Решение № 329/16.01.2012 ГД № 5239/2011 СГС 

Решение № 329/16.01.2012 ГД № 5239/2011 СГС

Производството е по реда на чл.336Чл. 336. ⚖️ Практика (1) (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето и сл.ГПК.

Ищцата П.А.Б., излага в исковата си молба, че ответникът А.К.Б. е неин син и страда от параноидна шизофрения, халюцинаторно параноиден синдром, с епизодично протичане, с прогресиращ дефицит, промяна на личността от шизофренен тип и алкохолна злоупотреба и което заболяване датира от неговата 15 год. възраст. Сочи, че ответникът е некритичен към заболяването си,, на моменти е гневен, представлява опасност за себе си и околните, като към момента е настанен на задължително принудително лечение в ДПБ К. с решение на СРС, НО, 2-ри състав от 10.01.2011год. и освидетелстван с решение на ТЕЛК от 10.04.2008год. с водеща диагноза шизофренна психоза с параноидна симптоматика и начална промяна на личността и има призната 71/ трайно намалена работоспособност. Посочва, че заболяването се задълбочава и синът й не може да се грижи сам за себе си и да упражнява правата си, поради което моли да се постаН. решение, с което се постави под пълно запрещение. В съдебно заседание поддържа исковата молба и моли да се уважи искането за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Ответникът А.К.Б., редовно призована не е подала писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание е изслушан ответникът А.К.Б. по реда на чл.337Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. (2) Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси. Разглеждане на иска от ГПК, като е постановено и принудителното му довеждане и при непосредствените впечатления от неговото състояние се установява, че същия е доведен от служител на ДПБ”Св.И.Р.”, където е на лечение и отговаря, че се казва А., на 31год. е и сме 2011год. Не знае кое правителство управлява, кой е президент на страната, не е в болница, а в къщи и сочи към ищцата, че тя се грижи за него, но господина до него е от болницата. Отговаря объркано, че не е сега в болница, но след малко се връща там, за малко, пие, не много, не взема наркотици, не работи, няма образование никакво. Не отговаря на въпросите работил ли е, кой се грижи за него, какво си купува с парите които има. Отговаря, че получава пенсия от 50, но на въпроса за това, какво са: лева, долари, марки , отговора, че получава марки. На въпроса за това какво се разбира под поставяне под запрещение и знае ли последиците, ако е поставен и след като е разяснено на ответника какво се има предвид, той отговаря, че е разбрал и знае, че е „да управлява вместо него ЕГН-то”. Не знае какви лекарства пие, признава, че има шизофрения, не знае дали ходи на психиатър и ако го заведат. През времето на изслушването ответникът е със сведен поглед към земята, не вдига глава и поглед, гледа само към пода и не може да се осъществи визуален контакт с него.

Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА прокурор Х. счита, че следва да се допусне поставянето под запрещение на ответника, тъй като ще бъде в негов интерес.

Съдът, като прецени събраните доказателства, стаН.щето и доводите на страните, съобразно чл.235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното удостоверение за раждане, издадено от Община В. от 28.03.2011год. се установява, че А.К.Б. е роден на ***год. в гр.В. от майка П.А.И. и баща К.Г. Б.. В Експертно решение от ТЕЛК Психични заболявания С. град от 10.04.2008год. се посочва, че на А.К.Б. е определена 71% трайно намалена работоспособност за срок от три години и с мотиви, че персистиращата параноидна симптоматика и началната промяна на личността при шизофренна хсихоза, въпреки системно провеждано лечение обуславят посочения процент трайно намалена работоспособност. Също така е отразено, че е противопоказен труд със значително психическо натоварване.

Приложена е епикриза, издадена от ДСП „Св.И.Р.”, Н. И. в която е посочено, че А.К.Б. е постъпил в болницата на 07.12.2006год. и е изписан на 10.08.2007год. с диагноза шизофрения, параноидна форма, халюционаторно параноиден синдром, пристъпно прогредиентно протичане, промяна на личността, параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефизит. Посочено е че повода за настаняването в болница е решение на СРС за принудително лечение по реда на (чл.89б”Б” от НК и след проведеното лечение е посочено, че е настъпило стабилизиране на психическото състояние. Приложена е епикриза от ДПБ К., в която е посочено, че А.К.Б. е постъпил на 24.07.2009год. и е изписан на 30.09.2009год., като е настанен в болницата с решение на СРС за задължително принудително лечение. С решение от 10.01.2011год. на СРС, 2-ри състав по чнд№14963/2010год. е настанен на основание чл.157 от ЗЗдравето А.К.Б. на задължително лечение-стационарна форма в ДПБ К.-гара К. за срок от три месеца.

От приетата и неоспорена съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.-психиатър и която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена се установява, че при ответника е налице параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, промяна на личността, алкохолна злоупотреба. Посочва, че при него липсва същинско съзнание за заболяването, което е с дължгогодишна давност, съзнанието за болест е само формално, приема на медикаменти е епизодичен, само под контрола на майка му, злоупотребава системно с алкохол, като болестната трансформация на поведението и невъзможността за рационална корекция обуславят непредвидимост на постъпките, поради което ответника представлява потенциална опасност за себе си и околните. Посочено е също така, че настъпилите психопатологични промени са довели до загуба на продуктивността, стесняване на интересите, преустановяване на социалната свързаност, неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки, липса на достатъчно адекватно функциониране, включително и в рамките на близкото обкръжение, поради което е дадено заключение, че ответникът не може да полага грижи за себе си, да се самообслужва и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси и от медицинска гледна точка е за поставяне под пълно запрещение. Вещото лице е посочило, че непровеждане на лечение и системната злоупотреба с алкохол при ответника са довели до психотично мотивирано поведение с появи на агресия, с промяна на личността, което означава продължително разстройство на съзнанието и не може да се върне обратното. В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението си, като е посочило, че ответникът е само формално критичен към психическото си заболяване, ежегодно е лекуван по болниците, в момента е по-разговорлив, защото приема медикаменти и ако приема непрекъснато лекарства, то би довело до това да не се налага непрекъснато да влиза в болница, но не би могъл да се промени до такава степен, че заболяването да протича по благоприятно, което не би могло да стане, но трябва непрекъснато да взема лекарства, а извън болниците ответникът не приема лекарства.

Свидетелката М.Г., посочва, че със страните по делото са съседи, те живеят на етажа под нейното жилище, наематели са и ги познава от пет години. Посочва, че А. има заболяване и нужда от лекарска помощ, като по някога е кротък, но друг път изпада в кризи, става по-агресивен, пие. Сочи, че го е виждала да чупи масичка в жилището им, бил е ядосан, извикали полиция и тогава е бил пиян. Знае, че ходи в болници и след това се чувства по-добре, но след това отново започва, понякога е адекватен, но не винаги. Посочва, че го е виждала неадекватен, тогава избухва безпричинно. Споделя, че преди две години, като си влизала във входа, той вървял след нея и я е блъснал, тя паднала, не й казал нищо, обърнал се и си тръгнал. Когато го попитала защо го е направил й казал, че не знае нищо. Посочва, че преди една седмица видяла възрастна жена паднала на тротоара, имало кръв по нея, била с патерици и се събрали хора от квартала около нея и когато попитала какво е станало, съседите, които били свидетели, казали, че А. е блъснал бабата. Виждала е А. да спи на стълбището и ако има пари отива и си купува алкохол, чист спирт си купува от аптеката, разрежда го с вода и пие. Спал е и пред входа на кооперацията върху кашони и майка му го вика да се прибере, но той не иска. Посочва, че майка му се грижи за него и той не може да се грижи за себе си и не го е виждала да си пазарува, да се пере, майка му прави това, както и да ходи при него на посещения в болницата. Сочи, че когато А. употребява алкохол става агресивен и е опасен и възрастните жени в кооперацията ги е страх от него. Много пъти са викали полиция и майка му се е оплаквала, че А. й посяга, като е изчезвал някой път с дни с месеци не се прибира и не знаят къде е, а когато го е виждала в квартала да обикаля е казвала на майка му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Ищцата е сезирала съда с искане за поставяне на ответника, неин син под пълно запрещение и с оглед на разпоредбата на чл.336Чл. 336. ⚖️ Практика (1) (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето от ГПК, която предвижда, че поставяне под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруг, от близък роднина, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, ищцата е в кръга на лицата, които могат да инициират настоящото производство, образувано по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС.

В изпълнение на специалната процедура, уредена в гл.28 от ГПК за производството за поставяне под запрещение, съдът е придобил лично впечатление от състоянието на ответника, разпитан в съдебното заседание на 16.12.2011год. и е установено, че не може да се осъществи визуален контакт с него, отговаря с по една дума на някои от въпросите, по често отговаря с не знам, посочва, че има заболяване шизофрения, но не знае какви лекарства взима, не знае дали е ходил на психиатър и ходи ако го заведат, отговаря, че получава пенсия от 50 марки, стигат му, не може да каже какво си купува с парите, мисли, че поставяне под запрещение е да управлява вместо него ЕГН-то, при разговора не вдига глава, гледа само в земята, смята, че може без болница и ще си пие лекарствата, иска майка му да се грижи за него, не иска да остане в болница.

С оглед разпоредбата на чл.5 от Закон за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. В случая ответникът е пълнолетен и страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, промяна на личността и алкохолна злоупотреба.

При ответника се установява, че липсва същинско съзнание за заболяването, което е с дългогодишна давност, съзнанието за болест е само формално, приема епизодично лекарства при задължителен прием само ако му се дават от майка му и или в психиатричните болници, в които е настаняван принудително за провеждане на задължително лечение, не посещава сам психиатър, злоупотребява системно с алкохол, при което става агресивен и без причина е склонен и влиза във физически контакт, като блъска хора, които попадат на пътя му, включително е агресивен и към майка си и след това не си спомня за станалото и постъпките му са непредвидими, спи на улицата, на стълбите, изчезва от къщи с дни и месец, без да се обади къде е и в този период не провежда никакво лечение, което обуславя и влошаване на заболяването му и постъпване в болница, но не доброволно, а чрез процедура на задължително принудително психиатрично лечение, което е провеждано многократно, поради което ответникът представлява потенциална опасност за себе си и за околните.

Настъпилите психопатологични промени са довели до загуба на продуктивността, стесняване на интересите, преустановяване на социалната свързаност, неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки, липса на достатъчно адекватно функциониране, включително и в рамките на близкото обкръжение, не може сам да се грижи за ежедневните си нужди, не съзнава, че психичното му заболяване изисква непрекъснат прием на лекарства и лечение и това е довело до невъзможност за пълноценен словесен контакт, невъзможност за социална адаптация и в резултат на заболяването си ответникът не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

При съвкупната преценка на доказателствата писмени, свидетелски и от приетата медицинска експертиза и с оглед и на личното непосредствено впечатление от състоянието на ответника при съобразяване на задължителните указания, дадени в ППВС №5/79год., съдът намира, че ответникът поради заболяването си параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, промяна на личността и алкохолна злоупотреба, без същинско съзнание за психичното му заболяване и необходимостта от приемане непрекъснато на лекарства, с непридвидимост на постъпките, агресивен и склонен към насилие при злоупотреба с алкохол, с настъпили психопатологични промени, които са довели до непродуктивен мисловен процес, разкъсан, памет и интелект, болестно трансформирани, без интереси и социални контакти, некритичен към заболяването си и приема на лекарства, който многократно е прекъсван и не е провеждан извън болница, като по тази причина настаняван в болница само след процедура по задължително принудително лечение по искане на майка му, след като не се прибира с дни или месец в къщи, спи на улицата или на стълбите, а има дом, с невъзможност за осъществяване на вербален контакт, непълни възприятия, бедност на представите, невъзможност за съждения и абстрактно мислене, нуждаещ се непрекъснато за съществуването си в ежедневието от помощта на близък за прием на лекарства по медицински и юридически критерии не може сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си, което обосновава и извода, че е недееспособен, като това налага уважаване на предявения иск и поставянето му под пълно запрещение и възможност за определяне на настойник.

Няма пречки при проведено успешно лечение и постигане на дълготраен прием на нужните лекарства, и изменение на състоянието на ответника да се поиска и съответно да се премине от пълно към ограничено запрещение по реда на чл.340Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството от ГПК.

Ваден от гореизложеното, Софийският градски съд Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А.К.Б., с ЕГН ********** и с постоянен адрес:***, настанен в ДПБ „Св.И.Р.”, С., Н. И. по искане на неговата майка П.А.Б., с ЕГН ********** със същия адрес. След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на органа по настойничество по постоянния адрес на ответника. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от същото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, четвърти брачен състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: СЪДИЯ:Таня Орешарова при участието на секретаря Д.И., прокурора Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5239 по описа на 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: