Решение № 365 по адм. д. № 1903/2025 г. на Адм. съд Пловдив

РЕШЕНИЕ № 365 Пловдив , 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Съдия : ДАНИ КАНАЗИРЕВА При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20257180701903 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване. Делото е образувано по жалба на „Вижънфарм“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. В.-С., подадена чрез адвокат Д. М., с лич. № 1200030540, и съдебен адрес [населено място], [улица], против Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена финансова неустойка в размер на 5000 лв. за първо нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г., на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, б. „а“ от същия договор, във връзка с чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване, след проведено арбитражно заседание с равен брой гласове на арбитражната комисия. В жалбата се излага, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Поддържа се, че административният орган е приел за доказано нарушение на договорното изискване отпускането на лекарствени продукти да се извършва единствено от магистър-фармацевт, без да са налице преки и категорични доказателства за фактическото отпускане на лекарствата от неправоспособни лица. Според жалбоподателя изводите на контролните органи и на директора на РЗОК се основават единствено на данни от аптечния софтуер, в които в графа „Дилър“ са посочени служители, които не са магистър-фармацевти, без да се отчита действителното предназначение на тази функционалност на софтуера. Твърди се, че отбелязването на дадено лице като „дилър“ или „оператор“ в аптечната информационна система не удостоверява лицето, което фактически е отпуснало лекарствения продукт на пациента, а единствено лицето, което е въвело или обработило данните за търговската операция в електронната система и Националната здравна информационна система. В тази връзка се подчертава, че всички електронни предписания, предмет на проверката, са били удостоверени с квалифициран електронен подпис на магистър-фармацевт – ръководител на аптеката, като по този начин е спазено договорното и нормативно изискване за удостоверяване на отпускането на лекарствени продукти. Излага се и че контролните органи не са били преки очевидци на процеса по отпускане на лекарствата, тъй като констатираните случаи се отнасят за периоди, предхождащи датата на проверката, поради което направените изводи почиват на косвени и неправилно тълкувани данни.

Жалбоподателят счита, че не е доказано по надлежния ред фактическо отпускане на лекарствени продукти от лица, които не са магистър-фармацевти, както и че административният орган е смесил понятието за въвеждане на данни в аптечния софтуер с понятието за отпускане на лекарствени продукти по смисъла на индивидуалния договор и приложимата нормативна уредба. Поддържа се, че при липса на ясно установени факти относно извършено нарушение не са били налице предпоставките за ангажиране на договорна отговорност и налагане на финансова санкция. С оглед изложеното в жалбата се иска отмяна на Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г. като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директорът на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт В. И., изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че жалбата е насочена срещу административен акт с различен номер № РД-26-01-505/13.08.2025 г. като прилага административната преписка по него (л. 16 - л. 90) който не засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което се твърди липса на правен интерес и се иска прекратяване на съдебното производство. В тази връзка

ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 159, т. 4Чл. 159. ⚖️ Практика (22) Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста от АПК, като излага доводи, че жалбата не е подадена от лице, засегнато пряко и лично от оспорения административен акт. Относно направеното възражение за недопустимост,

жалбоподателят е изложил становище, че разминаването в една от цифрите на номерацията се дължи на допусната техническа грешка при изготвянето на жалбата, като е уточнил, че предмет на оспорването е именно заповедта, приложена към жалбата, издадена от директора на РЗОК – Пловдив и засягаща правната му сфера, като несъответствието е резултат от неволен пропуск при едновременното изготвяне на жалби срещу два административни акта с поредни номера, издадени в един и същи ден.

Съдът, след като е обсъдил доводите на страните и съдържанието на жалбата, както и приложените към нея писмени доказателства,

с Определение № 8278 от 30.09.2025 г. е приел, че допуснатото разминаване в една цифра от номера на заповедта представлява очевидна техническа грешка, която не създава съмнение относно индивидуализацията на оспорения административен акт, поради което е приел, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, и е оставил без уважение възражението на ответника за недопустимост на производството. По същество

ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт В. И. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Излага се, че санкцията е наложена след извършена проверка по надлежно издадена заповед, обективирана в констативен протокол, срещу който е подадено възражение от страна на изпълнителя, както и след проведено арбитражно заседание по реда на чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от Закона за здравното осигуряване.

Ответникът сочи, че при равен брой гласове в арбитражната комисия законът предоставя оперативна самостоятелност на директора на РЗОК да прецени дали да наложи санкция, от която възможност административният орган се е възползвал законосъобразно чрез издаване на

мотивирана заповед. Поддържа се, че от събраните в хода на проверката доказателства безспорно се установява нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г., изразяващо се в това, че електронни предписания по НЗОК са били изпълнявани от лица, които не притежават качеството магистър-фармацевт, а именно помощник-фармацевт и оператор по въвеждане на данни. В тази връзка се сочи, че от разпечатките на аптечния софтуер ясно се установява кои лица са изпълнили съответните електронни предписания, като обстоятелството, че същите са били подписани с квалифициран електронен подпис на магистър-фармацевт, не дерогира изискването самото отпускане на лекарствените продукти да бъде извършено лично от правоспособно лице.

Ответникът излага, че писменото обяснение на ръководителя на аптеката потвърждава констатациите на контролните органи, тъй като в него изрично е посочено, че изпълнението на електронните предписания е осъществявано от помощник-фармацевт и оператор по въвеждане на данни, макар и под контрол и в присъствието на магистър-фармацевт. Според административния орган това обстоятелство не съответства на договорното изискване отпускането на лекарствени продукти да се извършва единствено от магистър-фармацевт, като не е допустимо това действие да бъде извършвано от други лица, независимо от последващо удостоверяване с квалифициран електронен подпис. В заключение

ответникът счита, че нарушението е установено по безспорен начин, санкцията е наложена в минималния предвиден от договора размер за първо нарушение, не са налице процесуални или материалноправни пороци на оспорената заповед и моли съда да отхвърли жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна и да потвърди издадения административен акт.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. „Вижънфарм“ ЕООД е търговско дружество, което към релевантния за спора период е изпълнител по индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г. с Националната здравноосигурителна каса, чрез Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Дружеството е собственик и стопанисва аптека „***“, находяща се в [населено място], [жк], [улица], комплекс „***“, ***. За ръководител на аптеката по смисъла на действащата нормативна и договорна уредба е вписана магистър-фармацевт В. И. К.. На 19.06.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив е издал Заповед № РД-25-1348/19.06.2025 г. (л. 150), с която е разпоредено извършването на проверка по изпълнението на индивидуалния договор в аптеката на жалбоподателя. Въз основа на тази заповед на 20.06.2025 г. е извършена проверка от контрольорите В. Т. и И. Н. – контрольори в отдел ДКИМДПА, чиито констатации са отразени в Констативен протокол № РД-25-1348-1/20.06.2025 г. (л. 123) Проверката е описана като пълна и планова и е насочена към изпълнението на договора за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК. Както в констативния протокол, така и в заповедта за налагане на санкция е отразено, че всички електронни предписания, предмет на проверката, са били подписани и удостоверени с уникалния идентификационен номер и квалифициран електронен подпис на магистър-фармацевт В. И. К., като това обстоятелство не е оспорено от административния орган в хода на административното и съдебното производство. В протокола е посочено, че при проверката не е извършвано наблюдение в реално време на процеса по отпускане на лекарствени продукти на пациенти, а констатациите са направени въз основа на предоставена от ръководителя на аптеката справка за изпълнени електронни предписания по НЗОК/РЗОК за отчетните периоди от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г. и от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г., както и въз основа на разпечатки от използвания в аптеката софтуерен продукт. В констативния протокол е отразено, че при преглед на посочените справки и разпечатки контролните органи са установили, че част от електронните предписания са отбелязани в системата като „изпълнени“ от Л. И. Т., назначена по трудов договор № 032/16.09.2024 г. на длъжност „помощник-фармацевт“, както и от Й. С. К., назначена по трудов договор № 022/17.07.2023 г. на длъжност „оператор, въвеждане на данни“ във „Вижънфарм“ ЕООД. В същото време в протокола е посочено, че всички електронни предписания по НЗОК/РЗОК, предмет на проверката, са подписани и удостоверени с уникален идентификационен номер 1610000471, принадлежащ на магистър-фармацевт В. И. К.. Въз основа на тези констатации в протокола е прието, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г., като е възпроизведено договорното изискване, че отпускането на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея. Отразено е, че нарушението е за първи път по договора, че не са констатирани получени суми без правно основание и че се предлага налагане на финансова неустойка в размер на 5000 лв. съгласно чл. 49, ал. 1, т. 1, б. „а“ от договора. Към констативния протокол са приложени като неразделна част разпечатки от аптечния софтуер за изпълнените електронни предписания, копия от трудовите договори на посочените служители, както и писмено обяснение от ръководителя на аптеката. От приложените към административната преписка разпечатки от аптечния софтуер се установява, че същите съдържат таблични данни за изпълнените електронни предписания, включително номер и дата на документа, дата и час на обработка, данни за пациента, стойност на отпуснатите продукти и отбелязване в отделна графа на лице, обозначено като „дилър“ или „оператор“, въвело информацията в системата. В разпечатките не се съдържа изрично поле или отбелязване за лицето, което фактически е предало лекарствения продукт на пациента, нито описание на самия процес по отпускане на лекарствените продукти в аптеката. Към констативния протокол е приложено писмено обяснение от ръководителя на аптеката – магистър-фармацевт В. И. К., в което същата е заявила, че електронните предписания по НЗОК са били изпълнявани в нейно присъствие и под неин контрол, като въвеждането на данните в аптечния софтуер е осъществявано от други служители с предоставен им за тази цел достъп. В обяснението не се съдържат твърдения за отсъствие на магистър-фармацевта от аптеката по време на работа, нито за самостоятелно отпускане на лекарствени продукти от лица, които не притежават качеството магистър-фармацевт. В законоустановения срок по чл. 74, ал. 4Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от Закона за здравното осигуряване „Вижънфарм“ ЕООД е подало писмено възражение срещу направените констатации, с вх. № 29-08-54/26.06.2025 г. (л. 121) Във възражението управителят на дружеството е изложил твърдения, че по време на работа магистър-фармацевтът е присъствал в аптеката и е разполагал с електронния си подпис, че електронните предписания са отпускани с неговия уникален идентификационен номер, както и че посочените служители са въвеждали данни в системата като оператори, без да извършват самостоятелно отпускане на лекарствени продукти. Изложено е и твърдение, че проблемът с начина на визуализиране на имената на операторите в софтуера е бил отстранен след намеса на IT специалист. Със Заповед № РД-18-43/09.07.2025 г. (л. 120) директорът на РЗОК – Пловдив е определил състава на арбитражната комисия за разглеждане на постъпилото възражение, като е насрочил арбитражно заседание за 10.07.2025 г. Заседанието е проведено на посочената дата и е документирано с Арбитражен протокол № 1/10.07.2025 г. В протокола е отразено, че са изслушани становищата на представителите на РЗОК – Пловдив и на представителите на РФК на БФС – Пловдив. Представителите на РЗОК не са подкрепили възражението, като са се позовали на данните от аптечния софтуер и на писменото обяснение на ръководителя на аптеката, а представителите на РФК са подкрепили възражението, като са изложили съображения относно разликата между фактическо отпускане на лекарствени продукти и въвеждане на данни в софтуерната система. При проведеното гласуване е отчетен равен брой гласове – три гласа „за“ потвърждаване на констатациите и три гласа „против“, поради което арбитражната комисия не е приела решение по същество. След проведеното арбитражно заседание и при липса на решение поради равен брой гласове, на 13.08.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив е издал Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г. (л. 112). С тази заповед на „Вижънфарм“ ЕООД е наложена финансова неустойка в размер на 5000 лв. за първо нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор, квалифицирано като отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица. В заповедта са възпроизведени фактическите констатации от констативния протокол, посочени са имената и длъжностите на служителите, за които се приема, че са изпълнили електронни предписания, както и обстоятелството, че същите са удостоверени с квалифицирания електронен подпис на магистър-фармацевта. При така установеното от фактическа страна,

съдът формира следните правни изводи: Както е прието и

с Определение № 8278 от 30.09.2025 г., с което е оставено без уважение възражението на ответника за недопустимост на производството,

Съдът счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което

съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК

съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, като следи служебно за неговата законосъобразност, включително относно компетентността на издалия го орган, спазването на установената форма, административнопроизводствените правила, съответствието му с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, а именно индивидуализиране на административния орган и адресата, фактически и правни основания за издаването ѝ, разпоредителна част и указания относно реда и срока за обжалване. Актът е подписан от длъжностно лице, заемащо съответната длъжност, и е породил целените с него правни последици, присъщи на индивидуален административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената по делото заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Компетентността на директора на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив да наложи санкция при условията на равен брой гласове в арбитражната комисия произтича от разпоредбите на чл. 76, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от Закона за здравното осигуряване, както и от относимите клаузи на индивидуалния договор, по силата на които директорът на РЗОК е оправомощен да издаде

мотивирана заповед за налагане на санкция при липса на решение на арбитражната комисия. В този смисъл не се констатират пороци, свързани с липса на компетентност на административния орган. При издаването на оспорения административен акт

съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе си да водят до неговата незаконосъобразност. Административното производство е инициирано със заповед за проверка, извършена е проверка от компетентни длъжностни лица, съставен е констативен протокол, който е надлежно връчен на изпълнителя, като на последния е предоставена възможност да упражни правото си на възражение по реда на чл. 74, ал. 4Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от Закона за здравното осигуряване. Подаденото възражение е разгледано по реда на чл. 75Чл. 75. ⚖️ Практика (104) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, по чл. 74, ал. 3. (4) Броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. (5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражът по ал. 1 - 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. от ЗЗО от арбитражна комисия, като при проведеното арбитражно заседание са изслушани становищата на страните и е отразен резултатът от гласуването. При наличието на равен брой гласове в арбитражната комисия административният орган е пристъпил към издаване на заповед за налагане на санкция на основание чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване, като е изложил

мотиви относно фактическите основания и правната квалификация на вмененото нарушение. В този смисъл

съдът приема, че са спазени основните процесуални гаранции за участие на адресата в административното производство, включително правото на изслушване и правото на защита, и не са допуснати процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на акта на това основание. Правомощието по чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване предоставя на директора на РЗОК възможност да се произнесе при липса на решение на арбитражната комисия, но не дерогира общите принципи на административния процес, включително изискването за установяване на релевантните факти по безспорен начин. Оперативната самостоятелност, с която разполага административният орган в тази хипотеза, не означава, че следва да се наложи санкция при недоказаност на нарушението, нито води до освобождаване от доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1Чл. 170. ⚖️ Практика (2) (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Доказателства от АПК. Напротив, при равен брой гласове в арбитражната комисия и наличие на противоположни професионални оценки, изискването за прецизно и пълно установяване на фактическата обстановка придобива още по-голямо значение. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети в цялост представените от ответника и от жалбоподателя писмени доказателства, съставляващи пълната административна преписка (л. 112 – 196) по издаване на оспорената заповед, включително: индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г. с приложенията към него; заповед за възлагане на проверка № РД-25-1348/19.06.2025 г.; Констативен протокол № РД-25-1348-1/20.06.2025 г. с приложените към него разпечатки от аптечния софтуер, копия от трудови договори и писмено обяснение на ръководителя на аптеката; възражение на „Вижънфарм“ ЕООД с вх. № 29-08-54/26.06.2025 г.; заповед № РД-18-43/09.07.2025 г. за определяне състава на арбитражната комисия; Арбитражен протокол № 1/10.07.2025 г.; Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г., както и относимите писмени становища на страните, приети по делото в проведените открити съдебни заседания. При формиране на правните си изводи

съдът съобрази изложените в писмените защити на страните доводи.

Съдът възприема аргументите на жалбоподателя относно необходимостта понятието „отпускане на лекарствени продукти“ да се тълкува с оглед неговото фактическо съдържание и професионален характер, както и че данните от аптечния софтуер и отбелязванията в него не могат сами по себе си да установят кой е осъществил фактическото отпускане на лекарствения продукт. За неоснователни се приемат възраженията на ответника, че всяко участие на неправоспособно лице в процеса по изпълнение на електронното предписание представлява отпускане по смисъла на чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор, тъй като подобно разбиране не намира опора нито в нормативната уредба, нито в събраните по делото доказателства. Основният материалноправен въпрос по делото е свързан със съдържанието на понятието „отпускане на лекарствени продукти“ по смисъла на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. от индивидуалния договор, приложим във връзка с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и специалната нормативна уредба в областта на лекарственото снабдяване. Понятието „отпускане“ не е дефинирано легално в Закона за здравното осигуряване, нито в индивидуалния договор, поради което следва да бъде тълкувано систематично и функционално, с оглед предмета на регулиране и целта на нормата. В този смисъл „отпускането“ представлява съвкупност от професионални действия, осъществявани в аптеката, които включват проверка на валидността и съдържанието на предписанието, фармацевтична преценка, избор и предоставяне на конкретния лекарствен продукт, както и носене на професионална отговорност за законосъобразността и безопасността на тази дейност. Именно поради тази своя същност отпускането е дейност, която законодателят и договорът са запазили изключително за магистър-фармацевт, като лице с необходимата професионална квалификация и отговорност. Това обаче означава, че забраната обхваща фактическото упражняване на тази професионална дейност, а не всяко действие, което по време, място или техническа връзка съпътства процеса по отпускане. От систематичното тълкуване на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г. следва, че нормата не забранява участието на други служители в дейности с технически или организационен характер, които не представляват самостоятелно упражняване на фармацевтична дейност. В аптечната практика такива дейности включват въвеждане и обработка на данни в софтуерни системи, работа с информационни платформи, отчетност и техническо администриране на изпълнени предписания. Правно релевантно нарушение е налице само тогава, когато неправоспособно лице самостоятелно и вместо магистър-фармацевта осъществи фактическото отпускане на лекарствен продукт на пациент. При липса на доказателства за подобно поведение не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на договорното нарушение, независимо от това кой е въвел или обработил информацията в електронна система. В този смисъл участието на помощник-фармацевт или оператор по въвеждане на данни в процеса по електронна обработка на предписанията не може автоматично да бъде приравнено на „отпускане“, доколкото подобно разширително тълкуване би излязло извън целта и смисъла на нормата и би превърнало санкционната отговорност в обективна и формална. Съществен елемент от фактическия състав по чл. 6, ал. 1 от договора е и изискването отпускането да бъде удостоверено чрез подписване на електронното предписание с квалифициран електронен подпис на магистър-фармацевта. Това изискване не е само формално, а има ясно изразена удостоверителна функция и функция по поемане на професионална отговорност. Подписването с КЕП представлява правно релевантен акт, чрез който магистър-фармацевтът удостоверява, че именно той е упражнил професионалната дейност по отпускане и поема отговорността за съответствието ѝ с нормативните и договорните изисквания. Когато административният орган установява, че всички електронни предписания са подписани с КЕП на магистър-фармацевта, това обстоятелство има значение не само като формално изпълнение на изискване, но и като индиция за упражнен контрол и професионално участие. При това положение изводът, че отпускането е извършено от неправоспособни лица, следва да бъде подкрепен с допълнителни и категорични доказателства, които да опровергаят удостоверителната функция на електронния подпис. В отсъствието на такива доказателства не може да се приеме, че самото наличие на КЕП е лишено от правно значение. В този нормативен контекст следва да се прецени дали установените по делото обстоятелства могат да бъдат подведени под съдържанието на понятието „отпускане на лекарствени продукти“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор. От доказателствата по делото се установява, че проверката е извършена без непосредствено наблюдение на процеса по отпускане на лекарствени продукти на конкретни пациенти, като контролните органи не са възприели пряко действия по физическото предаване на лекарствени продукти от конкретни лица. Направените от тях констатации са основани изцяло на справки и разпечатки от използвания в аптеката софтуерен продукт за отчетни периоди, предхождащи датата на проверката. Данните от тези разпечатки сочат, че определени електронни предписания са обработвани в системата от лица, заемащи длъжности „помощник-фармацевт“ и „оператор, въвеждане на данни“, като в съответните графи е отбелязано тяхното участие при електронната обработка на предписанията. Тези обстоятелства обаче установяват единствено участие в технически и организационни дейности, свързани с въвеждане и администриране на данни в информационна система, но не съдържат данни за осъществяване на онези професионални действия, които по своята същност съставляват „отпускане“ – а именно фармацевтична преценка, избор и предоставяне на конкретния лекарствен продукт и поемане на отговорност за законосъобразността на тази дейност. В същото време от доказателствата по делото безспорно се установява, че всички електронни предписания, предмет на проверката, са подписани и удостоверени с квалифицирания електронен подпис на магистър-фармацевта – ръководител на аптеката. Това обстоятелство има значение не само като формално изпълнение на договорно изискване, но и като индиция за упражняване на професионален контрол и поемане на отговорност за отпускането на лекарствените продукти. В отсъствието на доказателства, които да опровергават тази удостоверителна функция на електронния подпис, не може да се приеме, че фактическото отпускане е осъществено самостоятелно от лица без необходимата професионална квалификация. Към това следва да се добави и съдържанието на писменото обяснение на магистър-фармацевта, в което е заявено, че обработката на електронните предписания е извършвана в нейно присъствие и под неин контрол, като въвеждането на данни е било възложено на други служители. Това обяснение не съдържа признание за самостоятелно отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица и не е опровергано от административния орган с други доказателства. При това положение

съдът не може да изведе наличие на нарушение единствено от обстоятелството, че в софтуерната система като „изпълнители“ или „оператори“ са отразени лица, различни от магистър-фармацевта. Следователно, при тълкуване на чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор в светлината на неговата цел и при съпоставяне с конкретно установените по делото факти, не се установява фактическо упражняване на дейност по отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица, а единствено участие на такива лица в съпътстващи и технически действия, които не попадат в обхвата на забраната, въведена с тази норма. Съгласно чл. 170, ал. 1Чл. 170. ⚖️ Практика (2) (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Доказателства от АПК в тежест на административния орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактическите основания, на които основава издадения административен акт. Това правило има особено значение при санкционни актове, при които се засягат неблагоприятно права и имуществени интереси на адресата. В този смисъл, когато административният орган ангажира санкционна отговорност, доказателственият стандарт не може да бъде занижен до степен на вероятност или логическо предположение. Не е достатъчно да се установи, че е възможно или вероятно неправоспособно лице да е участвало във фактическото отпускане на лекарствени продукти, а е необходимо това обстоятелство да бъде установено с доказателства, които в своята съвкупност водят до извод, формиран при условията на пълно и главно доказване. При наличие на неотстранено съмнение относно осъществяването на елементите от фактическия състав на нарушението,

съдът не може да приеме за доказано твърдяното нарушение и да потвърди санкционния акт, доколкото административният орган носи доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1Чл. 170. ⚖️ Практика (2) (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Доказателства АПК. В конкретния случай административният орган е основал изводите си за нарушение изцяло на данни от аптечния софтуер, от които се установява кой служител е въвел или обработил информацията по електронните предписания. Тези данни обаче не установяват по необходимост кой е извършил фактическото отпускане на лекарствените продукти, нито съдържат информация за самото физическо предаване на продуктите на пациентите. При наличие на спор относно значението на софтуерните означения („дилър“, „оператор“, „изпълнил“) и при липса на нормативна дефиниция, която да приравнява тези полета към фактическото отпускане, административният орган е следвало да обоснове и докаже какво удостоверяват тези данни, включително чрез техническо изясняване на функционалността на използвания софтуер. При отсъствие на подобно изясняване

съдът не може да приеме, че от софтуерните разпечатки следва сигурно и недвусмислено заключение за отпускане от неправоспособни лица, тъй като това би означавало санкциониране на база неустановено съдържание на технически маркер. Следователно изводът за отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица не представлява установен факт, а резултат от логическа инференция, изградена върху косвени данни, които сами по себе си не установяват релевантното поведение. Административният орган е направил преход от установеното обстоятелство за участие на определени служители в електронната обработка на предписанията към правния извод за фактическо отпускане, без този преход да бъде подкрепен с доказателства, които да изключват други разумни обяснения на констатираните данни. В административния процес подобен правен извод, изграден върху косвени данни, не може да замести доказването на фактическия състав на нарушението, тъй като води до подмяна на доказване с предположение. Санкционните разпоредби в областта на здравното осигуряване следва да се тълкуват стриктно и в съответствие с целта, която преследват – гарантиране на качествено и професионално отпускане на лекарствени продукти и защита на публичния финансов интерес. Те не могат да бъдат прилагани разширително по начин, който води до санкциониране на поведение, което не попада ясно и недвусмислено в обхвата на забраната. Разширителното приравняване на технически действия по въвеждане на данни към фактическо отпускане би довело до резултат, при който всяка организационна дейност в аптеката, извършвана от лица, различни от магистър-фармацевта, би могла да бъде квалифицирана като нарушение, независимо от реалното упражняване на професионалната дейност. Подобно тълкуване не съответства нито на целта на закона, нито на принципите на правната сигурност и предвидимост.

При така установената фактическа обстановка

съдът достига до извода, че административният орган не е доказал по изискуемия от закона начин осъществяването на фактическия състав на нарушението по чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор. Налице е разминаване между фактическите данни, които безспорно се установяват от доказателствата, и правната квалификация, която им е дадена в оспорената заповед. Това разминаване не може да бъде преодоляно чрез разширително тълкуване на санкционната норма или чрез приравняване на технически действия към упражняване на професионална фармацевтична дейност. С оглед на изложеното

съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на санкция е издадена при неправилно приложение на материалния закон, доколкото при липса на доказано фактическо упражняване на дейност по отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица е прието осъществяване на нарушение по чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор. Административният орган е направил преход от установени технически действия по електронна обработка на предписания към правен извод за фактическо отпускане, без този извод да бъде подкрепен с доказателства, установяващи всички елементи от фактическия състав на нарушението. При това положение са налице основанията по чл. 146, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК за отмяна на оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от Административнопроцесуалния кодекс, разноските по делото следва да бъдат възложени върху Националната здравноосигурителна каса, като юридическо лице, в чиято структура е ответният административен орган. По делото е представен договор за правна помощ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Ответникът е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, което

съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2Чл. 7. ⚖️ Практика (31) (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. (2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. (3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Равенство от Наредбата за адвокатската работа, при материален интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като при материален интерес по делото от 5000 лв. минималният размер възлиза именно на 800 лв. При това положение договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер, поради което следва да бъде присъдено в пълния му размер. На жалбоподателя следва да бъде присъдена и заплатената по делото държавна такса в размер на 50 лв., удостоверена с приложен по делото платежен документ. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 409, 03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента)и държавна такса: 25, 56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента). Ето защо,

Административен съд – Пловдив, II отделение, XXX състав, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, с която на „Вижънфарм“ ЕООД, [ЕИК], в качеството му на изпълнител по индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г., е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – София да заплати на „Вижънфарм“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. В.-С., сумата от 434, 60 евро (четиристотин тридесет и четири евро и шестдесет евроцента), представляваща разноски по делото, от които 409, 03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента)и държавна такса: 25, 56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента). РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния

административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия :

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: рзок)