Решение №7300/4.11.2013 ГД №11207/2010 СГС

Решение №7300/4.11.2013 ГД №11207/2010 СГС Гражданско дело № 11207/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищцата И.Г.П. твърди, че на 4.01.2010 г. е постъпила за лечение при ответника В. САГБАЛ „Шейново” ЕАД за лечение на миома, като от металната плочка на електроуреда, по време на операцията получила изгаряне в крайна трета част на лява подбедрица и латералната външна повърхност на левия калканеус с площ от 1 % от цялата телесна повърхност, с дълбочина ІІ АВ, ІІІ степен, съпроводена с образуване на сухи черни некрози. Лечение било предприето в „Пирогов”, където се наложило оперативна интервенция и поставяне на дрен за отвеждане на гноен секрет. Ищцата сочи, че изпитвала болки и страдания и все още не се е възстановила, поради което претендира ответникът (в качеството му на възложител на работата на операционния екип) да й заплати като обезщетение сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 4.01.2010 г., както и разноски по делото.

Ответникът В. САГБАЛ „Ш.” ЕАД оспорва иска като твърди, че не е налице вредоносно деяние – няма отбелязвания за изгаряне в медицинската документация при изписването на пациентката, а данни за наличие на такова има едва след седмица при постъпване на лицето в „Пирогов”. Твърди се, че изгарянето не е в резултат от проведената оперативна интервенция. Посочено е, че използваният за кръвоспиране електрически коагулатор обичайно не се поставя в долната част на подбедрицата и площта на пластината му не съответства на размера на изгорената тъкан. Оспорва размера на иска и претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника „ДЗИ – О.З.” ЕАД твърди, че иска е неоснователен.

Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От епикриза, изготвена при ІІ САГБАЛ „Ш.” се установява, че на 4.01.2010 г. на ищцата И.Г.П. е направена хистеректомия, във връзка с отстраняване на миома, като е вписано, че лицето има придружаващо заболяване лимфостаза на долни крайници. Отразено е, че ищцата е изписана на 11.01.2010 г. без оплаквания, проведено е медикаментозно следоперативно лечение. Депозирана е епикриза, изготвена при УМБАЛСМ „Пирогов”, в която е отразено, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 14.01.2010 г., с посочена дата на травма 5.01.2010 г., като относно локалния статус е констатирано ятрогенно контактно електрическо изгаряне в дисталната част на лявата подбедрица и латералната външна повърхност на левия калканеус с площ от 1 % от цялата телесна повърхност, с дълбочина ІІ АВ, ІІІ степен, съпроводена с образуване на сухи черни некрози, изразена реактивна хиперемия, умерен оток, повишена локална температура, затруднени движения, спонтанна и палпаторна болезненост. Извършена е оперативна интервенция на 15.01.2010 г. и ищцата е изписана на 22.01.2010 г.

Назначената по делото единична Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) (с вещо лице Т.Ч. – пластична хирургия и изгаряния), е дала становище, че в медицинската документация на ищцата, изготвена при ответника, няма отразени данни за изгаряне, нито отбелязване, че е използван електрокаутер. При разпит в о.з. обаче вещото лице е посочило, че за процесната операция е отразена щателна хемостаза, което предполага, че е използван електрокоагулатор, но не винаги това се отразява в епикризата от оператора. Експертът е посочил, че при евентуално ползване на такъв уред, пластината на същия може да бъде поставена на седалищния мускул, под бедрото, на подбедрицата, като за добър контакт се връзва с колан. Посочено при разпит в о.з. е, че няма инструкции за поставяне на пластината в областта на глезена. Липсата на добър контакт и неспазването на инструкциите за безопасност могат да предизвикат изгаряне от вида, който е установен при ищцата. Според в.л. Ч. такъв тип изгаряне може да се получи и от химическо вещество или друг топлинен източник, като е посочено, че вредните последици, могат да бъдат отклонени при бързо предприемане на мерки. Експертът е дал становище, че евакуираната течност от коремната операция няма връзка с раната в областта на крака.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства. От показанията на св. В. Н. Й. се установява, че в деня след операцията в „Ш.” свидетелката посетила ищцата и последната се оплакала, че има рана на левия крак между петата и глезена, свалила ластичния бинт и показала раната. Според свидетелката, която е работила в операционна, това било изгаряне и посъветвала ищцата да каже за него на следващата визитация. Св. Й. е заявила, че знае, че на ищцата са били направени три превръзки с „Дефламол” още по време на престоя й при ответната клиника, като й било препоръчано да продължи с този медикамент. След като ищцата напуснала болничното заведение тя веднага посетила „Пирогов”, но не я приели, тъй като трябвало да преустанови прием на определено лекарство („Синтром”) и едва след това е можело да се предприемат действия във връзка с лечение на изгарянето. Два дни след спиране на приема ищцата била приета в „Пирогов”. Разпитан е и св. И.С. И. – син на ищцата. Показанията му съдът кредитира, като съобрази нормата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, тъй като ги намира за житейски обосновани, последователни, логични и кореспондиращи си с обсъдените по-горе гласни доказателства. Свидетелят е посочил, че и на него ищцата се е оплакала, че веднага след операцията е установила, че има бинт на левия крак, както и че зоната там е била третирана с лекарство „Дефламор”, като е посочено, че самият свидетел е видял, че по превръзката е имало следи от мазане. И св. И. е посочил, че веднага след изписването ищцата е отведена в „Пирогов”, но е отклонена (за около два дни) с оглед преустановяване на приема на лекарство, което препятства оперативното лечение. След събирането на гласните доказателства е допусната нова единична експертиза, изготвена от в.л. П.П.Т. – изгаряния и пластична хирургия.

В същата е потвърдено, че при ищцата е констатирано изгаряне, както и че в медицинската документация не е отразено ползване на електрокоагулатор, чията функция е свързана с разрязване на тъканите и спиране на кръвотечението от тях, като е посочено, че няма практика да се описват апаратите и инструментите, с които рутинно се работи. Разяснено е, че поставянето на пластината следва да бъде на място с най-малка подвижност, с оглед постоянен и стабилен контакт. В о.з. в.л. е посочило, че поставянето на пластината при подобен вид операции обикновено е на седалището, но има и практика това да става и на външната страна на петата. Липсата на добър и плътен контакт обаче създава условия електрическата енергия да премине в топлинна и да предизвика изгаряне от различна степен и дълбочина. Експертът е посочил, че в практиката макар и редки са известни точно такива случаи на електрически изгаряния с почти идентична локализация. За разлика от първоначалната експертиза, В.та е дала категорично становище, че подобен тип изгаряне като процесното не може да бъде предизвикано от друг вид причинител. В о.з. е посочено (в унисон с първата експертиза), че серумът, който е образуван в областта на коремната операция няма общо с изгарянето.

Приета е тройна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) (в.л. С. – естетична хирургия, в.л. Й. – хирург, в.л. Н. – съдебен лекар), която е разяснила, че уредът, който се използва за кръвоспиране (в случая „щателна хемостаза”) при операции е електрокоагулатор, който обаче не се описва в медицинската документация. Експертите са посочили, че принципно с апаратура от 2010 г. би трябвало да е изключена възможността за изгаряне. Тези вещи лица са посочили, че при недобър контакт между тъканите и пластината апарата въобще не би могъл да работи, като са изтъкнали, че не може да има и „прехвърчане на искри”, каквото е посочено от предните експертизи. Според мнението на лекарите, изразено в о.з., е малко вероятно в случая да е била поставена пластината в областта на глезена. В заключението е посочено, че такива рани могат да се получат от битови изгаряния и от залежаване, особено в случай като този на ищцата с установен венозен застой, белодробен тромоемболизъм, лимфедем. Разяснено е, че некрозите при декубитус са подобни на тези при изгаряния, започват по подобен начин и са дълбоки, но в случая няма обективни данни, от които да се установи кога и по какъв начин са получени раните на ищцата. Експертите са изтъкнали, че заболяванията, които ищцата е имала по принцип влошават прогнозата при лечение на всякакви рани, некрози, изгаряния и често водят до декубитус при залежаване. Пояснено е, че тъканта в близост до глезена и петата (при наличие на заболяванията на ищцата, в съчетание с установената слоновост), може да бъде лишена от кислород и да доведе до некроза.

По делото е назначена и В. тройна експертиза – в.л. П.Д. и в.л. П.Т. – изгаряния и пластична хирургия, и в.л. П. Б. - електроинженер. Същата в голяма степен е потвърдила изводите на вече изслушаните, като обаче е дала различно становище по въпроса относно вида на раните, приемайки, че същите не могат да бъдат с друг произход, освен от контактно електрическо изгаряне. За разлика от първата тройна СМЕ, повторната е дала мнение, че установените при ищцата други заболявания нямат отношение към разглеждания спор. Електроинженерът, включен в състава на тройната СМЕ, е отрекъл при подобен вид операции да прехвърчат искри, но е посочил (и при разпит в о.з.), че тъй като в случая се касае до радиовълни изгаряне от електрокоагулатора и пластината му може да се получи и от разстояние (като в микровълнова фурна), дори през бинт.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В случая следва да се установи, дали ответникът „ІІ САГБАЛ Ш.” ЕАД е възложил работа на оперативен екип, който (или лице от който) с поведението си при или по повод изпълнението на работата, виновно е причинило вреди на ищцата. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е обвързана непременно и не зависи от това дали конкретният извършител ще бъде установен. В настоящия казус следва да се докаже дали при извършената в ответната болница гинекологична операция, на ищцата е причинено изгаряне в областта между глезена и петата на левия крак, дали това е резултат на противоправно и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, които ищцата е претърпяла, както и характера и размера на самите вреди. Не се спори, че ищцата е оперирана при ответното болнично заведение, от екип, на когото тази работа е била възложена. Основния спор е съсредоточен около въпроса дали в резултат на операцията и евентуално от използваните при нея апаратури е причинено изгаряне в посочената по-горе зона.

Настоящият състав приема, че вредоносния резултат – изгаряне, е причинен от екип на ответника, при извършване на гинекологичната операция. За този извод съдът съобрази всички събрани доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност. На първо място, съдът приема, че при извършената интервенция е бил ползван електрокоагулатор, тъй като от експертните заключения се установява, че за извършване на „щателна хемостаза” (кръвоспиране) е необходимо да се използва такъв уред. Обстоятелството, че апарата не е описан в медицинската документация не дава основание да се приеме, че такъв не е ползван, тъй като вещите лица са посочили, че няма практика в епикризите да се описват рутинно употребяваните уреди. На второ място настоящият състав съобрази, че няма пряко доказателство, което да установи, че при използване на електрокоагулатора при операцията, пластината на същия е поставена в областта на глезена и петата. Експертите са отразили, че обичайно той се поставя в областта на седалището, бедрата или подбедрицата (без да се посочва обаче в коя част на същата). В същото време никой от тях не изключил възможността сочената платка да се фиксира и на друго място, където да бъде надлежно захваната с цел осигуряване на добър контакт. Нещо повече, вещото лице Т. е заявило изрично, че поставянето на пластината при подобен вид операции обикновено е на седалището, но има и практика това да става и на външната страна на петата, като в практика, макар и редки, са му известни точно такива случаи на електрически изгаряния с почти идентична локализация. Следователно, поради липса на категорични данни, че пластината е поставена на друго място, следва да се приеме, че същата е била фиксирана в областта на глезена и петата, където именно е причинено изгарянето. Последното е провокирано от недобър контакт, който според вещите лица Т., Бенинска и Бърнеков, както и по мнение на в.л. Ч., би могъл да стане причина за изгаряне.

Следва да се отбележи, че самият факт на неотразяване на изгаряне в епикризата, изготвена от ответната клиника, не води до извода, че такова не е било налична. От една страна, пропускът да се отрази това обстоятелство, не може да създаде права за дружеството - неизпълнението на задължението му да констатира и опише цялостния здравен статус на пациента, ще създаде условие от неправомерното си поведение ответникът да черпи права. От друга страна, свидетелските показания категорично и в унисон са установили, че в деня след операцията ищцата се е оплакала, че има рана на крака, която е показала на св. Й.. Поради липса на доказателства, които да установят, че ищцата е приета в клиниката с въпросната рана, респ. че същата е получена след изписването на лицето, то следва да се приеме, че тя е получена именно в лечебното заведение. В подкрепа на горния извод са събраните данни, че в лечебното заведение - по време на престоя на ищцата там - на същата е била прилагана медикаментозна терапия с „Дефламол”, което според мнението на експертите е първият етап в лечение на рани от изгаряния. Тук е необходимо да се изтъкне, че съдът не възприема тезата, че рани от вида на установената при ищцата, могат да бъдат предизвикани от химическо изгаряне, от друг електрически източник или да са с характер на декубитални рани, провокирани от залежаване. На първо място тази теза е противоречиво обсъдена от експертите, като една група от тях категорично отхвърля възможността изгарянето, респ. раната на ищцата, да е резултат от други източници, а В.та е допуснала вариант, при който увреждането да е провокирано по химически път, от друг топлинен източник или поради залежаване. Предположенията на В.та група експерти обаче не се подкрепят от никакви конкретни доказателства - няма ангажирани такива, които да установят, че при ищцата е било налице продължителен период на залежаване, който да провокира поява на такъв вид увреждане на кожата и тъканите, нито данни, че върху засегнатия участък е въздействано по химичен път или е имало друг вид топлинно въздействие. С оглед изложените мотиви съдът намира, че в нарушение на общото правило да не се вреди другиму на ищцата са причинени физически увреждания (изгаряне) при извършената операция, от лице, на което ответникът е възложил работа. Следва да се приеме, че това противоправно поведение е виновно, тъй като не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят презумпцията, установена в чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, както и че същото е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането на ищцата. Ето защо на пострадалата се дължи обезщетение за търпените неимуществени вреди.

По отношение на последните обаче, съдът приема, че доказателствата, които ги установяват са изключително оскъдни. Данни в тази насока могат да бъдат почерпени само от епикризата, изготвена при изписването на лицето от „Пирогов”, където е отразено, че се констатира хиперемия, умерен оток, повишена локална температура, затруднение в движенията, спонтанна и палпаторна болезненост на увредения участък. Посочения документ е установил, че ищцата е оперирана и изписана на 22.01.2010 г. (близо седмица след приема), като след тази дата липсват каквито и да било данни, че здравният й статус се е характеризирал със завишена степен на търпени болки и страдания. Предвид казаното и на основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД обезщетението за търпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 2000 лв., като искът за горницата следва да бъде отхвърлен като недоказан. Посоченото обезщетение следва да бъде заплатено със законна лихва от 4.01.2010 г. На тази датата е обективирано деликтното поведение, в резултат на което е настъпило увреждането на ищцата, довело на свой ред до нематериални вреди. С оглед казаното лихвата следва да се определи от посочената дата на основание чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. Само за пълнота е необходимо да се изтъкне, че установеното евакуиране на секрет от областта на корема не е в причинно-следствена връзка с изгарянето на ищцата в областта на левия крак и не следва да се обсъжда.

При този изход на спора на ищцата се следват разноски, съответни на уважената част на иска, в размер на 70 лв., като за адвокатска защита по реда на чл. 38 ЗА вр. Наредба № 1 от 2004 г. следва да бъде присъдена сумата от 260 лв. Ответникът на свой ред има право да получи част от разноските съобразно с отхвърлената (по-голяма) част на иска, а именно – 1969, 33 лв., изчислени на база приложен списък. На основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 80 лв.

Воден от горните мотиви съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „В. САГБАЛ – Шейново” ЕАД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД на И.Г.П., ЕГН **********, сумата от 2 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 4.01.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен. ОСЪЖДА „В. САГБАЛ – Ш.” ЕАД да заплати на И.Г.П., на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 330 лв. като разноски, и по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 80 лв. като държавна такса. ОСЪЖДА И.Г.П. да заплати на „В. САГБАЛ – Ш.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК разноски в размер на 1969, 33 лв. Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ О.З.” ЕАД. Решението може да се обжалва пред САС В двуседмичен срок от съобщението до страните. Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11207 по описа за 2010 г.,Предявен е иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.