Решение № 64/04.06.2015 ВНОХД 32/2015 АпС Бургас

      РЕШЕНИЕ № 64/04.06.2015 ВНОХД 32/2015 АпС Бургас Наказателно дело от общ характер № 64/2015 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Решение № 64 от 04.06. 2015г. , Апелативен съд - Бургас, НО, внохд №32/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №2 от 16.01.2015г. по НОХД №225/2014г. Сливенският окръжен съд признал подс. С. за виновна в това, че във времето от 14.40 ч. до 16.10 ч. на 20.04.2010 г. в гр. Я., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – медицинска професия, за която се изискват специални знания и диплома за завършено висше образование по специалност с професионално направление „М" и се упражнява при условията и съгласно изискванията на чл. 183, ал.3Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по, вр. ал.1 от Закона за здравето и чл. 3, ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в Детско отделение в МБАЛ „С." АД – гр. Я. и на началник на отделението, в нарушение на чл.79, чл.81 ал.1 и ал.2, т.1 и т.4 , чл.81 ал.1 и ал.2, т.1 и т.4, чл.86, ал.1, т.3, чл.99, ал.3, т.1, чл.100, ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето, чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл.2, т.1 и т.3, чл.3 и чл.8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, на общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и на установените, наложени и приложими добри медицински практики и лечебен алгоритъм за лечение на заболяването остър е., е причинила смъртта на А. С. Д. - на 1 год. и 8 мес., поради което и на основание чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като я оправдал по обвинението за нарушение на чл.46, ал.2 и ал.3 вр. чл.40 ал.1 т.3Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. от Закона за здравното осигуряване. На основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години. На основание чл.160 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК наложил на подсъдимата наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от две години. Със същата присъда първоинстанционният съд осъдил подс. С. да заплати на гражданските ищци Ю. И. Д. и С. Т. Д. общо сумата 200 000 лева, по 100 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето им А. С. Д. , ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.04.2010г. до окончателното им изплащане. Осъдил подсъдимата да заплати на гражданските ищци Ю. И. Д. и С. Т. Д. общо сумата 1750 лева, представляващи направени от тях разноски по делото. Присъдил в полза на държавата направените по делото разноски – 2190 лева на ОД на МВР – Ямбол и 780 лева на Сливенския окръжен съд, платими по бюджета на съдебната власт. Пропуснал да осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата сумата от 8000 лева, представляваща държавна такса от 4% върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, от чието заплащане гражданските ищци са освободени.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощен защитник на подс. С. в наказателно-осъдителната и гражданската й част с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, непълнота на доказателствата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несправедливост на наложените наказания.

Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу атакувания съдебен акт. Моли въззивният съд да отмени изцяло осъдителната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна в извършване на вмененото й престъпление и да я оправдае изцяло по обвинението, както и да отхвърли изцяло предявените срещу нея граждански искове.

В две писмени молби, подадени от новоупълномощени защитници на подс. С. се излагат съображения за необоснованост на обжалваната присъда и допусната непълнота на доказателствата при първоинстанционното разглеждане на делото. Излагат тезата за неправилност, необоснованост и непълнота на заключенията на трите съдебномедицински експертизи. Обосновават искане за назначаване на нова съдебномедицинска експертиза в състав от трима или повече лекари-експерти с различни медицински специалности. Молят въззивната инстанция да отмени изцяло осъдителната присъда като постановена в нарушение на материалния закон и „при груба погазване на устните и писмените доказателствени средства".

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният прокурор при А. п. – гр. Б. оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимата. Счита, че на досъдебното производство и в съдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане било на първоинстанционния съд, било на прокуратурата.

Намира, че събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключенията на трите съдебно-медицински експертизи по несъмнен начин установяват фактическата обстановка по делото и обосновават правен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е била обвинена и осъдена. Заявява пълно съгласие с мотивите на първата инстанция за немарливо изпълнение на дейността на подсъдимата като детски лекар, изразило се в нарушаване на редица законови и подзаконови правни норми и на правилата на добрата медицинска практика, както и за пряка причинно-следствена връзка между тези нарушения и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на детето А. Присъединява се към направения от първостепенният съд доказателствен анализ, който намира за всестранен, пълен и обективен. Възприема дадената от съда оценка за достоверност на определени гласни и писмени доказателства, както и оценката за недостоверност на значителна част от обясненията на подсъдимата и на показанията на свидетели, които са служебно зависими от нея. Счита оправдателната теза на подсъдимата за категорично опровергана от събраните по делото доказателствени материали.

Отделя специално внимание на заключенията на трите съдебномедицински експертизи, които намира за изчерпателни, ясни и обосновани. Подчертава, че заключенията са дали еднозначни отговори на съществените за спора въпроси, между тях няма никакви противоречия и наред с това те срещат подкрепа в медицинската документация и обективните находки, установени при аутопсията на детето и отразени в аутопсионния протокол. Изцяло подкрепя становището на първоинстанционния съд за неправилни действия на подсъдимата при правилно поставена от нея диагноза на заболяването на детето, които са допринесли за неговата смърт. Споделя и разбирането за проявена небрежност от подсъдимата като форма на разгледаното престъпление. Преценявайки, че събраните във въззивното производство писмени доказателства не променят фактическата обстановка, възприета в мотивите, намира за правилен и законосъобразен правния извод на първостепенния съд за виновно извършено от подсъдимата деяние, което представлява престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Счита, че наложените на подсъдимата наказания – две години лишаване от свобода с отложено изтърпяване за четиригодишен изпитателен срок и лишаване от права да упражнява лекарска професия за срок от две години – са съответни на високата степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на подсъдимата,