Решение №123/11.07.2013 ГД №255/2013 АпС Варна

РЕШЕНИЕ №123/11.07.2013 ГД №255/2013 АпС Варна

Гражданско дело № 255/2013 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 123 от 11 юли 2013г., в.гр.д. № 255/2013 г. по описа на Апелативен съд -Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК и е образувано по три въззивни жалби срещу решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС в различни части, както както следва:

По въззивна жалба на Ищец: В.Д.Й., подадена чрез адв.М.И. против решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС В ЧАСТТА, с която исковете й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени за разликата над присъдените й обезщетения в общ размер от 9 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., т.е. в частите, с които са били отхвърлени исковете срещу „МБАЛ- Шумен” АД на осн. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД над сумата от 1 000 лв. до 200 000 лв. и срещу „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД на осн. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД над сумата от 8 000 лв. до 200 000 лв. Въззивницата е молила за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на иска до пълния му размер. Претендирала е за присъждане съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. И., на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Жалбоподателката е сочила, че неправилно окръжният съд приел, че лечебните заведения не отговарят при условията на солидарност, която следвала от разпоредбата на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД. Неправилно приел също, че освен стресът от съобщаването на страшната диагноза, оплешивяването и неприятните емоции при лъчелечението, не било доказано да е претърпяла и други вреди. Такива, обаче били налице, а именно: мозъчно – съдова болест, деменция, корова атрофия и органично разстройство на личността, както и усложнение на диабет. Операцията на щитовидната жлеза не била наложителна, а вследствие на отстраняването на част от нея се стигнало до хипотиреоидизъм – хронично състояние, изискващо непрекъснат прием на медикаменти. Не бил спазен и критерият за справедливост в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.

Насрещните страни Ответник: „МБАЛ – Шумен” АД и Ответник: „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД са подали писмени отговори, с които са оспорили жалбата.

- По въззивна жалба на Ответник: „МБАЛ – Шумен” АД гр.Шумен, против решение № 79/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, в частта, с която болницата е била осъдена да заплати на В.Д.Й., със съгласието на съпруга й, на осн. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за осъждането за разноските. Въззивникът е сочил, че решението е неправилно като е молил за отмяната му в обжалваната част, за отхвърляне на иска срещу него и присъждане на разноски. Настоявал е, че неправилно и в противоречие със заключението на вещите лица, изготвили комплексната медицинска експертиза, окръжният съд приел неизвършване на необходимия обем от спешни диагностични действия и поставяне на погрешна диагноза. При определяне на разноските не било взето предвид, че дружеството е платило адвокатския хонорар по банков път.

С писмен отговор Ищец: В.Й., чрез адв. И., е оспорила жалбата и е молила за отхвърлянето й.

- По въззивна жалба на Ответник: „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД против решение № 79/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, В ЧАСТТА с която „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД е бил осъден да заплати на В.Д.Й., на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране и лъчелечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на осъждането за разноските. Въззивникът е сочил, че решението е неправилно като е молил за отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на иска срещу него и присъждане на разноски. Съдът неправилно променил доказателствената тежест, като ищецът трябвало да доказва несъответствие с лечението. Произволни и неотговарящи на фактическото и правно положение били доводите на първата инстанция, че липсвали направени изследвания в диспансера, като от приложената медицинска документация и от заключението на вещите лица ставало ясно, че бил извършен диагностичен скрининг, включващ образни изследвания на главен мозък, гръдна клетка и корем, изследване на млечна жлеза, ехография на коремни органи и щитовидна жлеза. Неправилно окръжният съд приел, че в КОЦ не било направено изследване със специалист – рентгенолог. Изследването на компютърен томограф-скенер не се провеждало от рентгенолог, а от специалист по образна диагностика и такова било направено на ищцата от д-р Аврамова. По това време в КОЦ нямало такъв скенер, а по договори между двете лечебни заведения, за образна диагностика в онкологичния център се използвал компютърният томограф в сградата на болницата, както и същите специалисти за разчитане на изследванията. Независимо, че указание № 2/2012 г. касаещо правилата за ползване на вече направени изследвания, било издадено едва през 2012 г., със същото се потвърждавали съществували и в предходните периоди правила от добрата медицинска практика. Липсвала яснота и мотиви относно приетото от съда неизпълнение на задължението на центъра за потвърждаване на диагнозата.

С писмения си отговор, Ищец: В.Й. е оспорила жалбата и е молила за отхвърлянето й.

Въззивните жалби са редовни и подадени в срок от лица, легитимирани да обжалват решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях. В съдебно заседание, чрез своите процесуални представители, страните са поддържали жалите и отговорите си.

Съдът на осн. чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Пред окръжния съд са били предявени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за солидарното осъждане на Ответниците: „МБАЛ – Шумен” АД и „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД да заплатят на Ищцата: обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди - стрес и увреждане на здравето, причинено от техни служители от неправилно диагностициране и погрешно лечение.

Ищцата: е твърдяла, че на 02.10.2007 г., след като е била приета за лечение в неврологично отделение на „МБАЛ –Шумен” АД със силно главоболие, изкривяване на устата при говор и усмивка, дезориентирана и със забавена мисловна дейност и след направен скенер на главата и други изследвания й била поставена диагноза „злокачествено новообразувание на главен мозък с метастази с неуточнено първично огнище, като й било съобщено, че и остават не повече от три месеца живот. Насочена била към „Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Шумен ЕООД, сега – „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, където постъпила на 15.10.2007 г. Без да й направят контролен скенер или ядреномагнитен резонанс и биопсия, за да се уверят в поставената й диагноза, в диспансера й провели лъчелечение, от което косата и опадала, чувствала се зле, а от приема на йод станала агресивна и озлобена. На 27.02.2008 г., след като решили, че първоизточника на рака е в щитовидната жлеза, лекарите й направили операция, при която отстранили голяма част от жлезата, която след хистологичния анализ се оказала здрава. По-късно на 21.04.2008 г., след проведен преглед с друг лекар и извършен ядрено-магнитен резонанс, се установило че няма злокачествено заболяване и вероятно се касаело до прекаран исхемичен съдов инцидент. Последиците от стреса, от терапиите и отстраняването на част от щитовидната жлеза довели до заболяване от диабет, увреждане на мозъка и психиката и поставянето й под ограничено запрещение. Цялото погрешно и ненужно лечение и нелекуването на истинското заболяване довели до сегашното й здравословно състояние: 100% инвалид, почти без щитовидно жлеза, плешива, със силно увреден мозък и психика /с органично разстройство на личността, мозъчно –съдова болест, мултиинфарктна енцелопатия/ и с тежка форма на диабет. Нарушено било провото й на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, като действията на лекарите от двете болници, осъществили диагностиката и лечението били погрешни и довели до причиняването на посочените вреди, за които двете лечебни заведения следвало да отговарят солидарно.

Ответниците: са оспорвали исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД ищецът следва да докаже, при условията на главно и пълно доказване, наличието на противоправно, увреждащо го действие или бездействие, неговият автор, вината на дееца /която се предполага/, настъпването на вредоносен резултат от непозволеното увреждане, определен по вид и обем, причинно-следствената връзка между деликта и причинените вреди, както и, че последните са настъпили от деятелност на деликвентите, във връзка с работа, възложена им от ответниците по иска. В настоящия казус тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не са налице. Това е така, тъй като на първо място не се касае до извършено противоправно действие или бездействие на лекарите от двете лечебни заведения. Не е било спорно че лекарите, посочени от ищцата с молба на л. 200 от делото, извършили диагностиката и лечението на пациентката в „МБАЛ –Шумен” АД и в онкологичния център, понастоящем „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, са били натоварени с тази работа от ответниците.

Установено е от събраната по делото медицинска документация, че ищцата е постъпила по спешност в „МБАЛ –Шумен” АД на 02.10.2007 г. с оплаквания за лицева болка от няколко дни, главоболие с предимно десностранна локализация около ухото и окото, станала объркана и със забавена мисловна дейност, като през последните месеци имала търпимо главоболие, което постепенно се усилило. Незабавно е била приета в неврологично отделение за диагностично уточняване и лечение. Според данните от епикризата се касаело за болна, приета по спешност за лечение с цефалгичен синдром и промени в поведението. След проведената терапия главоболието отшумяло, но продължавала забавената мисловна дейност и десностранната латентна хемипареза. В периода от 02.010.2007 г. до изписването й на 09.10.2007 г. са й били направени множество изследвания – на кръвта, СТ и КТ на главен мозък, рентгенография на бял дроб, шийни прешлени, мамография на млечни жлези, ехография на коремни органи, на щитовидна жлеза и е била консултирана с гинеколог, интернист, хирург и хематолог. При изследването на мозъка са били установени множество мекотъканни лезии с оток около тях и компресия и дислокация на вентрикуларната система, както и КТ данни за мета церебри. При изследванията на щитовидната жлеза е било установено дифузна хетерогенност на структурите с оформяне на хиперехогенни лезии в левия лоб, хроничен тереоидит, възпаление на левия лоб, хроничен лимфаденит, както и КТ данни за тиреоидит на Хашимото. На база анамнезата, обктивното състояние, проведеното лечение и клиничен ход е приета окончателна диагноза „G50.1 Атипична лицева болка. Като придружаващи заболявания е било вписано: „Злокачествено новообразувание на главен мозък - метастази с неуточнено първично огнище. Артериална хипертония II ст.” Изписана е била с насочване към ОДОЗС /понастоящем ”КОЦ –Шумен” ЕООД/ с бързо известие за определяне на по-нататъшното поведение.

Според заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на базата на всички медицински документи на ищцата, диагнозата „злокачествено новообразувание на главен мозък – метастази с неуточнено първично огнище” /поставена за пръв път в неврохирургичното отделение на МБАЛ – Шумен/ е била правилна, имайки предвид образните изследвания и сравнително ограничените възможности за диагностични процедури, поради тежкото общо състояние. Според вещите лица, пациентката е била в увредено общо състояние с компютър – томографски данни /КТ/ за мозъчен оток, компресия и изместване на вентрикулната система /мозъчни стомахчета/ и огнищни лезии в двете мозъчни полукълба, с регистрирани хипертонична болест II стадий и захарен диабет. Според експертите, коректно е било посочено „неуточнено първично огнище”, което предполагало последващо търсене и локализация на първичния тумор и в условията на относителна спешност е била насочена към диспансера за онокологични заболявания, което било обичайна практика след диагностициране белези на раково заболяване. На въпроса дали са били спазени правилата за добрата медицинска практика с оглед предоставянето на качествена медицинска помощ при диагностициране на заболяването и направени ли са всички необходими изследвания и консултации с оглед поставянето на точна диагноза, вещите лица са отговорили положително. В случая при пациентката бил извършен правилен диагностичен скрининг, който включвал образни изследвания на главен мозък, гръдна клетка и корем, изследване на млечна жлеза, ехография на коремни органи и щитовидна жлеза, консулти с интернист, гинеколог и ендокринолог. От проведените прегледи и допълнителни образни изследвания единствено патологични промени били забелязани в щитовидната жлеза, което насочвало диагностичното мислене за наличие на първично огнище именно там. Т.е. експертите са дали категоричното заключение, че диагнозата на ищцата е била правилно поставена, като са били извършени всички необходими изследвания за диагностицирането. Наличието на мозъчните метастази към момента на поставяне на диагнозата и към момента на предприемане на лъчелечението е установено и от вещите лица, изготвили заключението, на база медицинската документация на ищцата и съхранените плаки с образните изследвания на главния й мозък. Това заключение е било потвърдено и в съдебно заседание. Обстоятелството, отразено от вещите лица, че като възможност за известно доуточняване във връзка с находката в мозъка би могло да бъде направено КТ изследване с контрастна материя не обосновава различен от горния извод, защото това изследване не е било задължително, а е посочено от вещите лица като допълнителна възможност по преценка на лекуващите лекари и при липса на спешно състояние на пациента, каквото в случая не е било налице. Освен това, наличието на метастази в мозъка на пациентката е било категорично установено, като допълнителното изследване е посочено от вещите лица като възможност за „известно доуточняване” на „находката в мозъка”. Затова, съдът намира за установено по делото правилното диагностициране на ищцата и поставената й диагноза, както и спазването на добрата медицинска практика при извършване на необходимия обем от изследвания.

Още на следващия ден, след изписването на ищцата от „МБАЛ –Шумен” АД /10.10.2007 г./, тя е била приета в „Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар – Шумен” ЕООД /сега „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД/, където й е съставено онкологично досие. Видно от същото, на ищцата е поставена основна уточнена диагноза „Meta cerebri от н.п.л.” и съпътстващо заболяване „ АХ II ст.”. В.Й. е твърдяла като противоправно действие на лекарите от онкодиспансера, липсата на направен от тях контролен скенер или ядреномагнитен резонанс и биопсия с цел да се уверят в поставената й в болницата диагноза. Не е било спорно по делото, а и това се установява от епикризата от 09.102007 г., че образните изследвания на ищцата, направени от болницата на 02.10.2007 г. /„КТ плаки”/, заедно с другите изследвания са съпътствали медицинската й документация, с която тя е постъпила в диспанфера и са били на вниманието на онкоспециалистите при поставяне на диагнозата й. Въз основа на същите КТ плаки в настоящото производство, вещите лица са направили заключение за наличието към онзи момент на метастази в мозъка на ищцата и за правилно диагностициране. От неоспорените твърдения в отговора на исковата молба от „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД става ясно, че поради липса на своя техника, комплексният център е ползвал компютърния томограф на МБАЛ –Шумен, на който вече е била извършена диагностиката на ищцата няколко дни по-рано и самото изследване е било приложено към епикризата. Няма нормативна опора изискването за повторно извършване на същото изследване от онкодиспансера при положение, че пациентката е била изпратена с такова, направено й непосредствено преди това в болнично заведение, а в случая и на същия компютърен томограф, ползван и от диспансера. Т.е. онколозите в диспансера са разполагали с образно изследване на мозъка на ищцата с отчетените лезии /метастази/, поради което и не е било необходимо да се прави същото изследване. Хистопатологично изследване, според вещите лица, не е можело да бъде направено, защото било допустимо само при единично образувание, докато в случая ставало въпрос за множество метастази. Преценката за необходимостта от допълнително изследване с ядрено – магнитен резонанс била изцяло в приоритета на лекуващия лекар, защото диагнозата се поставяла не само въз основа на образната диагностика, а и на база клиничните и лабораторни изследвания, като ЯМР бил само един допълващ метод. Освен това, според обясненията на вещите лица в съдебно заседание, всички първоначални изследвания на пациентката са били извършени в условията на спешност - трябвало тя да бъде стабилизирана, да бъде повлияно първо на мозъчния оток, след което да бъдат извършвани и допълнителни процедури. Множество такива, включително и ядрено-магнитен резонанс са били направени, след стабилизиране състоянието на пациента и лъчелечетерапията, т.е. на следващия етап от лечението. Именно поради необходимостта от спешно лечение, ищцата е била приета в радиологично отделение на 15.10.2007 г. с диагноза „втор. Злокачествено новообразувание с др. локализация. Втор. злок. на гл. мозък и моз. обвивки. Злок. новообразувание с неуточнена локализация”, където на консултация на онкологичен комитет от 15.10.2007 г. е било взето решение за лъчелечение и е проведено такова от 15.10.2007 г. до 26.10.2007 г. За това лечение и последиците от него ищцата е била информирана /според твърденията в исковата молба тя е отказала предложената й химиотерапия/. В случаите на множествени метастази лъчелечението задължително се препоръчвало /така обясненията на вещите лица в съдебно заседание/. То било извършено на фона на предшестващи заболявания – хипертонична болест, мозъчно-съдова болест и диабет, които били относителни противопоказания. В конкретната ситуация, обаче лекарите от онкодиспансера са действали правилно и в съответствие с правилата за добрата медицинска практика, преценявайки необходимостта от спешното лъчелечение, което било животоспасяващ метод, защото при непровеждането му пациенти с констатираните метастази нямали дълъг живот /обяснения на вещите лица в съдебно заседание/. В случая, според вещите лица, лъчелечението е било проведено изцяло в нормите, като е било констатирано обичайното при тази терапия ранно усложнение – опадане на косата. В заключението си вещите лица са посочили, че не може да се каже със сигурност дали лъчетерапията допълнително е усложнила наличната неврологична находка или е довела до късни усложнения, предвид потвърденото наличие на структурни лезии, свързани с мозъчно – съдова болест. Според експертите, според образните изследвания, изготвени след лъчелечението, /на 14.11.2007 г., 28.04.2008 г., 2010 г. и 2012 г./ в мозъчната тъкан липсвали лезии във вида, установен при КТ през месец октомври 2007 г. Според експертите вероятността метастази от неуточнено първично огнище да изчезнат в резултат на проведеното лъчелечение била допустима в изключително малък процент.

По отношение на извършената операция на 04.03.2008 г. с отстраняване на част от щитовидната жлеза, вещите лица са дали категорично заключение, че наличието на мозъчни метастази и находката в щитовидната жлеза е предполагало извършването на оперативно лечение като наложителна диагностична и терапевтична процедура. Според обясненията на експертите в съдебно заседание, за да се направи хистология и да се разбере дали образуванието е доброкачествено или злокачествено било наложително оперативното премахване на тумора и неговото последващо изследване, като биопсиите в конкретния случая не били подходящи като диагностичен способ. Едва след извършване на хистологичното изследване е установено, че образуванието не е било злокачествено. Освен това, според експертите хостологичният резултат доказвал необходимостта от извършената операция, защото верифицирал съществуващо у ищцата заболяване на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото и нодозна струма. Отстраняването на левия лоб на щитовидната жлеза не се отразило значително върху състоянието на пациентката, но самото автоимунно заболяване тиреоидит на Хашимото водел до намалена функция на жлезата /хипотиреоидизъм/. Лечението с йод, което било стандартна предоперативна процедура с цел намаляване на кръвотока преди операцията и съответно рисковете от нея, не увреждал организма. От извършените прегледи на В.Й. се установявала симптоматика, наблюдаваща се при пациенти с хроничните заболявания, диагностицирани при нея, а именно – мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет и хипотиреоидизъм. Според вещите лица сочените от ищцата хронични съдови и неврологични изменения /хронична съдова левкоенцефапатия, външна и вътрешна хидроцефалия, лека корова атрофия, мозъчно – съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия, хронична вертебробазиларна съдова недостатъчност, захарен диабет и следоперативен хипотиреоидизъм/, се дължали на комплекс от фактори, включително мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет и хипотиреоидизъм, развили се във времето. Мозъчно –съдовата болест, завишени стойности на кръвна захар, хипертоничната болест и автоимунното заболяване – Тиреоидит на Хашимото, ищцата е имала и към момента на постъпването й за лечение в МБАЛ – Шумен и те не били следствие от извършеното й лъчелечение. Като последица от същото била възможна деменцията и когнитивните смущения, но те можело да се дължат и на самата мозъчно – съдова болест, а предвид ниските дози на лъчетерапия било и малко вероятно. Следователно, освен че не е установено конкретните и коментирани по-горе действия на лекарите от двете лечебни заведения по диагностициране и лечение на ищцата да са били противоправни, то между тях и съществуващите в момента заболявания на ищцата не се доказа причинна връзка. Т.е. не е налице и този елемент от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. В този смисъл исковете за солидарното осъждане на ответниците са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Предвид твърденията в исковата молба за извършени от лекари на двете лечебни заведения противоправни действия и съвместно причиняване на вредите, т.е. за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина, е налице хипотезата на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД. При съвместна дейност на две юридически лица, които са възложили работата на техни работници или служители, ако последните причинят вреди – двете предприятия носят солидарна отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД /така Симеон Тасев в „Деликтната отговорност”, Сиела 2009 г., стр. 60/ Окръжният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД, приемайки, че липсва солидарност и е отхвърлил исковете спрямо всеки от ответниците поотделно, поради което решението подлежи на отмяна в неговата цялост, включително и в частта на разноските.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, ответниците имат право на сторените в производството по делото разноски, както следва:

- „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД сумата от 4 720 лв. за двете инстанции /250 лв. разноски за вещи лица, платени в първоинстанционното производство; 20 лв. държавна такса и 4 450 лв. платен адвокатски хонор за въззивното производство/;

- „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД сумата от 5 500 лв. /160 лв. държавна такса и 5340 лв. платен адвокатски хонорар за взивното производство/.

Доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за първата инстанция, включително и по банков път, не са приети по делото, поради което такива разноски не следва да се присъждат на ответниците.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 79 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 547/2012 г. по описа на ШОС, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ищец: В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,***, искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за солидарното осъждане на Ответниците: „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД, ЕИК 127521092, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от изпълнителния директор д-р Ю.Д. и „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, ЕИК 121521758, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от д-р С.К., да заплатят на ищцата обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди - стрес и увреждане на здравето, причинено от техни служители от неправилно диагностициране и погрешно лечение, ведно със законните лихви от 02.10.2007 г.

ОСЪЖДА Ищец: В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,*** да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- Шумен” АД сумата от 4 720 лв., представляваща сторени по делото разноски за двете инстанции.

ОСЪЖДА Ищец: В.Д.Й. с ЕГН **********, със съгласието на попечителя й Й.И.Й.,*** да заплати на „Комплексен онкологичен център – Шумен” ЕООД, ЕИК 121521758, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. „Васил Априлов” №63, представлявано от д-р С.К. сумата от 5 500 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Свързани документи: Решение"№ 79 по гр.д. 547/12 ОС - Шумен