Решение № 3673/31.10.2018 ГД № 3673/31.10.2018 РС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 3673/31.10.2018 ГД № 3673/31.10.2018 РС Пловдив Гражданско дело № 3673/20.. г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Ищец: Ищцата твърди, че на 02.01.2016 г. паднала върху лявата си ръка, при което получила счупване на долния край на лъчевата кост. Загубила съзнание за кратко поради удар в главата. Била приета по спешност в ответната болница на същия ден около 22,00 часа, където й била поставена диагноза „***”. След преглед и анализиран резултат от рентгенография на китката, служител на лечебното заведение - д-р И. констатирал фрактура на ляв радиус. Предложил лечение чрез извършване на репозиция и поставяне на външен фиксатор, за които се налагало оперативно лечение и хоспитализация в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ. Ищцата получила уверение от лекаря, че поставянето му е съвременен метод за лечение на подобни травми, с гаранция за възстановяване и правилно зарастване на ръката 100 %. Изразила съгласие за извършване на предложената манипулация и закупила фиксатора за сумата от 1200 лева. На 03.01.2016 г. претърпяла оперативната интервенция. Престояла в болницата до 05.01.2016 г., когато според епикризата била изписана „с подобрение”. Дадени били препоръки да полива шпилките на фиксатора със спирт, да го носи 45 дни. Явила се на три контролни прегледа – на 11.01.2016 г., 22.01.2016 г. и 01.02.2016 г. На 12.02.2016 г. била приета по спешност в КОТ при УМБАЛ с оплаквания от болки и зачервяване около поставените пирони. След изследвания постъпила за втора операция /отново с пълна упойка/ за изваждане на фиксатора. Била изписана на 15.02.2016 г. „с подобрение”, каквото всъщност не било налице. Впоследствие провела два курса на физиотерапия и рехабилитация, но болките в ръката не отшумели. Функциите на крайника не били възстановени, движенията били ограничени, липсвала подвижност на пръстите, била намалена и хватателната способност. След проведена консултация с ортопед на 17.03.2016 г., бил установен видим оток в гривнената става, намалени обем на движенията и мускулната сила. Ищцата била насочена към нов курс за физиотерапия. Въпреки осъществяването му, болките не спрели и нормалното функциониране на ръката не било възстановено. Въпреки извършените допълнителни процедури, в т.ч. чрез електростимулация, значително подобрение не било постигнато. Ищцата продължавала да изпитва силни болки, като не можела да си служи пълноценно с ръката, която за нея била силова. Бързо настъпвала умора, а извършването на битови, ежедневни дейности били трудоемки. Анатомичните и физиологични проблеми водели и до психически дискомфорт, емоционална раздразнителност, напрежение в семейството и работата, намаляване на професионалните и социални контакти. Проведените - лечение и процедури, били свързани с време, разходи, неудобства и неприятни емоции. Прогнозата за възстановяване била неблагоприятна, т.к. била предложена нова оперативна намеса за отстраняване на проблема /поставяне на планки/. С оглед горното се поддържа, че ответникът следва да понесе отговорност за обезвреда. Неговите служители предоставили некачествена и неефективна медицинска услуга по см. на чл. 81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ в периода 02.01.2016 г. – 15.02.2016 г. Допуснали лекарска грешка при избора на метод за лечение – чрез поставяне на фиксатор, а впоследствие извършили ненадлежно и процедурата по поставянето му. В резултат - ищцата получила усложнения и деформация. Налице било виновно поведение на медицинските специалисти, които действали в разрез с утвърдените стандарти за качество на обслужването и ефективност на услугата, според чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добрата медицинска практика. Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психически, емоционален дискомфорт, стрес от преживените оперативни намеси, възлиза на сумата от 2000 лева, поради което претендира същата, както и обезщетение за имуществените вреди от 1200 лева – цена на фиксатора, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

Ответник: В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Ищцата била информирана за диагнозата, характера на заболяването, лечението, алтернативите и очакваните резултати, прогноза и рискове. Оспорва се твърдението д-р И. да е дал 100 % гаранции за зарастване на ръката, т. к. в подписаната декларация ищцата удостоверила с подписа си, че е наясно с невъзможността да й бъдат дадени пълни гаранции за резултатите от лечението. Невярно било и твърдението за избран неправилен метод за провеждането му. В случая – разместването на отделните фрагменти и състоянието на вътреставната фрактура, изисквали поставяне на фиксатора, който бил по-добрата алтернатива на гипсовата имобилизация. Преценката за прилагане на това лечение била взета с консилиум, обективирал решението си в протокол. Извършено било последващо наблюдение, като били положени всички необходими постоперативни грижи за правилно възстановяване, съответстващи на добрата медицинска практика. Извършената на 11.01.2016 г. контролна графия не показала анатомични изменения. При повторния прием на ищцата, фиксаторът бил отстранен след установяване на зарастване на фрактурата с калус и запазване на добро положение в нужния срок, което се доказвало от рентгенографиите. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на лекарите. Предвид наличието на информирано съгласие, рискът от настъпване на усложнения бил прехвърлен върху пациента. Ищцата била уведомена за обстоятелствата по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ . Описаните вреди се дължали на усложнения на фрактурата, които били следствие на фактори, различни от поведението на медиците и проведеното лечение, а именно – остеопороза, неспазване на препоръчания режим или външно въздействие върху травмата /нова травма, настъпила в периода след премахване на фиксатора/. Поведението на лекарите било в съответствие с утвърдените от науката и практиката, методи и технологии, стандарти в съответната област и основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност, качество. Противоправното деяние не можело да се изразява в липса на удовлетвореност на пациента или непостигане на крайния субективно желан резултат. Резултатите от рентгенографията от 17.03.2016 г. свидетелствали за рефрактура на базата на остеопороза или прилагане на външно силово въздействие /нова травма/. Следователно липсвала и причинно-следствена връзка между описаните действия на лекарите и вредите. Поради това, исковете били неоснователни. Този за имуществени вреди следвало да бъде отхвърлян и доколкото направените разходи за закупуване на фиксатора били следствие от претърпяната фрактура, като част от нейното лечение. За избора му, ищцата подписала декларация по см. на чл. 82бЧл. 82б. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. ЗЗ. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Предвид направеното в срок и основателно искане, с Определение № 6000/20.06.2017 г. /л.136/, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК 000694286. С Определение № 6958/17.07.2017 г. /л.167/, за съвместно разглеждане са приети обратни искове при условията на евентуалност. Те са с правна квалификация по чл. 208, вр. с чл. 249, т.3 КЗ /отм./ и чл. 405, вр. с чл. 469, ал.5, вр. с ал. 1 КЗ, вр. с чл. 189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ. Ищецът УМБАЛ твърди, че има валидно действаща и покриваща съответните рискове - „Задължителна застраховка професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, съгл. полица № ****, Общи условия, добавък № 1 и № 2/21.02.2015 г., както и такава от 12.02.2016 г., поради което при уважаване на главните искове се моли за осъждане на застрахователя да плати присъдените суми. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е подаден отговор и становище. Претенциите спрямо УМБАЛ се оспорват по основание и размер. Признава се наличието на застрахователно правоотношение по твърдените договори. Оспорва се да е допусната лекарска грешка. Диагностичните и лечебни процедури били извършени своевременно и компетентно, а оказаната помощ – адекватна и съответстваща на медицинските норми. Търсеното обезщетение за неимуществени вреди било завишено и не отговаряло на изискванията на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Моли се за отхвърляне на главните искове. Не се претендират разноски.

Мотиви: Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По главните искове по 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД: В тежест на ищцата е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., вр. с 45 ЗЗД – че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по отношение на лекарите, които са предписали и извършили твърдените – лечение и медицински интервенции; че е налице противоправно деяние – допусната лекарска грешка /некомпетентност/, изразяваща се в действие/бездействие на медицинските специалисти, които са предоставили некачествена услуга - неправилен избор на лечение на травмата на лявата ръка, чрез поставяне на външен фиксатор, респ. ненадлежно извършване на операцията по поставянето му, в резултат от които са причинени усложнения и деформация; претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт, както и имуществени такива – за закупуване на външен фиксатор, който не е бил необходим за осъществяване на лечението; пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи всички твърдения и възражения в отговора, включително, че оказаната медицинска помощ и извършени интервенции съответстват на медицинските наука и стандарти; че усложненията, както и невъзможността за пълно възстановяване, се дължат на други фактори /остеопороза, неспазване на препоръчания режим или външно въздействие върху травмата - нова травма, настъпила в периода след премахване на фиксатора/. При установяване на всички елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсените суми. Третото лице – помагач - следва да докаже своите възражения. При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за изцяло основателни, по следните съображения:

Съгласно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна, гаранционно - обезпечителна и за ангажирането й следва да се установи качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. Спор, че УМБАЛ има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по отношение на лекуващите лекари, осъществили медицинската помощ и интервенции в посочените периоди – няма. Освен този факт, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени и обстоятелствата, че: на 02.01.2016 г. ищцата е постъпила в ответната болница, поради фрактура на ляв горен крайник; предписано е лечение, чрез поставяне на външен фиксатор, за което е налице информирано съгласие; на 03.01.2016 г. е извършена оперативната интервенция; на 04.01.2016 г. фиксаторът е закупен от пациента за сумата от 1200 лева; ищцата е престояла в лечебното заведение до 05.01.2016 г.; на 12.02.2016 г. е постъпила отново в УМБАЛ, като е извършена втора операция за премахване на фиксатора; изписана е на 15.02.2016 г. /вж. Определение по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация ГПК № 8318/05.09.2017 г. – л.174-177/. Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писменни доказателства. Спорни се явяват въпросите – правилен ли е избраният метод на лечение; положена ли е дължимата професионална грижа за пълно установяване на проблема и разрешаването му по най – добрия за пациента начин; качествено и съобразено с медицинските стандарти и практика ли са осъществени интервенциите. На база доказателствената съвкупност, съдът приема отговора им за отрицателен.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която съдът кредитира изцяло като ясно, подробно и компетентно изготвена, а и неоспорена от страните. След анализ на медицинските документи, вещото лице е дало следните релевантни становища относно случилото се от фактическа и медицинска гледна точка – при приема на ищцата на 02.01.2016 г. е установено вътреставно счупване на долния край на лявата лъчева кост, с отразени придружаващи заболявания – ***, ***, ***, ***, **. Извършена е операция с поставяне на фиксатор. На 12.02.2016 г. постъпва с диагноза – ****, като след консултации, на тази дата същият е отстранен. Описан е гладък следоперативен период, изписана е на 15.02.2016 г. с подобрение. Последвали са множество прегледи от специалисти – ортопед и физиотерапевт, във връзка с неотшумяващи болки и дискомфорт, при които са констатирани – ограничени и болезнени движения на крайника, отслабен мускулен тонус и маса, затруднени дейности в ежедневието. Въпреки предписаните и извършени физиотерапии, в последващи прегледи от м. април 2016 г. е документиран - „все още ограничен обем на движенията, със слабо нарушение на циркулацията и видим оток с намалена мускулна маса, както и деформация с ъгъл отворен напред, вследствие на ненормално зарастване на фрактурата”. В амбулаторните листове от м. 09.2016 г. – м.12.2016 г. е описан – „ограничен обем на движенията, нарушена сетивност по хода на 1-2-3 пръсти”. След личния преглед на ищцата, експертът констатира - намалена сила на захват, изразено изместване на главичката на лакътната кост назад, която изпъква подкожно; изместване напред /воларно/ на долния край на костта. Има намаляване на разгъването в задна посока с 25 % в сравнение с другата ръка, макар и при запазени движения в гривнената става. Налице са болки при натиск и ротация в долната става между лъчева и лакътни кости, както и посттравматична артроза на радио – карпалната става. Дадено е становище, че – използването на външен фиксатор принципно е един от вариантите за лечение, при който се провежда неколкократен рентгенов контрол през целия период на действие. В медицинската документация обаче липсвали – 1. постоперативна снимка, от която да се направи извод какво е състоянието на счупването – добре ли е наместено; направена ли е точна репозиция и правилно ли е поставен фиксаторът и 2. такава след отстраняването му, която да даде информация дали правилно зараства счупена кост. Това не съответствало на стандартите по ортопедия и травматология и принципите за добра медицинска практика. Заявява, че възстановяването на увредения крайник е в пряка зависимост от добрата анатомична репозиция на костните фрагменти, адекватната имобилизация, качествената кинезитерапия и съдействието на пациента. Прави извод, че констатираните изменения и усложнения се дължат на настъпило разместване на фрагментите в ръката преди пълното срастване на фрактурата и неправилно такова в долния край на лявата лъчева кост. Разместването с около 20 градуса повече от анатомичната форма настъпило в периода след извършване на първоначалната операция до премахване на фиксатора на 12.02.2016 г. /така и устен доклад в о. с. з. на 25.09.2018 г. – л.320 гръб/. Относно състоянието на ищцата е заключено, че е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след инцидента за 6-7 дни и такива умерени по сила за около 1 година, след което постепенно затихващи. Изпитва болки и понастоящем при по – голямо и продължително натоварване на ръката, при влажно и студено време. Била е в отпуск по болест 114 дни. Дава прогноза за подобрение в по – голяма степен на функцията на крайника само след нова операция, чрез прерязване на лъчевата кост в областта на деформацията и възстановяване на анатомичната й форма, посредством фиксиране с метална плака, която трябва да бъде под кожата и стандартно струва около 2000 лева - 2300 лева /о.с.з. – л.321/. Тъй като пострадалата имала нарушена чувствителност, трябвало да се прецени дали е необходима и операция за възстановяване на средния нерв. На въпрос дали увредата може да доведе до по – тежки заболявания е отговорено, че може да настъпи следтравматична артроза на гривнената става, отслабване на мускулите на ръката с намаляване на силата и захвата й. При устния си доклад пред съда - вещото лице сочи, че поставеният фиксатор не дава външна стабилност, защото индиректно контролира костните фрагменти – поставени са игли и всичко в средата между тях има относителна стабилност, но не пълна. Категорично аргументира, че предвид наличието на болестно състояние – остеопороза, което е документирано като придружаващо заболяване при постъпването на 02.01.2016 г., избраният начин на лечение е неправилен. Остеопорозата била едно от противопоказанията за използване на външен фиксатор за заздравяване на този вид счупване, т.к. отслабената кост не гарантирала добра фиксация на костните игли на уреда. Поддържа, че при този пациент, не би избрал поставянето му като най – адекватен и целесъобразен метод за лечение. Следвало да се постави вътрешна фиксация с плака с винтове, както се извършвало 90 % от оперативното лечение на конкретния вид счупвания в Р. България. Допълва, че при операцията за отстраняване на фиксатора на 12.02.2016 г., наличното воларно изместване не е описано в медицинската документация, макар че би следвало да е отразено, т.к. има съществено значение. Заключението на експерта е пълно и всестранно изготвено. Подробните отговори и разяснения в о.с.з., дават основа за преценка на всички релевантни по делото факти относно елементите на състава по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Налице е противоправно деяние – допусната лекарска грешка, изразяваща се в предоставяне на некачествена услуга. Вещото лице обосновава, че избраният метод на лечение – чрез външен фиксатор, е неправилен и противопоказен за ищцата, т.к. е страдала от остеопороза - заболяване, свързано с отслабване на костната плътност, което се отрича от стандартите и специализираната литература като състояние, при което е допустимо лечение чрез него. По каква причина е предпочетен не става ясно, но в крайна сметка е довел до настъпилия за пациента вредоносен резултат. Здравният статус във връзка със заболяването е бил надлежно обективиран в медицинската документация, но не е съобразен. Според ВЛ разместването и неправилното срастване са настъпили в периода от извършване на първоначалната операция до премахване на външното тяло /в разрез с твърденията в ОИМ/. Този факт сам по себе си потвърждава извода, че избраният метод на лечение е некоректен. Целта на фиксатора е да укрепи и заздрави счупването, като способства за възстановяването, а не при наличието му да се стигне до неправилно срастване. Лечението би следвало да е така избрано, че да доведе до благоприятен изход за пациента, а не до усложнения и допълнително утежняване на състоянието му, както е в случая. Възраженията на ответника за - претърпяна доп. травма по време на носенето на фиксатора или след премахването му, както и неточно изпълнение на предписанията по поддръжка му, са опровергани и неоснователни. Не се установява причина от субективен характер за разместването в крайника, напротив – неточното заздравяване се дължи или на неправилно поставяне на фиксатора, или на физиологично – структурни изменения на ръката, настъпили вследствие на носенето му, които обаче, дори да се дължат на остеопорозата, всъщност са следствие на неправилно избрания метод за възстановяване целостта на счупената кост. И двете причини се коренят в поведението на лекуващите лекари, чиято преценка не е била точна и адекватна на възникналия проблем. Вярно е, че се касае за човешка дейност, което иманентно предполага възможността за грешки, които обаче рефлектират негативно върху телесния интегритет на друга личност. Медицинската наука се отличава с изключителна сложност и специфика, като вземаните решения от лекарите имат социално значима цел и пряко влияние върху живота и здравето на пациентите. Поради това и следва да бъдат формирани не схематично, а с повишено внимание, съобразяване на детайли и непрестанно спазване на правилата и стандартите при прилагане на съответните методи за лечение. В конкретния казус, пропуски по тези елементи се доказват и те са довели до влошеното здравословно състояние на ищцата. Болестта й е била налична и описана към момента на първоначален преглед, като е следвало да бъде отчетна, т.к. е противопоказна за избрания метод на лечение, поради по – високия риск от допълнителни усложнения. Това не е сторено, като вместо обяснение на повече възможни лечебни механизми, на В. е бил предложен само осъщественият, като „най – добър в съвременната травматология” - последното според показанията на св. И. /л.234 и л.236/, предложил лечението. Това становище се опровергава от експерта по СМЕ. Разместването, довело до неправилно срастване, е настъпило в рамките на приложение на външния фиксатор – от първоначалната операция до премахването му /СМЕ – л.309, т.6/, т.е. има неточност при лечебната дейност. Според експерта, то е било налично към втората операция на 12.02.2016 г. /т.3 – л. 308 СМЕ/, но не е описано в медицинската документация, макар да е следвало. Изложеното опровергава показанията на св. И., че счупването било изцяло зараснало и то в позицията, преди поставяне на фиксатора, без разместване. За пълнота следва да се има предвид, че свидетелските показания в частта, в която се защитават медицински изводи и се дават заключения по релевантни факти не се кредитират от съда, т.к. са недопустими - свидетелят се разпитва за факти /чл. 156, ал. 2Чл. 156. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани, както и необходимостта от видеоконференция за тяхното събиране. (2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му. (3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори. (4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата. Събиране на доказателства чрез видеоконференция ГПК/, а не за изводи. Последните се предоставят от специалист в съответната област, чиито знания и отговорност са ангажирани по делото, чрез СМЕ. Разместването е съществувало към датата на премахване на фиксатора, а предвид оплакванията на пациента, последвалите множество прегледи и физиотерапевтични процедури, болки и продължаващи физически страдания, е видно, че проблем съществува и не е отстранен своевременно. Последващи травматични увреди, прекомерно натоварване, неспазен режим и пр., които да се дължат на поведението на ищцата, не са доказани, а остеопорозата не може да се вмени в нейна вина, т.к. не е развита след операциите, а преди тях и е следвало да бъде отчетена като фактор от лекарите. Относно медицинските стандарти - съгласно чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Член 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество. Налага се изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ. В случая са приложими постановките на т.VI - „Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология” към Наредба № 21 от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология” /ДВ, бр. 75/27.08.2004 г.; отм. с ДВ бр. 94/25.11.2016 г./. Съобразно приобщените доказателства, съдът приема, че нарушени се явяват принципите на чл. 1, т.1.1. – сигурност; 1.2. – удовлетвореност на пациента; 1.4. – достатъчност на помощта и 1.5 – крайни резултати на здравното обслужване. В такъв смисъл е заключението на ВЛ по СМЕ /л.310-т.9/, тъй като липсват достатъчно снимки, за да се прецени дали е направена точна репозиция и правилно поставяне на фиксатора, както и дали правилно зараства счупената кост, като не е ясно дали са извършени назначените контролни прегледи и какво е установено при тях. Факт е, че такива документи и снимки не са представени своевременно /дори да съществуват/, а опитът за ангажиране на доп. доказателства в последното о.с.з., не може да постигне резултат, т.к. искането е преклудирано /условия по чл. 147Чл. 147. ⚖️ Практика (1) До приключване на съдебното дирене страните могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Събиране на доказателствата ГПК не са налице/. Доводите в писмената защита за противоречивост на СМЕ не се споделят, т.к. подобни възражения не бяха изтъкнати при приемането й в о.с.з., а и несъответствия – липсват. Експертът не е имал за задача да издирва и изследва документи и снимки, които не са били част от доказателствения материал по делото, нито да посещава лечебното заведение. Поради това и възраженията за „неположена професионална грижа” са едностранчиви, обслужват защитна теза и целят оправдаване на пропуск по попълване на доказателствената маса на самата страна, което не се възприема от съда. Липсва качество и достатъчност на помощта, тъй като предоставената не е довела до целения и обичаен резултат. Усложнението и следващите негативни последици не се дължат на поведение на пациента, а на фактори, които, реализирали се в съвкупност /болест – недооценена; метод – несъответен и недобър при конкретното състояние; прекратяване на лечението при все още наличен и неотстранен физически проблем/, са довели до нетипичното зарастване на костта и последвалите болки и страдания. Следователно, крайният резултат от здравното обслужване не е позитивен за нуждаещия се. Относно удовлетвореността на пациента – не се споделят възраженията в ОИМ. В случая, не става дума за каприз или безпочвени оплаквания от последния, а за интензивни по характер болки и страдания, които се дължат на оказаната мед. помощ. Твърдяното „подобрение” в състоянието всъщност не е налице, вкл. към момента. След като проблемът не е отстранен, което е било ясно към 12.02.2016 г., е следвало да бъдат предприети допълнителни мерки и предложено следващо лечение, което не е сторено, а В. е изписана като здрава. Ето защо и посочените принципи са нарушени. Що се касае до информираното съгласие. Такъв документ е подписан от ищцата, но същият не може да служи за заличаване отговорността от допуснати неточности при лечение. Той цели да обективира писмено съгласието на пациента с предстоящите мед. интервенции и уведомяване за евентуални усложнения, но сам по себе си не прехвърля отговорността за лекарски грешки върху пострадалия. Документът не се и ползва с твърдяната в отговора док. стойност, т.к. – първо, лекарят не е разяснил всички възможни методи за лечение при това счупване, а само „най – добрия” според него /разрез с ОИМ/, второ – ищцата не е била информирана изобщо за евентуални усложнения при него, предвид наличната остеопороза. Не се споделя становището за „комуто ползите – нему и рискът”, т.к. същият трябва да е разумен и най – вече предприет след пълна и цялостна преценка на всички фактори, които биха имали значение за оздравяването на пациента. Те не са отчетени, при което рискът от усложнения не е преминал върху ищцата. Поради изложеното, противоправното поведение и настъпилите като следствие вреди, се приемат за установени. Оперативната интервенция не е довела до целения благоприятен за пострадалата резултат. Негативните изменения се дължат на неточна медицинска преценка и приложено лечение. За настъпилите усложнения и деформация се дължи обезвреда. Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и заключението на СМЕ. Касае се за телесна увреда, която трайно и съществено е затруднила движението на крайника. Ищцата е търпяла силни болки непосредствено след инцидента, след което в рамките на около година – с умерен такъв, а понастоящем те не са изчезнали - изпитват се при натоварване, влажно и студено време. В. е била лишена от възможността да извършва свободно ежедневни дейности, да работи /114 дни болнични/, пише, домакинства и пр. Изпитан е значителен и продължителен във времето физически и психически дискомфорт. Вещото лице по СМЕ е категорично, че, за да се постигне възстановяване в по – голяма степен /не напълно/ - следва да се извърши нова операция с прерязване на костта и възстановяване на анатомичната й форма. Като възможно по – тежко заболяване е посочена следтравматична артроза на гривнената става, а също - отслабване на мускулите на ръката и намаляване силата на захват. Следва да се обърне особено внимание на факта на извършени две оперативни интервенции – при първата от които е имплантирано чуждо тяло в организма на пострадалия, а при втората – премахнато. Всичко това е съпътствано с болничен престой, прием на лекарствени медикаменти, пълни упойки, обезболяващи, притеснения, стрес, негативни емоционални изживявания и прочие. Необходими са били допълнителни посещения при медици, прегледи, както и процедури за рехабилитация. Въпреки тях възстановяване не е постигнато и не е ясно дали за в бъдеще ще бъде. Налице са били и редица битови неудобства - затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и самообслужване, постоянна необходимост от чужда помощ. Според св. В./*** на пострадалата/ - цялото изживяване, в т.ч. от самото начало при приемане в болничното заведение, последващите прегледи, операции, домашен престой, е било и все още е изключително травмиращо за ищцата. Не е могла да се движи, да се обслужва, поставеният фиксатор е изисквал непрестанна поддръжка – бил е закрепен за ръката в продължение на 40 дни. Макар показанията и възприятията на свидетеля да са плод и на емоционална привързаност, изнесените данни се приемат от съда, вкл. след съобразяване на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, предвид непосредствеността им, естеството на травмите и житейски обяснимите психически и емоционални последици от подобна ситуация. В частта относно физическото състояние, ежедневие, възможност и период за възстановяване, показанията се подкрепят и от СМЕ. Предвид характера на травматичните увреди, вида и местоположението им, съдът приема, че интензивни болки и страдания са били налице, както и затруднения при извършване на ежедневни дейности за продължителен период, за осъществяването на които ищцата е била подпомагана от свои близки. Увреден е крайник, който е жизнено необходим за осъществяване на пълноценен живот. Непрекъснатата чужда помощ, от която се е нуждаела във всяко отношение, са провокирали психо – емоционална нестабилност. Преживяла е множество стресови ситуации – не само при инцидента, но и вследствие на цялостния оздравителен процес /неприключил/, свързан с посещения в болница, операции, рехабилитация. Поради травмата, битът й е претърпял съществени промени в негативен план. Пълно възстановяване не се гарантира. С оглед горното, търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лева ще се присъди. Претенцията за имуществени вреди също следва да бъде уважена, тъй като е доказана по основание и размер. Извършването на разход от 1200 лева не е спорно. Същият не е бил необходим за правилното лечение и представлява вреда за страната, която следва да бъде овъзмездена. Исковете са основателни. Всички елементи от фактическите състави на претенциите са доказани, а възраженията на ответника – оборени. Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва като последица.

По обратните искове: С оглед уважаване на главните претенции, се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на обраните искове. Техните фактически състави също са налице. Между ответното лечебно заведение и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” има валидни договори за „Задължителна застраховка професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, съгл. полици № ***и № ***, Общи условия, добавък № 1 и № 2, сключени на 12.02.2015 г. и 12.02.2016 г., /така безспорни факти – Определението по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация ГПК/. Предвид периода на усложнението, действащи са и двете полици. В срока на покритието им е настъпило застрахователно събитие по см. на раздел I от ОУ, като в причинна връзка с него са настъпили твърдените от В. вреди – имуществени и неимуществени в търсения размер, които подлежат на обезщетяване. Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва до погасяването, при условие, че бъдат платени от УМБАЛ.

По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищцата на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК /л.319/ и доказателства за сторени такива в размер на: 132 лева – ДТ; 255 лева – депозит СМЕ /вкл. увеличен/ и 1080 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПЗС, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото. Разноските от общо 1467 лева ще се поставят в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК третото лице – помагач няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ответникът по обратния иск дължи разноски на УМБАЛ. Представени са доказателства за платена ДТ от 130 лева. Няма такива за плащане на адв. възнаграждение по банков път – съгл. т.2 на ДПЗС /л.52/. Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66 да плати на Д.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило в резултат на неправилно лечение на травма - вътреставно счупване на долния край на лъчева кост на лявата ръка на В., претърпяна на 02.01.2016 г.; 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупен външен фиксатор за предмишница, съгласно фактура № 1200042752/04.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното погасяване, както и общо 1467 лева /хиляда четиристотин шестдесет и седем лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5 да плати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, въз основа на сключени договори за „Задължителна застраховка професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, съгласно полици № ***и № ***, Общи условия, добавък № 1 и № 2, сключени на 12.02.2015 г. и 12.02.2016 г., следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило в резултат на неправилно лечение на травма - вътреставно счупване на долния край на лъчева кост на лявата ръка на Д.П.В., ЕГН **********, претърпяна на 02.01.2016 г.; 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупен от В. външен фиксатор за предмишница, съгласно фактура № 1200042752/04.01.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.05.2017 г. до окончателното погасяване, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 на Д.П.В., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5 да плати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66 сумата от 130 лева /сто и тридесет лева/ - разноски за държавна такса за обратните искове. Решението по главните искове е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК 000694286, като трето лице – помагач на страната на ответника УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405. Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Районен съдия : Михаела Боева при участието на секретаря Малина Петрова