- Страни: В. Д.Й. срещу “МБАЛ-Шумен”АД и “Комплексен онкологичен център-Шумен”ЕООД
- Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди от медицински деликт, изразяващ се в твърдения за неправилна диагноза ("Злокачествено новообразувание на главен мозък с метастази" вместо "исхемичен съдов инцидент"), последващо погрешно лъчелечение, медикаментозна терапия и ненужна операция на щитовидната жлеза, довели до 100% инвалидност, физически и психически увреждания.
- Ключови моменти: Ищцата твърди, че е била диагностицирана и лекувана погрешно за рак, който не е имала, което е довело до трайно увреждане на здравето й (включително плешивост, мозъчни увреждания, диабет тип I и ограничено запрещение). Ответниците оспорват иска, като “МБАЛ-Шумен”АД твърди липса на причинна връзка и адекватни изследвания, а “Комплексен онкологичен център-Шумен”ЕООД заявява, че е работил съгласно добрата медицинска практика, че е имало информирано съгласие за част от лечението и че проведените процедури са били необходими. Текстът НЕ съдържа информация за заключенията на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), нито за пропуски в медицинската документация или показания на свидетели.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 79/21.03.2013 ГД № 547/2012 ОС Шумен Гражданско дело № 547/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Решение № 79 от 21.03.2013год.,Шуменският окръжен съд, гр.дело №547 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец:В молбата си до съда ищецата В. Д.Й., действаща със съгласието на съпруга си Й.И.Й., излага, че на 02.10.2007г. била приета за лечение в Неврологично отделение на “МБАЛ-Шумен”АД-гр.Ш. със силно главоболие, предимно вдясно, изкривяване на устата при говор и усмивка, дезориентирана и със забавена мисловна дейност.
Излага също, че преди този момент била напълно здрава и до предния ден била на работа в същото това болнично заведение. След направен скенер на главата и други изследвания й била поставена диагноза: ”Злокачествено новообразувание на главен мозък с метастази с неуточнено първично огнище.” Била изписана на 09.10.2007г., като й било казано, че не й остават повече от три месеца живот и била насочена към “Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар-Шумен”ЕООД/сега “Комплексен онкологичен център-Шумен”ЕООД/. Била лекувана основно с инжекции “Дексаметазон”. Тази страшна диагноза била шок за нея и близките й.
На 15.10.2007г. била приета в диспансера, като там, без да направят контролен скенер или ЯМР и биопсия, за да се уверят в поставената в болницата диагноза, я подложили на лъчелечение и медикаментозно лечение с “Лависта”, “Спиронолактон”, “Дексаметазон”. Поискали да й правят и химиотерапия, но Й. отказала. Следствие на лечението, й опадала косата, не била на себе си и се чувствала много зле. Лекарите от междуобластния диспансер й предписали да пие йод по схема, като стигнала до 15 капки на ден . Това също й се отразило зле, особено на психиката - станала агресивна и озлобена, очите й били кървясали.
Били й направени редица изследвания, за да се намери първоизточника на рака, като в крайна сметка решили, че първоизточникът е в щитовидната й жлеза. На 27.02.2008г. била приета в онкохирургията при “Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар-Ш.”ЕООД, където й била направена левостранна тиреоидна лобектомия, при която била отстранена голяма част от щитовидната й жлеза. Разбрала, че при хистологичния анализ било установено, че тази операция е ненужна, тъй като щитовидната й жлеза била добре. Всичко това я накарало сериозно да се усъмни в поставената диагноза от лекарите в двете шуменски лечебни заведения и от правилността на провежданото от тях лечение.
На 21.04.2008г. отишла на преглед при д-р Д. в гр.Р., при който й бил направен ЯМР, съгласно резултатите от който, нямала злокачествено заболяване, а най-вароятно се касаело за прекаран исхемичен съдов инцидент Оказало се, че цялото лечение на което била подложена било напълно погрешно и излишно, като същевременно не било лекувано заболяването, което имала - микроинсулт. От целия преживян стрес, погрешни и мъчителни терапии, настъпили неблагоприятни последици: на 09.03.2009г. била приета в Терапевтичното отделение на “МБАЛ- Ш.” АД с диагноза “Диабетнакетоацитоза”. При направения тогава ЯМР установили, че липсват метастазни процеси. Трети ЯМР й бил направен по настояване на ТЕЛК на 27.05.2010г. Здравословното й състояние било тотално увредено, както физически, така и психически.
Била в болнични до 29.08.2008г., след което била освидетелствана от ТЕЛК и й била определена 100% инвалидност с чужда помощ и трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ. С решение от 14.11.2011г. на ШОС била поставена под ограничено запрещение. През 2012г. се наложило да лежи в специализирана неврологична клиника за уточняване на диагнозата й според решенето на ТЕЛК от 25.05.2011г.. При направен й ЯМР отново се доказало, че не е болна от рак.
Предвид изложеното счита, че с погрешното лечение, проведено от ответните медицински заведения било причина за сегашното й здравословно състояние-100% инвалид, почти без щитовидна жлеза, плешива, със силно увреден мозък и психика/с ограничено разстройство на личността, мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия/ и с тежка форма на диабет-І тип. Налице било грубо нарушение на правото й на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ по чл.81, ал.2,т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от закона за здравето, като излага, че действията на лекарите е от двете болници, осъществили диагностиката и лечението са били погрешни. Ето защо моли и двете болнични заведения да бъдат осъдени, солидарно, да й заплатят сумата 200000лв., представляваща обезщетение за причинените от техни служители неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес и увреждане на здравето, ведно със следващата се лихва, считано от 02.10.2007г./деня на започване на неправилното лечение/. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответник:Първият ответник “Многопрофилнаболница за активно лечение-Ш.”АД, представлявано от изпълнителния директор Ю.Д. заявява, че по отношение на него исковата претенция била неоснователна. Ищцата неправилно била посочила, поставената в заведението диагноза. Служители на болницата не били правили прогнози за качеството на живот на Й.. В заведението били извършени необходимия достатъчен брой изследвания. В резултат на извършените изследвания била насочена към втория ответник с бързо известие за определяне на по-нататъшното поведение, което известие включвало изследвания, консулти, онкокомитет и др.медициски процедури, и се извършвало от втория ответник. В негова компетенция било прецизното диагностично уточняване и леченията на злокачествените образувания. Липсвала причинна връзка между действията на служителите на “МБАЛ-Шумен”АД-гр.Ш. при приемането и престоя на ищцата там и получените увреждания и поставянето й под запрещение.
Ответник:Вторият ответник “Комплексен онкологичен център-Ш.”ЕООД-гр.-Ш., представлявано от управителя С.С.К., заявява, че оспорва изцяло предявения иск. Изложената в исковата молба фактическа обстановка за проведените изследвания и лечение в “КОЦ-Ш.”ЕООД-гр.Ш. била непълна и не отговаряла на историята на заболяването. Лечебното заведение работело изцяло в съответствие добрата медицинска практика, КП и медицинските стандарти. Неоснователно било оплакването, че при приема на ищцата на 10.10.2007г. не й били направени допълнителни изследвания. Съгласно най-новата медицинска практика – Указание №2/2012г., давността на извършените диагностични процедури била 7дни, а за тези от групата на образната диагностика-по-дълга, но не повече от 30 дни, преди датата на хоспитализация. В случая резултатите на ищцата били ползвани далеч преди изтичането на този срок. Освен това, двете лечебни заведения имали сключени договори и ползвали за образна диагностика един и същ КТ/в сградата на първия ответник/, като изследванията се разчитали от едни и същи лекари. Предвид това липсвала и правна, и организационна необходимост, да се повтори изследването. Проведеното лечение в РО/отделение за радиотерапия/ напълно съответствало с така констатираното и описано вторично огнище на рак в мозъка, в епикризата, издадена от първия ответник. Липсвали медицински доводи и за определянето като “ненужна” на операцията на щитовидната жлеза. Находката в същата била индикация за възможно първично огнище на рак. Със сигурност окончателна диагноза можела да се направи след отстраняването на тумора и хистологично изследване. Отстраняването било задължително, като видно от ИД№751 били спазени всички изисквания на КП №166. Отстранени били около 40% от щитовидната жлеза в левия лоб, като десният лоб и истмуса били непокътнати. След операцията жлезата била в състояние напълно да осигури хормоналния статус на пациентката. За лечението с йод и всички проведени в ОНМ/отделение нуклеарна медицина с метаболитна терапия/, болната била информирана, като е подписала декларация за информирано съгласие. Нямало действия на служители от заведението, които да са в причинна връзка с последващото влошаване здравето на ищцата. Липсвало основание за солидарна отговорност на двете заведения.
Доказателства:От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното направление за хоспитализация ищцата на 02.10.2007г. е изпратена за прием, съответно приета на сочената дата в “МБАЛ-Ш.”АД с насочваща диагноза “Атипична лицева болка”. Изписана е на 09.10.2007г. с основна диагноза “Атипична лицева болка” и придружаващо заболяване и усложнение “Злокачествено новообразувание на главен мозък”.
Съгласно изготвената в болничното заведение епикриза, окончателната диагноза на Й. е “Атипична лицева болка. Придружаващи заболявания-злокачествено новообразувание на главен мозък-метастази с неуточнено първично огнище. Артериална хипертония-ІІст.”
При извършено КТ на главен мозък са установени мекотъканни лезии в дясна хемисфера в областта на таламусните ядра. Перифокален оток около всички лезии. Компресия и дислокация на вентрикулната система. КТ данни за мета церебри. При ехография на щитовидната жлеза е установена дифузна хетерогенност на структурите с оформяне на хиперехогенни лезии в левия лоб, като е дадено заключение за наличие на хроничен тиреодит. Възпаление в левия лоб. Хроничен лимфаденит двустранно подчелюстно. При КТ на щитовидната жлеза е установено, че същата е с малки размери и понижена плътност. Не се намират огнищни лезии. КТ данни за Тиреоидит на Хашимото. В графа “Препоръки” е посочено, че ищцата се насочва към ОДОЗС с бързо известие за определяне на по-нататъшното поведение. Насочена е и към ендокринологичен кабинет за диспансеризация и лечение на тиреоидита на Хашимото.
Съгласно представената епикриза от радиологично отделение на “Междуобластен диспансер за онгологични заболявания със стационар-Ш.”ЕООД, Й. е приета на 15.10.2007г. и изписана на 26.10.2007г. с окончателна диагноза “Вторично злокачествено новообразувание с други локализации. Вторично злокачествено на главен мозък и мозъчна обвивка. Злокачествено новообразувание с неуточнена локализация”. Посочено е, че е постъпила за дефинитивна ТГТ в радиологично отделение. Посочено е добро общо състояние, като в локален статус е отразена частична дезориентация за време и място. Съгласно онкологичен комитет от 15.10.2007г.-има индикации за провеждане на дефинитивно лъчелечение. По време на престоя в отделението на същата е проведено дефинитивно лъчелечение на главния мозък. В графа описание на острите лъчеви реакции е посочено-лека хиперемия на кожата от проведеното лъчелечение. В епикризата е вписана и необходимостта от провеждане до два амб. консултативни прегледа в рамките на едни месец-препоръчителна дата-14.11.2007г..
Приложеният резултат от изследване на отделение по нуклеарна медицина с метаболитна терапия № 945/ 03.12.2007г на името на В.Д.Й. сочи, че при проведената гаматиреосцинтиграма са констатирани сцинтиграфски данни за токсичен аденом в левия лоб. Останалият паренхим е с подтисната функционална активност / Радионуклид 99т Те пертехнетат mCi/.
Видно от резултат от изследване на отделение по нуклеарна медицина с метаболитна терапия № 963/ 07.12.2007г на името на Й.-прицелна сцинтиграфия: на проведената прицелна и целотелесна радиойод-сцинтиграфия след диагностична доза 131-Йод не се визуализарали зони на повишена радиойод каптация екстратиреоидно. Визуализирало се натрупване само във възела на щитовидната жлеза. Надфоново натрупване било налице в гастроинтестиналния тракт и пикочен мехур. С протокол за предписване на лекарства от 27.12.2007г. и е предписана разширена терапевтична схема 8 2х1табл,ДНС за срок от 12 месеца. Съгласно рецептурна бланка от 11.12.2007г и е предписан и Луголов разтвор по схема, Геритамин.
За периода 26.02.2008г.-29.02.2008г. Й. била в онкохирургия на “ОДОЗС-Ш.”/епикриза-л.7/. Била изписана с окончателна диагноза “Доброкачествено новообразувание на левия лоб на щитовидната жлеза.Лявостранна тиреоидна лобектомия.” На 27.02.2008г. била оперирана при което било намерено, че щитовидната жлеза била възловидно изменена с плътна консистенция. Представен е и резултат от изследване от 13.03.08г СА,5-з -7,83;СА125- 14,82; СЕА-0,61; ТТХ-1Д6.
На 21.04.2008г. на Й. е направена магнитно-резонансна томография на главния мозък от АМР МДЛ „ Медкер българин". Резултатът е- МРТ находка състояние след лъчелечение по повод мета-церебри. Липсват МР данни за М процес- не се виждат фокални лезии едем или деформационно-дислокационен синдром. Фокално дилатирани субарахноидални пространства Умерена вентрикуломегалия. Двустранно в областта на перивентрикулариото бяло вещество се скенират петнисти и пунктатни фокуси на променен сигнал. На срез през мезенцефалона вдясно е налице зона на променен сигнал както при иехемичен инцидент. Заключение: липсват данни за М процес, МР данни за промени както при исхемична енцефалопатия, хронична иехемична болест на малките съдове, лакунарни инфаркти, прекаран исхемичен съдов инцидент.
На 27.05.2010г. отново е направен МРТ, при което е установено: Овоидни на места конфлуиращи лакунарни лезии хиперинтенени в Т2 и хипоинтенени Т1. Лезиите се откриват предимно паравентрикуларно и в корпус калозум и са ориентирани предимно перпендикулярно на същия. По своята карактеристика описаните огнища отговарят на демиелинизиращи плаки при паравентрикуларна левкенцефалопатия.
Съгласно епикриза, издадена от Клиника по нервни болести на МБАЛ”Св.Марина”ЕАД-гр.В. за престоя й в париода 09.05.2012г.-14.05.2012г. , Й. е с придружаващи заболявания “МСБ.Мултиинфарктна енцефолапатия ХКВБСН.ЗД ТИП 2. ДПНП. Органична промяна на личността.” Съгласно направената образна диагностика, кортекса и бялото мозъчно вещество се представят с нормален сигн.интензитет и нормална кортикомедуларна диференциация. Визуализирани са множество конфлуиращи хиперинтенсни на Т2 образите лезии под 5м.., разположени перивентрикуларно и субкортикално в центрум семиовале, резултат от глиоза, следствие на микроангиопатия. Визуализирани са и две постинфарктни кисти под 5мм. разположени в капсула инертна двустранно. Базални ганглии, капсула интерна корпус калозум таламус - с нормална сигнална х-ка. Мозъчен ствол и малък мозък-в норма, норм. села гурцика и параселарни структури. Вентр с-ма-леко дилатирана. Корово-атрофични промени по конвекситета. Мозъчни цистерни и субарахноидни ликворни пространства по конвекситета-разширени. В областта на ПЦ ъгъл няма патологични промени. Норм калибър и ход на интракраниалните артериални съдове. Вътрешни слухови проходи с нормална ширина Заключение: две малки постинфарктии кисти след лакунарни ИМИ с давност във външните капсули двустранно. Хронична съдова левкоенцефалопатия. Лекостепенна симетрична вътрешна и вишна хидроцефалия. Лека корова атрофия.
Със заповед №78/29.08.2008г. , на основание чл.325, ал.9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на В.д.Й. на длъжност “парафинист” при “МБАЛ-Шумен”АД , поради невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест. По делото са представени и шест броя експертни решения:
Експертно Решение № 1675/27.06.2008 г : Водеща диагноза - други съдови синдроми на главен мозък при цереброваскуларпи болести. ЯМР данни за МСБ, Квадрипирамиден синдром. Атаксия. Вторично злокачествено новообразувание на главен мозък и мозъчните обвивки с неуточнена локализация. Състояние след лъчелечение доброкачествено новобразувание на левия лоб на щитовидната жлеза Състояние след левостранна тиреоидна лобектомия.
Експертно Решение № 1456/17.06.2009 г. - Вторично злокачествено новообразувание на главен мозък и мозъчните обвивки с неуточнена локализация. Състояние след лъчелечение. Доброкачествено новобразувание на левия лоб на щитовидната жлеза Състояние след левостранна тиреоидна лобектомия. Следоперативен хипотиреоидизъм АХ2 ст сърдечна форма ум ст ЗД 1 тип задоволителен метаболитен контрол. Диабетна полиневропатия умерена степен.- 100% с чужда помощ.
Експертно Решение № 1303/28.05.2010г Речева апраксия дисфагия Вторично злокачествено новообразувание на главен мозък и мозъчните обвивки с неуточнена локализация. Състояние след лъчелечение. Захарна болест І тип ИЗТ с неврологични усложнения-диабетна полиневропатия. Артериална хипертония ІІ ст., сърдечна форма умерена степен, ХС тиреоидит на Хашимото със следоперативен хипотиреоидизъм. - 100% с чужда помощ.
Експертно Решение № 811/ 25.05.2011г МБАЛ „ Света Марина" Диагноза: Разстройство на личността и поведението, дължащи се на органично разстройство на личността. Вторично злокачествено новообразувание на главен мозък и мозъчните обвивки с неуточнена локализация. Състояние след лъчелечение доброкачествено новобразувание на левия лоб на щитовидната жлеза. ЗД 1 тип ИСТ без усложнения Състояние след левостранна тиреоидна лобектомия Следоперативен хипотиреоидизъм АХ 2 ст сърдечна форма ум ст Хипертонично сърце СН -0 -100% с чужда помощ.
Експертно решение 1491/19.06.2012г - 100% с чужда помощ идентична диагноза. С решение № 238 от 14.11.2011г, ШОС е поставил ищцата под ограничено запрещение. Представени са и копия от ИЗ онкологично досие и придружаващите ги декларации за информирано съгласие подписани от В.Д.Й. съответващи на времето, когато е провеждано лъчелечението, оперативната интервенция. Представени са и резултатите от образното изследване -КТ на главния мозък от 02.10.2007г. и от 14.11.2007г..
Съгласно заключението на назначената по делото съдебна комплексно-медицинска експертиза, при извършен на 10.01.2013г. общ клиничен преглед на В.Д.Й., се установило, че пациентката е в задоволително общо състояние, контактна, ориентирана за време, място и собствена личност, видимо забавена психомоторно, емоционално неустойчива. Без отклонение от нормата в състоянието на белия дроб, ритмична сърдечна дейност, кръвно налягане 115/80 на фона на медикаментозно лечение. Неврологичен статус МРД- липсва ЧМН- без особености. ДД-Активни движения-запазени за четирите крайника. Координация- лека дисметрия при НПП двустранно. Ромберг-лска нестабилност, без латерализация. СНР-умерено живи, двустранно еднакви. Патологични рефлекси не се позитивирали. Сетивност-съхранена. ТР-съобщава за непостоянна инконтиненция на ТР. ВКФ- липсвали манифестни нарушения; за подробна оценка следвало да се извърши психологично изследване.След прегледа били препоръчани изследвания и предоставени следните резултати: Гликиран хемоглобин изследван на 16.01.2013г - 6,8%;ТSН- 0,546 и UI/ml..Представен бил и амбулаторен лист № 201/21.01.2013г за преглед и психичен статус /д-р С.С./ Основна диагноза: Други органични разстройства на личността и поведението дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък... Анамнеза:”Състоянието и остава без промяна. Настроението е неустойчиво, на времена е подтисната, друг път раздразнителна. Често плаче има повишена чувствителност към забележки. Трудно се справя дори с прости домашни дейности. Често е прекалено емоционална когато гледа телевизия, коментира бурно, говори си сама. Макар и рядко се изпуска по малка и голяма нужда. Избягва да излиза сама навън, освен със съпруга си. Запаметяването на нова информация е крайно ограничено, недобре възпроизвежда стари спомени.”. Обективно състояние: Видимо забавена психомоторно, ситуативно напрегната вътрешно, емоционално неустойчива, по често депримирана, на времена раздразнителна. Персистират астенохипобулия, спад във функционирането. Социално оттегляне, сензитивни и малоценностови изживявания. Изразено социално оттегляне, изразен когнитивен дефицит.
Съгласно искането за хистопатологично изследване на името на В.Д.Й., било констатирано - „ тироидит на Хашимото, струма нодоза, хроничен лимфаденит Хронична онкоцитарна хиттерплазия фиброза, калцификати, нодозна струма два лимфни възела с хроничен хиперпластичен лимфаденит."
Съгласно същото заключение диагнозата „Злокачествено новообразувание на главен мозък -метастази с неуточнено първично огнище" за първи път била поставена в неврологично отделение на МБАЛ- Ш., където болната постъпила на 02.10.2007г. Пациентката била в увредено общо състояние с компютър-томографски данни за мозъчен оток, компресия и изместване на вентрикулната система /мозъчни стомахчета/ и огнищни лезии в двете мозъчни полукълба. Обективното състояние кореспондирало с находката от образното изследване. Освен това по време на хоспитализацията в неврологично отделение били регистрирани Хипертонична болест-П стадий и завишени стойности на кръвна захар, без да се конкретизира дали болната има захарен диабет или не и откога датира хипертоничната болест. Базирайки се на образните изследвания и сравнително ограничените възможности за диагностични процедури поради тежкото общо състояние, експертите дават заключение, че горепосочената диагноза е била правилно поставена. Коректно е отразено „неуточнено първично огнище", което предполага последващо търсене на локализацията на първичния тумор. В условията на относителна спешност пострадалата била насочена към СБАЛОЗ Шумен, което е обичайната практика след диагностициране белези на раково заболяване. Експертизата сочи също, че по статистически данни около 8,5% от всички пациенти с раково заболяване развиват мозъчни метастази за период от една до пет години. 16% от тях са с карцином на белия дроб, 10% с рак на гърдата, 7% с малигнен меланом и 5% с карцином на бъбрека. При около 2% от всички пациенти не можел да се установи първичния произход на тумора, така че при тях оставала диагнозата: „тумор с неуточнена първична локализация". Мозъчните метастази като първично открито метастатично огнище се срещали сравнително рядко и то когато причиняват състояние на спешност свързано с отпадна симпоматика или мозъчен оток. Диагностичните процедури следват определена насока във връзка с най-честите видове тумор, които метастазират в мозъка - рак на бял дроб, рак на млечна жлеза, рак на простата, малигнен меланом. В конкретния случай при пациентката бил извършен правилен диагностичен скрининг, който включвал образни изследвания на главен мозък, гръдна клетка и корем, изследване на млечна жлеза, ехография на коремни органи и щитовидна жлеза, консулти с интернист, гинеколог и ендокринолог. От проведените прегледи и допълнителни образни изследвания единствено патологични промени са забелязани в щитовидната жлеза, което насочило диагностичното мислене за наличие на първично огнище именно там. В този смисъл били спазени правилата на добрата медицинска практика и бил извършен обема от изследвания и консулти за поставяне на диагноза. Във връзка с находката в мозъка, като възможност за известно доуточняване, можело да се направи КТ изследване с контрастна материя. В процеса на изследване в щитовидната жлеза били установени 2-3 хиперехогенни възела придружени с увеличени и уплътнени подчелюстни и шийни лимфни възли. Съчетанието от мозъчни метастази и находката в щитовидната жлеза предполагало извършването на оперативно лечение като наложителна диагностична и терапевтична процедура. На въпроса как са се отразили на здравословното състояние проведеното лъчелечеиие, медикаментозна терапия, прием на йод и отстраняване на голяма част от щитовидната жлеза , вещите лица са отговорили, че всички медикаменти, приложени в условията на относителна спешност били стандартна терапия при мозъчен оток. Ефектът им отзвучал веднага след прекратяването на противооточната терапия. Приложените медикаменти Дексаметазон, аналгетици и диуретици не били увредили здравословното състояние на пациентката. Приемът на йод бил предоперативен стандарт за намаляване на кръвотока преди операцията по определена схема и не увреждал организма. Операцията била извършена на 04.03. 2008г - отстраняване наляв лоб на щитовидна жлеза. Хистологичният резултат /1778-94/ доказвал необходимостта от извършената операция, защото верифицира заболяването на щитовидната жлеза, което е тиреоидит на Хашимото и нодозна струма. Отстраняването на левия лоб не се отразило значително върху състоянието на пациентката, но самото автоимунно заболяване тиреоидит на Хашимото води до хипотиреоидизъм ( намалена функция на жлезата), което налага заместително лечение с Левотирокс. Категорично не се откривали данни за раково заболяване на щитовидната жлеза. Поведеното при пациентката лъчелечение на главен мозък било в средна доза 30 Gy и се прилагало при мозъчни тумори с различна хистологична характеристика. Лъчелечението било извършено на фона на предшестващи заболявания - Хипертонична болест, Мозъчно-съдова болест и диабет, което е относително противопоказание. Усложненията след лъчелечение бивали два вида: ранни и късни. Най-често срещаните ранни усложнения по литературни данни били: кожни реакции и алопеция ( оплешивяване). Към късните усложнения след края на първата година от лечелечението са: деменция в 11%, когнитивна дисфункция. В случая не можело да се посочи със сигурност дали лъчетерапията допълнително била усложнила наличната неврологична находка или довела до късни усложнения, предвид потвърденото наличие на структурни лезии, свързани с мозъчно-съдова болест. На контролното образно изследване на главния мозък, проведено след курса лъчетерапия, не се виждали описаните при първоначалното изследване лезии, характеризирани като метастази На въпроса, какава е причината за сегашното здравословно състояние на ищцата-хронична съдова левкоенцефапатая, външна и вътрешна хидроцефалия, лека корона атрофия, мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия, хронична вертебробазиларна съдова недостатъчност, захарен диабет и следоперативен хипотиреоидизъм, експертите за дали заключение, че хроничните съдови и неврологични изменения, включени във формулировката на въпроса, в настоящия момент най-вероятно се дължат па комплекс от фактори включително мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет и хипотиреоидизъм, развили се във времето. Вещите лица дават заключение също, че първоначалната диагноза е поставена в условия на относителна спешност и белези за мозъчен оток. Много често наличието на мозъчни метастази можело допълнително да се усложни от мозъчен кръвоизлив, което затруднявало образния диагностик в определяне на окончателната диагноза. Извършена била значителна по обем диагностична дейност, като служителите в неврологично отделение били запознали пациентите с невъзможността да се получи точно в този момент хистологичен резултат от първично огнище и са обяснили риска от лъчетерапия на главен мозък, както и прогнозата на заболяването. Задължителен момент в този процес било подписването на информирано съгласие от страна на пациента или неговите близки. Поведението на служителите било правилно, доколкото са провели първоначална диагностика, поставили са диагноза, провели са адекватно на състоянието лечение и са насочили болната за доуточняване и лечение в друго специализирано звено. Резултатът от КТ изследването на главен мозък от 02.10.2012г на името на В.Д.Й. давал основание да се обсъжда в диференциално диагностичен план посочената диагноза. В мозъчната тъкан при това изследване се визуализирали лезиите в двете хемисфери, както били описани от д-р Аврамова. Експертите сочат, че карциномът на щитовидната жлеза сравнително рядко метастазирал в мозъка. Всички мозъчни метастази подлежали на лъчетерапия, хирургично лечение или комбинация от двете. Преживяемостта зависела от естеството на тумора и варирала от 4-5 месеца до 1 година. В конкретния случай не бил установен рак на щитовидната жлеза. Според цитирания в епикризата резултат от хистологичното изследване на щитовидната жлеза липсвали данни за злокачествено заболяване на щитовидната жлеза. Поставена била диагноза тиреоидит на Хашимото. Оперативната интервенция е била напълно оправдана като диагностична и терапевтична процедура при тогавашното състояние на пациентката. Дебелоиглена биопсия на щитовидна жлеза не се извършвала, ако се приемело решение за биопсия, то се провеждала тънкоиглена. В настоящия случай диагнозата изисквала хистологична верификация, което означавало оперативна интервенция. Радиоимунологичните изследвания са допълнителни и се извършвали по преценка на специалист за всеки конкретен случай. На въпроса констатираните лезии в мозъка, повлияни ли са от проведеното лечение, експертите са отговорили, че съгласно предоставените образни изследвания от 14.11.2007г., 28.04.2008г., 2010г. и 2012г., на името на В.Й., в мозъчната тъкан липсват лезии във вида, установен при КТ през месец октомври 2007г. Вероятността метастази от неуточнено първично огнище да „изчезнат" в резултат на проведеното лечение е допустима в изключително малък процент. От извършение подробен медицински прегред на Й. от призованите медицински специалисти в МБАЛ „Света Марина"на 10 януари 2013 г., се установило, че обективното състояние на Й. по време на прегледа показвало симптоматика, която можела да се наблюдава при пациенти с хроничните заболявания каквито са диагностицирани при нея /мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет, хипотиреоидизъм/.
Мотиви:Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Ищцата претендира заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди/преживян стрес и увреждане на здравето/ следствие неправилно диагностициране и лечение солидарно от две лечебни заведения, твърдейки неправомерни действия на техни специалисти. Т.е. същата претендира обезвреда в хипотезата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Следва да се посочи, че разпоредбите на материалния закон, които регулират сочените правоотношения, не предвиждат солидарност. Не се представиха доказателства и такава да е уговорена между страните. Т.е. доколкото в случая не е налице никоя от хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.121Чл. 121. ⚖️ Практика (3) Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД, между ответниците не би могла да възникне солидарност. Същите се явяват пасивни обикновени другари, при което всеки от тях не само има право на самостоятелно отношение спрямо общите факти, но спрямо единия искът може да бъде уважен, а срещу другия - отхвърлен. Освен това в случая се твърдят конкретни противоправни действия, всяко извършено от служители на съответното заведение, поради което не е налице и хипотеза на деликтни действия или бездействия, осъществени едновременно от две или повече физически лица. Въпреки, че не е възникнала солидарност между ответниците, исковете не следва да се отхвърлят само на това основание, а следва да се разгледат по същество./р-е №818/17.09.1993г. по гр.д.№210/92г. , V г.о./.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ищецът следва да установи твърдяното деяние на лекарите от съответното лечебно заведение, противоправността му/нарушение на правилата на добрата медицинска практика/, вредите, настъпили в неговата сфера, причинна връзка между деянието и вредата, и специфичните за състава на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД - наличие на правоотношение между причинителите на вредата и възложителя, по силата на което изпълнителите да са били натоварени с извършването на медицински диагностични и лечебни манипулации; преките причинители на вредата да са извършили вредоносното деяние виновно; вредите да са причинени при или по повод извършването на възложената работа/. Ответникът следва да ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да предоставя на ищцата своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ по чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ, както и доказателства във връзка с изложените от него възражения.
По отношение на претенцията за заплащане на неимуществени вреди срещу “МБАЛ-Ш.”АД-Ш.. В настоящия случай безспорно се установи, че ищцата В.Д.Й. е била приета на 02.10.2007г. за лечение в Неврологично отделение на “МБАЛ-Ш.” АД в тежко здравословно състояние, определeно от експертите като “в условия на относителна спешност и белези за мозъчен оток”. Изписана е на 09.10.2007г., по данни на епикризата с диагноза “Атипична лицева болка. Придружаващи заболявания-злокачествено новообразувание на главен мозък-метастази с неуточнено първично огнище. Артериална хипертония-ІІст.” Насочена е към ОДОЗС с бързо известие за определяне на по-нататъшното поведение, както и към ендокринологичен кабинет за диспансеризация и лечение на тиреоидит на Хашимото. Тъй като отговорността на лечебното заведение е вторична, тя е обусловена от това дали лекарят или друг специалист от това заведение е осъществил противоправно деяние, или в случая с оглед твърдяното от ищцата, че поставената й диагноза в “МБАЛ-Ш.”АД “злокачествено новообразувание на главен мозък с метастази с неуточнено първично огнище “ била неправилна, същата следва да докаже , че е налице нарушение правилата на добрата медицинска практика. Съгласно чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.6, т.4Чл. 6. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) За изпълнението на функциите по чл. 5 съборът на БЛС и конгресът на БЗС приемат устави на организациите. Глава трета. УСТРОЙСТВО Раздел I. Централни органи от ЗСОЛЛДМ. Съгласно Наредба №22 от 28.06.2006г. за утвърждаване на медицински стандарт “Образна диагностика”/в сила към правнорелевнатния период/, ІІІ.Изисквания за получаване на качествен образ при компютър-томографски изследвания, І.череп-изследване на мозъка, следва да се подготви пациента преди изследването-информирано съгласие, въздържане от поемане на храна/не и на течности/, ако прилагането на контрастно средство е възможно да се наложи. В настоящия случай се установи, че при извършване на образната диагностика на ищцата на 02.10.2007г. чрез компютърна томография по време на престоя й в първото лечебно заведение, на последната не е приложено контрастно средство, съобразно изискванията на медицинските стандарти. В съдебно заседание в.л. д-р Г., специалист по образна диагностика пояснява, че в диференциално диагностичен план образът, който се вижда дава основание да се мисли за метастази на мозъка, , като в такива случаи обикновено се поставя контрастна материя, за да се доуточни заболяването. Предвид това , както и с оглед даденото заключение, че вероятността метастази от неуточнено първично огнище да „изчезнат" в резултат на проведеното лечение е допустима в изключително малък процент/като същият дори не е посочен/, налагат извода на съда, че част от поставената на ищцата диагноза в “МБАЛ-Шумен”АД-гр.Шумен, а именно за придружаващо заболяване “-злокачествено новообразувание на главен мозък-метастази с неуточнено първично огнище” е била поставена при неизвършване на необходимия обем от спешни диагностични действия, съответно е била погрешна. В хода на производството се признава обстоятелството, че лекарите, поставили диагнозата към този момент са били в трудово правоотношение с първия ответник. Не се доказа обаче, ищцата да е била неправилно медикаментозно лекувана. Напротив вещите лица са заключили, че всички медикаменти, приложени в условията на относителна спешност били стандартна терапия при мозъчен оток и ефектът им отзвучал веднага след прекратяването на противооточната терапия. Приложените медикаменти Дексаметазон, аналгетици и диуретици не били увредили здравословното състояние на пациентката. Не се установяват противоправни действия на лекаспециалистите и по отношение на твърдението, че Й. не била лекувана за заболяването, което имала-мозъчен инсулт. Липсват доказателства, че към момента на престоя й в “МБАЛ-Ш.”АД-гр.Ш. същата е имала такова заболяване. Размерът на обезщетение, което следва да се присъди се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства – фактът, че това е част от поставената диагноза, че ищцата е била изпратена за доуточняване на дигнозата в друго лечебно заведение и негативните последици за Й./последната твърди наличие на такива, а именно: шокът от това да чуе такава страшна диагноза, душевните й страдания/. В настоящия случай, от поставянето и съобщаването на ищцата на поставената й диагноза в МБАЛ-Шумен до постъпването й в диспансера за онкологични заболявания на 10.10.2007г. е изминал недълъг период от време. Пред същия обаче, последната безспорно е търпяла душевен дискомфорт, свързан с поставената й диагноза и неоптимистичния изход на това заболяване. От свидетелски показания на разпитаната свид.Н.К. се установяват негативни в емоционално отношение последици и стрес за ищцата от поставената й диагноза. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Й. неимуществени вреди от погрешно поставената й диагноза от лекари в “МБАЛ-Ш.”АД-гр.Ш., в частта придружаващи заболявания-“Злокачествено новообразувание на главен мозък-метастази с неуточнено първично огнище”, следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 1 000лв.. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По отношение на поставянето на диагноза и лечението на ищцата в “КОЦ-Ш.”ЕООД-гр.Ш.: Ищцата излага, че без да й направят контролен скенер или ядреноматгнитен резонанс и биопсия, за да се уверят в поставената й в МБАЛ диагноза, в стационара я подложили на лъчелечение и медикаментозно лечение, предписали й да пие и йод по схема, в резултат на което се чувствала много зле, след като решили, че източника на рака е в щитовидната жлеза, й била направена левостранна тиреоидна лобектомия, при която била отстранена голяма част от жлезата. Тъй като всички тези действия били ненужни и довели до влошаване на душевното и физическото й състояние, вторият ответник също й дължал обезщетение. По делото се установи, че ищцата на 10.10.2007г. е постъпила в ОДОЗС/ не се спори, а и видно от направената справка в търговския регистър, с решение №699 по протокол №38/23.08.2010г. е променено наименованието на “Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар-Ш.”ЕООД на “Комплексен онкологичен център-Ш.”ЕООД/ , като видно от онкологичнвото й досие /л.55/ при п остъпването си същата е била с предварителна диагноза ”Meta cerebri от НИЛ”. Съгласно отразеното в клиничното обсъждане й била поставена основна онкологична диагноза “Meta cerebri oт НИЛ ”, МКБ С80 и съпътстващо заболяване-АХ ІІст.. В досието е отразено също , че диагнозата е потвърдена от рентгенолог. На 15.10.2007г. Й. е постъпила в Радиологично отделение на ответното дружество където до 26.10.2007г. е била подложена на дефинитивно лъчелечение/ТГТ/ на главния мозък. От събрания по делото доказателствен материал не се установява, горепосочените,предприети от втория ответник по отношение на ищцата действия да са правилни и съответстващи на добрата медицинска практика, насочени към вярно диагностициране /на евентуален злокачествен процес/ и правилно лечение. Съгласно чл.26Чл. 26. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) (1) Център за психично здраве е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности: 1. спешна психиатрична помощ; 2. диагностика и лечение на лица с психични разстройства; 3. периодично наблюдение и консултации на лица с психични разстройства и домашен патронаж; 4. психотерапия и психо-социална рехабилитация; 5. психиатрична и психологична експертна дейност; 6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) създаване и поддържане на регионална информационна система на лица с психични разстройства за нуждите на регистъра по чл. 147а, ал. 1 от Закона за здравето; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) информиране на обществеността по проблемите на психичното здраве; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) научноизследователска дейност в областта на психичното здраве. (2) Лечебната дейност в центъра за психично здраве се ръководи от лекар с призната специалност по психиатрия и с квалификация по здравен мениджмънт. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Центърът за психично здраве се състои от следните звена и отделения: приемно-диагностични; за спешна и мобилна психиатрична помощ; за активно лечение на лица с тежки психични разстройства, които могат да са специализирани по пол, възраст, профил на заболяването или друг признак; рехабилитационни и ресоциализационни, включително за трудова терапия. (4) Към центъра за психично здраве могат да се откриват легла за диагностичен и лечебен престой. (5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Центърът за психично здраве може да предоставя социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. (6) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за психично здраве се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2. от ЗЛЗ/в редакцията към м.10.2007г./ диспансерът е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания, а съгласно чл.5 от Наредба №26 от 10.11.1999г. за профила на диспансерите и видовете дейности, които те извършват, диспансерът за онкологични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болни със злокачествени заболявания и преканцерози. Предвид това и с оглед обстоятелството, че вторият ответник е междуобластен диспансер за онкологични заболявания, именно специалистите работещи в него, следва да извършват диагностициране и лечение на сочените заболявания.В настоящия случай липсват данни за направени каквито и да е изследвания в диспансера, налагащи извода за поставената при клиничното обсъждане уточнена основна онкологична диагноза. В самото клинично обсъждане съществува графа”потвърждаване на диагнозата”, налагаща извод, че добрата медицинска практика изисква потвърждаване на диагнозата от специализираното медицинско заведение. Въпреки отразяването на потвърдена диагноза от рентгенолог, липсва медицинска документация за наличието на такова изследване, направено от специалист в диспансера. Предвид това и съдът намира, че вторият ответник е допуснал отклонение от дължимото поведение-не е извършил дължимото диагностициране на Й., следствие на което е извършил неследващо се лъчелечение. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба вторият ответник сам излага, че при диагностицирането бил използвал изследванията по образна диагностика, направени от първия ответник. Именно защото първото лечебно заведение не е такова за лечение на онкологични заболявания, специалистите от същото са насочили ищцата към диспансера с оглед точното й диагностициране и лечение. Поради това и отговорността на лекарите в “МБАЛ-Ш.”ЕАД-гр.Ш. е прекъсната с постъпването и започване на лечението на ищцата от ОДОЗС-Шумен. Съдът намира за несъстоятелнено твърдението на центъра, че добрата медицинска позволявала използването на изследвания от друго лечебно заведение, сочейки Указание №2/2012г. на основание НРДМД 2012г., р.ІІІ. . Видно от соченото указание, същото е издадено едва през 2012г., поради което се явява ирелевантно за настоящия спор, касаещ диагностициране и лечение през 2007-2008г./обемът дължима грижа се преценява към момента на диагностиката, съответно лечението./ Освен това, както бе посочено по-горе, изисква се потвърждаване на диагнозата. Предвид изложеното съдът счита, че с извършването на лъчелечение на ищцата, без извършване на необходимия обем изследвания за потвърждаване на изискваща се за направеното лъчелечение диагноза, на същата са причинени вреди, изразяващи се в негативните емоции следствие на лъчелечението и отражението му върху здравословното й състояние. Същата е изживяла негативни емоции и стрес и следствие поддържането от лекарите в ОДОЗС-Шумен на диагнозата за злокачествено образувание на главния мозък, които също подлежат на обезвреда. В.л. К.Г./със специалност и лъчетерапевт/ в съдебно заседание заявява, че лъчелечението е проведено в нормите, че в дозата, в която е извършено при ищцата е ниска и не може да се развие лъчева болест. Съгласно отразеното в КП№257, документ №4/информация за пациента/, лъчелечението не е свързано с болка, не се вижда, усеща и наподобява правенето на рентгенова снимка. Пациентът не е опасен за своите близки и не е източник на лъчение. Оплакванията са твърде индивидуални, като може да причини общи оплаквания:нарушения на съня, подтискане или загуба на апетит, неспокойствие ,гняв, апатия, чувство за вина и дори мисъл за отказ от лечение, като повечето реакции са временни и се развиват по време на облъчването, а в някои случаи могат да продължат и месец след лечението. Възможно е да се наблюдават кожни реакции, временно разреждане и/или опадане окосмяването в облъчваната област. В настоящия случай на Й. са правени по пет облъчвания седмично, общо за две седмици 10 облъчвания. Същата е била приета на 14.11.2007г. отново в радиологично отделение за проследяване ефекта и резултатите от лъчелечението. Като видно от отразеното в досието й, липсват данни за лъчеви увреждания, като единственото усложнение била алопацията/опадането на косата/, съответно лека хиперемия на кожата от проведеното лъчелечение. Съгласно свидетелски показания на свид.Н.К. и към настоящия момент косата на ищцата не била напълно възстановена. Същата се чувствала отпаднала след лъчетерапия, стресирана, не желаела да ходи на процедури и била подтистната от тях. Видно от резултат от образно изследване/л.124/ по време на този й престой-14.11.2007г.е направена компютърна томография на главния мозък на Й., като е констатирана нормална плътност на сивото и бяло мозъчно вещество, описани лезии от предходното сканиране не се виждат. Не е констатиран и отток на мозъка. Симетрична вентрикуларна система, без дислокация. Предвид изложеното съдът намира, че вторият ответник следва да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв.. В останалата част до пълния предавен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена. За да определи този размер, съдът съобрази, че по делото не бе доказана причинната връзка между проведеното лъчелечение и останалите сочени от ищцата заболявания- органично разстройство на личността, мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна енцефалопатия и тежка форма на диабет-І тип. При извършения подробен преглед на ищцата от вещите лица се е установило, че същата е в задоволително общо състояние / контактна, ориентирана за време, място и собствена личност, видимо забавена психомоторно, емоционално неустойчива; без отклонение от нормата в състоянието на белия дроб, ритмична сърдечна дейност, кръвно налягане 115/80 на фона на медикаментозно лечение; Неврологичен статус МРД- липсва ЧМН-без особености. ДД-Активни движения-запазени за четирите крайника. Координация- лека дисметрия при НПП двустранно. Ромберг-лека нестабилност, без латерализация. СНР-умерено живи, двустранно еднакви; Патологични рефлекси не се позитивират; Сетивност-съхранена. ТР-съобщава за непостоянна инконтиненция на ТР. ВКФ-липсват манифестни нарушения/, като обективното й състояние показвало симптоматика, която можела да се наблюдава при пациенти с хроничните заболявания каквито са диагностицирани при нея /мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет, хипотиреоидизъм/. Съгласно заключението на експертите, хроничните съдови и неврологични изменения, се дължат на комплекс от фактори, включително мозъчно-съдова болест, хипертонична болест, захарен диабет, хипотиреоидизъм, развили се във времето, като следствие на лъчетерапията могат да настъпят увреждания-деменция 11% , когнитивна дисфункция. В настоящия случай при ищцата се наблюдавали когнитивни смущения. Доколкото обаче, съгласно заявеното от вещите лица, последните могат да са последица и на самата мозъчно-съдова болест, то не би могъл да се направи категоричен извод, че смущенията при Й. са следствие именно на лъчетерапията. Такова е и становището по отношение на констатираното органично разстройство на личността, речевата атракция и дисфагия. С оглед ниските дози на лъчетерепия, вещите лица дават заключение, че е малко вероятно сочените смущения да са следствие на лъчетерапията. Същите заявяват в съдебно заседание, че мозъчно-съдовата болест не е следствие на проведеното лъчелечение, като още преди постъпването в МБАЛ-Шумен ищцата е имала някои от рисковите фактори, напр. хипертонична болест. Още при постъпването за лечение при първия ответник е констатирано й че ищцата страда от автоимунно заболяване –Тиреоидит на Хашимото, чиито симптоми са уморяемост, виене на свят и нервност. Не бе доказано и че Й. е развила диабет именно следствие на съобщената й диагноза и извършеното лъчелечение, доколкото същата е имала завишени стойностти на кръвна захар още по време на приема при първия ответник.
По отношение на направена левостранна тиреоидна лобектомия на щитовидната жлеза: Не се спори между страните, а и видно от доказателствения материал по делото/епикриза-л.7/ на ищцата е направена сочената оперативна интервенция. На първо място следва да се отбележи, че е била отстранена не по-голяма част от щитовидната жлеза, а само по-голямата част от левия лоб на същата, като десния лоб и истмуса са напълно запазени. Операцията е била успешна, без усложнения за ищцата, като липсват каквито и да е твърдения за нарушаване на медицински стандарти при самото й извършване. Спор е налице досежно това излишна ли е била същата или наложителна, с оглед здравословното състояние на ищцата. Съгласно заключението на СКМЕ, а и видно от представената медицинска документация, в процеса на изследване на щитовидната жлеза при втория ответник са установени 2-3 хиперехогенни възела, придружени с увеличени и уплътнени подчелюстн и шийни лимфни възли. Съчетанието от мозъчни мегастази и находката в щитовидната жлеза е предполагало извършването на оперативно лечение като наложителна диагностична и терапевтична процедура. Съгласно същото заключение, дебелоиглена биопсия на щитовидна жлеза не се извършва, а ако се приеме решение за биопсия, то се провежда тънкоиглена. В процесният случай диагнозата изисквала хистологична верификация, което означавало извършване на опративна интервенция. Съгласно уточнението на вещите лица в съдебно заседание- тънкоиглената биопсия не е давала 100% сигурност за наличието или липсата на ракови клетки. Предвид това и съдът намира, че извършеното оперативно лечение, не е било излишно предвид необходимостта от доказване наличието или липсата на злокачествено заболяване, т.е верифициране на тумора. Въпреки липсата на потвърждение за метастази в мозъка/съгласно КСМЕ карценомът на щитовидната жлеза и сравнително рядко метастазирал в мозъка/, при наличие на констатираната находка в левия лоб на щитовидната жлеза /горещ възел в декомпенсиран стадий-токсичен аденом на щитовидната жлеза/ -свид.д-р И..К., резултати от изследване на Отделение по нуклеална медицина с метаболитна терапия № 945/ 03.12.2007г. и № 963/ 07.12.2007г., същото е било необходимо , тъй като е насочено към това да доведе до изключване на всякакво съмнение за злокачествен процес при един пациент. Или не е налице отклонение от дължимото поведение. Видно от същото заключение, отстраняването на левия лоб не се е отразило значително върху състоянието на пациентката, а самото й автоимунно заболяване тиреоидит на Хашимото води до хипотиреоидизъм, което налагало заместителното лечение с Левотирокс. Не се е отразил негативно и приемът на изписания Луголов разтвор/йод/, тъй като същият не увреждал организма. Предвид изложеното съдът намира, че първият ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата за причинените от негови служители неимуществени вреди обезщетение в размер на 1000лв., а вторият- в размер на 8000лв..Първата сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 09.10.2007г.-датата на соченото погрешно диагностициране, а втората сума, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2007г.-датата на започване на лъчелечението.. На основание чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, първият ответник следва да заплати на ищцата деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 105лв./100лв. определено адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА и 5лв. съответна част от внесеното възнаграждение за вещи лица/, а вторият – в размер на 610лв./570лв.-определено адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА и 40лв.-съответна част от възнаграждението за вещи лица/. На основание чл.78, ал.2 ищцата следва да заплати на първия ответник деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 235.75лв./съразмерна част от внесеното възнаграждение за вещи лица/. Видно от представените от ответниците договори за правна помощ, не е вписано извършено плащане. Последните не са представили и доказателства за изплащане на уговореното адвоткатско възнаграждение до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Р Е Ш И:ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение-Ш.”АД-гр.Ш., адрес на управление-ул.”...”№.., представлявана от изпълнителния директор д-р Ю.Д. да заплати на В.Д.Й. с ЕГН**********, действаща със съгласието на своя съпруг Й.И.Й. , двамата с адрес: гр.Ш., ул.”...”№.., чрез адв.М.И. при ГАК, съдебен адрес:***, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, сумата 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2007г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалат част до пълния предявен размер от 200 000лв., съответно за присъждане на законна лихва, считано от 02.10.2007г. до 09.10.2007г..
ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен център-Ш.”ЕООД-гр.Ш., адрес на управление: ул.”...”№.., представлявано от д-р С.К. да заплати на В.Д.Й. с ЕГН**********, действаща със съгласието на своя съпруг Й.И.Й. , чрез адв.М.И. при ГАК, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата 8000лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на неправилно диагностициране и лъчелечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2007г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалат част до пълния предявен размер от 200 000лв., съответно за присъждане на законна лихва, считано от 02.10.2007г. до 15.10.2007г..
ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение-Ш.”АД-гр.Ш., представлявана от изпълнителния директор д-р Ю.Д. да заплати на В.Д.Й. , действаща със съгласието на своя съпруг Й.И.Й. , чрез адв.М.И. при ГАК деловодни разноски в размер на 105лв..
ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен център-Ш.”ЕООД-гр.Ш., представлявано от д-р С.К. да заплати на В.Д.Й. , действаща със съгласието на своя съпруг Й.И.Й. , чрез адв.М.И. при ГАК, деловодни разноски в размер на 610лв..
ОСЪЖДА В.Д.Й., действаща със съгласието на своя съпруг Й.И.Й. да заплати на “Многопрофилна болница за активно лечение-Ш.”АД-гр.Ш. деловони разноски в размер на 235.75лв..
На основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен център-Ш.”ЕООД-гр.Ш. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 320лв., а “Многопрофилна болница за активно лечение-Ш.”АД-гр.Ш. такава в размер на 40лв..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение № 123 по в.гр.д. 255/13 АпС- Варна
