Решение №226/14.12.2016 ГД №567/2016 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ №226/14.12.2016 ГД №567/2016 АпС Пловдив

Гражданско дело № 567/2016 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

Въззивно производство по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване-273 ГПК.

С Решение №41/08.02.2016г., постановено по гр.д.№475/2014г. по описа на ОС-Пазарджик, са ОТХВЪРЛЯни предявените от Х.И.Б., ЕГН **********,***, и от С.Х.Б., ЕГН **********, с местожителство гр.Т*, К*, действащ чрез пълномощника си Х.И.Б., осъдителни искове против М.„З.“ООД, ЕИК *. с променени наименование, седалище и адрес на управление У.“П.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И* Я* М*, и против М.„П.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор д-р В* К* В*, за сумата 50 200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, и са ОСЪЖДАни Х.И.Б. и С.Х.Б. да заплатят разноски-на М.„З.“ООД 2036лв за възнаграждение на един адвокат и на М.„П.“АД -1450лв.

Против Решение №41 е постъпила въззивна жалба, вх. №2219/29.02.2016г., подадена от Х.И.Б. и от С.Х.Б., чрез процесуален представител адв.Ст.В., с оплаквания за неправилност, искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да се уважат.

Въззивната жалба е върната с Разпореждане №847/05.04.2016г., което е частично отменено с Определение № 414/03.08.2016г., постановено по възз.ч.гр.д.№421/16г. по описа на АС-Пловдив, в частта, с която е върната въззивната жалба на Х.Б., а в останалата част, с която е върната въззивната жалба на С.Х.Б., Разпореждане №847/05.04.2016г. е стабилизирано.

Ето защо се поставя на разглеждане само въззивната жалба на Ищец: Х.И.Б. против Решение №41/08.02.2016г. само в частта, с която е ОТХВЪРЛЯн предявеният от него осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК; изхожда от легитимирано лице-страна по делото, имаща правен интерес от въззивно обжалване, въззивникът е освободен от внасяне на ДТ за въззивно обжалване, жалбата е редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за отговор..

В подадения в срок отговор от Ответник: М.“П.“АД, чрез адв.М.М., оспорва въззивната жалба, иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В подадената пред въззивния съд молба вх.№9567/02.12.2016г.Ответник: У.“П.“ООД, чрез процесуален представител адв.В.К., оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Третите лица-помагачи на М.“З.“ООД, с променено наименование У.“П.“ООД, В.Х.К. и С.Й.Ш. не вземат становище по въззивната жалба.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на твърденията на страните и след дължимата служебна проверка, намира за установено следното:

При въззивната служебна проверка на осн.чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК се констатира, че обжалваното решение е валидно и- в обжалваната част-допустимо. Задължителната съдебна практика по чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК/ Решение № 80 от 3.04.2014г. по гр. д.№ 5554/2013г., IIIг.о., ГК / приема,че при търсена отговорност за увреждащо действие на… лекари….., основанието на иска не се извежда от буквалното съдържание на употребените в исковата молба изрази, с които увреденият квалифицира действията на медицинските лица………или квалифицира въздействието им върху своето здраве; като от ищеца не се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на лекаря или лекарския екип и липсата на поотделно и изчерпателно посочване на всички неблагоприятни последици за здравето на ищеца не съставлява нередовност на исковата молба по см. на чл. 129Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност ГПК /Решение № 268 от 24.02.2016г. по гр. д. № 2525/2015г., IIIг.о., ГК/. В случая е претендирана отговорност за вреди на лечебни заведения за болнична помощ за увреждащо поведение на лекари, при осъществяване на възложени медицински дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лице, постъпило за лечение, както е подробно описано в ИМ.Изрично е твърдяно в ИМ, че се касае за бездействия/липсващи действия/ на лекари от двете лечебни заведения за правилното и навременно диагностициране на заболяването на постъпилото за лечение лице-съпругата на ищеца-М.Б*, в резултат от което тя не е била своевременно насочена за оперативно лечение към специализирано лечебно заведение в гр.П* и това е довело до смъртта й. С оглед на тези твърдения е правилно прието, че липсва нередовност на исковата молба и правилно е изведено основанието на иска.Липсва нарушение на императивни правни норми, като е правилна извършената правна квалификация чл.49, във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, съответно не е допуснато нарушение на диспозитивното начало и не се налага даване на указания на страните.

Въззивната проверка за правилност на решението в обжалваната част, на осн.чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, се извършва въз основа на следните оплаквания в жалбата: Поддържано е в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се неанализиране цялостно на фактическите обстоятелства по делото; необсъждане на доводите на въззивника, свързани с основни доказателства по делото; несъобразяване, че заключението на първоначално назначеното Вещо лице д-р А* не съставлява годно доказателствено средство и не е следвало да бъде обсъждано, както и безкритично възприемане на заключението на Вещо лице доц.д-р Ж*, без да се вземат предвид редица факти по делото, които поставят под съмнение неговата обективност.Оспорени са и крайните изводи на съда да приеме, че липсват основания за отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

По делото е установено от фактическа страна и не се оспорва следното: Въззивникът-Ищец: Х.Б., ЕГН **********, е преживял съпруг на М*И* Б*, която е починала на 68 години, в гр.П*/УН на л.7/.Първоначално, М.Б*постъпва по спешност на 04.01.2010г. за лечение в М.“З.“ООД и на 07.01.2010г. й е извършена операция „лапароскопска холецистектомия“/отстраняване на жлъчката/ от оперативен екип- третите лица помагачи д-р К. и д-р Ш., след което е изписана.Един месец след това, на 08.02.2010г. в 22ч. М.Б* постъпва по спешност, транспортирана с екип на ЦСМП, в Спешно отделение на ЦСМП при „МБАЛ П*, като първоначално й е поставена работна диагноза „Статус пост холецистектомиам.Колика абдоминалис“, а след извършени изследвания й е поставена диагноза“Субилеус“/частична чревна непроходимост/ и около 24ч. е преместена в Хирургично отделение/ХО/ на МБАЛ“П*“в тежко общо състояние, с кръвно налягане RR 80/40, започната е активна реанимация; около 1ч. на 09.02.2010г. е уведомено третото лице д-р К. от МБАЛ „З*“.На 09.02.2010г.в 8ч. М.Б* е приета в ХО на М. „З.“ООД, извършен е преглед от третото лице д-р К., при който се установява „палпираща се силно болезнена формация в лявата коремна половина с пулсации“, назначено е и е извършено образно изследване компютърна томография, след което М.Б* е насочена за оперативно лечение и е транспортирана с реанимационна линейка и реаниматор на ЦСМП гр.П* в Клиника по съдова хирургия и ангиология на УМБАЛ „Св.Г*“ ЕАД гр.П*, където е приета в 17ч. в много тежко състояние, със съмнение за аортна дисекация, а от извършената аорто-ангиография се установяват данни за „огромна аневризма на абдоминалната аорта 9см и суспекция за руптура на същата“; при въвеждане в операционния блок М.Б* изпада в клинична смърт и, въпреки предприетите реанимационни действия, почива 3 часа след постъпването. Дадено е становище на проф. В* Г* А*, началник на клиника по съдова хирургия и ангиология при УМБАЛ „Св. Г*“, че се касае се за ненавременна диагностика и ненавременна насоченост на М.Б* към специализираното лечебно заведение. Изготвен е по случая с М.Б*доклад изх. № ДЗ 01-232/16.11. 2010г. на Изпълнителна генция „Медицински одит“/ИАМО към Министерство на здравеопазването, въз основа на Протокол за проверка от ИАМО в М. „З.“ ООД, по повод на която е съставен Акт за установяване на административни нарушения/ АУАН № А-27-203/06.12.2010г.и Протокол за проверка от ИАМО в М.“П.“АД, по повод на която е съставен Акт за установяване на административни нарушения /АУАН № А-27-202/ 03.12. 2010г. и са издадени наказателни постановления, с които са наложени на двете болнични заведения имуществени санкции за констатираните нарушения.

За да ОТХВЪРЛЯ иска, първоинстанционният съд е приел, че са осъществени само две от предпоставките на фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД-възлагането на медицински дейности и причиняване на неимуществени вреди на Ищец: Х.И., изразяващи се в скръбта по безвъзвратната загуба на най-близък човек и лишаването от неговата морална , фактическа и материална подкрепа, но не са доказани и не са налице останалите предпоставки на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД: липсва противоправно и виновно поведение на лекарите, осъществили медицинските дейности в пряка причинно-следствена връзка със смъртта, а са установени само пропуски от административен характер, изразяващи се в несъставяне на необходимата медицинска документация. Първоинстанционният съд не е възприел констатациите за нарушения в протоколите за проверка на ИАМО, тъй като липсват данни проверяващите да са специалисти в областта на коремната и гръдната хирургия, в областта на съдовата хирургия и ангиологията, констатациите им не са съобразени със спецификата и характера на заболяването и са необосновани, както и същите са опровергани от заключенията на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по делото.От събраните по делото доказателства е прието, че не се установяват твърденията за неправилна и ненавременна диагностика на заболяването „аневризма на коремната аорта“ и несвоевременното превеждане на М.Б* за лечение в специализирано здравно заведение. Прието е, че лекарите са действали професионално, съобразно резултатите от изследванията и съобразно динамиката на заболяването, а пропуските имат административен характер /несъставяне на необходимата медицинска документация/, но не и диагностичен характер.Прието е, че няма данни нито за умишлени действия на лекуващите лекари при диагностиката на заболяването, нито за непредпазливи действия и в двете форми на непредпазливостта.

1. Неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване за процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно обсъждане на първоначалното заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с Вещо лице д-р А*, като е неоснователно поддържаното същото да не е годно доказателствено средство, поради следните съображения: На осн.чл.202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на Вещо лице, а /е длъжен да/го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото.Това се отнася и за случаите, в които са приети няколко заключения на вещи лица с един и същ предмет.В този случай в решението съдът трябва да изложи мотиви кое от двете заключения възприема и защо, като съдът може и да не възприеме нито едно от тях, но следва да формира изрични мотиви за това.Приетото от съда експертно заключение, макар и да не е оспорено от страните, не е задължително не обвързва съда и той не е длъжен да го възприеме. Новата процесуална уредба в ГПК урежда възможност, за разлика от отменения ГПК, при оспорване на заключението на Вещо лице, по преценка на съда, съставът на първоначалната експертиза да не бъде разширяван или повторната експертиза бъде извършена от едно или повече вещи лица. В случая, по делото е допусната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и е прието заключение с Вещо лице д-р А*, специалист по коремна хирургия, по релевантни въпроси, поставени и от двете страни.Поради оспорване на заключението и, като е прието, че същото не е достатъчно обосновано, както и е прието, че се изискват специални познания по съдова хирургия и ангиология, е допусната нова/повторна и допълнителна/ единична Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) от специалист хабилитиран лекар по съдова хирургия и ангиология и е прието заключението на Вещо лице доц.д-р Ж*.По допълнителен предмет за изследване- оглед на веществено доказателство е допусната и допълнителна единична експертиза, изпълнена от същото Вещо лице доц.д-р д-р.Ж*. В случая първоинстанционният съд е имал правомощие да назначи повторна единична експертиза с изцяло или частично същия предмет, както и да назначи допълнителна експертиза, като не е имало пречка и съдът е бил длъжен да обсъди всички заключения на вещите лица и да изложи мотиви кои техни констатации възприема или не и защо.Съдът е следвало да обсъди констатациите на експертите заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните.

2.Основателни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствената съвкупност, конкретно заключенията на вещите лица във връзка с доводите на страните и за необоснованост на изводите за изпълнение на професионалните задължения на лекарите.Не са изложени мотиви от първоинстанционния съд кои констатации на експертите за професионално поведение на лекарите и защо се възприемат, при обсъждане поотделно и заедно с останалите доказателства по делото и във връзка с доводите на страните.

3.При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор, въззивният съд намира следното: Претендирана е гаранционно-обезпечителната солидарна отговорност на две лечебни заведения за болнична помощ-търговски дружества, с правно основание чл. 49 във вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за вреди от виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности по Закона за здравето. Претендираната отговорност е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, обективиран в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента, се носи само, когато той е нарушен, поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинно-следствена връзка с увреждането. Несъмнено възниква отговорност за вреди и тогава, когато вредоносният резултат е следствие на бездействия на лекарите: за диагностициране, за назначаване на изследвания, за извършване на консултации и други. Тъй като е функционална, отговорност за вреди на лечебните заведения-възложители възниква само, ако се установят лични виновни действия на лекари, при и по повод на осъществяване на възложени дейности, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които са извършени други медицински дейности, респективно не възниква притезание за обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинно-следствена връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни. Липсва легално определение на понятието „лекарска грешка“, но същото се извежда от позитивната правна уредба. Съгласно чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето , медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ , качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Коментираната правна уредба налага извод, че отговорност при „лекарска грешка“ възниква при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването на изследвания, консултации, лечение и др.медицински дейности, вкл. при недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ, в резултат на което е причинено увреждане на пациента, а при смърт- на неговите близки.

Ищец:т-въззивникът носи доказателствена тежест да установи възлагането на медицински дейности на конкретните лекари; противоправното поведение на лекарите при и по повод извършването на възложените медицински дейности, изразяващо се в действия и бездействия; настъпването на вреда; причинно-следствена връзка между установените противоправни деяния и вредата, а вината на конкретните лекари се предполага с оглед на установената законова оборима презумпция в чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, като е без значение формата на вината, както и мотивите за извършването на деянието. В доказателствена тежест на Ответник:ците-въззиваемите страни е опровергаване на законовата презумпция за вината на лекарите и установяването на случайния и непредвидим характер на вредата и причинно-следствена връзка.

Първата предпоставка за отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е доказана и не се оспорва.И двете въззиваеми търговски дружества, които са лечебни заведения за болнична помощ по см. на чл.9 Закона за лечебните заведения и притежават Разрешения за осъществяване на лечебна дейност от Министерство на здравеопазването/л.171, 175 и 176/, като МБАЛ“П*“ е с функции на областна болница, а МБАЛ“З*“- на районна болница, са възложили извършването на диагностични и лечебни дейности на техни лекари и медицински специалисти по отношение на М.Б* при постъпването й на 4 януари 2010г. в МБАЛ“ З*“ и на 8 и 9 февруари 2010г.в МБАЛ“П*“ и МБАЛ“ З*. Спори се по делото за изпълнението на професионалните задължения или за наличието на конкретно противоправно поведение на лекарите в двете болнични заведения в гр.П* при и по повод диагностиката и лечението на М.Б*–за правилното и навременно диагностициране и своевременното насочване за оперативно лечение в специализираната клиника в гр.П* и за причинно-следствена връзка на това поведение на лекарите със смъртта на М.Б*. Тъй като са претендирани вреди от смъртта на постъпилата за лечение М.Б*, преди всичко е необходимо да се изследва истинската причина за смъртта й. По делото не е спорно, че смъртта на М.Б* е настъпила 3 часа след постъпването й в 17ч.на 09.02.2010г.в Клиниката по Съдова Хирургия и Ангиология на УМБАЛ“Св.Г*“ П*, където тя е била транспортирана от МБАЛ“З*“ гр. П*.В случая, липсва, не е съставен обдукционен/аутопсионен/ протокол, няма налична медицинска документация/история на заболяване/, удостоверяваща престоя на М.Б* на 09.02.2010г. в ХО на МБАЛ“З*“ и предприетите там реанимационни действия/протокол за проверка на ИАМО л.95/, както и няма налична мед. документация/история на заболяване/ за престоя на М.Б* в ХО на МБАЛ“П*“ на 08 и 09.02.2010г., не е изготвена и етапна епикриза за превеждане на М.Б* от МБАЛ“П*“в М.“З.“ ООД с отразена диагноза, обективно състояние и извършени изследвания/ протокол за проверка на ИАМО л.129/. С коментирания дефицит на медицинска документация/липса на обективни данни/, вещите лица по делото обосновават констатациите си за само вероятната причина за смъртта на М.Б*.Според в.л.А* възможната основна причина за смъртта на М.B* е остра сърдечно-съдова недостатъчност, предизвикана от руптура на коремната аорта, а, според в.л.доц.д-р.Ж*, причината за смъртта е заболяване на аортата, „дисекация на аортата с аневризма“/надлъжно разцепване с аневризмално разширяване и кръвоизлив около аортата. Независимо, че вещите лица установяват само вероятната причина за смъртта на М.Б* : най-общо заболяване на аортата, като според в.л.А* това е руптура на аортата, а според в.л. Ж*- дисекация на аортата с аневризма, независимо, че липсват обективни данни за констатиране на причината за смъртта, от това не следва извод за липса на пълно и главно доказване на причината за смъртта.За установяване на истинската причина за смъртта на М.Б* е необходимо да се извърши преценка на целия доказателствен материал във връзка със заключенията на експертите за възможността за изключване като вероятност и на други причини за смъртта на М.Б*/ Решение № 457 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2009 г., III г. о., ГК/ В тази връзка по делото е установено от допълнителното заключение на Вещо лице доц. д-р Ж*/л.289/ за оглед на веществено доказателство-компакт диск с информация от протокол за изследване №222/09.02.2010г. в 14:13:10ч., извършено на компютърен томограф, която се установява да съответства на даденото описание при извършване на изследване на М.Б* от д-р П.П* от Мед.комплекс“З*“/л.142/ за констатирано екстремно разширена абдоминална аорта с размери 89.49мм/82.33мм с нарушена цялост и покрит кръвоизлив около нея с констатация за тампонирана руптура на абдоминална аорта.Тези данни напълно съответстват и на данните от допълнителното специализирано аортоартериографско изследване, извършено веднага след постъпването на М.Б* в 17ч. в Клиника по СХА, УМБАЛ“Св.Г*“ гр.П*, няколко часа преди смъртта й, а именно 9 см. аневризма на коремната аорта и суспекция за руптура/л.149 становище на проф.А*/. От допълнителното заключение на Вещо лице доц. д-р Ж* /л.262/се установява, че от описаната клинична картина:остро внезапно начало с първоначално водеща симптоматика от храносмилателната система/болки в корема, многократни повръщания, отслабена перисталтика, хидроаерични сенки/, от пикочо-отделителната система/олиго-анурия/, от сърдечно-съдовата/тахикардия, хипотония, пулсираща формация в корема/, от периферната съдова система с липсващи пулсации на илиачните артерии, както и от описанията на извършените образни изследвания-компютърна томография и ангиографско изследване, може да се предположи, че вечерта на 8 февруари 2010г. М.Б* е получила дисекация на коремната аорта с анивризма, довела до фаталния край за по-малко от 24 часа. Медицинските състояния руптура на аортата и дисекация на аортата не са напълно независими състояния, а се намират в определено съотношение В медицината руптурата на абдоминалната аорта е разкъсване и на трите слоя на аортата.Това е едно от най-фаталните спешни хирургични състояния, което води до 100 % смъртност в извънболнични условия и 5-50% смъртност при оперативно лечение.При руптура на аортата фаталният край е неизбежен и настъпва в рамките на минути.Състоянието руптура на аортата /може да/се предшества от дисекация на аортата, което представлява разкъсване само на най-вътрешния слой на аортата, нахлуване на кръв между нея и външната обвивка и оформяне на фалшиво (сляпо) пространство, в което започва да тече артериална кръв.При аортна дисекация се образува аневризма/разширение на аортата над нормално приетото/, което става внезапно, рязко и може да нараства по часове и дни /л.277 закл. на в.л.Ж*/.Дисекацията на аортата е спешно състояние, чиято навременна диагноза е от изключителна важност за живота на пациента, за да не завърши процесът с руптура. С оглед на доказателствената съвкупност по делото, на база констатациите в заключението на в.л.д-р Ж* за дисекация с аневризма, следва да се приеме, независимо от липсата на обективни данни за констатиране на причината за смъртта, че руптурата на коремната аорта, настъпила минути преди и пряко причинила смъртта на М.Б*, е била предшествана от дисекираща аневризма на коремната аорта, която е настъпила вечерта на 8 февруари 2010г.Следва да се изключат всички други възможни причини за смъртта на М.Б* и следва да се приеме за установено, че руптура, предшествана от дисекация с аневризма на коремната аорта е истинската причина за смъртта на М.Б*.

С оглед на така установената причина за смъртта на М.Б* се поставя и това е основният спорен въпрос за професионалното поведение на лекарите и за причинно-следствена връзка между това поведение и смъртта на М.Б*, а именно дали лекарите от двете болнични заведения са направили всичко необходимо за правилно и навременно диагностициране и своевременно насочване на М.Б. за оперативно лечение в университетската болница в гр.Пловдив: в съответствие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ в областта "хирургия", с основните принципи на правото на медицинска помощ-своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В тази връзка от една страна, в подкрепа на твърденията на Ищец:а за ненавременно диагностициране и насочване за специализирано оперативно лечение, са както следва: становище от проф.А* Клиника по съдова Хирургия и Ангиология УМБАЛ“Св.Г*“, П*, от 30.9.2010г., че М.Б. е ненавременно диагностицирана и насочена за оперативно лечение на аневризма на абдоминалната аорта към специализираната клиника /л.149/; Протокол за извършена проверка от ИАМО в М.“З.“ООД за периода 6.10.-8.10.2010г. /л.94/, по повод на която са съставени Акт за установяване на адм. нарушения АУАН/л.97-99/ за това, че при първата хоспитализация/януари 2010г./ оплакванията на болната и извършените прегледи и диагностични изследвания са интерпретирани единствено и само с поставената предварителна клинична диагноза, като не е изготвен диференциално-диагностичен план, не са взети предвид продължаващите оплаквания на пациентката от болки в корема, които не са овладени с извършената оперативна интервенция, не са извършени своевременно допълнителни образни изследвания-КАТ на корем и контролно/повторно/ултразвуково изследване на корем, с което е следвало да бъде диагностицирана аневризма на абдоминалната аорта, а при втората хоспитализация на 09.02.2010г., въпреки данните за клиничния преглед за дисекираща аневризма, пациентката не е насочена своевременно за хоспитализация в лечебно заведение с възможности за извършване на хирургична интервенция.Липсата на своевременна диагностика и късното превеждане на пациентката е довело до нарушение на правото на мед. помощ при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество, с което са нарушени изискванията на чл.79 във вр. с чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ, както и втори АУАН/л.101-102/ за това, че няма история на заболяването за престоя на М.Б. на 09.02.2010г., което е нарушение на чл.27, ал.2Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. ЗЗ и Наказателно постановление/л.117-123/ за налагане на имуществена санкция по 1000 лв. за нарушенията по всеки от двата АУАН; Протокол за извършена проверка от ИАМО в М. „П.“АД/л.126-130/, по повод на която са съставени АУАН № А-27-202/03.12.2010г./л.131/ за липса на история на заболяване, на документация за проследяване състоянието, назначена терапия и провеждане на реанимация, което е нарушение на чл.27, ал.2Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. ЗЗ и за това, че, въпреки тежкото и прогресивно влошаващо се общо състояние, не са извършени допълнителни диагностични изследвания – КТ на коремни органи с оглед диференциално диагностично уточняване на диагнозата и предприемане на необходимите действия за насочване на пациентката в специализирано лечебно заведение, както и за това, че, въпреки тежкото общо състояние е предприето транспортиране на пациентката в МБАЛ“З*“, което е с по-малки лечебно-диагностични възможности от МБАЛ“П*“, които са нарушения на чл.81, ал.2 т.1 за своевременност достатъчност и качество на мед. помощ и т.3 за сътрудничество, последователност и координираност на дейността между мед. заведения, и Наказателно постановление /л.137/ за налагане на имущ. санкция 500 лв. по този акт; както и изготвен въз основа на резултатите от проверките Доклад до Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция“Медицински одит“/ИАМО към МЗ/ л.109-116/ и писмо от Изп. Директор на ИА“Медицински одит“ от 16.11.2010г. до ищците/л.9/. Протоколите за проверки в двете болнични заведения са съставени от длъжностни лица от Дирекция „Контрол върху медицинското обслужване в лечебните заведения“ на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ на Министерство на здравеопазването, на осн. чл.116 бЧл. 116б. ⚖️ Практика (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Закона за здравето и Наредба № 14 от 20.04.2010г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010г., в изпълнение на Заповеди №№ РД 27-203 и 232/05.10210г. на Изп. Директор на Изп.агенция „МО“ за извършване на проверките, в кръга на службата им, по установените форма и ред.Ето защо съдържащите се в тях констатации за нарушения в двете лечебни заведения на правото на медицинска помощ са с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, на осн.чл.179, ал.1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК и установяват констатираните нарушения при проверките спрямо проверяваните лечебни заведения. Официалните констатации при проверките в двете лечебни заведения не са опровергани от констатациите в противоположния смисъл в заключенията на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на двете вещи лица по делото, които взаимно непротиворечиво установяват липса на пропуски и професионално изпълнение на задълженията на лекарите в двете лечебни заведения по повод диагностицирането и лечението на М.Б*.

Заключенията на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) не обвързват съда, а същите следва да се ценят заедно с цялата доказателствена съвкупност и доводите на страните.

По отношение на медицинската помощ при първата хоспитализация на М.Б. в М.“З.“ООД на база медицинските документи в история на заболяването/л.179-215/ се установява от заключението на Вещо лице А*, че липсват пропуски в диагностично отношение и при лечението, тъй като не са констатирани от анамнезата, снета от пациентката, и от резултатите от предоперативните изследвания никакви индикации за заболяване на коремната аорта и не се е налагало допълнителни изследвания, извършена е лапароскопската операция за отстраняване на жлъчката на 07.01.2010г., след което е М.Б. е проследявана ежедневно по време на болничния престой и при изписването е била със спокойна оперативна рана и възстановен пасаж, извършен е преглед за превръзка и сваляне на конци.Протекъл е абсолютно гладък следоперативен период, като ако е имало заболяване или патологични изменения в коремните органи по това време, те са щели да се проявят в първите следоперативни дни.

По отношение на медицинската помощ при втората хоспитализация на М.Б. в М.“П.“ АД и двете вещи лица констатират, че липсват пропуски и е налице професионално поведение на лекарите:Хоспитализацията е след изтичане на период от почти 1 месец след изписването от МБАЛ“З*“ и месец след извършване на лапароскопската операция за отстраняване на жлъчката, като липсват регистрирани оплаквания или данни за недиагностицирано заболяване.Поставената диагноза при превеждането в 24 ч. в ХО на МБОЛ“П*“ „Субилеус“/ чревна непроходимост/ е била една от възможните диагнози/ закл. на Вещо лице доц.д-р Ж* на л.260/, а други възможни диагнози са били: състояние след холецистектомия, колика и остър панкреатит. Заедно с това обаче, с оглед на симптоматиката и резултатите от по-късно извършените образни изследвания, от заключението на Вещо лице доц.Ж*/л.281/ се установява, че вероятно вечерта на 08.02.2010г.М.Б. е получила дисекация на коремната аорта с анивризма.С оглед на характера на това състояние и с оглед на установената пряка причина за смъртта на М.Б. от руптура на коремната аорта, която е настъпила часове по-късно след дисекацията, са опровергани констатациите на вещите лица за професионално поведение на лекарите от ХО на МБАЛ“П*“, които е следвало и е могло да диагностицират това спешно състояние още вечерта на 08.02.2010г., след което е следвало да се вземат спешни мерки, като М.Б. бъде насочена към специализираната клиника в гр.П*.Вместо това, лекарите от ХО на МБАЛ“П*“ не са назначили специализирани образни изследвания, поради което не са поставили правилната диагноза и не са предприели незабавно действия за насочване за оперативно лечение в специализираната клиника в гр.П*, а, след като са уведомили по телефона д-р К. от МБАЛ“З*“, който преди това е извършил операцията на жлъчката, са извършвали само реанимационни действия и проследяване на състоянието на М.Б. чак до 8ч. на сутринта на 09.02.2010г.През това време състоянието на М.Б. е било изключително тежко и прогресивно влошаващо се.Загубено е ценно време и възможности за животоспасяваща операция, като липсват основания за извинителни причини за бездействие за изпълнение на професионалните задължения за изследване, диагностика и насочване за оперативно лечение, в аспекта на риск за М.Б. или с оглед предприетата жизнено необходима реанимация и са опровергани и констатациите в този смисъл в заключението на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ).Опровергани са и констатациите в заключението на Вещо лице Ж*/л.278/ за изпълнение на професионалните задължения на лекарите през нощта на 08.02.срещу 09.02.2010г. при извършените реанимационно-терапевтични и диагностични усилия и, че незабавното превеждане на болната без диагностична насоченост в университетската болница в П* би било в противоречие с добрата медицинска практика и не в полза на пациента.Непрофесионално е и превеждането на М.Б. на сутринта на 09.02.2010г., вместо в специализираната клиника в П*- в МБАЛ“З*“, което е с по-малки лечебно-диагностични възможности и от МБАЛ“П*“, вместо незабавно насочване за оперативно лечение в клиниката в гр.П*.

Установява се, че със значително закъснение, едва в 8ч. на 09.02.2010г., след превеждането в МБОЛ“З*“, е извършена правилно диагностициране на заболяването на коремната аорта и е назначено специализирано изследване, но отново е налице значително забавяне във времето за изпълнение на професионалните задължения на лекарите от МБАЛ“З*“.Допуснато е значително забавяне на извършване на изследването едва в 14ч., закъснение за вземане на решение за превеждане, за организиране и за транспортиране на М.Б. в гр.П*, което е следвало да се извърши в изключително спешен порядък.Допуснато е значително забавяне за изпълнение на професионалните задължения, което е било фатално за М.Б. и за него липсват извинителни причини.Опровергани са и констатациите на Вещо лице д-р Ж* транспортирането да е извършено успешно, без закъснение, при съобразяване на формално-техническите подробности и състоянието на пациентката – подготовката й за транспортиране.Опровергани са и констатациите в заключението на Вещо лице Ж*/л.279/, че е взето решение за превеждане на болната М.Б. в УМБАЛ“Св.Г*“ гр.П* в 12ч., с оглед неоспорените данни в заключението на Вещо лице за извършено компютърно томографско изследване в 14ч.

Така при съвкупна преценка на доказателствата по делото, следва да се приеме за безспорно установено непрофесионалното противоправно поведение на лекарите от двете болнични заведения и причинно-следствена връзка между това поведение и смъртта на М.Б*. Доказано е и е налице непрофесионално поведение на лекарите и причинно-следствена връзка със смъртта при първата хоспитализация в МБАЛ“З*“, което е задължително установено от протокола за проверка и съставения в тази връзка АУАН, които са официални свидетелстващи документи и тези констатации се ползват с материална доказателствена сила на осн.чл.1790 ГПК спрямо проверяваното лечебно заведение.Тези констатации не са опровергани от доказателствената съвкупност, конкретно от заключението на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Доказано е и е налице непрофесионално поведение на лекарите и при втората хоспитализация на М.Б. на 08 и 09.02.2010г., като не може да бъде изключена отговорността на нито едно от двете болнични заведения.При постъпването по спешност на 08.02.2010г. в 22ч. липсват данни вече да е била настъпила руптура на коремната аорта, тъй като М.Б. е преживяла часове след това.Ето защо е установено, че тя е имала шанс да й бъде извършена животоспасяваща операция, ако при постъпването или в спешен порядък след това бяха назначени необходимите и възможни специализирани изследвания и беше направено необходимото и възможно да се установи и диагностицира правилно дисекация на коремната аорта с аневризма и незабавно да бъде насочена за оперативно лечение в специализираната клиника в гр.П*.Това е било още повече наложително, когато към 24ч. на 09.02.2010г. състоянието на М.Б. драматично се е влошило и кръвното налягане е спаднало на 80/40, което е наложило и активна реанимация.Вместо пациентката в спешен порядък да бъде транспортирана в специализираната клиника в П* за операция още вечерта на 08.02.2010г., която е можела да спаси живота й, лекарите са изпълнили професионалните си задължения тогава, когато вече е било твърде късно за спасяването й, настъпила е руптура на коремната аорта и смърт. Липсата на обективни данни в кой точно момент е настъпила дисекацията на аортата с аневризма не може да обоснове извод за недоказаност на предявените искове, след като е безспорно е установено, че причината за смъртта- руптурата на коремната аорта е била предшествана от дисекация на аортата с аневризма, която е могла и е следвало да бъде диагностицирана след постъпването в МБАЛ“П*“ и е следвало и могло да бъдат предприети незабавни мерки, което не е извършено.Последвалите руптура и сигурна смърт са в пряка причинно-следствена връзка с коментираното непрофесионалното поведение на лекарите и на двете болнични заведения. Изводите за противоправно поведение на лекарите не се променят от това, че се касае за заболяване на кръвоносен съд, което е трудно за диагностициране и диагнозата се поставя с точност при високоспециализирано изследване, което в случая не е било задължително, тъй като, в изпълнение на професионалните задължения, това е било възможно и е следвало да се извърши.Прогнозата на заболяването, с оглед на високата смъртност с и без операция, също не освобождава от отговорност двете лечебни заведения за болнична помощ. Съобразно принципа на адекватните очаквания, когато пациент има здравословен проблем и се нуждае и поиска медицинска помощ, лекарят следва да предложи и осъществи медицинска помощ и лечение, адекватни на състоянието на пациента, като бъдат съблюдавани и спазени всички гарантирани права на пациента и медицинската помощ и лечение да бъдат съобразени с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, основани на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и съответстващи на основните принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ за своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.Всяко друго, различно от дължимото поведение на лекаря е противоправно и възниква отговорност за вреди, какъвто е и случаят с М.Б*.

С оглед изложеното, при извършване на преценка на доказателствената съвкупност се приема, че са доказани предпоставките на предявените искове, с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, основателни са и следва да се уважат.С оглед принципа за справедливост на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, при съобразяване вида, характера и интензитета на търпените неимуществени вреди, според икономическите условия на живот към момента на увреждането, се приема, че обезщетение в размер на 25 100лв. в най-пълна степен ще репарира причинените морални вреди. Поради изложеното, поради несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд, атакуваното решение в обжалваната част е неправилно и следва да отменено и постановено друго, с което искът се уважава за размера от 25 100лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2010г. до окончателното заплащане на сумата. С оглед на този резултат, въззиваемите дължат разноските на въззивника пред двете инстанции в размер на 3 150лв., а по сметка на АС-Пловдив ДТ в размер на 1 506лв.

Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ в обжалваната част Решение №41/08.02.2016г., постановено по гр.д.№475/2014г. по описа на ОС-Пазарджик, в която са ОТХВЪРЛЯни предявените от Ищец: Х.И.Б., ЕГН **********,***, осъдителни искове против Ответник: М.„З.“ООД, ЕИК *. с променени наименование, седалище и адрес на управление У.“П.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И* Я* М*, и против Ответник: М.„П.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор д-р В* К* В*, за сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, и е ОСЪЖДАн Х.И.Б. да заплати на М.„З.“ООД 1018лв разноски по делото за възнаграждение на един адвокат и на М.„П.“АД 725лв. разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА У.“П.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И* Я* М*, и М.„П.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор д-р В* К* В*, да заплатят солидарно на Ищец: Х.И.Б., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му М* Б*, настъпила в резултат от непрофесионално поведение на лекари, на които са възложени диагностични и лечебни дейности при хоспитализациите на 04.01.2010г. и на 08 и 9.02.2010г., в размер на 25 100/двадесет и пет хиляди и сто/лв., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2010г. до окончателното заплащане на сумата и разноски пред двете инстанции в размер на 3 150/три хиляди сто и петдесет/лв., а по сметка на АС-Пловдив ДТ в размер на 1506/хиляда петстотин и шест/лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е постановено с участието като трети лица помагачи на У.“П.“ООД на В.Х.К. и С.Й.Ш. и може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав, в публично съдебно заседание, на 05.12.2016г., в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА ЕЛЕНА АРНАУЧКОВАкато разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.дело № 567 по описа на АС-Пловдив за 2016г.