Решение № 9/17.06.2003 КД № 10/2003 КС

Решение № 9/17.06.2003 КД № 10/2003 КС Конституционният съд е сезиран с искане на 48 народни представители от XXXIX Народно събрание за установяване противоконституционността на разпоредбата на § 26, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗИДЗЛАХМ, ДВ, бр. 120 от 2002 г.). Искателите поддържат, че т. 2 на § 26 ЗИДЗЛАХМ, с която е създадена новата ал. 2 на чл. 70 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), противоречи на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Излагат се съображения, че “не съществува обществен интерес, който да налага ограничаване възможността за правните субекти, открили аптеки на територията на здравни и лечебни заведения, посочени в новата ал. 2 на чл. 70, да продължат да извършват въпросната стопанска дейност". Освен това “поради описания начин на приемането й разпоредбата се отклонява и от принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията". Разпоредбата противоречи “на гарантираното право на всички правни субекти на свободна стопанска инициатива и на еднакви правни условия на стопанска дейност - чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията". С определение от 15 април 2003 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересувани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на здравеопазването, Съюза на фармацевтите в България, Българската медико-фармацевтична камара, Българската търговско-медицинска асоциация, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. В изпълнение на предоставената им от Конституционния съд възможност становища по искането са депозирали: Народното събрание, Министерският съвет и министърът на здравеопазването. И трите страни оспорват искането на групата народни представители, като твърдят, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ обосновава наличието на голям обществен и социален интерес, тъй като тя има за цел да защити не потребителя въобще, а в частност пациента, като му гарантира достъпна и на преференциални цени медицинска помощ. Възведеният в чл. 19, ал. 1 от Конституцията принцип за свободна стопанска инициатива не е накърнен, тъй като ограничението, въведено с процесната законова норма, е в защита на друга, по-висша конституционна ценност, а именно правото на гражданите на достъпна медицинска помощ (чл. 52, ал. 1 от Конституцията). Становище по искането е депозирано и от Националното сдружение на общинските аптечни дружества, въпреки че сдружението не е конституирано като заинтересувана страна по делото. Сдружението излага съображения, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ е противоконституционна. Конституционният съд, като обсъди доводите и съображенията, развити в искането и в представените становища на заинтересуваните страни, прие за установено следното: С разпоредбата на § 26, т. 2 ЗИДЗЛАХМ е създадена нова ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ, според която “на територията на здравни заведения, лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения не могат да се откриват аптеки за продажба на граждани". Очевидно тази законова норма разпростира своето действие само на територията на здравните заведения по § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве (ЗНЗ), на територията на лечебните заведения за болнична помощ и на територията на лечебните заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Здравни заведения са тези, които са упоменати в § 1 от допълнителните разпоредби на ЗНЗ. Лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1Чл. 9. ⚖️ Практика (10) (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Преценката за недостатъчност по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се извършва в зависимост от потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на регионалната здравна инспекция определя и минимален брой часове, но не по-малко от 5 часа седмично, в които лекарите и лекарите по дентална медицина следва да работят в лечебните заведения по ал. 1, т. 1 и 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За целите на сключването на договор в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на районната здравноосигурителна каса изисква служебно от директора на съответната регионална здравна инспекция извършването на преценка за недостатъчност. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценка и изпраща по служебен път удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпването на искането. ЗЛЗ са: болница за активно лечение; болница за долекуване и продължително лечение; болница за рехабилитация; болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Съгласно разпоредбата на чл. 19Чл. 19. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности: 1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; 2. родилна помощ; 3. рехабилитация; 4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 4а. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 4б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор; 4в. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) диспансеризация; 5. (отм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони чрез мобилни структури; 6. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; 7. учебна и научна дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: 1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти съответно на лекарските асистенти; 2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор; 3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение; 4. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в съответствие с утвърдените стандарти за финансова дейност - в случаите по чл. 6, ал. 6. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението... ЗЛЗ “лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности: диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; родилна помощ; рехабилитация; диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от други лечебни заведения; медико-козметични услуги; клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство; учебна и научна дейност". Що се касае до лечебните заведения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ, това са: център за спешна медицинска помощ; център за трансфузионна хематология; диспансер; дом за медико-социални грижи; хоспис; диализен център. Безспорно е, че изброените по-горе здравни заведения, лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ са различни по своите функции. Общото между тези заведения е специфичният им предмет на дейност, както и засилената социална функция, която държавата провежда чрез тях. От една страна, дейността на лечебните заведения за болнична помощ, както и дейността на по-голямата част от диспансерите е насочена към обслужването на лежащо болни пациенти (стационарно лечение). От друга страна, здравните заведения по § 1 от допълнителните разпоредби на ЗНЗ, както и лечебните заведения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ, като центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология и домовете за медико-социални грижи, са на бюджетна издръжка. За осъществяването на тяхната дейност са предоставени държавни или общински имоти. Предназначението на тези имоти е да бъдат задоволени държавни и общински нужди, поради което Конституцията дава възможност за законодателно уреждане на конкретните цели, за които те се използват. При това положение забраната да се откриват аптеки за продажба на лекарства за граждани на територията на част от здравните и лечебните заведения, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ, намира опора в разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Конституцията. Що се касае до лечебните заведения за болнична помощ и останалите посочени лечебни заведения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ, като диспансерите, диализните центрове и хосписите, те се създават съгласно чл. 3, ал. 1Чл. 3. ⚖️ Практика (10) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекари и лекари по дентална медицина; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. (6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения - търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 5 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане. (7) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дру... ЗЛЗ по Търговския закон или по Закона за кооперациите, поради което за тях се прилагат съответно разпоредбите на тези два нормативни акта. Територията, на която са разположени тези лечебни заведения, е частна собственост. Като се има предвид обаче, че в тези лечебни заведения се настаняват лежащо болни пациенти, разкриването на частни аптеки на територията им безспорно поставя пациентите в зависимост от тези аптеки. Имайки предвид специфичния предмет на дейност на изброените по-горе здравни и лечебни заведения и обстоятелството, че дейността на тези заведения е насочена към обслужване на лежащо болни пациенти, Конституционният съд приема за установено, че е налице обществен и социален интерес, доколкото разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ има за цел да защити пациента, като му гарантира достъпна и на преференциални цени медицинска помощ. Гарантираното от Конституцията право на достъпна медицинска помощ (чл. 52, ал. 1 от Конституцията) намира израз и в провежданата и осъществявана от държавата лекарствена политика. Държавата осъществява не само контрол върху производството на лекарствени средства, но и върху търговията с тях (чл. 52, ал. 5 от Конституцията). Това конституционно изискване е законодателно развито в ЗЛАХМ, ЗЛЗ, както и в редица подзаконови актове. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2Чл. 68. ⚖️ Практика (3) (1) Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор). (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Началник на клиника може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина - хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Началник на отделение може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на отделението. (4) Началник на лаборатория може да бъде специалист по профила на лабораторията. (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лицата по ал. 2, 3 и 4 могат да бъдат и ръководители на катедри в медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища. Ръководителите на катедри в медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища могат да заемат длъжностите по ал. 2, 3 и 4 по договор с управителя или с изпълнителния директор на болницата, сключен по реда на чл. 111 от Кодекса на труда. (6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи". (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Трудовите договори с началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. ЗЛАХМ позволява лечебните заведения за болнична помощ да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 57Чл. 57. ⚖️ Практика (1) (1) (Предишен текст на чл. 57 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ се състои от: клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, звена за административни, стопански и обслужващи дейности. (2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории имат ниво на компетентност, определено в съответствие с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1. Нивото на компетентност се определя по ред и критерии, определени в наредбата по чл. 46, ал. 3. ЗЛЗ едно от функционално обособените звена в лечебните заведения за болнична помощ е болничната аптека. С оглед на функциите и предназначението, които има, болничната аптека се различава от останалите аптеки, които извършват продажба на лекарствени продукти на граждани. Тъй като болничната аптека има за цел да задоволява предимно нуждите от лекарствени продукти на лежащо болни пациенти, тя трябва да отговаря на по-високи изисквания в сравнение с останалите аптеки (виж Наредба № 8 от 2000 г. на Министерството на здравеопазването за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти). Освен това цените на лекарствените продукти, отпуснати в аптеките на лечебните заведения със стационар, не могат да бъдат по-високи от цените, на които лечебното заведение ги е закупило от търговеца на едро. Практически лекарствените продукти достигат до болните по цени на едро, без съответната надценка за търговеца на дребно (виж Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно, приета с ПМС № 130 от 2000 г.). Законодателят в съответствие с провежданата лекарствена политика е разпоредил, че лечебните заведения за задоволяване на собствените си нужди с лекарства се снабдяват директно от търговците на лекарства на едро (чл. 61, ал. 2, т. 3 ЗЛАХМ). Наличието на аптеки, предназначени за продажба на лекарствени продукти на граждани, разположени на територията на здравните и лечебните заведения по смисъла на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ, има за последица възможността лекарствените продукти да се предлагат чрез тези аптеки със съответната надценка за търговеца на дребно, което не е в интерес на пациента. При изложените фактически и правни съображения Конституционният съд счита, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не противоречи на Конституцията. Ограничителният режим, който законодателят е възприел в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ, е в съответствие с провежданата от държавата лекарствена политика и в защита на правото на гражданите на достъпна медицинска помощ. Това е така, тъй като новосъздадената ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ защитава интереса на пациентите и конкретно лежащо болните пациенти, ползващи услугите на посочените в нея здравни и лечебни заведения. Без съмнение разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ намира конституционна опора в разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и 5 от Конституцията. Изхождайки от обществения интерес - да осигури и гарантира достъпна и на преференциални цени медицинска помощ на голяма част от контингента болни граждани, а именно лежащо болните пациенти в посочените лечебни заведения, законодателят не се отклонява от принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Намесата на законодателя в съществуващи правоотношения и прекратяването на съществуващи права (забраната да се откриват аптеки за продажба на лекарствени продукти на граждани на територията на заведенията, посочени в ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ) не е случайна и без основание. Процесната разпоредба се основава на обществения интерес и тя задоволява конкретни изисквания. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива, както и на изискването законът да гарантира на всички правни субекти еднакви правни условия за стопанска дейност - чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Съгласно установената практика на Конституционния съд (виж Решение № 6 по к.д. № 32 от 1996 г.; Решение № 18 по к.д. № 12 от 1997 г. и Решение № 7 по к.д. № 7 от 2000 г.) както принципът на свободна стопанска инициатива, така и гарантираното изискване правните субекти да имат еднакви правни условия за стопанска дейност нямат абсолютен характер и те търпят държавно регулиране чрез законодателно ограничаване, когато трябва да се защити друга, от по-висш ранг конституционна ценност. Ограничавайки откриването на аптеки за продажба на лекарствени продукти на свободен режим на територията на посочените в ал. 2 на чл. 70 ЗЛАХМ здравни и лечебни заведения, законодателят закриля здравето и живота на лежащо болните пациенти и брани техния икономически интерес. По този начин се защитават по-висши конституционни ценности, като здравето на гражданите - чл. 52, ал. 3 от Конституцията, както и гарантираната на гражданите достъпна медицинска помощ - чл. 52, ал. 1 от основния закон, в сравнение с прокламираните в чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията - принцип на свободна стопанска инициатива и изискването за създаване и гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност на правните субекти. От гореизложеното следва, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли. На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд Р Е Ш И: Отхвърля искането на 48 народни представители от XXXIX Народно събрание за установяване противоконституционността на разпоредбата на § 26, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ДВ, бр. 120 от 2002 г.). Авторът на становището възприема крайния извод, направен в решението, че атакуваната разпоредба на чл. 70, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 120/2002г., не е противоконституционна, но поради различие с мотивите, подкрепящи този извод, излага своето разбиране за съответствието на разпоредбата с Конституцията. 1. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не позволява да се откриват аптеки за продажба на лекарства на граждани на територията на здравни заведения по § 1, ал. 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Закона за народното здраве (ЗНЗ), на лечебни заведения за болнична помощ и на лечебни заведения по чл. 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В посочените заведения се включват: ХЕИ, националните центрове за опазване на общественото здраве, санитарно-курортните и лечебно-оздравителните заведения, непреобразувани по ЗЛЗ, болници, център за спешна медицинска помощ, център за трансфузионна хематология, диспансери, домове за медико-социални грижи, хосписи, диализни центрове. Видно е, че изброените в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ здравни заведения в най-широк смисъл на думата имат съвсем разнороден характер, поради което не биха могли да бъдат обединени по специфичен предмет на дейност, както това е прието в решаващите мотиви на решението, за да се обоснове конституционосъобразността на забраната на тяхна територия да се разполагат аптеки. Например, ХЕИ е здравно заведение, което провежда санитарно-хигиенни и противоепидемични дейности от името на Министерството на здравеопазването за осигуряване благоприятна жизнена среда за населението: дава заключения за съответствието на всички държавни стандарти, строителни правила и норми с хигиенните изисквания и със санитарните правила; разрешава използването на нови химически, биологически и радиоактивни вещества, суровини, продукти и пр. с оглед недопускане вредно влияние върху здравето на хората; отнема санитарни разрешения; настанява задължително в болница или изолира заразно болни. Националните центрове за опазване на общественото здраве са институти по организация на здравеопазването и здравен мениджмънт, които обучават кадри. Санитарно-курортните и лечебно-оздравителни заведения, ако още не са преобразувани или ликвидирани по реда на ЗЛЗ (по § 1, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗНЗ), имат коренно различен предмет на дейност спрямо ХЕИ и НЦООЗ, както и спрямо болниците и лечебните завадения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ. Изброените заведения не могат да се обединят и чрез засилената социална функция, която държавата провежда спрямо лежащо болните в тях, какъвто е вторият аргумент в мотивите на решението. Много от лечебните заведения за болнична помощ по чл. 9, ал. 1Чл. 9. ⚖️ Практика (10) (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Преценката за недостатъчност по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се извършва в зависимост от потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на регионалната здравна инспекция определя и минимален брой часове, но не по-малко от 5 часа седмично, в които лекарите и лекарите по дентална медицина следва да работят в лечебните заведения по ал. 1, т. 1 и 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За целите на сключването на договор в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на районната здравноосигурителна каса изисква служебно от директора на съответната регионална здравна инспекция извършването на преценка за недостатъчност. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценка и изпраща по служебен път удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпването на искането. ЗЛЗ са частни търговски дружества или кооперации и нямат социална функция в тесен смисъл на думата (като се абстрахираме от факта, че лечебната дейност по принцип е социална дейност). Нещо повече, само в част от лечебните заведения по чл. 10Чл. 10. ⚖️ Практика (10) Лечебни заведения по този закон са и: 1. център за спешна медицинска помощ; 2. център за трансфузионна хематология; 3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за психично здраве; 3а. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) център за кожно-венерически заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) комплексен онкологичен център; 4. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; 4а. (нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; 5. хоспис; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) диализен център; 7. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) тъканна банка. Глава трета. ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ЗЛЗ държавата има капиталово участие – център за спешна медицинска дейност, диализни центрове. И ако хосписите са типичен представител на заведение със силно изразена социална дейност, то те по своя характер са печеливши или непечеливши частни търговски дружества или кооперации, в които социалната дейност се развива не от името на държавата, а от представителите на гражданското общество. Не се споделя от автора на становището и другият аргумент в мотивите на решението за конституционосъобразност на оспорвания текст – че здравните заведения, на територията на които е забранено откриване на аптеки, в по-голямата си част са на бюджетна издръжка, ползват държавна или общинска собственост, поради което забраната да откриват аптеки за продажба на лекарства на дребно намира опора в разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Конституцията. От една страна, лечебните заведения за извънболнична помощ (диагностично-консултативни центрове) най-често се помещават в бившите поликлиники – общинска собственост; в тях е допустимо и са разположени множество аптеки, но означава ли това, че ЗЛАХМ в тази част е противоконституционен. От друга страна, много от изброените в чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ здравни заведения се помещават в имоти, собственост на граждани или ЮЛ и за тях не може да се приложи аргументът, че държавата по силата на чл. 17, ал. 4 от Конституцията има право да определя режима на собственост. Разграничаването на забраната за разполагане на аптеки на територията на държавна или общинска собственост от забраната това да става на територията на частни имоти е направено вече от Конституционния съд в Решение №10 от 1996 г. (ІІІ,1). И само изводите за конституционосъобразност на първата хипотеза са подкрепени с нормотворческото правомощие относно режима на държавната и общинска собственост, признато в чл. 17, ал. 4 от Конституцията. 2. Следователно необходимо е съображение, различно от възприетите в решението, за да се обоснове конституционосъобразността на оспорения текст. Следва да се направи разлика между правото да се открива аптека (предмет на разглеждане в Решение №10 от 1996 г. по к.д.№ 8/96 г., Решение № 14 от 1998 г. по к.д. № 9/98 г. и Решение№ 3 от 2000 г. по к.д. № 3/2000 г.) и възможността аптеката да се разположи на определена територия или да не се разположи на нея. Т.е. съображенията за това, кой може да открие аптека и доводите за това, къде може да се открие аптека се различават. Оспорването на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗАЛХМ в настоящото дело е свързано с втория въпрос – къде може да се разположи една аптека, а този въпрос следва да се дискутира във връзка с конкуренцията. Законодателят е този, който има право и е длъжен да регламентира така обществените отношения, че да предотвратява нелоялната конкуренция – чл.19, ал.2 от Конституцията. Именно на територията на заведенията, изброени в чл. 70, ал. 2Чл. 70. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи". (2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор): 1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи; 2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията; 3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение; 4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователна степен, по-ниска от "магистър"; 5. свиква съвета по здравни грижи. ЗЛЗ, аптеките биха имали най-голям оборот поради потока на болни, респ. на потока от лица на тези места, свързани с лечебната дейност (в този смисъл и цитираното Решение №10/96 г.). Освен това самите сгради на ХЕИ най-малко могат да приютяват търговци, които получават разрешения от администрацията, работеща в тези сгради. Безспорният търговски интерес на собственика на аптека, разположена на територията на заведенията, описани в чл. 70, ал. 2Чл. 70. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи". (2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор): 1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи; 2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията; 3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение; 4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователна степен, по-ниска от "магистър"; 5. свиква съвета по здравни грижи. ЗЛЗ, се поставя в положение на нелоялна конкуренция спрямо интересите на останалите фармацевти, разположили своите аптеки извън описаните здравни заведения. Това неравнопоставяне е преодоляно от оспорената разпоредба, поради което тя така, както е създадена, е в унисон със задължението на държавата да създава еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция – чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2Чл. 70. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи". (2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор): 1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи; 2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията; 3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение; 4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователна степен, по-ниска от "магистър"; 5. свиква съвета по здравни грижи. ЗЛЗ не представлява и неоправдана намеса в упражняване правото на собственост, в каквато насока също има оплаквания в искането. За част от здравните и лечебните заведения, обхванати от оспорваната разпоредба, които се помещават върху държавни или общински имоти, забраната за аптеки на тяхната територия изцяло се вмества в конституционната рамка на чл. 17, ал. 4 от Конституцията – извод, направен вече от Конституционния съд в Решение № 6 от 1996 г. Съвсем различни следва да бъдат конституционноправните аргументи за допустимост на забраната за останалата част от лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, домовете за медико-социални грижи за възрастни, хосписите, собственост на граждани или ЮЛ и съответно ползващи помещения с такъв характер на собствеността. Последните получават от ХЕИ заключение за съответствие на строителните правила и норми с хигиенните изисквания и санитарните правила на използваните помещения и променянето на предназначението на тези помещения, ако се отдадат под наем за аптеки, вече е нарушение на тези правила. От конституционноправна гледна точка упражняването на правото на собственост от всеки негов притежател следва да се извършва и с оглед обществения интерес (който в случая е здравето на нацията). Ограничаване упражняването на това право в името на по-висша конституционна ценност е възможност, по която Конституционният съд е имал повод многократно да се произнесе. По настоящото дело ползването на частната собственост се ограничава с оглед закрила здравето на гражданите, чиято защита на конституционно ниво е вменена в задължение на държавата - чл. 52, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията, и това ограничение е конституционно допустимо. В случая не може да се говори за отнемане на придобити права, тъй като оспорената разпоредба не засяга правото да се притежава аптека, а само “премества” работещите до влизане на разпоредбата в сила аптеки на територията на изброените здравни и лечебни заведения на територии извън тях. Законодателят не посяга върху предприятието на фармацевта като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ; той не променя правния режим на субектите, имащи право да откриват аптеки, а само регламентира територията, на която може да се открият те. Поради изложените съображения авторът на становището счита, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗЛАХМ не противоречи на Конституцията. М. Златарева