишаване от свобода” , съдът намира показанията им за последователни , логични и лишени от очевидни елементи на заинтересованост , поради което следва да бъдат кредитирани . И двамата независимо един от друг , потвърдиха , лошите условия , както и наличието на вредители в спалните и общите помещения . Тези обстоятелства правят предполагаемо съгласуване на показанията им е крайно невероятно . Съдът намира за доказани твърденията , че за наличие на дървеници в помещенията , в които е бил настаняван ищеца , въздействието на които следва да се вземе предвид наред с останалите условия , при които е пребивавал ищеца и се установиха от свидетелите . От свидетелските показания се установи , че както всички лишени от свобода , така и А. са били хапани , постоянно от насекоми , в частност дървеници . Ухапванията са предизвиквали сърбежи , поради което се е налагало използване на мехлеми . Според Годишен доклад на националния превантивен механизъм за 2020 г. на О. на Република България , публикуван на 04.03.2021 г.: „Изводите показват , че продължава да е налице дългогодишният проблем с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода , като това е констатирано във всички проверени обекти – дори и там, където е извършван цялостен ремонт . В тази връзка са отправяни препоръки към ГДИН за търсене на алтернативни начини за справяне с този проблем . Несъмнено този проблем ще бъде във фокуса на проверките на Н. и през настоящата година .“. Независимо , че докладът не обхваща исковия период , съдът приема , че по делото не са налице данни , които да оборят официално потвърдената информация на О. на Република България относно дългогодишен проблем с наличието на хлебарки и дървеници . Напротив , свидетелските показания в тази насока са безпротиворечиви и установяват , че в ареста в [населено място ] и в ЗОЗТ „К.“ има системен проблем с тези насекоми . Вярно е, че според упоменатите по-горе протоколи съставени от фирмите за дезинсекция и от свидетелските показания се установи , че помещенията , обитавани от лишените от свобода са били обработвани с препарати против вредители . Това обаче е ставало през няколко месеца и очевидно е било крайно недостатъчно за окончателно справяне с проблема . Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства навежда съда на категоричен и несъмнен извод , че за исковия период спалните помещения , както и общите в ареста в [населено място ] и в ЗОЗТ „К.“ са били заразени с паразитни инсекти – дървеници и хлебарки , което е влошавало съществено начина и условията за изтърпяване на наказанието . Според съда е доказана и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – налице е причинно -следствена връзка между констатираните незаконосъобразни бездействия и констатир аните вреди , настъпили най-вече от неосигуряването на адекватна и ефективна дезинсекция на обитаваните от лишените от свобода помещения . В случай , че вземането на подходящи хигиенни мерки , лишените от свобода , включително ищеца , нямаше да бъдат нахапани от насекомите и съответно да изпитат посочените болки и страдания , свързани с тези ухапвания . Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства навежда съда на категоричен и несъмнен извод , че за очертания по-горе исков период в помещенията , обитавани от жалбоподателя не извършвана ефективна дезинсекция , което е влошавало съществено начина и условията за изтърпяване на наказанието . В пилотното си решение по съединени жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13 ЕСПЧ посочва , че общите принципи , уреждащи прилагането на чл. 3 от Конвенцията за условията на задържане , са изложени в големи подробности в параграфи 139-159 от решението на Съда по А. и други (цитирано по-горе) и параграфи 65-69 от решението на Съда по Torreggiani and Othe rs. Чл. 3 от Конвенцията защитава една от основните ценности на демократичното общество . Той забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание , независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата . За да попадне в обхвата на този член , малтретирането трябва да достигне минимално ниво на суровост . Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението , физическите и психическите последици и в някои случаи пола , възрастта и здравословното състояние на жертвата . В оценката на условията на задържане по чл. 3 от Конвенцията е особено важно да бъде взето предвид кумулативното въздействие на тези условия , както и конкретните твърдения , направени от въпросното лице , и времето , което той или тя е прекарал /а в тези условия . Настоящият съдебен състав намира , вземайки предвид събраните доказателства и дадените насоки от ЕСПЧ в делата М. и Н., че в случая перманентните сърбежи и появата на обриви , предизвикани от ухапванията от насекомите и причинения от тях психически дискомфорт , могат да предизвикат чувство на страх от разболяване , незащитеност или малоценност , т.е. налице са доказани вреди , подлежащи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС , във връзка с чл. 203 и следващите от ЗОДОВ . Без значение е периодът от време , през който лицата са ги търпели - той има значение само за определяне на размера на обезщетението . Ирелевантно също така е и обстоятелството , че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятни условия от останалите затворници , т. е. и други лишени от свобода са търпели същите условия . Наличието на нарушение на основно право сочи на понасяне на неимуществени вреди - накърняване на човешкото достойнство , дискомфорт , унижение . Независимо от факта , че съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост , настоящият съдебен състав не може да не се съобрази с практиката на ЕСПЧ . По дела, образувани срещу България по идентични оплаквания – претърпени неимуществени вреди , поради незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица , Европейският съд по правата на човека в С. е присъждал различни обезщетения . През 2021 г. ЕСПЧ постанови осъдителни решения по делата П. - А. срещу България и И. срещу България и продължи да комуникира редица жалби с оплаквания във връзка с ниския размер на присъденото от националния съд след измененията от 2017 г. в ЗИНЗС обезщетение , поради лоши условия в затворите . Предвид добре установена съдебна практика на ЕСПЧ по предходните дела, по новите жалби българската държава се възползва от възможностите в производството пред Съда да признае нарушение чрез едностранна декларация или да сключи приятелско споразумение . От мотивите на цитираните решения на ЕСПЧ може да се направи извод , че обезщетение , присъдено от националния съд, което се равнява на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства , е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане . Едновременно с това в повечето случаи такова обезщетение би било достатъчно , за да обезщети вредите , произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията . В случая е безспорно , че през исковия период , приет за доказан от съда 1. в ареста на [улица ], [населено място ] от 28.12.2022 г. до 08.08.2023 г. и 2. в ЗОЗТ „К.” от 08.08.2023 г. до 29.02.2024 г., се дължи обезщетение за 421 дни. При определянето на конкретен размер на паричното обезщетение за посочения период , съдът съобрази следното : Ищецът е изпитвал във всеки един ден от исковия период дискомфорт , предизвикан от сърбежите и обривите , и от хигиенно –битовите условия въобще , наред с другото е имал и травматично болезнено увреждане , които обстоятелства , преценени в съвкупност обуславят по-висока степен на негативното въздействие върху ищеца от всеки един елемент . На второ място , всички обстоятелства за битовите условия при които е пребивавал ищеца през целия исков период ,, наред с травматичното му увреждане , водят до извод , че макар и да не е целен такъв резултат от администрацията , е достигнато ниво на суровост , така, че да се приеме нарушение на забраната по чл.3 ЕКПЧ , съответно чл.3 ЗИНЗС . Във връзка с изложеното съдът намира , че обезщетение в размер на 3300 лв. е адекватно и справедливо , доколкото ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия , обуславящи извод сами по себе си за негативно въздействие , надвишаващо прага на обичайното такова от самото задържане . Предвид частичната основателността на основната претенция доказана е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва . Претендира се лихва от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата . Началният момент следва да се определи съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК , т.е. ответникът ще дължи лихва , върху присъдената сума , считано от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия . В случая не е установено , че незаконосъобразните бездействия са преустановени на 22.03.2024 г. Напротив , не е установено , че изобщо са били преустановени , поради което на ищеца се дължи законна лихва върху присъдената сума , от момента на подаваното на исковата молба до окончателното ѝ изплащане . В съответствие с разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС съдът намира , че следва да се произнесе и по направените разноски . Ищецът е поискал присъждане на разноски . По делото е представено пълномощно , видно от което адвокат В. е предоставил безплатна помощ, съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата . По силата на визираните по-горе разпоредби , когато искът се уважи изцяло или частично , съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството , както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В случая , адвокатското възнаграждение следва да бъде определено , съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение , на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС , предвид частичното уважаване на иска . Така мотивиран от изложеното и на основание чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и сл. от АПК , Административен съд София – град, Р Е Ш И: ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да заплати на Н. С. А., излежаващ наказание „Лишаване от свобода“ с ЕГН [ЕГН ], сумата от 3 300 (три хиляди и триста ) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 28.12.2022 г. до 29.02.20 24 г., изразяващи се претърпени физически болки и страдания , предизвикани от бездействия на органи на ответника , довели до наличието на дървеници , в помещенията , в които той е бил настанен , което е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС , ведно със законната лихва , считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата ѝ част до пълния размер от 10 000 лева и съответната лихва върху отхвърлената част, считано от 22.03.2024 г. ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да заплати на Н. С. А., излежаващ наказание „Лишаване от свобода“ с ЕГН [ЕГН ] сумата от 10 (десет ) лева, представляваща внесена държавна такса . ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на адвокат Р. Н. В. на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 467,80лв. (четири стотин шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки ), представляваща адвокатско възнаграждение , за осъществено процесуално представителство по административно дело № 3007 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението до страните . СЪДИЯ : Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: мбал)