Присъда №/07.11.2013 НОХД № 334/2012 ОС Плевен

ПРИСЪДА №/07.11.2013 НОХД № 334/2012 ОС Плевен

Присъда №/07.11.2013 НОХД № 334/2012 ОС Плевен

Наказателно дело от общ характер № 334/2012 г. пред Окръжен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ И.Р. роден на ***г. в Македония, живущ *** македонец, български гражданин, висше образование, неженен, работещ - лекар, не осъждан, ЕГН: ********** ЗА НЕВИНЕН В ТОВА на 23.06.2010г. в гр.Плевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекар в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. *** и в нарушение на: ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г./ Чл. 80 Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл. 81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; Чл. 100(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. НАРЕДБА № 10 ОТ 4 МАРТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ Б. Основни дейности на интензивното лечение 1.3. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение и без оглед на специфични индикации задължително се прилагат следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) пряк и непрекъснат контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.) от страна на членовете на екипа за интензивно лечение както на лекарско ниво, така и на ниво медицинска сестра; б) постоянно мониториране на пулс и ЕКГ; в) мониториране на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, дихателен обем и минутен дихателен обем 1.4. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение задължително се прилагат при наличието на индикации следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) диагностична (12-канална) електрокардиография; д) мониториране на кръвни показатели: хемоглобин, хематокрит, кръвна захар, електролити в серум, брой левкоцити, диференциално броене на бяла кръв, протромбиново време, брой тромбоцити, креатинин, общ белтък и албумин; е) мониториране на показатели в урината: седимент в уринна проба, албумин, кетотела и кръвна захар, мониториране на резултатите от микробиологични изследвания на кръвни проби, уринни проби, проби от трахеобронхиален лаваж, от храчки, от дренажни системи и др.; з) мониториране на резултатите от образни изследвания; 1.6. Стойностите на всички мониторирани параметри се регистрират задължително в медицинската документация на пациента в зависимост от тяхната специфична динамика, като задължително се регистрират техните екстремни (патологични) величини. 4.1. Интензивно лечение се осъществява от екип за интензивно лечение. Всички екипи за интензивно лечение, осъществяващи грижи за конкретен пациент, трябва: в) равностойно да прилагат или да имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време мониториране по време на интензивно лечение, кардиопулмонална ресусцитация по време на интензивно лечение „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г. ***0 При осъществяване на прием в приемно – консултативния/ респ. диагностично – консултативния/ кабинет задължително се извършва: т.6 назначаване при необходимост на допълнителни лабораторни изследвания, образна и инструментална диагностика и консултации с други специалисти и назначаване на предварителна терапия. „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред на „Спешно отделение” при УМБАЛ „Д-р Г. ***. Глава V т.1 Спешно отделение предоставя болнична медицинска помощ, отговаряща на критериите за своевременост, достатъчност и качество, в съответствие с утвърдените медицински стандарти за диагностика и лечение, правилата за добра медицинска практика, при спазване на професионалната тайна и правата на пациентите. т.4, изречение второ…Отделението осигурява пълноценен диагностично – лечебен процес в границите на утвърденото работно време се осъществява от дежурните екипи в необходимия обем. Чл.38 (3)По спешност се приемат пациенти, чието състояние заплашва живота или се нуждаят от неотложна помощ/ вкл.операции/, която е невъзможно да се осигури в извънболнични условия в адекватен обем.При необходимост едновременно се извършват спешни или неотложни животоспасяващи дейности.Пациентите се приемат незабавно в болницата, независимо дали сами са потърсили болнична помощ или са постъпили в спешното отделение.Лекар от спешно отделение издава „Направление за хоспитализация” / бл.МЗ – НЗОК 7/ след консултация и потвърждаване на хоспитализацията от лекар на съответната клиника/отделение/.Тези пациенти се придружават от медицински специалист/ при нужда се транспортират от носаческо звено/ от спешно отделение до съответната клиника / отделение/. Чл.43 (1) Лекарите в клиниката или отделението осигуряват т.3 Консултации с Началника на клиниката/ отделението, сектора/, а при необходимост и по указание на Началника на клиниката и със специалисти от други звена. Чл.46 (4) При необходимост дежурният лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и промяна в лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари. (5) При необходимост дежурният лекар прави заявка за извикване на специалисти на разположение и през нощта на 25.06.2010г да е причинил смъртта на Г. ***, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВА по овинението, по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ А.Д.Л. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ – лекар, неосъждан, с ЕГН:**********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА на 24.06.2010г. в гр.Плевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност– лекар в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р.Г. *** и в нарушение на: ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г./ Чл. 80 Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл. 81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; Чл. 100 (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. НАРЕДБА № 10 ОТ 4 МАРТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ Б. Основни дейности на интензивното лечение 1.3. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение и без оглед на специфични индикации задължително се прилагат следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) пряк и непрекъснат контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.) от страна на членовете на екипа за интензивно лечение както на лекарско ниво, така и на ниво медицинска сестра; б) постоянно мониториране на пулс и ЕКГ; в) мониториране на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, дихателен обем и минутен дихателен обем 1.4. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение задължително се прилагат при наличието на индикации следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) диагностична (12-канална) електрокардиография; д) мониториране на кръвни показатели: хемоглобин, хематокрит, кръвна захар, електролити в серум, брой левкоцити, диференциално броене на бяла кръв, протромбиново време, брой тромбоцити, креатинин, общ белтък и албумин; е) мониториране на показатели в урината: седимент в уринна проба, албумин, кетотела и кръвна захар, мониториране на резултатите от микробиологични изследвания на кръвни проби, уринни проби, проби от трахеобронхиален лаваж, от храчки, от дренажни системи и др.; з) мониториране на резултатите от образни изследвания; 1.6. Стойностите на всички мониторирани параметри се регистрират задължително в медицинската документация на пациента в зависимост от тяхната специфична динамика, като задължително се регистрират техните екстремни (патологични) величини. 4.1. Интензивно лечение се осъществява от екип за интензивно лечение. Всички екипи за интензивно лечение, осъществяващи грижи за конкретен пациент, трябва: в) равностойно да прилагат или да имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време мониториране по време на интензивно лечение, кардиопулмонална ресусцитация по време на интензивно лечение „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г. ***0 При осъществяване на прием в приемно – консултативния/ респ. диагностично – консултативния/ кабинет задължително се извършва: т.6 назначаване при необходимост на допълнителни лабораторни изследвания, образна и инструментална диагностика и консултации с други специалисти и назначаване на предварителна терапия. „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред на „Спешно отделение” при УМБАЛ „Д-р Г. ***. Глава V т.1 Спешно отделение предоставя болнична медицинска помощ, отговаряща на критериите за своевременост, достатъчност и качество, в съответствие с утвърдените медицински стандарти за диагностика и лечение, правилата за добра медицинска практика, при спазване на професионалната тайна и правата на пациентите. т.4, изречение второ…Отделението осигурява пълноценен диагностично – лечебен процес в границите на утвърденото работно време се осъществява от дежурните екипи в необходимия обем. Чл.38 (3)По спешност се приемат пациенти, чието състояние заплашва живота или се нуждаят от неотложна помощ/ вкл.операции/, която е невъзможно да се осигури в извънболнични условия в адекватен обем.При необходимост едновременно се извършват спешни или неотложни животоспасяващи дейности.Пациентите се приемат незабавно в болницата, независимо дали сами са потърсили болнична помощ или са постъпили в спешното отделение.Лекар от спешно отделение издава „Направление за хоспитализация” / бл.МЗ – НЗОК 7/ след консултация и потвърждаване на хоспитализацията от лекар на съответната клиника/отделение/.Тези пациенти се придружават от медицински специалист/ при нужда се транспортират от носаческо звено/ от спешно отделение до съответната клиника / отделение/. Чл.43 (1) Лекарите в клиниката или отделението осигуряват т.3 Консултации с Началника на клиниката/ отделението, сектора/, а при необходимост и по указание на Началника на клиниката и със специалисти от други звена. Чл.46 (4) При необходимост дежурният лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и промяна в лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари. (5) При необходимост дежурният лекар прави заявка за извикване на специалисти на разположение и през нощта на 25.06.2010г. да е причинил смъртта на Г. ***, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВА по овинението, по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл.190Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство от НПК направените по делото разноски в размер на **** лева, остават за сметка на Държавата.

НА ОСНОВАНИЕ чл.112, ал.4Чл. 112. (1) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени. (2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Извън случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, моторните превозни средства, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в петгодишен срок от изземването им не са били потърсени. В досъдебното производство отнемането се извършва с постановление на прокурора, а в съдебното производство - с определение на съда. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица. Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства от НПК веществените докозатеилтва 2 бр. рентгенови снимки и 1 бр- амбулаторен лист на иметона Г. Андреев Колев, да се оставят към делото след влизцане на присъдата в сила.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр.Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

МОТИВИ

ОП-Плевен е повдигнала обвинение против д-р И.Р. за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това, че на 23.06.2010г. в гр.Плевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекар в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. *** и в нарушение на: ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г./ Чл. 80 Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл. 81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; Чл. 100(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. НАРЕДБА № 10 ОТ 4 МАРТ . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ Б. Основни дейности на интензивното лечение 1.3. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение и без оглед на специфични индикации задължително се прилагат следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) пряк и непрекъснат контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.) от страна на членовете на екипа за интензивно лечение както на лекарско ниво, така и на ниво медицинска сестра; б) постоянно мониториране на пулс и ЕКГ; в) мониториране на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, дихателен обем и минутен дихателен обем 1.4. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение задължително се прилагат при наличието на индикации следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) диагностична (12-канална) електрокардиография; д) мониториране на кръвни показатели: хемоглобин, хематокрит, кръвна захар, електролити в серум, брой левкоцити, диференциално броене на бяла кръв, протромбиново време, брой тромбоцити, креатинин, общ белтък и албумин; е) мониториране на показатели в урината: седимент в уринна проба, албумин, кетотела и кръвна захар, мониториране на резултатите от микробиологични изследвания на кръвни проби, уринни проби, проби от трахеобронхиален лаваж, от храчки, от дренажни системи и др.; з) мониториране на резултатите от образни изследвания; 1.6. Стойностите на всички мониторирани параметри се регистрират задължително в медицинската документация на пациента в зависимост от тяхната специфична динамика, като задължително се регистрират техните екстремни (патологични) величини. 4.1. Интензивно лечение се осъществява от екип за интензивно лечение. Всички екипи за интензивно лечение, осъществяващи грижи за конкретен пациент, трябва: в) равностойно да прилагат или да имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време мониториране по време на интензивно лечение, кардиопулмонална ресусцитация по време на интензивно лечение „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г. ***0 При осъществяване на прием в приемно – консултативния/ респ. диагностично – консултативния/ кабинет задължително се извършва: т.6 назначаване при необходимост на допълнителни лабораторни изследвания, образна и инструментална диагностика и консултации с други специалисти и назначаване на предварителна терапия. „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред на „Спешно отделение” при УМБАЛ „Д-р Г. ***. Глава V т.1 Спешно отделение предоставя болнична медицинска помощ, отговаряща на критериите за своевременост, достатъчност и качество, в съответствие с утвърдените медицински стандарти за диагностика и лечение, правилата за добра медицинска практика, при спазване на професионалната тайна и правата на пациентите. т.4, изречение второ…Отделението осигурява пълноценен диагностично – лечебен процес в границите на утвърденото работно време се осъществява от дежурните екипи в необходимия обем. Чл.38 (3)По спешност се приемат пациенти, чието състояние заплашва живота или се нуждаят от неотложна помощ/ вкл.операции/, която е невъзможно да се осигури в извънболнични условия в адекватен обем.При необходимост едновременно се извършват спешни или неотложни животоспасяващи дейности.Пациентите се приемат незабавно в болницата, независимо дали сами са потърсили болнична помощ или са постъпили в спешното отделение.Лекар от спешно отделение издава „Направление за хоспитализация” / бл.МЗ – НЗОК 7/ след консултация и потвърждаване на хоспитализацията от лекар на съответната клиника/отделение/.Тези пациенти се придружават от медицински специалист/ при нужда се транспортират от носаческо звено/ от спешно отделение до съответната клиника / отделение/. Чл.43 (1) Лекарите в клиниката или отделението осигуряват т.3 Консултации с Началника на клиниката/ отделението, сектора/, а при необходимост и по указание на Началника на клиниката и със специалисти от други звена. Чл.46 (4) При необходимост дежурният лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и промяна в лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари. (5) При необходимост дежурният лекар прави заявка за извикване на специалисти на разположение и през нощта на 25.06.2010г причинил смъртта на Г. ***.

Съсъ същият обвинителен акт е подвигнато обвинение и против д-р А.Д.Л. за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. аот НК за това, че на 24.06.2010г. в гр.Плевен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност– лекар в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. *** и в нарушение на: ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г./ Чл. 80 Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл. 81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; Чл. 100 (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. НАРЕДБА № 10 ОТ 4 МАРТ . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АНЕСТЕЗИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ Б. Основни дейности на интензивното лечение 1.3. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение и без оглед на специфични индикации задължително се прилагат следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) пряк и непрекъснат контрол (визуален контрол, аускултация, палпация и др.) от страна на членовете на екипа за интензивно лечение както на лекарско ниво, така и на ниво медицинска сестра; б) постоянно мониториране на пулс и ЕКГ; в) мониториране на системни артериални налягания, пулсоксиметрия и кислородна сатурация, на дихателна честота, дихателен обем и минутен дихателен обем 1.4. При всеки пациент - обект на интензивно лечение, за цялото време на пребиваването му в специализирана структура за интензивно лечение задължително се прилагат при наличието на индикации следните м. на мониториране по време на интензивно лечение: а) диагностична (12-канална) електрокардиография; д) мониториране на кръвни показатели: хемоглобин, хематокрит, кръвна захар, електролити в серум, брой левкоцити, диференциално броене на бяла кръв, протромбиново време, брой тромбоцити, креатинин, общ белтък и албумин; е) мониториране на показатели в урината: седимент в уринна проба, албумин, кетотела и кръвна захар, мониториране на резултатите от микробиологични изследвания на кръвни проби, уринни проби, проби от трахеобронхиален лаваж, от храчки, от дренажни системи и др.; з) мониториране на резултатите от образни изследвания; 1.6. Стойностите на всички мониторирани параметри се регистрират задължително в медицинската документация на пациента в зависимост от тяхната специфична динамика, като задължително се регистрират техните екстремни (патологични) величини. 4.1. Интензивно лечение се осъществява от екип за интензивно лечение. Всички екипи за интензивно лечение, осъществяващи грижи за конкретен пациент, трябва: в) равностойно да прилагат или да имат готовност да прилагат по индикации в пълен обем и по всяко време мониториране по време на интензивно лечение, кардиопулмонална ресусцитация по време на интензивно лечение „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г. ***0 При осъществяване на прием в приемно – консултативния/ респ. диагностично – консултативния/ кабинет задължително се извършва: т.6 назначаване при необходимост на допълнителни лабораторни изследвания, образна и инструментална диагностика и консултации с други специалисти и назначаване на предварителна терапия. „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред на „Спешно отделение” при УМБАЛ „Д-р Г. ***. Глава V т.1 Спешно отделение предоставя болнична медицинска помощ, отговаряща на критериите за своевременост, достатъчност и качество, в съответствие с утвърдените медицински стандарти за диагностика и лечение, правилата за добра медицинска практика, при спазване на професионалната тайна и правата на пациентите. т.4, изречение второ…Отделението осигурява пълноценен диагностично – лечебен процес в границите на утвърденото работно време се осъществява от дежурните екипи в необходимия обем. Чл.38 (3)По спешност се приемат пациенти, чието състояние заплашва живота или се нуждаят от неотложна помощ/ вкл.операции/, която е невъзможно да се осигури в извънболнични условия в адекватен обем.При необходимост едновременно се извършват спешни или неотложни животоспасяващи дейности.Пациентите се приемат незабавно в болницата, независимо дали сами са потърсили болнична помощ или са постъпили в спешното отделение.Лекар от спешно отделение издава „Направление за хоспитализация” / бл.МЗ – НЗОК 7/ след консултация и потвърждаване на хоспитализацията от лекар на съответната клиника/отделение/.Тези пациенти се придружават от медицински специалист/ при нужда се транспортират от носаческо звено/ от спешно отделение до съответната клиника / отделение/. Чл.43 (1) Лекарите в клиниката или отделението осигуряват т.3 Консултации с Началника на клиниката/ отделението, сектора/, а при необходимост и по указание на Началника на клиниката и със специалисти от други звена. Чл.46 (4) При необходимост дежурният лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и промяна в лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари. (5) При необходимост дежурният лекар прави заявка за извикване на специалисти на разположение и през нощта на 25.06.2010г. причинил смъртта на Г. ***.

Представителят на ОП-Плевен поддържа изцяло така повдигнатите обвинения против двамата подсъдими. Счита същите за доказани по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и определяне на минимално наказание за всеки от подсъдимите при приложението на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК.

Подсъдимият д-р И.Р. не дава обяснения и не се признава за виновен. Защитникът му адв.Г.А. счита, че между поведението на неговия подзащитен и настъпилия противоправен резултат няма причинно-следствена връзка.Моли съда да поставони оправдателна присъда.

Подсъдимият д-р А.Л. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, не се признава за виновен . Моли спрямо него да бъде постановена оправдателна присъда.

Защитникът му авд.А.К. оспорва установената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че така повдигнатото против подзащитния и обвинение е недоказано, както и че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на подс. Д-р Л. и настъпилия противоправен резултат. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът , като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият д-р И.Р. е роден на ***г. в ****, жимее в гр.***, македонец, с висше образование, неженен, неосъждан, лекар, ЕГН: **********. Назначен за лекар в „Спешно отделение“ при УМБАЛ „д-р Г.Странски“ – Плевен с договор №152 от 31.05.2010г.

Подсъдимият д-р А.Д.Л. е роден на ***г. в гр.***, живее в гр.***, българин , български гражданин, с висше образование, неосъждан, лекар , ЕГН: **********. Назначен за лекар в спешно отделение при УМБАЛ „д-р Г.Странски“ – Плевен с договор №151 от 31.05.2010г.

От началото на 2010г. пострадалият Г. А.К. престанал да се храни, гладувал и системно злоупотребявал с алкохол . К. живеел сам, на квартира след раздялата си със съпругата си – свид. Н.К.. В края м.май здравословното му състояние се влошило, като К. отслабнал, оплаквал се от умора, обща отпадналост, залежаване, периодични кризи свързани с треперене на цялото тяло, афти и тежест в гърдите. К. не полагал никакви грижи за себе си и за здравословното си състояние, лекуван бил от алкохолна зависимост и от години не посещавал лекар и не провеждал никакво лечение. Близките и роднините му също не полагали никакви грижи за него.През месец юни К. спрял да употребява алкохол, тъй като не разполагал с парични средства и съседите и познатите му престанали да му дават пари. На 23.06.2010г. по обяд на К. му прилошало и паднал на улицата в близост до кръстовището на ул.“Стефан Стамболов“ и ул.“Захари Стоянов“. Свидетелят П.К. видял К., вдигнал го и се обадил в ЦСМП- Плевен. К. бил откаран в спешното отделение като първоначално му била поставена диагноза „кехексия“ – загуба на телесна маса. В спешно отделение бил приет в 12,10 ч. от подсъдимия д-р И.Р.. При приемането си пострадалия К. съобщил на д-р Р., че от около две седмици не се е хранил, поради липса на финансови средства, оплакал се от обща отпадналост, липса на сили, съобщил че преди е приемал системно алкохол. Пострадалия не съобщил за наличие на някакви заболявания, както и не представил никакви медицински документи установяващи здравословното му състояние. Посочените обстоятелства са установяват и от амб.лист №8848/23.06.2010г. от СО при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ - Плевен, приложен на л.117, т.2 от досъдебното производство. На К. била поставена диагноза „интоксикация с алкохол“ и бил консултиран с невролог, който след като прегледал К. дал мнение, че се касае за недохранване и прекалена употреба на алкохол. Проведена му била терапия със серум Глукозе 500 мл и пирамем 1 ампула венозно. След нея К. съобщил за отзвучаване на симптомите и бил освободен в 15,30 ч. с предписана медикаментозна терапия. След като напуснал ЦСМП, пострадалия К. отишъл при сестра си – свидетелката В.И.. К. ходел трудно, треперел и се оплакал на сестра си и зет си – свид.Г.И., че не вижда. Свид.И. го закарал с такси до квартирата му и го оставил сам. На 24.06.2010г. вечерта свидетелите В.М., Н.Ч. и З.Г. отишли да видят К. и го намерили паднл по гръб и в безпомощно състояние. Уведомена била съпругата на К. - свид. Н.К., която дошла и заварила пострадалия в неадекватно състояние, с нарушено съзнание, същият извършвал неадекватни движения и цялото му тяло треперело. Бил извикан екип на ЦСМП и К. отново бил откаран в спешното отделение. Там бил приет в 20,25ч. от подсъдимия д-р А.Л.. На д-р Л. било съобщено, че К. е открит в къщи от съседи припаднал.Съобщено било и за нервно заболяване с прием на алкохол в миналото / видно от амб.лист № 8901/24.06.2010г. на СО при УМБАЛ-Д-р Г.Странски-Плевен, приложен на л.116,т.2 от досъдебното производство/. Не били представени на д-р Л. никакви медицински документи установяващи здравословното състояние на К..било измерено кръвното налягане на пострадалия , прегледан бил от свид. Л.П. – фелдшер, извършени му били рентгенография на бял дроб и корем, както и изследвания на кръвта. Била му поставена диагноза „състояние след колапс“ и „хипотония“. Проведена му била терапия със серум глюкозе 500 мл и в 22,35ч. бил освободен с препоръки за захранване. След като напусна ЦСМП, К. бил откаран от свидетелите Н.К. и П.П., с когото К. живеела в квартирата му и оставен сам. На следващия ден – 25.06.2010г. сутринта, около 10,00ч. свид.Н.К..а и П.П. отишли да видят К. и го открили починал. Уведомени били органите на МВР, които извършили оглед и било образувано досъдебно производство за установяване на причината за смъртта на К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Обстоятелствата свързани със здравословните оплаквания на пострадалия се установяват от показанията на свидетелите Н.К., В.И., К.Б., П.П., В.М., П.К., Г. И.Н. Ч., З.Г.. Обстоятелствата относно здравословното състояние на пострадалия К. преди 23.06.2010г. се установяват от показанията на свид. Д-р П.Х. – личен лекар на К. Същата съобщава, че през 2008г. е имала пациент Г. К., спрадащ от алкохолна зависимост. Съобщава, че тогава К. бил в тежко състояние и веднага бил хоспитализиран в психиатрия и след стабилизирането му му били извършени изследвания на черния дроб и функционирането му , като резултатите били добри. Свидетелката съобщава, че през м.януари 2009г. отново е дала на К. направление за консултация с психиатър във връзка с рецидив на алкохолна зависимост. Свидетелката установява, че при първото си посещение при нея К. бил неконтактен, дезориентиран, некритичен към поведението си, невъзможно било провеждането на разговор с него. Свидетелката установява че, му е издавала болничен лист за остър бронхит и че други заболявания на К. не са били установени и друго лечение не му е било провеждано. Установява, че същият не е имал оплаквания за тежест в сърдечната област, както и че не е имал високо кръвно налягане.

Обстоятелствата свързани с предприетите действия във връзка с диагностициране на състоянието на пострадалия се установяват от свидетелите Г.Л. –специалист по обзорна диагностика и Л.П. – фелдшер. Свид. Л. установява, че същата е извършила рентгенографията на белия дроб и корема на пострадалия. Същата съобщава , че е установила данни за остър бронхит,че сърцето на пострадалия е било във форма за възрастта, не са установени изменения по сърцето и белия дроб, не е констатиран застой в белия дроб, както и за сърцето нищо не е констатирано.Свидетелката уточнява, че е възможно, когато пациента се е намирал в легнало положение при извършване на снимката, съдовете да изглеждат малко по-широки в хисулите.

Свидетелят Л.П. установява, че в спешното отделение болните се приемат от сестрата, като се записва в журнала какви са оплакванията му и се изготвя фиш. Въз основа на записаното във фиша /амбулаторен лист/ и след преглед от лекаря, се назначават изследвания и се извършва консултация със специалист. Резултатите от изследванията и консултациите са вписват в амб.лист/фиша/ и се обобщава цялата информация за състоянието на болния. Свидетелят съобщава, че преценка дали и с какъв специалист да се направи се извършва въз основа на оплакванията и симптомите на болния.

Свидетелят П.С. - завеждащ Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – Плевен установява, че лекарите, които работят в отделението не посещават адреса на болния, а оказват спешна помощ само на постъпилите в отделението пациенти, като по принцип в спешното отделение следва да има два екипа.Установява, че медицинският стандарт за спешна помощ е приет през м.август 2010г, както и че решението за настаняване на постъпил в спешно отделение пациент в някое отделение за лечение за взема от съответния специалист, както и определени изследвания могат да бъдат извършени, само след назначаване от страна на специалист – маркерите за миокардна некроза се назначават само от кардиолог.Свидетелят съобщава още, че през 2010г. такива маркери не са се изработвали. Свидетелят съобщава , че през 2010г. през спешно отделение в Плевен са преминали около 22 000 – 23 000 пациенти и това е едно от най-натоварените оотделения на спешна помощ в страната. От приложената по делото справка от Спешно отделение при УМБАЛ Д-р Г.Странски – Плевен от 31.01.2013г. е видно, че на 23.06.2010г. в спешно отделение е имал само един екип и един лекар - д-р И. Р., както и че по време на дежурството му са преминали 55 пациенти, и на 24.06.2010г. също е имало само един екип и един лекар – д-р А.Л. и по време на дежурството му са преминали 42 пациенти.

Свидетелите Б.К. и Г.М. не установяват факти от значение за делото – същите не са виждали пострадалия нито на 23.06.2010г., нито на 24.06.2010г., не са поддържали контакти с него. Впоследствие научили, че починал на 25.06.2010г.

В хода на досъдебното производство са назначени и извършени три съдебно-медицински експертизи за установяване причината за смъртта на пострадалия Г. К.. Съгласно заключението на експертите д-р Д. и д-р Ц. по съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп, при прегледа и аутопсията на пострадалия е установена трупна картина на бързо настъпила смърт , пресен инфаркт на миокарда. Като причина за смъртта експертите сочат сърдечносъдова и дихателна недостатъчност развили се на базата на миокардния инфаркт. При разпита на експертите в съдебно заседание, обаче същите заявиха, че при изготвяне на заключението не са ползвали събраните по делото доказателства – наличните медицински документи - данните от изследванията на кръвта, рентгеновите снимки,заключенията на специалистите. Същите заявиха, че в заключението не е отразен статуса на коронарните съдове, не са установили наличие на тромби, установили са тежък отток на белия дроб, но не са взели течност от бронхите и алвеолите за изследване, както и че са отразили в заключението, че пострадалия е с „добре изразено охранване“ / в противоречие н всички доказателства по делото – свидетелски показания и отразеното в медицинските документи/ и че човек може да почине от внезапна смърт и без да е получил инфаркт. Видно от изследванията на кръвта на пострадалия, не е установен повишен брой бели кръвни телца, какъвто би трябвало да има в случай на инфаркт, както и при пневмония. От същите е видно и че няма данни за ливкоцитоза, няма позитивни маркери за миокардна некроза, а предвид и липсата на описание на статуса на коронарните съдове не може да се направи категоричен извод за макро и микроскопски данни за остър миокарден ифаркт. Предвид тези обстоятелства, съдът не кредитира това заключение и прие, че единственото, което то потвърждава категорично е наличието на тежък мозъчен оток. Съгласно заключението по тройната съделно-медицинска експертиза и допълнителното такова на съдебни лекари при УМБАЛ „СВ.Анна“- Варна, причината за смъртта на пострадалия е алкохолна кардиомиопатия. За настъпването на смъртта са способствали чернодробната недостатъчност, увреденото общо състояние след продължително гладуване, развилите се като усложнения бронхит, огнища бронхопневмония, коти са обусловили сърдечносъдова недостатъчност. Според мнението на експертите, двамата подсъдими лекари не са разпознали симптомите на сърдечносъдова недостатъчност и не са провели необходимите консултации с кардиолог и плумолог и да бъде приет в кардиологично отделение. Експертите категорично отричат и смъртта на пострадалия да е настъпила в следствие на миокарден инфаркт. При разпита им в съдебно заседание същите заявиха обаче, че симптомите хипотония, объркване, невиждане, тремор на крайниците, главоболие, виене на свят, обща отпадналост са симптоми и за оток на мозъка, както и на алкохолна болест, а видно от амб.лис от 23.06.2010г. К. е бил консултиран със съответния специалист – невролог, който не е установил проблем и не е посочил, че пострадалия следва да бъде приет в неврологично отделение за лечение. Експертите съобщават, също така и че и от резултатите от рентгенографията на белия дроб и корема на К. не се установяват изменения в белия дроб и сърцето на пострадалия, като и че алкохолната кардиомиопатия не може да се развие в рамките на 24 или 28 часа и при рентгенова снимка на сърцето следва да се наблюдава голямо и отпуснато сърце, каквото в случая не е установено. Същите категорично заявиха, че видно от изследванията на кръвта на пострадалия не е установен повишен брой на белите кръвни телца, няма данни за левкоцитоза, няма данни за миокардна некроза, няма данни за коронарните съдове. Експертите съобщават, че при изготвяне на заключението са се съобразили със свидетелските показания и хистологичните изследвания на трупа, а не с медицинските документи приложени по делото. Предвид изложеното, както и предвид обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели, които съобщават данни за здравословното оплаквания на пострадалия не са информирали подсъдимите лекари за тези оплаквания при приемането на К. в спешното отделение и на двете дати и на практика същите не са ги знаели, предвид обстоятелството, че експертите са игнорирали отразеното в медицинските документи за резултатите от изследванията на пострадалия и противоречието в изводите им, съдът не кредитира и тези две заключения.

За изясняване причината за смъртта на пострадалия в хода на съдебното следствие беше назначена и извършена нова комплексна съдебно-медицинска експертиза от следните специалисти – съдебен лекар, невролог, кардиолог,специалист по обзорна диагностика и специалист по вътрешни болести от УМБАЛ „Александровска“ – София. Според експертите съществуват няколко хипотетичн причини за смъртта на пострадалия, които могат да се посочат въз основа на доказателствата по делото , а именно: 1.Обострен хроничен панкреатит, който се е развил в следствие на продължителния прием на големи количества алкохол. Той може да е самостоятелна причина за смъртта на пострадалия. В съдебно заседание експертите заявиха, че изявената клинична картина отговаря на това заболяванее в последния си стадий и то може да завърши със състояние на колапс или с шок, както и че хроничния панкреатит не е спешно състояние съгласно медицинските критерии. 2. Обострена хронична дихателна недостатъчност, която също може да е самостоятелна причина за смъртта на пострадалия. 3.Алкохолен делир, който също може да е самостоятелна причина за смъртта на пострадалия. 4.Отравяне с метанол – въз основа на свидетелските показания. 5.Продължителното неприемане на храна – като самостоятелна причина за смъртта или като благоприятстващ фактор при някоя от посочените по-горе хипотези. В съдебно заседание експертите посочиха и че смъртта на пострадалия може да се дължи и на мозъчния оток. Съгласно заключението на вещите лица в медицинските документи се съдържат много оскъдни данни, които са недостатъчни за поставянето на каквато и да е диагноза и съответно назначаване на адекватно и целенасочено лечение, поради което и същите са посочили евентуалните причини за смъртта на пострадалия въз основа на свидетелските показания.

След преценка на гореизброените доказателства, съдът намери, че не се установява пряка причинно-следствена връзка между медицинските действия/ или бездействия/ от двамата подсъдими и причинения противоправен резултат , като съображенията за това са следните:

1.От доказателствата по делото се установи, че и двамата подсъдими не са били запознати със здравословните оплаквания на пострадалия. Те се установяват единствено от разпитаните по делото свидетели и то след образуване на досъдебното производство за установяване смъртта на К.. Тези оплаквания не са били съобщени на двамата лекари, нито от пострадалия , нито от придружилите го лица. При приемането му в спешно отделение не са били представени никакви медицински документи установяващи наличието на някакви заболявания или даващи основание за насочване към определени медицински подозрения.

2.Данните, съдържащи се в единствените съществуващи медицински документи /амбулатирните листове- фишовете за спешна помощ, изследванията на кръвта, заключението на невролога, резултатите от рентгенографията/ са оскъдни и въз основа на тях не би могло да се постави каквато и да е диагноза и да се назначи лечение, а двамата лекари са разполагали единствено с тях.

3.От доказателствата по делото несъмнено се установи, че настаняването на пациент приет в спешно отделение в друго специализарано отделение се извършва само от съответния специалист и то по негова преценка, както и определени изследвания се назначават само от съответния специалист. Правомощия в това отношение лекаря от спешна помощ не притежава, а съгласно медицинските стандарти за спешна помощ, престоят в спешното отделение е до два часа, поради което и не може да се приеме и че е налице немотивирано освобождаване на К. от ЦСМП.

4.Въпреки, че по делото бяха събрани всички съществуващи и възможни доказателства не се установи причината за смъртта на пострадалия. Посочени са поне шест различни причини, като експертите посочват всичките за възможни и като ги определят преимуществено по показанията на свидетелите, установяващи оплакванията на пострадалия, с които обаче са били неизвестни на двамата лекари при приемането и прегледа на пострадалия. Отделно от това нито едно от описаните състояния не представлява спешно състояние – хроничен панкреатит, хронично недохранване и т.н..

Отделно от всичко изложено, съдът намери също така , че двамата подсъдими не са нарушили правилата и нормите посочени от прокурора в обвинителния акт., по следните съображения:

1. Разпоредбите на чл.80 и чл.100Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето са неотносими към извършеното /неизвършеното/ от подсъдимите. Това са общи норми , които не регламентират определено поведение и не вменяват в задължение на подсъдимите извършването конкретно действие. Разпоредбите касаят лечебните заведения, а не лекарите.

2. Разпоредбите на Наредба № 10 от 4.03.2010г. касаят медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, а двамата подсъдими са били назначени и са работили като лекари в Спешно отделение. Тези разпоредби са неотносими към извършваната от тях лекарска дейност и пострадалият не е бил приет за лечение в интензивно отделение. Тези разпоредби не пораждат задължения за лекарите от спешно отделение. Отделно от това, видно от доказателствата по делото медицинският стандарт за спешна помощ е приет през месец август 2010г.

3.Разпоредбите на чл.40,т.6, чл.43 и чл.46 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ се отнасят за диагностично-консултативните кабинети и лекарите, които работят в тях. Поради това от тях не възникват задължения за лекарите от спешните отделения и са неотносими към тяхната дейност.

4. Разпоредбите на гл.5, т.1 и т.4 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ са общи норми, които не регламентират определено поведение и не вменяват в задължение на подсъдимите извършването конкретно действие. Разпоредбите касаят лечебните заведения, а не лекарите.

5.Съдът не намери че двамата подсъдими са нарушили и разпоредбата на чл.38/3/ от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“. По делото няма никакви данни състоянието в което е постъпил К. да е заплашвало живота му, да се е налагало извършаването на животоспасяващи дейности, нито е било в правомощията им да хоспитализират пострадалия. Съобразно данните с които двамата подсъдими са разполагали, са изпълнили задълженията си.

Предвид така изложеното, съдът намира, че подсъдимите не са допуснали нито едно от вменените им от прокурора нарушения, поради което обвинението е недоказано от обективна страна. От субективна страна професионалната непредпазливост като особена форма на вина изисква нарушение на конкретни, установени от нормативен или поднормативен акт норми и правила за правилно и безопасно упражняване на занятие или на друга правно регламентирана дейност,което нарушение се дължи на тяхното незнание или немарливо изпълнение.В конкретния случай е повдигнато обвинение за немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност.Немарливо изпълнение е налице тогава когато деецът знае правилата за упражняване на съответната дейност или занятие,но действа в разрез с тях. Както беше посочено в конкретния случай подсъдимите не са нарушили посочените от прокурора разпоредби.Ето защо не може да се приеме,че са действал немарливо. Отделно от това, след като не са налице доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимите те следва да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, още повече , че не е налице и причинна връзка между дейността на двамата подсъдими и настъпилата смъртта на пострадалия Г. К..

С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА Прокурор: Д. Захариев