Присъда №20/5.02.2019 НОХД № 97/2016 СГС

   ПРИСЪДА №20/5.02.2019 НОХД № 97/2016 СГС

   Софийският Градски съд, Наказателно отделение, 22-ри състав в откритото съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесетата година в следния състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

Както и с участието на секретар Св.Матеева и Прокурора от СГП – Стефан Рачев, съдът разгледа докладваното от Председателя НОХД № 97 по описа на СГС за 2016 г. и като взе предвид доказателствата по делото и закона,

СГП е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А.А.Б. за извършено престъпление по чл.123,ал.1,пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.-ро от НК.Обвинен е в това ,че на 07.06.2014 г. поради немарливо изпълнение на занятие ,представляващо източник на повишена опапасност, не е изпълнил задълженията си /за осъществяване на съотв. медиц дейност,индивидуализирана в обв.акт по Наредба № 28/2007г. на МЗ/, като причинил смъртта на Д.А.Г., ЕГН-**********.

В съдебно заседание се явяват: подсъдимият /лично и със защитниците си/ , представителят на СГП, свидетелите и вещите лица.В първата част от хода на съд. следствие подс.първоначално се явяваше с един защитник-адвокат , но по-късно замени този защитник с други двама защитници-адвокати, с които бе приключено съд. следствие, като те взеха участие в процеса до постановяване на Присъдата.

Съдът конституира като частни обвинители в съдебното производство наследниците по закон на пострадалата/родителите й – А. и Р. Г./ и допусна до участие като повереници техните упълномощени проц. представители.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото съдът намира за установена следната обстановка :

Подс.А.А.Б. е роден на *** ***,българин , български гражданин,/семейно положение – „неженен“ според внесен на 11.01.2016г. обв.акт,“разведен“/по негови данни/ към СЗ на 18.03.2016 г./ ,жив.гр.София,кв.“Лозенец“,ул.“*********, неосъждан, с висше медицинско образование „Лекар“,специалност „Акушерство и гинекология“,работи като „акушеро-гинеколог“ в Медицински Център „А.“ и Първа АГ-болница „******“, ЕГН – **********. Подс.А.Б. завършил Медицинския Университет ,гр.София/Медицински факултет/като с Диплома сер.МУС № 018698 от 15.11.2005 г. придобил професионалната квалификация „Магистър-Лекар“, а по-късно му е призната и допълнителна специалност „Акушерство и гинекология и репродуктивна медицина“ с Диплома № АС № 012970 от 30.03.2010 г.Участията на подсъдимия в различни курсове за допълнителна квалификация в страната и чужбина са документирани в Папка 2 от ДП/л.71-108/.Подс. бил вписан в Столичната колегия на БЛС ,с Удостоверение № 10862, рег.карта № *****20.01.2006 г. ,УИН *******.

Медицински Център/МЦ/ „А.“ от гледна точка на своята правосубектност се явява регистрирано по Търговския закон дружество с ограничена отговорност /ООД/ със седалище и адрес на управление ,гр.София,ул.“*********с ЕИК по БУЛСТАТ №*********, като същото е представлявано от управителите П.П. и В.П.-П.. МЦ от гледна точка на своята специфична медиц. дейност разполагал с нужните акредитации и разрешителни ,за да осъществява дейността по асистирана репродукция, както и да осигурява,съхранява и използва човешки яйцеклетки,сперматозоиди и зиготи.В потвърждение на горното Столичната Регионална Здравна Инспекция/СРЗИ/ с Удостоверение изх.№ 20-00-580/26.04.2012 г. потвърдила съответствието на МЦ като лечебно заведение за асистирана репродукция от извънболничната помощ със здравните изисквания.Със Заповед на Министъра на здравеопазването от 12.06.2009 г.била определена акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност „добра“ за срок от 4 години.С Разрешение № РД 06-01/20.01.2009 г. Министърът на здравеопазването дал разрешение на горния МЦ да извършва визираните в него дейности по асистирана репродукция.Министерството на здравеопазването/МЗ/, Изпълнителна Агенция по трансплантация/ИАТ/ с Удостоверение № 16/06.03.2008 г.също дало възможност на горния МЦ да извършва дейности по асистирана репродукция при спазване изискванията на Наредба № 28/2007г.От СРЗИ било издадено също и Удостоверение № 6965/13.11.2012 г.за регистрацията на този МЦ като лечебно заведение-Медицински Център и е вписано в регистрите на СРЗИ.Дейностите и реда в МЦ „А.“ били уредени с Правилник за устройството,дейността и реда в частното здравно заведение Медицински център „А.“ ООд-гр.София/Папка 2 ,л.39-45 от ДП/. Законът за здравето-ЗЗ/Обн.ДВ,бр.70 от 2004 г.с множество последващи изменения,вкл. до ДВ,бр.102 от 2017г./съдържа общата нормативна уредба на дейностите по т.нар.Асистирана репродукция“ в нормите си от чл.129 до чл.136 на раздел 3 от Глава 4 на закона „Здравна закрила на определени групи от населението“.Детайлната правна уредба на дейността по асистирана репродукция обаче се явява Наредба № 28/2007г. на МЗ/Обн.ДВ,бр.55 от 06.07.2007г.с изменения относими към този казус до Дв,бр.34 от 15.04.2014 г., която съдържа медицински стандарт „Асистирана репродукция“ в Приложение №1 към чл.1,ал.1,т.1.Приложения има в същата Наредба и към други членове, към които има съответно препращане и последните са част от същия подзаконов норм.акт.

По силата на Граждански договор за услуги/л.62-65 от папка № 2 на ДП/сключен на 01.07.2010 г. за срок от 1 година между подс.Б. като консултант- изпълнител и МЦ „А.“ ,за подсъдимият възникнали задълженията , описани в договора.Възложителят имал право по свое усмотрение по всяко време на прекрати договора,като се позове на основателна причина, докато подс. дължал на възложителят обезщетение от 50 000евро ако поиска предсрочно прекратяването на договора или пък последният се прекрати по негова вина. Подс.Б. постъпил на работа на длъжност „Лекар акушеро-гинеколог/асистирана репродукция/“ по силата на сключен безсрочен Трудов договор № 24/19.03.2012г. с горния работодател на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ.Така между тези страни възникнало трудово правоотношение със съответните правни последици.Месечното трудово възнаграждение съгласно този договор било уговорено в неустановена парична единица с цифрово изражение 575,00 ,но за всяка извършена асистирана репродукция работодателят се задължил да заплаща допълнително по 330 евро на подсъдимия.Служителят/подс.Б./ се задължил да спазва задълженията произтичащи от длъжностната му характеристика/Папка № 2 от ДП,л.111-112/.Същият по-късно/на 06.03.2014 г. сключил и застрахователен договор № 13130142270000011 със ЗАД „А.Б.“ по клаузата „Професионална отговорност на лицата,упражняващи медицинска професия“ като член на Столична колегия на БЛС,според който договор застрахователят поел ангажимент при настъпване на всяко застрахователно събитие да заплати до 200 000лв/т.нар. единичен лимит/ и 200 000 в агрегат за периода на застраховката/т.нар. агрегатен лимит/.По силата на чл.80,ал.1Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ подс. се явявал част от „персонала“ на здравното заведение.Съгласно длъжностна характеристика „Лекар по асистирана репродукция“ подс. имал правата и задълженията, които са описани на стр.3 от обв.акт/както и л.42-44 от т.1 от ДП/

Пострадалата Д.А.Г. била дъщеря на частните обвинители Р. и А. Г., като имала адрес *** , докато родителите й живеели в с.Дрен,Пернишко.Тя работела и се издържала сама, като принципно споделяла с баща си и майка си ,че иска да ги зарадва с внуче.През 2010 г.обаче същата направила аборт по желание/за който родителите й не знаели/,като няма данни по делото от това да са последвали някакви негативни последици за здравето й,респ. в частност за детеродните й способности.Д.поддържала редовно връзка с родителите си като ги посещавала през почивните дни на седмицата.През пролетта на 2014 г. заедно частните обвинители ходили с дъщеря си на екскурзия в Република Македония.Въпреки това тогава Д.не споделила намерението си да опита забременяване чрез метода „ин витро“, тъй като с интимния си партньор правели опити за зачеване по естествен път, но последните били неуспешни.Без да споделя с тях ,тя се обърнала за медицинска помощ с оглед желанието й да забременее и да има дете.Така пострадалата решила да „изненада“ родителите си с внуче.

На 17.03.2014 г. в МЦ „А.“ пострадалата била регистрирана като пациент и й бил създаден медицински картон,доколкото установила ,че не може по естествен път да има дете, а същевременно имала желание за това ,както и поддържала контакти с интимен партньор – Д.Б.,на 49 г./с неустановена по делото самоличност/.На двамата били направени изследвания,вкл. спермограма /на мъжа/ и др. с оглед изясняване на причините за проблема.С оглед резултатите от изследванията на двамата партньори, било преценено че пострадалата е подходяща за ин“ витро“ оплождане.На неустановена дата били подписани редица декларации за „информирано съгласие“ от страна на Г. и партньора й за предстоящото лечение на пострадалата в МЦ „А.“.

На 13.04. 2014 г. Д.Г. постъпила в П. АГ Б.,където й била поставена диагноза „Женско безплодие с тубарен произход“,като била показана за диагностична лапароскопия предвид вторичен стерилитет.Видно от Протокол № 398 - Оперативна лапароскопия/от 13.04.2014 г.,л.168 от Папка № 2 на ДП/била извършена хромопертубация ,като се установила ампуларна непроходимост на дясната маточна тръба , лявата маточна тръба силно се дилатирала.В хода на оперативната интервения се коагулирали ендометрозните огнища с биполярен ток и се извършила хромопертубация.Г. била изписана с Епикриза на 15.04.2014г.Оператор по Протокол № 398 бил подс.А.А.Б., асистент – Е.А.Б., а анестезиолог – М.С..За тази интервенция бил изготвен и надлежно попълнен Анестезиологичен лист /л.81-82 от папка № 1, и л.253-254 от Папка № 2 от ДП/.На първа страница от документа са надлежно отразени/съобразно медиц.стандарт/ възстановяването на съзнанието , състоянието на дишането кръвното налягане и др. жизнени показатели.

В началото на м.юни 2014 г. на Д.Г. били направени предварителни изследвания за проследяване на нивата на хормона „естрадиол“,като видно от приложените писмени резултати от СМДЛ „Н.“ , клон София ООД на 02.06.2014 г.е 1359 pg/ml , а на 04.06.2014 г. е било 3700 pg/ml. Преценявайки ,че са налице всички предпоставки за изкуствено оплождане по метода „ин-витро“на пациентката Д.А.Г., както и че спрямо същата няма контраиндикации за това,подс.А.А.Б. като отговорно лице за фоликулните трансвагинални пункции в МЦ „А.“ насрочил за 07.06.2014г./съботен ден/ такава манипулация за Г. ,без да счете за нужно да извърши допълнителни предварителни изследвания,макар да знаел за възможните усложнения в определени случаи.Документално било отразено и в Амбулаторния дневник/ЕИМ/,т.нар. Анестезиологична тетрадка,че ще се проведе пункция на 07.06.2014 г. на Д.г. ***.Били приложени декларациите за информирано съгласие от страна на пациентката.Бил изготвен и лист за преданестезиологична консултация ,но същият останал неподписан от св.В.Г./анестезиолог,назначен на трудов договор в МЦ „А.“ на 07.08.2013 г/.За тази пункция били уведомени мед.сестра Л.П.,биолога-ембриолог Г.Д. и анестезиолога В.Г..

На 07.06.2014 г. около 07,30 ч. Д.Г. пристигнала в МЦ „А.“ ,гр.София, ул.“проф.*********.Мед. сестра я посрещнала и й направила впечатление като едно усмихнато и приветливо момиче.Тъй като МЦ била частна клиника, първоначално П. взела паричната сума/неустановена по делото/ за извършването на манипулацията, след което я приела и изпратила в стаята за събличане.Там й дала зелена еднократно туника, с която обикновено се обличали пациентите непосредствено преди различните интервенции и манипулации в този МЦ.Тази сутрин ,по неустановено време анестезиологът св.Г. минал за кратко през МЦ „А.“, по негова неуточнена причина , несвързана с планираната пункция с пострадалата Г./за която обаче Г. знаел/.Присъствието му във фоайето било възприето от св.Д..По някаква причина св.Г. не провел преданестезиологична консултация и не подписал подготвения бланков лист за нея.Макар да знаел за планираната фоликулна пункция , Г. напуснал МЦ преди манипулацията , тъй като подс.Б. го бил уведомил ,че няма да се наложи негов ангажимент по този повод.Доколкото знаел ,че на анестезиолога предстои пътуване в чужбина ,подс. му отправил пожелания от типа „приятен полет“ и „весело изкарване“.Макар и назначен на трудов договор като анестезиолог с трудово възнаграждение почти три пъти по-високо от това на подсъдимия/ако разбира се допуснем ,че възнаграждението на подс. е било уговорено в български левове/,В.Г. смятал,че не е нужно да присъства на всяка пункция в МЦ „А.“/на която по медиц.стандарт е наложително присъствието му/,защото имал свое виждане по редица въпроси-напр. смятал ,че не е нужно да има писмен отказ от анестезия/когато пациента има такова желание,не е напрегнат и т.н./,освен това смятал че всеки лекар, който е завършил медицина може да апликира различни обезболяващи препарати и да взима сам решения дали му е нужен анестезиолог или не му е нужен,накрая – той знаел че в МЦ „А.“ са извършени във времето стотици или десетки пункции без анестезия.

Подс.А.Б. след 08 ч. дошъл в операционния блок , където междувременно била приведена пострадалата Г..Подс. провел кратък разговор с нея, като я попитал дали е закусвала , дали е пила вода и др.въпроси.След това св.П. попитала дали започва пункцията , на което подс.Б. отговорил „Да, приготвяй се“.В този момент в операционния блок се намирали пострадалата Г., подсъдимия,мед.сестра П. и ембриолога Д..Анестезиологът Г. бил напуснал клиниката и нямало друг анестезиолог по време на манипулацията.Подс.Б. като отговорното за манипулацията лице наредил на П. да осигури „венозен път“ ,като същата поставила абокат на ръката на пациентката.Ембриологът следвало да вземе репродуктивни клетки по време на пункцията.Както той , така и П. забелязали отсъствието на анестезиолог, но Д. нямал задължението да задава такива въпроси.Мед. сестра също не задавала въпроси, тъй като била само изпълнител в персонала на този МЦ.Преди пункцията бил осъществен ехографски контрол на Г..След последния сестрата попитала отново дали започват пункцията/знаейки че в другите случаи досега винаги е присъствал анестезиолог/.Получила отново утвърдителен отговор от подсъдимия.Било около 08,20-08,30 ч.Тогава свид.П. взела от масата с инструментите т.нар. водач ,който следвало да се сложи на вагинален ултразвук,подала ръкавиците на подс.Б.,свързала аспирационната помпа с иглата.Клекнала между двете неща , за да има по-добра аспирация и за да наблюдава кога име течност в епруветката и да съобщи на подсъдимия кога следва да спре , за да смени епруветката с нова.В този момент П. нямала видимост дали пациентката е в съзнание, както и какво точно прави подсъдимия,тъй като била с гръб към тях.Преди пункцията подс. инжектирал венозно препаратите „Дормикум“ и „Пропофол“, въз основа на чието действие Г. била приведена в състояние на обща упойка.След като извършил пункцията/всички фоликули били аспирирани/, което практически отнело 2-3 минути ,подс.Б. заявил ,че са готови.Наредил на св.П. да се качи на трети етаж и да подготви за преглед друга пациентка/неустановена по делото/,да измие водача евентуално от наличието по него на кръвни съсиреци ,тъй като бил единствен в клиниката, а той щял да остане при Д.Г. ,за да няма вагинално кървене.П. изпълнила нареждането , като в този момент пострадалата била още в операционния блок.След кратко време подс. се качил на трети етаж и започнал прегледа на неустановената пациентка, като там присъствала и мед.сестра Л.П..През това време Г. се намирала преведена в малък бокс , наречен „стая за почивка“, като същата била оставена сама без дължимото по медицински стандарт активно медицинско наблюдение на т.нар. жизнени ,витални показатели.След като била взета кръв за хормонални изследвания на неизвестната пациентка ,подс.Б. й назначил изследвания и излязъл около 09 ч.от този кабинет.Вътре останали само П. и неустановената пациентка. След много кратко време по телефона се обадил подс.Б. и казал с тревожен глас на П. да слезе долу ,тъй като има проблем с пациентката Д.Г.,която намерил с намалени пулсации.Наредил на мед.сестра да се обади на анестезиолога д-р Г., като в хода на разговора последният препоръчал да се извика Бърза помощ/екип на ЦСМП-Центъра за спешна медицинска помощ/.Сигнали до ЦСМП от тел.№ 028060060 били регистриран в 09,00 ч., 09,07ч. и в 09,13 ч./според Справка на л.110 от Папка № 1 от ДП/.Подс. и свидетеля също водили разговор , чието съдържание сестрата П. не възприела.Последната повикала и ембриолога Д. да окаже някаква помощ при така възникналата ситуация,след което била изпратена да посрещне на входа на клиниката екип на ЦСМП.През това време подс.Б. правил опити да извърши спешни реанимационни мероприятия като направил сърдечен масаж и обдишване на пострадалата.

Свид.Д.Н./лекар/ ,заедно със свид.М.С./мед.сестра/ били изпратени от диспечера на ЦСМП/т.нар. двоен реанимационен екип,изпращан при тежки ситуации/ по сигнал за жена в клинична смърт до МЦ „А.“.Линейката пристигнала сравнително бързо ,за около 11-12 минути , поради липсата на трафик в този съботен ден.При пристигане екипа/около 09,13ч./ бил посрещнат от св.П. на входа на клиниката.Веднага били въведени в операционния блок , където Н. била изненадана от обстановката и с какво точно се занимава този МЦ.Възприела гола жена на гинекологичен стол,облечена със зелена мантия ,от типа които се ползват при хирургически интервенции.Възприела че подс.Б. е наведен над пациентката и прави индиректен сърдечен масаж.Н. и мед.сестрата започнали да оказват помощ с каквото могат , макар свидетелката като лекар да считала ,че на пациентката няма да може да се помогне.Спешният екип инжектирал адреналин , налоксон и натриев хлорид,но не били възстановени жизнените функции.Смъртта на пострадалата Д.Г. настъпила в 09,45ч.Подс. Б. успял да обясни,че проблема е възникнал по време на „ин-витро“ процедура.Тогава св.Н. запитала къде е анестезиолога,на което подс. отговорил ,че си е заминал.Н. попитала на следващо място каква анестезия е правена и подс.Б. отвърнал „Фентанил“ и „Пропофол“.Като чула това, Н. попитала дали е правена проба,на което подс.отговорил ,че по време на първото „ин-витро“ е ползуван същия медикамент/заб.Предс. на състава - когато е имало анестезиолог/, като добавил че след пункцията имал друга пациентка за преглед, отишъл да го извърши и като се върнал, пациентката не дишала.При тези данни и съгласно установените процедури на ЦСМП св.Н. заявила на подс.Б.,че ще се извика патрул на полицията,тъй като причината за смъртта е неясна и следва да се извърши СМЕ , а трупа да се изпрати за аутопсия в КСМД.След това свидетелката възприела ,че подс. води телефонен разговор с някакво лице , като след разговора/около 3 минути по-късно,според свидетелката/ подс.Б. се отрекъл от горните си думи,да е поставял „Фентанил“ и „Пропофол“.Това станало след идването на полиц.патрул пред МЦ.Н. обаче заявила ,че казаното от него не е толкова съществено,тъй като трупът отива в КСМД и аутопсията ще установи приложените медикаменти в тялото на починалата.Въз основа на горните си впечатления св.Н. попълнила Фиш за спешна медиц. помощ/,папка № 1,л.18-19 и т.1,л.95 от ДП/ , в който посочила като причина за смъртта/под формата на работна диагноза/ „Клинична смърт след поставяне на упойка-Фентанил и Пропофол“,както и в Заключение посочила 09,45 ч. настъпване на „Еxitus letalis“ в хода на обслужване след пълен обем КПР.Свидетелката записала тази причина за смъртта като предположение,без да е запозната с медиц. документация на починалата пациентка ,при знанието че приложените препарати дават подобни странични ефекти,манипулацията е извършена без анестезиолог и в крайна сметка предстои аутопсия на тялото на починалата , която следва да установи коректно и по-достоверно причината за смъртта.Преди да напуснат МЦ ,св.С./мед. сестра от ЦСМП/ възприела разговор между подс.Б. и св.Н. ,при който последната отказала да промени съдържанието на Фиша за спешна помощ.След като екипа на ЦСМП напуснал МЦ „А.“ ,поради т.нар. „приключване на адреса“, подс.Б. се обадил в ЦСМП/регистрирано е обаждане в 11,07 ч. по моб.тел.********от лице , представящо се за д-р Б./и говорил със зав. работна смяна св.И.Д..Помолил за личния телефон на св.Д.Н./която току-що била напуснала МЦ/,но св.Д. му отговорил че нямат такава практика.Когато запитал защо е нужен на подс. телефона на лекарката подс. отговорил ,че следвало да се „изчисти“ фиша от евентуално допуснати неточности.Д. заявил ,че това няма как да стане,но му казал все пак да си остави телефона.

По телефона били уведомени и двамата управители на МЦ – П.П. и В.П. , като последните веднага се отправили към София от гр.Правец,където били към момента на уведомлението им.При идване П. видял от записа на охранителните камери ,че се вижда анестезиолога сутринта в МЦ „А.“,макар да били уведомени че не е присъствал на пункцията на пострадалата.Управителят взел медиц. досие и го предал по-късно на разследващите.Започнал да търси св.Г. по телефона , за да поиска обяснения за станалото.Тъй като не успял да го открие с дни , с течение на времето /докато го търсил/ вече искал не обяснения , а просто физически да открие анестезиолога и да го уволни от МЦ „А.“/което накрая успял да направи в началото на м.юли 2014 г/.

За времето от 11,20 до 12,15 ч. бил извършен Оглед на местопроизшествие от ст.разследващ полицай от СДВР,като бил огледан главно т.нар. „ИН ВИТРО БЛОК“ в сградата на МЦ „А.“ и намиращата се в него операционна зала.Разследващият полицай възприел в този час ,че тялото на пострадалата се намира не в стаята за почивка , а в операционната зала.На огледа на трупа на пострадалата в хода на огледа присъствал д-р А. А. от КСМД, като констатациите за състоянието на тялото са описани в текста на огледния Протокол.Направени били фотоснимки/фотоалбума – приложен по делото/ , както и трупът е бил дактилоскопиран.След приключване на огледа подс.Б. предал с Протокол за доброволно предаване на разследващите органи лични вещи на Г. , които били описани в документа.

След горните неотложни и първоначални проц. следствени действия тялото на пострадалата било транспортирано в КСМД , където била извършена аутопсия на трупа от петима съдебни лекари/д-р А.Х., д-р А.А./присъствал на огледа/,д-р М.Г. , д-р Д.Н. и д-р Д.М..Били установени от приложената медиц. документация данни за гинекологична патология ,описани на л.2 от Заключението на СМЕ на труп.Вещите лица ,базиращи се на Съдебно-химическо изследване /СХИ № А-393/14 г./,сочат че в кръвта на пострадалата не са установени следи от употреба на алкохол или други летливи редуциращи вещества.Според друго СХИ 373/14г. е било съобщено на вещите лица,че от вътрешните органи от първи и втори пътища и кръвта взета от Г. се е доказало наличието на лекарственото средство „Дормикум“ в смесена проба – стомах , тънко черво и съдържимо , както и в смесена проба черен дроб и бъбрек.В кръвта нямало следи от препарата „Дормикум“.От същите изследвани части на тялото и от кръвна проба било установено наличието на препарата „Пропофол“, а не се установили следи от препарата „Фентанил“.Като Заключение вещите лица посочили ,че при аутопсията са установили – интерстициална пневмония ,състояние след прекаран в миналото ендокардит и миокардит, наличие на „Пропофол“ и „Дормикум“ и в крайна сметка тези вещи лица сочат като причина за смъртта на Г. „Респираторен дистрес синдром“, развил се в резултат от интерстициалната пневмония и довел до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.За смъртта е допринесло и прилагането на препаратите „Пропофол“ и „Дормикум“ , които сами по себе си потискат дихателната функция на фона на увредено общо състояние на организма/интерстициална пневмония и прекаран в миналото ендокардит и миокардит/.

Чрез самосезиране за случая от медийното му отразяване се стигнало до издаването на Заповед № РД 27-132/10.06.2014 г. от Изп.Директор на Изп.Агенция „Медицински одит“/ИАМО/ на МЗ за извършване на проверка в МЦ „А.“ , като с последната били натоварени държавните инспектори в ИАМО – д-р П. Р. и Н. Ч..Последните посетили МЦ и извършили проверката на 10 и 11.06.2014 г.,като за резултатите от проверката си съставили Констативен Протокол № КП 27-132/16.06.2014 г.Във финалната част „Констатации“ на този КП се казва ,че в медиц. досие на пациентката е налице лист за преданестезциологична консултация без подпис на анестезиолог,като в същото медиц. досие няма писмен отказ от анестезия, а са налице в тази посока само устните твърдения на подс.Б. ,че пациентката отказва венозна анестезия и предпочита лека седация.Пациентката е оставена без наблюдение след пункцията за проследяване на жизнените показатели.Приложените Декларации нямат уточнени дати. Н. Й. няма спомен в хода на проверката да е установено какви са действително приложените медикаменти,предвид противоречията в обясненията от подсъдимия по тези въпроси.Въпреки това, каквито и да са медикаментите ,те следва да са поставени от анестезиолог.Инспектор Й. също така уточнява ,че окончателното решение дали да се извърши или не дадена манипулация ,се взема след преданестезиологичната консултация от анестезиолог/което в случая не било направено/.Другият проверяващ П.Р. установил в хода на одита сходни констатации , като видял също ,че има разлика между Фиша за спешна помощ/където е отразена апликация на Фентанил и Пропофол/ и обяснения при одита на подс.,в които той отрекъл да е прилагал Фентанил, а заявил че е ползвал Дормикум.Като анестезилог Р. съобразил ,че единия препарат е мощно обезболяващо средство , а с другото пациента заспива/отнема се съзнанието му/.Съществувал принцип в анестезиологията „който отнеме съзнанието , той трябва и да го върне“/.По устни твърдения на подс.Б., пациентката била дошла в съзнание и с негова помощ била настанена в стая.Проверката завършила с Акт и Наказателно Постановление-издадено от св.Т.И., зам.д-р на ИАМО/приложени към материалите по делото/.

В МЦ „А.“ дошли на проверка и държавните инспектори от Изп.Агенция по трансплантация“/ИАТ/ Д.И. и Й.П.,след като Агенцията била уведомена по реда на чл.15ГЧл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация, определя лице от състава на своя персонал, което организира, контролира и носи отговорност за експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, предоставянето и присаждането на органи, тъкани и клетки и съобщаването на сериозни нежелани реакции и сериозни инциденти. (2) Лицето по ал. 1 трябва да отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по: а) специалност от професионално направление "Медицина" - в случаите, свързани с трансплантацията на органи; б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) специалност от професионално направление "Медицина", "Дентална медицина" или "Биологически науки" - в случаите, свързани с трансплантацията на тъкани и клетки; 2. да има най-малко две години стаж в областта на дейностите, за които отговаря. (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лицето по ал. 1 преминава задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 4, ал. 6. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения в 7-дневен срок уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за името, образованието и продължителността на стажа на лицето по ал. 1. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за промяната или заместването на лицето по ал. 1, както и за момента на нейното извършване и за срока на заместването. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Задълженията и отговорностите на лицето по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 15б, ал. 3. Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки от ЗТОТК за наличието на „сериозна нежелана реакция“ или инцидент , съобразно нормите на ЗТОТК/Закона за трансплантация на органи , тъкани и клетки/.В хода на проверката инспекторите от ИАТ установили,че процедурите , извършени от подс.Б., не покриват медиц.стандарт „Асистирана репродукция“.Пункцията била извършена в отсъствието на анестезиолог,не е воден анестезиологичен лист , който задължително се води и попълва през време на цялата манипулация.Проверяващите и след изслушването на обясненията на подс.Б., не разбрали каква е била причината да се бърза толкова с тази пункция.Нямало нито анестезиолог ,нито писмен отказ на пациента от анестезия/който е задължителен в такива хипотези/.Проверяващите не възприели и наличието на документ , установяващ че взетите яйцеклетки са унищожени.Непопълването на преданестезиологичен лист се явява пречка да стартира манипулацията.За св.Й.П. останало неясно по какви причини анестезиолога Г. напуснал клиниката и никой не присъствал 2-3 часа след пункцията.По смисъла на чл.15ГЧл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Всяко лечебно заведение, което извършва дейности по трансплантация, определя лице от състава на своя персонал, което организира, контролира и носи отговорност за експертизата, вземането, обработката, преработката, етикетирането, съхраняването, предоставянето и присаждането на органи, тъкани и клетки и съобщаването на сериозни нежелани реакции и сериозни инциденти. (2) Лицето по ал. 1 трябва да отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по: а) специалност от професионално направление "Медицина" - в случаите, свързани с трансплантацията на органи; б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) специалност от професионално направление "Медицина", "Дентална медицина" или "Биологически науки" - в случаите, свързани с трансплантацията на тъкани и клетки; 2. да има най-малко две години стаж в областта на дейностите, за които отговаря. (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лицето по ал. 1 преминава задължителен курс на обучение най-малко веднъж на две години при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 4, ал. 6. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения в 7-дневен срок уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за името, образованието и продължителността на стажа на лицето по ал. 1. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Лечебните заведения уведомяват Изпълнителната агенция "Медицински надзор" за промяната или заместването на лицето по ал. 1, както и за момента на нейното извършване и за срока на заместването. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Задълженията и отговорностите на лицето по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 15б, ал. 3. Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки от ЗТОТК отговорно лице се явява подс.Б., като е била ангажирана адм.нак. му отговорност чрез съставяне на акт.

Св.А.Н. като опериращ гинеколог в МБАЛ „Майчин дом“ , гр.София споделил добрите медицински практики в сферата на оперативната медицина , като намира ,че след всякаква инвазивна манипулация в МБАЛ „Майчин дом“ всички пациенти/без изключение/ остават под задължително активно наблюдение от екип , включващ реанимационна акушерка,анестезиолог и гинеколог.При тях се поддържа 24 часово дежурство и може да бъде извикан незабавно , който трябва.Всеки опериращ лекар всеки следва да остане след интервенцията.Пункцията е една инвазивна манипулация и това изискват правилата на добрата медицинска практика.Дали обаче това се спазва във всички лечебни заведения,няма сигурност.

Като Председател на БАКГ/Българското дружество за акушеро-гинекология/ бил изпратен за т.нар. Вътрешен одит свидетеля проф.С.И..Същият посетил МЦ „А.“ и установил сравнително добра структурна организация и добра матер.база-помещения и апаратура.Без да разговаря лично с подс.Б. , св.И. извършил документална проверка, като изводите си оформил в писмена форма.Липсата на анестезиолог и активно наблюдение след пункцията, са оценени като пропуски.И. изразява мнение ,че е напълно възможно подс. да се явява добър специалист/за да се нагърби да прави всичко сам/ , но в крайна сметка си има правила.Останало е неясно дали пациентката има отказ или няма и закъде толкова са бързали с тази манипулация.Анестезиолог категорично трябва да присъства , тъй като може да се случи всички преди , по време и след манипулацията.Пункцията не е безобидна ,а е една агресивна манипулация,счита проф.И..Той разбрал ,че в тази клиника имало и редовно назначен анестезиолог , но защо го е нямало при този случай, е друг въпрос.Добавя ,че даже анестезиолози от държавни болници ходят в такива частни МЦ , търсейки по-добро заплащане.

Нуждата от спец.знания детерминирала на ДП назначаването на Комплексна СМЕ по писмени данни/т.2 от ДП,л.73-129/ , като при експертното изследване седемте назначени вещи лица установяват някои специфики в хода на аутопсията на пострадалата.Например-липса на описание на цвета на послесмъртните петна,липса на изследване на влагалището/където е извършена инкриминираната фоликулна пункция/липса на описание на кръвоносните съдове/в частност-венозните/ в околоматочния сплит.Не били извършени проби за въздушна емболия , за тромемболия и мастна емболия.Вещите лица сочат ,че в литературата/Учебник от 2004 г.,л.51 от Заключението/ за хиперстимулационен яйчников синдром следва да се счита нива на хормона естрадиол от 1700 до 4000 pg/ml , които са били налични в този случай и в който случай е задължителен контрола на кръвосъсирващата система и на левкоцитите.Вещите лица излагат характеристиките на препарата „Пропофол“ като вид хипнотик.В Заключение в.лица от тази експертиза приемат за установено ,че без присъствие на анестезиолог, извършващият манипулацията подс.Б. е апликирал венозно препарата „Пропофол“.Пациентката е оставена сама след манипулацията , а преди последната не са извършени нужните изследвания.Вещите лица от тази седморна КСМЕ считат ,че смъртта е резултат на масивна белодробна тромбемболия ,чийто източник се явяват тромбозирали съдове на вътрешната полова система в резултат на провежданото хормонално лечение и подготовката за „ин витро“ оплождане при хиперстимулация на яйчниците.Това е едно очаквано усложнение.В случая има спиране на кръвообращението , но не и респираторен дистрес.Подс. е подценил достигнатото ниво на хормона „естрадиол“ ,като не е контролирал системата на кръвосъсирване.Това му е било добре известно като усложнение и за наличието на нужда от допълнителни изследвания/за последното има статия от самия подсъдим/.Тези вещи лица считат ,че няма връзка между упойката и леталния изход.Концентрацията на пропофол е в лечебни дози.Налице е причинна връзка между хормоналното лечение/с очаквано тромбообразуване/ и настъпилия хиперстимулационен яйчников синдром.Ако подс. е бил назначил допълнителен контрол на хормоналните нива и хемостазеологичен статус,можело е да се отложи пункцията ,за да се избегне леталния изход за Г..Масивната тромбемболия била необратим процес за леталния изход при тази ситуация.Не е налице т.нар. нещастен случай/медицинска случайност/ ,тъй като са подценени рисковете от тромбозирали съдове, за чиято вероятност и предвидимост подс.Б. е бил добре професионално подготвен.Леталният изход би бил предотвратен при допълн. изследвания и евентуално отлагане на манипулацията.

На ДП е изготвена Допълнителна КСМЕ с нови въпроси към същите седем вещи лица,поради преценена такава необходимост от органите на ДП.Като поддържат изводите си от първата КСМЕ ,експертите допълват Заключението с отговори на още 4 въпроса.Експертите добавят ,че пациентката е постъпила за трансвагинална пункция на яйчниците за „ин-витро“ оплождане ,като е отказала обща интубационна упойка и анестезията е извършена венозно с пропофол.Налице са самонадеяни ,неправилни действя на подсъдимия в разрез с медиц.стандарт „Асистирана репродукция“.Ехографският контрол му е показал ,че тази пациентка е с хиперстимулация , а при това той е знаел за рискове от белодробна тромбемболия и именно това е причината за смъртта на Г..Смъртта е настъпила непосредствено след извършената пункция с апликиран венозно пропофол.Пострадалата не е взимала алкохол или други упойващи вещества.Смъртта не се дължи на отравяне или в резултат на упойката.Не е налице и тежка алергична реакция.

В съд.фаза с оглед множеството въпроси към вещите лица и възникналата нова необходимост от специални знания ,съдът назначи Втора Допълнителна КСМЕ в състав от 9 вещи лица/същите от предходните две КСМЕ ,плюс две нови/.При допускане на въпросите съдът съобрази и зададените въпроси от защитата/по Списък/с оглед попълване на делото с важни доказ.материали , а така също и да гарантира принципа на равенство на страните в нак. процес.Причината за смъртта на Г. и според Заключението на тази експертиза е масивната тромбемболия.Доказаните следи от приложените лекарствени препарати/за въвеждането на пациентката в обща упойка/ само доказват бързото настъпване на смъртта.Хормоналните нива на естрадиола са запазили нивата си по време и непосредствено след манипулацията,като спадат по-късно.В конкр. случай нивото на естрадиола е останало същото каквото е било до провеждане на пункцията.Аутопсионните находки за уголемените размери на яйчниците и нивата на хормона естрадиол доказват наличието на тежка хиперстимулация, която е довела до белодробната тромбемболия.Не е описано количество асцит в коремната кухина,нито течност в гръдната кухина.При бременни жени има равновесие на двата хормона естроген и прогестерон.Вещите лица цитират листовка за препарата „Овитрел“ , за да отговорят на въпрос относно него.Тестът за кръвосъсирване не е задължителен ,но съгласно добрата медиц. практика при опасност от тромбоза ,може да се предвиди такова усложнение.В медицината съществуват данни за връзка между хиперстимулация с естрогени и тромбообразуване.Задължителна превенция срещу тромбообразуване е предвидена в стандарта „Асистирана репродукция“ чрез необходимостта от присъствие на анестезиолог.В случая това не е сторено , напуснат е пациент под обща упойка и е оставен без наблюдение,като така е отнета възможност за своевременна реанимация за съхраняване живота на пациентката.

Съдът приема за установено от фактическа страна ,че причината за смъртта на пострадалата Д.А.Г. е масивната белодробна тромбеомболия ,като по-подробен анализ за този си извод ще бъде направен при доказателствения анализ/по-конкретно оценката на експертните Заключения/. На следващо място-фактическият извод,че подс.Б. е лицето ,което е инжектирало визираните по-горе препарати венозно на пострадалата ,съдът формулира с оглед обстоятелството ,че в този момент на пункцията мед.сестра е била с гръб към подс.Б., ембриологът вече е бил напуснал залата и в последната се е намирала /освен подс.Б. и св.П./ само пострадалата Д.Г..Следователно към този момент в операц. зала на МЦ“А.“ не е присъствало друго лице , което да може да извърши венозната апликация на тези два медикамента.Самият подсъдим не сочи друго лице да е извършило венозната апликация на препаратите, а само отрича да е приложил друго освен „Дормикум“.Освен това, този извод частично се потвърждава от показанията на св.Д.Н. от ЦСМП, на която подс. е заявил какво е приложил , както и частично от самите обяснения на подсъдимия/макар и само за единия от препаратите/.

Така установената фактическа обстановка съдът приема въз основа на следните доказателствени материали,събрани и проверени /от двете фази на процеса/, както следва :показанията в СЗ на свидетелите – А.Г. и Р.Г./конституирани и като частни обвинители/,на св.Н. Й.,на св.Т.И.,на св.Д.И.,на св.Й.П.,на св.Г.Д.,на св.Л.П.,на св.А.Н. /от СЗ,както и на ДП,прочетени по реда на чл.281Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК/,на св.Д.Н.,на св.М.С./от СЗ, както и от ДП, прочетени по реда на чл.281Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК/,на св.И.Д.,на св.П.Р.,на св.П.П.,на св.В.П.,на св.Е.Ф.,на св.С.И.,ня св.В.Г./частично/ от Протокол за очна ставка, както и от прочетените изготвени на ДП Заключения на СХЕ,СМЕ,КСМЕ,Допълнителна КСМЕ,Повторна Допълнителна КСМЕ,Протокол за оглед на местопроизшествие,писмените доказателства от медицинските одити на ИАМО-МЗ,ИАТ, както и от другите писмени доказателства ,прочетени в СЗ.

Показанията на свидетелите А. и Р. Г. съдът кредитира изцяло.Свидетелите добросъвестно разказват спомените си за възприетото , като в показанията си те са емоционално ангажирани със случая,но последното не влияе според съда на достоверността на разказаното.Съдът кредитира заявеното от двамата родители на пострадалата ,че не са знаели за планираната от дъщеря им интервенция. Показанията на свидетелите Н. Й.,П.Р. и Т.И. от СЗ съдът кредитира изцяло.Първите двама свидетели са държавни инспектори от ИАМО към МЗ , а третият свидетел е зам.директор на агенцията.Й. и Р. са извършили възложената им проверка, завършила с акт на Й. и наказ.постановление , издадено от И..В хода на проверката са установени редица пропуски в работата на МЦ при инкриминираната пункция,осъществена от отговорното лице- подс.А.Б..Проверката е извършена по документи. Показанията на свидетелите Д.И. и Й.П. съдът кредитира изцяло ,като те касаят възприятия на втора група изпратена за проверка-от Изпълнителната Агенцзия по трансплантация,с оглед спазването на реда по ЗТОТК.Констатациите и на тази група проверители са сходни на горепосочените , макар реда за сезиране и обхвата на проверката в този случай да са специфични.Независимо от това ,тези проверители са установили идентични нарушения на медицинските стандарти за асистирана репродукция,като няма пречки съдът да се довери на казаното от тях. Показанията на свидетелите С.И. и А.Н. от СЗ/а за втория и от ДП/ също бяха кредитирани от съда.Свид.И. е имал ролята на вътрешен одитор, като е направил самостоятелно проверка на дейността на МЦ „А.“ и е дал писменото си становище.Макар по отношение на базата и техниката на клиниката този свидетел да дава добра оценка ,то същият също изразява критично отношение касателно неспазването на правилата и медиц.стандарт при асистираната репродукция.И. прави сравнение с професионалната организация на аналогична дейност в МБАЛ „Майчин дом“.Св.Н. е разпитан като свидетел,макар същият да няма възприятия по съществото на делото.Той е чул за случая от медиите, като по искане на разследващите в разпита си като свидетел, е дал свое виждане за организацията на медиц. дейност в сферата на инвазивната гинекология. Показанията на свидетелите П.П.,В.П. и Е.Ф. от ДП съдът кредитира по принцип, тъй като това са собствениците и управители,както и медиц.управител на МЦ „А.“.Общ белег на показанията им е ,че сочат да са създали добра организационна и вътрешни правила за дейността на този МЦ , но не заявяват да има някакви конкретни контролни механизми ,за да се спазват правилата и медицинските стандарти в дейността на МЦ.Не стана ясно, как са си представяли при този ограничен персонал на МЦ и липсата на изразена трудова дисциплина ,как точно ще се покриват изискванията на норм.актове и стандарти в дейността на клиниката.Съдът съобрази при преценката за възможна заинтересованост на показанията на св.В.П. фактът ,че същата заявява ,че е втора братовчедка на подс.Б..За други роднински връзки между останалите членове от скромния/като численост на човешкия фактор/ персонал на този МЦ, не се събраха доказателства.Друг характерен момент ,че св.В.П. е юрист,съпругът й е химик с допълн. специалност медиц. мениджмънт, а Ф. е единственият медик/при това – анестезиолог/ в управлението на този МЦ.Впечатляващо е ,че св.В.П. сочи като свидетел ,че няма възражения по проверките ,макар същите да са приключили с констатации за редица нарушения. Специално значение за обективната истина по делото имат показанията на свидетелите-очевидци на процесната пункция - Л.П./мед. сестра/,Г.Д./ембриолог/, а така също и на членовете на екипа от ЦСМП/д-р Д.Н./,св.М.С./мед.сестра от екипа/,както и на св.И.Д./зав.работна смяна от ЦСМП/. Съдът кредитира почти изцяло показанията на свид. Л.П.,тъй като са подробни , последователни и хронологично подредени.Действително същата не сочи точно по часове и минути действията си и тези на подс.Б. в хода на фоликулната пункция, в която е участвала.Това обстоятелство обаче е лесно обяснимо поради обстоятелството ,че по делото не се намира Оперативен Протокол от тази инвазивна процедура , в която да са отразени предприетите действия в тяхната хронологична последователност.Преценявайки себе си като обикновен изпълнител и знаейки ,че отговорното лице на планираните пункции се явява подс.Б.,свид.П. не попитала защо ще започне процедурата без анестезиолог.Винаги в други подобни случаи свидетелката виждала ,че участвува анестезиолог.Съдът счита ,че тази свидетелка изпитва притеснения от подсъдимия /а вероятно и от други лица от МЦ „А./,тъй като житейски не е логично ,тя като пряк участник в пункцията, да не е разбрала какъв медикамент прилага като анестезия подс. на пациентката и дали последната е била в съзнание или не по време на инвазивната процедура.П. има колебания и по друг въпрос-дали се е виждала на процесната дата със свид.Г.,като по този въпрос същата е непоследователна както при разпита си , така и при очната ставка с Г..Извън тези части от показанията й ,съдът намира че може да кредитира останалата част от заявеното от нея пред съда, като тези показания имат съществена част за разкриване на обективната истина. Показанията на свид.Г.Д. съдът също кредитира ,доколкото този свидетел е пряк участник в събитията на инкриминираната дата и място.Като ембриолог същият е участвал известно време на пункцията , след което е напуснал операционната зала на ин-витро блока.Същевременно този свидетел не е многословен при описанието на възприетото и има склонност да се дистанцира от събитията, в които сам е участвал.Трудно е да се допусне ,че като биолог-ембриолог не е разбрал дали е задължително участието на анестезиолог.Логично е в предходни процедури да му е направило впечатление наличието на анестезиолог/както е забелязала св.П./.Липсата на зададен въпрос към подс.Б. защо няма анестезиолог и незадаването на каквито и да е въпроси към подсъдимия в хода на пункцията ,според съдът се дължи на обстоятелството,че този свидетел продължава да работи в МЦ „А.“ и желае да запази тази си трудова заетост. Показанията на свидетелите Д.Н., М.С. и И.Д. съдът също кредитира изцяло.Не се установиха тенденциозност или недобросъвестност в показанията им.Св.Н. ,като лекаря в екипа ,разказва според спомените си , възприятия от позицията на лекар от спешната помощ/със стаж от 20 години,през които не е имала подобен случай/.Тази свидетелка разказва подробно какво й е отговорил подс.Б. относно липсата на анестезиолога и какво е приложил той като анестезия.Св.Н. попълнила съобщените й от подс.препарати/Пропофол и Фентанил/, като обстоятелството ,че по-късно подс. се отрекъл от тези си думи, нямало как да се отрази на Конст.Протокол и Фиша за спешна помощ.В крайна сметка, св.Н. нямала притеснения касателно горното, тъй като знаела ,че по случая ще се извършва аутопсия в КСМД,където достоверно ще се установи какво точно е апликирано като анестезия.В СЗ Н. заявява ,че е дала работна диагноза като причина за смъртта „Смърт от упойка-пропофол и фентанил“,докато прецизно това може да се каже след аутопсията и медицинските експертизи.Както Н. , така и св.С./мед.сестра от ЦСМП/ сочат на опит от страна на подс.Б. да се въздейства върху ръководителя на екипа/тоест д-р Н./ , за да се коригира Фиша за спешна помощ.Индиция в тази посока се съдържа и в показанията на св.Ив.Д., които се подкрепят и от справката от Нац.телефон 112.Според този свидетел, му се е обадил човек ,представящ се за д-р Б. и искал личен контакт с ръководителя на спешния екип,под предлог че били възможни неточности и некоректна информация в съставените от екипа на място документи/фиш и КП/.Д. правилно отговорил ,че това не е възможно , нито може да се коригират съставени от екипа на ЦСМП документи. Показанията на свид.В.Г. в СЗ и на очната ставка/със свид.П./ съдът кредитира в незначителна степен.Съдът кредитира показанията на Г. относно това ,че е знаел по принцип за планираната от подс. пункция за 07.06.2014г,както и че бил уведомен,че не се налага присъствието му.Соченото уведомление на св.Г. от подс.Б.,че не се налага явяването му за пункцията,не се оспорва и от самия подсъдим в обясненията му.Другите показания ,дадено от този свидетел в СЗ, съдът не кредитира.Съдът не може да кредитира заявеното от него къде е бил на процесната дата ,тъй като заявява различни данни/че бил на летището , под душа в дома си/.На следващо място ,съдът не дава вяра на казаното от него ,че преминал с автомобил покрай МЦ и от автомобила видял св.П.,с която си махнали.Този вид среща/посочена при очната ставка/ е второ обяснение на този свидетел за срещата си с мед. Сестра, доколкото при разпита си първоначално заявява ,че ходил да снима документи в МЦ и се видял с П. по строго личен повод.В крайна сметка, след като не е бил на пункцията на пострадалата,няма особено съществено значение за обективната истина къде точно е бил Г..Обективно е вярно,че спрямо свидетеля Г. държавното обвинение няма претенции/за което защитата дори изрази учудване в хода по същество/.Този свидетел проявява незаинтересованост и донякъде проявява несериозно отношение към функцията си като свидетел и това рефлектира върху съдържанието на дадените от него показания.Отговорите на св.Г. в съда поставят въпроси за неговата професионална компетентност/относно медиц.стандарт „Анестезия и интензивно лечение“/, извън съмненията в неговата сериозност.Няма спор ,че св.Г. е отсъствал от инкриминираната пункция,за да удовлетвори свои лични потребности.Какви точно уговорки е имал с подс. и дали ,къде и защо се е срещал със свид.П.,не влияе на безспорния факт,че св.Г. не е присъствал на инкриминираната пункция.На следващо място, какво е знаел за пункцията,също не е особено съществено , след като не е оформил листа за анестезиологична/респ. преданестезиологична/ консултация.В резюме ,показанията на този свидетел не допринасят съществено за разкриване на обективната истина.Фрапиращи са отговорите на Г. ,че работи „на повикване“,че не е задължително присъствието му на пункцията,отказът на пациент от анестезия не било задължително да е в писмена форма,извършването на анестезия от друг лекар било „въпрос на подготвеност на всеки лекар“.На въпрос на повереника дали е искано от него да попълни анестезиологичен лист след инцидента Г. отговаря „Не,Да,да,да.Всъщност,не.Не са искали нищо от мен“/цитат/.На места сам свидетелят даваше оценка на своите показания,твърдейки следното „Къде съм бил по това време ,мисля че е несъществено“.Всичко гореизложено определя отговорите на поставените въпроси,като намиращи се на границата между безотговорността и некомпетентността.Поради тези си съображения съдът не намери възможност да кредитира заявеното от този свидетел в една голяма част,с изключение на посоченото в първи абзац/че Г. е знаел по принцип за пункцията,но че може и да не идва/. Обясненията на подс.Б. в СЗ/дадени след отмяната на съдебните прения и възобновяване на съд.следствие/ съдът кредитира в незначителна част , като намира същите в по-голямата им част като форма за упражняване на правото на защита на подсъдимия/чрез даване на обяснения/.В една част, няма пречка да се кредитират обясненията, а именно заявеното от него за изследванията на пострадалата, резултатите от ехографския контрол преди инкриминираната пункция и данните от мед.досие на пострадалата.Съдът кредитира тези обяснения на подс.Б., тъй като те са лесно проверими и съответстват на други доказателствени източници/писмени медиц. документи/.Мнението на подс. че достигнатото ниво на естрадиол от 3700 е нормално,както и че е възможно да се достигнат нива от 27 000 пиктограма, е негово частно мнение и противоречи на заявеното от вещите лица по делото.Заявеното от подс. ,че повишаването на тези нива е една от целите на подобна процедури,макар и да е принципно обяснимо,не може /според съда/ да бъде за сметка на неоправдани рискове за здравето и живота на съотв. пациент/.Съдът не може да кредитира заявеното от подс.Б. ,че след пункцията пациентката на собствен ход е станала от операционната маса,за да се премести в стаята за почивка,тъй като никакви други доказателствени източници не потвърждават това,освен това липсва Оперативен Протокол за инкриминираната пункция/където хронологично да са отразени извършените с Г. действия/, а чисто житейски е недопустимо дори да се мисли ,че пациент под обща упойка може сам да се придвижва/в тази посока резултатите от аутопсията и заявеното от вещите лица в различните КСМД/.Не може да се даде вяра на обясненията на подс.Б. ,че е започнал лични реанимационни действия с пациентката „няколко минути след пункцията“, тъй като първо-няма оперативен Протокол ,където да е описана надлежно проведената манипулация – в колко часа кой какво прави с пациентката, а на второ място – тези обяснения противоречат на показанията на св.П./дадени под страх от наказ. отговорност по чл.290Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Същото наказание се налага и на преводач или преводач на български жестов език, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод. от НК/,че след пункцията подс. се е качил на горен етаж , където е провел подробен и обстоен планиран преглед на друга пациентка/неустановена по делото/,назначил хормонални изследвания и чак след това около или минути преди 09 ч. слязъл долу при пострадалата.Това е лесно обяснимо, предвид часа на подаване на първия сигнал до ЦСМП.Чисто житейски не е възможно подс. да е слязъл по-рано и да се е бавил неоправдано да повика спешна помощ,след като е било очевидна нуждата от това.В този момент,както заявява и самата св.П. ,освен подс.,тя самата и биолога, не е имало други хора от персонала на МЦ „А.“, от които подс. да може да очаква помощ при създалата се ситуация.Затова е нормално да се приеме ,че подс.Б. не се е бавил излишно да повика ЦСМП.Следователно, според съда , като подс. е слязъл при пострадалата и е видял състоянието й,в рамките на 1-2 минути да е потърсил помощ от спешната помощ.При това положение е очевидно ,че подс.Бев е слязъл около 09 ч.при Г.,като поради тази причина съдът формира и фактическия си извод/по горе в мотивите/ относно обстоятелство кога подс.Б. е излязъл от стаята за преглед на неустановената пациентка.В своите обяснения, както самият Б. сочи , иска да изрази своето медицинско виждане по фактологията,макар съдът да му обясни ,че обясненията се дават по обвинението.В този смисъл той заяви ,че тестовете за кръвосъсирване не били задължителни,причината за смъртта на пострадалата може да се корени в неин сърдечен проблем/като цитира учебник за болестите на миокарда/.По редица въпроси в полемичен стил подс. заяви ,че оспорва един или друг пасаж от обвинението/в частност-понякога смесвайки становищата на вещите лица с пунктове от обвинението/.В крайна сметка ,по въпроса дали правилно е отсъствал анестезиолог от пункцията и дали за него следват някакви дължими действия в такъв случай, подс. не взе отношение в своите обяснения. Заключението на СМЕ на труп/в състав от 5 вещи лица/ съдът кредитира в частта му относно резултатите от аутопсията на тялото,обективните находки за състоянието на вътрешните органи на пострадалата Г..съдът не кредитира тази част от това Заключение , където вещите лица сочат като причина за смъртта респираторен дистрес синдром.Както при разпита в СЗ в.л. Н. заявява че на етапа на аутопсията вещите лица са знаели само ,че е настъпила смъртта на пациентката в МЦ „А.“ ,без да знаят какво точно е правено там/Протокол от СЗ от 16.01.2017г.,стр.375 от съд.произв./.Друго вещо лице ,участник в тази експертиза,Д.М. в същото СЗ заявява ,че за повече пълнота на изследването следва да им бъдат предоставени допълнителни материали , както и с наличната медиц. документация. Заключенията на КСМД/в състав 7 вещи лица/,Допълнителната КСМД/също в състав от 7 вещи лица/ и Втората Допълнителна Деветорна КСМД/в състав от 9 вещи лица/ съдът кредитира изцяло, като причината за смъртта в тези експертизи е тази , която съдът приема при фактическите си изводи – масивна белодробна тромбемболия ,развила се непосредствено след проведената инкриминирана трансвагинална фоликулна пункция на яюцниците на пострадалата при опит за изкуствено оплождане „ин-витро“.И трите горесопочени експертизи в Заключенията си сочат тази причина на смъртта/описана по сходен начин в тези доказ. Източници/,а съдът ги кредитира , тъй като при тези експертни изследвания са изследвани всички материали ,имащи значение за правилно Заключение по тези въпроси.Тези вещи лица са изследвали както наличната по делото доказ.съвкупност, така и медиц. досие на пострадалата /в МЦ „А.“ и от предходната й лапароскопска процедура от м.април 2014 г.в друго здравно заведение, където също е участвал подс.Б./,запознали са се с резултата от аутопсията, както и с хистологичните препарати/парафинови блокчета/.За пълнота, съдът допусна и поставени въпроси по Списък от защитата на подсъдимия при Втората Допълнителна КСМД,макар отговорите на някои въпроси да имат чисто теоретично значение и да излизат извън обема на обвинението и рамката на дължимо произнасяне на съда в настоящото производство.Повече въпроси от медиц. естество към в.лица съдът не допусна по съображения , изложени в Протокола от съотв. СЗ,тъй като намери че не биха доприсли за разкриване на обективната истина , а биха имали предимно дискусионен характер и основно теоретико-прогнозно значение. Съдът кредитира и другите писмени доказателства/Протоколи от извършени проверки и одити,описани при фактическите положения/, както и Протоколите за процесуално-следствени действия и др документи ,тъй като същите са съставени по съотв. ред и допринасят също за разкриване на обективната истина по делото.

Мотиви към Присъда по НОХД№ 97/2016 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав

От правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , води до следните изводи :

Както от обективна , така и от субективна страна , подсъдимият А.А.Б. е осъществил с горното деянието състава на престъплението по чл.123,ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. От обективна страна – Подс. Б. на 07.06.2014 г. за времето от 08,30 ч. до 09,00 ч. в гр.София,ул.“Проф.*********в Медицински Център „А.“ поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност, си като лекар на длъжност „Акушер-гинеколог“,знаейки правилата за осъществяване на медицинска дейност, но действайки вн разрез с тях, като смъртта на пострадалата е настъпила на 07.06.2014 г. в 09,45 ч. вследствие на масивна белодробна тромбемболия,причинена от неправилни самонадеяни действия на подс.Б..

Подс. Б. не е спазил правилата на т.н. добра медицинска практика и медицинския стандрат „Асистирана репродукция“ в Наредба № 28/20.06.2007г. на МЗ , а именно т.7,1,6 като направил венозна упойка и трансвагинална фоликулна пункция на яйчниците/на постр.Г./ в отсъствие на анестезиолог – реаниматор, което е в разрез на утвърдения медицински стандарт „Асистирата репродукция“ и стандарта за „Анестезия“ и интензивно лечение.Изискванията на медиц. стандарт „Асистирана репродукция“ систематически се намира в Приложение към горната Наредба № 28/20.06.2007 г. на МЗ,като доколкото в него са инкорпорирани правила за поведение с обща задължителност на визираните медиц. специалисти, същият се явява подзаконов норм.акт.Форма на специфична нормативна техника, е решението тези норми да се разположат в рамките на Приложение към Наредбата.Добрата медиц.практика в конкр. случай не е ползвана от държавното обвинение , за да се илюстрира някакво нарушение на нормативно правило, а първото е събирателен израз за желаното развитие на различните медиц.дейности в сферата на здравеопазването.

На следващо място ,подс.Б. извършил горната процидура за „ин витро“ оплождане самонадеяно в разрез с т.7,вр. т.3,10/Контраиндикации за извършване на яючникова фоликулна пункция с цел вземане/добив на овоцити,т.е. яйцеклетки/ и т.3,10,6 /Други заболявания , носещи висок анестезиологичен или оперативен риск/, установено с изследване,проведено на 05.06.2014 г. .- наличие на яйчникова хиперстимулационен синдром , като едно най-сериозните усложнения в контролираната яйчникова хиперстимулация ,предвид медицинските познания на подс. видно от направения ехографски контрол на яйчниците,че същата е с хиперстимулация. Накрая подс. оставил пациентката без активно медицинско наблюдение/т.нар. медицинско бездействие/ след тази манипулация ,в нарушение на т.7,1,11 , според който се препоръчва поне 2-3 часа наблюдение на пациентката с периодично отчитане на оплакванията , общото състояние, коремния статус , артериално налягане,пулса и евентуално телесната температура, като при данни за настъпваща „сериозна нежелана реакция“ или „сериозен инцидент“ , следва да се предприемат спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализация на жената. Всичко гореизложено се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 07.06.2014 г. смърт на пострадалата Д.А.Г..

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при професионална непредпазливост, а именно поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,осъществявайки инкриминираната пункция като лекар.Конкретната форма на професионалната непредпазливост се е проявила като самонадеяност,тъй като и теоретично е изяснено ,че „немарливото изпълнение“ обективира самонадеяността/като по-тежка форма на професионална непредпазливост/,за разлика от „незнанието“,при което проф.непредпазливост се проявява като небрежност.Правно несериозно е да се твърди ,че формата на вината при деянието по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е пряк умисъл, каквото изказване е протоколирано на една от страните в пледоариите.по съществото на делото.

Съдът на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК призна за невиновен и оправда подс.Б. за част от обвинението ,касателно т.7,2,3 /не се предприема процедурата при наличието на контраиндикациите в т.3,4 от Наредба № 28/2007г. на МЗ – контраиндикации за контролирана овариална хиперстимулация, както и за израза в диспозитива на обвинението „при такава хиперстимулация подс.Б. е добре информиран ,вкл. и от негови научни трудове ,че има много по-голям риск от развитие на белодробна тромбемболия , каквато е и непосредствената причина за смъртта на Г.“.По първата аст от оправдателния диспозитив съдът оправда подс. ,независимо от казаното по-горе за идентичността на изискванията за лапароскопска и под ехографски контрол процедура, тъй като инкриминираната процедура не е лапароскопска.Втората част от оправдателния си диспозитив съдът произнесе ,тъй като знанието на подс. за дадени рискове не е част от нарушения на медиц.стандарт , а се отнася за субективното му отношение към деянието, поради което и не следва да бъде част от диспозитива на обвинението.

Не е налице привилегирования състав на чл.123,ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК , тъй като част от състава на извършеното престъпление съдържа оставяне на пострадалата без дължимо активно наблюдение след инвазивната манипулация.Това е следвало да става през кратък интервал от 5-10 минути,ако периодичния контрол/изискуем по медиц.стандарт/ сам по себе си не изисква непрекъснато наблюдение на пазциента.За да е налице всичко възможно за спасяване на пострадалата е нужно последното да е било изобщо „обективно възможно“/Реш.558,1968,г. 2-ро н.о. на ВКС/и на следващо място се преценяват конкретните фактически действия дали изпълват това , което е било обективно възможно .Действително подс. е извършил определени действия за спасяване на пострадалата ,но според настоящия съд. състав това не покрива всичко възможно,за да се носи намалената отговорност на привилегирования състав на чл.123,ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.Налице е период на отсъствие както на подс. , а така също и на каквото и да е друго лице/респ.от МЦ „А.“/, което да направи нещо за мониториране на състоянието на пострадалата и след като са били налице белезите на влошаване на състоянието на Г. да предприеме всичко възможно за спасяването й.Очевидно ,че че през времето на следващия планиран преглед на неустановената пациентка ,подс. не правил нищо за спасяване на пострадалата.Поради тази причина и не може аргументирано да се поддържа ,че той може да се ползва от привилегирования състав на чл.123,ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Съдът не уважи правните възражения на защитата /за СНПП и др. доводи за несъставомерност на извършеното от страна на подс.Б./. По наведените доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,релевирани от първия защитник на подсъдимия/преди отказа на подсъдимия от неговата защита/ съдът се е произнесъл в съответното СЗ , в което бе направено искането.За да се разбере дали е нужно субектът на престъплението по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК да е длъжностно лице, е нужно просто да се погледне какво гласи този текст от НК.Извършител може да е всяка наказателноотговорно лице, което осъществява правнорегламентирана дейност/медиц. дейност „Асистирана репродукция“/ за която е квалифициран и същата е източник на повишена опасност.В хода на пледоариите по същество в защитната си реч защитниците релевират друго твърдение за допуснато съществено проц. нарушение на проц.правилата касателно задължителния елемент от състава на престъплението от обективна страна „време на извършване на престъплението“, като посочиха ,че с оглед фактич.твърдение в обв. акт ,че пострадалата е била преведена в 08,20 ч. в т.нар.стая за почивка предполага ,че тогава инкриминираната манипалуция е била явно приключила.На този фон, твърдението в диспозитива на обв.акт ,че деянието е извършено за времето от 08,30 до 09,00 ч. се явява неясно.Независимо ,че възражението бе направено в ход по същество/когато не се извършват съдопроизводствени действия/ съдът не отмени хода по същество,доколкото намери възражението за неоснователно.Вярно е ,че държавното обвинение сочи в диспозитива времеви период от 08,30 до 09,00 ч. ,за да детерминира признака от обективната страна „време на извършване на престъплението“.Следва да се има предвид ,че третото нарушение /оставянето без активно наблюдение/ всъщност касае част от диспозитива на обвинението и ако при липсата на Оперативен Протокол/което не се дължи нито на съда , нито на прокуратурата/ който да конкретизира точно в хронологически аспект предприетите действия от оперативния екип в рамките на инвазивната процедура, не дава възможност за абсолютна точност във времеви план.Във всеки, случай пункцията е била извършена около 08,20-08,30 ч.като самата процедура е траяла около 2-3 минути и последващия период от време до 09,02ч. ,когато е даден първия сигнал до ЦСМП обхваща период от време,ангажиран от държавното обвинение в обв.акт с термина „медицинско бездействие“.Следователно,при липсата на категорични доказателства за точното време на извършеното,то този реквизит от диспозитива на обвинението не е в разрез с процесуалните правила, нито пък в някаква степен е накърнил правото на подс. и защитата да разберат в какво е обвинен подс. и това не е възможностите му за адекватна защита срещу обвинението , възведено с внесения обв.акт. На следващо място , изразът в обв. акт „няма причинна връзка между приложената упойка и смъртта,дължаща се на масивна белодробна тромбемболия“ няма съществено значение при така повдигнатото обвинение, доколкото няма самостоятелно обвинение само за това обстоятелство.Поставянето на венозна упойка от подс./а не от правоспособен анестизолог/ е само част от нарушенията, които в съвкупност са довели до общественоопасните последици.Затова СГП е желаела да акцентира ,че самостоятелното приложение на упойка/само по себе си/ не е в причинна връзка с настъпилите последици, а следва да се преценяват в съвкупност всички нарушения и обстоятелства. Обстоятелството ,че нарушенията на норм.правила не са били посочени и че се намират в приложение на норм.акт,не е основателно.Първото оплакване е и обективно невярно, тъй като още в обстоятелствената част на обв.акт/стр.3-6 от акта/ има подробно описание и цитати на нормативната база ,вкл. неспазените правила , като нарушените разпоредби са синтезирано поднесени в диспозитива на обв.акт.Така е и в постановлението за привличане на А.Б. като обвиняем при условията на чл.219,ал.1Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора. (3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват: 1. датата и мястото на издаването му; 2. органът, който го издава; 3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация; 4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването; 5. мярката за неотклонение, ако такава се взема; 6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение; 7. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) правата по чл. 385а, когато обвиняемият е непълнолетен. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Ако обвиняемият е непълнолетен, разследващият орган го уведомява за правата му в наказателното производство и устно, на достъпен за него език. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия. (5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Освен обстоятелствата по чл. 179, ал. 1 в призовката се вписват конкретните действия, за които се призовава лицето, правото му да се яви със защитник и възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и възможността за принудително довеждане при неявяване без уважителни причини. Призовката се връчва не по-късно от три дни преди предявяване на обвинението. (6) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) Когато обвиняемият е редовно призован и не се яви без уважителни причини, се довежда принудително по реда на чл. 71, ал. 3 - 8. (7) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Когато обвиня... от НПК.Обстоятелството ,че медиц.стандарт е в Приложението към Наредбата е въпрос на конкретна законодателна техника, която съдът не може да коментира.Актуалната законодателна практика на Народното събрание съдържа редица подобни и дори по-странни примери/които не е нужно тук да се изброяват/.Във всеки случай обстоятелството ,че мястото на правилата за поведение е в приложението е установимо ,тъй като става въпрос за точки и подточки , а не за членове и алинеи. Касателно възражението на защитата по т.3 от нарушенията , вменени в диспозитива на обвинението, а именно за липсата на периодично активно наблюдение на пострадалата /след интервенцията/ защитата акцентира върху хронологичните ,формални аспекти на израза „периодичен контрол“,за да обуслови наличието на период ,в който няма наблюдение.Този подход е неправилен и не държи сметка за комплексното естество на правното задължение в този мед. стандарт.Тук става въпрос не за обикновено пасивно присъствие при пациента , а за активно наблюдение,тоест да се отчитат виталните показатели на пациента-възстановяването на съзнанието , състоянието на дишането кръвното налягане и др. жизнени показатели/така както е било сторено при Оперативен Протокол № 398 от 13.04.2014 г. на Първа АГ болница,когато също подс. е участвал/.Няма такива записи и в медиц. досие на пострадалата Г..След като е ясно ,че това задължение в изискуемия по медиц.стандарт обем ,не е било спазено от подс.Б., е очевидно ,че това възражение на защитата не е основателно. Парафиновите блокчета ,на следващо място ,са осигурени и предоставени на вещите лица за изследване/Вж.л.626 от т.2 на съд.произв.с Приемо-предавателен Протокол/,като не е основателно оплакването на защитата за липсата им,респ. за надлежността на приобщаване /постъпване/ към делото. Разграничението на правилата за пункция при лапароскопски или ехографски контрол /визирани вт.3,10/ няма практическо приложение/в конкретния случай/ , тъй като изискванията и контраиндикациите са идентични и при двата вида манипулации.Отделен въпрос е ,че това не е довело нито до неразбиране на обвинението , нито до невъзможност да се упражнява защитата,а и обв.акт не провежда подобно разграничение. Съдът не намери за нужно да коментира довода на защитата в хода по същество ,че е „странно дори за страничен наблюдател“ по отношение на компетентността на подсъдимия да се изказват лица , които „не притежават неговите знания“,както и относно използваното сравнение ,че акушер-гинеколог не би могъл състоятелно да се изказва на тема „Асистирана репродукция“, така както и адвокат по наказателно право не би могъл да се изкаже на тема - борсови сделки.Съд. състав, макар да не коментира тези възражения касателно компетентността на вещите,намира че същите следва да намерят място в настоящите мотиви,за да илюстрират определено отношение. Законът предвижда за горното престъпление наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. Съдът не констатира „многобройни“ или „изключителни“ смекчаващи отговорността обстоятелства ,така че при налагане на най-лекото наказание,същото да се яви несъразмерно тежко, което пък би обусловило индивидуализация на наказанието по реда на чл.55Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК Поради горното съдът отмери наказанието по реда на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК. Съдът в хода на индивидуализацията на санкцията прецени да наложи на подсъдимия наказание в рамките на законоустановеното за престъплението ,цифрово квалифицирано по-горе , а именно в пределите от 1 до 6 години "Лишаване от свобода".Независимо от липсата на предпоставки за индивидуализация на наказанието по чл.55Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК , то последното следва да се определи при лек превес на смекчаващите обстоятелства.Опитът на подс.Б. да въздейства върху св.Д.Н. „да преправи съдържанието на официален документ“ - Фиш за спешна помощ ,респ . „като дл.лице да удостовери неверни обстоятелства в официален документ“/доколкото тази деятелност не е била предмет на отделна наказателноправна оценка от прокуратурата по реда на Глава Девета от Особената Част на НК „Документни престъпления“/ следва да се прецени като последващо поведение на подс.след деянието , насочено към прикриване следите за реално извършените манипулации. Това фактическо обстоятелство дава негативна характеристика на подсъдимия в личен план, като същото следва да се преценява наравно с установените лични действия за спасяване на пострадалата/т.нар. индиректен сърдечен масаж и обдишване,след като постр.Г. е била намерена в критично състояние/. Съдът наложи на подс.Б. наказание "Лишаване от свобода" по общия ред на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК под средния размер, именно - 2 години.За да наложи този размер наказание ,съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства : подс.Б. е неосъждан,с добра характеристика, направил е опит да избегне настъпването на съставомерните последици/макар не в нужния обем за квалифициране на деянието по чл.123,ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК/.В този смисъл съдът счита , че принципно високата степен на обществена опасност на деянието/предвид фаталните последици за един млад човек - потенциална бъдеща майка/ в конкретния случай е комбинирана с не особено висока степен на обществена опасност на дееца.Подс.същевременно е направил опит да прикрие следите от извършеното чрез въздействие върху лекар от ЦСМП,който да коригира с желано от него съдържание Фиш за спешна помощ,което съдът намира за отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" в този размер. На основание чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание "Лишаване от свобода", наложено на подсъдимия за срок от 4 години.Това съдът направи , тъй като за постигане на целите на наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание на подсъдимия.Налице са и материалноправните предпоставки за това - чисто съдебно минало на подсъдимия, наложено наказание до 3 години ЛОС и преценка на съда , че целите по чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК биха се постигнали и посредством отлагане на наказание с приложение на института „Условно осъждане“. Налагайки това наказание като размер и отлагането на неговото изпълнение представлява несъобразяване с едно от исканията на частното обвинение за налагането на максималното наказание от 6 години „Лишаване от свобода“.За да се наложи максимума на предвиденото в закона следваше да няма изобщо смекчаващи обстоятелства,подсъдимия да е с обременено съдебно минало , да няма никаква критичност.Такива обстоятелства не са налице.Подс.Б. според професионалните си знания,е направил нещо с оглед да окаже помощ на пострадалата,макар и недостатъчно за квалифициране на деянието като такова по чл.123,ал.4Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.Тази помощ не се е оказала на нужната висота,но въпреки това налагането на наказание в размер на поисканите от обвинителите 6 години „ЛОС би се явило несъразмерно тежко и като такова би било „явно несправедливо“ според настоящия съдебен състав. Съдът нямаше как да удовлетвори другото искане на поверениците на частните обвинители за налагане на непредвиденото в санкцията на закона допълнително наказание по чл.37,ал.1,т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК/“Лишаване от право да се упражнява професия или дейност“/,като така да се забрани за опред. срок на подс.Б. да упражнява лекарска професия.Поради това съдът не наложи и това наказание,доколкото е длъжен да следва принципа на „законоустановеност на наказанието“,който е основополагащ в наказателното право.Налагането на всякакви други наказания,непредвидени в закона, по предложение на страните по делото, се нарича нарушение на закона, което ще илюстрира тежка форма на съдебен произвол.Освен това - от съда може да се иска само възможното , но не и невъзможното,като последното важи за всички страни в процеса.Въпрос на професионална отговорност е докъде може да стигне в исканията си една страна ,следвайки желанията на своите доверители.Емоционалните доводи на частните обвинители и реторичния въпрос зададен в хода по същество към съда : „дали би доверил здравето на свои близки на лекар като подсъдимия“,могат да имат само морално значение ,но са правно ирелевантни в настоящото производство. Без да се генерализира излишно в положителна или негативна посока качеството на здравеопазването в частните здравни заведения, може би е нужно съответните органи да се поинтересуват дали отговаря на истината посоченото в показанията на св.Г.,че в този МЦ са били извършени „десетки или стотици“ пункции без анестезиолог. На следващо място , вярно е че непредпазливото престъпление не включва задължителен мотив от страна на дееца/като това е белег основно на умишлените престъпни деяния/.В случая обаче неспазването на правилата ,вменени в диспозитива на обвинението , е съзнателно.Последното допуска мотив за неспазването на правилата, а и е нужно обяснение за „бързането“/което е принципно професионално необяснимо за вещи лица и свидетели-медици по делото/.И все пак, интересна е тезата,допусната от частния обвинител А.Г. , в хода по същество,че подс.Б. е следвал „финансови интереси“,като от една страна бил казал на св.Г. ,че пациентката не желае анестезия, но после /странно защо/ сам поставил такава/макар и в разрез с норм.изисквания/.Във връзка с това е ясно ,че МЦ „А.“ е частно здравно заведение, поради което комерсиалния елемент не е за пренебрегване и е иманентен за всяко търговско дружество.Св.П. не скри ,че първо е получила от името на клиниката стойността на „услугата“ и чак тогава приела пациентката.Цената била „пакетна“ и не се влияела дали има анестезиолог или не.Как обаче се разпределя тази цена за различните участници в процедурата,респ. за други лица от МЦ „А.“ ,не е ясно.Отговорът на този въпрос би дал задоволително обяснение дали един участник в манипулацията има по-голям финансов интерес,ако броя на участниците е по-малък.Във всички случаи,горното дава възможности за редица хипотези и тълкувания, които не могат да изключат предположението на частния обвинител.

П Р И С Ъ Д И :

Присъда: Съдът признава подсъдимия д-р А.А.Б. за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.-ро, алт. 1-ва от НК, като го оправдава за част от обвинението, касаещо визираните нарушения по т. 2 от Наредба № 28. Налага му наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години, чието изпълнение е ОТЛОЖЕНО за изпитателен срок от 4 години по реда на чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК (условна присъда).

Наказателно дело от общ характер № 20/2016 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия : А.А.Б. - роден на *** г. в гр.А. ,живущ ***,българин, български гражданин,с висше образование професия „лекар“,работи в МЦ „А.“ и в Първа АГ Болница „******“ неженен, неосъждан , с ЕГН – ********** ЗА ВИНОВЕН в това ,че на 07.06.2014 г. в гр.******в Медицински център „А.“ за времето от 08,30 до 09,00 ч.като лекар на длъжност „Лекар акушер-гинеколог“ с диплома за завършено висше образование сер.МУС № 018698/изд. На 15.11.2005г. от Медиц. Университет,гр.София, с призната специалност „Акушерство и гинекология и репродуктивна медицина“ с Диплома АС № 012970/изд. На 30.03.2010 г. на Медиц. Университет,гр.София,причинил смъртта на Д.А.Г. , ЕГН-**********,поради немарливо изпълнение/знаейки правилата за упражняване на съответната медицинска дейност,но действайки в разрез с тях/на занятие ,източник на повишена опасност , като смъртта е настъпила на 07.06.2014 г.следствие на масивна белодробна тромбемболия ,причинена от неправилни самонадеяни действия, извършени от д-р Б. , както следва : 1.В нарушение на правилата на добрата медицинска практика и Наредба № 28/20.06.2007г. в т.7,1,6 на МЗ/Министерството на здравеопазването/ направил венозна упойка и пункция на яйчниците в отсъствие на анестезиолог- реаниматор , което е в разрез с установения медицински стандарт по асистирана репродукция и стандарта за анестезия и интензивно лечение. 2.В нарушение на правилата на добрата медицинска практика и Наредба № 28/20.06.2007г. на МЗ извършил процедурата по трансвагинална пункция на яйчниците за „ин витро“ оплождане самонадеяно в разрез с т.7, във вр. т.3.10 /Контраиндикации за извършване на яйчникова фоликулна пункция с цел вземане/добив/ на овоцити и 3,10,6 Други заболявания ,носещи висок анестезиологичен или оперативен риск-установено с изследване,проведено на 05.06.2014г. – наличие на яйчников хиперстимулационен синдром , като едно от най-сериозните усложнения на контролираната яйчникова хиперстимулация предвид медицинските познания на подс.,видно от направения ехографски контрол на яйчниците,че същата е с „Хиперстимулация“. 3.В нарушение на правилата на добрата медицинска практика и Наредба № 28/20.06.2007г. на МЗ , оставил пациентката след тази манипулация без активно медицинско наблюдение/медицинско бездействие/ и в нарушение на т.7,1,11- препоръчва се поне 2-3 часово наблюдение на пациентката с периодично отчитане на оплакванията ,общото състояние, коремния статус,артериално налягане,пулса и и евентуално телесната температура, като при данни за настъпваща сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент ,следва да се предприемат спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализация на жената, като посоченото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 07.06.2014 г. смърт на Д.А.Г., което представлява престъпление по чл.123,ал.1,пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.-ро,алт.1-ва от НК.

На основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК съдът признава за невиновен и оправдава подс.Б. за частта от обвинението,по т.2 от допуснатите нарушения на Напредба № 28 касателно визираните нарушения на т.7,2,3/не се предприема процедурата при наличие на контраиндикациите , описани в т.3,4/Контраиндикации за контролирана овариална хиперстимулация/ ,както и за израза „при такава хиперстимулация д-р Б. е добре информиран , вкл. и от негови научни трудове ,че има много по-голям риск от развитие на белодробна тромбемболия , каквато е и непосредствената причина за смъртта на Г..

За извършването на описаното по-горе престъпление по чл.123,ал.1,пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.-ро,алт.1-ва от НК, съдът на основание чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК ОСЪЖДА подс.А.А.Б. на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Съдът отлага така определеното наказание „Лишаване от свобода“ по реда на чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за срок от 4 години , считано от влизане на Присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дн. Срок пред Софийски Апелативен съд.

Съдът не се произнесе с Присъдата си по въпроса за разноските и веществените доказателства/предвид обема на доказ.материали по делото/, като ще стори това допълнително с Определение по реда на чл.306,ал.1,т.4Чл. 306. ⚖️ Практика (5) (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно: 1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс; 2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата; 3. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; Първоинстанционният съд, постановил условното наказание лишаване от свобода, се произнася за прилагането на чл. 68, ал. 3 от Наказателния кодекс, а окръжният съд, постановил условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - за прилагането на чл. 70, ал. 7, изречение първо, предложение второ от Наказателния кодекс; 4. веществените доказателства и разноските по делото. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения. (3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора. Въпроси за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение от НПК.При това си произнасяне ще се произнесе и по искания на страните за разноски, още повече че служебно дължи произнасяне по тези въпроси.