Решение № 6183/21.11.2011 ГД № 12581/2010 СГС

РЕШЕНИЕ № 6183/21.11.2011 ГД № 12581/2010 СГС Гражданско дело № 12581/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е по реда на чл. 340, ал. 1, във връзка с чл. 336Чл. 336. ⚖️ Практика (1) (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето и следващите от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по искова молба, вх. № 76991 от 03.11.2010 г., подадена от Л.А.К. и С.П.Г., в качеството им на ”близки роднини” на поставения под пълно запрещение, против А.Г.К., чрез настойника Н.Х.А. - с искане съдът да отмени запрещението на А.Г.К..

Ищец: В исковата молба е посочено, че първата ищца била леля, а втората – братовчедка на поставения под пълно запрещение А.Г.К., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение с влязло в сила Решение по гр. дело № 1037 по описа за . на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав. Твърдят, че искането за поставяне под запрещение е било направено от майката на лицето В. А. А. (починала на 16.01.2008 г.), втората ищца и Н.Х.А. – негова далечна племенница, дъщеря на Х. Н.А. (по удостоверението за наследници).

Навели са, че след влизане на Решението за поставяне на А.Г.К. под пълно запрещение втората ищца е подала в Район ”С.” молба за настойничество, но получила отговор, че при тях не е било пристигнало такова Решение на съда. Органът по настойничество и попечителство е назначил за настойник на поставения под пълно запрещение Н.Х.А..

След поставянето му под запрещение А.Г.К. бил настанен за лечение за срок от 3 (три) месеца в ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И., с влязло в сила Решение по н.ч.д. № 1672/07 г. на Софийски районен съд, НК, 8-ми състав, откъдето след изтичане на срока бил освободен със заключение от лекуващия го лекар, че можел да живее в семейна среда и сред обществото.

Ищците са обосновали искането им за отмяна на запрещението на А.Г.К. и със следните обстоятелства: на 30.08.2008 г. по нотариален ред, лично за себе си и като настойник и законен представител на поставения под пълно запрещение А.К., Н.Х.А., заедно с останалите съсобственици, в т. ч. и втората ищца, са учредили право на строеж на ”К.П.”ЕООД за построяване на жилищна сграда с гаражи и ателиета, като А.Г.К. е следвало да получи обектите, подробно описани в нотариалния акт; вместо да се грижи за него, на 02.09.2007 г., Н.А. отново е настанила (без съдебно Решение) А.К. *** И., където той е престоял повече от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, когато е бил освободен от болничното заведение на 18.03.2010 г.; през м. ноември . Н.А. е започнала дело за поставяне под пълно запрещение и на В. А. А. – майката на поставения под пълно запрещение А.К.,*** . се отказала от делото, поради смъртта на В. А.; след това Н.А. е завела друго дело № 3039/2008 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав срещу втората ищца и нейната дъщеря за обявяването за нищожни, евентуално унищожаеми извършени прехвърлителни сделки със земеделски земи.

Ищците твърдят, че целта на Н.Х.А. били имотите на В. А. А. и на А.Г.К., а не да се грижи за поставения под пълно запрещение А.Г.К.. Ищците са изложили още, че те двете, заедно с приложени молби от А.Г.К., са подали молба на 27.02.2008 г. до Район ”С.” за смяна на настойничеството и настойническия съвет, но молбата им не е била удовлетворена.

Твърдят, че през втория му престой в ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И., А.Г.К. е отправял неколкократни молби до ръководството на болницата, до Район ”С.” и до настойника и настойническия съвет да бъдат предприети действия за отмяна на запрещението, което не било в негов интерес, за да бъде изведен от болницата, тъй като престоят вредял на здравословното му състояние. Ищците са обосновали, че А.Г.К. искал да живее при тях, защото е свикнал със сестрата на майка си и с братовчедка си (двете ищци), освен това те имали прекрасни условия да се грижат за него - разполагали с два тристайни апартамента.

Освен това поставеният под пълно запрещение имал жилище, което било на Акт № 15 и не било завършено (на шпакловка и замаска), а настойникът му Н.Х. не предприемала никакви действия относно завършването и обзавеждането му, независимо от това, че две години и половина тя била получавала за А.К. от строителя квартирни пари на обща стойност 7 500.00 лева, както и пенсията му 170.62 лева, или общо в размер на 7 000.00 лева до този момент.

Навели са и, че след освобождаването на А.К. от ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И. настойникът го е настанил неизвестно къде и го укривала от всички роднини и приятели и не се знаело кой и как се грижи за него. Целта на настойника била приключване на гр. дело № 3039/2008 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав, тъй като считала, че А.К. можел да й създаде проблеми.

Съобразно така изложените обстоятелства ищците са обосновали искането им съдът да отмени запрещението на А.Г.К., като същевременно са заявили съгласие същият да живее при тях, тъй като имали добри условия и добро желание да се грижат за него, които били изцяло в негов интерес.

В съдебните заседания ищците лично, и чрез пълномощника им адвокат Д.Д., са навели твърдения, че след престоя на поставения под пълно запрещение А.К. в ДПБ ”С. И.Р.”, град Н.И., същият бил изписан м. март . в добро здравословно състояние. Първоначално той бил настанен за лечение в тази болница за три месеца, след това е престоял там две години и половина, без правно основание. Твърдят, че доброто здравословно състояние на ответника след изписването му от болницата било основание да считат, че той може да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, което било основание за отмяна на запрещението. Изложени са и подробни съображения в писмени бележки от 24.10.2011 г. от адвокат Д. да бъде уважен предявения иск, като съдът отмени запрещението на А.Г.К.. Претендирал е за направените разноски по делото.

Софийска градска прокуратура: В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК Софийска градска прокуратура е подала отговор на исковата молба, вх. № 89459 от 10.12.2010 г. Посочила е, че предявеният иск бил допустим, доколкото от данните в исковата молба можело да бъде направен извод, че ищците са активно легитимирани да водят този иск, тъй като попадат в понятието ”близки роднини” на поставения под пълно запрещение. Становището е за неоснователност на иска, предвид ангажираните доказателства. Същите нямали пряко отношение към формулираното основно искане – отмяна на постановеното запрещение, и не съставлявали доказателства за наличие на основания за отмяната му. Според Софийска градска прокуратура ищците следвало да докажат отпаднали основания за налагането на запрещението – както относно медицинския критерий, така и за отпадането на юридическия критерий. Такива доказателства и за двата критерия не били ангажирани от ищците своевременно в исковата молба и следвало да се приемат за преклудирани.

Посочени са и доводи, че от съдържанието на исковата молба било видно, че основен акцент в нея са твърдяните липса на качества по отношение на определения настойник на поставения под пълно запрещение, преследваните от настойника особени цели (имотите на В. А. А. и на А.Г.К., водените с настойника съдебни дела, както и непредприемани от настойника действия за завършване на придобит от поставения под пълно запрещение имот. Тези обстоятелства били ирелевантни за делото, доколкото нямали никакво отношение нито към медицинския, нито към юридическия критерий, и съответно не можели да служат като основание за извод за отпадането им, респ. за нуждата постановеното запрещение да бъде отменено. Според Софийска градска прокуратура те съставлявали по-скоро индиция за преследване с исковата молба на други цели – отстраняване на настойника, чрез отмяна на запрещението, и решаване на въпроси, свързани с водените от ищците и настойника дела.

В съдебните заседания представителят на Софийска градска прокуратура е поддържал становището за неотносимост към делото на доказателствата, свързани с имуществени въпроси между страните, и водените съответни дела между тях. Според прокурора са без правно значение за делото обстоятелствата колко пъти ответникът е пребивавал и на какво основание в психиатрична клиника и е неоснователно искането за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза да извърши проверка на счетоводните и финансови документи в ДПБ ”С. И.Р.”, град Н.И., за посочения период, по искането на ищците, чрез пълномощника им, в молба от 11.10.2011 г. Становището на Софийска градска прокуратура по същество е да бъде ОТХВЪРЛЯн иска, като недоказан и неоснователен.

Ответник: В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК ответникът А.Г.К., действащ чрез настойника му Н.Х.А., представлявани от адвокат С.Б., са подали отговор на исковата молба, вх. № 19803 от 17.12.2010 г. Оспорила е предявения от К. и Г. иск, на основание чл. 340, ал. 1Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството ГПК, за отмяна на запрещението на А.К., като възраженията са следните: поставянето на едно лице под пълно запрещение било следствие от възможността на това лице да разбира свойството и значението на това, което върши и да може да ръководи постъпките си, а не от факта кой полагал ежедневни грижи за лицето и го издържал, или неговото психическо състояние. Така от представените към исковата молба писмени доказателства и от наведените в нея обстоятелства се установявало по безспорен начин, че А.К. не бил в обективно състояние да разбира свойството и значението на това, което вършел и, не можел да ръководи постъпките си. Самата ищца С.Г. била поискала поставяне под запрещение на К., видно и от Епикриза от 18.03.2010 г. на ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И. и от Експертно решение на ТЕЛК № 1417 от 24.06.2010 г. и от саморъчно написаните обяснения на самата ищца Г., във връзка с психичното състояние на К..

Безспорно било, че А.К. бил единствен наследник на починалата му майка В. А., която месеци преди да почине е прехвърлила срещу дъщерята на С.Г. – Е. Н. – 1/3 от нива от ., по пътя на замяната срещу един компютър, и е продала на същото лице ниви в Района на Ч. – С., общо с площ от около 9 дка, за 3 000.00 лева и на ищцата Г. ***, от които имоти единият се отдавал под наем за 2 100.00 лева месечно, а от другия имот ищцата Г. и дъщеря й получавали аренда. Твърди се, че действително поставеният под пълно запрещение е завел иск за прогласяване нищожността, респ. унищожаемостта на договорите, сключени от неговата майка и с Решение от 18.03.2010 г., по гр. дело № 3039/2008 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав са унищожени описаните по-горе договори. По жалба на ищцата Г. и дъщеря й Е. Г., в Софийски градски съд, IV”В” състав било образувано въззивно гр. дело № 12367/2010 г. и насрочено за 17.03.2011 г. Според твърденията в отговора ищците целели протакане на делото и евентуално, с оглед състоянието на поставения под пълно запрещение, да го принудят да оттегли предявените от него искове. Съобразно тези възражения молят съда да ОТХВЪРЛЯ предявения иск. Претендирали са присъждане на направените по делото разноски в размер на 350.00 лева адвокатски хонорар.

В съдебните заседания настойникът на поставения под пълно запрещение, лично, и представлявани от адвокат С.Б., са заявили последователно становище за оспорване на така предявения иск, вкл. и след направените уточнения от ищците в съдебно заседание. Заявили са становище за неотносимост на представените писмени доказателства, свързани с имуществени отношения между страните и били без правно значение въпросите за какъв период, колко пъти поставеният под пълно запрещение е постъпвал в болница. Относим, респ. спорен бил единствено въпросът за неговото актуално психическо състояние (не за 2007-2008 и .). Изложени са и писмени бележки от адвокат Б. от 17.10.2011 г., с които моли съда да ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. и Г. иск за отмяна на запрещението на А.К.. Посочила е, че очевидно имуществените интереси, които преследвали ищците, били единствената причина за завеждане на настоящото дело, а именно при отпадане на запрещението и при това психическо състояние А.К. да бъде принуден да оттегли иска си срещу тях за нарушените му имуществени интереси.

Мотиви: Софийски градски съд, след анализ на доказателствената съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на страните, съобразно чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: С Решение от 01.04.2007 г., постановено по гр. дело № 1037 по описа за . на Софийски градски съд, 7-ми брачен състав, А.Г.К., ЕГН **********, е бил поставен под пълно запрещение, по искане на неговите роднини В. А. А., Н.Х.А. и С.П.Г.. Решението е влязло в сила на 29.05.2007 г. (л. л. 10, 11 по делото). Мотивите на съда за това Решение са, че ответникът страда от ”параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит” и в резултат на заболяването си не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. При тези констатации съдът е приел, че ответникът не може сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си, което е обосновало и изводът, че същият е недееспособен, като това налага поставянето му под пълно запрещение и назначаването на настойник.

Ищците Л.А.К. и С.П.Г., са съответно леля и първа братовчедка на поставения под пълно запрещение А.К., видно от удостоверение за наследниции № 97 от 19.10.2010 г., издадено от Столична община, Кметство ”Ч.”, Район ”Н.И.”, удостоверение за раждане на С.П.Г. № 1861, издадено от Благоевски РНС, Софийска област и удостоверение за наследници № 000117 от 21.01.2008 г., издадено от Район ”С.”, Столична община, Област – С.-град (л. л. 3, 4 и 12 по делото). Те са от кръга на лицата активно легитимирани съобразно чл. 336, ал. 1Чл. 336. ⚖️ Практика (1) (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето ГПК. Преди сезирането на съда с настоящата искова молба Софийска градска прокуратура, с Постановление от 24.08.2010 г., по пр. пр. № 9520/2010 г., е отказала да внесе искова молба в Софийски градски съд, по реда на чл. 340, ал. 1Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството ГПК, за поставяне под запрещение на А.Г.К., поради липса на основание, и е прекратена преписката (образувана по повод молба до Софийска градска прокуратура от С.Г., с която е поискала братовчед й А.Г.К., страдащ от психично заболяване да му бъде отменено постановеното му от съд запрещение – л. 43 по делото.). Н.Х.А. е назначена за настойник на А.Г.К., видно от удостоверение по настойническо дело № 3/2007 г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при Столична община, Район ”С.”, за срок до 28.02.2012 г. (л. 111 по делото).

Доказателства:

Относно здравословното състояние на А.Г.К. са приети писмени доказателства. С Експертно решение № 1421 от 19.06.2007 г. на ТЕЛК за психични заболявания първмоначално е дадена оценка на работоспособността 80% ТНР, с водеща диагноза: ”Параноидна шизофрения, епизодично протичаща с прогресиращ дефицит”. С Експертно решение № 1417 от 24.06.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания впоследствие е дадена оценка на работоспособността 95% ТНР без чужда помощ, със срок на инвалидността до 01.06.2013 г., с водеща диагноза: ”Параноидна шизофрения. Промяна на личността”. Противопоказен е за него всякакъв вид труд. В писмо, вх. № 50917 от 03.06.2011 г., издадено от ДПБ ”С. И.Р.”, град Н.И. е посочено, че А.Г.К. е бил многократно на лечение в тази болница за периодите 04.02.2007 г. – 03.07.2007 г., 02.09.2007 г. – 27.11.2007 г., 06.12.2007 г. – 27.05.2008 г., 08.06.2008 г. – 14.11.2008 г., 27.11.2008 г. – 18.05.2009 г. и последна хоспитализация за периода 14.12.2009 г. – 18.03.2010 г. Ищците са оспорили това писмо относно основанието, на което А.Г.К. е пребивавал в психиатричната болница след 02.09.2007 г. до изписването му на 18.03.2010 г., с твърдения, че за тези последващи периоди същият е пребивавал без правно основание в ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И. и това незаконно пребиваване е довело А.К. в това състояние. Съдът е оставил без уважение доказателственото искане по реда на чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ ГПК и не е открил производство по оспорване на представената Епикриза № 402/09 г., като ирелевантно по делото по изложените съображения. С писмото е представена Епикриза, изх. № 402/09 г., издадена от ДПБ ”С. И.Р.”, град Н.И., от която се установи, че А.Г.К. е постъпил на 14.12.2009 г. и е бил изписан на 18.03.2010 г. Психичното състояние на лицето при постъпването е било следното: напрегнат, неспокоен, ниско информативен контакт, дезориентиран за място и време, ориентиран за собствена личност, отрича актуални сетивни измами, стеничен, безцелно скитал по улиците по цял ден, паратимен, парабуличен, със забавено по темп мислене, бедно по съдържание, параноидни налудности за преследване и увреждане. Задълбочаваща се личностова промяна от шизофренен тип с пълна десоциализация и висока зависимост от грижи от страна на настойника. По делото е прието Решение от 18.04.2007 г., постановено по НЧД № 1672 по описа за ., за настаняването на А.Г.К. на задължително лечение, стационарна форма в ДПБ ”Св. И.Р.”. Мотивите за настаняването на задължително лечение, стационарна форма в психиатричната болница са били заболяването на А.Г.К., а именно – шизофрения, параноидна форма, дълбока личностова промяна в апато-абуличен стил, с импулсивни агресивни актове. При него е било налице болестно мотивирано поведение – проявявал е агресия към близките му и към вещи. Установена е била пълна некритичност на освидетелствания към заболяването му, прекъсвал самоволно лечението си, което водело до поредно влошаване на здравословното му състояние и опасност за собствения му живот и здраве, както и този на околните и неговите близки. По делото са налични и многобройни писмени доказателства, свързани с имуществени отношения между страните и водените гр. дела между ищците и ответника, чрез неговия настойник Н.Х.А. – нотариални актове, искова молба, нотариална покана, съдебно Решение от 13.08.2010 г. по гр. дело № 3039/2008 г., договор за наем от 23.06.2008 г., договор за арендоване на земеделска земя и други (л. л. 16 - 20, 34-40, 63-75, 92-95 и 109 по делото), които съдът не следва да обсъжда и не взема предвид при постановяване на Решението си, тъй като са ирелевантни към предмета на доказване по настоящото дело. Същото се отнася и до представеното споразумение за разпределяне на задълженията за гледане и издръжка от 27.07.2007 г. (л. 110 по делото), сключено между ищцата С.Г. и настойника на ответника Н.А., като уговореното в това споразумение е без правно значение по настоящото дело. Неотносими към предмета на доказване са и многобройните молби от ищците Л.А.К. и С.П.Г., за периода 2008 – ., отправени до Органа по настойничество и попечителство при Район ”С.”, Протокол във връзка със заявление от С.Г. за промяна на настойника на А.К., молба до юрисконсулта на Район ”С.”, град С., заявления на С.Г. до Директора на ДПБ ”Св. И.Р.”, град Н.И., до Кмета на Район ”С.” – С., до Началника на Второ РПУ – С., които се отнасят до поведението на настойника на А.К. – Н.А. по отношение на него и касаят пребиваването на ответника в психиатричната болница (л. л. 21-33 по делото). Тези обстоятелства биха могли да бъдат в предмета на други дела, но са ирелевантни по настоящото дело.

Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 340, ал. 1, във връзка с чл. 337, ал. 1Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. (2) Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси. Разглеждане на иска ГПК, в съдебното заседание на 15.03.2011 г. проведе личен разпит на поставения под пълно запрещение А.К.. При разпита пролича, че речта му е с бедно съдържание, отговаряше едносрично или с две-три думи на зададените въпроси, некритичен към заболяването, със снижена двигателна активност, с бедни мимика, жестове и очен контакт, говорът беше забавен и с непроменена интонация. При разпита пролича едно приемливо подредено поведение, относително е ориентиран за време, място и собствена личност. Без съмнение пролича зависимост от подкрепата на заобикалящите го, особено в приема на медикаменти.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.Л.Л. и С.А.Б.. Св. Л. е заявила, че е видяла А.К. за първи път през лятото на ., когато отивали двете със С.Г. за документи в поземлената комисия по повод сключен между тях договор за обработка на земеделска земя. Уточни, че С. пожелала да минат да видят А.. Той бил в психиатричната болница в Н.И.. Седял на пейка, С.Г. му занесла храна и нещо да се почерпи и той влязъл вътре да остави донесеното му. Заяви, че преди месец и половина - два го видяла в Костинброд, в някакъв дом, където отново отишли със С.. Св. Л. е уточнила, че А.К. трудно разговаря с непознати хора, но ако повече се поседи при него може и да отговори на въпрос. С. разговаряла повече време с него, попитала го как се чувства, добре ли е, харесва ли му. При разговора със св. Л. той отговарял, че е добре и на въпрос ”харесва ли ти тук” отговорил с ”не”. Заявила е, че познавала и Н.Х., с която били в бизнес-отношения покрай обработка на земеделска земя. Знаела за съществуването на социален дом в Ч., но не знаела повече подробности за него. Св. Б. заяви, че познавал А. от много години, като един от пациентите в ДПБ ”С. И.Р.” – Н.И., като по различни причини той постъпвал в болницата за лечение. Св. Б. бил Началник на ”Геронто-психиатрично отделение” в тази психиатрична болница и е наблюдавал А.К. като дежурен лекар, като съответно е минавал на визитация в отделението. Заяви, че го познавал като пациент с ”шизофренно заболяване”, което през последните години било в напреднал стадий. Уточни, че имал преки впечатления от А. *** ., когато той е бил настанен в Дом в град Костинброд, където св. Б. давал консултации като психиатър на някои от пациентите в този Дом, и А. бил един от тези пациенти. Той бил със задоволително поведение, спазвал режима в Дома, състоянието му било задоволително, тъй като приемал системно медикаментозно лечение. Заявил е, че А.К. категорично не можел сам да приема медикаменти, поради напредналия стадий на болестта. Персоналът на Дома давал лекарства на А. по предписание на св. Б., които се изписвали по линия на Здравна каса. Съобразно практиката на св. Б., която той посочи, задължително веднъж месечно посещавал Дома за възрастни хора в град Костинброд и оттам са наблюденията му. Заяви, че състоянието на А. към момента било задоволително, с оглед напредналия стадий на болестта, като същият бил с доста тежко оформена личностова промяна, което означавало, че са му били засегнати капацитета, интелекта, подтиците и категорично А. не можел да полага грижи за себе си, нуждаел се категорично от защитена среда. Свидетелят уточни, че под защитена среда следва да се разбира държавен дом или психиатрична болница. Домът, в който бил в момента А.К., бил такава защитена среда. Посочи, че ако той бъде обгрижван в домашна обстановка то следвало да има постоянно наблюдение и постоянен престой на медицинско лице, което да го обгрижва. Св. Б. уточни, че симптомите на заболяването при А.К. са овладени и тъй като нямало влошаване, което да налага спешна хоспитализация и лечение в психиатрична болница, то в този смисъл състоянието му било добро. Но по отношение на нанесените поражения от заболяването спрямо личността му нямало промяна. При преустановяване на лекарственото лечение най-вероятно състоянието му би се влошило. ДПБ приемала пациенти в остър стадий, а неговото състояние не било в такъв стадий. При изписването от психиатричната болница е било преценено, че заболяването не е в остър стадий и по-нататъшното му лечение би могло да бъде провеждано и извън психиатричната болница. Заяви, че условията в Дома за стари хора били по-добри от тези в психиатричната болница. Св. Б. уточни, че наблюдението и лечението на пациенти с толкова напреднал стадий на заболяване изисквало огромни ресурси и било препоръчително настаняването в подобен Дом, в какъвто в момента се намирал А.К.. Това би било в негов и на семейството му интерес. Уточни също, че нямало законово изискване за наличие на история на заболяването за всеки пациент, както било изискването за Хоспис, а Дома за стари хора не бил Хоспис. Така А.К. имал рецептурна книжка, в която се изписвали лекарствата и в нея били посочени съответните изписани му лекарства от неговия амбулаторен психиатър, по препоръка на св. Б.. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, които намира логични, последователни и обективни, а и не си противоречат и установяват различни релевантни обстоятелства относно личността и поведението на ответника. Още повече, че показанията и на двамата свидетели са първични – придобити са от непосредствени впечатления за различните обстоятелства, за които свидетелстват, и по - скоро показват близкото им познаване отколкото някаква пристрастност. Св. Л. няколко пъти е виждала и контактувала с ответника. Св. Б. е консултиращият ответника психиатър в Дома за стари хора от м. март ., а и го познава доста преди това като лекар в психиатричната болница в Н.И. и предвид многократното постъпване на А.К. на лечение в тази болница. Следователно показанията му са изцяло първични и последователни за дълъг период от време предвид здравословното състояние, лечението и поведението на ответника. Съобразно което съдът намира тези показания незаинтересовани и те са депозирани добросъвестно. Гласните доказателства хармонират и с останалата доказателствена съвкупност.

По делото е допусната и изслушана СПЕ и допълнителна СПЕ, чиито заключения са оспорени от ищците и е поискан отвод на вещото лице, с аргументи, че вещото лице е работило въз основа на документи с невярно съдържание, необективност, тенденциозност и с твърдения, че вещото лице се намирало в пълна зависимост от ответната срана и под тяхно влияние и въздействие е изготвило това заключение. В този смисъл вещото лице д-р Х.А.Т. е отговорило, че психосоциалните фактори не влияят на психичното състояние на А.К.. Шизофренията е такова ендогенно заболяване, което не се влияе от подобни фактори, и то има собствен ход на протичане и симптоматиката се изразява в позитивна и негативна. Позитивната симптоматика включва така нар. халюцинации и параноидни налудности, които се овладяват медикаментозно и когато пациентът е в такова заболяване, се налага стационарно лечение, предвид овладяване на тези пристъпи, а това може да бъде доброволно или по реда на чл. 159Чл. 159. (1) Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съдът определя формата на провеждане на експертизата - амбулаторна или стационарна. (2) Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на експертизата, както и срока за извършването и, който не може да е по-дълъг от 14 дни, и насрочва следващото заседание по делото, което се провежда не по-късно от 48 часа след завършване на експертизата. (3) Ако срокът, определен за извършване на експертизата, се окаже недостатъчен, по изключение съдът може в открито заседание да го удължи еднократно, но с не повече от 10 дни. В този случай съдът отлага със същия срок и насроченото заседание по ал. 2. (4) Ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата по чл. 155 или не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото. от Закона за здравето. Другите страни не са оспорили СПЕ и допълнителната СПЕ, като становището на Софийска градска прокуратура е, че заключението е пълно и ясно, а искането за отвод на вещото лице е неоснователно. Няма обективни данни по делото, които да налагат такъв отвод на вещото лице. Съдът възприема СПЕ и допълнителната СПЕ, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно, и вещото лице е отговорило в пълнота на всички поставени задачи на експертизите. Вещото лице – психиатър се е запознал с всички материали по делото, вкл. тези постъпили до 29.09.2011 г. (молби, становища и епикриза), съобразил е личния разпит на ответника в съдебното заседание на 15.03.2011 г. и свидетелските показания, депозирани в същото съдебно заседание, и е прегледал амбулаторно два пъти А.К. *** – на 27.04.2011 г. и на 27.07.2011 г. Според съдебнопсихиатричните обсъждания и заключения на СПЕ от 09.05.2011 г. и допълнителна СПЕ от 30.09.2011 г. се установи, че А.Г.К. има наличие на психично заболяване, формулирано с диагнозата: F 20.0 Параноидна шизофрения. Хроничен ход на протичане. Тежка личностова промяна. При А.К. са налице нарушения на единството на психичните преживявания, несъответствието им по отношение на обкръжаващата ги среда и неадекватност на поведението на болния. Вещото лице сочи, че при освидетелствания е налице душевно заболяване, като актуалната психопатологична продукция в момента е овладяна с помощта на приема на медикаменти. Не се наблюдават халюцинации и налудности, а на преден план е негативната симптоматика с притъпяване на афекта, волеви нарушения, социално обедняване и нарушено социално функциониране (социална и професионална дезадаптация). Характерът на заболяването му е хроничен, като освидетелстваният не е приемал редовно поддържаща терапия, поради което се е обостряла психопатологичната продукция и се е налагало болнично лечение. Според вещото лице при освидетелствания се е формирала трайна шизофренна личностова промяна в емоционално-волевата сфера, при което освидетелстваният е запазил едно приемливо подредено поведение и възможността да изпълнява определени (недиференцирани) битови задължения, в случаите само когато е в ремисия и провежда терапия. Той несъмнено е зависим от подкрепата на заобикалящите го и особено в контрола на приема на медикаменти. Наличната тежка личностова промяна е довела до невъзможност за правилна оценка на обстановката или собствените действия, особено в сложни ситуации. Според вещото лице в момента защитената среда, в която освидетелстваният се намира, е най-подходяща за него, при ежедневен контрол върху приема на медикаменти, контролиране на поведението му, както и периодично наблюдение осъществявано от лекуващ психиатър. Прогнозата на заболяването не е благоприятна - протича с непрекъснато напредващ упадък на личността и представлява ”продължително разстройство на съзнанието”, в смисъла на закона. Според съдебнопсихиатричното заключение на СПЕ и допълнителната СПЕ, поддържани и в съдебно заседание, към настоящия момент наличието на прогресиращото психично (душевно) заболяване, в съчетание с тежката промяна на личността в шизофренен стил и когнитивния дефицит, покриват медицинските критерии за наличие на пълна недееспособност на А.К.. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не са налице медицинските основания за промяна в дееспособността на освидетелствания.

При тази фактическа установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и се разглежда по реда на Глава 28 от ГПК. Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 340, ал. 1Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството, във връзка с чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен от близки роднини на поставения под пълно запрещение – от неговата леля и първа братовчедка. Предявеният иск е недоказан, и като такъв неоснователен. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а съобразно чл. 5, ал. 2 от същия закон пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата, поставени под пълно запрещение, се прилага разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС - вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – настойници. За правните действия на поставените под ограничено запрещение се прилага чл. 4, ал. 2 ЗЛС - те извършват правни действия със съгласието на техните попечители, но те могат сами да сключват обикновени сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В настоящия случай се касае за лице – ответникът А.Г.К., който е поставен под пълно запрещение, като се иска въобще отмяната на пълното му запрещение, съобразно разпоредбата на чл. 340, ал. 1Чл. 340. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението. (2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение. Глава двадесет и девета. СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството ГПК, като за тази отмяна се прилагат разпоредбите на Глава ”двадесет и осма”. Ето защо предмет на доказване и по настоящото дело е психическото състояние на поставения под пълно запрещение А.Г.К. и покриване на юридическия критерий за вменяемост - разбиране свойството и значението на извършеното и способността да ръководи постъпките си, както и степента на съответните му умения, респ. невъзможността на поставения под пълно запрещение да се грижи сам за себе си и за своите работи и степента, в която може да прави това. Във всеки случай в производството за първоначално поставяне под запрещение, респ. и за отмяната на вече постановено запрещение и евентуално постановяването на друг вид запрещение, се държи сметка и следва да е определящ интересът на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, респективно по отношение на който така постановено запрещение - да бъде отменено, а не интересът на неговите близки, техните желания и отношения. Следва да се отбележи, че преценяването на дееспособността на болните от шизофрения зависи от формата и стадия на болестта, особеностите на нейното протичане (остро, хронично, пристъпно и пр.), степента на изразеност на психичните нарушения и от способността за адаптиране към семейната, социалната и трудовата среда. Много важно е при преценка на дееспособността на пациенти с шизофрения да се преценява и промяната на личността. При ответника К. е установено, че страда от същинско психично заболяване, от групата на ендогенните психози и представлява ”продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на закона. Следва да се има предвид, че при ответника към момента е овладяна актуалната психопатологична продукция и не са налице халюцинации и налудности, но това е така предвид факта, че същият се намира в защитена среда – в Дома за възрастни хора, град Костинброд, която среда е най-подходяща за него, при ежедневен контрол върху приема на медикаменти, контролиране на поведението му и периодично наблюдение осъществявано от лекуващ психиатър. Обстоятелството, че ответникът е запазил едно приемливо подредено поведение и възможността да изпълнява определени битови задължения, и то само в случаите когато е в ремисия и провежда терапия (а те при него следва непрекъснато да бъдат контролирани и не е възможно да ги провежда сам), не означава, че следва извод за възможността сам да се грижи за себе си и за своите работи, и да ръководи действията си. Точно обратното, от цялата доказателствена съвкупност и при приоритетно значение на СПЕ и допълнителна СПЕ следва изводът, че при А.К. е налице формирана трайна шизофренна личностова промяна в емоционално-волевата сфера и тази налична тежка личностова промяна е довела до невъзможност за правилна преценка на обстановката или собствените действия, особено в сложни ситуации, както и без съмнение той е зависим от подкрепата на заобикалящите и особено в контрола на приема на медикаменти. Освен това прогнозата на заболяването е неблагоприятна и протича с непрекъснато напредващ упадък на личността. Предвид което при него тежката личностова промяна, в съчетание с когнитивния дефицит, и наличието на прогресиращото душевно заболяване (прогресивно протичане на болестния процес, с наличие на стационарно лечение за периода от м. декември – до м. март . и увеличение на процента на загубена трудоспособност при експертната оценка на ТЕЛК за психични заболявания), удовлетворяват медицинските изисквания за пълна недееспособност и съответно не са налице медицинските основания за нейната промяна. Тези изводи кореспондират с цялата доказателствена съвкупност, както и съпоставени със заключението на вещото лице – психиатър, изготвил СПЕ, въз основа на която съдът е поставил А.К. под пълно запрещение през . Предвид изложеното, при съвкупната преценка на доказателствата и при определящо значение на заключението на СПЕ и допълнителната СПЕ, възприети от съда, съобразили актуалното състояние на ответника преди решаване на делото, както и преценката на отговорите и поведението на ответника, възприети от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС и задължителните указания дадени в ППВС № 5/79 г., настоящият състав на съда приема, че и към момента ответникът не е в състояние сам да се грижи за себе си и не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Т. е. налице са изискванията както на медицинския, така и юридическия критерий за пълно запрещение. Налагащият се извод е, че при ответника няма основания за отмяна на неговото пълно запрещение, респ. за промяна във формата на запрещението му. Съобразно което искът следва да бъде ОТХВЪРЛЯн. По разноските. Претенции за разноски са предявили и двете страни. Съобразно чл. 340, ал. 1, във връзка с чл. 338, ал. 4Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица. (2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние. (3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство. (4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото. Решение по иск за поставяне под запрещение, изр. 1 ГПК, ищците нямат право на разноски в това производство. Още повече, и с оглед изхода на делото. Претенцията им за направените разноски по делото следва да бъде ОТХВЪРЛЯна, като неоснователна. В съответствие с чл. 338, ал. 4Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица. (2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние. (3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство. (4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото. Решение по иск за поставяне под запрещение ГПК обаче, при ОТХВЪРЛЯне на иска, ищците дължат на ответника направените от него разноски във връзка с делото. В този смисъл ответникът е претендирал разноски в размер на 350.00 лева, които са доказани в този размер, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0942137 от 25.11.2010 г. Тази сума в размер на 350.00 лава ищците следва да заплатят на ответника, чрез неговия настойник.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд, Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, подаден от Л.А.К., ЕГН **********,***, и С.П.Г., ЕГН **********,***, в качеството им на ”близки роднини” на поставения под пълно запрещение А.Г.К., против А.Г.К., ЕГН **********, чрез настойника Н.Х.А., ЕГН **********,*** – за отмяна на запрещението на А.Г.К..

ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********,***, и С.П.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на А.Г.К., ЕГН **********, чрез настойника Н.Х.А., ЕГН **********,***, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева, за разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за Л.А.К. и С.П.Г. за направените разноски по делото, като неоснователна.

Незаверен препис от Решението да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало ГПК). РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Гражданско отделение, II-ри брачен състав, СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА