Решение № 5612 по адм. д. № 3601/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 5612 София , 29.05.2025 г.

Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на М. С. Б., чрез процесуалния представител адв. Йорданов, срещу Решение № 24280 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2679/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-13-1 от 15.02.2024 г. на председателя на Съвета за електронни медии и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК – неправилност на съдебното решение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – председател на Съвета за електронни медии /СЕМ/, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Марчев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК , приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК . Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Б., против заповед № ЧР-13-1 от 15.02.2024 г. на председателя на СЕМ, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“ към СЕМ, считано от 16.02.2024 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед срокът по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е спазен, както и че възможно най – ниската оценка, предвидена в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, е била поставена след точно спазване на изискванията за изготвяне на работен план, за провеждане на междинна среща, за излагане на мотиви, които да обосновават безпристрастно, честно и компетентно, въз основа на обективно установими конкретни факти и обстоятелства оценяване. Според съда от приетите по делото писмени и гласни доказателства се доказва, че жалбоподателката „не е изпълнила преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; показала за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а“. Прието е от съда още, че с показанията си свидетелите П. и С. потвърждават мотивите и заключенията си, описани във формуляра за оценка, като от своя страна жалбоподателката, в условията на насрещно доказване, не опровергава констатациите и заключенията, касаещи нейното поведение в служебно качество и начина на изпълняване служебните задължения. Съдът приема също така, че председателят на СЕМ е разполагал с оперативната самостоятелност да вземе решение за прекратяване правоотношението с М. Б., на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, позовавайки се и на становищата на оценяващия, и на контролиращия ръководител, изготвени въз основа на обективно установими факти, като именно прекият ръководител и контролиращият са тези, които имат непосредствени, преки впечатления от начина на изпълнение на служебните задължения, от страна на експертите. Така постановеното решение е неправилно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, но въз основа на нея са формирани неправилни правни изводи, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази връзка следва да се има предвид, че при проверката относно спазването на правилата за атестиране значение имат доказателствата, представляващи административната преписка, от които се установява начина на извършването на оценяването. При съобразяване на установяванията по делото настоящата съдебна инстанция намира, обратно на приетото от решаващия съд, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материално-правните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРОИСДА . Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА , като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при оценяването на касационната жалбоподателка са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила във всеки един от етапите на процедурата. Видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИДСА , доколкото определени в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. В чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИДСА е предвидено, че в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на служителя са предвидени общо формулирани задължения и отговорности не означава, че целите в индивидуалния работен план също не е необходимо да бъдат конкретно формулирани с ясно поставени задачи, дейности и критерии за начин и оценка на степените на изпълнението им. Действително, целите не могат да бъдат извън обхвата на задачите по длъжностната характеристика, но преповтарянето им в индивидуалния работен план не съответства на изискванията в чл. 76, ал. 6 от ЗДСл относно начина на формулирането им. В конкретния случай в индивидуалния работен план не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели. В случая посочените в индивидуалния работен план срокове също така са общи и обхващат целия оценяван период от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., без да са поставени конкретни срокове за изпълнение, както и липсват каквито и да било изисквания към изпълнението, които служителката следва да спазва в периода на изпълнението. Това е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА , съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Този извод не се променя и от обстоятелството, че приетият индивидуален работен план е подписан от оценявания. Участието на служителя в този процес не освобождава оценяващия/контролиращия му ръководител от отговорността да спазва НУРОИСДА . Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от доказателствата по делото се установява, че и при провеждането на междинната среща на 10.07.2023 г. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА . Междинна среща на 10.07.2023 г. е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. Нещо повече, в коментара на оценяващия ръководител от тази среща е вписано само „изпълнява поставените цели“. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА . В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са констатирани неизпълнения на конкретни цели, не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, предвид на евентуална установена степен на неизпълнението на някоя от цели, заложени в индивидуалния работен план, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от стоя страна е лишило оценявания служител както от възможността да разбере, че по отношение на определени цели не се справя добре, така и от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. В конкретния случай, в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 10 от ЗДСл и във връзка с направено възражение от служителя, поставената годишна оценка на изпълнението „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ от оценяващия ръководител е коригирана от контролиращия ръководил на „неприемливо изпълнение“. В тази връзка следва да се има предвид, обратно на изложеното в касационната жалба, че при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя, контролиращият ръководител разполага с правомощието да понижи годишната оценка на служителя, което в случая е направено с поставяне на оценката „неприемливо изпълнение“. Това обаче не го освобождава от задължението му, предвидено в разпоредбата на чл. 76, ал. 7, изр. второ от ЗДСл годишната оценка на изпълнението на длъжността да се мотивира писмено. В този смисъл обаче, независимо, че във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността са изложени мотиви, настоящата съдебна инстанция намира, че контролиращият ръководител не е направил коментар във връзка с постигането от служителя на предварително определените цели, преките задължения, поставените задачи или показаните компетентности, с което отново е нарушено материално-правното изискване по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА . Липсата на специални процесуални правила в хипотезата на чл. 76, ал. 10 от ЗДСл не освобождават контролиращия ръководител от задължението да обоснове промяната на оценката с обективно установими факти и обстоятелства, които обаче са обвързани с конкретно поставени цели в индивидуалния работен план, за да се спази целта на закона и да се реализира справедлива и прозрачна процедура за оценяване. Предвид така установените по делото допуснатите нарушения при изготвяне на индивидуалния работен план и при оценяването на държавния служител настоящата съдебна инстанция намира, че получената от служителя годишна оценка е определена в нарушение на административно-производствените правила, поради което не може да обоснове изпълнението на материално-правните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което заповед № ЧР-13-1 от 15.02.2024 г. на председателя на Съвета за електронни медии бъде отменена. Разноски от касаторката не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени. В касационната жалба е направено и искане за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, по което настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне, доколкото тази инстанция е сезира с касационна жалба срещу съдебно решение, в което липсва произнасяне по искането на жалбоподателката за присъждане на обезщетение, както и от последната не е направено искане за допълване на постановеното от Административен съд – София град съдебно решение по отношение на така заявения петитум в първоинстанционната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. второ , във вр. чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 24280 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2679/2024 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № ЧР-13-1 от 15.02.2024 г. на председателя на Съвета за електронни медии, като незаконосъобразна. Решението е окончателно.