РЕШЕНИЕ № 8697 София, 21.08.2026 г. по дело 4021/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 8697 София, 21.08.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 8697
София, 21.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА КЮРТЕВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ирина Кюртева по административно дело № 4021/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощника главен юрисконсулт Тотев, против решение № 810/20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 664/2025 г. на Административен съд - Русе, с което е осъдена Националната здравноосигурителна каса, с код по БУЛСТАТ 121858220, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. “Кричим“ № 1, представлявана от управителя доц. д-р П. С., да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, с ЕИК 117044162, със седалище в гр.Русе, ул.“Рига“ № 35, представлявана от управителя д-р И. Ц. Й., в изпълнение на сключения между страните административен договор № 180737/01.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнение на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, сумата от общо 1 919,98 евро, представляваща стойността на извършените медицински дейности по три броя клинични пътеки № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“, всяка на стойност от 907,20 лева, по отношение на пациентите В. М. А., история на заболяването № 21840/2025 г., Ф. А. М., история на заболяването № 21894/2025 г. и П. Д. Х., история на заболяването № 21909/2025 г. и един брой клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, на стойност 1033,56 лева, по отношение на пациента Т. Б. Д., история на заболяването № 22143/2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. С решението е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД сумата от 810,10 евро – деловодни разноски.
В касационната жалба са изложени доводи и твърдения за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика Русе" ООД (УМБАЛ "Медика Русе" ООД) със седалище и адрес на управление в гр. Русе, улица „Рига“ № 35, в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 264 евро с включен ДДС.
В касационното производство не участва прокурор от Върховна касационна прокуратура.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че между страните е сключен Договор № 180737/01.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнение на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури. Клаузата на чл. 45, ал. 1, т. 3 от договора гласи, че възложителят заплаща на изпълнителя за случай по КП/АПр/КПр при наличие на следните условия: спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебният алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. От своя страна чл. 46, ал.1 от договора предвижда, че при КП/АПр/КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП/АПр/КПр. Тези клаузи от сключения между страните договор преповтарят разпоредбите съответно на чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 от НРД за МД 2023–2025 г. Те изрично регламентират, че Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при наличие на следните условия: спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП; съответно че при КП, АПр и КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП, КПр и АПр. Няма спор, а и от представената месечна справка – спецификация за отхвърлени случаи по КП за месец август 2025 г., съставена на основание чл. 405, ал. 10 от НРД за МД 2023–2025 г., се установява, че процесните четири случая по посочените две клинични пътеки са включени в справката като отхвърлени за плащане именно поради неспазване на ДЛА по съответните КП, т.е. на основание чл. 405, ал. 12, т. 2 от НРД за МД 2023–2025 г. В тази връзка в справката е препратено към констатациите по протокол № РД-08-Пр-825/29.08.2025 г., изготвен въз основа на проверка, разпоредена със заповед № РД-25-450/14.08.2025 г. на управителя на НЗОК. В посочения протокол по отношение на трите неврологични случая, субсумирани от контрольорите от РЗОК – Плевен под т.2.3 от ДЛА на КП № 56.1, по отношение изпълнението на ДЛА се съдържа следната констатация: „По време на пролежаването на пациента не е извършено физикално лечение, както липсва и консултация от физиотерапевт за налични противопоказания за такова. Няма данни за приложен Манитол 10 % 500 ml”. По отношение на хирургичния случай и изпълнението на ДЛА на КП № 197 в протокола е записано следното: „При терапията на пациентката не се откри прилагането на назогастрална сонда, както и извършена стимулация на пасажа“. Същите констатации за четирите процесни случая се съдържат и в изготвения от контрольорите в РЗОК – Плевен доклад за резултатите от извършената проверка на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД в изпълнение на заповед № РД-25-450/14.08.2025 г. на управителя на НЗОК.
Съдът е приел, че в процесния случай спорът е концентриран около въпроса дали в четирите случая ДЛА по съответните КП е изпълнен от страна на ищеца, в качеството на изпълнител на болнична медицинска помощ, като основание за заплащане на стойността на КП за всеки от тях, респ. дали липсата на физикално лечение и приложен „Манитол“ при неврологичните случаи и поставена назо-гастрична сонда и стимулация на пасажа на пациента при хирургичния случай, водят до извод за неизпълнение на ДЛА като основание за отказ за плащане на сумата.
Първостепенният съд е достигнал до извод, че диагностично-лечебният алгоритъм по клинична пътека № 56.1 и по клинична пътека № 197 е надлежно изпълнен, пътеките се считат за завършени, поради което за НЗОК се е породило задължението да заплати на ищеца "УМБАЛ "Медика Русе" ООД тяхната стойност в уговорените в административния договор срокове, като с оглед липсата на доказателства за изпълнение на това задължение предявеният иск е основателен, а такава се явява и акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата. Относно случаите на ЗОЛ В. М. А. с ИЗ № 21840/2025 г. и на ЗОЛ Ф. А. М. с ИЗ № 21894/2025 г. административният съд е кредитирал изготвеното и прието заключение на СМЕ, взел е предвид наличието на образни изследвания с доказана патология по отношение на междупрешленните дискове и поставената на пациентите диагноза и е приел, че в тези два случая е приложима т. 2.9 от ДЛА на КП № 56.1, която не налага провеждане на физикално лечение и прилагане на „Манитол“, а изисква медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти и при необходимост кортикостероиди, които медикаменти са били надлежно приложени. По отношение на другия случай по КП № 56.1 на ЗОЛ П. Д. Х. с ИЗ № 21909/2025 г. първостепенният съд също е приел, че е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на клиничната пътека. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице и направените от него в открито съдебно заседание разяснения, съгласно които е приложима т.2.3 от ДЛА на КП № 56.1, както и липсата на индикации за приложение на „Манитол“ и наличието на противопоказания за употребата на този лекарствен продукт, посочени в неговата кратка характеристика, евентуалните контраиндикации при приложението му, придружаващото заболяване на пациентката и прилагането на кортикостероиди – „Дексаметазон“. Съдът е преценил, че тъй като в т. 2.2 „Основни диагностични процедури“ и в т. 2.3 „Основни терапевтични процедури“ на КП не е посочено физикално лечение, следва да се приеме, че при изпълнението на съответния брой диагностични и терапевтични процедури клиничната пътека ще е завършена, респ. ДЛА ще е изпълнен и без неговото провеждане. При пациентите с поставена диагноза с код по МКБ М51.1, за които съгласно заключението на вещото лице д-р Петров е приложима т.2.9 от ДЛА на КП № 56.1, провеждането на физикално лечение не е и изрично предвидено. По отношение на пациента П. Д. Х. с диагноза с код по МКБ G54.4 според съда провеждането му представлява само една предвидена в т.2.3 от ДЛА възможност, а не императивно условие, за да се счита алгоритъмът за изпълнен, а не е съществувала и медицинска необходимост от неговото прилагане по време на хоспитализацията на посочения пациент. Относно пациента Т. Б. Д. с ИЗ № 22143/2025 г. по КП № 197 съдът е взел предвид заключението на назначената СМЕ и направените от вещото лице разяснения, съгласно които в случая липсва необходимост от приложение на назо-гастрична сонда, тази манипулация в случая би била лишена от медицински смисъл и би създала допълнителни рискове за пациента предвид напредналата му възраст, а прилагането на лаксатив „Лактулоза“ представлява стандартна практика. Въпреки, че този медикамент не е посочен медицинската документация, а само в представените от ЛЗ и оспорени от ответната страна документи (дневник за визитации и рапортна тетрадка), които не се ползват материална доказателствена сила, съдът е приел, че фактът, че по отношение на пациента е приложен лаксатив „Лактулоза“ именно с цел стимулация на пасажа, е установен пряко от събраните гласни доказателства – от показанията на разпитаните свидетели.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Нормата на чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса, по чл. 45 с физически или юридически лица са административни договори. Съгласно чл. 1, ал. 1 от сключения между лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ и НЗОК, в качеството на възложител, Договор № 180737/01.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнение на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури посочените Клинични пътеки № 56.1 и № 197 са включени в предметния обхват на договора. Според чл. 45, ал. 1, т. 3 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за случай по КП/АПр/КПр при наличие на следните условия: спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебният алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. Съгласно клаузата на чл. 46, ал. 1 от договора при КП/АПр/КПр, която не е завършена, индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебния алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП/АПр/КПр.
В своята практика Върховният административен съд вече е посочвал, че диагностично-лечебният алгоритъм /ДЛА/ е методика, правила за поведение при лечение, спазването на които гарантира еднакво отношение към определен вид заболявания, които правила са изработени след обобщаване на медицинския опит в науката и практиката за постигане на ефективен резултат. Наред с това, изпълнението им е гаранция и доказателство за прилагането им по еднакъв начин, което е необходимо както за управление на процеса на здравеопазване, така и за заплащане на медицинската помощ (така решение № 1820 от 15.02.2024 г. по адм. д. № 4918/2023 г., VІ отд. на ВАС, решение № 8337 от 01.08.2025 г. по адм. д. № 4610/2025 г., VІ отд. на ВАС). По аргумент от разпоредбата на чл. 321, т. 5, б. "б" от НРД за МД 2023 - 2025 г. диагностично-лечебният алгоритъм, като основен компонент на клиничната пътека, е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение от лечебните заведения. За да бъде заплатена от НЗОК медицинската дейност, същата следва да бъде изпълнена в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека. В ДЛА на клиничната пътека могат да бъдат включени и медицински дейности, чието извършване не е задължително, а е по преценка на лекаря, но това следва да е изрично предвидено в изискванията на съответната клинична пътека или да може да се изведе от същите при отчитане на наличието на обективни обстоятелства по случая (напр. противопоказания, невъзможност за извършване на дейността и т.н.). За изясняването на спорните въпроси, относно изпълнението на ДЛА на клиничните пътеки, съдът е назначил необходимите, поради нуждата от специални знания, съдебно-медицински експертизи(СМЕ). В процесния случай в ДЛА на КП № 56.1, относно т. 2.3 Болести на нервните коренчета и плексуси (цервикобрахиална радикулоплексопатия и лумбосакрална радикулоплексопатия) е посочено, че лечението включва: нестероидни противовъзпалителни средства; дексаметазон (при резистентни на друго лечение болкови синдроми); миорелаксанти; манитол 10 % 500 ml; физикално лечение; неврохирургично лечение (при необходимост). Видно от изискванията на ДЛА на КП № 56.1, за разлика от прилагането на дексаметазон и провеждането на неврохирургично лечение, прилагането на манитол 10 % 500 ml и провеждането на физикално лечение не са поставени в зависимост от преценката на необходимостта от тях или от наличието на обективни предпоставки. От доказателствата по делото се установява, че такива не са извършени по отношение на ЗОЛ П. Д. Х. с ИЗ № 21909/2025 г. С оглед изложеното по-горе, настоящата касационна инстанция не споделя извода на съда, че провеждането на физикално лечение е само възможност, а не е задължително изискване на ДЛА на КП. Изводът на съда, че такова не е оправдано от медицинска гледна точка, е необоснован, доколкото не почива на експертно заключение на лекар-специалист. Дори и да бъде споделено становището на съда, че с оглед придружаващото заболяване на пациента, противопоказанията за употребата на „Манитол“ и приложението на кортикостероид „Дексаметазон“ в случая неприлагането на „Манитол“ не е довело до неизпълнение на ДЛА, при липса на медицински аргументи от лекар-специалист относно непровеждането на физикално лечение на пациента, следва да се приеме, че по отношение на този пациент ДЛА на КП 56.1 не е изпълнен.
Относно случаите на ЗОЛ В. М. А. с ИЗ № 21840/2025 г. и на ЗОЛ Ф. А. М. с ИЗ № 21894/2025 г. първоинстанционният съд е кредитирал изготвеното и прието заключение на СМЕ и е приел, че не е приложима т. 2.3, а т. 2.9 от ДЛА на КП № 56.1, която не налага провеждане на физикално лечение и прилагане на „Манитол“, а изисква медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти и при необходимост кортикостероиди, които са били приложени, поради което ДЛА на КП № 56.1 е спазен и НЗОК дължи заплащане на изпълнителя на БМП. От направените в СМЕ изводи и от разясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 27.01.2026 г. съдебно заседание, се установява, че в тези два случая приложима е т. 2.9 „Поведение при вертеброгенни дискови и диск-артикулерни некоренчеви и коренчеви болкови синдроми“ на ДЛА на клиничната пътека. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3Чл. 200. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение. (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение, изр. второ от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Недопустимо е оспорване на заключението пред касационната инстанция, в каквато насока са доводите в касационната жалба, относно посочените ИЗ. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2Чл. 200. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение. (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение, изр. 2 от ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3Чл. 200. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение. (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание, в което е прието заключението на изготвената от вещото лице Петров съдебно-медицинска експертиза, от процесуалния представител на ответника пред първата инстанция и настоящ касатор не е изразено становище за неприемане на експертизата, не е направено искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. На зададените множество въпроси във връзка със спорното обстоятелство дали при посочените два случая е приложима т. 2.3 или т. 2.9 от ДЛА на клиничната пътека, вещото лице подробно е разяснило разликите между тях и кога следва да се спазват указанията по всяка от посочените точки на ДЛА на КП. Изводът за приложимост в обсъдените два случая на т.2.9 от ДЛА на КП е обоснован със симптоматиката и резултатите от проведените образни изследвания, от които се установява, че болковите синдроми при пациентите са вертеброгенно обусловени, т.е са причинени от съществуващи увреждания на гръбначните прешлени и междупрешленните дискове. В т.2.9 от ДЛА липсват изисквания за прилагане на манитол 10 % 500 ml и за извършване на физикално лечение, установено е, че са приложени необходимите медикаменти, а и липсват твърдения и доказателства за неспазване на изискванията на тази част на ДЛА на КП № 56.1, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на лечебното заведение за тези два случая е основателна.
Относно случая на Т. Б. Д. с ИЗ № 22143/2025 г. по КП № 197 първоинстанционният съд, като е взел предвид заключението на вещото лице Генев по изготвената и приета СМЕ и направените от него в съдебно заседание разяснения, е приел, че липсва необходимост от приложение на назо-гастрична сонда, тъй като тази манипулация е лишена от медицински смисъл и би създала допълнителни рискове за пациента предвид напредналата му възраст, а прилагането на лаксатив „Лактулоза“ представлява стандартна практика, като приложението му при пациента с цел стимулация на пасажа е установено от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Съгласно изискванията на КП № 197 „диагностично-лечебният алгоритъм при чревна непроходимост включва следните критерии: .............4.4 терапевтичен план: - поставяне на назо-гастрична сонда за евакуация на стомашното съдържимо; - стимулация на пасажа чрез клизма, медикаментозно, др.;............“. Видно от цитираната част от ДЛА на КП стимулацията на пасажа може да бъде извършена освен чрез клизма и медикаментозно или по друг начин, което включва и прилагането на лаксатив, каквото се твърди, че е извършено в процесния случай. Прилагането на лаксатива „Лактулоза“ в случая обаче не е надлежно доказано от изпълнителя на БМП. Както е посочил и първоинстанционният съд цитираните в съдебното решение разпоредби на чл. 322, ал. 3, т. 8 и чл. 324, т. 15 от НРД за МД 2023 – 2025 г. изискват вписване на използваните лекарства в епикризата и отбелязването им в историята на заболяването и в температурния лист. Използваните в хода на лечението на ЗОЛ видове лекарства са вписани в епикризата и са отбелязани в декурзус – част IX на ИЗ и в температурния лист, като сред посочените седем вида медикаменти не е лаксатива „Лактулоза“. След като в първичните медицински документи не е отбелязан посочения лаксатив доказването на прилагането му със свидетелски показания е недопустимо, а същото не може да бъде доказано и чрез данните, съдържащи се в представените от изпълнителя на БМП и оспорени от другата страна документи, чието съставяне не е предвидено в ЗЗО, подзаконовите нормативни актове по прилагането му или в НРД за МД. С оглед гореизложеното, според настоящия съдебен състав от доказателствата по делото не може да се направи извод, че са извършени дейности по стимулация на пасажа, което е задължително изискване на ДЛА на клиничната пътека, поради което неправилен е изводът на административния съд, че в случая ДЛА на клиничната пътека е изпълнен.
По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да се отмени в частта, в която Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД сумата от 992, 29 евро, равностойността на 1940, 76 лева, представляваща стойността на извършените медицински дейности по КП № 56.1 на стойност 907, 20 лева, по отношение на П. Д. Х. с ИЗ № 21909/2025 г., и по КП № 197 на стойност 1033, 56 лева, по отношение на Т. Б. Д. с ИЗ № 22143/2025 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Вместо това следва да се постанови друго по същество, с което предявеният иск, ведно с претенцията за заплащане на законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, следва да се отхвърли. В останалата му част обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото следва да бъда заплатени направените от страните и своевременно претендирани разноски за двете съдебни инстанции по делото. На касатора се следват направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 306, 78 евро, представляващи заплатена държавна такса в размер на 102, 26 евро за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро, равностойността на 200,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр. с чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 204, 52 евро. Ответникът по касация е направил съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1074, 10 евро, от които 810,10 евро за първоинстанционното производство и 264, 00 евро с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Националната здравноосигурителна каса следва да бъде осъдена да заплати на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД сумата от 360, 43 евро (триста и шестдесет евро и четиридесет и три евроцента), представляваща разноски по компенсация и съразмерност за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението и чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 810/20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 664/2025 г. на Административен съд - Русе в частта, в която е осъдена Националната здравноосигурителна каса, с код по БУЛСТАТ 121858220, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Кричим“ № 1, представлявана от управителя доц. д-р П. С., да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, с ЕИК 117044162, със седалище в гр. Русе, ул.“Рига“ № 35, представлявана от управителя д-р И. Ц. Й., в изпълнение на сключения между страните административен договор № 180737/01.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнение на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, сумата от 992,29 евро- равностойността на 1940,76 лева, представляваща стойността на извършените медицински дейности по клинична пътека № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“ на стойност 907,20 лева, по отношение на пациента П. Д. Х., история на заболяването № 21909/2025 г., и по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, на стойност 1033,56 лева, по отношение на пациента Т. Б. Д., история на заболяването № 22143/2025 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която е осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД сумата от 810,10 евро – деловодни разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика Русе" ООД, ЕИК 117044162, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Рига“ № 35, против Националната здравноосигурителна каса иск за сумата от 992,29 евро, равностойността на 1940,76 лева, представляваща стойността на извършените медицински дейности по клинична пътека № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“ на стойност 907,20 лева, по отношение на пациента П. Д. Х., история на заболяването № 21909/2025 г., и по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, на стойност 1033,56 лева, по отношение на пациента Т. Б. Д., история на заболяването № 22143/2025 г., както и претенцията за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 810/20.03.2026 г., постановено по адм. д. № 664/2025 г. на Административен съд – Русе в останалата му част, в която е осъдена Националната здравноосигурителна каса, с код по БУЛСТАТ 121858220, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Кричим“ № 1, представлявана от управителя доц. д-р П. С., да заплати на „УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, с ЕИК 117044162, със седалище в гр.Русе, ул.“Рига“ № 35, представлявана от управителя д-р И. Ц. Й., в изпълнение на сключения между страните административен договор № 180737/01.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изпълнение на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, сумата от общо 927,69 евро, равностойността на 1814,40 лева, представляваща стойността на извършените медицински дейности по два броя клинични пътеки № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“, всяка на стойност от 907,20 лева, по отношение на пациентите В. М. А., история на заболяването № 21840/2025 г., и Ф. А. М., история на заболяването № 21894/2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с адрес на призоваване гр. София, ул. "Кричим"№ 1, да заплати на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика Русе" ООД, ЕИК 117044162, сумата от 360, 43 евро (триста и шестдесет евро и четиридесет и три евроцента) разноски по съразмерност и компенсация за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА