Решение № 196 по ВНОХД 189/10 АпС В. Търново

Решение № 196 по ВНОХД 189/10 АпС В. Търново Наказателно дело от общ характер № 196/20.. г. пред Апелативен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Решение № 196 от 14.07.10г., Великотърновски апелативен съд, наказателно отделение, ВНОХД № 189/10 г. по описа на съда, и за да се произнесе взема предвид следното :

С присъда № 23/29.03.10 г. по НОХД № 108/10 г. на Русенския окръжен съд подсъдимата А. Д. М. от гр. Р. е призната за виновна в това, че причинила смърт на плода на С. Ю. Ш. от гр. В., обл. русенска, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия – лекар, началник на Родилно отделение в АГ комплекс при МБАЛ – Русе АД, представляваща източник на повишена опасност, като нарушила т. 1. 7 от глава 19 от Наредба № 32/30.12.08 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология„ на Министерство на здравеопазването / в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена опасност за живота на плода, причинена от анти – интрапартална асфикция на плода, не пристъпила своевременно към спешно цезарево сечение по смисъла на § 1, т. 28 от същата наредба / и нарушила т. 2 от основни трудови задължения, посочени в длъжностната и характеристика на лекар, начални Родилно отделение в лечебно заведение за болнична помощ – МБАЛ АД Русе / не осигурила своевременно провеждане на лечебна дейност, която съответства на съвременното равнище на медицинските знания и добрата медицинска практика / поради което и на основание чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК е осъдена на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на С. Ш. и на М. Ш. претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за Ш. и 3 000 лв. за Ш. , като исковете до пълните им предявени размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подадена жалба от подсъдимата. С нея се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова по силата, на която да бъде призната за невинна и оправдана. Алтернативно се прави искане и за изменение на присъдата като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години., б. Б НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци, и самите те заемат становище да се потвърди присъдата. Представителят на А. п. заема становище да се потвърди присъдата.

Апелативния съд след като съобрази направените с жалбата оплаквания становищата на страните изложени пред въззивната инстанция, и след като извърши служебна проверка на присъдата на основание чл. 314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция НПК, приема за установено следното :

Жалбата е неоснователна. Основното, което се оспорва са заключенията на двете съдебно медицински експертизи, в които според защитата не са били анализирани свидетелските показания, касаещи състоянието на плода и поведението на подсъдимата, че не е изследван въпроса за евентуална асфикция на плода да е настъпила след 16. 00 часа т. е. в периода на вземане на решение за извършване на спешно секцио. Защитата и подсъдимата не примат заключенията на експертизите, че Ш. не е имала ефективна родова дейност, тъй като към 16. 00 ч. е имала 6 см. разкритие, и че изтеклите околоплодни води и децелерации сами по себе си са индиция за спешно секцио. И оттук защитата прави извода, че действията на подсъдимата са били правомерни, и същата не следва да носи наказателна отговорност, независимо от настъпилият фатален за плода резултат. Въззивната инстанция не споделя тези доводи на защитата.

Безспорно е установено, че на 20. 06. 09 г. около 12. 00 ч. в родилното отделение е постъпила бременната Ш. с болки и с изтичащи зелени околоплодни води. Същата е била приета от д – р Й. , която този ден е била дежурна заедно с подсъдимата, която е била първи дежурен. След като Й. извършила преглед на Ш. предприела действия по подготовка на раждането. Й. предупредила подсъдимата за приетата Ш. и за изтичащи зелени околоплодни води, и че е налице разкрие от 2 см. Ш. била включена на мониторен запис и назначено антибиотично лечение и спазмолетик за ускоряване на разкрието. След около час Й. констатирала падане на сърдечни тонове и веднага уведомила подсъдимата М. Последната извършила преглед на родилката и констатирала състоянието и като „вена кава синдром „ подала и маска с кислород и назначила медикаментозно лечение „ триада Н. „. В 16. 00 и 16. 30 часа подсъдимата извършила нови два прегледа, като първо установила изгладена шийка на матката с 6 см., а при втория констатирала, че раждането не напредва. Около 16. 50 ч. тоновете на плода рязко спаднали до 70 удара в минута, чез да се възстановят, поради, което подсъдимата взема решение да бъде извършено „ Цезарово сечение „ Подсъдимата сформирала екип, който оглавила като главен оператор, като операцията започнала в 17. 15 часа. Бил изваден плод с увита около врата пъпна връв без признаци на живот. При извършената аутопсия се установява, че причина за смъртта е масивна аспирация на мекониум в белите дробове.

Тази установена и от първостепенния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства и опровергава основните възражения на защитата относно надеждността на депозираните в досъдебното производство две съдебно – медицински експертизи, защитени в хода на съдебното следствие.

На първо място, че експертизата при изготвяне на заключението не е анализирала всички събрани гласни доказателства е несъстоятелно. Приложената експертиза № 49а / 09 г. в п. 1, л. 151 – 157 / дос. произ. / подробно експертите са обсъдили всички показания,включително и медицинските документи – аутопсионен протокол, история на бременността - копие л. 14 – 15 в п. 2 от дос. проз., оригинал и мед. документация в п. 1 л. 167 – 173 / плик дос. проз. /. От експертизите става ясно, че термина е бил на 16. 06. 09 г., а бременната е приета след четири дни. Състоянието на родилката е можело да се диагностицира при внимателно ехеграфско изследване, но индиректен белег са били оцветената околоплодна течност и патологичния запис на феталния сърдечен ритъм. Зелено оцветените околоплодни води са били в резултат на вътрешноутробна асфикция, като не може да се изключи и вътрешно утробна инфекция. Относно назначеното от подсъдимитя консервативно лечение, експертизата е категорично, че плодът реагира на същото адекватно, но тази компенсация се е изчерпвала много бързо и извършването на Цезарово сечение би осигурило нормален изход на родоразрешение, като в процесния случай консервативното лечение е било краткотрайно. Освен това наличието и на ранни вариабитални децелерации в процесния случай – зелени кални околоплодни води са били индикация за бързо разрешение, като друг възможен вариант за бързо родоразрешение, освен секцио не е имало. Нещо повече, вариабиталните децелерации са били показателни за компресия на пъпната връв. След като това е така експертите категорично твърдят, че след като родилката е постъпила с изтекли и зелени околоплодни води, което е представлявало усложняващ фактор, решението е следвало да бъде взето според конкретните факти, още повече, че не е имало условие за бързо родоразрешение по вагинален път, както и че в случая консервативното лечение е било неправилно, тъй като е забавило вземане на решение за незабавно секцио. Късните децелерации, които са констатирани винаги са били проява на плацентарна недостатъчност и индикация за бързо родорозрешение според експертите. И на последно място според експертите наличието на зелени околоплодни води и кардиографски запис говорат за вътреутробно страдание на плода и при налие на късни децелерации е било необходимо да се направи Цезарево сечение. По отношение на това, дали действията на подсъдимата в конкретния случай са били адекватни о оглед на конкретните обстоятелства, отговорът на експертизата е, че предвид на неефективната родова дейност към Цезарево сечение е следвало да се пристъпи в ранните следобедни часове. В тази връзка в. л. Козовски в съдебно заседание заявява, че индикациите за цезарево сечение са преносната бременност, по – малко тегло на плода, оцветените околоплодни води, топографски запис показващ късни децелерации – децелерации с намалена вариативност, което е давало основание да се приеме, че лекарят т. е. подсъдимата е имала възможност по – рано да прецени положението и да вземе решение за извършване на секцио в ранните следобедни часове. С оглед на това правилно е прието, че подсъдимата е нарушила § 1, т. 28 – спешно цезарево сечение е това, индикациите за което са : са поставени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез. В процесния случай индикациите / същите са описани по – горе / за спешно цезарево сечение са били налице и констатирани от М. около 13. 00 часа, но вместо да вземе решение и пристъпи към секцио, същата е назначила консервативно лечение, което според експертизата е краткотрайно и неправилно с оглед забавяне на вземане на решение за секцио. Решението е взето в 16. 30 часа и завършено с извъждането на плода в 17. 10 часа. Вярно е, че в съдебно засдание в. л. Козовски заявява, че този стандарт от 2 часа е непълен и неправилен, но това е с оглед на това, че има различни видове цезарево сечение, което като проблем се е обсъждал в медицинските среди. Но въззивния състав намира, че това е максимално определение срок в, който би следвало да се предприеме секцио, при констатирани индикации за това за нормално родоразрешение. Експертите в тази насока са категорични, че при вземане на своевременно решение за извършване на операцията и извършване на същата до около 16. 00 часа, не би се стигнало до процесния изход. По този според настоящият състав биха се избегнали и организационните проблеми на отделението твърдени от подсъдимата – отдалеченост на операционната от родилното отделение и затруднение при ползването на асансьора. Предвид на изложеното въззивната инстанция намира, че присъдата в тази и част следва да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Необосновани са доводите на защитата по отношение на експертизите, твърдейки и пред въззивната инстанция, че казаното от експертите не е вярно.

По наложеното наказание. Въззивния състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, значителен превес на смекчаващи такива. Защитата в съдебно заседание пред въззивната инстанция не наведе доводи за наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Защитата не е направила това и жалбата си. Предвид на това въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е определил наказание лишаване от свобода, което е под средния предвиден от закона размер. Правилно е определено, че подсъдимата с оглед на личностните данни и ниска степен на обществена опасност не следва да бъде изолирана от обществото и изпратена в местата за изтърпяване на наказанията. Това е единствена простъпка в съзнателният и живот. Поради това присъдата и в тази и част следва да бъде потвърдена.

След като това е така, то присъдата следва да бъде потвърдена и в гражданско осъдителната и част. Гражданските ищци не са обжалвали присъдата в тази и част. Защитата на подсъдимата прави искане само за отхвърляне изцяло на гражданските искове, предвид на основното си искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, по силата, на която подсъдимата бъде призната за невинна и оправдана, което не бе уважено от настоящия състав. При извършената служебна проверка на присъдата не се установиха обстоятелства налагащи нейното изменение или отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице НПК, Апелативния съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/29. 03. 10 г. по НОХД № 108/10 г. На Русенския окръжен съд.

Решението може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховен касационен съд на Р България.

Свързани документи: Присъда " 23 по нохд 108/10 ОС - Русе Решение №"521 по кнохд 494/10 ВКС