Решение №447/10.11.2014 ГД №683/2013 ОС София

Решение №447/10.11.2014 ГД №683/2013 ОС София Гражданско дело № 683/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1804/13.08.2013г. , с която са субективно активно съединени искове от Л.В.П. с ЕГН: и Р.И.Г. с ЕГН:, двете от гр.София, ж.к.”Люлин”,бл.22,вх.Б, ет.1,ап.5 против „М.б. за а. ле.- С.” ЕООД , ЕИК: -гр. С., ул.”С-” № 00, с правно основание чл.49 вр.чл.45,вр.чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД с цена 500 000 лв. и на осн.чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД с цена 116259.04лв. за периода от 20.05.2011г. до 22.08.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата в полза на първата ищца, и с цена 250 000лв. на осн.чл.49 вр.чл.45,чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , ведно с иск за мораторна лихва на осн. чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД с цена 58129.52лв. за периода 20.05.2011г.-22.08.2013г. ,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане-в полза на втората ищца; обективно кумулативно съединени с искове за имуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД с цена 31 390 лв. за периода 20.05.2011г.-26.07.201 Зг./сумата се претендира общо за двете ищци без уточнение в какви части/,ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане;ведно с иск за месечно обезщетение на осн.чл.124, ал.2Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска ГПК- по 500 лв. за всяка от ищците, компенсиращо нуждата от издръжка на първата ищца, ведно със сума, равна на минималната месечна заплата за страната,ведно със законната лихва, считано от края на всеки месец до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. Ищците твърдят, че при извършена на 20.05.2011г. предоперативна подготовка и увода на анестезия в ответната болница първата ищца изпаднала в клинична смърт поради сърдечен арест и след реанимацията настъпило трайно необратимо увреждане на здравето- състояние на будна кома- по вина на болничния екип, изразяваща се в недостатъчно и некачествено диагностициране, поради което била назначена неналожителна оперативна интервенция, невзети мерки за предотвратяване на рискови последици/неизвършен тест за анестезията/; неадекватни мерки за отстраняване на усложненията/липса на интубация, което допълнително увредило мозъка и забавяне на транспортирането до специализирана болница, като били нарушени медицинските стандарти по хирургия, утвърдени с Наредба № 20/23.06.201 Ог. и медицинските стандарти по анестезиология, утвърдени с наредба № 10/04.03.2010г. на M3, както и чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и чл.46Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и сл. от Закона за здравното осигуряване. Около месец преди инцидента П. се консултирала във ВМА поради болки в коремната област и категорично била отхвърлена диагнозата апендицит.

През нощта срещу 20 май получила силни болки и д-р Т. от ответната болница веднага я приела за операция с обяснението, че състоянието е спешно, особено предвид предстоящите почивни дни, когато можело да настъпи спукване на апендикса и перитонит. По време на увода за анестезия от д-р А. получила гърчове и изпаднала в клинична смърт в 12.50 ч. като сърдечната дейност била възстановена в 12.53ч., но гърчовете продължили до 17ч. По спешност била транспортирана в УМБАЛ”Св.Анна” АД-С., където постъпила в 17.20ч. но въпреки проведеното лечение изпаднала в състояние на будна кома, което продължава и досега. В етапната епикриза били вписани неверни данни: че била направена ехография на коремни органи, че имала стара травма на главата и други тревожни разстройства. В действителност П. приемала по 0.5 мг Ривотрил поради стреса от предстояща защита на докторантура, а Деанксит изобщо не вземала, въпреки , че й бил предписан. В деня на операцията не била взела медикаменти. В продължение на три часа не дали сведения на близките й., след което се оказало, че в болницата нямат линейки, поради което извикали линейка от Г. След консултация с проф.К. се установило, че поради хипоксемия, довела до хипоксия/липса на кислород\ в ЦНС и особено на мезенцефалона, П. е изпаднала в състояние, наподобяващо будна кома. Ядрено-магнитният резонанс показвал масивно кортикално инферциране вследствие хипоксемия. При изписването и на 15.09.2011г. окончателната диагноза била ”епилептичен статус; състояние след клинична смърт, извършена кардиопулмонална ресусцитация, хронично вегетативно състояние.

От 20.05.2011г. до 28.06.2011г. била на апаратна вентилация и на 26.05.2011г. била трахеостомирана. Интензивното лечение продължило 60 дни, след което минала на спонтано дишане през грахеостомна канюла и хранене през стомашна сонда. Поради безпомощното й състоянието се налага ежедневно полагане на грижи, 24-часово наблюдение и аспирация. Призната й е 100% нетрудоспособност с право на чужда помощ с ЕР № 1803 от 142/ 16.09.2011г. на ТЕЛК. Опитите да се осигури лечение в чужбина се оказали неуспешни, държавата също не можела да осигури палиативни грижи. Физическите страдания на П. поради контрактури в крайниците и спазми на челюстите при рехабилитация и хранене, както и моралните страдания но майката, наблюдаваща детето си в това състояние и без надежда за подобрението му били безпределни.Впоследствие получила хидроцефалия и се наложила операция на 13.02.2013г. Получавала чести и болезнени инфекции поради катетризация и хранене със сонда. Майката била лишена от възможност да работи поради ангажимента с на болната си дъщеря; за престоя от пет месеца в „Специализирана болница за рехабилитация”- Банкя” АД с такса 1500 лв. месечно, лекарството Дебромил, което било купено извън страната за 3100лв., за услуга- рехабилитация до м.май 2012г. по 360 лв. месечно и до м. май 2013г,- 240 лв. месечно/ общо 720 лв./, 7300лв. за храна, както и всички други разходи до момента възлизали на 30 000лв., от които разполагали с фактури за 15950.32лв. Пенсията от 121.70лв. с добавка за придружител 70 лв. били недостатъчни за неотложните й нужди- 370.91лв. месечно , и отделно лекарства и консумативи на стойност повече от 150 лв. месечно. Ответникът е депозирал писмен отговор в законния срок, с който оспорва исковете за имуществени вреди за бъдеще време като недопустими/поради липса на безспорна ликвидност и поради липса на установено по съдебен ред задължение на майката за издръжка/, както и всички искове относно тяхната основателност. Не спори, че на посочената дата екипът е извършил подготовка за отстраняване на апендикса на П. , при което са настъпили усложнения, описани в епикризата, но твърди, че участниците в екипа д-р Т. и д-р А. не са извършили никакви нарушения и са спазили изискванията на ЗЛЗ, Наредба № 20, Наредба № 10 и всички медицински стандарти по анестезия и интензивно лечение. Отстраняването на апендикс изисквало апаратура, оборудване и специалисти, с които ответната болница разполагала. П. укрила обстоятелството,че приемала Деанксит, както и точната доза на Ривотрил, че имала многосранни прояви на алергия и”други факти”. Била предадена на линейката в състояние на мозъчна активност, контактна и със стабилни жизнени показатели.

Не оспорва, че д-р А., д-р Т. и сестра Т. са били в екипа и иска да бъдат конституирани на осн.чл.219, ал.1Чл. 219. ⚖️ Практика (7) (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.) ЗЗД като трети лица-помагачи. Пациентката постъпила с типични симптоми на остър апендицит и били извършени всички спешни параклинични изследвания; възможно било апенидицитът да е бил излекуван от приетите впоследствие антибиотици, при това в ехографско изследване на коремната област в УМБАЛ”Св.АННА” имало подобна находка; тестът за алергия в конкретния случай не бил задължителен поради липса на предварителни данни за риск, а съобщената невро-вегетативна дистония във връзка с приема на Ривотрил не съставлявала оперативен риск. Анестезиологът е провел интервю и предупредил ищцата за възможните ефекти и усложнения от упойката и П. изразила своята информираност с писмено съгласие в съответния формуляр. Както отбелязал проф. К. като национален консултант по анестезиология, реанимационните мероприятия били проведени в пълен обем и са довели до възстановяване на сърдечната дейност. Транспортирането в УМБАЛ”Св.Анна” не било забавено, тъй като преди стабилизиране на жизнените функции на пациентката щяло да бъде рисковано. Болната била интубирана с подаване на 100% кислород при увода в анестезията и при всички последващи манипулации.Осигурена била линейка от Г., тъй като била реанимобил, с какъвто болницата в С. не разполагала, и д-р А. придружил болната, носейки етапната епикриза. Липсвали данни за хипоксия, това било лично мнение на проф. К., а ЯМР от 13.07.2011г. посочвал вероятност и то при достатъчно дълга хипоксия от хемодинамични смущения.

Данните за кислородната сатурация в анестезиологичния лист изключвали хипоксемия, а в УМБАЛ”Св.Анна” била приета с бледорозова кожа и лигавици, т.е. без данни за кислородна недостатъчност. По отношение на имуществените вреди- те не били доказани, а средствата произхождали от дарения.Имуществените и неимуществените вреди за втората ищца не били преки по смисъла на чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД.Операцията за хидроцефалия нямала пряка връзка с манипулациите в ответната болница.Състоянието не било необратимо, което се доказвало от факта, че била призната нетрудоспособност за тригодишен срок, а не пожизнено. Оспорват се писмени доказателства, представляващи мнения на специалисти, както и епикризата от 15.09.2011г. на УМБАЛ”Св.Анна” ЕАД относно отразяването, че д-р А. е използвал за упойка Диприван. Счита, че експертизата следва да бъде разширена с още двама специалисти- клиничен алерголог и клиничен фармаколог, като поставя допълнителни въпроси. Противопоставят се на разпита на роднините на П., тъй като имуществените вреди се доказвали с писмени доказателства и лицата били извън линейката. Липсвали данни за относимост на фактурите към нуждите на П., както и фактури, които се осребряват от Медидом АД. Свидетелите д-р Й. и д-р Т. не следвало да бъдат разпитвани,а следвало да депозират издадените от тях амбулаторни листове.Отрича да разполага с решение по административно дело във връзка с този случай, тъй като не бил страна по такова. Иска съдебни удостоверения с оглед снабдяване с данни за сумите по дарителски сметки и за установяване дали е получен безплатно декубитален дюшек и многофункционална количка; иска съдебно удостоверение за снабдяване с данни от работодателя на първата ищца за ползваните отпуски по болест, от ЦПЗ ”Проф.Шипковенски” и СБАЛ”Св.Наум” с оглед регистриране на психични и поведенчески разстройства преди инцидента, от БТ- гр.С. за установяване дали втората ищца е регистрирана като безработна, от РКЦ- Софийска област за установяване дали е изискан на 20.05.2011г. реанимобили и в колко часа е изпълнена поръчката. Иска се евентуално спиране на делото след проверка на резултатите по ДП № 17/2011г. на Окръжен следствен отдел при окръжна прокуратура. Съдът намира исковете процесуално допустими, тъй като възраженията на ответника касаят въпроси по съществото на спора. Конституирани са като трети лица- помагачи на ответника тримата участници в екипа: д-р И.Е.Т., д- р П.К.А. и сестра Б.Д.Т. Третото лице- помагач д-р И.Е.Т. оспорва исковете с довода, че първата ответница изобщо не изпитвала физически болки и психични страдания поради т.н. „вегетативно състояние”, а втората ответница по закон нямала право на обезщетение за увреждане на близък. Третите лица-помагачи д-р П.К.А. и сестра Б.Т. оспорва исковете с аргументи, подобни на изтъкнатите от ответника. С оглед фокусиране върху кръга от относими и релевантни факти и аргументи в конкретния случай е необходимо да се вземат предвид следните правни положения : Ангажирането на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД изисква извършването на деликт по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от лица, на които ответникът е възложил работа по трудов или граждански договор и е осъществявал надзор при изпълнението й. Деликтът представлява действие или бездействие в нарушение на законоустановени правила. Съществуват изключващи противоправността основания: крайна необходимост, задържане за предаване органите на властта, правно овластяване по сделка , акт на властнически орган/съдебно решение,административен акт, действие на съдия-изпълнител и пр./ Информираното съгласие на пациента да бъде опериран или да му се приложат сложни методи за диагностициране на болестта, които засягат неговия телесен интегритет, давано на осн.чл.90, ал.1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. от Закона за здравето, не попада в категорията на изключващите противоправността основания, тъй като първите предполагат целенасочен увреждащ резултат с оглед на приоритетни обществени интереси.

По своята същност съгласието на пациента е не да бъде увреден, а да бъде лекуван, т.е. насочено е не към отрицателен, а към положителен резултат.Липсва валидно съгласие ако намесата на лекаря е била прекалена, ако е била извън допустимите граници или ако лекарят е допуснал медицинска грешка. Съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове от лекарската интервенция,обхваща всички нейни последици и означава действие на собствен риск, но не означава акцептиране на лекарска грешка и нейните вредоносни последици.Подлежи на установяване дали пациентът би дал съгласието си, ако е бил действително, а не формално информиран. Съгласно чл.31, ал.1,т.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. от Закона за здравето /33/болните имат право да бъдат информирани за характера на заболяването , методите и средствата за лечение и рехабилитация. Съгласно чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.,т.З от Закона за здравето болните имат право да бъдат изследвани и лекувани чрез прилагане на подходящи методи и средства,разрешени в страната. Нарушението на тези права от лекаря представлява деликт по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД като нарушението на чл.31, ал.1,т.1Чл. 31. ⚖️ Практика (5) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. води във всички случаи до нарушение и на чл.90, ал.2 33, тъй като даденото съгласие на пациента не е информирано. Съгласно чл.ЮОа, ал.5 от Закона за здравето/33/ не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. Според дефинитивната разпоредба на чл.99, ал.2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Необоснованото диагностициране на състоянието като спешно без да са извършени необходимите изследвания консумира нарушение по чл.99, ал.2 33. Необходима е пряка каузална връзка между деликта и реално претърпените вреди. В тежест на ищеца/пострадалия/ е да докаже консумирането на деликт при извършване на работа, възложена от ответника, настъпването на реалните имуществени и неимуществени вреди и тяхната тежест и пряка каузална връзка между деликта и настъпилите вреди. Всяко явление е резултат от множество каузални фактори, но правно релевантната причинна връзка касае противоправно деяние, представляващо това условие, което с иманентна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице,т.е.деянието трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила и която закономерно произтича от деянието, а не е негово случайно следствие. Каузалната връзка при деликтната отговорност е адекватна причинна връзка- действието или бездействието представлява адекватна причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила. Преди да стане факт, следствието съществува като вероятност, т.е. съществува в потенциално състояние.Каузална връзка имат не само действията, които непосредствено причиняват резултата,но и тези, които създават реална възможност за осъществяването му.За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се установи дали те създават конкретна, реална възможност за това. Пострадалият съпричинява вредата по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента опасност в действителност. Съпричиняване е налице, когато пострадалият е създал специален, превишаващ определените норми риск и този риск се е реализирал посредством извършен от друго лице деликт. Без значение е дали действията на пострадалия са правомерни и дали са в рамките на неговия контрол. Съгласно чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД вината на делинквента се предполага като в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.

Според действащото национално законодателство и съдебна практика не подлежат на репариране т.н. „шокови” или „рикошетни” вреди-неблагоприятни последици за трети лица по отношение на пострадалия от деликта/напр. финансови разходи и душевни страдания на близки на пострадалия/. От една страна чл.45, ал.1 въвежда т.н. „генерална клауза”за задължение на всеки да поправи вредите, които е причинил всекиму, но от друга страна принципът на интегрално обезщетяване е ограничен от критерия”преки и непосредствени”в чл.51, ал.1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Липсва регламентация на Европейския съюз,визираща противоречие с националното право в този пункт и задължаваща пряко прилагане. Следва да се отбележи, че нормите, уреждащи различни хипотези , свързани със засягане блага на трети лица, са подчинени на вътрешна логика, базирана на традиционните ценности и добрите нрави.Претенция за имуществени вреди на близък на пострадалия поради необходимост да се грижи за него и да го издържа не може да бъде уважена предвид семейно-правното задължение за издръжка на нетрудоспособен пълнолетен по чл. 13 9,140 и 141 от СК. Аргумент в този смисъл може да бъде извлечен и от разпоредбата на чл.55, ал.2Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД , според която не може да иска връщане на даденото този, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Близките на пострадалия имат право на обезщетение за неимуществени вреди само в случаите, когато настъпи смърт вследствие увреждането.Смъртта на пострадалия е правопораждащ юридически факт и обезщетението е за преки, а не косвени вреди.Това е така, защото загубата на близък човек е лишаване от лично благо, причиняващо страдание, различно по моралната си оценка от мъчителните емоции , свързани със състрадание приживе.В основата на разбирането за липса на еквивалентност между обезщетението поради смърт на близък и поради съпреживяване на страданията му е залегнала не емпирична психологическа оценка, която би била субективна, а традиционната универсална система на морални ценности, която приема човешкия живот като уникален и незаменим. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите, когато пострадалият не е изживял телесни болки и душевни страдания с ясно съзнание и не може да чувства никаква болка, нито да осмисли състоянието си- поради обезболяващи средства или поради промени в централната и периферна нервна система, при които не може да преживява отрицателни емоции и усещания. Обратното твърдение е във фундаментално противоречие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания /физически, интелектуални и сетивни/ и хуманистичните постижения на цивилизацията в концепцията за ценността на човешката личност. Традиционното европейско разбиране е, че смисълът и ценността на човешкото съществуване не се свеждат до липсата на страдание, а включват възможности за радост, творчество, усъвършенстване на способностите, удовлетворение от постиженията, принос към обществото и най-вече човешко общуване.

Според константната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към момента на постановяване на решението в зависимост от действително настъпилите вреди. Разпоредбата на чл.51,ал.1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди., изр.второ ЗЗД допуска възможност за периодическо престиране на обезщетение. В съдебната практика съществуват решения за присъждане на обезщетения във вид на периодични плащания за бъдещи имуществени вреди поради нетрудоспособност вследствие на трудова злополука, но отношенията пациент- лекар имат различно икономическо и етично значение в сравнение с правоотношенията между работник и работодател, касаят сферата на социалните услуги , а нямат за основен предмет реализиране на печалба, поради което не е социално оправдано лекарят, респ. здравното заведение да носи имуществена отговорност в същия обем като икономическите субекти, осъществяващи чисто търговска дейност.Набавянето на средства за живот за нетрудоспособните граждани е преди всичко задължение на държавата чрез ресора на социалното и пенсионното осигуряване.Обратното би означавало нерационално разместване на отговорности при разходване на обществени средства и отклоняването им в ущърб на други групи от граждани, в частност нуждаещите се от здравни услуги.Ето защо законодателят не е предвидил специална хипотеза за дължимо от делинквента периодично обезщетение, обусловено от месечната сума за издръжка и от MP3 на страната.Периодично обезщетение по чл.51, ал.1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. изр.второ ЗЗД може да се присъди само ако стойността на престациите е определена и безспорна, т.е. размерът на щетите е предварително установен.В случая не е известно какви суми ще постъпват за лечение от други източници и дали състоянието на ответницата няма да изисква различни разходи. Разпоредбата на чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.,ал.З ЗЗД относно т.н.”ексцес”,предвиждаща промяна на обезщетението вследствие промяна на работоспособността, касае само обезщетения за изгубена работоспособност,въведена като изключение от правилото, докато обезщетението за имуществени вреди вследствие лекарска грешка касае разходите за лечение и рехабилитация и не може по аналогия да се прилага специалната норма на чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди., ал.З ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди изразът „по справедливост”предполага балансиране на различни величини- тежестта на конкретното увреждане, тежестта и броя на правонарушенията, формата и тежестта на вината/умисъл, груба небрежност , небрежност/. II.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: От писмо изх.№ 07-01-51/19.11.2013г. на НЗОК се установява, че за периода от 01.01.2005г. до 20.05.2011г. няма данни за хоспитализации; отчетени са 71 амбулаторни прегледи по клинични пътеки за Л.В.П., от които при д-р Й. и личния лекар д-р Т. с една и съща диагноза/С90 по МКБ10- Международна класификация на болестите X ревизия, изд. на НЦКИЧ-Център за сътрудничество със СЗО/ - шест броя през 2011г./22.02,24.02,30.03.,10.05/; през 2007г.-три ; през 2008г,- 13;през 2009-шест при д-р Т.; през 2010- пет при д-р Т. и едно при д-р Й. Общопрактикуващият лекар д-р Д.Т. е депозирала на 11.07.2014г. 37 бр. амбулаторни листове за прегледи на Л.П. за периода от 02.02.2006г. до 18.05.2011г., от които с диагноза G90/ разстройства на вегетативната/автономната/ нервна система са 24 броя. Като симптоми са посочени ”видимо емоционално лабилна, напрегнатост, безпокойство, безсъние, раздразнителност, чувство на страх и плачливост”. На 14.01.2008г. е предписан Деанксит; на 20.11.2008г. е предписан Ривотрил; на 13.01.2009г. са предписани Ривотрил и Деанксит без уточняване на дозата; на 19.06.2009г. е предписан Ривотрил без уточнение на дозата; на 17.08.2009г. е предписан Деанксит; на 25.09.2009г. е предписана 1 опаковка Ривотрил; на 05.01.2010 г. е предписан Ривторил /”2по 1”/; на 22.04.2010г. е предписан Ривотрил без уточнение на дозата; на 23.12.2010г. е предписан Ривотрил без уточняване на дозата;на 04.01.2011г. е предписан Ривотрил без уточняване на дозата; на 24.02.2011г. е предписан Ривотрил без уточняване на дозата. Липсват данни за травми на главата , припадъци или други симптоми на епилепсия. През месеца, предшестващ процесното увреждане, П. е посетила д-р Т. два пъти/ на 10.05. и на 18.05.- т.е. три дни преди интервенцията в ответната болница/ с диагнози според амб. лист № 017768 и 016404-хроничен тубулоинтестрстициален нефрит, салпингит и оофорит, поради което е насочена за консултации с нефролог и акушер-гинеколог. Отразени са оплаквания: кашлица, хрема, повишена температура,често уриниране,парене, обилно бяло течение, болки ниско в корема, нередовна менструация, напрегнатост, безпокойство,безсъние, раздразнителност, чувство на страх и плачливост”.Няма данни по делото, че П. се е консултирала със специалисти по нефрология и АГ и че е провела адекватно лечение. На 09.11.2009г. е поставена диагноза „уртикария” с оплаквания за сърбящ обрив по тялото и са предписани лекарства против алергия: Урбазон,Кларитин, калций с вит.С; на 22.12.20 Юг. е поставена диагноза”други дерматити”с оплаквания от сърбеж и ивици по кожата вследствие носене на дънки;на 04.01.2011г. е поставена диагноза”други дерматити”с оплаквания за обрив по тялото, сърбеж, зачервяване и е предписано лекарство против алергия /Кларитин/.

Първоначално представените копия от амбулаторните листове са оспорени от ищците, тъй като не носят подписа на Л.П. Впоследствие д-р Т. е депозирала подписани екземпляри от електронното досие, които съдът приема за достоверни доказателства. Свидетелката д-р Л.Й.- невролог на свободна практика в С.- установява, че през 2007г., 2008, 2009 и 2011г. П. се е консултирала в кабинета и поради оплаквания от напрегнатост, страх, безпокойство, безсъние и прилошаване,’’страх от прилошаване” опасения от болести и други опасения, вегетативни оплаквания: сърцебиене, световъртеж, главоболие, еднократно повишаване на кръвното налягане, изпотяване, изтръпване на ръцете. Споделяла,че има лични проблеми. Св. д-р Й. твърди,че поставила диагноза „нервно вегетативна дистония”, тъй като била ”най- близка на посочените в таблицата, определена в програмата”. П. не е споделяла опасения, свързани с болка, нито преживяна травма на главата. Не е имала симптоми на епилепсия и гърчове.Д-р Й. и предписвала ”Ривотрил” два пъти дневно по 0.5мг с уговорка при недостатъчен ефект да увеличава дозата вечер или при вълнения през деня -допълнително четвърт или половин таблетка. Лекарството й действало добре, за разлика от „Тиоридазин”, който пила без ефект.За стабилизиране на състоянието й трябвало да се поддържа приема за период от шест месеца. На 04 февруари 2011г. й предписала „Тиоридазин”, на 22.02.- Ривотрил” и „Деанксит”, на 30 март- два пъти по една таблетка 0.5 мг „Ривотрил” и „Деанксит”.

При тези данни съдът приема, че П. продължително, особено през месеците и дните, предшестващи тежкия инцидент, е имала нервно-вегетативни оплаквания, съпроводени с тревожност, и е приемала „Ривотрил” /медикамент, който освен за епилепсия се предписва за паническо разстройство и генерализирана тревожност, но тези болести се диагностицират от психиатър/. Не е консултирана с психиатър с оглед на диференциална диагноза при сходна симптоматика -F45 по МКБ- X -„Соматоформни разстройства”, със следните диагностични описания : упорити оплаквания от телесни симптоми,въпреки уверения на лекарите, че не са телесно обусловени, дори когато симптомите показват близка връзка с неприятни житейски събития, при което пациентът се съпротивлява на евентуална психологична причинност, дори при очевидни симптоми на тревожност, и се подлага на множество изследвания и безполезни операции, най-често свързани с гастроентерални смущения, включително болка и абнормни кожни усещания /сърбеж, обриви/-заболяване, често срещано при млади жени и свързано със зависимост и злоупотреба със седативи и аналгетици .Алтернативно-ако се приеме,че оплакванията не са били с психосоматичен произход, а болките в корема са представлявали симптоми на гинекологично или нефрологично заболяване, то пострадалата не е предприела адекватно лечение - не е доказано да е консултирана със специалисти, както е било препоръчано от общопрактикуващия лекар. От писмо рег.№ 4754/05.06.2014г.на Военно-медицинска академия-София, се установява, че П. е била прегледана в спешен хирургичен кабинет на диагностично-операционен преглед на ВМА на 19.05.2014г. под амб. № 3335 и от книгата за регистрации е видно, че е била прегледана от д-р Г., който предписал Бусколизин и Папаверин, т.е. не е преценил случая като спешен.От приложената към медицинскат документация в УМБАЛ ”Царица Йоанна” обменна карта с резултат от ехография с печат на д-р Г. се установява,че при прегледа на 19.05.2011г. „няма данни за ОХК/остър хирургичен корем/ като диагнозата е „колика абдоминита”- болки в корема. При приемането и в УМБАЛ ”Св.Анна” според анамнезата от 20.05.2011г. „ корем мек и неболезнен”;”не се скенира СПГ в коремната кухина”.На 26.05.2011г. консилиумът констатира „корем мек, без данни за ОХК”; консилиумът от 18.08.2011г. констатира”без данни за хирургично заболяване”. На 01.06.2011г. е отбелязано”няма промени в коремния статус, без данни за ОХК. Изследването КАТ на абдомен от 22.05.2011г. е с резултат” без данни за СИТ”. Според изготвената на 01.07.2014г. в МБАЛ”Н.А.Пирогов” епикриза И3№ 22382 е установен „корем-меки стени,палпаторно неболезнен”. Съвкупността от тези доказателства категорично и непротиворечиво налага извода,че на 20.05.2011г. Л.П. не е имала обективни данни за остро възпаление на апендикса, налагащо спешна операция за отстраняването му.

Допуснатата по искане на ищците хирургична експертиза не е извършена поради отказ на седем вещи лица- водещи специалисти в страната по коремна хирургия- да извършат експертизата. Не се спори между страните, че около месец преди инцидента П. се е консултирала в болниците „Пирогов” и ВМА поради коремни болки и при прегледите категорично е било отречено възпаление на апендикса; през нощта на 19 срещу 20 май 2011г. получила силни коремни болки, обадила се в МБАЛ-С. и д-р Т. /ординатор хирургично отделение според приложеното допълнително споразумение към трудов договор/ я е приела за операция - отстраняване на апендикс. Според история на заболяването № 1497/2011г. е приета в 11.20ч. с анамнеза, снета по данни на болната: силни болки в дясната коремна половина, гадене, неразположение, болки от 3-4 дни, които същата сутрин се засилили. Отбелязано е, че приема „Ривотрил” по 1/2 таблетка поради придружаващо заболяване „нервно- вегетативна дистония”, поставена е диагноза „остър апендицит”; не са проведени изследвания преди операцията, с изключение на кръвна картина и консултация с кардиолог, при които е установено, че левкоцитите са в биологична норма. В предоперативната епикриза е отбелязана нервно-вегетативната дистония, но не е отчетен оперативен риск. От листа за предоперативна анестезиологична консултация е видно, че пациентката е отговорила отрицателно на всички въпроси, включително за алергия към храни, прах, полени и лекарства, и е посочила приема на „Ривотрил” в момента; д-р А. е докладвал, че няма противопоказания за обща анестезия ; пациентката е подписала, че е съгласна да бъде оперирана и са й били обяснени всички рискове от анестезията. По време на увода в анестезия от д-р А./анестезиолог по депозирания трудов договор № 98/2011г./в 12.45ч. получила бронхоспазъм, в 12.50ч. епилептичен гърч гран мал и кардиак арест, и изпаднала в клинична смърт. В 12.53ч. сърдечната дейност се възстановила и след активна реанимация е изведена от клиничната смърт, но гърчовете продължили до 17ч. Използвани са””Дормикум”, Тиопентал” 300 мг,”Листенон” ЮОмг, за овладяване на брохоспазъма - Солумедрол 250мг и за реанимация-Адреналин, „Урбазон” и натриеви бикарбоници./ в анамнезата от УМБАЛ”Св.Анна” погрешно е посочено, че анестезията в С. е била с „Диприван”- самият д-р А. дава обяснения на 25.05.2011г., приложени в документацията на УМБАЛ”Св.Анна”, че е анестезирал с Тиопентал/. От писмо на M3- Център за спешна медицинска помощ Софийска област № 3502/31.10.13г. се установява, че на 20.05.2011г. в 15.20 ч. е регистрирано искане за спешен транспорт на пациентката Л.П. от МБАЛ-С. до МБАЛ”Св.Анна” С., в 15.21ч. от ФСМП-Г. е потеглил санитарен автомобил за С. и в 17.20ч. болната е приета в УМБАЛ”Св.Анна”. При извършената проверка на ИГ”Медицински одит” е издадено наказателно постановление №НП27-169/05.08.2011г., приложено по НАХД 207/11г. на РС-Своге, с което е установено, че д-р А. е извършил следните нарушения по време на инцидента с П.: не извършил мониториране на пулс и ЕКГ, на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, телесна температура и на обем диуреза- т.е по време на транспортирането не е отразил в медицинската документация посочените параметри в нарушение на раздел III Б от Наредба № 10/04.03.20Юг. на M3. Вещото лице, изготвило анестезиологично - реанимационната експертиза проф.д- р К. началник на КАИЛ при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” -национален консултант по анестезиология и интензивно лечение- установява, че „Тиопентал” не е най-добрият избор на анестезия-„Диприван”е бил за предпочитане като най-щадяща анестезия,въпреки че по принцип всички анестетици могат да доведат до нежелателни лекарствени реакции.””Тиопентал” има противогърчов ефект, но води до бронхоспазми, задълбочава и усилва ефекта на „Ривотрил” и „Дормикум”. Листенон” и „Ардуан” спомагат за поставяне на болния на апаратно дишане, т.е. за интубиране- релаксанти на за отпускане на гласните връзки с цел поставяне на тръбата и без тях не може да се извърши операцията, приложението им е задължително независимо от вида на основния анестетик. В случая се цели да се достигне до апнея/отпускане на гласните връзки” и апнеята не е „нежелателна” лекарствена реакция.”Фентанил” се използва поради изключително силния обезболяваща ефект в сравнение с „Тиопентал” и „Диприван”. Според данните в медицинската документация проведените реанимационни мероприятия са в пълен обем и в.л. проф. К. дава заключение за адекватна реанимация, което следва да се приеме, доколкото сърдечната дейност е била възстановена.

Отразените в анестезиологичния лист данни, както и данните при приемането в УМБАЛЛ „Св.Анна” за оксиженация /розови лигавици/изключват хипоксия, фактическото увреждане на мозъка категорично индицира хипоксемия. П. не е била трахеостомирана, но трахеостомирането може да стане до 12 дни след интубацията и в този пункт реанимационните действия са адекватни. Липсват данни за статуса по време на транспортирането. След допълненията, корекциите и уточненията, направени от вещото лице в с.з., съдът игнорира заключенията относно анестезирането в депозираната експертиза, базирани на нуточнени данни по медицинската документация. Свидетелите И.П., Е.Г. и В.Г. твърдят, че д-р А. е бил видимо пиян от момента на отвеждане на пациентката в операционната по обяд до около 18ч. следобед, когато разговаряли пред болница Св.Анна и той признал, че не успял да я интубира. По телефона медицинската сестра Б. Т. потвърдила, че вместо в трахеята анестезиологът проникнал в хранопровода. Не е изключено свидетелите да объркват процедурата „трахеостомиране”, която безспорно не е била извършена успешно в ответната болница, с процедурата „интубиране”. Трахеостомирането е отваряне на трахеята в шийната област и поставяне в отвора на тръба или канюла, докато ендотрахеалната интубация се прилага в анестезиологичната и рехабилитационната практика за поддържане на механична вентилация. Според обясненията на д-р А. в административно-наказателното производство, в 14.15ч. пациентката е била екстубирана.

Ето защо свидетелите правилно са забелязали, че след пренасянето в линейката „по Л. няма тръби”. В обясненията по административно-наказателното производство, снети от сестра Б.Т., последната заявява, че е имало интубация и по време на нея д-р А. установил със слушалките бронхоспазъм. Б.Т. обаче не е уточнила дали интубацията е била правилиа. Погрешната ендотрахеална интубация при анестезия се установява бързо със слушалки - в случай, че тръбата е в хранопровода, слушалките не регистрират вентилация. Това може да доведе до непосредствено животозастрашаващо състояние с хипоксемия. Поради липса на изследвания непосредствено след инцидента, които да установят дали хранопроводът е наранен и дали във вътрешните органи има характерни последици от вентилация в хранопровода, не може да се докаже с експериментални медицински критерии погрешна ендотрахеална интубация. По юридически критерии обаче, предвид презумпцията за вина на ответника и обективно настъпилите последици от хипоксия, не може да бъде изключена хипотезата същата да е причинена вследствие неправилна интубация. Фактът,че веднага след хоспитализирането в УМБАЛ”Св.Анна” в 17.20ч. пациентката е била интубирана и поставена на апаратна вентилация/ данните са от протокол от консилиум на 26.05.2011г. л. 602 и етапна епикриза ИЗ № 10872/20.05.2011г. на Клиника по анестезиология и интензивно лечение I отделение при УМБАЛ”Св.Анна”л.623/ налага извода, че спонтанното дишане не е осигурявало достатъчно кислород, т.е. не е следвало да бъде екстубирана и най-вероятното обяснение анестезиологът да екстубира пациентката е неуспешна интубация. Не може да се установи по категоричен начин дали „неадекватното” поведение на д-р А. се е дължало на употреба на алкохол или на силно смущение поради тежкия инцидент.Загубата на самообладание, която проличава и в други действия /забравил медицинската документация, не отразил статуса при транспортирането/, е показателна за професионалните му качества, но обуславя ангажиране на дисциплинарната или административно-наказателна отговорност. Както установява проф. д-р К., трахеостомирането може да стане и в по-късен момент без вредни последствия. Свидетелят И.П. твърди, че майката споделила неспособност на д-р А. в линейката да задържи кислородната маска на пациентката. Свидетелите И.П. и Е.Г. твърдят, че преди транспортирането Л. имала силни гърчове и буквално „подскачала” в носилката. Ето защо не може да се установи дали трудното фиксиране се дължи на нетрезво състояние или на обективни обстоятелства /резки движения на тялото при гърчовете, движение на линейката по пътя/, но при всички случай ако пациентката е била правилно интубирана и транспортирана с адекватно подаване на кислород, не биха възникнали подобни затруднения. Клинико-фармакологичната експертиза , изготвена и уточнена в с.з. от доц. д-р Г.-завеждащ катедра „Фармакология” в УМБАЛ ”Царица Йоанна” и препоръчан Националния консултант по фармакология установява, че НЛР/нежелателни лекарствени реакции/, включително бронхоспазъм, епилептичен гърч и кардиак арест, могат да настъпят при едновременно прилагане на „Ривотрил” и анестетици, включително ”Диприван”, ”Дормикум”, „Листенон”, както и медикамента „Тиопентал”.

Що се отнася до „Деанксит”, той не може да причини процесиите НЛР. Всички анестетици имат потискащо действие върху централната функция на мозъка. ’’Ривотрил” е бензодиазепин/клоназепам/ с протъвогърчов ефект, който също потиска централната мозъчна функция, както и използваният за премедикация „Дормикум” - сънотворен препарат с кратко депресивно действие. Не съществуват противопоказания за употребата на никой от приложените на 20.04.2011г. и описани по-горе в този абзац медикаменти.Продължителната употреба на „Ривотрил” може да доведе до епилептични гърчове при определени форми на епилепсия като вероятността от такива реакции е по-малко от 1:1000.Приемът на „Ривотрил” освен до физическа и психическа зависимост може да доведе до респираторна депресия/потискане на дишането/ и сърдечен арест като вероятността също е по-малка от 1:1000/ако надвишава този процент, задължително би бил регистриран като причинител на тези НЛР/. Приемът на два или три препарата с депресивно действие увеличава риска от НЛР, но този риск е по-малко от 1:1000 и се счита за несъществен; по принцип тези комбинации следва да се избягват , а в случай На неотложна необходимост-да се предприемат мерки за интензивен мониторинг на ефекта.

Прилагането на „Тиопентал” изисква премедикация с атропин и готовност за прилагане на кислород с изкуствено дишане поради опасност от спиране на сърцето. Препаратът е от групата на барбитуратите / характерни с потискане на дишането при предозиране/ и създава риск от кумулация с бензодиазепинщпациенти със зависимост към лекарства развиват толеранс към упойки, изискващ по-големи дози; препоръчва се въвеждането му с малка тест-доза за да се прецени поносимостта; препоръчва се повишено внимание поради възможна хипоксия на ЦНС. Анестезиологът е могъл и е бил длъжен да знае тези положения, тъй като информацията се съдържа в листовката на препарата, достъпна в опаковката и в интернет. При положение, че пациентката е информирала екипа за приемането на бензодиазепина „Ривотрил”, анестезиологът е следвало да направи най- добрия избор на анестетик”/Диприван” според проф.д-р К. /.Убеждението на проф.д-р К., че анестезията е била правилно проведена се базира на предоставената му погрешна информация, а именно - че е използван „Диприван”. П. е претърпяла впоследствие много манипулации с пълна упойка без увреждания, но по това време приемът на „Ривотрил” е бил прекратен. Ето защо продължителната употреба на „Ривотрил” от ищцата не може да се изключи като един от каузалните фактори за увреждането. Клинико-алергологичната експертиза , изготвена от доц. д-р Д. д.м.н.,препоръчана от Националния консултант по клинична алергология доц.В.Д. при УМБАЛ „Александровска” установява, че не може да се докаже със сигурност дали в случая НЛР/епилептичен гърч, кардиак арест и бронхоспазъм/ се дължат на алергия или се касае за неалергична анафилактична реакция поради хистаминолиберация вследствие прием на транквилизатори, миорелаксанти и невролептици, а „Тиопентал” може да предизвика тежки реакции от потискане върху мозъчната кора и ретикурантата формация; при подтискане на продълговатия мозък настъпват дихателни и хемодинамични нарушения до спиране на дишането и сърцето. Алергичният шок се изявява със срив в хемодинамиката/рязко спадане на кръвното налягане до нула /загуба на съзнание, гърчове и кома, понякога придружен с бронхоспазъм. Тези клинични прояви могат да се дължат както на алергичен шок, така и на неалергични причини като пряка хистаминолиберация поради предозиране на медикаменти при увода на анестезията. Вещото лице отбелязва, че при следващите оперативни интервенции П. е понесла добре анестезията. Поради неизвършен кожно-алергичен тест на 20.04.2011г. не може да се установи дали причината за хистаминолиберацията и срива в хемодинамиката се дължи на алергия. От цитираните по-горе данни въз основа на амбулаторните листове от д-р Т. се установява, че П. е имала нееднократно прояви на алергия, включително през 2011г., за които е лекувана медикаментозно и е следвало да ги посочи. Ето защо неизвършването на кожно-алергичен тест е по нейна вина. Не може да се установи по логическия метод на изключването дали пряката причина за увреждането е алергична или неалергична анафилактична реакция, именно поради непровеждането на кожно-алергичен тест.Ето защо следва да се приеме, че настъпилата хистаминолиберация има каузална връзка и с поведението на пострадалата. От етапната епикриза, изготвена на 14.07.2011г. от Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ ”Св.Анна” се установява, че П. е постъпила на 20.05.11г в 17.15ч. и гърчовете са овладени след медикация с „Тиопентал”. При проведената консултация проф. К. е изразил становище, че след кардиогенния арест и по време на същия болната е прекарала състояние на хипоксемия, довело до хипоксия на ЦНС и особено на мезенцефалона, което довело до състояние, наподобяващо т.н.’’будна кома”. От епикризата, изготвена от Клиника по нервни болести при УМБАЛ „Св.Анна” се установява, че е лекувана в болницата до 15.09.2011г. и изписана с окончателна диагноза ”епилептичен статус, състояние след клинична смърт”, хронично вегетативно състояние”. В снетата анамнеза /л.616/ се посочва, че в ответната болница е била анестезирана с „Диприван”, което противоречи на данните в документацията от МБАЛ-Своге и административно-наказателната преписка , поради което настоящият състав е събрал данни от вещите лица и за двата препарата ”Тиопентал” и „Диприван”.От проведеното изследване на 08.07.2011г. ЯМР се установява ”масивно кортикално инфарциране, вероятно на база достатъчно дълго продължила хипоксемия при евентуални хемодинамични смущения”.

При тези данни следва единственият логичният извод, че увреждането на мозъка е станало вследствие хипоксия /недостиг на кислород/ след настъпилия кардиакарест и спиране на сърдечната дейност. Без значение е колко време е продължила хипоксията дали точното време е отразено в медицинската документация, при положение, че се е оказала достатъчно дълга, за да причини увреждането. Липсват каквито и да било доказателства мозъкът да е бил увреден по друга причина, включително черепно-мозъчна травма. От епикризата с дата 14.07.2011г. се установява,че при ехография на коремни органи, извършена в УМБАЛ „Св.Анна”, не се установяват възпалителни процеси. При изследването /ядрено-магнитен резонанс/от 16.08.2011г. е установена вторична системна паренхимна атрофия на мозъка и вторична комуницираща нормотенсионна хидроцефалия; генерализиран спазъм в терминалните клонове на мозъчните съдове.От епикризата, изготвена в Клиника по неврохирургия при ВМА- София се установява, че на 13.02.2013г. под обща анестезия е извършена пунктиформена краниотомия поради хидроцефалия .ЯМР от 16.08.2011г. категорично доказва причинна връзка между увреждането на мозъка при увода в анестезия на 20.05.2011г. и хидроцефалията, за която по-късно П. е оперирана, което опровергава възражението на ответника в обратен смисъл. Изследването -ЯМР, проведено във ВМА на 30.04.2014г. /МРТ № 1782/ установява изразени вътрешна хидроцефалия и трасепиндемална ликворна миграция супратенториално като степента на хидроцефалията надвишава тази от 31.01.2013г.; установени са белези на стволова и малкомозъчна атрофия; обратно развитие са претърпели само двустранните фронтални хематоми.От изготвената на 01.07.2014г. от Клиника по неврохирургияпри МБАЛ”Н.И.Пирогов”ЕАД София/ИЗ № 22382/ се установява,че пациентката е в будна кома, с квадрипаретичен синдром и вътрешна хидроцефалия, поради което на 25.06.2014г. е извършена ликвородренираща операция.Всички последвали увреждания на здравето са в причинна връзка увреждането на мозъка при процесния инцидент.

Липсват каквито и да било данни в подкрепа на обратната теза. Неврологичната експертиза, изготвена от проф.д-р С. от УМБАЛ по неврология и психиатрия ”Св.Наум”,водещ специалист по коматозни състояния в страната, консултирала болната при престоя и в УМБАЛ”Св.Анна” установява, че П. е изпаднала в коматозно състояние след настъпила клинична смърт/сърдечен арест/ по време на увода в обща анестезия. Появилите се миоклонии и епилептични гърчове и задълбочилите се нарушения на съзнанието са в резултат на прекарана хипоксия по време на сърдечния арест-тежко разстройство в снабдяването с кислород на нервната тъкан. Увредите в невроните могат да бъдат необратими дори и в триминутно аноксично състояние-в с.з. вещото лице разяснява,че е възможно по- продължителна хипоксия да предизвика по-малки увреждания и обратното-дори минута и половина хипоксия може да доведе до по -тежки хемодинамични промени в мозъка. Ако болният не излезе от кома до три месеца след кардиак арест, той преминава в персистиращо хронично вегетативно състояние. Такъв е случаят с П. и прогнозата е,че при адекватно обгрижване преживяемостта продължава с години,без да могат да се възстановят висшите психични функции. Болните отварят очи, но не показват смислени поведенчески реакции, доказващи, че са в съзнание, словесният контакт е невъзможен,целенасочени движения с крайниците не могат да се извършват. П. е с контрактури на крайниците и декортикационна ригидност, храни се през назогастрална сонда, но може донякъде да преглъщаща спонтанно дишане е през трахеостомна канюла за аспириране на трахеалните секрети. Нуждае се от палиативни грижи и симптоматични лекарства при висока температура, инфекция, профилактика на епилептични гърчове. Няма медикаменти, които биха могли да доведат до възстановяване на мозъчните функции, рехабилитационните мероприятия и палиативните грижи имат за цел да профилактират тежки соматични увреждания, които могат да станат непосредствена причина за леталния изход.

Състоянието на Л.П.” перистиращо хронично вегетативно състояние”е необратимо. Съдът не кредитира експертизата в частта й, изключваща способността на Л. да изпитва физически дискомфорт,тъй като тази теза логически противоречи на данните от медицинската документация за извършени впоследствие хирургични интервенции-при всички, включително последната на 25.06.2014г., е била приложена обща анестезия- изключване на сетивността за болка и други сетивности и рефлекси. Дори и това да е било наложително само с оглед интубиране и предотвратяване на неволни рефлекторни движения/каквито според свидетелските показания са налице при рехабилитация и самото вещо лице не ги изключва/,това означава,че Л.П. е изпитвала, изпитва и в бъдеще ще изпитва физически дискомфорт както от манипулациите в първите месеци след инцидента/апаратно дишане, хранене чрез сонда/,така и от постоянното трахеостомиране, залежаване, травмиране на тъканите от гърчове и спазми. Освен телесните страдания ищцата понася неизмерими душевни страдания поради невъзможността да води нормален живот, и както бе отбелязяно по- горе, обстоятелството, че не осъзнава това,не намалява тези морални вреди. От ЕР № 1803/16.09.11г. на ТЕЛК при УМБАЛ”Св.Анна” се установява,че на П. е призната инвалидност 100% с чужда помощ. От справката за ползвания отпуск по болест през 2011г. от Л.П. се установява, че преди увреждането е работила в Държавна агенция по горите и не е ползвала отпуск по болест.От сл.бел. № 574/30.10.201 Зг. на Агенцията по заетостта се установява, че Р.Г. е регистрирана като безработна от 07.10.2011г., но липсват данни за трудовата и заетост преди това и не може да се направи извод, че е прекъснала трудовата си кариера вследствие грижите за болната й дъщеря. Приложените извлечения от банкови сметки в Банка”ДСК” на името на Л.П. в лева и евро съдържат данни за периода 16.08.11-13.11.201З г., според които има постъпили суми като дарение за лечение общо на стойност 64.286лв., от които 633.77лв. в евро; Салдото към момента на справката възлиза на 48036.42лв. и 633.77евро.Не са ангажирани доказателства за трудовото възнаграждение, което е получавала и за размера на пенсията за инвалидност. От представените 95 бр. фактури и платежни документи се установява,че са изразходвани 15 950.32лв.за лекарства, медицински услуги и санитарни стоки.В исковата молба се съдържат твърдения за около 360лв. месечно, разходвани за рехабилитация, при което сумата за тригодишен период възлиза на 12 960лв. Независимо от липсата на доказателства за тези разходи, съдът счита, че следва да бъдат признати предвид безспорните данни за реално извършвана рехабилитация и обгрижване на болната. Следователно общата сума на разходите възлиза на 41870.32лв., които съставляват претърпените имуществени вреди от Л.П. Сумата на дарените средства надхвърля разходите, при което съдът достига до извода, че към момента на предявяване на исковете не са настъпили реални имуществени вреди за П. Независимо, че сумите са дарени от трети лица, те следва да се вземат предвид при установяване на действителните материални щети, понесени от пострадалата.

Деликтната отговорност по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД има обезщетителна , а не санкционна функция, ето защо не следва обезщетението да надхвърля реално претърпените щети. Съдът формира убеждението си относно фактите, настъпили на 20.05.2014г. до 17ч. съобразно епикризата и историята на заболяването, изходящи от ответната болница и данните от проверката в административно-наказателното производство, тъй като липсва друг източник, който съдържа изчерпателни сведения - пострадалата е била в безсъзнание и след инцидента никога не е била състояние да даде показания;свидетелите не са наблюдавали непосредствено ситуацията в операционната зала до 15ч. Изключването изцяло на оспорените документи от доказателствата фактически би осуетило установяване на обективната истина, тъй като вещите лица не биха разполагали с необходимия минимум от сведения. Следва да се подчертае, че съдът игнорира тези данни от документацията, изхождаща от ответната болница, които очевидно противоречат на останалите доказателства и на обективните данни за увреждането на здравето на Л.П. в резултат на манипулациите на 20.05.2011г. В оспорената етапна епикриза ИЗ № 1497на МБАЛ „Своге” е вписано, че инцидентът е възникнал при интубиране, но липсва уточнение, че интубирането е било правилно извършено. Ето защо изключването на документа не би променил извода на съда при съвкупна преценка с останалите доказателства. Писмените доказателства, създадени в други болнични заведения, имат удостоверителна сила само относно фактите, настъпили или констатирани в тези заведения и доколкото се позовават на описаните в епикризите първични медицински документи, съставени в същите заведения. Ето защо съдът игнорира текста”стартирали при привеждане в анестезия с „Дипираван”, „параноидна тревожност” и „дишане през интубационна тръба” в епикриза на УМБАЛ „Царица Йоанна” ИЗ 10872 от 15.09.2011г./л.616/.

При неяснота и противоречие в данните, на вещите лица са задавани въпроси, визиращи всички вероятни хипотези. Необосновано е искането за повторни експертизи поради вътрешно противоречие в аргументите на ищците-искането е мотивирано с необходимост вещите лица да се запознаят с медицинската документация в МБАЛ”Своге”и същевременно оспорват истинността и по отношение на съдържанието на тази документация;експертизата на проф.д-р К. се оспорва с довода, че не е правил проверка в болницата в С., а експертизата на доц.Д. се оспорва с възражението, че е правила такава проверка; всички вещи лица са работили по документите в делото, като проф .д-р С. и проф.К. имат лични впечатления при консултиране на болната в УМБАЛ ”Св.Анна”скоро след инцидента и са се запознали там с документацията, включително от болницата в С., поради задължението по чл.100, ал.4 33 за прилагане на всички документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщение и епикриза в случаи на пренасяне на пациент от едно лечебно заведение в друго, независимо,че документацията не е постъпила заедно с пациента, а по-късно. Вещите лица са с висок академичен статус и водещи специалисти в съответните области, което предполага тяхната компетентност,независимост и професионална етика. При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи: Ищцата П. е изразила активно и настоятелно оплаквания от болки в корема вдясно,което е дало повод да й бъде препоръчана операция за отстраняване на апендикса. Преди операцията не са проведени необходимите клинични изследвания и по специално ехография на коремни органи , за да се установят убедителни обективни данни за необходимост от операция.Видно от обясненията на д-р Т. в административно-наказателното дело, тя е поставила диагнозата само въз основа субективни оплаквания, при това от пациент , страдащ от невровегетативна дистония и приемащ успокоително с предназначение снижаване на повишена тревожност, включително към телесните функции, и даващ основание да се допусне вероятност за оплаквания с психосоматичен характер. Последната особеност е отразена и дори подчертана в епикризата , изготвена на 15.09.2011г. от УМБАЛ”Св.Анна”, в която заболяването е диагностицирано като”параноидна тревожност”, впрочем без конкретни изследвания поради невъзможността към този момент да се регистрира и проследи психична дейност, достатъчно интензивна , за да формира параноидни идеи. При проведеното през деня преди увреждането изследване във ВМА не е установено остро възпаление на апендикса и необходимост от спешна операция за отстраняването му. Направеното около месец след инцидента ехографско изследване установило, че в корема няма болестни отклонения и до настоящия момент не се е наложило лечение или отстраняване на апендикса. Неубедителни са възраженията на ответника, че апендиксът се самоизлекувал спонтанно или поради приетите впоследствие по друг повод антибиотици.Дори и да е налице самоизлекуване, това доказва,че операция не е била наложителна. Следователно, допусната е лекарска грешка при диагностицирането, и дезинформацията на пациента относно диагнозата консумира нарушения по чл.31ал.1,т.1;чл.90, ал.2 и чл.99, ал.2 от 33.

Непосредствена причина за увреждането на мозъка е хипоксия вследствие неправилно извършена интубация, преждевременна екстубация и нежелателна лекарствена реакция при анестезията поради кумулиран ефект на продължително приемано от пациентката лекарство с повишен риск/”специален риск” по терминологията на деликтното право/ и неподходящ избор на анестестик. Сами по себе си медикаментите не обуславят повишен риск от НЛР, тъй като съгласно фармакологичната експертиза вероятност по-малка от 1:1000 е статистически незначима, а в правната теория и то конкретно в медицински казуси се приема,че риск 1:1000 е правно ирелевантен като адекватна причина за увреждане.Съвкупността от действията на участниците в процесния тежък инцидент обаче е довел до тежкото увреждане на здравето на ищцата Л.П. Неправомерните действия на анестезиолога консумират нарушения на чл.31, ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.,т.З от Закона за здравето. Не представлява правонарушение липсата на предварителен кожно-алергичен тест, тъй като той не е направен по вина на пострадалата.Не се установява виновно забавяне на транспортирането, които да е в каузална връзка с увреждането- ако П. е била транспортирана по-рано и с неподходящо оборудвана линейка, това би било в нарушение на чл. 100а ал.5 от 33 .

При последен анализ съдът счита, че е налице граждански деликт при форма на вина- небрежност на хирурга и анестезиолога, и съпричиняване от пострадалия 1/4. Исковете на П. за имуществени вреди и законната лихва върху тях като единична сума и като периодични плащания за в бъдеще следва да бъдат отхвърлени по изложените в пункт I-абзац десети и пункт П-абзац четиринадесети правни и фактически доводи. Съгласно изложените в пункт I-абзац осми подробни съображения исковете на Г. за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени поради липса на законно основание за репариране на косвени вреди. Искът на П. за неимуществени вреди е частично основателен. Увреждането е довело до най-тежките мислими последствия- практическото й лишаване от всички жизнени блага, които се обезценяват поради липса на съзнание. Дори и при липса на болка и при удовлетворяването на биологичните й нужди моралните загуби са безвъзвратни. От друга страна - за определяне паричния еквивалент на моралните вреди следва да се приложи принципа на справедливостта и да се отчетат тежестта и броя на нарушенията, както и формата на вината.В случая се касае за деяние, извършено от д-р Т. поради небрежност -грешно диагностициране вследствие неизвършени предварително изследване /ехография на коремни органи/, водещо до дезинформация на пациента- консумиращо четири нарушения на Закона за здравето- разпоредбите на чл.31, ал.1,т. 1 и т.3Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.;чл.90, ал.2 и чл.99, ал.2. Увреждането е настъпило вследствие комбинацията на три фактора - предписване на ненужна операция от хирурга д-р Т., неправилно интубиране от анестезиолога д-р А. и нежелателна лекарствена реакция, обективно причинена както от действия на анестезиолога, така и от действия на пострадалата. Анестезиологът е извършил по небрежност три неправомерни деяния, всяко от които консумира състава на чл. 31, ал.1, т.З от 33.

При тези данни съдът достига до извода, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 160 000 лв. като след редуциране на сумата поради съпричиняване от пострадалата в размер на 1/4, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.За разликата до предявения размер 500 000лв. искът следва да бъде отхвърлен. Следва да се уважи и акцесорния иск за законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-20.05.2011г. до окончателното й плащане, както и съдебни разноски за един адвокат в размера по Наредба № 1/2004г. на САК,който на осн.чл.7,ал.2т.4 и ал.6 възлиза на 4330 лв.Съразмерно с уважената част ответникът следва да заплати на СОС държавна такса в размер на 4800лв., както и направените съдебни разноски за вещи лица от бюджета на съда в размер на 750лв. Водим от горното, съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА „МБАЛ СВОГЕ” ЕООД с ЕИК: - гр.С., ул. „С.” № 00 да заплати на Л.В.П. с ЕГН: с постоянен адрес гр.С.,ж.к.”Л.”,бл.00,вх.00, ет.00,ап.00, обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди на осн.чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД,вр.чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД в размер на 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата на осн.чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, считано от 20.05.2011г. до окончателното и плащане, за това, че на 20.05.2011г. поради извършени нарушения по небрежност от д-р И.Е.Т. с ЕГН: на чл.31, ал.1,т.1 и т.З, чл.90, ал.2 и чл.99, ал.2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето и от д-р П.К.А. с ЕГН: на чл.31,ал.1Чл. 31. ⚖️ Практика (6) (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.,т.З от Закона за здравето, са причинени тежки увреждания на здравето на Л.В.П. - кардиак арест,клинична смърт,кома,вторична паренхимна атрофия на мозъка, персистиращо хронично вегетативно състояние, вторична хидроцефалия и епилепсия, ведно със съдебни разноски в размер на 4330/четири хиляди триста и тридесет/ лева. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, предявен от Л.В.П., за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди, предявен от Р.И.Г. с ЕГН: от гр.С., ж.к.”Л.”,бл.00, вх.00, ап.00 с искова молба вх.№ 1804/13.08.201 Зг. против „МБАЛ Своге” ЕООД с ЕИК: като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ исковете за ИМУЩЕСТВЕНИ вреди, предявени с искова молба вх.№ 1804/13.08.2013г. на осн.чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД против „МБАЛ Своге” ЕООД с ЕИК: от Л.В.П. и Р.И.Г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „МБАЛ Своге” ЕООД с ЕИК: -гр.С., ул.’’С.” №00, да заплати на СОС дължавна такса и съдебни разноски в размер на 5550/пет хиляди петстотин и петдесет/ лева. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Решението бе постановено при участието на трети лица помагачи на ответника- И.Е.Т. с ЕГН:, П.К.А. с ЕГН: и Б.Д.Т. с ЕГН :.

Съдия: Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Съдия: Евгения Генева при участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от Генева гр.д. №683/2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: