Решение от 28.05.2011 ГД 273/2011 РС Кюстендил

Гражданско дело № 273/2011 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Ответникът: оспорва исковете по основание и размер, прави правоизключващи и правопогасяващи възражения, като представя доказателства и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

КРС,след като обсъди при усл. на чл.235,ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищцата: е била регистрирана като лечебно заведение за първична извънболнична помощ и в това й качество, на основание чл.59 ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от Закона за здравното осигуряване и Нацоналния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за ., същата сключила с ответника: НЗОК, представляван от директора на РЗОК, договор №100200/02.02.2006 год.за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.

По силата на този договор, ответникът:, в качеството на възложител, възложил на ищеца:, в качеството му на изпълнител, оказване на първична извънболнична медицинска помощ на определени лица, при регламентирани условия и ред. Съгласно същия договор, за извършената от ищеца: дейност ответникът: му дължи съответно заплащане, което, съгласно чл.32 ал.3 от договора, трябва да се извърши до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Съгласно чл.36 ал.1 от този догово", изпълнителят може да назначи извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти (РС).

Според ал.2 на същия текст Възложителят определя за всеки ОПЛ от лечебното заведение – изпълнител, регулативни стандарти по методика,съгласно чл.166,ал.1 от НРД.За извършената от ищцата: медицинска дейност за месеците септември и октомври на 2006 год. същата изготвила фактури с № № 112/07.11.2006 г. и № 114/07.12.2006 год. з сумите ,съответно от 1809,42 лева и 1885,13 лв.,като от същите реално й била изплатена сумата от 634,81 лева.

Със Заповед № РД-09-993/26.09.2006 год. /л.26/,изд.от директора на РЗОК-гр.Кюстендил, било разпоредено извършване на финансова проверка на 27.09.2006 год. на лечебното заведение на ищцата: със задача проверка по изпълнение на индивидуалния договор и регулативните стандарти за първо тримесечие на 2006 год.

Като резултат от проверката бил изготвен финансов протокол № 111-062-2/28.09.2006 год./л.27-28/,съгласно които ищцата: е превишила възложените й с протокол № 42 /л.31/ на директора- за определяне на регулативни стандарти за периода 01.12.2005 год. до 28.02.2006 год.,като базисната стойност на превишените РС възлиза на сумата от 2593,13 лева.За резултатите от проверката бил изготвен и съвместен протокол /л.29/,на осн.чл.224,ал.3 и/или чл.228,ал.3,в които били отразени констатираните нарушения.

На 06.10.2006 год.директора на РЗОК-Кюстендил издал Заповед № РД-09-1038/06.10.2006 год.,съгласно която на осн.чл.74 във вр. с чл.76Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО и чл.232 във вр. с чл.241 от НРД 2006 год. наложил на ищцата: в горното й качество имуществена санкция в размер на констатираното превишение,която била изпратена на ищцата: чрез препоръчано писмо с обратна разписка /л.33/,съгласно която е получена на 11.10.2006 год. Няма данни и доказателства ,а не се и спори по това,че тази заповед не е била предмет на съдебен контрол.

Със Заповед № рд-09-1061/13.10.2006 год./л.34/ Директора на РЗОК-Кюстендил разпоредил нова тематична проверка на лечебното заведение на ищцата:,като на 13.10.2006 год. бил изготвен медицински протокол № 111-101-1/13.10.2006 год./л.35/,а на същата дата и протокол за неоснователно получени суми № 111-102-1 /л.38/,съгласно които са отчетени профилактични прегледи на 4-четири ЗЗОЛ,без да са извършени необходимите изследвания, поради което ищцата: е получила без основание сумата от 16,60 лева,която последната следва да възстанови. Този протокол,съгласно изричното отбелязване в него, е получен от ищцата: на 19.10.2006 год.,след което за тази сума,разбита по конкретни три броя нарушения, ищцата: била поканена да възстанови с писмена покана изх. № 29-05-332/08.11.2006 год./л.39/ от Директора на РЗОК-гр.Кюстендил,изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка /л.408,съгласно която поканата е получена на 10.11.2006 год.

Видно от сметка за изплатени суми № 434/07.11.2006 год. /л.41/ на ищцата:, дължащи й се по договора, за периода 01.10.06 г. до 31.10.06 год. се е дължала сумата от фактурата за месец септември, от която е удържан авансов данък в размер на 176,42 лева и е останала сума за получаване в размер на 1633,00 лева,а от служебна бележка /л.43/ от дата 07.12.2006 год. се установява,че от сумата от 1868,53 лева е удържан авансов данък в размер на 182,18 лева.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства. Релевантните за спора обстоятелства са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод за неоснователност на исковете по чл.79 ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от ЗЗД и чл.86 ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Съображенията на съда са следните:

С решение №12098/04.12.2006г. на ВАС на РБ по адм.д. №3696/2006г. са отменени следните текстове от Национален рамков договор от . в сила от 01.01.2006 г., а именно: чл.119 ал.6, в частта “определен брой” и “съобразно регулативните стандарти”; чл.129 ал.2, в частта “определен брой” и “съобразно регулативните стандарти”; чл.132 ал.1, в частта “общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспансеризираните лица се определя за всеки изпълнител – СИМП – тримесечно с регулативни стандарти” и изцяло на чл.167 ал.1 – ал.4. В мотивите на цитираното решение е посочено, че е налице противоречие на чл.119 ал.6, чл.129 ал.2, чл.132 ал.1 и чл.167 от НРД от 2006г. с норми от по-висок ранг, каквито се съдържат в ЗЗО, както и с Конституцията на РБ.

Ищцата: твърди, че е изправна страна по сключен с ответника: договор, по силата на който последният му дължи изпълнение – плащане на парични суми, тъй като извършеното такова, в рамките на съответните срокове е било частично. Между страните не се спори, че през процесния период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение,а това се установи и от сключения между тях договор № 100200/02.02.2006 год. за оказване на извънболнична медицинска помощ.

Не се спори и по това, че през месеците септември и октомври на 2006 год. ищцата: е извършила медицински дейности в изпълнение на договора, като същите са били остойностени с издаването на фактури № № 112/07.11.2006 г. и № 114/07.12.2006 год. Не се спори още, че сумите по процесните фактури не са изплатени на ищцата:,като от тях ответника: е направил удръжки,за една част от които поддържа,че представляват финансови санкции по договора, а друга част са преведени като авансов данък върху дължащото се на ищцата: възнаграждение по сметките на ТД на НАП-гр.Кюстендил.

Правният спор се развива на плоскостта, предполагаща даване отговор на въпроса дали извършените от ответника: удръжки от дължимите за процесните месеци суми са законосъобразно направени. Ответникът: обосновава своите действия с разбирането, че ищецът: е нарушил договорни клаузи – чл.36 и 37 ал.3 от сключения между тях договор за .и НРД . Тези договорки, обаче, според съда са нищожни, като противоречащи на закона – чл.26 ал.1 пр.1Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. от ЗЗД. И двете клаузи са основани на разпоредби на НРД от 2006г., които в релевантните им части, са били изрично отменени с решение на ВАС, именно, поради противоречието им със закона. Тази отмяна изменя положението, такова, каквото е било създадено с НРД от 2006 г. и привеждайки същия в съответствие с висшестоящи правни норми – ЗЗО и Конституцията на РБ, поставя в противоречие с последните, клаузите на всички отделни индивидуални договори, сключвани между НЗОК и съответните изпълнители на медицинска помощ, които не са корегирани от страните по тях.

Така разпоредбите от договора, на които ответникът: е основал поведението си, се явяват нищожни, като противоречащи на закона, и се заместват от императивни законови разпоредби, каквито в случая са общите правила на ЗЗД. След като е нищожно съществуващото ограничение, най-общо – за обема на дейност на ищцата: , а тя е изпълнила точно и своевременно всичките си договорни задължения, е следвало да получи уговореното възнаграждение,поради което ответника: незаконосъобразно е удържал от дължащото се на ищцата: възнаграждение сумата от 2683,13 лева, въпреки че формално е спазил процедурата по удържането й,включително с издаването на съответните заповеди, протоколи и покани, което се установи от представените от него писмени доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника:,че наложената санкция и стореното прихващане са законосъобразни,тъй като са преди постановяване на цитираното по-горе решение на ВАС,което няма ретроактивно действие поради това, че е длъжен при усл. на чл.15,ал.3Чл. 15. ⚖️ Практика (1) (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Закона за нормативните актове да не зачете действието на т.нар „регулативни стандарти”, предвидено с НРД, а от там възпроизведено и в договора, сключен между страните, тъй като това ограничение противоречи на законово регламентирано право по Конституцията и чл.4,чл.5,т.5 и 10 от Закон за здравното осигуряване.

Върху горната сума,изхождайки от ,както бе посочено незаконосъобразното приложение на паричната санкция,размера на която е прихванал от дължащото се на ищцата: възнаграждение, ответникът: в изпълнение на чл.36,ал.1 ЗОДФЛ, при безспорното обстоятелство че получените от ищцата: по силата на договора доходи са такива,попадащи под обхвата на действащият през 2006 год. Закон за облагане доходите на физическите лица, по реда на чл.36,ал.3,т.1 от същия е удържал авансов данък в размер на 15 % върху всяко едно от възнагражденията за исковия период, която сума е превел по сметките на ТД на НАП-гр.Кюстендил, което се установи от сметките за изплатени суми и служебни бележки, находящи се на листа от 41 до 44 вкл. по делото, поради което,дори и исковата претенция за дължащото се по договора да е основателна, тя е неоснователна за авансово удържания данък.

Практически между страните не се спори,че по двете фактури на ищцата: е преведена сумата от 634,81 лева, която практически представлява остатъка от дължащото й се след стореното прихващане с наложената незаконосъобразно финансова санкция и удържане на авансов данък по реда на ЗОДФЛ.Изхождайки от изложеното съдът счита,че сумите по процесните фактури са били дължими на ищцата:,при изплащането им ответникът: е следвало да удържи авансов данък по реда на ЗОДФЛ, при което исковата претенция следваше да се уважи, ако не бе възражението за погасяването му по давност,сторено своевременно от ответника:,което съдът намира за основателно,поради което като краен резултат исковете ще се отхвърлят.

Съдът счита,че вземанията на ищцата: по договора имат характера на периодични вземания по смисъла на чл.111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.),б.”в” ЗЗД,тъй като са изначално установени по силата на договора, задължението за отчитане на извършената от ищцата: дейност и за заплащане на следващото й се възнаграждение е свързано с конкретно определени едномесечни периоди от време в рамките на всеки календарен месец от срока на действие на договора, срокът за отчитане и остойностяване на дейността ,чрез представяне на фактурите и за заплащането им е строго фиксиран в договора ,действието на последният е за срок,надвишаващ едномесечен, а именно-минимум едногодишен, за срока на действие на НРД .Обстоятелството,че дължащите се от ответника: суми за отделните месеци от действието на договора са били различни не променя горният извод на съда.Поради изложеното е неоснователна и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,както и на сторените по делото разноски. Предвид изхода от спора и доколкото няма данни и доказателства ответника: да е сторил разноски и при липса на искане по смисъла на чл.78,ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК разноски няма да му се присъждат.

Воден от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от С.И.П., ЕГН ********** ***,каб.№ 206 против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА ОСИГУРИТЕЛНА КАСА-гр.София,ул.”Кричим” № 1,представлявана от директора на РЗОК-гр.Кюстендил,ул.”Демокрация” № 44 , искове да бъде осъден ответника: да й заплати сумата от 2000,00-две хиляди лева, претендирана частично от общ размер от 3418,34-три хиляди и четиристотин и осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки ,представляваща дължимо и неплатено на ищцата: възнаграждение по договор 100200/02.02.2006 год. за месеците октомври и ноември на 2006 год.,както и неправомерно удържан данък,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на сторените в производството по делото разноски.

Решенето подлежи на обжалване с въззивна жалба пред КОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Кюстендилският районен съд,гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар Я.А., като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 273/2011 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното: