Решение №1488/31.07.2013 ГД № 1489/2012 ОС Пловдив

Решение №1488/31.07.2013 ГД № 1489/2012 ОС Пловдив Гражданско дело № 1489/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Решение №1488 от 31.07.2013г.,гр.с.,гр.д. № 1489/2012г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 13026/15.05.2012г. на Ищец: П.Х.Ч., ЕГН ********** против Ответник: УМБАЛ „СВ.Г.”*** и Ответник: Д-Р Г.И.Г.. Предявени са субективно съединени при условие на евентуалност с правно основание чл.49 и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Иска се заплащане от ответника УМБАЛ”Свети Георги” ЕАД на сумата от 25 000,01лв., частично от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с инвалидизиране и постоянна опасност за живота на ищцата, а в случай, че претенцията срещу този ответник е неоснователна, същото обезщетение се претендира от ответника Г.И.Г..

Твърди се, че поради оплаквания от болки в стомаха и повръщане, на 23.04.2008г. постъпила в Клиника по гастроентерология и хепатология с лекуващ лекар д-р Г.. След проведено лечение била изписана на 30.04.2008г. с обяснение,че има гастрит и й било назначено лечение с „Нексиум” и „Мотилиум”. След известно подобрение оплакванията отново се засилили.

В началото на м.Юли 2008г. отново била приета в клиниката и престояла до 17-18.07.2008г. При изписването й било обяснено, че има язва. По време на престоя си имала проблеми с отделителната система, като по време на визитация ръководителят на клиниката д-р К. констатирал,че ищцата има проблем в лявата част на корема и разпоредил да се направят допълнителни изследвания, но ответникът Г. му обяснил, че няма проблеми с дебелото черво и всичко е наред.

Поради продължаващите болки в стомаха, в края на 2008г. ищцата се прегледала гинекологично и й открили кистозни яйчници. Била извършена гинекологична операция. На 26.06.2009г. отново била приета в клиниката по гастроентерология и хепатология на УМБАЛ”Св.Г.”ЕАД поради продължаваща без прекъсване болка в лявото подбедрие. Лекуващият лекар д-р Г. констатирал, че не може да преодолее пилора, но въпреки това не предприел никакви действия. Болките останали и след престоя в болницата до 07.07.2009г.

При един от следващите прегледи д-р Г. й обяснил, че вече е за хирург и я изгонил от кабинета си. След дълго търсене на лекари, на 19.10.2009г. ищцата била оперирана във ВМА-МБАЛ-Пловдив за отстраняване на туморна формация. На 26.08.2010г. й направили и гинекологична операция- установили се метастази във всички органи на гениталната система от аденокарценом на стомаха. След това била призната за 100% инвалид с чужда помощ, считано от 16.09.2010г. и животът й се превърнал в ад. Твърди, че още при първия си болничен престой с лекуващ лекар ответникът д-р Г., е било установено наличие на Хеликобактерия пилори в организма на ищцата, което било записано в епикризата за времето от 23.04.2008г. до 30.04.2008г., но не били предприети никакви действия за лечението, а знаело се още тогава, че тази бактерия е канцерогенна и при наличието й следва да се приемат антибиотици, което не било направено.

В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК от ответниците са постъпили писменни доказателства. Ответник: УМБАЛ”Св.Г.”*** оспорва иска. Твърди, че изложените от ищцата факти не съответстват на обективната истина. Не спори, че П.Ч. е пролежала в болничното заведение трикратно за периодите 23.04.2008г.-30.04.2008г.; 07.07.2008г.-18.07.2008г.; 26.06.2009г.-07.07.2009г., но твърди за нея да е положена дължимата грижа. Излага доводи за това, че при първия болничен престой са извършени всички изследвания на ищцата, съобразно добрата медицинска практика. По време на тези изследвания се твърди да не е имало данни, които да будят съмнение за развитие на заболяването, от което е била оперирана на 19.10.2009г. Твърди се резултатът от хистологичното изследване за хеликобактер пилори да е бил отрицателен. Твърди се, че е била поставена правилна диагноза и проведено адекватно лечение. По време на втория болничен престой също били изпълнени всички изисквания и положена дължимата грижа. И тогава не били налице обективни данни за наличие на рак на стомаха. За третия болничен престой също били извършени всички необходими изследвания и резултатите по отношение на процесното заболяване били отрицателни. Възразява се, че не е налице противоправно поведение от страна на лекуващия лекар. Напротив, били извършвани всички изследвания, чрез които по правило се диагностицира раковото заболяване. Възразява се, че не е налице причинно-следствена връзка между наличието на бактерия хеликобактер пилори и заболяването рак на стомаха. Възразява се, че не е налице причинно-следствена връзка между проведеното лечение от страна на ответното болнично заведение и заболяването на ищцата.

От Ответник: доктор Г.И.Г. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло основателността на предявения иск и се твърди, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Твърди, че по време на престоите си в болничното заведение, ищцата е получила достатъчна и адекватна медицинска помощ, съобразно състоянието й и й е била поставена правилна диагноза. Извършени са били всички необходими изследвания, от резултатите по които не е имало никакви данни, от които да се събуди съмнение за развитие на злокачественото заболяване. Твърди се, че извършените изследвания на ищцата са такива, че чрез тях обективно е щяло да се установи заболяването й, ако към онзи момент е имало такова. Оспорва да е налице причинна връзка между проведеното лечение и диагностициране и заболяването, поради което е извършена операция за отстраняване на туморна формация на 19.10.2009г. и гинекологична на 26.08.2010г. По отношение на хистологичното изследване с № 12684-12685/ 28.04.2008г. твърди резултатът за наличие на въпросната бактерия в организма на ищцата да е бил отрицателен. Споменаването на бактерията в епикризата от същия първи болничен престой се твърди да е въпрос на техническа грешка. Възразява да са налице доказателства за пряка роля на бактерията при развитие на раковото заболяване на стомаха.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявените искове са в съотношение на евентуалност при главен предпочитан ответник лечебното заведение. Доколкото фактическият състав на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД включва изцяло фактическият състав на отговорността по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и по делото няма спор относно наличието на правоотношения по възлагане на работа между първия и втория ответник, които правоотношения обуславят носенето на безвиновната отговорност за чуждо деяние по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, то съдът ,в изложението на мотивите си, ще акцентира върху основния actio ex delicto, от наличието или липсата на фактически състав на който следва и крайния резултат по повдигнатия между страните спор и по двата предявени иска.

Безспорно се установява по делото, че ищцата П.Ч. е заболяла от злокачествено новообразувание на антрума на стомаха с хистология на нискодиференциран аденокарцином от дифузен тип. Във връзка с лечението на това заболяване ищцата е претърпяла множество болки и страдания, включително и оперативна интервенция. Твърденията в исковата молба за вида и интензитета на претърпените от ищцата негативни последици, вследствие на проведеното оперативно лечение и последващите процедури напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства-медицинска документация и, в частност от свидетелски показанията на майката на ищцата свидетелката И. Т. К., която разказва непосредствените си впечатления от отражението на заболяването върху състоянието на ищцата, промяната в начина й на живот и трудностите, които търпи. За да се квалифицират болките и страданията от заболяването като вреди, съставляващи елемент от фактическия състав на деликта, е необходимо да е налице доказано противоправно поведение и причинно-следствена връзка между това противоправно поведение и болките и страданията от заболяването на ищцата.

По отношение на противоправното поведение:

Твърди се, че е налице бездействие от страна на ответника д-р Г., изразяващо се в неизвършването на допълнителни изследвания и/или консултации с други специалисти с оглед установяване на действителния характер на тумора на стомаха, което бездействие е проява на небрежност и неполагане на дължимата грижа, довело до несвоевременно поставяне на правилна диагноза и несвоевременно назначаване на правилно лечение,което би предотвратило оперативното лечение. Изложени са доводи и за това, че заради бездействието на ответника д-р Г. ищцата претърпяла и гинекологична операция.

Установява се от събраната по делото медицинска документация и от експертните заключения на допуснатите по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че ищцата е хоспитализирана за първи път в ответното УМБАЛ””Св.Г.” по повод повръщане на стомашен сок и жлъчка, парене и болки в епигастриума. Поставена е диагноза-обострен гастрит-язва на дванадесетопръстника. Има и още две пролежавания през месец Юли 2008г. и през месец Юли 2009г. със съответни диагнози-минимален проктит, придружен с минимален колит; и стомашна язва. По време на болничните престои на ищцата са извършвани редица изследвания- лабораторни такива, вкл. и биохимични, ехография на коремни органи и езофагогастродуоденоскопия. По време на последния, трети болничен престой, видно от приложената епикриза, на ищцата са направени инвазивни диагностични процедури, вкл. две биопсии. Не се установява от събраните доказателствени средства по пълен и непротиворечив начин, при условията на главно доказване, че на ищцата не е било проведено адекватно лечение, че не са направени всички необходими изследвания и от страна на лекуващия лекар-ответникът д-р Г. е проявена небрежност, изразяваща се в бездействие и неадекватност на предписаното лечение такива, че да са допринесли към последиците за здравето на ищцата, изразяващи се в „трайно състояние на смъртна опасност”.

Напротив, от събраната по делото медицинска документация е видно, че по отношение на ищцата са били използвани основните и задължителни методи за диагностика на карцином на стомаха - горната гастроитестинална ендоскопия с множествена биопсия и хистологично изследване. Биопсия и хистологично изследване са направени още при първото пролежаване на ищцата в ответното лечебно заведение. Видно от експертното заключение на вещо лице д-р Т., което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните е, че при направеното хистопатологично изследване на ищцата на материал от стомаха, полученият резултат за наличие на Хеликобактер пилори е отрицателен. Изводът на вещо лицето е на база на извършено от него микроскопиране на парафиновите блокчета/пет броя/ ведно с хистологични препарати, предоставени от ответника УМБАЛ”Св.Г.”. Установява се още, че материалите от биопсиите са постъпили своевременно за хистологично изследване. В така установеното от вещо лицето и направените от д-р Т. изводи съдът няма основание да се съмнява, а то опровергават изцяло тезата на ищцата, че е налице пропуск в установяване наличието на Хеликобактер пилори, чието развитие, ако е било противодействано с антибиотици, би предотвратило развитието на рак на стомаха.

Видно е още, от допуснатата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице гастроентеролог, че поставяните по време на трите пролежавания на ищцата в УМБАЛ”Св.Г.” диагнози са в съответствие с резултатите от проведените изследвания, а назначаваните лечения са съответни на поставените диагнози и не противоречат на общоприетата лекарска практика или медицински стандарти. Твърди се от ищцовата страна, че е проява на небрежност от страна на ответника д-р Г. липсата на интегрален подход, при който да се анализират и предходните заболявания така, че да се направи връзка между тях. Обосновава се с това, че в искането за хистопатологично изследване не е посочвано имало ли е предишни биопсични изследвания. Само по себе си липсата на такова посочване не значи нищо, още повече, че се установява, че резултатите от хистопатологичните изследвания са били отрицателни.

Твърди се, че били предписвани все едни и същи лекарства и то в погрешен на установената практика ред. В тази връзка, вещо лице д-р Ц. разяснява, че не е установена несъвместимост между двата предписани препарата нексиум и мотилиум. При едновременното им приложение е удачно, според експерта, първо да се приема мотилиум и след това нексиум, тъй като резорбцията на мотилиум се забавя при ниска киселинност, каквато причинява нексиум. Според ищцовата страна, в епикризата погрешно била определена последователността на приема на медикаментите. Но изписването в епикризата първо на нексиум, а след това на мотилиум не може да се възприеме непременно, като указана последователност на приема. Дори и да е така и тази последователност да е погрешна, то единственият резултат от тази небрежност е, както се установи, по-бавната резорбция на единия препарат. Забавяне на резорбцията не означава липса на резорбция. Тоест, ако се приеме, че тук е налице някаква небрежност, то единствения пряк, доказан резултат от нея е по-бавното усвояване от организма на ищцата на единия от предписаните й за лечение препарати. Прочее, тези препарати нямат никакво отношение към лечението на раковото й заболяване.

Твърди се, че неправилно не било изискано от ответника д-р Г. консултация с хирург или с онколог, след като при последното пролежаване е констатирано доброкачествено туморно образувание на стомаха- „Активна стомашна язва с бенинген характер”. Трябвало е, според ищцовата страна да се извърши изследване със скенер, изследване на туморни маркери и да се проведе Clo test и RCP. Освен това, малко на брой били взетите на 02.07.2009г. биопсични проби, в сравнение с тези, взети в „Еврохоспитал” и във ВМА-МБАЛ. Това било проява на груба небрежност, в резултат на което не е било констатирано своевременно развитието на рак на стомаха. Тук следва да се отбележи, че стомашният карцином се свързва с определена етапност и последователност на патологичните промени в стомашната лигавица, като клиничната картина е неспецифична и физикалната находка дълго време е негативна и поради това е много трудно диагностицирането в ранен стадии. В този смисъл и при доказано наличие на извършени задължителни изследвания, според наложената медицинска практика, не може да се направи извод за небрежност и неполагане на дължимата грижа. Освен това, пълноценното стадиране, е възможно само след хирургична интервенция. Но за такава, според резултатите от изследванията на ищцата, не е имало основание към момента на последното й пролежаване в УМБАЛ”Св. Г.”. Установи се също така, посредством експертното заключение на д-р Ц., че извършването на скенер по правило се прави при доказан рак на стомаха или червата. Скенерът не е метод за изследване на патология на кухите органи и се използва само като помощно средство. От друга страна, изследванията на болната не са показвали наличието на онкологично заболяване, което да е основание за консултация с хирург.

По мнението на вещо лице д-р Ц., раковото заболяване на ищцата се разпространява подлигавично и е изключително трудно за доказване и диагностициране. Това, че биопсичните проби, направени в ответната УМБАЛ са по-малко на брой не означава нищо. Установи се, че само в една от всички взети биопсии, вкл. и десетте такиви взети във ВМА-МБАЛ има рак/ резултат от хистопатологично изследване от 13.10.2009г., при който в едно от късчетата се намират атипични клетки под запазения ямков слой- лист 358 от делото/, а в останалите не. Как в такъв случай може да се определи кое е достатъчно и кое не и къде е границата на небрежността. Още повече, че експертът е категоричен в това, че може да има онкологично заболяване без изобщо резултатите от изследванията да го показват. Дължимото в случая поведение при така поставената диагноза за наличие на бенигнена язва е било да се вземе материал за хистологично изследване, което е и направено. По отношение възражението за неизследване на туморни маркери, установи се, че такива са изследвани. За въпросните Clo test и RCP се установи от заключението на д-р Ц., че такива не е било необходимо да се извършват. Първото е изследване наличието на ХП, каквото изследване е проведено по друг начин, а второто касае показанията за панкреаса и жлъчката, каквито изследвания от оплакванията на ищцата не са се налагали.

Излагат се възражения и за небрежност във връзка с констатираната „непроходимост на пилора” и необърнато достатъчно внимание на това от страна на лекуващия лекар. Не се установява каква е връзката между това непреминаване при извършената фиброгастроскопия и диагностиката на рак на стомаха. Още повече, че след пилора, надолу е дванадесетопръстника, а последния няма общо с рака на стомаха. Самата непроходимост на пилора няма нищо общо с установения аденокарцином, още повече, че видно от епикризата от 15.10.2009г./лист 342/ туморната формация е в областта на антрума на стомаха, а не е в антрума на пилора, например. И тук не се установява да е налице небрежност във връзка с диагностиката на заболяването на ищцата. Изследването й е било направено без упойка, което също е повод за възражения от страна на ищцата. Но според вещо лице д-р Ц. по медицинска документация ищцата е алергична към лекарствения препарат „пропофол”,с който обикновено се прави упойката при тези изследвания. Следователно, налице е причина, поради която гастроскопията не е направена с упойка. Така, с оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че не е налице доказана небрежност, изразяваща се в бездействие, което да е в нарушение с изискванията и нормите на общоприетата лекарска практика или с медицинските стандарти и поради това да е противоправно.

По отношение на причинно-следствена връзката:

Поначало, тезата на ищцовата страна за възможно избягване на оперативното лечение при едно по-ранно диагностициране на заболяването й, е твърде хипотетична и несъстоятелна. Това е така, доколкото по правило основният метод за лечение на карцинома на стомаха, включително и на ранния стомашен карцином/ Стадий 0 и ІА/, е хирургичният. Само този метод е единствения, който дава шанс на болния за дълготрайна преживяемост. В този смисъл, ранното установяване на карцинома не би дало възможност за друг вид лечение на ищцата, а само, може би, би ограничило обема на извършената блокова резекция. Може би, защото нито едно от събраните по делото доказателствени средства не установява подобна възможност и до каква степен тя е съществувала. Следва също така да се отбележи, че по правило, стомашния карцином може да се свърже с наличието на метастази в други органи, в контекста на твърдението за претърпяната по вина на ответника д-р Г. гинекологична операция. Действително, в епикризата от 07.09.2010г., издадена от ВМА-МБАЛ Пловдив е изписано наличето на метастази от аденокарцином на стомаха във всички органи на гениталната система. Същевременно, според даденото в епикризата от ВМА-МБАЛ Пловдив стадиране на тумора по системата ТNM означението Мх означава, че не се откриват метастази в други части на тялото. По делото не се изясни от къде идва това противоречие и дали откриването на метастази в гениталната система има връзка със стадия на карцинома, в който последния е бил открит . Последното е в тежест на ищцовата страна, но остава неизяснено.

От друга страна, според заключението на вещо лице д-р Ц., никой не може да каже кога точно е възникнало раковото заболяване на ищцата. Според експерта времето на възникване на рака е „Божа работа”. Следователно, дори и да беше налице противоправно поведение от страна на лекуващия лекар- ответника д-р Г., то това противоправно поведение няма как да се свърже в причинно-следствена връзката на възникване на заболяването, тъй като не е ясно всичко от къде и кога започва, а за наличието на причина и следствие трябва да има ясна времева последователност на отделните факти.

Не е доказано в рамките на настоящото производство, а както се установява и в рамките на медицинската наука изобщо, да съществува пряка връзка между инфекцията с Хеликобактер пилори и рака на стомаха. Тук следва да се отбележат отново изводите на вещо лице д-р Ц.. В експертното й заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се опровергават твърденията и предположенията на ищцовата страна за пряка и непосредствена връзка между заболяването рак на стомаха и Хеликобактер пилори/ХП инфекция/. Според д-р Ц. в медицината е установено, че инфекцията ХП води до рак на стомаха при средно около 3- 5 % от заразените с ХП, като развитието на рак зависи от много други фактори- генетична предиспозиция, околна среда, начин на живот, хроничен атрофичен гастрит, аденоматозни полипи, предходни операции на стомаха, радиация и пр. Именно поради многообразието на факторите и поради различните хистологични типове стомашен рак, не може да се каже със сигурност какви са причините за възникването му. Самата ХП инфекция не винаги протича до край и не води задължително до развитие на рак, дори и да не се лекува. Липсата на връзка между ХП инфекцията и рака на стомаха се потвърждава и от вещо лице д-р Т. при разпита му в отрито съдебно заседание на 31.01.2013г. С оглед на изложеното, съдът намира, че липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника д-р Г. и претърпените вреди. Дори и да е налице противоправност, под формата на бездействие, каквато не се доказа, то това бездействие не е в пряка връзка с последвалия начин на лечение и съответно изтърпяни болки и страдания. Защото, дори и заболяването да е било установено в един по-ранен етап, то туморното образувание отново щеше да подлежи на лечение с хирургична интервенция. Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди са резултат от операцията и последващите я процедури, а се установява, че тази операция не е могла да бъде избегната с оглед съвременните методи на лечение на заболяването на ищцата, съдът намира, че в случая липсва причинно-следствена връзка между поведението на лекуващия лекар и претърпените неимуществени вреди. Нещо повече, изложените и установени обстоятелства около заболяването, причините за възникването му и лечението, в своята цялост граничат с института на непреодолимата сила, изключващ отговорността. Това е така, доколкото са твърде много непредвидимите обстоятелства и са в твърде голяма степен непредолими последиците на тези обстоятелства. С оглед на всичко гореизложено, поради липсата на причинно-следствена връзка между поведението на ответника д-р Г. и претърпените неиумеществени вреди, предявените искове да бъдат отхвърлени.

Липсата на елементи от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение и причинно-следствена връзка, води до неоснователност и на претенцията против възложителя на работата на делинквента.

По отношение на разноските:

Ответниците са направили претенции за присъждане на разноски . Тъй като претенциите спрямо тях се ОТХВЪРЛЯт като неоснователни, същите имат право да им бъдат заплатени направените по делото разноски, включително за възнаграждение за един адвокат. За последното са представени надлежни доказателства по делото, а именно договори за правна защита и съдействие и вносни бележки за вещо лице. С оглед на това и на основание чл.78,ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ответника УМБАЛ”Св.Г.” следва да се присъдят разноски в размер на 1600лв., от които 1000лв. – възнаграждение за адвокат и 600 лв. – депозити за вещо лице/, а на ответника Г.И.Г. – 4050лв. /от които 3450 лв.- възнаграждение за адвокат и 600 лв. – възнаграждение за вещи лица/.

Мотивиран от горното съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Х.Ч., ЕГН ********** против УМБАЛ „СВ.Г.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******** иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000,01лв., частично от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с инвалидизиране и постоянна опасност за живота, в резултат на оперативно лечение на злокачествено новообразувание на антрума на стомаха с хистология на нискодиференциран аденокарцином от дифузен тип, които вреди са й причинени в резултат на неправомерното поведение на д-р Г.И.Г., на длъжност „***” в лечебното заведение, изразяващо се в бездействие- неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти и провеждане на неправилно лечение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Х.Ч., ЕГН ********** против Г.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,****,чрез адвокат Г. иск по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000,01лв., частично от 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с инвалидизиране и постоянна опасност за живота, в резултат на оперативно лечение на злокачествено новообразувание на антрума на стомаха с хистология на нискодиференциран аденокарцином от дифузен тип, които вреди са й причинени в резултат на неправомерното поведение, изразяващо се в бездействие- неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти и провеждане на неправилно лечение.

ОСЪЖДА П.Х.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Х., да заплати на УМБАЛ „СВ.Г.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, направени по делото разноски в размер на 1 600 лв.

ОСЪЖДА П.Х.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.Х., да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,***,чрез адвокат Г., направени по делото разноски в размер на 4050лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: