Присъда № 112/04.11.2013 НОХД № 1023/2013 ОС Пловдив

   Присъда № 112/04.11.2013 НОХД № 1023/2013 ОС Пловдив Присъда № 112/04.11.2013 НОХД № 1023/2013 ОС Пловдив

   ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: СИРМО СИРМОВ ЕЛИСАВЕТА ВАСИЛЕВА
при секретаря М.Т., в присъствието на прокурора Иван Перпелов, след като разгледа докладваното от съдията Цветан Цветков НОХД № 1023 по описа за 2013 година,

Наказателно дело от общ характер № 112/2013 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неработещ, пенсионер, вдовец, неосъждан, с ЕГН : **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2013 г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице - *** като лекар ортопед е поискал и е приел дар от Х.Г.И. – паричната сума от 300 лв. /триста лева/ /6 броя банкноти с номинал от по 50 лв. със серийни номера БГ 9313946, ББ 0947287, АЗ 1270008, БА 4762400, БД 9756810 и АИ 8551285/, която не му се следва, за да извърши действие по служба – за да бъде признат процент нетрудоспособност на Х.Г.И. ***, поради което и на основание чл. 301 ал.1 вр. чл. 93 ал. 1 буква „А” и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер от 2000 лв.

На основание чл.37, ал.1, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК ЛИШАВА подсъдимия М.Т.М. със снета по-горе самоличност от правото му да участва като член или председател в комисии при *** за срок от 3 год. от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия М. да заплати по сметка на ВСС сумата от 70 лв. /седемдесет лева/ като направени по делото разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

МОТИВИ по НОХД № 1023/2013г. на Окръжен съд - Пловдив

Подсъдимият М.Т.М. е обвинен в извършване на престъпление по чл.301 ал.1Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. от НК, за това че на 15.04.2013г. в гр.П., в качеството си на длъжностно лице – член на комисия по ТЕЛК, като ***, е поискал и е приел дар от Х.Г.И. – парична сума от 300 лева /6 бр.банкноти с номинал от 50 лева/, която не му се следва, за да извърши действие по служба – да бъде признат процент нетрудоспособност на Х.Г.И. ***.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер от 2 години, с приложението на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, да бъде лишен от правото по чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК, както и да му бъде наложено наказанието глоба.

Подсъдимият М. не признава свое виновно поведение. Чрез защитника си и самостоятелно моли да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение. В пледоариите защитата счита, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.225 БЧл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. от НК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Подсъдимият М.Т.М. е роден на ***г***, а понастоящем живее в гр.П.. Той е българин, български гражданин и е вдовец. Има висше образование, не е трудовоангажиран – пенсионер е и не е осъждан.

Към 2006г. свидетелят Х.Г.И. страдал от заболяване в ставите, поради което му била извършена операция в гр.София. През 2008г. му е била изготвена медицинска експертиза от териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, за което му било издадено експертно решение № 0974/11.04.2008г. за срок на инвалидността от две години с 60% нетрудоспособност и с диагноза „остеонекроза”. През 2010г. отново на И. е изготвена медицинска експертиза от ТЕЛК, като му е било издадено експертно решение № 1015/15.04.2010г. за срок на инвалидността от три години, със същата диагноза. На 15.04.2013г. св.И. е следвало да се яви отново на ТЕЛК, в 4-ти състав към МБАЛ „Пловдив”, намиращ се на партерния етаж в сградата на РЗИ /бивше ХЕИ/ в гр.Пловдив, ул.”Перущица”, № 1. Вечерта на предния ден коментирали със съпругата си св.И. получената от телевизията информация за искани от доктори незаконно пари от пациенти, като свидетелката му споделила и за разказани й от колеги случаи, в които на техни близки са искали пари при явяването им пред ТЕЛК. Обсъждали въпроса, че ако се случи това на тях, как биха процедирали, както и при положение, че на И. бъде отказано решение с реалния процент нетрудоспособност. Решили в първия случай, че ще се оплачат в полицията, а във втория – ще обжалват решението.

Към 08.00ч. на 15.04.13г. св.И. изчаквал повикване в салона на първия етаж, в близост до кабинетите на ТЕЛК съставите, намиращи се по коридора. Следвало да бъде прегледан от комисията на 4-ти състав, в която като председател стояла св.Д.-Д. /д-р ***/, св.П. /***/, св.Д. /***/ и подсъдимият като ***/***/. Всеки един от състава държал при себе си медицинските досиета, разпределени за деня, за пациентите от неговата специалност с предстоящ им за тази дата преглед. Специалистът, при който заболяването на пациента е водещо, дава становище на другите членове на комисията след прегледа, а ако те са съгласни с неговото мнение се стига до издаване на решение. Не след дълго св.И. бил извикан при разделящата салона от коридора остъклена врата от излезлия от кабинета си подсъдим, където последният му поискал личната карта и рентгеновата снимка на тазобедрената става. С тях подсъдимият се завърнал в кабинета си, оставяйки рентгеновата снимка и досието на пациента до прозореца, в близост до бюрото си, а личната му карта поставил в бюрото си. След около 5 минути М. отново излязъл, заявявайки на И., че „с тези документи нагоре не може да мине”. Излизайки от кабинета, след като отново бил влязъл вътре, казал на св.И. да го изчака там, където се подават документите. Свидетелят го послушал и се насочил към дъното на коридора, вляво. Изчакал известно време М., а когато той дошъл отново заявил на пациента, че с тези документи не може да се мине нагоре. Св.И. замълчал, без дори да отправи въпроси към подсъдимия, при което М. добавил:”Около 300 лева ще дадете и ще станат нещата”. И. му споделил, че няма толкова пари в себе си и че ще трябва да изтегли сумата, при което подс.М. му заявил:”Аз съм тук до 13.30 часа”. Оставайки сам св.И. се зачудил какво да прави, но като бил убеден че не трябва да дава такива пари на подсъдимия, тъй като действително е болен и не лъже с болестта си, като дадените му 60% нетрудоспособност съответстват на действителното положение. Излязъл извън сградата и телефонирал на съпругата си – св.И.. Казал й, че му искат 300 лева, за да продължат пенсията му и че вече е взел решение да се обади в полицията. След това св.И. ***, където поискал среща със следовател. Бил насочен към служителите от с-р „БОП” в сградата на полицейското управление. Там, по повод на подадения от него сигнал, била сформирана група, между които оперативните работници свидетелите Т. и Г., за проверка на сигнала. Във връзка с това св.И. отново телефонирал на съпругата си с молба да изтегли сумата от 300 лева. Свидетелката И. сторила това чрез дебитната си карта, като изтеглената от банкомат сума от 6бр.банкноти по 50 лева поставила в плик. Пликът, с парите в него, предала на пристигналия да ги вземе св.И.. Последният отнесъл плика с парите на полицейските служители в с-р „БОП”, където бил разпитан от разследващ полицай, а парите били описани и ксерокопирани пак от разследващ полицай по образуваното по случая досъдебно производство. Описаните банкноти били с №№ БГ 9313946, ББ 0947287, АЗ 1270008, БА 4762400, БД 9756810 и АИ 8551285.

Преди 12.00ч. свидетелите И., Г. и Т. пристигнали в салона на сградата на ТЕЛК, като на И. бил върнат пликът с парите. Бил инструктиран от полицейските служители при предаването му на подс.М. да ги уведоми с думи или с жест, че е сторил това. Св.И. седнал на една от пейките до прозореца, с лице към вратата на коридора. В един момент подсъдимият излязъл от кабинета си и виждайки св.И. му направил жест с главата си, кимвайки му и настрани, да го последва. И., който възприел поканата, тръгнал веднага след него към стълбите, водещи до втория етаж на сградата. Свидетелите Т. и Г., които стоели на известно разстояние от И., също видели подканването от страна на подсъдимия и ги последвали, движейки се на няколко метра след тях. На стълбищната площадка, между двата етажа, подсъдимият се спрял, като попитал И. дали носи парите. Давайки положителен отговор И. извадил от джоба си плика с парите и му го предал. Подсъдимият взел плика, констатирал с думи пред свидетеля, че е сложил парите в плик, като добавил да го изчака пред кабинета, а самият той се изкачил нагоре, влизайки в намираща се там тоалетна. Вътре М. извадил парите от плика и ги поставил в джоба на ризата си, с която бил облечен под бялата си работна манта. През това време слизащият по стълбите И. успял да уведоми качващите се по тях полицейски служители, че е предал парите на подсъдимия. Свидетелите Т. и Г., качвайки се на втория етаж, установили че М. го няма на етажа, при което св.Г. продължил нагоре по етажите да го търси. В един момент останалия на втория етаж св.Т. видял подсъдимия да излиза от тоалетната, при което го настигнал до междустълбищната площадка и след като му се легитимирал го помолил да се върнат до фоайето на етажа, където да седнат на намиращия се там диван. М. бил видимо нервен, като опитвайки да остане извън полезрението на Т., за да се освободи от парите, на няколко пъти приближавал до прозореца и изявявал желание да посети тоалетната. На това св.Т. неколкократно го предупредил, че ще му постави белезници. Малко след това при тях дошъл св.Г., както и уведоменият разследващ полицай, който по време на полицейската операция изчаквал пред сградата на ТЕЛК. В присъствието на поемните лица В. и Ш. разследващия полицай поканил подсъдимия да извади, ако има в себе си инкриминирани вещи, ако ли не – ще бъде претърсен. След известно колебание М. бръкнал в джоба на ризата си, под мантата, откъдето извадил парите /без плика/, дадени му от св.И.. За това си действие разследващият полицай съставил протокол за обиск, одобрен впоследствие от съдия, в който протокол били описани банкнотите по брой, номинал и серийни номера. В писмените си обяснения в протокола за обиск подсъдимият посочил, че вместо документи свидетелят И. му бил дал пари. Бил уведомен и ръководителят на ТЕЛК съставите св.Т., която пристигнала във фоайето на втория етаж на сградата. От своя страна тя уведомила за случая главния лекар на болницата. Подсъдимият бил отведен в служба „БОП”, където св.Т. съставил заповед за полицейско задържане на лице по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР с начален час 12.00ч., тъй като реално в този час той е бил ограничил правото на свободно придвижване на М., дори и без да му е поставял белезници. На основание чл.68 от ЗМВР Т. извършил и задължителния при полицейско задържане личен обиск на подсъдимия. Междувременно, преди още подсъдимият да бъде задържан, св.Д.-Д. забелязала оставената до прозореца рентгенова снимка на св.И., при което запитала М. защо е там тази снимка. На въпроса и подсъдимият я излъгал, че до момента още не се е явило това лице. Пак междувременно, след като подсъдимият бил отведен от полицейските служители, в кабинета на 4-ти състав на ТЕЛК дошъл св.И.. Сигурен, че подсъдимият е изготвил решението му, той го потърсил от св.Д.-Д.. Тази свидетелка не могла да намери такова написано решение, при което св.И. поискал да му върнат личната карта. Д.-Д. открила в бюрото на подсъдимия личната карта на св.И. и му я върнала. На следващия ден – 16.04.2013г. изпълнителният директор на „МБАЛ-Пловдив”АД издал заповед за вътрешна проверка по случая, като за изпълнението и посочил св.Д.-ръководител звено „Сигурност” към болницата. Този свидетел провел разговори с лекари, вкл. и с подсъдимия. Последния му посочил, че е очаквал от И. допълнителни документи, които свидетелят му предал до тоалетната на втория етаж в бял плик. Самият М. е сложил този плик в джоба си, а след излизане от тоалетната е извадил пред полицаите от джоба на ризата си пари /без плик/. Св.Д. извършил проверка и на охранителните камери, но от тях нищо не е могло да се види и разбере. В тази връзка следва да се посочи, че в изпълнение по нареждане на разследващия полицай св.Т. посетил отново след около 10-15 дни сградата, където се помещава ТЕЛК, за да проучи възможността за ползване на записите от охранителните камери там, но се оказало че записите се съхраняват само седмица. Впоследствие подс.М. бил отстранен със съдебен акт от длъжност *** на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив” АД, а на св.И. било издадено, след преглед от 4-ти състав с нов член д-р Й., експертно решение, определящо му 50% нетрудоспособност. При явяване пред тази комисия и издаване на решението не са били представени от св.И. други документи, за които подсъдимият е посочил в обясненията си, че са били необходими и искани от него. Пак впоследствие, след като се разбрало че подс.М. е бил хванат с подкуп, са постъпили оплаквания и от други пациенти, засегнати от неговото поведение. Така св.Т.-Я., която също била зависима от подсъдимия за издаване на експертно решение през 2010г., на излизане от кабинета му М. и заявил, че тук се дава, а не се взема група инвалидност, като едновременно с това и показвал с приплъзване пръстите на ръката си какво трябва да стори, т.е. да се дадат пари. При явяването и през 3013г. пък захвърлил демонстративно всичките и снимки на пода в кабинета, казвайки и че почти всички хора са болни от коксартроза. А св.Д. пък била изведена от М. извън сградата на ТЕЛК, където започнал да и говори че от него зависи какъв процент ще и даде и едновременно с това размахвал пред нея напред-назад своя портфейл. Тази свидетелка, която е медицински работник, му дала да разбере, че няма да му даде пари, заявявайки му че е вдовица и няма средства. От заключението на вещото лице Ч. по назначената съдебно техническата експертиза се установява, че предоставените му за изследване 6бр.банкноти с номинал от 50 лева са истински парични знаци. За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и писмени доказателства, които в пълна сила подкрепят направения от съда извод. Събраните по делото доказателства, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт и поддържана и от прокурора, а именно: отчасти от обясненията на самия подсъдим, от показанията на свидетелите И., И., Т., Г., В., Ш., Т., П., Д., Д.-Д., Д., Т.-Я. и Д., от данните по протоколи за проведени очни ставки, от приетите по делото писмени доказателства от ДП - протокол за обиск /л.5/, акт за отстраняване от длъжност/л.25/, протокол за доброволно предаване /л.53/, протокол за оглед на ВД/л.54/, приемопредавателен протокол/л.59/, мед.документация, решения, дл.характеристики и договори/л.62-87/, нотариални актове/л.90-96/, справка съдимост /л.124/, характеристична справка /л.125/, трудова хар-ка/л.156/ и от заключението на вещото лице. От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му.

В хода на делото подсъдимият не признава свое виновно поведение. Пред съда лансира версията, че сам той е станал жертва на постановка, без обаче да успее да посочи кой има интерес за това. По делото се установи, че нито св.И., нито оперативните работници свидетелите Т. и Г. са имали каквито и да са лични отношения отпреди с подсъдимия, като дори не са се и познавали. Самия св.И. също е нямал отношения към другите двама свидетели, за да сторят каквато и да е постановка срещу подсъдимия, а дори И. отпърво е потърсил помощ от полицейските служители от 2-ро РУП Пловдив, в чийто район попада сградата на помещаване на ТЕЛК и то е питал за следовател, като впоследствие е бил насочен към служителите от служба „БОП”. Съдът кредитира изцяло показанията на св.И. като точни и правдиви, които показания изцяло се подкрепят и от тези на свидетелите Т. и Г.. Съдът не споделя изнесеното в обясненията на М. като случило се в обективната действителност, че бил той самият гонен от св.И. по стълбите към втория етаж и за насила напъхан плик с парите в джоба на ризата му. За да оправдае кимването с глава от своя страна подсъдимият посочва, че от учтивост кимнал на някакъв висок непознат мъж, но И. към този момент е седял на пейката и както той самия, така и Т. и Г. са категорични, че кимването и то такова настрани с главата, с покана да бъде последван, е било отправено именно към св.И.. На следващо място е необходимо да се посочат действията на подсъдимия да контактува с пациента И. не в кабинета, а в коридора, противно на общоприетата практика, именно с цел искането на парите да не стане достояние, както на чакащите в салона пациенти, така и на останалите му колеги от състава. А всички тези лекари свидетелите П., Д. и Д.-Д. са категорични, че след повикване пациентите влизат с документите си в кабинета и единствено тогава предоставят документа си за самоличност – личната карта. Нещо повече, подсъдимият не само че на няколко пъти излиза за контакт с И. извън кабинета си, но и задържа личната му карта в бюрото си, противно на обясненията му, че не го е задължил да се яви до края на работния ден с парите, а че му бил казал за възможността да дойде и в друг ден до края на седмицата с допълнително документи, т.е. той би лишил по този начин свидетеля за неопределен период от възможността да се легитимира, като се вземе и впредвид, че 15.04.13г. е бил ден понеделник. И тук следва да се посочи, че за да не внесе съмнение у колегите си с тези си действия по изнудването на пациента, М. прибягва и до лъжа, заявявайки на председателя на състава, че пациентът не се е явил. А подсъдимият е прикрил истината и от св.Д., при вътрешното разследване, като не му е споделил, че в тоалетната той е отворил плика, за да извади от него парите и да си ги прибере в джоба на ризата. Естествено, учуден от това несъответствие, този св.Д. започва да гадае в показанията си пред съда:”Явно в тоалетната е видял какво има вътре. Това не ми го е казал, че в тоалетната е видял какво има в плика”. Нормално е поведението му, като е бил убеден, че в плика се намира сумата от 300 лева, която е поискал от И. сутринта, подсъдимият да не се компрометира пред св.Д., че в тоалетната прави проверка на документите на пациент, за което е твърдял пред този свидетел. А обстоятелството, че в самата тоалетна подсъдимият е извадил парите от плика и ги е поставил самостоятелно, сгънати на две в джоба на ризата си, се доказва и от показанията на св.Т.. Този свидетел е забелязал и наблюдавал подсъдимия още от момента на излизането му от вратата на тоалетната и насочването му веднага след това по стълбите, където на междустълбищната площадка го е задържал, като липсва такъв, предложен от подсъдимия момент, да прегледа в коридора съдържанието на плика. Въобще несериозни се явяват обясненията на подсъдимия в тази връзка, като още повече ако е бил решил да връща парите на пациента, защо ще ги прибира обратно в джоба на ризата си и то без плика, който явно го е изхвърлил. В подкрепа на извода за престъпната дейност на подсъдимия е и противоречието в обясненията му, че И. насила е напъхал плика в джоба на ризата му, като дори за малко да скъса джоба му, с обясненията които е дал пред св.Д., посочвайки пред него че пациентът му е предал плика с думите:”Това са документите, които искахте”, след което М. сам е поставил плика в джоба си и се запътил към тоалетната. Показанията на св.Д. в тази връзка пък съответстват с показанията на св.И. за самостоятелно поемане на плика с парите от подсъдимия след зададения му въпрос:”Носиш ли парите?”, като дори И. и уточнява с подробности за направилото на М. впечатление, че ги бил поставил в плик. А за да подсили версията си за разиграван спрямо него „сценарий”, както и за да се позове на опорочени действия в полицейската акция в случая, а най-вече за да намери оправдание как парите са се оказали изолирани от самия плик, подсъдимият излага неверни твърдения, че св.Т. е пожелал от него да извади навън инкриминираните вещи и то преди появата на останалите полицейски служители и поемни лица. В тази връзка в показанията си по проведената очна ставка св.Т. е абсолютно категоричен, че за пръв път подсъдимият е извадил парите след пристигането на разследващия полицай. Дори описва действията на подсъдимия, след поканата му да седнат на дивана на втория етаж, който видимо нервен е правил опити да остане извън погледа на Т. с исканията си да ходи отново до тоалетна, а и да прозореца. За това му държание и с оглед ограничаване възможността да се освободи от паричната сума, за която малко преди това е бил предупреден от И., че е предадена на М., св.Т. нееднократно го е бил предупредил, че ще му постави белезници, което не бил сторил веднага предвид на това, че подсъдимият бил интелигентен човек. И тук следва да се посочи, че тези действия на подсъдимия въобще не подхождат на изнесеното в обясненията му за попаднал заложен срещу него капан, при което е бил уплашен и объркан. Ако обясненията му отговаряха на истината и той е би уверен в невинността си, действията му не биха били такива, а по-скоро той спокойно би разяснил не само на Т., но и на дошлите впоследствие лица за необичайната ситуация, в която е попаднал несъзнателно. А за да бъде по-убедителен относно изнесената от него защитна версия, че е бил жертва на предварителен „сценарий”, подсъдимият дори сочи на психическо състояние на св.И. като нервен, напрегнат, неспокоен и враждебен след първия и разговор сутринта на 15.04.13г. По мнение на съда е нормално човек да изпадне в такова състояние, след като наистина се чувства болен, да бъде изнудван неоснователно за пари, за да се констатира полагащата му се степен нетрудоспособност. Въпреки че психичното състояние на този свидетел, вече към момента на изчакване на подсъдимия да го извика за парите и вече в присъствието на полицейски служители в салона, е посочено в очната ставка с подсъдимия от св.Т. като на негневен човек. По отношение на възражението на подсъдимия за неотразяване на доброволно предадени от него банкноти, то същото е неоснователно, тъй като видно от протокола за обиск изрично е отразено това обстоятелство в него. Що се касае пък до възраженията на защитата до търсене на логика относно посоченото от подсъдимия място за искане на парите, за „сценария”, за което стана дума по-горе, относно плика, относно неизготвяне на решението от М., относно невъзможността Т. да бъде свидетел по делото и относно качеството на длъжностно лице на подсъдимия, съдът намери за необходимо да посочи, че точно логично е подсъдимият да отдалечи св.И. както от кабинетите, така и от салона с чакащи пациенти, като е знаел че ще му иска пари, очаквайки този свидетел да носи в себе си паричната сума. В тази връзка следва да се посочи и казаното от св.Т., комуто охранител в болничното заведение му е споделил, че М. се е интересувал от него на това ново работно място къде са разположени камерите и за посоките, в които са насочени. Подобно е било поведението на подсъдимия и в случая със св.Д., която посочва че преди да започне да и прави намеци за даване на пари подсъдимият я бил извел на стълбите извън сградата. Относно т.нар. „сценарий” от защитата на подсъдимия вече стана реч по-горе, но съдът намери за необходимо да допълни, че ако той е бил подготвен предварително от свидетелите Иванови, много по-лесно би било И. да се яви в „БОП” с готови пари, а не да занимава съпругата си в работно време с теглене на тази сума и пренасянето и до службата. Още повече, че в такъв сценарий би следвало да са намесени и оперативни работници, разследващ полицай и т.н., а както стана дума никой от тези свидетели не е имал някакви лични отношения с подсъдимия. Не е имал лични отношения с подсъдимия и самия св.И., още повече че този свидетел заявява, че е бил доволен от решенията от 2008г. и 2010г., които са изготвени с участието на М.. Отделно от това следва да се посочи и изнесеното от св.Д., който при разговор с други лекари е получил информация, че с такова заболяване, което не се лекува, св.И. би получил висока степен на нетрудоспособност дори и без да се предприемат допълнителни действия от негова страна. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че на И. е издадено дни след случая експертно решение с 50% нетрудоспособност пак от 4-ти състав на ТЕЛК и то без да е необходимо допълнително представяне на документи, като от показанията на членовете на състава се установи, че оплакването на този пациент в полицията не им е повлияло по никакъв начин на всеки от тях за формиране на своето вътрешно решение. Що се касае до въпроса с плика, то недоумение буди възражението, че ако е искал подкуп, то подсъдимият е нямало да го иска в плик, а без значение за главния факт на доказване е това дали пликът е бил запечатан с лепило или не. Нима подсъдимият е трябвало да върне исканите от него пари на свидетеля щом те са му подадени в плик, като от показанията на И. се установи, че това е отбелязано от М. и въпреки това е взел плика с парите. По отношение на поставеното от защитата като въпрос възражение защо ако са имали уговорка подсъдимия и св.И. за получаване на сумата М. не е изготвил решението в 12.00ч., то следва да се отговори, че двамата не са имали изрично уговорен час за написване на решението, като подсъдимият единствено е уведомил свидетеля:”Аз съм тук до 13.30часа”, след думите на И., че отива да изтегли парите и ще се върне. Тук стоят и възможностите подсъдимият да не е бил абсолютно сигурен, че ще си получи исканата сума от И., за да не е написал решението до посочения от защитата час, което решение е било необходимо да се подпише и от председателя на състава, а и от останалите му членове, а така и другата възможност решението да се изготви и по-късно до 13.30ч. Следва да се посочи също така, че Т. може да бъде свидетел по делото, тъй като той е действал като оперативен работник по случая, натоварен от извършващите процесуално следствени действия разследващи полицаи да участва в наблюдението по проверка на сигнала и евентуално по задържане на извършителя. Неговите функции са били като тези на Г., който споделя, че не е взел участие в обиска, а само е присъствал в качеството на полицейски служител, който да обезпечи реда. По същия начин и присъствието на Т. на втория етаж по време на обиска на подсъдимия не го прави лице, осъществяващо действие по разследването. Както протокола за обиск, така и протоколите за описа на парите, за оглед на веществени доказателства и приемо-предавателния такъв са съставени от разследващи полицаи. Точно чл.118 ал.1 т.3Чл. 118. ⚖️ Практика (1) (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 3. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция "Митници", присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. (2) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях. Лица, които могат да откажат да свидетелстват от НПК изключва полицейския служител, присъствал на претърсване, от кръга на лицата, които да не могат да бъдат свидетели по същото наказателно производство. А в чл.164Чл. 164. (3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. Отказ на прокурора да образува досъдебно производство от НПК обискът е назован именно претърсване на лице. Обстоятелството, че Т. е издал заповедта за полицейско задържане на М. и е изготвил задължителния при това задържане протокол за личен обиск по Закона за МВР също не може да го лиши от възможността да бъде свидетел по делото. Вярно е, че извършеният от разследващ полицай обиск на М. в сградата на РЗИ е с фиксиран начален час на започване – 12.00ч., който съвпада с часа на издаване на заповедта за полицейско задържане на подсъдимия, която заповед е съставена в по-късен момент – при отвеждането на този подсъдим в службата на „БОП”, но именно за това св.Т. сподели, както стана дума по-горе, че е правдиво според него да запише часът, в който действително е лишил подсъдимия от правото му да се придвижва свободно. Но и това никак не прави горепосочените актове недействителни. Неоснователно се явява и възражението на защитата, че подс.М. не се явява длъжностно лице по смисъла на НК. В тази насока се изтъкват редица доводи, а именно че подсъдимият М. *** АД, което е търговско дружество, а не «държавно учреждение на бюджетна издръжка», както и че индивидуален административен акт може да бъде издаван и от «недържавен орган», стига да бъде овластен от закона. Действително подсъдимият М. е в трудово правоотношение с МБАЛ-Пловдив като същият не би могъл да бъде субект на престъпление по чл.301Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. НК- „пасивен подкуп”, но в хипотезата, в която в качеството си на *** оказва квалифицирана медицинска помощ. В процесния случай аргументите на защитата по приложимото материално право, а именно деянието да се преквалифицира по чл.225б ал.1Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. от НК, биха били основателни при положение, че подсъдимият М. беше поискал пари при осъществяване на функции по лечение на пациент. В тази насока е Тълкувателно решение 2/2011г. на ВКС. В настоящия казус обаче подс.М. се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1Чл. 93. ⚖️ Практика (17) Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпруз... б.”а” от НК , тъй като е поискал и получил неследващ му се дар, в качеството си на ***, член на държавна експертна комисия, а именно ТЕЛК. Подсъдимият е поискал и взел инкриминираната сума пари в размер на 300лева за издаване на експертно решение на ТЕЛК, с оглед признаване на процент нетрудоспособност на св.Х.И., а не за да лекува последния. Според длъжностната характеристика подс.М. заема длъжността *** на ТЕЛК, с основна задача да извършва специализирана трудова-експертна дейност по временна и трайна нетрудоспособност. Същият в процесния случай е изпълнявал определени служебни задължения свързани с осъществяване на административна дейност, а не с предоставяне на квалифицирана медицинска помощ. Инкриминираното престъпно поведение на подсъдимия М. засяга отношенията, свързани с функционирането на държавната администрация и е свързано с упражняване на публични функции. Решенията на ТЕЛК са експертни медицински заключения за установяване на неработоспособността на освидетелстваните лица. Същевременно същите са индивидуални административни актове, издадени от овластен държавен орган, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на гражданите във връзка с упражняване на правото им на труд, определяне на условията за пенсиониране, за получаване на помощи и обезщетения и т. н. Решенията на органите на медицинската експертиза, вкл. и ТЕЛК, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации. В съдебната практика няма спор, че ТЕЛК е административен орган. Легалната дефиниция на понятието "административен орган" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Според цитираната разпоредба, "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Настоящият съдебен състав споделя становището, че ТЕЛК е част от структурата на Министерството на здравеопазването (МЗ). Според чл.101 ал.2Чл. 101. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) При извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, министърът на здравеопазването и регионалната здравна инспекция организират и ръководят медицинската експертиза, като ТЕЛК се откриват към държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансерите към РЗИ, съгласувано с министъра на здравеопазването. На следващо място следва да се упомене, че константната съдебна практика застъпва становището, че членовете на ТЕЛК са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1Чл. 93. ⚖️ Практика (17) Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпруз... от НК - Решение 210/30.03.1999г. на ВКС по н.д.145/99г., II н.о., Решение 446/15.07.2011г. на ВКС по н.д. 435/2010г., III н.о., Решение 179/29.09.2010г. по ВНОХД 339/2010г. на ПАС. Предвид на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.301 ал.1 вр.чл.93 ал.1Чл. 93. ⚖️ Практика (17) Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпруз... б.”а” от НК, за това че на 15.04.2013г. в гр.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – ***по ТЕЛК, като ***, е поискал и е приел дар от Х.Г.И. – парична сума от 300 лева /6 бр.банкноти с номинал от 50 лева с №№ БГ 9313946, ББ 0947287, АЗ 1270008, БА 4762400, БД 9756810 и АИ 8551285/, която не му се следва, за да извърши действие по служба – да бъде признат процент нетрудоспособност на Х.Г.И. ***. Престъплението е извършено с пряк умисъл у подсъдимия. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

При така посочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият М. за престъпното деяние е необходимо да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – в условията на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се преценят чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност към момента на деянието, добра характеристика. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчете и другите случаи на въздействие от страна на подсъдимия върху пациенти /св.Т.-Я. и св.Д./ с оглед престъпно получаване на неследваща му се облага. Съдът намери, че най-справедливо в случая е за това деяние да му бъде наложено наказание лишаване в размер от 2 години, както и наказанието глоба, чийто размер се определи на 2 000 лева. С оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът намери, че не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално, като се постанови изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в сила. В случая, с оглед определяне на наказанието на подсъдимия в условията на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, задължително следва да се приложи и разпоредбата на чл.301 ал.4Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. от НК, при което на основание чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК подсъдимият бе лишен от право да участва като *** или като *** в комисии при ТЕЛК и НЕЛК, като срокът за лишаване от това му право се определи на 3 години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер от 70 лева. Причини за извършване на престъплението - ниско правосъзнание и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин. Подбудите са користни. Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.