Решение №3/27.03.2017 ВНОХД №272/2016 АпС Бургас

   Решение №3/27.03.2017 ВНОХД №272/2016 АпС Бургас Решение №3/27.03.2017 ВНОХД №272/2016 АпС Бургас

   АПЕЛАТИВЕН СЪД - ГРАД БУРГАС, наказателно отделение на десети януари през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦОЛОВА и ПЕПА ЧИЛИКОВА

при секретаря Пенка Шивачева и с участието на прокурора Милена Досева разгледа докладваното от съдия Цолова ВНОХД №272 по описа за 2016г.

С присъда №94 от 27.10.2016г. по НОХД №237/2016г. Ямболският окръжен съд признал подс. Любомир Маринов за виновен в това, че на 10.11.2014г., в гр. Я., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на М. „Свети Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление, съзнателно сключил неизгодни сделки – два договора за предоставяне на консултантски услуги с „Л“ ЕООД, представлявано от Н. Н. с предмет, както следва: 1. попълване и окомплектоване на необходимите документи, съгласно изисквания за кандидатстване по покана на МРРБ за представяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.1. „Социална инфраструктура”, Схема за безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.1-08/2014 „Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” с бенефициент Министерство на здравеопазването по бюджетна линия BG161PO001/1.1-08/2014 и 2. извършване на консултантски услуги, свързани с изготвянето на анализ по разходи и ползи на проект на М. „С” АД - Ямбол, съгласно изисквания за кандидатстване по покана на МРРБ за предоставяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове чрез процедура за директно представяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.1. „Социална инфраструктура”, Схема за безвъзмездна финансова помощ: BG 161РО001/1.1-08/2110 „Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” с бенефициент Министерство на здравеопазването по бюджетна линия BG161РО001/1.1-08/2010, като от това са произлезли значителни вреди за М. „С” АД - Ямбол в общ размер на 46 800,00 лева с ДДС /39 000,00 лева без ДДС/, платени от М. „С” АД - Ямбол по фактури № 1000000050/10.11.2014г. и № 1000000049/10.11.2014 г., издадени от „Л” ЕООД, поради което и на основание чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда първоинстанционният съд осъдил подс. Л. Г. М. да заплати на М. „С” АД – Ямбол сумата 46 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2000 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъдил подс. Л. Г. М. да заплати в полза на държавата сумата 1872 лева, представляваща държавна такса върху присъденото обезщетение по гражданския иск.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощен защитник на подс. Л. Г. М. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло по повдигнатото му обвинение.

В писмено допълнение към въззивната жалба защитникът заявява, че обжалва присъдата изцяло, както в наказателно-осъдителната й част, така и в гражданско-осъдителната й част. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова такава, с която да оправдае подс. Л. Г. М. изцяло по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск.

С второ писмено допълнение към въззивната жалба, депозирано преди разглеждането на делото от въззивния съд, упълномощеният защитник обстойно е мотивирал направените против първо-инстанционната присъда оплаквания. Посочва изрично като допуснати съществени процесуални нарушения допуснатите такива при събирането, проверката и анализа на доказателствата и при формирането на вътрешното убеждение на съда, както и липсата на мотиви, които пороци са довели до нарушаване на правото на защита. Акцентира на довода за липса на ясни, пълни и безпротиворечиви мотиви към присъдата. Като възпроизвежда отделни части от изложената в мотивите фактология, заявява, че няма яснота какви са фактологичните констатации и приемания на съда по основни моменти от кръга на доказване. Счита, че липсват надлежни мотиви, посветени на анализа и оценката на събраните по делото доказателствени материали. Отправяйки упрек към съда за необективен, непълен и невсестранен анализ на доказателствените средства, прави свое тълкуване на съдържанието на същите и излага своята оценка за тяхната достатъчност, убедителност и достоверност. Заявява, че е налице противоречие в мотивите към присъдата, които не позволяват да бъде изведена действителната воля на съда, в частност по въпроса защо се приема, че процесните сделки са неизгодни – защото нямало необходимост от тяхното сключване, или защото болницата не е получавала покана за участие в програма за безвъзмездно финансово субсидиране и въобще не е имало открита процедура по набиране на оферти по каквито и да е програми, или защото сделките са с неизгодни икономически условия. Изтъква като съществено процесуално нарушение постановяването на осъдителната присъда на база обвинителни факти, които не са включени в обвинението и по които подсъдимият не се е защитавал - в обвинителния акт се твърди, че сключените на 10.11.2014г. сделки са неизгодни, защото „не е имало искане от МЗ за предоставяне на проектни предложение по ОПРР, а сключените договори са по сбъркани схеми за безвъзмездна финансова помощ“, докато съдът е приел, че въпросните сделки са неизгодни, тъй като „имали неизгодни икономически условия, защото изобщо не били необходими за функционирането на болницата“. Заключва, че посочените пропуски в решаващата дейност на съда не позволяват да бъде изведена действителната му воля и съществено са ограничили правото на защита на подсъдимия, поради което налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за тяхното отстраняване. Прави оплакване за съществено процесуално нарушение, изразило се в лишаването на подсъдимия от справедлив процес по смисъла на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, тъй като делото му не е било решено от независим и безпристрастен съд. Обосновава оплакването за предубеденост на съда с използваните в мотивите изразни средства и квалификации по адрес на подсъдимия и свидетелите. Към категорията на съществените процесуални нарушения отнася и разглеждането на делото от съдебен състав, при чието сформиране не е бил спазен принципа за случайния подбор чрез електронно разпределение, установен с чл.9, ал.1 от ЗСВ, който важи както за съдията, така и за съдебните заседатели. Твърди, че съдебните заседатели, участвали в състава по разглеждане и решаване на настоящото дело, не са били избрани на база случаен избор, а са били назначени. Мотивира възражение за незаконосъобразност на осъдителната присъда, като заявява, че извършеното от подсъдимия деяние е обективно и субективно несъставомерно по чл.220, ал.1Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК. Позовава се на изпратеното на 04.11.2014г. писмо от Министерство на здравеопазването / МЗ /, чието съдържание възпроизвежда и твърди, че то е било възприето както от подсъдимия, така и от свидетелите О. , Н. и Б. , че с него се иска от болничните заведения – адресати предоставяне на проектни идеи/ предложения, които да бъдат обобщени и подготвени за изпращане в управляващия орган на ОПРР с искане за финансиране. Счита, че икономическата необходимост от сключването на процесните сделки е безспорно доказана, защото без използването на консултантските услуги – предмет на двата договора М. АД - Ямбол не би могла да изготви предложение до МЗ, което да отговаря на нормативните изисквания и критерии по оперативната програма и въз основа на което да получи реално финансиране. Счита също, че икономическата значимост на сделката следва да се преценява към момента на нейното сключване, а не на по-късен етап, като извод за неизгодност на консултантските договори не следва да се прави предвид обстоятелството, че болницата реално не е получила проектно финансиране. Аргументира субективната несъставомерност на деянието с обективната потребност на М. АД – Ямбол да поднови болничната техника и апаратура и с липсата на собствен финансов ресурс за закупуването на такива, което обуславяло кандидатстването за получаване на безвъзмездно финансиране по оперативна програма, както и ползването на експерти, които да консултират лечебното заведение при изготвяне на проектните предложения. Като подчертава, че единствената цел, която е мотивирала подсъдимия да подпише двата консултантски договора, е била снабдяването на болницата с нова медицинска апаратура, отрича намерението му да причини вреди на повереното му здравно заведение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на това съждение сочи обстоятелството, че разходите за подобни консултантски услуги се признават и възстановяват след извършването им. Отстоява тезата, че към 10.11.2014г. подсъдимият не е действал със съзнанието, че сделките са неизгодни, не е имал знание и реални представи за общественоопасния характер на извършеното, нито е предвиждал общественоопасните последици, включващи и причиняването на значителни вреди, нито пряко ги е целял. Като прави окончателен извод, че деянието на подсъдимия е обективно и субективно несъставомерно по повдигнатото му обвинение, претендира първоинстанционната осъдителна присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, а предявеният срещу него граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че постановяването на нова оправдателна присъда на практика ще реализира в пълен обем правото на защита на подсъдимия, поради което не се налага връщане на делото за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на А. п. – Бургас оспори основателността на въззивната жалба и пледира същата да се остави без уважение. Отрече наличието на пороците, които защитата излага в писменото допълнение към жалбата. Счита, че поставеното с него изискване за установяване на редица обстоятелства е несъстоятелно, тъй като те са извън предмета на доказване по делото, нямат пряко отношение към признаците от състава на престъплението. Намира за неверни твърденията за противоречия в мотивите, липса на мотиви, обосноваване на осъждането с обвинителни факти извън повдигнатото обвинение и пристрастие на съда, защото те са обосновани с несъществуващи по делото аргументи и твърдения за достоверност в обясненията на подсъдимия и показанията на пряко заинтересования от изхода на спора свидетел Н. като страна по инкриминираните два договора. Преценява оплакванията за процесуални нарушения, допуснати при воденето на съдебното следствие за неоснователни, защото съдът е изпълнил в пълен обем и изцяло съобразно закона задължението си по чл.13Чл. 13. ⚖️ Практика (8) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение от НПК, като е постигнал разкриване на обективната истина в процеса. Смята, че постановяването на осъдителна присъда е подчинено на принципа на чл.14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, като мотивите указват, че въпросите за вината на подсъдимия и наложеното му наказание са решени въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в пълно съответствие със закона. Квалифицира процесните договори като неизгодни сделки поради липсата на основание и необходимост от тяхното сключване. Отбелязва, че цялостната оценка на писмените и гласните доказателствени средства, приобщени по делото, по безпротиворечив и категоричен начин сочат, че изпратеното от МЗ писмо №95 от 04.11.2014г. е имало за цел единствено да събере информация по изрични параметри, посочени в него, а съдържанието на отговора указва, че въпросното писмо е било възприето напълно адекватно от подсъдимия, не е останало неразбрано и още по-малко е било възприето като оферта за включване в Средносрочна рамкова инвестиционна програма / СРИП / и безвъзмездно финансиране, които единствени изискват предприемането на действия по създаване на проектни идеи. Оборва довода на защитата за липса на мотиви, като заявява, че изложените такива към присъдата отговарят на законовите изисквания, представената в тях фактическа обстановка е ясна, конкретна, безпротиворечива и относима към инкриминирания случай, съответна е на събраните по делото доказателства, а направеният доказателствен анализ е детайлен и аргументиран, дадени са убедителни отговори на възраженията на подсъдимия и защитата. Заявява, че правният извод на съда за осъществен състав по чл.220, ал.1Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК, при условията на продължавано престъпление, е правилен и законосъобразен. Намира наложеното на подсъдимия при явен превес на смекчаващите обстоятелства наказание за справедливо и съобразено с целите на чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК. Като отстоява позицията за извършено от подсъдимия престъпление по чл.220Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК, смята, че уважаването на гражданския иск в пълен размер е правилно и законосъобразно. По тези съображения и не откривайки основание за изменение или отмяна на осъдителната присъда, предлага същата да бъде изцяло потвърдена, както в наказателната, така и в гражданската й част.

Двамата упълномощени защитници на подсъдимия поддържат въззивната жалба и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Аргументират тезата за липса на обективна и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия. Акцентират на обстоятелството, че писмото, изпратено на 04.11.2014г. от МЗ до М. АД – Ямбол и изготвения по него отговор, подписан от подсъдимия, са били възприети от последния като етап от процедурата за получаване на крайно необходимата за болницата безвъзмездна финансова помощ. Изтъкват, че използваната бланка на въпросното писмо, неговите реквизити и най-вече неговото съдържание дават основание да се приеме, че с него МЗ е поискало от посочените 16 болници - адресати отговор на въпроса дали желаят да участват за финансиране по ОПРР и при положителен отговор да представят своите проектоидеи и проектни предложения. Обръщат внимание на създаденото от свид. О. и утвърждаващо се от същия и от свидетелите Н. убеждение у подсъдимия, че е необходимо управляваната от него болница да има готовност да участва в програмата за безвъзмездна финансова помощ с проектоидеи и проектопредложения. Лансират идеята, че зам. директорът на М. АД – Ямбол по финансовите въпроси – свид. О., който е икономист по образование и е бил наясно, че няма покана за процесната болница да участва в програма за безвъзмездна помощ, е подвел подсъдимия, който е лекар, че болницата е поканена за участие в подобна програма и има в тази връзка нужда от консултантски услуги за изготвянето на проектни предложения до МЗ. Възразяват срещу становището на съда за наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия и пряка цел да причини вреди на управляваната от него болница. Считат, че съществуването на цитираната в процесното писмо оперативна програма за финансиране и незнанието на подсъдимия, че към момента на сключването на инкриминираните договори за консултантски услуги не е имало свободен финансов ресурс по програмата, изключват неговия умисъл. Заявяват, че той е бил добросъвестен, единствената му цел е била управляваната от него болница да бъде включена в програмата за безвъзмездно финансиране и доверявайки се на специалиста в тази област – зам. директора по финансовите въпроси, се е съгласил да сключи процесните договори, като вярвал, че същите щели да осигурят добре изготвени проектни предложения, гарантиращи успешно представяне на болницата пред МЗ и одобряването й за финансиране по въпросната програма. Защитават тезата, че инкриминираните договори не са неизгодни по смисъла на чл.220, ал.1Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК, тъй като подсъдимият не е имал представи и реални знания за общественоопасния характер на извършеното и не е целял общественоопасните последици, респективно причиняване на вреди на медицинското заведение. Като намират първоинстанционната осъдителна присъда за незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, пледират въззивният съд да я отмени и да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия, като по този начин ще се реализира правото му на защита и не се налага връщане на делото в предходна фаза за отстраняване на съществените процесуални нарушения.

Подс. Л. М. заяви, че се счита невинен и помоли да бъде оправдан.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1Чл. 319. ⚖️ Практика (2) (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. (2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата. Форма и съдържание на жалбата и протеста от НПК от упълномощения защитник на подсъдимия, който като самостоятелна страна в процеса има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318, ал.6Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. (3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките и части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Частният тъжител, частният обвинител и заинтересованото юридическо лице могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. (5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси. (6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срок и ред за подаване на жалбата и протеста от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, защото в случай на несъблюдаване на същите въззивната инстанция, съгласно чл.335, ал.1, т.1 и ал.2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, предл.1 от НПК, следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първостепенния съд, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложеното наказание.

В допълнението към въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е релевиран изрично довод за съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се конкретно в лишаването на подсъдимия от справедлив процес по смисъла на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, тъй като делото му не е било разгледано и решено от независим и безпристрастен съдебен състав, който да е бил сформиран при съблюдаване принципа за случайния подбор чрез електронно разпределение, установен с чл.9, ал.1 от ЗСВ, в произнасянето на осъдителна присъда на основание обвинителни факти, които не са включени в обвинението, както и в липсата на ясни, пълни и без-противоречиви мотиви към присъдата. Както във въззивната жалба и допълнението към нея, така и в хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на делото защитниците не изтъкнаха други конкретни съществени нарушения на процесуалните правила. Останалите пространни възражения, изложени в допълнението, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по предписания процесуален ред.

Разглеждайки оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събраните доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция или в предходна процесуална фаза. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения. Съобразявайки горното, въззивната инстанция прецени, че като оплакване за съществени нарушения на процесуалните правила следва да коментира възражението за лишаване на подсъдимия от справедлив процес по смисъла на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, твърдението за липса на надлежни мотиви към присъдата, както и твърдяното основаване на същата на обвинителни факти, които не са включени в обвинението и по които подсъдимият не се е защитавал.

Несъстоятелен е доводът, че настоящото дело на подсъдимия е било разгледано и решено от съдебен състав, който не е бил независим и непредубеден и чиито членове не са били избрани при спазване принципа за случайния подбор чрез електронно разпределение. Видно от съдържащите се в първоинстанционното производство документи, чрез системата за електронно разпределение на делата на случаен принцип автоматично е бил определен за съдия-докладчик по делото съдия Гергана Кондова /л.1 от НОХД №237/2016г./. След направен самоотвод от този съдия /л.10 от НХД №237/2016г./, отново чрез прилагане на същата система за електронно разпределение на делата на случаен принцип, автоматично е бил определен нов съдия – докладчик по делото – съдия П. Ж. /л.11 от НОХД №237/2016г./, която е била председател на съдебния състав, разгледал и решил спора като първа инстанция. При условията на случаен подбор и чрез система за електронно разпределение са били избрани и двамата съдебни заседатели, участвали в съдебния състав, който осъществил първоинстанционното разглеждане и решаване на делото. Служебно изисканите от първостепенния съд и приложени във въззивното производство справки за разпределение на съдебни заседатели по НОХД №237/2016г. на ОС – Ямбол /л.50 – 51 от ВНОХД / установяват, че чрез система за електронно разпределение на случаен принцип на 15.07.2016г. за участие в съдебния състав по посоченото дело са били избрани съдебните заседатели Д. К. и Б. Б. Поради настъпила на 11.07.2016г. смърт на съдебен заседател Д. К. , на 18.07.2016г. бил разпореден и извършен повторен избор на нов съдебен заседател на мястото на починалата К. Отново чрез системата за електронно разпределение на съдебните заседатели на случаен принцип за участие в съдебния състав по делото била определена съдебен заседател С. Х. Определените в условията на случаен подбор чрез системата за електронно разпределение съдебни заседатели Б. Б. и С. Х. са участвали в разглеждането и решаването на настоящото наказателно дело.поменатите документи дават възможност да се проследи начина, по който е извършено на случаен принцип както определянето на съдията – докладчик, така и двамата съдебни заседатели по първоинстанционното дело.

Нещо повече, дори в кориците на делото да не се съдържаха посочените по-горе документи, установяващи начина на сформиране на съдебния състав, това не означава априори наличие на абсолютно нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Липсата на данни за това би било съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, само ако по отношение на някой или някои от членовете на съдебния състав са били налице основанията за отвод, визирани в разпоредите на процесуалния закон и те не са се отвели. За да се приеме, че делото е било разгледано от незаконен състав, необходимо и задължително е да се установят обстоятелства, които да сочат на зависимост, пристрастност или предубеденост на някой от членовете му, каквито данни в случая отсъстват. Това се отнася и за председателя на съдебния състав по първоинстанционното дело – съдията – докладчик П. Ж. Макар и в допълнението към въззивната жалба да се твърди проявено от председателя на състава пристрастие по време на воденото на процеса, там не са посочени конкретни процесуални действия, които да разкриват предубеденост или пристрастност на съдията. Такива не се установяват и от съдържанието на мотивите към присъдата. Конкретно използваният стил на излагане на мотивите към съдебния акт не може да обоснове извод за незаконен състав и да послужи като единствено основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, в случай, че представените мотиви, както е и по настоящото дело, отговарят на всички изисквания поставени към тях от процесуалния закон с чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК. Предвид изложеното, въззивният съд заключи, че подсъдимият не е бил лишен от справедлив съдебен процес в контекста на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС.

Възражението за произнасянето на осъдителна присъда на основание невключени в обвинението обвинителни факти е неоснователно. Конкретният обвинителен акт, сезирал първоинстанционния съд, отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК и съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Изрично са посочени и индивидуализирани двата договора за консултантски услуги от 10.11.2014г., за които се твърди, че представляват неизгодни сделки по смисъла на чл.220, ал.1Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК, посочени са още предметите на тези договори, договорящите страни и тяхното качество, заеманата от подсъдимия длъжност в процесната болница и качеството му на длъжностно лице, пострадалото от деянието юридическо лице и размера на причинените му значителни вреди, отразено е, че договорите са неизгодни, защото към момента на сключването им е налице пълна липса на необходимост от провеждане на договаряне от страна на М. „С“ АД – гр. Я. с „Л“ ЕООД, тъй като не е имало искане от МЗ за предоставяне на проектни предложения по Оперативна програма „Регионално развитие“ / ОПРР / и в договорите са посочени погрешни / „сбъркани“ / схеми за безвъзмездна финансова помощ - BG161PO001/1.1-08/2014 и BG161PO001/1.1-08/2110. При очертаната в обвинителния акт фактология, направеният от първостепенния съд правен извод, че подсъдимият „…е сключил процесните две сделки с неизгодни икономически условия, защото те изобщо не са били необходими за функционирането на болницата.“ / л.10, абзац 2 от мотивите /, не представлява твърдяното от защитата основаване на присъдата на обвинителни факти, които не са включени в обвинението и по които подсъдимият не се е защитавал.становените разлики между използваните в обвинителния акт и в мотивите на присъдата словесни изрази не водят до различен смисъл и до различен правен извод и още по-малко до съществено процесуално нарушение, изразило се в осъждане на подсъдимия по невключени в обвинението му факти, по които той не се е защитавал. Цитираните в допълнението към въззивната жалба /л.36 от ВНОХД №272/2016г./ изрази от обвинителния акт и от мотивите на присъдата по своя смисъл не представляват описание на факт, обосноваващ съставомерност на деянието, а съдържат еднозначния правен извод на прокурора и съда за неизгодност на сключените от подсъдимия два договора за консултантски услуги, изразяваща се в това, че към инкриминираната дата – 10.11.2014г. тяхното сключване изобщо не е било необходимо за пострадалата болница. По тези съображения въззивната инстанция прие, че с постановената присъда и мотивите към нея съдът не се е отклонил от обвинението, приемайки различна от указаната в обвинителния акт неизгодност на процесните сделки, поради което липсва нарушено право на защитата на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата представлява съществено процесуално нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния закон / чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК /, се квалифицират като такова нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт. Запознавайки се с мотивите към проверяваната присъда, въззивната инстанция не установи релевирания порок. Първостепенният съд е изготвил мотивите към атакуваната присъда в съответствие с регламента на чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението от НПК. Те позволяват на горната съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на правния спор. Изложени са съображения, с оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, като изрично и точно са посочени двата договора за консултантски услуги от 10.11.2014г., за които се приема, че представляват неизгодни сделки по смисъла на чл.220, ал.1Чл. 220. ⚖️ Практика (12) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) от НК, описани са предметите на тези договори, посочени са двете договорящи страни – юридически лица, техните представители и тяхното качество по договорите–възложител и изпълнител, подробно е изложено съдържанието на изпратеното от МЗ писмо, дало повод за инкриминираното договаряне, отразен е даденият от болницата отговор, подписан от подсъдимия, указани са заеманата от него длъжност в процесната болница и качеството му на длъжностно лице, индивидуализирано е пострадалото от деянието юридическо лице, посочен е размерът на причинените му значителни вреди. Задълбочено и всестранно в мотивите съдът е анализирал доказателствените източници - свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства. Подложил ги е на прецизна съпоставка, констатирал е противоречия между обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А. , Н. Н. и Ц. Б. , от една страна и показанията на останалите свидетели – П. Д. , Ж. М. , П. Б. , А. Д. , Р. Р. , М. Д. и Е. М. , от друга, правилно е отчел кои противоречия в доказателствените материали са съществени и ги е отстранил, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира, като е изложил съображенията си за тяхното игнориране, направил е правилна оценка за тяхната достоверност или недостоверност. Запознавайки се обстойно с коментираните мотиви на първата инстанция, въззивната такава установи, че те съдържат категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Това се отнася и до най-дискусионните в този процес въпроси – дали с писмо изх. № ОПРР-95/4.11.2014г., изпратено от МЗ до изпълнителните директори на общо 17 болници в страната, в това число и процесната - М. „С“ АД – гр. Я., е поискана единствено информация за нужната за съответното лечебно заведение нова апаратура, с която да се осъществява ранна онкологична диагностика или с писмото е отправена до адресатите покана за подготвяне и представяне на проектни предложения, които да отговарят на изискванията на ОПРР и на Концепцията за преструктуриране на болничната помощ в Република България, дали подсъдимият е възприел или е могъл да възприеме правилно съдържанието на това писмо. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, първостепенният съд обосновано е приел, че с цитираното писмо МЗ е поискало само информация за необходимите за съответното лечебно заведение медицинска апаратура и техника, но към инкриминирания период 04.11.-12.11.2014г., а и след това, МЗ не е изпращало до М. „С“ АД – гр. Я. покана за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР и не е изисквало представянето на проектни предложения. На л.187 от НОХД №237/2016г. в мотивите си съдът е оборил твърденията на защитата, според които, когато подсъдимият е получил въпросното писмо изх. № ОПРР-95 /4.11.2014г. от МЗ и се е запознал с него, е бил убеден, че МЗ кани болницата да представи проектни идеи по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като на бланката на писмото е написано „Оперативна програма за регионално развитие 2007-2013”. Изхождайки от конкретното съдържание на писмото, в което точно и ясно е указано каква информация се изисква за представяне от управителя на болницата, отчитайки висшето образование на управителя – подс. М. притежаваните от него управленски качества и ръководен опит и съобразявайки извършените от него действия по събиране на нужната за МЗ информация чрез изискване на становища от началниците на отделенията в болницата, както и подписания от него отговор до МЗ, в който се съдържа единствено исканата от министерството информация, съдът убедително е аргументирал категоричен отговор на обсъдения спорен въпрос – подсъдимият е могъл да възприеме и е възприел съдържанието на изпратеното му от МЗ писмо с оглед на неговия действителен смисъл – иска се само информация за необходимата на болницата медицинска апаратура, но не се отправя покана за кандидатстване по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и не се изисква изготвяне и представяне на проектни предложения. Установявайки, че в мотивите на проверяваната присъда отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест, предл.1 от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.335, ал.2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда от НПК отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд намери обсъденото оплакване за липса на мотиви за несъстоятелно. Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, предл.1 от НПК. Всички останали направени от защитниците оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд и я детайлизира, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: Подсъдимият Л. Г. М. е роден на ***.**.****г. в гр. Л., обл. Х.. Понастоящем работи като лекар в М. „С”- гр. Е.. Не е осъждан. През месец януари 2010г. Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ /ГД ПРР/ при Министерството на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ на Р България, в качеството й на Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“ /УО на ОПРР/ е обявила процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, операция 1.1 „Социална инфра-структура“, със следните номер и наименование: BG161РО001/1.1-08/2010 „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации“. Тази процедура била с крайни срокове за подаване на проектни предложения за Компонент 1 и 3 – съответно 31 март и 30 септември 2010г., а за Компонент 2 – 31 януари 2011г. Кандидатстването по схемата за безвъзмездна финансова помощ се осъществявало въз основа на Средносрочна рамкова инвестиционна програма / СРИП / и проектни фишове към нея, като рамковата инвестиционна програма се изготвяла от конкретния бенефициент – Министерството за здравеопазването / МЗ / и се одобрявала от договарящия орган – ГД ПРР при МРРБ, в качеството й на УО на ОПРР. Дейностите в проектните фишове следвало да се вписват в Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ на Република България за периода 2010 – 2017г., която очертавала рамката на допустимите интервенции / вида на оборудване / и допустимите обекти на интервенция / лечебни заведения / по ОПРР. В анекс 1 на Концепцията –„Болници с възможност за финансиране от ЕК по ОПРР“ са били посочени конкретни лечебни заведения за подкрепа. В анекс 2 на Концепцията била описана допустимата апаратура и рехабилитация на сграден фонд за финансиране по ОПРР. Със Заповед №РД-02-14-1634/29.09.2010г. на заместник министър на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на УО на ОПРР срокът за подаване на проектни фишове по Компонент 1 и 3 бил удължен до 31.01.2011г. С последваща заповед на Ръководител на УО на ОПРР срокът за представяне на проектни предложения по компонент 1 е бил удължен до 29.03.2013г. Със Заповед №РД-02-36-274/05.04.2013г. на Ръководител на УО на ОПРР срокът за кандидатстване по компонент 3 бил удължен до 22.04.2013г. В съответствие с предвидените за подкрепа лечебни заведения в Концепцията за преструктуриране на системата за болнична помощ на Република България за периода 2010 – 2017г. в рамките на определените срокове от страна на МЗ, в качеството му на бенефициент по схемата за безвъзмездна финансова помощ, в УО на ОПРР не е постъпвало проектно предложение с обект на интервенция М. „С” АД - гр. Я.. Съгласно Концепцията и приетите към нея изменения и допълнения, в СРИП били включени 13 лечебни заведения с 51% държавно участие в капитала, като през 2013г. и 2014г. били добавени още три такива заведения, като М. „С” АД - гр. Я. не била предвидена за финансиране. МЗ определило допълнително и такива лечебни завадения, които да могат да получат финансиране по ОПРР при наличие на свободен финансов ресурс. М. „С” АД - гр. Я. не била включена и в групата на тези болници. УО на ОПРР не е обявявал друга покана за набиране на проектни предложения с бенефициент Министерството за здравеопазването, в това число с предвидена възможност за кандидатстване на М. „С” АД - гр. Я. след мес. ноември 2014г. УО на ОПРР не е обявявал процедури за безвъзмездна финансова помощ с номера BG161РО001/1.1-08/2110 и BG161РО001/1.1-08/2014. На 11.12.2013г. с договор за възлагане на управлението на М. „С” АД - гр. Я. на директорите на акционерното дружество, представлявано от неговия председател, е възложил на подс. Л. изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я. да представлява и управлява дружеството за срок от три години. Съгласно т.3.1 от договора, изпълнителният директор се счита упълномощен пред трети лица да извършва от името и за сметка на дружеството всички действия и сделки, свързани с осъществяване на дейността на Съвета на директорите. По аргумент на противното от установената в т.4.12.1. на договора забрана следва, че подсъдимият, в качеството си на изпълнителен директор на М. АД, имал право без предварително съгласие на Съвета на директорите да сключва сделки и договори на обща стойност под 50 000 лева без ДДС еднократно или с дългосрочен характер. Според т.4.2 от договора за възлагане, подсъдимият имал задължението да организира и контролира изпълнението на годишната програма за работа на лечебното заведение, а според т.4.7 от договора имал задължението да управлява финансите, като анализира и планира финансовите средства, контролира паричните средства и организира счетоводната отчетност. На 04.11.2014г. Министерството на здравеопазването изпратило писмо изх. № ОПРР-95/4.11.14г. до изпълнителните директори на 17 лечебни заведения с над 51% държавно участие, включително и до подс. М. , в качеството му на изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я., което имало следната титулна част: “относно: представяне на проектни идеи във връзка с възможност за реализирането им като част от Средносрочна рамкова инвестиционна програма на Министерството на здравеопазването, финансирана по Оперативна програма „Регионално развитие 2007- 2013” /т.1, л.84–86 и т.3, л.46-48 от ДП/. Видно от съдържанието на писмото, във връзка с повишаване възможностите на лечебните заведения с повече от 51 % държавна собственост за осъществяване ранна онкологична диагностика, от министерството се отправяла молба към изпълнителните директори в срок до 12.11.2014г. да представят в Министерството за здравеопазването информация за нуждата на управляваните от тях лечебни заведения от нова апаратура. В писмото изрично е било отразено, че обобщената информация ще бъде представена от МЗ в Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” във вид на проектни идеи с искане за финансиране в случай на наличие на свободен финансов ресурс и време за изпълнение. Със същото писмо се указвало, че посоченото от изпълнителните директори оборудване следва да бъде съобразено с допустимата апаратура, посочена в Концепцията за преструктуриране на болничната помощ и приложенията към нея. Изрично се изброявало какво следва да се съдържа в отговорите на лечебните заведения, а именно: -наименование на апаратите; -кратка обосновка за необходимостта от тях; -наличие на специалисти, които ще работят с тях; -прогнозна стойност на апаратурата с включено ДДС; -отделение /клиника/, която ще обслужва. Видно от приложения заверен препис /т.3, л.46 от ДП /, цитираното писмо на МЗ е било получено в М. „С” - гр. Я. на 7.11.2014г. /петък/ и му бил поставен вх. №3256/07.11.2014г. След като се запознали с неговото съдържание, подсъдимият и свид. А. О. , зам. директор - финансов директор на болницата, провели разговори с началниците на отделенията и ги уведомили, че по повод искане на МЗ следва да представят становища за необходимата им апаратура. Част от началниците на отделенията съобщили устно или писмено от каква медицинска техника се нуждаело съответното отделение. Свид. О. заявил на подс. М. , че няма да могат сами да се справят и да изготвят поисканата им от МЗ информация относно необходимата за болницата медицинска апаратура и обосновка на нуждата от нея. Свързал подсъдимия със свид. Н. Н. , собственик и управител на „Л” ЕООД – гр. С., което дружество имало за предмет на дейност извършване на финансови консултации и извършване на финансови анализи по разходи и ползи и имало опит в изготвянето на документи по повод кандидатстване за получаване на финансови средства от фондовете на Европейския съюз. След постигната уговорка, в следващия работен ден, на 10.11.2014г. подс. М. свид. Н. се срещнали в сградата на М. „С” АД в гр. Я. и разговаряли за сключване на договор за консултантски услуги по повод кандидатстване на болницата за получаване на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. Свид. Н. представил на подсъдимия предварително изготвени от него две оферти за сключване на два договора за консултантски услуги, които оферти били входирани в деловодството на М. „С” АД, както следва вх. №3269/10.11.2014г. /т.1, л.104 от ДП / и вх. №3270/10.11.2014г. /т.1, л.112 от ДП /. Всяка от офертите съдържала предмета на предлагания от „Л“ ЕООД договор за сключване, цената на възнаграждението за консултантска услуга, срока на плащане, срока на изпълнение. На същата дата, 10.11.2014г., в кабинета на подсъдимия в болницата били сключени между М. .“П.” АД - гр. Я., представлявано от изпълнителния му директор – подс. М. и „Л” ЕООД, представлявано от свид. Н., два договора за предоставяне на консултантски услуги. Съгласно единия договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен между М. "П.” АД - гр. Я., в качеството му на възложител и „Л” ЕООД, в качеството му на изпълнител, /т.1, л.101-102, т.3, л.29-31 от ДП/, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши консултантски услуги, свързани с попълване и окомплектоване на необходимите документи съгласно изискванията за кандидатстване по покана на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ за представяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма /СРИП/ и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.1. „Социална инфраструктура”, Схема за безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.1-08/2014 „Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” с Конкретен бенефициент Министерство на здравеопазването по бюджетна линия BG161PO001/1.1-08/2014, съгласно нуждите на възложителя, изискванията на българското законодателство и условията на горепосочената процедура. В договора било предвидено, че за предоставените от изпълнителя консултантски услуги възложителят следвало да заплати възнаграждение в размер на сумата 19 500 лева без ДДС по посочена банкова сметка до пет дни след подписването на договора. По повод срока на договора страните се споразумяли, че същият приключва с подписването на договор между възложителя и договарящата институция съгласно конкретната процедура за набиране на проектни предложения. На 10.11.2014г. между М. „С” АД - гр. Я., представлявана от изпълнителния директор – подс. М. и „Л” ЕООД, представлявано от свид. Н., бил подписан още един договор за предоставяне на консултантски услуги /т.1, л.109-111, т.3, л.38-40 от ДП/. Съгласно този договор, М. „С” АД - гр. Я., в качеството на възложител, и „Л” ЕООД, в качеството на изпълнител, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши консултантски услуги, свързани с изготвянето на анализ по разходи и ползи на проект на възложителя съгласно изисквания за кандидатстване по покана на МРРБ за представяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”,Операция 1.1. „Социална инфраструктура”, Схема за безвъзмездна финансова помощ: BG161РО001/1.1-08/2110 „Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” с конкретен бенефициент Министерство на здравеопазването по бюджетна линия BG161РО001/1.1-08/2010. Страните се договорили изпълнителят да изготви и предаде на възложителя материалите - предмет на договора в срок до 20 работни дни след получаването на всички необходими и поискани документи по този договор и направено авансово плащане. Споразумели се още, че цената на изготвянето на анализа по разходи-ползи е 19 500 лева без ДДС, като плащането й се дължи до 5 дни от подписването на договора. В договора било предвидено, че той се сключва само за предоставяните по него консултантски услуги и се счита за приключен след предаване на предмета му между възложителя и изпълнителя. Двата договора за М. „С” АД в гр. Я. са били подписани лично от подсъдимия в качеството му на изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я.. По повод дължимото по договорите възнаграждение за консултантски услуги свид. Н Н. , като представляващ дружеството – изпълнител, издал две фактури с номера съответно №1000000049/10.11.2014г. /т.1, л.115 и т.3, л.44 от ДП/ и №1000000050/10.11.2014г. /т.1, л.107 и т.3, л.36 от ДП/, всяка от тях за сумата 19 500 лева без ДДС и сума за плащане с ДДС 23 400 лева. Фактурите били подписани от свид. Н. за съставител и от подсъдимия за получател на услугите. Свидетелите О. и Н. обяснили на подсъдимия необходимостта от авансово плащане на уговореното по договорите възнаграждение с възможността впоследствие платените суми да бъдат възстановени на болницата като направен разход за изготвяне на документите по повод кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР. В деня на изготвянето на цитираните две фактури, 10.11.2014г., свид. О. ги представил на свид. П. Б. , счетоводител в процесната на болница и й наредил да извърши незабавно плащане по тях. Свидетелката изготвила две платежни нареждания за двете суми. Преди да предприеме плащане с електронния подпис на изпълнителния директор – подс. М. , свид. Б. се обадила по телефона на главния счетоводител - свид. Ж. М. , която на въпросната дата била в командировка и не била на работното си място в болницата, и я уведомила за нареденото от свид. О. плащане. Свид. Б. се притеснявала, че следва да плати авансово от името на болницата голяма парична сума на фирма, която в предходни години не е била изпълнила поетите по договор задължения към болницата. Съмненията й относно некоректността на дружеството-съставител на фактурите били потвърдени от свид. Ж. М. , която я посъветвала да отиде лично при изпълнителния директор и да го уведоми за това. Свид. Б. съобщила на подсъдимия за неполучено в миналото от болницата изпълнение по договор с „Л” ЕООД. Подсъдимият обаче нищо не казал в тази връзка. Взел двете платежни нареждания, поставил върху тях резолюция „да” и се подписал, като по този начин лично одобрил плащането по фактурите. Свид. Б. отново се обадила на главния счетоводител – свид. Ж. М. , която й казала, че след като плащането е разрешено от изпълнителния директор, тя е длъжна да го изпълни. Свид. Б. наредила плащане на две суми от по 23 400 лева, които да бъдат преведени от сметката на М. „С”-АД - гр. Я. по сметката на „Л” ЕООД /т.1, л.108 и л.116, т.3, л.37 и л.45 от ДП/. На 10.11.2014г., в гр. Я., между подс. М. , като изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я., и свид. Н., като управител на „Л“ ЕООД, бил подписан приемо-предавателен протокол /т.1, л.105 и т.3, л.34 от ДП/, съгласно който във връзка с изпълнението на договора за консултантски услуги, свързани с попълване и окомплектоване на необходимите документи съгласно изискванията за кандидатстване по покана на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ за представяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, подс. М. предал на свид. Н. доклад за дейността на болницата за приемане на финансовите отчети за 2011г., 2012г., 2013г., справки за извършените дейности към РЗОК по отделения и диагнози за 2011г., 2012г., 2013г., спецификация на апаратурата, за която ще се кандидатства. На 10.11.2014г., в гр. Я., между подс. М. , като изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я., и свид. Н., като управител на „Л“ ЕООД, бил подписан и приемо-предавателен протокол / т.1, л.114 и т.3, л.43 от ДП/, съгласно който във връзка с изпълнението на договора за консултантски услуги, свързани с изготвянето на анализ по разходи и ползи на проект на възложителя, подс. М. предал на свид. Н. справка от инвентарна книга към 01.10.2014г., годишни финансови отчети на болницата за 2011г., 2012г., 2013г., баланс и отчет за приходи и разходи за 2011г., 2012г., 2013г. и справка за медицинската дейност на болницата към РЗОК за 2011г., 2012г., 2013г. В изходящия дневник на болницата не е отразено извеждане на документите, посочени в цитираните два протокола. От финансово-счетоводния отдел на лечебното заведение не са били поискани за ползване годишните финансови отчети на болницата за 2011г., 2012г., 2013г., баланс и отчет за приходи и разходи за 2011г., 2012г., 2013г., нито справка от инвентарната книга към 01.10.2014г. Подобна справка и каквато и да е било информация от инвентарната книга на болницата би могла да се получи единствено от счетоводната програма, до която достъпът е ограничен до определен кръг лица, разполагащи със съответна парола. Финансовият директор – свид. О. нямал парола за достъп до счетоводната програма на болницата. Свид. Н. в действителност не е получил документите, описани в посочените по-горе приемо-предавателни протоколи и не се е запознавал с тяхното съдържание. На 10.11.2014г., ползвайки получената от лекарите в болницата информация за нужната им апаратура, свид. О. със съдействието на свид. Н. Н. съставил „работен вариант“ на писмото-отговор, адресирано до МЗ. В него били посочени точните наименования на апаратите за медицинска дейност, обосновка на нуждата от тях, прогнозната им стойност с ДДС и отделенията, които те ще обслужват. Свид. Н. съставил приемо-предавателен протокол /т.1, л.106 и т.3, л.35 от ДП/, подписан от него, като управител на „Л“ ЕООД, и от подс. М. , като изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я., съгласно който на 11.11.2014г., отново в гр. Я., във връзка с изпълнението на договора за консултантски услуги, свързани с попълване и окомплектоване на необходимите документи съгласно изискванията за кандидатстване по покана на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ за представяне на средносрочна рамкова инвестиционна програма и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, свид. Н. предал на подс. М. идеи във връзка с възможност за реализирането им като част от СРИП на МЗ, финансирана по ОПРР - 2007/2013“. Към този протокол не била приложена каквато и да е било документация. В дневника за входяща кореспонденция на М. „С” АД - гр. Я., в който се входират всички постъпващи в болницата документи, не са установени в периода след 10.11.2014г. и до края на 2015г. документи, постъпили от „Л” ЕООД, включително проектни идеи и идеен проект. В дневника за входяща кореспонденция на болницата е отразено с вх. №344/03.02.2016г. писмо от „Л“ ЕООД „относно информация необходими документи за актуализация“ /л.111 от НОХД /. По време на пребиваването си в М. „С” АД в гр. Я., на 10.11.2014г., свид. Н. предложил на подсъдимия и на свид. О. да ги свърже със свид. Ц. Б. - изпълнителен директор на „Х” АД, което е официален представител за България на „С“ и има за предмет на дейност доставка на лекарства и болнична апаратура. Още на следващия ден, 11.11.2014г. /вторник/, намирайки се в гр. С., организирал такава среща и съобщил за нея на подсъдимия по телефона. Подс. М. и свид. О. заминали спешно за София със служебния автомобил на болницата. Срещата между подс. М. , свид. О. и свид. Б. се състояла в офиса на „Х” АД в гр. С.. По време на срещата свид. Б.в поел ангажимент да изготви технически спецификации на медицинските апарати, от които М. „С” АД - гр. Я. имала нужда и които му посочили подсъдимият и свид. О. Той обещал да съдейства на болницата в процедурата за получаване на безвъзмездна финансова помощ пред Министерството за здравеопазването. По повод пътуването на подс. М. свид. О. до София били издадени на 11.11.2014г. командировъчни заповеди, които били подписани от свид. Н. /т.1, л.137-138 от ДП/. На следващия работен ден, 12.11.2014г., свид. О. изготвил окончателен вариант на писмото-отговор, адресирано до МЗ, на което преди изпращането му бил поставен изх. №2132/12.11.2014г. / т.3, л.49-55 от ДП/. Писмото – отговор съдържало исканата от МЗ информация, като в него били написани наименованията на общо 13 апарата за медицински дейности, обосновка на нуждата от тях, прогнозната им стойност с ДДС и отделенията, които те ще обслужват. Свид. О. представил писмото - отговор на подсъдимия, който се запознал с неговото съдържание и собственоръчно го подписал. На същия ден, 12.11.2014г., писмото – отговор било изпратено на Министерството за здравеопазването, където било получено на 13.11.2014г., видно от поставения му на регистратурата номер - №ОПРР-95/13.11.14г. /т.1, л.87-93 от ДП/. Получената в МЗ информация от лечебните заведения по повод изпратеното им писмо с рег. №ОПРР-95/04.11.2014г. била обединена и структурирана по апарати, представена била във вид на проектни идеи и подготвена за изпращане в УО на ОПРР с искане за финансиране в случай на наличие на свободен финансов ресурс и време за изпълнение. Към 10.11.2014г. в дирекция „Международни дейности, проекти и програми“ към МЗ не е постъпила информация от УО на ОПРР за свободен финансов ресурс по програмата, поради което дирекцията не е изпратила писмо до лечебните заведения, в това число и до М. „С” АД - гр. Я., с изрично искане за подготвяне на проектни предложения, както се процедира при наличие на свободен финансов ресурс по програмата, а именно – публикува покана до болниците за подготовка и подаване на проектни предложения, които следва да отговарят на изготвените от УО на ОПРР насоки за кандидатстване и на Концепцията за преструктуриране на болничната помощ в Република България. Главният счетоводител на процесната болница - свид. Ж. М. многократно напомняла на подсъдимия, че след извършеното авансово плащане на „Л” ЕООД не е постъпило никакво изпълнение по сключените договори за консултантски услуги. На 18.11.2014г. между подс. М. , като изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я., и свид. Н., като управител на „Л“ ЕООД, били сключени два анекса към всеки един от процесните договори за консултантски услуги от 10.11.2014г. /т.3, л.33 и л.42 от ДП/, в които било предвидено, че в случай на прекратяване на процедурата за набиране на проектни предложения по причини, независещи от възложителя в срок от три години от датата на подписване на договорите, изпълнителят се задължавал да направи съответните корекции и допълнение към изготвените материали по тези договори, за да отговарят същите на изискванията на договарящата институция. Предвидено било също, че при наличие на съществени различия с първоначално възложената работа, болницата като възложител се задължавала да заплати разходите по преработката, както и командировъчни разходи. От 16.03.2015г. изпълнителен директор на М. „С” АД - гр. Я. бил свид. П. Д. Като установил, че по процесните договори за консултантски услуги нямало никакво изпълнение от „Л“ ЕООД, той пожелал да се срещне с неговия представител.правителят на „Л“ ЕООД – свид. Н. дошъл на среща в кабинета на новия изпълнителен директор на болницата – свид. Д. Свид. Н. потвърдил, че дружеството му не е изготвило и не е представило нищо като изпълнение по въпросните договори за консултантски услуги, но заявил, че вина за това неизпълнение на договорните му задължения имало ръководството на болницата, което не му е предоставило необходимите допълнителни материали. По повод проведената срещу между свид. Д., като изпълнителен директор на М. „С” АД и свид. Н., като управител на „Л“ ЕООД, на 03.02.2016г. в деловодството на болницата постъпило писмо с вх. №344/03.02.2016г. /л.104 от НОХД №237/2016г./, с което свид. Н. поискал от болницата, с цел изпълнение на процесните договори, предоставянето на много документи за актуализация на възложената му задача. Ръководството на болницата не му изпратило никакви документи, защото изпълнението по процесните договори за консултантски услуги е било безполезно, доколкото МЗ не е публикувало покана за изготвяне и подаване на проектни предложения с цел кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие в първата инстанция, които са въведени в настоящия процес от: - гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П. , Ж. М. , П. Б. , А. О. , А. Д. , Р. Р. , Е. М. , М. Д. , Н. Н. и Ц. Б. , обясненията на подс. М. ; - писмените доказателства, събрани на досъдебната и в съдебната фаза в първата инстанция – договор за възлагане на управлението на М. „С” АД - гр. Я..1, л.143-148 от ДП/, оферта с вх. №3269/10.11.2014г. /т.1, л.104 и т.3, л.32 от ДП /, оферта с вх. №3270/10.11.2014г. /т.1, л.112 и т.3, л.41от ДП /, договор за предоставяне на консултантски услуги /т.1, л.101-102, т.3, л.29-31 от ДП/, договор за предоставяне на консултантски услуги /т.1, л.109-111 и т.3, л.38-40 от ДП/, писмо изх. № ОПРР-95/4.11.14г. на Министерството на здравеопазването /т.3, л.46-48 от ДП/, приемо-предавателен протокол /т.1, л.105 и т.3, л.34 от ДП/, приемо-предавателен протокол /т.1, л.106 и т.3, л.35 от ДП/, приемо-предавателен протокол /т.1, л.114 и т.3, л.43 от ДП/, фактура №1000000049/10.11.2014г. /т.1, л.115 и т.3, л.44 от ДП/, фактура №1000000050/10.11.2014г. /т.1, л.107 и т.3, л.36 от ДП/, кредитен превод №8956807/т.1, л.108 и т.3, л.37 от ДП/, кредитен превод №8956897 /т.1, л.116 и т.3, л.45 от ДП/, командировъчни заповеди /т.1, л.137-138 от ДП/, писмо-отговор до МЗ изх. №2132/12.11.2014г. / т.3, л.49-55 от ДП/, анекси към договори за консултантски услуги от 10.11.2014г. /т.3, л.33 и л.42 от ДП/, писмо на МРРБ изх. №90-05-1326/19.11.2015г. /т.1, л.69-71 от ДП/, писмо на МЗ изх. №ОПРР-95/21.01.2016г. /т.1, л.76-78 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия /т.1, л.14 гърба от ДП/, писмо с вх. №344/03.02.2016г. на „Л“ ЕООД /л.104 от НОХД №237/2016г./, извлечение от входящ дневник на М. „С” АД - гр. Я. за 2016г. /л.105-112 от НОХД №237/2016г./, изисквания за кандидатстване по покана за представяне на СРИП и проектни фишове чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – 2 броя /л.113-114 от НОХД №237/2016