Решение №17/06.03.2015 ГД №3174/2014 ВКС

Решение №17/06.03.2015 ГД №3174/2014 ВКС Гражданско дело № 3174/2014 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение въз основа на доказана причинна връзка.

С определение № 1140 от 13.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за сумата 26666,67 лева, предявен от М. М. Т. от [населено място], Софийска област против У.. „Пирогов”, [населено място].

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по процесуалноправния въпрос относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС и на основание чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по материалноправния въпрос за правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт.

По процесуалноправния въпрос относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия: Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133Чл. 133. ⚖️ Практика (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Раздел II. Съдебни заседания Видове заседания ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал.1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т.ч. възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за първи път пред въззивния съд – т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС.

Когато с отговора на исковата молба ответникът е посочил обстоятелствата, на които основава възражението си; когато е въвел твърдения, от които следва определено възражение, съдът е длъжен с доклада по делото да определи правната квалификация на възражението – чл. 146, ал.1, т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК. Ответникът не е длъжен да даде правната квалификация на твърдяните от него насрещни права и възражения. Когато той е въвел своевременно твърдения за насрещни права или за факти, осуетяващи възникване на претендираното от ищеца право; за факти опорочаващи правопроизводящия факт или погасяващи възникналото вече право или отговорността на ответника за него или за факти, отлагащи изискуемостта на вземането, то възражението е въведено своевременно, а определянето на точната му правна характеристика е задължение на първоинстанционния съд, докладващ делото.

Така, когато в отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесено за настъпване на вредите, то възражението за съпричиняване е заявено своевременно и съдът е длъжен да се произнесе по него. При проверка на правилността на първоинстанционното решение в рамките на правомощията му по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, въззивният съд е длъжен да съобрази всички своевременно въведени от ответника възражения, поддържани с въззивната жалба или с отговора по въззивната жалба, когато въззивното производство е по жалба на ищеца, чиито иск е отхвърлен. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по възраженията на ответника, независимо дали първоинстанционния съд е докладвал обстоятелства, от които те произтичат; дали е определил правната им квалификация и е разпределил доказателствената тежест, като в зависимост от допуснатото нарушение сам дава указания на страните за подлежащите на доказване факти и им предоставя възможност да посочат относимите доказателства (т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВК), а когато доказателствата по възраженията са събрани, се произнася по тях с решението по съществото на делото.

По материалноправния въпрос за правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт: Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и настъпилите за пострадалия вреди. П. поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност (при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на ответника деликвент), доколкото за вредата, причинена от неколцина те отговарят солидарно. Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на основание чл. 51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД.

В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищецът е син на М. М. Т., който е починал на 02.01.2011 г. вследствие перфорирала язва на дуоденума, язвена болест. На 01.01.2011 г. ищецът е придружил своя баща до болница „Н.И.П.” поради сериозни оплаквания от болки в корема. Извършен е бил преглед от лекар на болницата, който е поставил диагноза „субилеус” (непълна чревна проходимост) и е насочил болния към стандартните за тази диагноза изследвания. Обзорната рентгенова снимка не е дала патологична находка, поради което лекарят е преценил, че не е необходима хоспитализация и пациентът е бил освободен при назначено лечение с болкоуспокояващи медикаменти. През нощта в дома му състоянието му се е влошило, изпаднал е в безсъзнание и при постъпването му в У... „Н.И.П.” е била констатирана смъртта му.

Прието е, че при извършения по спешност преглед на пациента от персонала на ответното дружество са били допуснати нарушения на правилата на добрите медицински практики, в това число задължението на лекаря да се отнася с пациента с необходимото внимание и уважение при зачитане правата и достойнството му, както и за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ (чл. 81, ал.2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ), явяващи се в причинна връзка с настъпилата смърт, както и че ищецът е претърпял морални болки и страдания от внезапната смърт на своя баща, поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до предявения му размер от 80000 лева. Така определеното обезщетение е намалено с 2/3 поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който не е взел своевременно мерки за лечение на заболяването язвена болест и е допуснал сериозното му влошаване, затруднило диагностицирането при прегледа и допринесло за леталния изход, предвид което и на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на ищеца е присъдена сумата 26666,67 лева.

В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от М. М. Т. се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по възражение за съпричиняване, което не е било заявено от ответника в преклузивния срок за въвеждане на възражения; че изводът за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия е необоснован, противоречащ на житейската логика и без да почива на доказателствата по делото. Изложени са оплаквания и срещу определената степен на съпричиняване от страна на пострадалия, без да се отчита поведението на медицинските лица, които не са положили дължимата грижа и са отпратили пациента без да му окажат помощ, въвеждайки го в заблуждение относно сериозността на заболяването му.

В касационната жалба, постъпила от У.. [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за противоправност на извършените действия и бездействия от медицинския персонал на болницата, както и за наличие на причинно-следствена връзка между действията на медицинските лица и настъпилите за ищца вреди. Изложени са оплаквания, че не е отчетено съпричиняването от страна на ищеца, който не е положил дължимата грижа да се информира за здравето на своя баща и да представи информация на лекаря, извършил прегледа.

По основателността на касационните жалби срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Касационното оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се произнасяне на въззивния съд по възражение за съпричиняване, което не е било заявено от ответника в преклузивния срок е неоснователно. С отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения, че с действията си починалият и неговите близки са допринесли за настъпилата смърт; че не са взели своевременно всички мерки за оказване на адекватна медицинска помощ, които твърдения по своята правна същност съставляват възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и трети лица.

Първоинстанционният съд е приел, че отговорът не отговаря на изискванията на чл. 131, ал.2, т.2Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, тъй като не е посочено името на законния представител на ответника или на пълномощника му (недостатък, отстранен с писмено изявление от 04.07.2011 г. на процесуалния представител на ответника), поради което в нарушение на съдопроизводствените правила не е докладвал въведеното с отговора възражение. Съобразявайки въведените от ответника доводи с отговора на въззивната жалба, въззивния съд се е произнесъл законосъобразно по своевременно направеното възражение за съпричиняване, а с оглед събраните доказателства по възражението, законосъобразно е и произнасянето на съда с постановеното въззивно решение по съществото на делото.

Неоснователни са и касационните оплаквания срещу формираните в решението изводи за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия и определената степен на съпричиняването. Въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. съдебно-медицински експертизи и дадени подробни отговори от експерта на поставени му въпроси в съдебно заседание от 18.04.2013 г., съдът е формирал обоснования извод, че настъпилата смърт би могла да бъде предотвратена при положена от починалия грижа както по отношение на здравето му, така и при изчерпателно добросъвестно излагане при прегледа в У.. „Н.И.П.” на всички заболявания, здравни проблеми и оплаквания.

Изхождайки от приетите по делото експертните заключения, съдът обосновано е приел, че при причина за смъртта – перфорация и остра язва на дванадесетопръстника, починалият неизбежно е имал и предходни оплаквания, сочещи за язвена болест, която не е била лекувана, а оплакванията неглижирани; че за неизбежно явяващите се при язвена болест симптоми не е било съобщено при прегледа, въпреки, че тези сведения биха спомогнали за поставяне на точна диагноза. При доказателства, че заболяването на починалия М.Т. е протекло необичайно, което е попречило на точното му диагностициране, за което болният не е съдействал; че смъртният изход е резултат от нетипичното протичане на перфорацията на язвата и настъпилите усложнения на фона на придружаващите заболявания (захарна болест и сърдечни проблеми), както и че заболяването диабет определено е затруднило поставянето на диагнозата, изводът на съда за съпричиняване на вредата до размер на 2/3 е съобразен с доказателствата по делото.

Касационното оплакване, че не е отчетено съпричиняване от страна на ищеца, който не е положил дължимата грижа да се информира за здравето на своя баща и да представи информация на лекаря, извършил прегледа е неоснователно. По делото не е установено осъществено от ищеца противоправно поведение в причинна връзка с настъпилата смърт, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно, който правилен извод е формиран като краен резултат и в обжалваният съдебен акт.

Правилни са и формираните в решението изводи за противоправност на допуснатите бездействия от медицинския персонал на болницата, както и за наличие на причинно-следствена връзка между неточното изпълнение на задълженията на извършилия прегледа лекар и настъпилите за ищца вреди. По делото е установено, че ако пострадалият е бил хоспитализиран, то състоянието му е щяло да бъде проследено и да бъде опериран; че при неясната клинична картина е било редно пациентът да остане под наблюдение; че не са извършени кръвни изследвания, които макар и сами по себе си да не поставят точна диагноза, то биха насочили клиничното мислене на лекаря; че поставената работна диагноза „сибелиус” е изисквала приемането на пациента в болнично заведение и по-нататъшното му клинично, параклинично и инструментално проследяване. В този ред, отпращането на пациента в дома му с цел амбулаторното му проследяване се явява действие, явяващо се в причинно-следствена връзка с настъпилия летален край, съответно с настъпилите за ищеца неимуществени вреди от преживените морални страдания от смъртта на неговия баща.

Изводите на съда за допуснато от преглеждащия лекар нарушение на добрите медицински практики, изразяващо се в нарушение на правилата да се отнася с пациента с внимание и уважение, зачитайки правата и достойнството му са неправилни. По делото не е установено, че при прегледа тези правила на добрата медицинска практика са били нарушени; че преглеждащият лекар се е отнесъл към пациента грубо или незачитайки правата и достойнството му. Независимо от това, дори и това твърдяно от ищеца поведение да бе доказано, то между него и настъпилата за пациента смърт не е налице причинно-следствена връзка, поради което отговорността за вреда от деликт е изключена. Тези изводи на съда обаче не са се отразили на правилността на постановения съдебен акт с оглед формираните крайни изводи за основателност на иска за обезщетение поради наличие на противоправно поведение на лекар от ответната болница, настъпила за ищеца вреда и причинна връзка между тях.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като разноските пред настоящата инстанция останат за сметка на страните така, както са направени, воден от което и на основание чл. 293, ал. 1Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1676 от 29.07.2013 година по гр.д. № 3976/2012 г. година на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3174 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.