Решение № 263/12.01.2013 ГД № 13937 СГС

Решение № 263/12.01.2013 ГД № 13937 СГС

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от . Предявен е иск от Е.Г. Н. от гр.С. срещу Г.Г.Н. от с.гр. с правно основание чл. 5 във вр. с чл. 336 ал. 1 за поставянето му под запрещение.

Ищецът твърди, че брат на ответника, който през 1995г. е получил признаци на психично заболяване. Станал неспокоен и възбуден, бил хоспитализиран няколко пъти. Проявявал агресия, редовно биел баща си, бил настаняван на принудително лечение. Купувал си ножове и мечове с пенсията, която получавал. На 8-9.02.2011г. умъртвил баща им по особено жесток начин . Смята, че вследствие на заболяването си ответникът не разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи постъпките си. Ето защо моли същият да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията към нея, в законоустановения едномесечен срок, не е подал отговор на исковата молба. В с.з. също не заявява становище по иска.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск, като счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 5 във вр. с чл. 336 ал. 1 за поставянето на ответника под запрещение. Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е неговата материалноправна дееспособност, като уважаването на този иск се обуславя от наличието на следните материални предпоставки: ответникът да не е способен да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, т.е. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, вследствие на което не може да извършва разумни действия под контрола на съзнанието, или неговите интелектуални или волеви способности са силно ограничени.

Ищецът е брат на ответника и единствен негов близък роднина. Родителите на страните са починали, а ответникът не е женен. За него се грижи единствено ищеца. Съгласно изискванията на чл. 336 ал. 1 ищецът притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска с правно основание чл. 5 .

По делото са представени множество епикризи от проведено лечение на ответника. От същите се установява, че първата хоспитализация на ответника е била през 1995г. в ДПС „Св.И. Р.” гр.Н. И. след уволнението на ответника от казармата. Същата година е лекуван и в ДПБ К.. Поставена му е диагноза Кататонна шизофрения. В последствие бил лекуван и в Александровска болница. Приемал редовно противорецидивна невролептична терапия до 2003г., когато спрял поддържащата терапия. В резултат, станал напрегнат, агресивен, не спял през нощта. Това наложила хоспитализация в ДПС в гр.Нови Искър. Бил стабилизиран, възстановил приема на необходимите медикаменти, но през 2008г. отново ги спрял и се наложило постъпването му в клиниката в гр.нови Искър. През 2009г. отново бил хоспитализиран в същата клиника – бил доведен със съдействието на полицейски служители по повод несъответно и агресивно поведение, заплашвал баща си и го гонел от дома, чупел вещи, твърдял че има инсталирани подслушватели, не приемал лекарства. Хоспитализацията продължила до януари 2010г. На 08-09.02.2011г. умъртвил баща си Г. Илиев Н. в собственото му жилище като му нанесъл множество прободни рани в областта на корема и множество порезни рани по ръцете с нож. В същия ден бил задължително хоспитализиран в Ловеч, а в последствие изпратен на лечение в клиниката в гр.Нови Искър. Воденото срещу него наказателно производство за извършено умишлено умъртвяване е прекратено от СГП поради невменяемостта на ответника и респективно наказателната му неотговорност. Със съдебно решение по нчхд 16282/2011г. на СРС спрямо ответникът е постановена принудителна медицинска мярка по чл.89 б.б от – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично отделение ДПБ Св.Иван Рилски гр.Нови Искър. Мярката е изпълнена на 24.02.2012г. Изписан е от болницата на 10.08.2012г. когато принудителната медицинска мярка е отменена от съда. Съгласно всички представени по делото епикризи ответникът страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Личностова промяна. При прегледа лекуващите лекари описват ответника като подозрителен, ориентиран за време, място и собствена личност, напълно некритичен и без съзнание за психично заболяване. Памет и интелект – болестно затормозени.

При изслушване на ответника по реда на чл. 337 ал. 1 се изясни, че той е ориентиран за време и място, отговаря на въпроси свързани с името му, адреса, с какво се занимава, къде е лекуван, какво имущество притежава. Не отговаря на въпроси свързани с баща му и със заболяването му. Заявява, че не пие лекарства.

Ищецът, като най-близък на ответника изяснява в с.з., че заболяването на брат му датира от времето, когато бил в казарма. През 1995г. го изследвали в Медицинска академия, където се установила, че страда от шизофрения параноидна форма. След развода на родителите им брат им живял с баща им, през 1998г. бил пенсиониран, но състоянието му се влошавало. Работил на няколко места, но след това спрял, не извършвал адекватни действия. Обяснява, че е подал настоящия иск, тъй като се притеснява да не бъде злоупотребено с брат му, особено като постъпва в психиатрични клиники. Пояснява, че след изписването на брат му от ДПБ през август 2012г. последният не е вземал лекарства, тъй като от болницата отказали да дадат на ищеца рецептурата.

Разпитаният по делото свидетел Д. Л. С., съсед на бащата на страните, установява, че познава страните от деца, които живеели при баща си. Ответникът бил приятел на сина на свидетеля, който също бил болен от шизофрения. Споделя, че както ответника , така и сина му биват лесно лъгани от чужди хора, при наличие на пари те купували всевъзможни неща, Г. купувал ножове. Бащата на Г. се грижел да взема лекарствата си, хранел го. Ответникът бил агресивен към баща си, който на няколко пъти молил свидетеля да му помогне в умиряването на Г.. След смъртта на бащата, ответникът напуснал жилището и свидетелят не го е виждал повече.

Съдът прие като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.. След личен преглед на ответника и след запознаване с представената по делото медицинска документация, вещото лице е установило, че ответникът, на 37 години, страда от „Шизофрения параноидна форма. Промяна на личността”. Вещото лице обяснява, че шизофренията е психично заболяване, което протича с разстройство в емоционално-волевата сфера и мисленето.Нарушава се мотивационната способност и отчитане на морално-етичните и правни последствия от действията. При ответникът липсва съзнание за болест, некритичен е към поведението си. Налице е загуба на продуктивността, стесняване на интересите, преустановяване на социалната свързаност, неспособност за установяване и поддържане на емоционални връзки, социална дезадаптация. Настъпилата промяна на личността не може да претърпи обратно развитие. Вещото лице заключава, че при тази степен на психично заболяване ответникът не може да полага грижи за себе си, да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, изслушаното и прието заключение на вещото лице и след изслушване на ответника, брат му и свидетеля по делото, Съдът приема, че психическото състояние на ответника е от такова естество, което не му позволява да се грижи сам за себе си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си. Ответникът е ориентиран за време и място, но е безкритичен към болестното си състояние. Не приема самостоятелно лекарства. Фактите сочат, че при прекратяване на приема на поддържащи медикаменти, състоянието му се влошава, става агресивен и опасен за околните. Няколко пъти е бил хоспитализиран, след прекараното медикаментозно лечение е стабилизиран, състоянието му се е подобрява, но при прекратен прием на лекарства, агресията му се появява, докато се стине до злополучното умъртвяване на собствения му баща. След принудителното му хоспитализиране през 2012г. състоянието му очевидно е подобрено, но от август . и до сега ответникът отново не взема медикаменти. При липсата на критичност към заболяването агресията му и несоциалното му поведение ще се появят отново. Налице е промяна на личността , морално-етична деформация, доверчивост към околните, възможност лесно да бъде манипулиран. Това лишава лишават ответника от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да преценява личните и имуществените си интереси. Налице са законовите предпоставки за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Въпреки ориентираността на ответника за време и място непълното лишаване от дееспособност не е подходящо, тъй като съдът счита, че при липсата на критичност към заболяването и отказа на ответника да приема поддържащи медикаменти не може да се очаква същият да се съгласи да постъпи доброволно на лечение или да започне сам със съгласието на попечител да взема медикаменти в домашна среда. В негов личен и обществен интерес е поставянето му под пълно запрещение.

Воден от изложеното, Съдът Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Г.Н., ЕГН **********,***, по иска на неговия брат Е.Г.Н. , ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр.С., ул. „Св.С.” №*, ет.*, офис * адв.С.С.. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба и протестирано пред Апелативен съд – гр. С. в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните. СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис същото да бъде изпратен на органа по настойничеството по постоянния адрес на ответника за учредяване на настойничество.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, V-ти брачен състав, в публичното заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Ю. Асенова, с присъствието на прокурора Юлиана Христова от Софийска Градска Прокуратура, като разгледа докладваното от съдията Мичева - Русева гр. д. № 13937 по описа за ., за да се произнесе, взе предвид следното: