Решение № 844/07.06.2022 ГД № 423/2022 РС Плевен

Решение № 844/07.06.2022 ГД № 423/2022 РС Плевен

Ищец: Делото е образувано по искова молба от ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** *** С. Ч. от АК - Плевен с адрес за връчване на книжа и документи по делото: ***,

Ответник: против НЗОК, чрез ***, представлявана от *** *** П. СТ. К. с правно основание: чл. 79, ал. 1 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., предл. поел. и чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО с цена на иска: 4310 лв. /четири хиляди триста и десет лева/, с вкл. ДДС .

Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., предл. последно и чл. 59, ал. 1 от 330 и чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, да: осъди НЗОК, чрез ***, представлявана от *** П. СТ. К., да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, сумата от 4310 лв, с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба до изплащане на вземането, представляваща дължимо възнаграждение за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица по клинични пътеки за месеците януари, април и юли на 2019 г. по Индивидуален договор № *****/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и Допълнителни споразумения сключени към ИД от 2018 г. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е депозиран писмен отговор, като се оспорва искът.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

От страна на *** е подадена искова молба, представляваща иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата четири хиляди триста петдесет и десет лева, последица от претендирало незаплащане на оказана дейност по КП и КПр за месеците януари, април и юли 2019 г. над утвърдените за това стойности (надлимит). В съдържанието й са наведени редица твърдения за противоречия от правна и фактическа страна по отношение на отчитането на извършената от страна на МБАЛ Кнежа ЕООД дейност пред НЗОК, чрез Директора на ***. Така представената искова молба е изцяло неоснователна и недоказана, поради неправилност и неотносимост на аргументите, посочени в нея.

На първо място, по отношение европейско законодателство в сферата приложим се явява РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 282/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2014 година. В него е посочена дори процедура по съфинансиране на националните бюджети с този на ЕС по отношение на покриване разходите за здравеопазване в различните дейности по промоция на здравето.

Съгласно правото на ЕС не съществува регламент, който да въвежда в изискване за заплащане на всички дейности, извършени за здравеопазване, както и липса на техен лимит. Напротив, дори Европейският съвет е гласувал бюджет за съфинансиране на дейностите по осъществяване на здравеопазването в различните държави-членки, съгласно Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г. Програмата/, приета с Регламент (ЕС) № 282/11.03.2014 г. В Приложение II "Критерии за съставяне на годишни работни програми" е въведен принципът на балансираното разпределение на бюджетните средства между различните цели на Програмата, като се отчитат вероятните ползи за промоцията на здравето;

Следва да се отбележи, че действащото законодателство в РБългария, е изцяло в синхрон с постановеното от Съвета на Европа и Европейския парламент, тъй като е налице обособен бюджет, в който са посочени различните здравноосигурителни плащания в областта на здравеопазването, която налага строг контрол на разходите за здравеопазване при всичките видове медицинска и дентална помощ, а не само в областта на болничните грижи. Въпреки устойчивата практика на съда за заплащане на извършените разходи, над утвърдените месечни стойности, то политиката на изпълнителната власт, както и на законодателния орган в РБългария остават изцяло непроменени.

Налице е ясна финансова рамка на всички разходи в областта, която се задава от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, какъвто в процесния случай е ЗБНЗОК за 2019 г. Самото разпределение на средствата пък е уредено в чл. 4 от ЗБНЗОК за 2019 г., като поставя граници в размера на разходваните средства през текущата година. Това е така, тъй като въпреки че е самостоятелен бюджет, приет с отделен закон, то същият е част от републиканския бюджет за съответната година. Както публичните разходи за съответната година не могат да надхвърлят размера, определен от републиканския бюджет за съответната година, то аналогично на това Надзорният съвет на НЗОК не може да преразпредели повече средства от тези, налични в бюджета.

Нещо повече, самият факт, че изпълнителите на медицинска помощ, какъвто е *** сключват договор с НЗОК, чрез директорите на РЗОК, а не се финансират чрез директни трансфери от страна на Министерство на здравеопазването говори, че управлението на закупените от НЗОК средства е в тежест на управителните органи на тези дружества, а не на административния орган. Както беше посочено и в хода на устните състезания, последното не противоречи с прокламираното в чл. 52 от Конституцията на Р България право на равен достъп до здравеопазване, съгласно Решение № 2/22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г., което гласи, че: "Посочената разпоредба /чл. 52, ал. 1 от Конституцията/гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, но чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата. Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът могат да бъдат определени, респ. са определяеми, а не са неограничени. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. КС приема, че съдържанието на Конституцията, съпоставено с оспорените разпоредби на Закона за бюджета на касата, тълкуван в контекста на Закона за здравното осигуряване, води до извода, че разпоредбите не са противоконституционни. Съдът намира, че следва да се възприеме тълкуването на нормата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, извършено от компетентния за това орган, а именно Конституционния съд и да се приеме, че правото на здравноосигуреното лице да получи безплатна медицинска помощ не е неограничено, а се подчинява на определени със закон правила, а именно обхвата и обема на същата могат да бъдат законово ограничени".

Съгласно мотивите на Решение № 260251/28.09.2020 г. по т. д. 164/2020 г. на Окръжен съд - Варна: От друга страна държавата има изцяло последователна политика в "Въз основа анализа на цитираните текстове от закона и приетите във връзка с изпълнението му актове, се установява, че отношенията във връзка с разходване на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности. Законодателно въведеният регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ е намерил отражение и в процесния договор с ищеца. Същият има за предмет престиране на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 от договора за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Възложителят дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на определените в договора стойности /лимити/". Съобразно правните изводи на съда, договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ, съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуалното договаряне по сключения договор".

Решения в този смисъл са Решение № 260209/24.08.2020 г. по т. д. 163/2020 г. на ***; Решение № 976/20.07.2020 г. по а. д. 3203/2019 г. на Административен съд - Варна и Решение № 247/10.04.2020 г. по т. д. 1545/2019 г. на Окръжен съд - Варна. Налице е и съдебна практика, която уважава исковете за надлимитна дейност. Въпреки това, за да бъде променен механизмът за разпределение на публичните средства за здравеопазване, не е достатъчно да е налице единствено трайна и непротиворечива практика на съдилищата в тази посока.

Съгласно нормата на чл. 16Чл. 16. (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен. (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен. от Закона за нормативните актове, който гласи: "(1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен. (2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от повисока степен".

Нито едната от двете хипотези на горецитирана норма към настоящия момент не е реализирана, поради което действащата нормативна уредба в сферата, по отношение на разпределяне на публичните средства за здравеопазване - ЗБНЗОК и националният рамков договор продължават своето действие и към настоящия момент, както за изпълнителите на болнична помощ, каквато е МБАЛ Кнежа ЕООД, така и за административния орган в лицето на НЗОК.

От една страна е налице вече определен бюджет от ЗБНОК за 2019 г., както и правила за неговото разпределение - Правила за разпределение на средствата по чл. 4, ал. 2 и, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2019 г., приети от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04-7 от 04.02.2019 г., на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2019 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г., изменени с решение № РД-НС-04-12 от 15.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., изменени и допълнени с решение № РД - НС - 04 - 17 от 11.03.2019 г., в сила от 01.03.2019 r. Горното се допълва и от законовата процедура, посочена в Раздел IX "Условия и срокове за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ" от НРД за медицинските дейности за 2018г, от която ясно се вижда, че никъде в този, или който и да е било друг нормативен акт не се въвежда в задължение на НЗОК/Директора на РЗОК-Плевен задължително да заплаща средствата над утвърдените прогнозни стойности по Приложение № 2 към договора. Напротив, нормата на чл. 357, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. посочва, че: "(4) Стойностите по финансово-отчетните документи по чл. 353, 354 и 355 не следва да надвишават размера на определените месечни стойности по приложение № 2 на индивидуалните договори на изпълнителите."

В тази връзка от вещото лице икономист В. В. е отговорено на въпрос 6: В електронните финансово-отчетни документи по, ал. 1 се включва само договорената и извършена дейност по КП/АПр."Предсрочно изпълнение на дейностите по КП..." на Ипълнителя, подадена в ежедневните файлове по реда на чл. 31 и неотхвърлена от заплащане в месечното известие по чл. 31, ал. 10/чл. 22 и неотхвърлена от заплащане в месечното известие по чл. 22, ал. 10/чл. 35 и неотхвърлена от заплащане в месечното известие по чл. 35, ал. 10. Изпълнителят подава отчетните документи ежемесечно в РЗОК по утвърден график до осмия работен ден на месеца, следващ отчетния./чл. 42, , ал. 1Чл. 42. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издава от директора на регионалната здравна инспекция или НЦРРЗ - за продукти и стоки на стойност до 100 000 лв., и от главния държавен здравен инспектор - за продукти и стоки на стойност над 100 000 лв. (2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и стоките се предават за преработка, използване за други цели или се унищожават задължително в присъствие на държавен здравен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по ал. 1. от Договора/чл. ЗЗ, ал. 1 от договора/чл. 46, ал. 1Чл. 46. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За издаване на документи и извършване на услуги по този закон от органите на държавния здравен контрол и националните центрове по проблемите на общественото здраве се заплащат държавни такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. от Договора/."

Последното изцяло съответства на текста на чл. 359, сал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г.: "(1) Изпълнителите на БМП, сключили договор с НЗОК, подават отчетните документи по чл. 353, 354 и 355 ежемесечно в РЗОК по утвърден график до осмия работен ден на месеца, следващ отчетния". Последното не е спазено от страна на ***, тъй като видно от датата на издаване на представените от него дебитни известия, същите са издадени на дата 18.09.2020 г. - далеч след срока по чл. 359, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., тъй като отчетната дейност е за месеците януари, април и юли 2019 г. От гореописаното става ясно, че от страна на лечебното заведение е отсъствала правновалидна воля за спазване процедурата по отчитане и заплащане на оказаната медицинска дейност.

Още повече, изпълнителите на БМП не могат да предявяват за закупуване от НЗОК на дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложения № 2 към сключените от изпълнителите на БМП договори, съгласно нормата на чл. 357, ал. 12 от НРД за медицинските дейности за 2018 г.

Видно от съдържанието на исковата молба, претендираната сума от четири хиляди триста петдесет и десет лева, последица от претендирано незаплащане на оказана дейност по КП и КПр за месеците януари, април и юли 2019 г. над утвърдените за това стойности(надлимит) каса дейност, която е изцяло над утвърдените по Приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., поради което съвсем закономерно е отразена от РЗОКПлевен в месечна справка НМС и съответно не е заплатена от НЗОК.

Директорът на *** не притежава качеството на длъжник и съответно не следва да заплаща претендираната от ищеца сума поради липса на правно основание. Последното е задължителен елемент за действителност на сключените между *** и НЗОК, чрез Директора на *** индивидуални договори за оказване болнична помощ по КП, тъй като тези сделки по своята същност са двустранни, възмездни и консенсуални.

По гореизложените съображения не следва да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от ЗЗД или т.нар. "възражение за неизпълнен договор", тъй като в настоящия случай липсва каквото и да е неизпълнение на законово или договорно задължение от страна на НЗОК/Директора на РЗОК-Плевен.

От друга страна, от страна на НЗОК, чрез Директора на РЗОК-Плевен съвсем точно и в срок са спазени както приложимият материален закон, така и съответните процесуални разпоредби. Още повече, че от страна на ищеца не е доказано каквото и да е неизпълнение на сключените между страните договори, което пък е изцяло в негова тежест по правилата за разпределяне на доказателствената тежест по смисъла на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК - "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения".

Още повече, че при заплащане на така претендирала сума от страна на НЗОК / Директора на РЗОК-Плевен извън утвърдените месечни стойности би било налице разпределение на публични средства от бюджета на НЗОК без наличието на годно правно основание, понеже липсва разписано правно задължение за това. Последното би било основание за извършването на финансов одит от страна на КФН и последваща санкция от същия този орган.

Заплащането на тези средства само на един изпълнител би поставило в неравностойно положение останалите равноправни правни субекти изпълнители на болнична помощ, които имат сключени договори с НЗОК за КП, КПр и АПр. Такъв е и смисълът на Правилата за разпределение на средствата по чл. 4, ал. 2 и, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2019 г., приети от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД - НС - 04 - 7 от 04.02.2019 г. -тяхната цел е да се осигури равноправно третиране на всички болници, имащи договор с НЗОК при наличието на свободен финансов ресурс в бюджета.

Въз основа на горепосоченото, съдът намира, че така подадената от страна на *** искова молба, представляваща иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата от четири хиляди триста петдесет и десет лева, последица от претендирало незаплащане на оказана дейност по КП и КПр за месеците януари, април и юли 2019 г. над утвърдените за това стойности (надлимит) е изцяло неправилна и недоказана по своята същност. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като при този изход на процеса, направените разноски по делото се възлагат на ищеца.

Водим от горното, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** ***, чрез адвокат С. Ч. от АК - Плевен съдебен адрес ***, против НЗОК, чрез ***, представлявана от *** *** П. СТ. К., с правно основание: чл. 79, ал. 1 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, чл. 45, ал. 1, т. 3Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., предл. посл. и чл. 59, ал. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО, с цена на иска: 4310 лв. /четири хиляди триста и десет лева/, с вкл. ДДС за надлимитна дейност за месеците януари, април и юли 2019г, като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Плевен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд - Плевен: _______________________