Решение №41/08.02.2016 ГД №475/2014 ОС Пазарджик

РЕШЕНИЕ №41/08.02.2016 ГД №475/2014 ОС Пазарджик

Гражданско дело № 475/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е по чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК – за постановяване на съдебно решение .

Окръжен съд П-К е сезиран с искова молба , подадена от Ищец: Х.И. *** , ЕГН ********** и от С.Х.Б. , ЕГН ********** , с местожителство гр. Т. , К. , действайки в процеса чрез пълномощника си Х.И.Б. *** против МБАЛ „Здраве „ ООД , ЕИК 112596309, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „К.Величков „ № 50, представлявано от управителя на дружеството д-р Ц. Л. и против „ МБАЛ Пазарджик“ АД , ЕИК 130072241 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „Болнична „ № 15,представлявано от изпълнителния директор на дружеството д-р В. К. В .

В исковата молба са изложени обстоятелства за изискуемо парично задължения на Ответник:ите ,произтичащи от непозволено увреждане . Искането е да се осъдят Ответник:ите да заплатят в полза на Ищец:ите солидарно сумата , посочена в исковата молба , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 09. 02.2010г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно- деловодни разноски.

Сочи и представя доказателства в подкрепа на иска . В открито съдебно заседание, Ищец:ите , чрез процесуалния си представител поддържат исковете .

В срока по чл. 131 ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е постъпил писмен отговор от Ответник:ите , в който се оспорва иска по основание по размер . Искането е да се отхвърли иска ,като неоснователен. Сочи и представя доказателства в подкрепа на отговора .

В открито съдебно заседание, Ответник:ите , чрез процесуалния си представител поддържат отговора .

С отговора на исковата молба Ответник:а МБАЛ „З. „ ООД гр. П-К привлече, като трето лице-помагач в процеса лекуващите лекари д-р В.Х.К. *** и д-р С.Й.Ш. *** .

Третото лице- помагач д-р В.Х.К. не се явява и не взима становище по иска .

Третото лице- помагач д-р С.Й.Ш. чрез пълномощника си оспорва иска . Моли съда иска да се отхвърли ,като неоснователен.

В открито съдебно заседание ТЛП , чрез процесуалния си представител поддържа оспорването .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК прие за установено следното:

ІІ. Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .

Въз основа на обстоятелствата изложени в исковата молба съдът приема , че правното основание на предявения иск е нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.отЗЗД. Фактическият състав на тази правна норма е следния :

1/ Възлагане на определена работа . Възлагането предполага установяване на фактическо отношение между възложителя и изпълнителя на работата , което означава извършването на съзнателни постъпки по възлагането . Не е нужно възлагането да бъде обвързано със създаването на правна връзка . Няма законова пречка обаче възлагането да бъде свързано с възникването на определен вид правоотношение / облигационно , трудово , административно или служебно /. Правоотношението във връзка с възлагането може да представлява определена правна връзка / трудов договор, граждански договор , административен или съдебен акт / .

2/Наличието най – малко на трима участници в правоотношението - „възложител“ , „изпълнител“ и „увредено лице“ . Възложител може да бъде както физическо , така и юридическо лице . Изпълнителят трябва да бъде физическо лице, което да е деликтно отговорно на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Това означава ,че: - изпълнителя на работата трябва да е извършил виновни и противоправни действия или бездействия ; - виновния причинител на вредата трябва поначало да е известен и определен ; Изключение се допуска само по отношение на държавни предприятия , учреждения и организации . Приема се , че тези ЮЛ носят отговорност за вреди ,причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената работа дори , когато не е установено кой измежду тях е конкретния причинител на вредата / виж т. 7 на ППВС №7/1959г. / .

3/Вреди причинени на пострадалия / ищеца/- чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД във вр. с чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. от ЗЗД. Вредите могат да имат имуществен характер / претърпяна загуба или пропусната полза / или неимуществен характер/ морални вреди / . Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, което означава ,че трябва да съществува причинна връзка между деянието и вредата . Вредата трябва да бъде закономерно и необходимо следствие на деянието , а не негов случаен резултат.

4/ Вредите да са причинени „при или по повод „ изпълнението на възложената работа „ При изпълнението“ на възложената работа ще има , когато действията на извършителя на работата представляват извършване на самата работа . „По повод“изпълнението на възложената работа ще има, когато действията не се включват в изпълнението на възложената работа ,но са пряко свързани с възложената работа / действия по подготовка на работата , улесняване на извършването й , запазване на резултата от работата / .

5/ Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна отговорност на възложителя на работата . Тази отговорност не предвижда „вина „на възложителя , като субективна предпоставка за ангажиране на отговорността . Отговорността не съдържа презумпцията за вина ,поради което не се допуска оборването й . Възложителят на работата не може да прави възражения,че няма вина за настъпването на вредата ,че няма вина в лошия избор на изпълнителя на работата , в лошото ръководство или в липсата на контрол. Отговорността на възложителя на работата се мотивира с това ,че работата се извършва в негов интерес и че той извлича полза от възложената работа . Мотивира се също така и с това, че тази отговорност обезпечава по –сигурното , бързо и лесно обезщетяване на пострадалия . Възложителят на работата може да се освободи от отговорност ,като установи : - че увреденото лице не е претърпяло вреди ; - че вредите не са причинени от извършителя на работата ; - че вредите не са причинени виновно от извършителя на работата или - че вредите не са причинени „ при или по повод „ на възложената работа ; /виж ППВС № 7/ 29.12.1958г. , което има задължителен характер за съдилищата по силата на т. 2 на ТР №1/ 2009г. от 19. 02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.

6/ Увреденото лице може да предяви иска си против причинителя на вредата , на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД ,против възложителя на работата,на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД или против двамата при условията на „солидарна отговорност“,на основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД / тук не става въпрос за обикновената солидарност по чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД , тъй като тя не е приложима. Касае се за т.нар. „ „неистинска солидарност „ в основата , на която стои „солидарното поръчителство „. /.

ІІ. Фактическа страна на правния спор.

По делото е представено удостоверение за наследници на М.И.Б. . В удостоверението е посочено , че лицето М. И. Б. е починала на 10. 02.2010г. в гр. П. .От съдържанието на удостоверението се установява , че Ищец:а Х.И.Б. е съпруг на починалата М.И.Б. ,а Ищец:а С.Х.Б. е неин син. Установява се по делото , че наследниците на починалата М.И.Б. са подали жалба вх. № МОИ -05-46/ 10. 08.2010г. до Изпълнителна Агенция/ ИА/ „Медицински одит „/МО/ гр. С. по повод смъртта на тяхната наследодателка .

1.Проведено лечение на починалата М. Б. в двете здравни заведения.

По делото е приложена като доказателство цялата Преписка на ИА „МО“ във връзка са извършената проверка.От съдържанието на преписката се установява следната фактическа обстановка относно проведеното лечение на починалата М. И. Б. и действията на лекуващите лекари в съответните здравни заведения . М.И.Б. постъпва в МБАЛ „З. „ ООД на 04. 01. 2010г. с оплаквания за болки в дясното подребрие ,гадене и повръщане . Приета е в хирургично отделение /ХО/на болницата . След приемането са направени следните изследвания на болната : - обективно изследване на корем ; - извършени са ПКК и биохимия ; - ехография на коремни органи ; При направените изследвания е установен жлъчен мехур с увеличен капацитет,прегънат, голям конкремент с размери 26мм в лумена , задебелени и уплътнени стени . В резултат на направените изследвания е поставена приемна диагноза „Холециститис акута калкулоза „. Извършена е операция на болната „ Лапароскопска холецистектомия „. Болната е оперирана на 07. 01.2010г. от оперативен екип- д-р К.,д-р Ш. . В следоперативния период е проведено лечение на болната с антибиотици и други лекарства, посочени в Протокол за извършена проверка № КП 27-203/ 08.10.2010г. на ИА“МО“. При тази хоспитализация има налична медицинска документация /История на заболяването/ , като не е диагностицирано заболяването „ аневризма на коремната аорта „. На 08. 02.2010г. в 22,00 ч. М.И.Б. постъпва по спешност в Спешно отделение / СО/ на ЦСМП при „МБАЛ П-К „ АД . Приета е с оплаквания от болки в дясното подребрие и многократни повръщания . При приемането е поставена работна диагноза „Статус пост холецистектомиам .Колика абдоминалис.“. Извършени са следните изследвания на пациентката : - пълна кръвна картина ; - ЕКГ, ПКК,консултация с хирург интернист; - обзорна рентгенография и ехография на корем ; В резултат на извършените изследвания на пациента е поставена диагноза“Субилиус“. Около 24, 00ч. пациента е насочен за хоспитализация във ІІ-ро хирургично отделение/ХО/ в тежко общо състояние ,при кръвно налягане RR 80/40. Започната е активна реанимация, подробно описана в Протокол за извършена проверка №КП 27-202/08.10.2010г.на ИА „МО“. Лекуващи лекари са били д-р Р. , д-р П. и д-р В. Около 01, 00 ч. на 09.02.2010г. е уведомен д-р К. от МБАЛ „З. „ за това ,че пациентката М. Б. е прието в СПО на „МБАЛ П-К „АД в тежко общо състояние ,със силни болки в корема и хипотомия . Предлага болната да остане в лечебното заведение и при неповлияване да бъде преведена в МБАЛ „З. „ООД. За престоя във ІІ-ро ХО няма налична медицинска документация / История на заболяването /. На 09.02. 2010г.в 8, 00 ч. М. Б. е приета в ХО на МБАЛ „З. „ООД. При извършения преглед от д-р К. се установява „палпираща се силно болезнена формация в лявата коремна половина с пулсации“. Извършена е компютърна томография със заключение „ Данни за тампонирана руптура на абдоминалната аорта „ . За тази хоспитализация на болната няма налична медицинска документация /История на заболяването /. На 09. 02.2010г. в 17,00 ч. М. Б. ,след уговорено привеждане по телефона , е транспортирана с реанимационна линейка и реаниматор на ЦСМП гр.П-К в Клиника по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Св.Георги „ ЕАД гр.П. в много тежко състояние , със съмнение за аортна дисекация . От извършената аортоангиография се установяват данни за „аневризма на абдоминалната аорта и суспекция за руптура на същата „. При въвеждане в операционния блок пациентката изпада в клинична смърт и въпреки предприетите реанимационни действия почива .

2.Заключения на проверяващите органи на ИА „МО“ гр. С. .

Проверката е извършена от д-р М. К. Н. ,директор на дирекция и от д-р Р.Р. Б. ,главен инспектор в дирекция .

а/ В акт за установяване на административни нарушения № А-27-203/ 06. 12. 2010г. по отношение на проверката , извършена в МБАЛ „З.“ ООД . В акта е посочено следното: - при първата хоспитализация на 04. 01. 2010г. не са взети предвид продължаващите оплаквания на пациентката от болки в корема,които не са овладени с извършената оперативна интервенция ; - при първата хоспитализация не са извършени допълнителни образни изследвания . не е извършено повторно/ контролно / ултразвуково изследване на корем,чрез които да бъде своевременно диагностицирана аневризмата на абдоминалната аорта. Заболяването аневризма на абдоминалната аорта не е диагностицирано своевременно . - при втората хоспитализация на 09.02. 2010г. въпреки данните от клиничния преглед за дисекираща аневризма пациентката не е насочена своевременно за хоспитализация в специализирано лечебно заведение . Заболяването аневризма на абдоминалната аорта не е диагностицирано своевременно . - липсата на своевременна диагностика и късното превеждане на пациентката в специализирано лечебно заведение са довели до нарушаване правото на пациента на медицинска помощ,като са нарушени принципите на своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ /чл. 81 ал.2 т. 1 от Закона за З.то / .

б/ В акт за установяване на административни нарушения № А-27-202/ 03. 12. 2010г. по отношение на проверката , извършена в“ МБАЛ П-К “ АД . В акта е посочено следното: - въпреки тежкото и прогресивно влошаващо се общо състояние не са извършени допълнителни диагностични изследвания с оглед уточняване на диагнозата и насочване на пациентката в специализирано лечебно заведение . Диагнозата не е поставена своевременно ; - въпреки тежкото общо състояние е предприето транспортиране на пациентката в МБАЛ „З. „ . Пациентката е преведена от лечебно заведение от областен тип в районно лечебно заведение , което е с по-малки лечебно –диагностични възможности ; - нарушени са нормите на чл. 81 ал. 2 т.1 и т.3 от Закона за З.то ;

в/ Аналогични на горните изводи са и тези направени в доклад изх. № ДЗ 01-232/16.11. 2010г. на ИА „МО“.

г/Становище на проф. В. Г. А., началник на клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „С.Г. „ към 30.09. 2010г. В становището е посочено следното : - болната М.И.Б. е приета в клиниката по спешност на 09. 02.2010г. в 17, 00 ч. в много тежко състояние със съмнение за аортна дисекация ; - при извършената аортоартериография се установили данни за огромна аневризма на абдоминалната аорта 9см. и суспекция на руптура на същата ; - касае се за ненавременна диагностика и ненавременна насоченост към специализирано лечебно заведение;

3. Заключения на приетите по делото медицински експертизи .

а/ Медицинската експертиза на д-р К. Т.А.,със специалност коремна и гръдна хирургия. В експертизата е посочено следното : - възможно е да се приеме ,като причина за смъртта остра сърдено-съдова недостатъчност в резултат на руптура на коремната аорта; - при първата хоспитализация на 04.01. 2010г. в медицинската документация не е описано заболяването „аневризма на коремната аорта „ . Ако е имало такова заболяване нормално е екографиста да я види и да я отбележи ; - при първата хоспитализация не е имало нужда от допълнителни образни изследвания ,тъй като пациентката не е имала никакви оплаквания,данни или индикации за заболяване на коремната аорта; - болката в корема ,гаденето , отслабената перисталтика и многократното повръщане са типични симптоми на заболяването „Илиус“.; - по статистика в България има около 30 000 носители на заболяването аневризма на коремната аорта . По голямата част от тях са без симптоми и никой от тях не знае за заболяването си . Повечето от тях и то в напреднал стадии биват открИ.и съвсем случайно по повод на други образни изследвания ; - руптурата на коремната аорта не зависи от размера на дефекта . Може да се разпука малък дефект,както и голям дефект; - диагнозата „аневризма на коремната аорта „ несе установява лесно . Установява се с множество изследвания , които изискват определено време . Рядко може да бъде установена за кратко време ; - аневризмата на коремната аорта , както и руптурата могат да настъпят за няколко минути ; - от наличната документация стигнах до извода,че заболяването се е развило много бързо; - заболяването е много сериозно и в процентно съотношение смъртността и спасените случаи са 50% на 50% ;

б/Медицинската експертиза на доц.-д-р Д.Ж. , д. м.н. ,Началник на Клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П. . - аневризмата представлява разширение на външните размера на венозни и артериални кръвоносни съдове; - нормалното аневризмално разширение протича дълго,бавно , с години и обикновено е без клинична симптоматика ; - аортната дисекация се образува внезапно ,рязко и може да нараства с часове и дни ; - данни за аневризмално разширение на аортата са получени при изследванията направени на 09. 02. 2010г. , които не съответстват по описание на хроничната, съществувало дълго време коремно аортна аневризма ; - при постъпването по спешност на 08. 02. 2010г. в спешно отделение на МБАЛ П-К са доминирали първоначално симптоматика на храносмилателната система и в последствие на сърдечно – съдовата система ,но без достатъчно основание да се подозира заболяване на коремната аорта ; - в конкретния случай са назначени и извършени образни изследвания , които с най -малък риск за болната могат да донесат информация без да се прекъсва жизнено необходимата реанимация ; - през нощта на 08. 02.2010г.срещу 09. 02.2010г. не се е чакало през цялата нощ ,а са полагани реанимационно –терапевтични и диагностични усилия . Незабавното превеждане в МБАЛ „З. „ или в УМБАЛ“ С.Г.“ гр. П. не би било в интерес на пациентката и би било в противоречие с добрите медицински практики ; - превеждането в УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П. след диагностициране на заболяването не е извършено със закъснение.Превеждането в това медицинско заведение е изисквало технологично време за техническа подготовка,подробно описана в заключението на експертизата и за осигуряване транспортабилността на пациента,също описана в заключението на експертизата ; - има болести , които имитират заболяването“аневризма на коремната аорта „ и обратно , това заболяване имитира други болести . Диагностиката на заболяването не е лесна при липсата на обективни данни и оплаквания от пациента; - от наличната документация в МБАЛ П-К се установява,че възможните диагнози за заболяването на пациента са – „състояние след холецистектомия „ , „колика „ , „ остър панкреатит“ и „ субилеус“ ; - болната М. Б. е постъпила в клиника УМБАЛ „С.Г. „ гр.П. с диагноза „Аортна дисекация „ , което е наложило провеждането на допълнителни изследвания ; - при усложнените с руптура аортни аневризми в извънболнична обстановка, смъртността е 100% . В болнична обстановка 50% . При плановите операции 5%. При лъжливите аневризми с руптура в извънболнична обстановка смъртността е 100%. При аневризмално разширена аортна дисекация с руптура 100%. ; - безсимптомните коремно аортни аневризми с размери до 4 см.не се оперират, особено при възрастни и полиморбидни пациенти. Симптоматичните аневризми се оперират в неотложен порядък до 2-3 дни ,а руптуриралите в спешен порядък ; - при обстоятелството ,че няма „обдукционен протокол“ истинската причина за смъртта на болната не може да се установи . От медицинската документация по делото могат да се правят само предположения за смъртта на болната . Предполага се, че смъртта е настъпила от заболяване на аортата . Информация за състоянието на този орган е от две образни изследвания , направени в спешен порядък. Първото е компютърно томографско изследване ,направено на 09. 02. 2010г. сутринта в МБАЛ „З. „ със заключение за „ разширена абдоминална аорта 80/85мм. и кръвоизлив около нея . Тампонирана руптура на абдоминалната аорта“ . В това описание обаче липсва израза „аневризма“ ,няма описание на аневризмални размери ,няма описание на париетална тромбоза ,няма описание на вътрешен лумен, ако се касаеше за истинска, съществувала дълго време преди усложнението аневризма . Второто е от ангиографско изследване . В описанието на това изследване е посочено, че се касае за промени в лумена на съда, „разширена до 90мм.абдоминална аорта със съмнение за руптура „. От това описание , въпреки , че е използван израза“аневризма „ не могат да се правят заключения за хроничния характер на заболяването ; - симптоматиката и описанията на извършените две образни изследвания могат да предположат ,че вечерта на 08. 02. 2010г. се е получила дисекация на аортата/надлъжно разцепване с аневризмално разширяване и кръвоизлив около аортата/,довело до фаталния край за по- малко от 24часа. Тази вероятна причинно-следствена връзка за смъртта не е съществувала, като заболяване , което е можело да се диагностицира назад във времето ,за да се правят извода за пропуски в диагностично отношение и несвоевремено насочване за лечение; - истинската причина за смъртта на болната М. Б. не можех да се установи поради липса на аутопсионен протокол .Липсват данни , от които може да се предположи , че болната приживе е имала аортна аневризма , която не е била своевременно лекувана и диагностицирана .

в/ Експертизата ,направена от доц.-д-р Д.Ж. , д. м.н. ,Началник на Клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П. на Протокол за изследване №222/ 09. 02.2010г. в 14, 13ч., извършена на компютърен аксиален томограф,записан с компакт диск PRINCO. В експертното заключение е посочено следното : - абдоминалната аорта се представя разширена с размери 89, 49мм / 82,40 мм. с нарушена цялост и покрит кръвоизлив около нея ; - изследването отразява състоянието на коремната аорта по време на изследването и въз основа на изследването не могат да се правят изводи за състоянието на този орган в минало време ;

ІІІ.Правни изводи .

Исковете са неоснователни . При така установената фактическа страна на спора съдът прави извода ,че от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са осъществени единствено две от предпоставките на правната норма –възлагането на определена работа и причинените вреди на Ищец:ите . Касае се за възлагане на дейност по лечението на граждани , като възложители са Ответник:ите здравни заведения в качеството им на юридически лица . Възлагането на работата по медицинското обслужване на гражданите и тяхното лечение е извършено чрез сключването но съответни договори с лекуващите лекари . Установи се по делото , че смъртта на лицето М.И.Б. е причинила неимуществени/морални / вреди на наследниците в лицето на съпруга на починалата, Ищец:а Х.И.Б. и нейния син,Ищец:а С.Х.Б.. Загубата на съпруга и майка е причинила морални страдания на Ищец:ите/нравствени страдания ,страдания на психиката , душевни страдания / , изразяващи се в скръбта по безвъзвратната загуба на най- близък човек и лишаването от неговата морална , фактическа и материална подкрепа . В този смисъл са обясненията на св.Х.И.Б. ,внук на починалото лице . Останалите предпоставки на закона обаче не са налице,за да се ангажира безвиновната,гаранционно – обезпечителна отговорност на възложителите на работата . По делото не се установи : -деликтна отговорност на извършителите на работата ; -вредите да са причинени „при „или „ по повод“на възложената работа . Деликтна отговорност на съответните лекуващи лекари означава установяване на виновно и противоправно поведение от тяхна страна . Виновно поведение може да бъде и в двете му форми –умисъл / пряк или евентуален / или непредпазливост / съзнавана или несъзнавана небрежност /. Противоправното поведение може да се изразява в нарушение на конкретна правна норма или в нарушение на общия принцип“ да не се вреди другиму. В исковата молба , като противоправно поведение на лекуващите лекари Ищец:ите сочат пропуски в диагностиката на заболяването и ненавременно насочване на болната за лечение в специализирано здравно заведение. В проверката , която е извършена от ИА“МО“ действително са посочени ,като причини за леталния изход на пациентката пропуски в диагностиката на лекуващите лекари и ненавременно насочване за лечение в специализирано лечебно заведение. По отношение на МБАЛ „З. „ е посочено ,че при първата хоспитализация на 04.02.2010г. въпреки проведеното лечение не са взети предвид продължаващите оплаквания на пациентката от болки в корема, които не са овладени с извършената оперативна интервенция . Посочено е , че при първата хоспитализаци не са извършени допълнителни образни изследвания и ултразвукови изследвания на корема , за да се установи заболяването аневризма на коремната аорта .При втората хоспитализация на 09. 02.2010г. е посочено ,че при констатираните данни за дисекираща аневризма пациента не е насочен своевременно за леченение в специализирано здравно заведение. По отношение на проведеното лечение в „МБАЛ П-К „ АД е посочено ,че въпреки тежкото прогресивно влошаващо се състояние на пациента не са извършени допълнителни диагностични изследвания за констатиране на заболяването . Посочено е ,че въпреки тежкото общо състояние пациента е преведен за лечение от лечебно заведение от областен тип в лечебно заведение от районен тип , което е с по- малки лечебно – диагностични възможности . Посочено е ,че с действията си лекуващите лекари за нарушили принципите на чл. 81 ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето за своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ и принципа на чл. . 81 ал. 2 т. 3 от Закона за лечебните заведения за сътрудничество ,последователност и координация на дейностите между лечебните заведения . Въпросът за ненавременната диагностика и насочване за лечение в специализирано здравно заведение е повдигнат и в становището на проф. В. Г. А. Поставя се въпроса – може ли въз основа на заключението на инспектиращите здравни органи да се приеме виновно и противоправно поведение на лекуващите лекари в двете здравни заведения ,изразяващо се в ненавременната диагностика на заболяването и ненавременното насочване за лечение в специализирано здравно заведение ? Съдът не може да приеме за обективен критерии заключенията на инспектиращите здравни органи по две съображения . На първо място, това е компетентността на лекарите , които са извършили проверката . В преписката представена от ИА“МО“ не личат данни лекарите да са специалисти в областта на коремната и гръдната хирургия , в областта на съдовата хирургия и ангиологията . Липсата на специализирани познания в областта на медицината не може да обоснове правилни изводи за действията на лекуващите лекари . Изводите на проверяващите лекари са изградени в голяма степен на основата на последователността на административната дейност на лекуващите лекари ,а не въз основа на професионалната им дейност. Когато в преписката се говори за неизвършени допълнителни образни и ултразвукови изследвания никъде не посочено какви точно е трябвало да бъдат тези изследвания и как с тяхна помощ е следвало да се диагностицира заболяването . На второ място ,това е обстоятелството ,че заключенията на ИА“МО“ не са съобразени със спецификата и характера на заболяването . В заключението на медицинската експертиза , извършена от д-р К.А. е посочено, че се касае за заболяване , което обикновено протича без предварителна симптоматика . Заболяването дисекарища аневрима и в последствие руптура на коремната аорта се открива обикновено съвсем случайно ,по повод на други образни изследвания и то в напреднал стадий. Смъртността при това заболяване е доста висока ,като в някои случаи достига и до 90% . Заболяването рядко може да бъде установено в кратък период от време. Диагностицирането на това заболяване изисква определено време и множество изследвания . Аневризмата на коремната аорта , както и руптурата могат да настъпят за няколко минутки . При първата хоспитализация на пациента от извършените изследвания не е установено заболяване на коремната аорта , за да се налага извършването на допълнителни изследвания . Болката в корема и клиничните оплаквания от гадене, повръщане и отслабена перисталтика са типични симптоми на заболяването „ИЛИУС“,каквато диагноза е поставена на болната при проведеното лечение в „МБЛ П-К „ АД. И двете приети по делото експертизи не отбелязват пропуски на лекарите при диагностиката на заболяването . Експертизите сочат , че заболяването се развило много бързо,като лекуващите лекари са действали професионално и спрямо динамиката на заболяването . В заключението на доц. д-р Д.Ж. е посочено ,че заболяването обикновено се образува внезапно ,рязко и може да нараства по часове и дни . Посочено е , че при постъпване на болната в МБАЛ П-К АД на 08. 02.2010г. оплакванията са симптомирали заболяване на храносмилателната система и на сърдечно – съдовата система без симптоми за заболяване на аортата. Посочено е в заключението , че съобразно динамиката на заболяването лекуващите лекари са извършили всички необходими образни изследвания . Посочено е ,че има болести ,у които имитират заболяването аневрима на коремната аорта , както и че това заболяване имитира други болести . Посочено е ,че диагнозата на заболяването не е лесна при липсата на категорични обективни данни и оплаквания от страна на болния . Посочени са възможните диагнози при извършените изследвания на болната в МБАЛ П-К на 08. срещу 09. 02. 2010г., сред които е поставената диагноза от лекуващите лекари „ СУБИЛЕУС“ и липсата на диагноза за заболяване на коремната аорта. И в заключението на доц. д-р Д.Ж. е отбелязано обстоятелството за високата смъртност при това заболяване,особено при усложнените с руптури аортни аневризми , която в извънболнична обстановка и при лъжливите аневризми достига 100%, а при оперираните в специализирани клиники е 50%. Тази статистика е показателна за трудната диагностика на заболяването и трудното му лечение. В заключението на доц. д-р Д.Ж. е посочено ,че в наличната медицинска документация липсват данни , от които може да се направи извод,че вероятната причинно-следствена връзка за смъртта на М. Б. , дисекация на аортата е съществувала , като заболяване ,което е могло да се диагностицира назад във времето . Посочено е,че заболяването се е развило бързо, като е довело да фаталния край за по-малко от 24 часа . Посочено е ,че липсват данни , от които да се предположи ,че болната приживе е имала аортна аневризма , която не е била своевременно диагностицирана и лекувана,както и че няма пропуски в диагностично отношение и своевременно насочване за лечение . Що се отнася до заключението на проверяващите органи от ИА“МО“ затова , че болната късно е преведа за лечение в УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П. ,това заключение също се обори от заключенията на специализираните медицински експертизи. Установи се по делото ,че решението за превеждане на болната в специализирана клиника е взето на 09. 02.2010г.около 12, 00ч.,след направеното образно изследване и получените от него данни за тампонирана руптура на абдоминалната аорта . След постигане на уговорка за превеждане на болната за лечение в УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П., изпълнението на всички формално- технически подробности за транспортирането и стабилността на самия пациент, транспортирането е извършено успешно и без закъснение в 16, 17 ч. , в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги „ гр. П.. В заключение съдът прави извода ,че от събраните по делото доказателства не се установиха твърденията на Ищец:ите за виновни и противоправни действия на лекуващите лекари от двете здравни заведения изразяващи се в неправилна и ненавременна диагностика на заболяването „ аневрима на коремната аорта „ и късното превеждане на болната за лечение в специализирано здравно заведение. Установи е по делото , че се касае за заболяване , което трудно се диагностицира , особено , когато е съпроводено със съпътстващи заболявания , какъвто е настоящия случай . Установи се по делото ,че симптомите на заболяването имитират симптоми на други заболявания на коремните органи ,които са описани в заключенията на медицинските експертизи . Установи се ,че при първоначалното постъпване на пациента в МБАЛ „З.“ на 04. 01.2010г. назначените изследвания не са установили аневризма на коремната аорта, което от своя страна не е наложило извършването на допълнителни високо специализирани изследвания за това заболяване . Изследванията на пациента са установили друго заболяване , което е лекувано успешно от здравните органи .Оплакванията на пациента за болки в дясното подребрие,гадене и повръщане са симптоми на заболяването ,посочено ,като диагноза при първата хоспитализация на пациента . При повторното приемане на пациента в Спешно отделение на МБАЛ П-К на 08. 02.2010г. оплакванията на пациента за болки в дясното подребрие,гадене и многократни повръщания са представлявали симптоматика на заболяване на храносмилателната система и на сърдечно – съдовата система,без да има достатъчно основание , за да се подозира заболяване на аортата . Проведените в това лечебно заведение образни и ултразвукови изследвания са определили диагноза на заболяването различна от тази на коремната аорта . Тежкото общо състояние на пациента е наложило превеждането му сутринта в здравното заведение , където пациента първоначално е хоспитализиран и лекуван за продължаване на лечението . При втората хоспитализация на пациента в МБАЛ „ З.“ след извършения повторен преглед на пациента от лекар- специалист /д-р К. /и общото тежко състояние на пациента е наложило извършването на допълнително високоспециализирано изследване , резултатите от което са довели до съмнения за тампонирана руптура на коремната аорта . След тази диагноза веднага е организирано транспортирането на болната в специализирано здравно заведение , където отново чрез високо специализирано изследване заболяването на коремната аорта е потвърдено. Заключенията на медицинските експертизи сочат, че заболяването дисекация на коремната аорта се е развило бързо/за по – малко от 24 часа /. Аортната дисекация се е образувала внезапно и рязко и обективно не е дала възможност на лекуващите лекари да диагностицират заболяването своевременно и да предприемат необходимото лечение. Извършените изследвания в двете лечебни заведение не са установили заболяването,за да бъде лекувано . Заболяването „аортна аневризма“ не е имало хроничен характер ,не е диагностицирано назад във времето , за да насочи лекуващите лекари в двете здравни заведения към това заболяване . Медицинските специалисти , които са обслужили пациента са действали професионално , съобразно резултатите от изследванията и съобразно динамиката на заболяването . Пропуските на лекуващите лекари имат административен характер /несъставЯ. на необходимата медицинска документация /,но не и диагностичен характер. Няма данни по делото нито за умишлени действия на лекуващите лекари при диагностиката на заболяването ,нито за непредпазливи действия и в двете форми на непредпазливостта . Констатациите на проверяващите органи от ИА „МО“ относно допуснати пропуски на лекуващите лекари в диагностиката на заболяването „ аневризма на коремната аорта „ и несвоевременно насочване за лечение в специализирана клиника се опровергаха от заключенията на приетите по делото медицински експертизи , изготвени от специалисти в областта на коремната и гръдна хирургия .

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ще следва да се ОСЪЖДАт Ищец:ите да заплатят в полза на Ответник:а МБАЛ „З. „ ООД гр. П-К сумата 2036 лв. , представляваща сторени разноски по делото за възнаграждение на един адвокат. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ще следва да се ОСЪЖДАт Ищец:ите да заплатят в полза на Ответник:а „МБАЛ П-К „ АД гр. П-К сумата 1450лв. , представляваща сторени разноски по делото . Не следва да се уважава искането за присъждане на разноски в полза на третото лице- помагач, тъй като според текста на чл. 78 ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на третото лице –помагач не се присъждат разноски .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Х.И. *** , ЕГН ********** и С.Х.Б. , ЕГН ********** , с местожителство гр. Т. , К. , действайки в процеса чрез пълномощника си Х.И.Б. *** против МБАЛ „З. „ ООД , ЕИК 112596309, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „К.Величков „ № 50, представлявано от управителя на дружеството д-р Ц. Л. и против „ МБАЛ П-К“ АД , ЕИК 130072241 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „Болнична „ № 15,представлявано от изпълнителния директор на дружеството д-р В. К. В. за осъждане на Ответник:ите да заплатят солидарно на Ищец:ите сумата 50 200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени /морални /вреди от непозволено увреждане , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

ОСЪЖДА Х.И. *** , ЕГН ********** и С.Х.Б. , ЕГН ********** , с местожителство гр. Т., К. , действайки в процеса чрез пълномощника си Х.И.Б. *** да заплатят в полза на МБАЛ „З. „ ООД , ЕИК 112596309, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „К.Величков „ № 50, представлявано от управителя на дружеството д-р Ц. Л. , сумата 2036 лв. , представляваща сторени разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и в полза на„ МБАЛ П-К“ АД , ЕИК 130072241 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. П-К , ул. „Болнична „ № 15,представлявано от изпълнителния директор на дружеството д-р В. К. В. сумата 1450лв. , представляваща сторени разноски по делото .

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на третото лице- помагач д-р С.Й.Ш. *** за присъждане на разноски по делото , съобразно изхода на спора , като НЕОСНОВАТЕЛНО .

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. П..

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П-К ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ

В публично( закрито) заседание , в следния състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ гр. д . № 475 по описа за 2014 година