Решение № 130 по гр. д. № 4807/2017 г. на ВКС

---

Производството е с правно основание чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 248 от 12.04.2018г. по касационната жалба на Ц. Г. М. от [населено място] против въззивно решение № 1154 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 723/2017г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 2.11.2016г. по гр.д.№ 4042 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени като неоснователни исковете на Ц. Г. М. против ВМА [населено място], с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД съответно за сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1 887.62лв., законната лихва за времето от 10.08.2014г. до 23.03.2015г. , на основание чл.280 ал.1 т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК поради констатирано противоречие на въззивния акт с решения № 508/2010г. по гр.д. № 1411/2009г. на ІІІ г.о. и № 130 по гр.д.№ 640/2009г.на ІІІ г.о. по въпроси относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства. Искането на касаторката, потвърдено от процесуалния й представител в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира, определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответната страна се представлява. Изразеното становище е за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, по въпросите във връзка с които е допуснато касационно обжалване намира следното : Съгласно приетото в горепосочените решения по гр.д. № 1411/2009г., гр.д.№ 640/2009г.,както и по гр.д.№ 6457/2013г., всички на ІІІ г.о. - медицинската помощ е правно-регламентирана дейност. Съгласно чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, тя се основава на утвърдени по съответния ред медицински стандарти за качество на оказваната помощ и осигуряване на правата на пациента. Поради това – когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът следва не само да посочи действията, които са били или не са били предприети от лекаря, но и доколко той следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики. При формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на причинно следствена връзка между установеното неправомерно поведение и конкретно причинените вреди, съдът следва да прецени всички ангажирани по делото доказателства. При съобразяване на установените факти, той дължи произнасяне - кои от тези факти, респективно връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални /в случая медицински/ знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно - следствена връзка, въз основа на опитните правила и логиката. Изводът - дали е допуснато състояние на риск в противоправна степен, т.е. извън пределите на неизбежния медицински риск, съдът следва да направи след като провери - дали съобразно установените с ангажираните доказателства факти може да се приеме, че е направено необходимото за преодоляване на риска, посредством предприемане на най-добрите, съобразно конкретната ситуация, действия. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Съобразно принципа на адекватните очаквания – при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето, права на пациента, най-съществените от които са: правото да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. В конкретният случай, не се спори, че на 10.08.2014г., след обяд, ищцата, която към този момент е била на 80г., е паднала по стълбите на кооперацията, в която е живеела и е получила фрактура на дясната китка, придружена със силни болки и контузно-разкъсна рана, с изтичане на кръв. Била е отведена от нейните внуци в Спешното отделение на ВМА за преглед. Въз основа на приложените по делото Обменна карта и резултат от образно изследване /на стр.12-17/, вещите лица, изготвили приетото по делото заключение са приели /вж.стр.73/, че лекарят, извършил прегледа е назначил и извършил „следните описани медицински дейности: ПХО /първична хирургическа обработка/ на раната, поставен е тетаничен анатоксин, назначена е Р. на дясна предмишница с разчитане, извършена е мануална репозиция на фрактурата, поставена е гипсова лонгета, дадено е указание за контролен преглед при личен лекар”. Поставената диагноза е : „Фрактура на дясна предмишница в дисталния край, пунктиформена”. Разпитана в съдебно заседание /вж.протокола на стр.84/, свидетелката К. установява, че тя като внучка, придружаваща ищцата, след като е разбрала за намерението му да гипсира ръката изцяло, от китката до средата на рамото, е заявила на лекаря от ВМА, че пострадалата страда от диабет и е поискала информация дали предприетото от него лечение няма да доведе до усложнения във връзка с посоченото заболяване. Отговор не е получила, а е била помолена да напусне кабинета. Същата свидетелка установява, че два дни след прегледа в Спешното отделение на ВМА, ищцата М. е започнала да изпитва нетърпими болки, вдигнала е температура, ръката й се е подула, от нея се е усещала неприятна миризма и върху гипса се е виждал мокър участък. Това е станало причина, снахата на М. и нейният зет да я заведат отново в Спешното отделение на ВМА, на 12.08.2014г., след 19 часа. Разпитана, свидетелката М. /спаха на ищцата/ установява, че са била приети от лекар, който не се е представил. Той само е разхлабил гипса и е казал да се обърнат към лекаря, който е започнал лечението. Видно от представеното от ответника копие от „Книга за регистрация на амбулаторно болни”, в медицинската документация на ВМА, на посочената дата, прегледът не е заведен. На следващия ден, 13.08.2014г., ищцата е посетила друг специалист, в друго болнично заведение - МБАЛ [фирма]. Той е установил развитие на тежка инфекция и по негова препоръка тя е отишла в специализираното Отделение по изгаряния и Пластична хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Там е приета веднага. Лекувана е от 13.08.2014г. до 22.08.2014г., с диагноза: ”Некротичен флегмон на дясната предмишница и мишница”. Съгласно заключението на приетата по делото медицинска експертиза „флегмонът е дифузно гнойно възпаление”. Посочено е, че в случая възпалителният процес е провокиран от замърсяване на раната с ешерихия-коли, „като входната врата на инфекцията е наличната рана, получени при падането на ищцата, през която е инкотаминирана бактериалната инфекция”/вж.стр.73 долу/. ”Н. флегмон, описан при ищцата е с придружаваща некроза, както на меките тъкани – кожа и подкожие, така и на подлежащата фасция и се явява като усложнение на обикновената инфекция на кожа и подкожие. Именно това е наложило неколкократни оперативни намеси : на 13.08.2014г.- инцизия, некректомия, дренаж, на 20.08.2014г. - некректомия, ревизия и на 24.08.2014г.- ексцизия, дренаж. Впоследствие се е получил груб нормо и хипертрофичен цикатрикс /белег/ в областта на дясната предмишница, който е наложил отново провеждането на оперативно лечение. На 4.09.2014г. е извършена ексцизия /изрязване/ на белега и свободна кожна пластика / на площ 150 см./, като трасплантна е взет от дясната мишница.” За така извършените оперативни намеси, ищцата е била три пъти хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – два пъти в Клиника по Гнойно-септична хирургия и веднъж в Отделение по изгаряния и Пластична хирургия, за периодите: от 13.08.2014г. до 22.08.2014г., от 23.08.2014г. до 2.09.2014г. и от 4.09.2014г. до 10.09.2014г. Към момента на изготвяне на заключението, въз основа на проведен личен преглед, експертите /хирург и ортопед/ установяват, че „дясната ръка на ищцата е нефункционална от китката надолу, без хващателна функция, с минимални движения в китката и пръстите, което състояние като медико-биологична характеристика се определя като тежка телесна повреда /”…когато няма загуба на ръка изцяло, но в резултат на увредата е загубена хватателната функция”/. „Китката е блокирала в 20 радиална абдукция, с невъзможни активни движения в същата, а пасивните са възможни в минимален обем до 10 за флексия и екстензия и невъзможни за радио-улнарна абдукция”. Относно дланта: „невъзможни са активни движения във всички стави на пръстите от 2 до 5”. „Пасивно е възможна минимална флексия от 5. Само палецът е с възможна активна радио-улнарна абдукция от 10 и флексия от 20.” Възможно е само „защипване на лист хартия между палеца и 5-тия пръст и между палеца и външния ръб на дланта”. „Прогнозите за възстановяване на ищцата не са добри”. Според експертите до това състояние се е стигнало „поради едновременното и комплексно действие на две причини:1. Фрактурата е на типично място на двете кости на предмишницата, което е довело до разместване на фрагментите и зарастването им в порочно положение, блокирайки движенията в китката, след като по обективни причини не е лекувана и 2. Бързо развилата се ранева инфекция, която след третия ден на травмата е станала водеща и първостепенна диагноза, която въпреки лечението е увредила сухожилията на мускулните – сгъвачи на пръстите, правейки невъзможно свиването на пръстите”. Вещите лица считат, че „лечението на двете състояние е коренно противоположно”, защото докато фрактурата изисква покой и гипсова имобилизация поне за 30дни, то за инфекцията е необходима – пълна откритост, оперативни интервенции, дрениране и чести смени на превръзките. Това трудно овладяемо състояние, оставя обективно без лечение фрактурата, което води до нейното усложнение.” Разпитани в съдебно заседание експертите /вж.протокола на стр. 81– 82/ сочат следните пропуски на установения медицински стандарт – не е направена контролна ренгенова снимка след наместването и при гипсирането на фрактурата не е поставен дрен, за да могат секретите да изтичат и да не се задържа в раната. Установените с гласни доказателства /показанията на свидетелката М., снаха на пострадалата, на стр.83/, причинени неимуществени вреди са свързани с изтърпяното страдание в резултат на : претърпени силни болки в продължение на три дни, засилили се след извършеното на 10.08.2014г. гипсиране на ръката, от двумесечният престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, когато са били проведени четири оперативни интервенции, през което време тя е била обездвижена, на легло, търпяла е болки, имала е халюцинации, развила е различни страхове, след изписването й – в продължение на още три месеца е била на легло в дома си, постоянно нуждаеща се от човек, който да се грижи за нея, без да става, като едва на шестия месец е започнала да се обслужва самостоятелно /доколкото това е било възможно с нефункционална от китката надолу дясна ръка/. Не са оспорени твърденията на ищцата, че тя и понастоящем продължава да не може сама да се къпе, да излиза, да си набавя най-необходимите й неща и да се оправя за продължителен период от време /за нея се грижи жена/. Затворила се е, променила е изцяло начина си на живот и от жена, която само се е грижила за себе си, се е превърнала в изцяло зависима от близките си. При така установените факти, въззивният съд е преценил като неоснователен предявения иск, приемайки, че в случая ответникът не следва да носи гаранционно обезпечителна отговорност за вреди от виновно поведение на лекарите, извършили прегледите на ищцата на 10.08.2014г. и на 12.08.2014г.,при и по повод осъществяваната от тях възложена им дейност по оказване на медицинска помощ, поради липса на допуснато от тях нарушение на основния принцип в хуманитарната медицина „да не се вреди на пациента” Независимо, че в мотивите си е посочил, че установената правна уредба /чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.,81 ал.2 от Закона за здравето/ възлага отговорност „при всяко неизпълнение на професионални задължения на лекар за извършване на изследвания, консултации, лечение и др.медицински дейности, което се намира в противоречие с установените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ”, въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на виновно поведение от страна на лекари, което да е в причинна връзка с причинените на ищцата вреди, които са безспорно установени. Позовал се е на следните обстоятелства: диагнозата, поставена от лекаря от ВМА е била правилна, като е поставена гипсова имобилизация тип „лонгета” – отворена, с пряка видимост към раната. Последният си извод, съдът е обосновал с „отразеното в епикризата от Пирогов от 13.08.2014г.”, поради което и не е ценил гореописаните показания на свидетелката К., съгласно които ръката е била гипсирана изцяло от китката до средата на рамото. Останалите установени факти – че наместването, извършено във ВМА, на фрагментите на счупеното не е било идеално анатомично и че не е била направена задължителната след гипсирането ренгенография за установяване правилността на наместването, съдът е преценил като явяващи се без значение, пред вид на обстоятелството, че „гипсът е бил свален заради извършване на необходимите оперативни интервенции” и това е „довело да разместване на наместената във ВМА фрактура”. Относно установеното замърсяване на раната с ешерихия-коли, съдът е посочил, че ищцата върху която е доказателствената тежест, не е установила кога точно и по какъв начин е станало замърсяването, поради което е недоказана причинната връзка с действията или бездействията на лекуващия лекар като служител на ответника. Имайки пред вид по-горе даденият отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Изцяло несъобразен с ангажираните по делото доказателства се явява изводът на въззивния съд, че на раната е поставен гипс тип „лонгета” – отворен, с пряка видимост към раната. Това е така, първо защото в епикризата, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов” от 13.08.2014г., на която съдът се е позовал - това не е посочено /терминът „лонгета”въобще не е използван, а в епикризата е записано:„дясната подбедрица е с гипсова имобилизация, отворена отпред”/ и второ, защото разпитани в съдебно заседание вещите лица /вж. стр.82/ изрично заявяват, че от наличната ренгенова снимка не може да се разбере дали е поставена лонгета или превръзка./Думите им записани в протокола са: „Може да се каже, че има гипсова имобилизация, но не какъв е типа”/. При липса на категорични писмени доказателства, следва да се възприемат показанията на свидетелката К., която лично е присъствала по време на гипсирането и която на базата на непосредствените си впечатления установява две неща: че ръката на пострадалата е била гипсирана изцяло от китката до средата на рамото /т.е. по начин, че не е възможно да има видимост към откритата рана, без дрен и без никаква възможност за извършване на манипулации/ и че лекарят, който е назначил лечението не е зачел правото на пациента да бъде информиран, както за евентуалните алтерантивни методи на лечение, така и за възможните усложнения. На базата на тези показания следва да се приеме за установено още и че лекарят напълно е игнорирал възможността да обсъжда с пациента приложението на други варианти, така че да се избере най-добрият, с оглед конкретното състояние. Освен това, в разрез с правилото на добрата медицинска практика и принципа на „качество” на медицинската помощ, при имобилизацията на фрактурата е подценено и неглижирано лечението и наблюдаването на откритата рана, като е пренебрегнат риска от евентуален възпалителен процес. В разрез с посоченият принцип е установеното поведение и на втория лекар от ВМА, извършил прегледа по време на повторното посещение на ищцата на 12.08.2014г. /48 часа след първото/. Този извод следва от дадените обяснения от експертите, изготвили заключението, които изслушани в съдебно заседание, заявяват че обичайно – при развитие на инфекция, нейните белези недвусмислено се проявяват след 24 до 48 часа и че в случая „описаният статус е показвал наличие на едно тежко гнойно възпаление”. Следва да се има пред вид, че става въпрос – както по-горе беше описано - за некротичен флегмон, с придружаваща некроза, както на меките тъкани /кожа и подкожие/, така и на подлежащата фасция, т.е. усложнение на обикновената инфекция на кожа и подкожие, довело до последвалите неколкократни оперативни намеси,което е безспорно установено само няколко часа след този преглед. /Прегледът в Спешното отделение е бил в 19ч.на 12.08.2014г., а цитираната диагноза е поставена на 13.08.2014г./ Имайки пред вид тези обяснения на експертите, настоящият съдебен състав, въз основа на опитните правила и логиката намира, че лекарят, като специалист, виждайки тези белези, е следвало да идентифицира причината за изпитваните болки, заради които пациентката е потърсила лекарска помощ и да предприеме спешни мерки, вместо да препоръчва на пострадалата да се обърне към лекаря, който е започнал лечението, както се установява от ангажираните гласни доказателства, че е постъпил дежурния лекар в Спешното отделение на ВМА. Това поведение не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с добрата медицинска практика и не съответства на принципа на „качество” на медицинската помощ, изискващи всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение при съблюдаване и гарантиране на правата му. Не могат да бъдат споделени още и изводите на въззивния съд относно ирелевантността /пред вид бъдещият развой на събитията/ на обстоятелството, че лекуващият лекар от ВМА не е направил задължителната /по установения медицински стандарт/ след гипсирането -ренгенография за установяване правилността на наместването. Спазването на задължителният медицински стандарт, доколкото осигурява основния минимум за лечение, в конкретния случай не може да бъде неглижирано, защото наличието на евентуална ренгенография, констатираща недостатъци при наместването, можеше да стане причина за по-ранно премахване на гипса, което да предотврати последващи проблеми. Изложените обстоятелства, в резултат на които се е стигнало до гореописаните тежки усложнения в състоянието на ищцата, дават основание да се изведе извод за наличие на причинно следствена връзка между установеното неправомерно поведение и конкретно причинените вреди. Налице е противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка, което обуславя основателността на предявения иск срещу възложителя. При определяне на размера до който същия следва да бъде уважен, с оглед нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, като съобрази всички гореизложени обстоятелства относно вида, характера, продължителността, интензитетът на търпените от пострадалата неимуществени вреди, продължителността им, нейната възраст и неблагоприятната прогноза, настоящият съдебен състав намира, че следва бъде определено обезщетение в искания размер от 30 000лв. С оглед заявената претенция, определената сума следва да се присъди ведно с лихва за забава, считано от датата на увреждането, 10.08.2014г., която за периода до предявяване на исковата молба /от 10.08.2014г. до 23.03.2015г./ не се спори, че възлиза на 1 887.62лв. Съобразно изхода от делото и направеното искане, ответната страна следва да заплати на адвокат Н. възнаграждение от 1 430лв., определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1154 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 723/2017г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 2.11.2016г. по гр.д.№ 4042 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА В. академия [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място] [улица] да заплати на Ц. Г. М., съдебен адрес: [населено място] [улица], вх.Б, ет.1,адвокат Н., на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.,вр.с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушение на принципа на „качество” на медицинската помощ, както и на основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, сумата от 1 887.62лв., обезщетение за забава за времето от 10.08.2014г. до 23.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2015г., както и да заплати сумата от 1 275лв. /хиляда двеста седемдесет и пет лева/ държавна такса, по сметка на ВКС. Решението е постановено при участието на ЗАД [фирма] ЕИК[ЕИК], като помагач на В. академия [населено място]. ОСЪЖДА В. академия [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК] да заплати на адвокат Л. И. Н., адрес: [населено място] [улица], вх.Б, ет.1 сумата от 1 430лв./хиляда четиристотин и тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА