Решение № 3352/19.06.2012 АД № 7596/2011 АССГ

РЕШЕНИЕ № 3352/19.06.2012 АД № 7596/2011 АССГ Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Решение № 3352 от 19.06.2012г. , Административен съд - София-град, II-ро отд, 34 състав, адм. дело № 7596/2011г.

Производството по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване-178 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (25) (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. (2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя. (3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица от Закона за достъп до обществена информация е образувано по жалба на Центъра за защита правата в здравеопазването , чрез адв. Х. Д. от САК, срещу Решение № РД-19-8/17.08.2011 г. на и.д. главен секретар на Националната здравноосигурителна каса.

Ответникът отрича основателността на оспорването.

От фактическа страна.

Със Заявление вх. № 24-00-5/03.08.2011 г. председателят на УС на ЦЗПЗ е поискал от НЗОК да му бъде предоставена по реда на ЗДОИ информация относно сключена застраховка „Живот” за всички служители на НЗОК, кога е сключена и за какъв срок. В молбата се съдържа позоваване на колективен трудов договор между касата и синдикалните организации, по силата на който работодателят е поел задължението да осигури необходимите средства за сключване на застраховка „Живот” за всички служители на НЗОК.

Предмет на оспореното решение е отказът да бъде предоставена информацията.

В мотивите на акта е отречен обществения характер на заявената информация. Административният орган е приел, че информацията представлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД и с аргумент от чл. 2, ал. 4Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ е обоснована неприложимостта на реда по закона при достъпа до лични данни.

От правна страна.

Жалбата е допустима – подадена е при надлежно упражнено право на оспорване, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение не е засегнато от релевираните отменителни основания по чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност и 5 от АПК.

1. Обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на държавните органи. Правото на достъп до обществена информация по правило не е ограничено и възниква за всички граждани, тъй като им дава възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на обвързаните със задължението за предоставяне на информацията субекти (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор от ЗДОИ). Условие за приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ е исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор в някой от нейните видове – официална или служебна, според разграничението по чл. 9, ал. 1 от закона.

2. Информацията, предмет на заявлението на жалбоподателя, е извън обхвата на понятието за обществена информация. Не е налице елемент от фактическия състав на правото на достъп. Заявената информация не е част от съдържанието на обществените отношения в страната, а евентуалното й предоставяне не би способствало формирането на становище за изпълнението от страна на НЗОК на определените й от обективното право функции. По естеството си исканите данни се отнасят до трудово-правните отношения между НЗОК и нейните служители, а не до упражняването на правомощия на НЗОК. Допълнителен аргумент за този извод може да бъде изведен от източника на задължението за сключване на застраховка „Живот” за служителите – то произтича от колективен трудов договор. НЗОК е носител на това задължение в качеството си на работодател и изпълнението му не би представлявало упражняване на функции и правомощия от публично-правен характер, т.е. възложените на НЗОК със Закона за здравното осигуряване и типични за дейността й като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Само на това основание информацията следва да бъде изключена от понятието по чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (7) Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Глава втора. ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I. Достъп до официална и служебна обществена информация Достъп до официална обществена информация от ЗДОИ за служебна обществена информация – освен, че не е налице официална информация, във връзка с която тя да се събира, създава и съхранява, липсва и обективна връзка между публичната дейност на НЗОК и предмета на претендираната информация. Целта на ЗДОИ е осигуряването на правото на достъп, но не до всяка възможна информация, създавана или съхранявана от задължените субекти, а само до дефинираната от закона като обществена.

3. По начина на формулирането си молбата за достъп създава неяснота дали в предмета на искането се включват и данните по договора за застраховка, индивидуализиращи служителите. Ако се приеме, че това е волята на заявителя, то мотивирането на отказа с неприложимостта на ЗДОИ към достъпа до лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ (вж. чл. 2, ал. 4 от закона) е правилно. В случай, че искането е ограничено до типизирана и неперсонализирана информация – брой служители, за които е сключена застраховка, дата и срок на договора, предоставянето на информацията е по принцип възможно при условията на чл. 31, ал. 4Чл. 31. ⚖️ Практика (9) (1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето и. (2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по от ЗДОИ. В последната хипотеза, обаче, отказът е законосъобразен по крайния си правен резултат, тъй като отсъстват белезите, квалифициращи информацията като обществена. Неприлагането от органа на реда по чл. 29, ал. 1Чл. 29. ⚖️ Практика (3) (1) В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. (2) Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Допустимо удължаване на срока за предоставяне на достъп от ЗДОИ за уточняване на заявлението за достъп не опорочава акта – и при двете, посочени по-горе, възможности не е породено субективното право на достъп. Съществуването на основание за отказ да се предостави информацията обуславя и заключението за материалната законосъобразност на оспореното решение.

Изложените съображения мотивират съда да отхвърли жалбата.

Воден от горното, Административен съд – София-град, ІІ отделение, 34 състав Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Центъра за защита правата в здравеопазването срещу Решение № РД-19-8/17.08.2011 г. на и.д. главен секретар на Националната здравноосигурителна каса.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Свързани документи: Решение № 8977 по а.д. 12088/12 ВАС