Определение № 787/14.11.2017 ГД № 1479/2017 ВКС

Производството е по чл.288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК. С въззивно решение № 226 от 14.12.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 567/2016г. е отменено решение № 41 от 08.02.2016г., постановено по гр.д. № 475/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Х. И. Б. осъдителни искове против МБАЛ [фирма], с променено наименование УМБАЛ [фирма] и против [фирма], за сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане и в тежест на ищеца са възложени сторените разноски, вместо което УМБАЛ [фирма] и МБАЛ [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на Х. И. Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му М. Б., настъпила в резултат от непрофесионално поведение на лекари, на които са възложени диагностични и лечебни дейности при хоспитализациите на 04.01.2010г. и на 08 и 09.02.2010г., в размер на 25 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2010г. до окончателното заплащане на сумата и разноски пред двете инстанции в размер на 3 150 лв., а по сметка на АС-Пловдив ДТ в размер на 1506 лв. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на [фирма] – В. Х. К. и С. Й. Ш.. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от МБАЛ [фирма], УМБАЛ [фирма] и В. Х. К.. В касационната жалба на МБАЛ [фирма], подадена чрез адв. М., се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК касаторът поддържа наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, като формулира следните въпроси: 1./ „ Дали е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на лекуващите лекари на доверителя ми и леталния изход на пациентката Б. при положение, че съдът е приел в мотивите си, че пряката причина за настъпването на смъртта е в резултат на „руптура на абдоминалната аорта“ поради „ дисекираща аневризма“, диагностицирана в лечебното заведение на другия ответник, чийто лекари със значително забавяне във времето са изпълнили професионалните си задължения“, 2./ „Дали при условията на главно и пълно доказване в процеса е било установено от страна на ищеца: че починалата Б. при постъпването си в лечебното заведение на доверителя ми на 08.02.2010г., „ вероятно“ била получила „дисекация на коремната аорта с аневризма“, което заболяване не било правилно диагностицирано по време на лечението й при доверителя ми; че това евентуално тяхно поведение е в пряка причинно-следствена връзка с последващия летален изход на пациентката или пряката причинно-следствена връзка е между поведението на лекарите от другото лечебно заведение и смъртта на пациентката?“. По първия въпрос се обосновава противоречие с решение № 228/19.01.2016г. на ВКС, постановено по гр. д. № 6774/2014г. на ГК, III г.о. и ТР № 88/12.09.1962г. на ОСГК на ВКС, а по втория също с решение № 228/19.01.2016г. и с решение № 31/09.03.2012г. на ВКС, постановено по гр. д. № 502/2011г. на ГК, III г.о.

В касационната жалба на УМБАЛ [фирма], подадена чрез адв. К., се поддържат доводи за неправилност на решението, поради, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – основания по чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК касаторът поддържа, че по въпроса 1./ за доказателствената сила на актовете за установяване на административни нарушения въззивното решение е постановено в противоречие с възприетото в Постановление № 10 от 28.IX.1973г. на Пленума на ВС. Обосновава, че сочената практика е по приложението на ЗАНН и НПК, а доколкото липсва задължително произнасяне по въпроса за доказателствената сила на актовете за установяване на административни нарушения по отношение на констатираните с тях факти, въведени като основание на иска, то този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК и поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 7/1958г., относно въпроса за отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ако вредата не е причинена при и по повод възложената му работа. Твърди се също, че въпросът за спецификата на подлежащите на установяване факти при искове за вреди от лекарска грешка е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 1411/2009г. на ВКС, III г.о. Също така касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по въпроса за критериите, от които съдът изхожда при формиране на извод за своевременност на медицинските грижи, при положение, че не споделя изводите на назначеното вещо лице? В касационната жалба на В. Х. К., подадена чрез адв. Б., се поддържат доводи за неправилност на решението, поради, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – основания по чл. 281, т. 3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Искането е за неговата отмяна. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, свързани с начина, по който следва да се третират и анализират доказателствата по делото, тяхното значение и доказателствената им стойност. Формулира се конкретно въпросът: „дали първоинстанционният съд е задължен след като е възприел и кредитирал изцяло заключенията на експертизите да излага мотиви поотделно кои констатации и защо се възприемат“. Обосновава се противоречие с решение № 385/11.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 1926/2001г., на Четвърто г.о. и решение № 3152/26.12.1969 г. по гр. д. № 2364/1969г. на Второ г.о. Формулира се и въпросът : за доказателствената сила на протоколите, съставени от длъжностни лица в административнонаказателни производства“. Твърди се противоречие с решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т. д. № 1506, Определение № 14/15.01.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 561/2012г., Определение № 6/04.01.2011г. на ВКС по т.д. № 504/2010г. Сочи се също, че по поставените въпроси свързани с анализа на доказателствата е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Касаторът обосновава също, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, които са свързани с въпросите по фактическия състав на непозволеното увреждане и наличието на всички елементи на същия. Сочи в тази връзка решение № 1101/19.06.2009г. на САС по гр.д. № 2591/2008г. и същевременно твърди, че тези въпроси са от огромно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответната страна Х. С. Б., чрез адв. С. В., изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и по трите жалби. Третите лица помагачи на УМБАЛ [фирма] – В. Х. К. и С. Й. Ш. не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежно конституирани страни с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба ГПК, но не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания - т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съображенията за това са следните: Предявени са искове с правно основание чл. 49 във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за вреди от виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето. За да уважи предявените искове въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Х. Б. е преживял съпруг на починалата М. И. Б.; че М. Б. постъпила по спешност на 04.01.2010г. за лечение в МБАЛ [фирма] и на 07.01.2010г. й е извършена операция „лапароскопска холецистектомия“ /отстраняване на жлъчката/ от оперативен екип - третите лица помагачи д-р К. и д-р Ш., след което е изписана; че месец по-късно, на 08.02.2010г. в 22ч., същата постъпила по спешност, транспортирана с екип на Ц., в Спешно отделение на Ц. при МБАЛ „П.“, като първоначално й е поставена работна диагноза „статус пост холецистектомиам колика абдоминалис“, а след извършени изследвания й е поставена диагноза “субилеус“/частична чревна непроходимост/ и около 24ч. е преместена в Хирургично отделение /ХО/ на МБАЛ “П.“ в тежко общо състояние, с кръвно налягане RR 80/40, и е започната активна реанимация; че около 1.00ч. на 09.02.2010г. е уведомено третото лице д-р К. от МБАЛ „Здраве“; че на 09.02.2010г.в 8ч. Б. е приета в хирургичното отделение на МБАЛ [фирма], извършен е преглед от третото лице д-р К., при който се установила „палпираща се силно болезнена формация в лявата коремна половина с пулсации“, назначено било и извършено образно изследване компютърна томография, след което Б. била насочена за оперативно лечение и транспортирана с реанимационна линейка и реаниматор на Ц. [населено място] в Клиника по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ [фирма] [населено място], където била приета в 17ч. в много тежко състояние, със съмнение за „аортна дисекация“, а от извършената аорто-ангиография се установявили данни за „огромна аневризма на абдоминалната аорта - 9см и суспекция за руптура на същата“; че при въвеждане в операционния блок Б. изпаднала в клинична смърт и, въпреки предприетите реанимационни действия, починала 3 часа след постъпването; че според становището на проф. В. Г. А. - началник на клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св. Г.“, се касае за ненавременна диагностика и ненавременна насоченост на Б. към специализираното лечебно заведение; че по случая е изготвен доклад изх. № ДЗ 01-232/16.11.2010г. на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО към Министерство на здравеопазването, въз основа на Протокол за извършена проверка от ИАМО в [фирма], по повод на която е съставен Акт за установяване на административни нарушения/ АУАН № А-27-203/06.12.2010г. и Протокол за проверка от ИАМО в МБАЛ [фирма], по повод на която е съставен Акт за установяване на административни нарушения /АУАН № А-27-202/ 03.12. 2010г. и са издадени наказателни постановления, с които са наложени на двете болнични заведения имуществени санкции за констатираните нарушения. Въззивният съд е обосновал, че претендираната отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, обективиран в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Посочил е, че отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента, се носи само, когато той е нарушен, поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинна връзка с увреждането, като вредоносният резултат може да бъде следствие от бездействия на лекарите: за диагностициране, за назначаване на изследвания, за извършване на консултации и други; че отговорност за вреди на лечебните заведения -възложители възниква само ако се установят лични виновни действия на лекари при и по повод на осъществяване на възложени дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които са извършени други медицински дейности, респективно не възниква притезание за обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни. Анализирайки разпоредбите на Закона за здравето,Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, въззивният съд дефинирал понятието „лекарска грешка“ като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването на изследвания, консултации, лечение и др.медицински дейности, вкл. при недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане на пациента.

С оглед на това съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците ищецът следва да установи в процеса възлагането на медицински дейности на конкретните лекари; противоправното поведение на лекарите при и по повод извършването на възложените медицински дейности, изразяващо се в действия и бездействия; настъпването на вреда; причинната връзка между установените противоправни деяния и вредата, а вината на конкретните лекари се предполага с оглед на установената законова оборима презумпция в чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Опровергаване на законовата презумпция за вината на лекарите и установяването на случайния и непредвидим характер на вредата и причинната връзка е в тежест на ответниците. Въззивният съд е приел за безспорно наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД – двете търговски дружества, които са лечебни заведения за болнична помощ са възложили извършването на диагностични и лечебни дейности на техни лекари и медицински специалисти по отношение на М. Б. при постъпването й на 4 януари 2010г. в [фирма] и на 8 и 9 февруари 2010г.в [фирма] и [фирма]. Канстатирал е, че спорен по делото е въпросът за конкретно противоправно поведение на лекарите в двете болнични заведения при и по повод диагностиката и лечението на Б.. Приел е за установено, че смъртта на Б. е настъпила 3 часа след постъпването й в 17ч.на 09.02.2010г.в Клиниката по Съдова Хирургия и Ангиология на УМБАЛ “Св.Г.“ П., където тя е била транспортирана от “МБАЛ Здраве“, като липсвали аутопсионен протокол, медицинска документация /история на заболяване/, удостоверяваща престоя на Б. на 09.02.2010г. в ХО на МБАЛ “Здраве“ и предприетите там реанимационни действия, и медицинска документация /история на заболяване/ за престоя й в ХО на МБАЛ “П.“ на 08 и 09.02.2010г., както и етапна епикриза за превеждане на Б. от МБАЛ [фирма] в МБАЛ [фирма]. Отчетено е, че поради липсата на такава медицинска документация, вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза обосновават констатациите си само за вероятната причина за смъртта, която според в.л. А. е остра сърдечно-съдова недостатъчност, предизвикана от „руптура на коремната аорта“, а според в.л. Ж. „дисекация на аортата с аневризма“. Въззивният съд е обосновал, че макар вещите лица да сочат само вероятната причина за смъртта - най-общо заболяване на аортата от това не следва извод за липса на пълно и главно доказване на причината за смъртта, а за установяването й следва да се извърши преценка на целия доказателствен материал за възможността за изключване като вероятност и на други причини.

Позовал се е на допълнителното заключение на в.л. Ж., дадено след извършен оглед на веществено доказателство-компакт диск с информация от протокол за изследване №222/09.02.2010г. в 14:13:10ч., извършено на компютърен томограф и съобразено с данните от допълнителното специализирано аортоартериографско изследване, извършено веднага след постъпването на Б. в 17ч. в Клиника по С., УМБАЛ“Св.Г.“ [населено място], е счел за установено, че вечерта на 8 февруари 2010г. пациентката е получила дисекация на коремната аорта с аневризма, довела до фаталния край за по-малко от 24 часа. Видно от мотивите на съдебния акт, анализирани са медицинските състояния руптура и дисекция на аортата, като е посочено, че двете се намират в определено съотношение. Посочено е, че руптурата на абдоминалната аорта е разкъсване и на трите слоя на аортата, което състояние е едно от най-фаталните спешни хирургични състояния и води до 100 % смъртност в извънболнични условия и 5-50% смъртност при оперативно лечение, като фаталният край е неизбежен и настъпва в рамките на минути. Пояснено е, че състоянието руптура на аортата /може да/ се предшества от дисекация на аортата, което представлява разкъсване само на най-вътрешния слой на аортата, нахлуване на кръв между нея и външната обвивка и оформяне на фалшиво (сляпо) пространство, в което започва да тече артериална кръв. При аортна дисекация се образува аневризма, което става внезапно, рязко и може да нараства по часове и дни. Заключено е, че дисекацията на аортата е спешно състояние, чиято навременна диагноза е от изключителна важност за живота на пациента, за да не завърши процесът с руптура. С оглед на изложеното, позовавайки се на заключението на вещо лице Ж., въззивният съд е формирал решаващият извод, че руптурата на коремната аорта, настъпила минути преди и пряко причинила смъртта на Б., е била предшествана от дисекираща аневризма на коремната аорта, която е настъпила вечерта на 8 февруари 2010г, като се изключват всички други възможни други причини за настъпилата смърт. Относно изясняването на въпроса за професионалното поведение на лекарите и за причинната връзка между него и смъртта на Б., въззивният съд констатирал, че в подкрепа на твърденията на ищеца за ненавременно диагностициране и насочване за специализирано оперативно лечение, са събраните писмени доказателства. Посочил е, че след извършена проверка от ИАМО в МБАЛ [фирма] за периода 6.10.-8.10.2010г. е бил съставен АУАН за това, че при първата хоспитализация /януари 2010г./ оплакванията на болната и извършените прегледи и диагностични изследвания са интерпретирани единствено и само с поставената предварителна клинична диагноза, като не е изготвен диференциално-диагностичен план, не са взети предвид продължаващите оплаквания на пациентката от болки в корема, които не са овладяни с извършената оперативна интервенция, не са извършени своевременно допълнителни образни изследвания - КАТ на корем и контролно ултразвуково изследване на корем, с което е следвало да бъде диагностицирана аневризма на абдоминалната аорта, а при втората хоспитализация на 09.02.2010г., въпреки данните за клиничния преглед за дисекираща аневризма, пациентката не е насочена своевременно за хоспитализация в лечебно заведение с възможности за извършване на хирургична интервенция. Констатирано било, че липсата на своевременна диагностика и късното превеждане на пациентката е довело до нарушение на правото на мед. помощ при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество, с което са нарушени изискванията на чл.79 във вр. с чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ.

Съставен бил и втори АУАН за това, че няма история на заболяването за престоя на Б. на 09.02.2010г., което е нарушение на чл.27, ал.2Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. ЗЗ и Наказателно постановление за налагане на имуществена санкция по 1000 лв. за нарушенията по всеки от двата АУАН. Приел е съдът, че въз основа на протокол за извършена проверка от ИАМО в МБАЛ [фирма] са съставени АУАН за липса на история на заболяване, на документация за проследяване състоянието, назначена терапия и провеждане на реанимация, което е нарушение на чл.27, ал.2Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. ЗЗ и за това, че, въпреки тежкото и прогресивно влошаващо се общо състояние, не са извършени допълнителни диагностични изследвания – КТ на коремни органи с оглед диференциално диагностично уточняване на диагнозата и предприемане на необходимите действия за насочване на пациентката в специализирано лечебно заведение, както и за това, че, въпреки тежкото общо състояние е предприето транспортиране на пациентката в МБАЛ “Здраве“, което е с по-малки лечебно-диагностични възможности от МБАЛ “П.“, които са нарушения на чл.81, ал.2 т.1 за своевременност достатъчност и качество на мед. помощ и т.3 за сътрудничество, последователност и координираност на дейността между мед. заведения, и наказателно постановление за налагане на имуществена санкция по този акт. Съдът е съобразил и изготвените в този смисъл въз основа на резултатите от проверките Доклад до Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция“Медицински одит“/ИАМО към МЗ/ и писмо от изп. директор на ИА“Медицински одит“ от 16.11.2010г.

Въззивният съд е обосновал извод, че протоколите за проверки в двете болнични заведения са съставени от длъжностни лица от Дирекция „Контрол върху медицинското обслужване в лечебните заведения“ на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ на Министерство на здравеопазването, на осн. чл.116 бЧл. 116б. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Закона за здравето и Наредба № 14 от 20.04.2010г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010г., в изпълнение на Заповеди №№ РД 27-203 и 232/05.10210г. на Изп. Директор на Изп.агенция „МО“ за извършване на проверките, в кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което съдържащите се в тях констатации за нарушения в двете лечебни заведения на правото на медицинска помощ са с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, на основание чл.179, ал.1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК и установяват констатираните нарушения при проверките спрямо проверяваните лечебни заведения. В тази връзка е посочил, че констатациите при проверките в двете лечебни заведения не са опровергани от констатациите в противоположния смисъл в заключенията на СМЕ на двете вещи лица по делото, които взаимно непротиворечиво установявали липса на пропуски и професионално изпълнение на задълженията на лекарите в двете лечебни заведения по повод диагностицирането и лечението на Б.. Съдът е изложил мотиви за това, че заключенията на СМЕ не го обвързват, а следва да се ценят заедно с цялата доказателствена съвкупност и доводите на страните. Обосновал е, че въпреки заключенията за липса на пропуски в диагностично отношение с оглед на симптоматиката и резултатите от по-късно извършените образни изследвания, тъй като от заключението на в.л. Ж. се установявало, че вероятно вечерта на 08.02.2010г. Б. е получила дисекация на коремната аорта с аневризма и предвид характера на това състояние и с оглед на установената пряка причина за смъртта от руптура на коремната аорта, която е настъпила часове по-късно след дисекацията, са опровергани констатациите на вещите лица за професионално поведение на лекарите от ХО на МБАЛ “П.“, които е следвало и са могли да диагностицират това спешно състояние още вечерта на 08.02.2010г., след което е следвало да се вземат спешни мерки и Б. бъде насочена към специализираната клиника в [населено място]. Въззивният съд е приел, че вместо това лекарите от ХО на МБАЛ “П.“ не са назначили специализирани образни изследвания, поради което не са поставили правилната диагноза и не са предприели незабавно действия за насочване за оперативно лечение в специализираната клиника, а след като са уведомили по телефона д-р К. от МБАЛ“Здраве“, който преди това е извършил операцията на жлъчката, са извършвали само реанимационни действия и проследяване на състоянието на Б. чак до 8ч. на сутринта на 09.02.2010г; че през това време състоянието на пациентката е било изключително тежко и прогресивно влошаващо се. Обосновал е извод, че е загубено ценно време и възможности за животоспасяваща операция, като липсват основания за извинителни причини за бездействие за изпълнение на професионалните задължения за изследване, диагностика и насочване за оперативно лечение.

В този смисъл е приел за опровергани констатациите в заключенията на вещите лица за изпълнение на професионалните задължения на лекарите през нощта на 08.02. срещу 09.02.2010г. при извършените реанимационно-терапевтични и диагностични усилия и, че незабавното превеждане на болната без диагностична насоченост в университетската болница в П. би било в противоречие с добрата медицинска практика и не в полза на пациента. Въззивният съд е приел също за непрофесионално и превеждането на пациентката на сутринта на 09.02.2010г., вместо в специализираната клиника в П. - в МБАЛ “Здраве“, което е с по-малки лечебно - диагностични възможности и от МБАЛ“П.“. Същевременно е приел, че със значително закъснение, едва в 8ч. на 09.02.2010г., след превеждането в МБАЛ “Здраве“, е извършено правилно диагностициране на заболяването на коремната аорта и е назначено специализирано изследване, като значително забавяне е допуснато и при извършване на изследването едва в 14ч., и при вземане на решение за превеждане, за организиране и за транспортиране на Б. в [населено място], което е следвало да се извърши в изключително спешен порядък. Именно това значително забавяне за изпълнение на професионалните задължения е счел за фатално за пациентката, както и, че и за него липсват извинителни причини. Съдът е приел, че са опровергани констатациите на вещото лице Ж., че транспортирането е извършено успешно, без закъснение, при съобразяване на формално-техническите подробности и състоянието на пациентката и че е взето решение за превеждане на болната в УМБАЛ “Св.Г.“ [населено място] в 12ч., с оглед неоспорените данни в заключението за извършено компютърно томографско изследване в 14ч. При тези мотиви въззивният съд е приел за безспорно установено непрофесионалното противоправно поведение на лекарите от двете болнични заведения и причинната връзка между това поведение и смъртта на М. Б..

Посочил е, че непрофесионално поведение на лекарите и причинна връзка със смъртта при първата хоспитализация в МБАЛ “Здраве“ е задължително установено от протокола за проверка и съставения в тази връзка АУАН, които са официални свидетелстващи документи и тези констатации се ползват с материална доказателствена сила на осн.чл.179Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК спрямо проверяваното лечебно заведение, като тези констатации не са опровергани от заключението на СМЕ. Приел е също, че е установено и непрофесионално поведение на лекарите и при втората хоспитализация на 08 и 09.02.2010г., като не може да бъде изключена отговорността на нито едно от двете болнични заведения. Формиран е извод, че Б. е имала шанс да й бъде извършена животоспасяваща операция, ако при постъпването или в спешен порядък след това са били назначени необходимите и възможни специализирани изследвания и е направено необходимото и възможно да се установи и диагностицира правилно дисекация на коремната аорта с аневризма, като незабавно да бъде насочена за оперативно лечение в специализираната клиника в [населено място]. Посочено е, че подобно поведение е било наложително, когато към 24ч. на 08.02.2010г. състоянието на Б. драматично се е влошило и кръвното налягане е спаднало на 80/40, което е наложило и активна реанимация, но вместо пациентката да бъде транспортирана в специализираната клиника за операция още вечерта на 08.02.2010г., която е можела да спаси живота й, лекарите са изпълнили професионалните си задължения тогава, когато вече е било твърде късно за спасяването й, тъй като е настъпила руптура на коремната аорта и смърт. Приел е и това, че липсата на обективни данни в кой точно момент е настъпила дисекацията на аортата с аневризма не може да обоснове извод за недоказаност на предявените искове, след като безспорно е установено, че причината за смъртта - руптурата на коремната аорта е била предшествана от дисекация на аортата с аневризма, която е могла и е следвало да бъде диагностицирана след постъпването в МБАЛ “П.“ и е следвало и могло да бъдат предприети незабавни мерки, което не е извършено. Обосновано е също, че констатацията за противоправното поведение на лекарите не се променя от обстоятелството, че се касае за заболяване на кръвоносен съд, което е трудно за диагностициране и диагнозата се поставя с точност при високоспециализирано изследване, което в случая не е било задължително, тъй като, в изпълнение на професионалните задължения, това е било възможно и е следвало да се извърши.

При тези съждения въззивният съд е приел за доказани предпоставките на предявените искове, с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, като с оглед принципа за справедливост по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, при съобразяване вида, характера и интензитета на търпените неимуществени вреди, според икономическите условия на живот към момента на увреждането, е счел, че обезщетение в размер на 25 100лв. в най-пълна степен ще репарира причинените морални вреди. При тези мотиви на въззивния съд не са налице посочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване. Поставените от касатора МБАЛ [фирма] въпроси са фактически, а не правни по смисъла на чл.280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК и не съставляват общо основание за достъп до касация. Отговорът на тези въпроси предполага преценка на събраните доказателства и установените с тях факти. Поради това въпросите са фактически, а не правни. Въпроси, които са свързани с фактите, подлежащи на установяване в процеса, макар и релевантни за спорното право, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. Във фазата по допускане на обжалването касационната инстанция разглежда само правните разрешения на въззивния съд, включително процесуалноправните във връзка с процеса на доказване, но не и конкретно установените факти. Същото важи и по въпроса – налице ли е вреда, противоправно деяние и пряка причинно-следствена връзка между поведението на лекуващите лекари и леталния изход на пациентката - касае се за подлежащи на доказване правопораждащи факти и въпросът дали те действително са се осъществили, не може да бъде поставян на този етап. Така поставените въпроси са привързани към оплакването на касатора за необоснованост на решението, както и за неправилност на същото поради допуснати нарушения при анализа на доказателствата и формирани следствие на това грешни крайни изводи, които по естеството си са касационни основания по смисъла на чл.281Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК и подлежат на преценка само ако касационното обжалване бъде допуснато. Не се обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставените от касатора УМБАЛ [фирма] въпроси. Първият, поставен в изложението, въпрос е разгледан и правно разрешен в обжалваното решение, но независимо от отговора по него, съдът е достигнал до извод за основателност на претенцията след пълен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, изрично посочвайки, че последният не опровергава констатациите в актовете за установяване на административни нарушения. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на поставения в изложението правен въпрос, той няма да рефлектира върху останалите съображения на втората инстанция и не може да промени резултата по спора. По необуславящи крайното решение въпроси, касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът „за отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, ако вредата не е причинена при и по повод възложената работа” е некоректно поставен и не представлява общо основание за достъп до касация, доколкото съдът е счел за установено, че вредата е следствие от противоправно поведение на лекари при и по повод на възложена им от работодателя работа. Така поставен въпросът е привързан към субективното разбиране на касатора за установените по делото факти, които съдът не е приел за установени от анализа на доказателствата. Поради това с поставянето на този въпрос не се установява наличие на обща предпоставка по чл.280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

Обуславящ решаващите изводи на съда е въпросът за спецификата на подлежащите на установяване факти при искове за вреди от лекарска грешка. По този въпрос обаче не се установява поддържаното допълнително основание. Правното разрешение на съда е в съответствие с даденото тълкуване в задължителната за съдилищата практика, в това число и посочената от самия касатор. Последният въпрос от изложението на касатора УМБАЛ [фирма]- за критериите, от които съдът изхожда при формиране на извод за своевременност на медицинските грижи, при положение, че не споделя изводите на назначеното вещо лице, не е правен въпрос, а касационно оплакване по чл.281Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК за необоснованост на решението и не може да обоснове извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Същевременно е и непрецизно формулиран, тъй като видно от мотивите на решението изводът на съда не е за своевременност, а за несвоевременност на медицинската грижа. Съобразно изискванията на процесуалния закон съдът е анализирал обстойно и задълбочено доказателствения материал поотделно и в съвкупност, анализирал е заключението на вещите лица и е посочил ясно и обосновано кои части възприема за обективни и кои не, в това число и защо не ги възприема, от кои други доказателства последните са опровергани. В съответствие със задължителната за съдилищата практика / напр. обективираната в Решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., ГК/ въззивният съд, произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Видно е от мотивите, че е съобразена нормата на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , съгласно която качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина . Съобразено е от съда и това, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно поради това, произнасяйки се по въпроса осъществен л=и е деликт при изпълнение на медицинска дейност, съдът следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Това е сторено от въззивния съд.

По тези съображения не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по тази касационна жалба. Не са налице и визираните в изложението на касатора В. Х. К. основания за допускане на касационното обжалване. Първият правен въпрос, свързан със процесуалните задължения на първоинстанционният съд при анализа на заключението, дадено от съдебните експерти, е неотносим, доколкото според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Доводите за неправилно процедиране на първостепенния съд, са ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване не само защото предмет на такова е само решението на въззивния съд, а и поради това, че оплакванията за неправилност на изводите на съда /на въззивният, отменил решението на първостепенния в обжалваната част и постановил ново по същество на спора/ са неотносими към производството по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в процесното решение действията на въззивния съд са съобразени със задължителната практика по приложението на чл.202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК, според която: „ Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.” /В този смисъл Решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК/ Вторият въпрос на касатора К. е идентичен с първия въпрос по изложението на касатора УМБАЛ [фирма]. С поставянето му не се обосновава извод за наличие на общо основание по вече изложените по-горе в настоящото определение съображения. Не е налице и поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по общо формулираните въпроси „свързани с анализа на доказателствата” и „свързани с въпросите по фактическия състав на непозволеното увреждане и наличието на всички елементи на същия”.

На първо място въпросите са поставени общотеоретично, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд. На следващо място по така поставените въпроси е налице трайна практика на ВКС, в това число и задължителна такава, с която въззивното решение е съобразено. Касаторът не е обосновал защо счита, че е необходимо ново произнасяне на касационната инстанция по тези въпроси и защо счита, че това произнасяне ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК е налице тогава когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не е изложил съображения в тази насока, а настоящата инстанция не констатира наличие на основание за промяна и осъвременяване на вече формираната задължителна практика. В обобщение не са налице основания за допускане на касационното обжалване и по трите касационни жалби. При този изход разноски за касаторите не се следват, а ответникът Б. не е претендирал присъждането на такива. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 14.12.2016г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 567/2016г. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА