Решение № 738/05.11.2010 ГД № 901/2010 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 738/05.11.2010 ГД № 901/2010 АпС Пловдив

Гражданско дело № 901/2010 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

РЕШЕНИЕ № 738 от 05.11.2010г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, гр.д. № 901/2010 г.

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С." ЕАД - Пловдив и П. В. против решение № 904/24.06.2010 г., постановено по гр.д. № 2296/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, в частта, в която са уважени исковете на М. Д. и Г. Д. , както и в частта, в която те са осъдени да заплатят разноски и държавна такса. Жалбоподателите считат, че решението в тази част е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени в обжалваната част. Претендират разноски.

Въззиваемите Г. Д. и М. Д. считат, че въззивната жалба е неоснователна, поради което молят съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г. Р. Д., М. Т. Д. и Р. Г. Д. против П. П. В. и .ниверситетска многопрофилна болница за активно лечение „С." ЕАД - Пловдив обективно и субективно съединени искове по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

Ищците: твърдят, че първите двама от тях са родители, а третият е брат на М. Г. Д. , против когото е било образувано сл.д. № 2038/2004 г. по описа на Окръжна следствена служба - Пловдив и му е била наложена мярка за неотклонение „З.", в резултат на което той е бил задържан в следствения арест в гр. П.. Т. също, че на 13.12.2004 г. момчето потърсило медицинска помощ с оплаквания за главоболие и разстройство от 2-3 дни, медицинският фелдшер С. го прегледал, преценил, че се касае за внезапно започнала остра вирусна инфекция, за която му било предписано лечение с антибиотици, тъй като разстройството и главоболието на пациента не спрели и температурата му била повишена, той бил прегледан от личния лекар на ДЗСА - Пловдив д-р О., който извикал екип на „С.", медицинският фелдшер от този екип д-р Л. изказал съмнения за наличие на остър менингит и насочил Д. за спешен преглед и консултация в Инфекциозна клиника при УМ БАЛ „С." - Пловдив.

На 15.12.2004 г. след обяд дежурен лекар по амбулатория в тази клиника била Ответница: П., при предаване на пациента д-р Л. споделила и становището си да евентуалното заболяване и предала фиш за спешна медицинска помощ, в който била записана като работна диагноза „Температурно състояние, съмнение за остър менингит"; В. измерила телесната температура на Д. , отчела висока стойност, извършената проба за „вратна ригидност" не установила отклонения, констатирала наличието на гнойник в слабините, от който излязла обилно гнойна течност, и възпаление в дълбочина и след като установила, че той е наркоман с абстинентни прояви, преценила, че има индикации за абцес, изискващ хирургична интервенция и го препратила към хирургичното отделение на болницата, въпреки че нямало пречка интервенцията да се извърши и в инфекциозната клиника или да бъде поискано връщането му за проследяване на състоянието му. Д. бил откаран в П. хирургия на УМ БАЛ „С." ЕАД - Пловдив, където била направена обработка на абцеса и поставен малък дрен, а в талона било отразена уместността на терапия с антибиотик, превръзки и сваляне на дрена след три дни, която терапия била изпълнена от д-р С.; на следващия ден състоянието на пациента продължавало да е силно влошено, а поведението му - неадекватно, той бил откаран на преглед в ОДПЗС - Пловдив и било установено реактивно психотично състояние; на 17.12.2004 г. била назначена по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза, която дала заключение за реактивно прихотично състояние, което налага лечение в специализирано психиатрично заведение след консултация и уточняване на соматичното състояние на болния; на следващия ден - 18.12.2004 г., около 10,00 ч. Д. починал в килията, а назначената след смъртта му Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) установила, че тя се дължи на гноен менингоенцефалит, довел до парализа на важни за живота мозъчни центрове - на сърдечната дейност и дишането, с развитие на остра сърдечно-съдова недостатъчност. С влязло в сила решение от 29.08.2008 г. Пловдивският окръжен съд е признал В. за виновна в това, че е причинила смъртта на Д. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, тъй като като дежурен лекар в У. „С." ЕАД - Пловдив не е извършила всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпило животозастрашаващо нарушение и за поддържане на виталните функции на организма на Д. , намирал се в състояние на болест, пряко застрашаваща живота му, като тя е била освободена от наказателна отговорност и й е било наложено административно наказание. Доколкото от противоправното виновно поведение на първата ответница, на която е била възложена работа от втория Ответник:, на Ищците: са били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в силна психо-емоционална болка и страдание вследствие загубата на М. Д. -техен син и съответно брат. продължаващи дълъг период от време, те молят съда да ОСЪЖДА ответниците да им заплатят обезщетение в размер от по 60 000,00 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането - 18.12.2004 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответница: П. В. оспорва исковете, като твърди, че третият ищец не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, както и поради това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. поради продължителната венозна употреба на твърди наркотици и намалената способност на организма му сам да се справя с инфекции, от Ищците: поради липсата на адекватни грижи от тях по отношение на починалия и от другите медицински специалисти, участвали в диагностицирането и лекуването на пациента, поради неизпълнение на задълженията им в пълен обем. Твърди също, че претендираното обезщетение е значително завишено като размер доколкото не отговаря на изискванията на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и липсата на материална и емоционална зависимост на първите двама Ищци: с починалия им син.

Ответник: У. „С." ЕАД - Пловдив счита, че първите два субективно съединени иска са допустими, но неоснователни, а третият е недопустим доколкото Р. Д. не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Д. , от страна на Ищците: и от другите медицински специалисти, участвали в диагностицирането и лекуването на пациента. Счита също, че размерът на претендираните вреди е значително завишен и недоказан, поради което моли съда да ОТХВЪРЛЯ исковете изцяло.

С обжалваното решение са ОСЪЖДА П. В. и У. „С." ЕАД - Пловдив да заплатят солидарно на М. Д. и на Г. Д. по 60 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, силна психо-емоционална болка и страдание, предизвикани от смъртта на сина им М. Д. , починал на 18.12.2004 г. в резултат на немарливо изпълнение от страна на П. В. на 15.12.2008 г. на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника на У. „С." ЕАД - Пловдив немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба № 25/04.11.1999 г. на министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ, като към момента на неизпълнението В. е била в трудови правоотношения с У. „С." ЕАД - Пловдив и е изпълнявала възложени от болницата трудови функции, ведно с обезщетение за забава от 18.12.2004 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплатят солидарно на адвокат С. по 2 650 лв. адвокатско възнаграждение за всеки от двата уважени иска, като са ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. против П. В. и У. „С." ЕАД - Пловдив искове, а П. В. и У. „С." ЕАД Пловдив са ОСЪЖДА да заплатят по сметка на В. съдебен съвет сумата общо 4 800,00 лв. държавна такса. Решението не е било обжалвано в отхвърлителната му част и е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е само решението на окръжния съд в частта, в която ответниците са ОСЪЖДА да заплатят солидарно на първите двама Ищци: обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законната лихва върху него от датата на увреждането, и направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса по делото.

Мотиви:

За да бъде търсена и наложена отговорността по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищеца да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответника, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане. От друга страна отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /Ищците:/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД /вторият Ответник:/ е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от този Ответник:, работникът /първият Ответник:/ да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/ 1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

Неоснователно е възражението на Ответница: В. за недопустимост на съединяване на предявените искове против двамата ответници и искане за солидарното им осъждане. Солидарната отговорност между прекия причинител на увреждането и лицето, което му е възложило работата, при изпълнение на която то е възникнало, е допустима и тя произтича от факта, че увреждането е причинено от неколцина /чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД/, като причиняването на деликта от страна на възложителя на работата се изразява в неправилния избор на лице, което да извърши работата, и липсата на ефикасен контрол за това.

Видно от удостоверение за наследници на Община Пловдив - Район „Т." от 31.01.2005 г., Мариян Г. Д. е починал на 18.12.2004 г. в гр. П., като е оставил като наследници родителите си Г. Р. Д. и М. Т. Д., като съдът приема, че те са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на сина им /раздел III, т. 2 от ППВС № 4/1961 г./.

Не се спори между страните, което се установява и от постановление от 05.12.2004 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив, постановление от 08.12.2004 г. на Окръжна следствена служба - Пловдив, протокол от съдебно заседание на 09.12.2004 г. по чнд № 2816/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и справка от 20.12.2004 г. на военен следовател, че против М. Д. е било образувано предварително производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено: 1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 2. от лекар или фармацевт; 3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му; 4. при условията на опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. (3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва: 1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева; 2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. (4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. (6) В случаите по ал. 1 - 5 предме... от НК за това, че на 05.12.2004 г. в гр. П. без надлежно разрешително е придобил и държал високорисково наркотично вещество - 0,1737 гр. х., като първоначално той е бил задържан за 72 ч., а впоследствие му е била наложена мярка за неотклонение „З.", която се е изпълнявала в С. арест в гр. П., където е починал.

С влязло в сила РЕШЕНИЕ №132/20.03.2008 г., постановено по нахд № 1940/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, обвиняемата П. В. е призната за виновна в това, че на 18.12.2004 г. в гр. Пловдив е причинила смъртта на М. Д. поради немарливо изпълнение на 15.12.2008 г. в същия град на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника на У. „С." ЕАД - Пловдив немарливо е изпълнила относимите разпоредби на Наредба № 25/04.11.1999 г. на министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ, като не е извършила всички медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпило животозастрашаващо нарушение и за поддържане на виталните функции на организма на Д. , намирал се в състояние на болест - гноен менинго-енцефалит, пряко застрашавала живота му, тя е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв.

Доколкото влязлата в сила присъда, респ. решение, на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК във вр. с чл. 413Чл. 413. ⚖️ Практика (1) (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. (2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. (3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията от НПК /, тези обстоятелства следва да се приемат за установени, т.е. че В. е извършила противоправно и виновно действие, изразяващо се в немарливо изпълнение на възложените й функции на лекар поради това. че без да направи необходимите изследвания след съмнение за наличие на остър менингит, тя е изключила съществуването на невроинфекция и не е хоспитализирала пациента, в каквито условия и при динамично наблюдение на състоянието му би могло да се постави правилната диагноза и да се проведе адекватно лечение за постигане на благоприятен изход. Неоснователно е възражението на Ответница: В. за освобождаването й от отговорност поради това, че тя не е била лекуващ лекар на Д. , а само консултант, респ. че той не е бил неин пациент. Независимо от конкретните действия, които е извършила или е следвало да извърши В. , М. Д. е бил неин пациент по смисъла на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. от Закона за здравето /33/ доколкото той е потърсил, макар и посредством обслужващия следствения арест медицински персонал и екип на „Б.", и му е била оказана медицинска помощ.

По отношение на причинените на Ищците: неимуществени вреди: Неимуществени вреди са неоценими в пари, засягат правно защитени блага и се изразяват в неблагоприятните последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение, съответно от нарушението на забраната да не се вреди другиму, като в случай на непозволено увреждане такива могат да се търпят под форма на болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг.

От Свидетелски показания на свидетелите Т., Н. И. и А. М. , разпитани в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления кредитира, се установява, че на погребението на М. майка му била неадекватна, не можела да говори и да повярва в това, което вижда, след това останала тяло без никакъв дух, изживяла много тежко загубата, отишла на работа, за да не стои вкъщи, където било детето й, първата седмица забравяла и питала за служебни неща, които е работила с години, но все пак работата й давала спасение, по-рано тя била много жизнен и весел човек, а след смъртта на М. станала мълчалива, неконтактна, нещо не можело да я накара да се засмее, била съсипана, състарена и коренно променена, преди две години имала проблеми със здравето и трябвало да проведе лечение, но била демотивирана. От Свидетелски показания на свидетелката А. се установява също, че от 1992 г. ищецът живее разделен със семейството си, но поддържа чести контакти с тях, М. и М. често идвали при него в къщата му в с. Б., впоследствие в с. Цалапица, държали се приятелски, нямали разправии, Г. превеждал пари по банкова сметка, за която дебитна карта била у М. , а повечето пари били за М. , през периода 2002 г. - 2004 г. Мариян посещавал баща си почти всеки ден, М. имала транспортна фирма и два-три камиона и когато те се разваляли, ги карали за поправка при Д. , при ремонта помагал и М. , понякога Г. ходил в жилището при М. и М. събирали се заедно и на Г. , а за рождените дни на синовете си той им давал пари, през декември 2004 г. ищцата Д. му се обадила да му съобщи за смъртта на сина им, той бил шокиран, не можел да шофира и плачел, Г. Д. се променил много след това - често плачел, ставал през нощта, не спял, казвал, че е сънувал М. и вече не се радвал на живота. От Свидетелски показания на свидетеля П. не се установяват различни факти, като това, че той не си спомня в съдебната фаза по воденото наказателно производство против В. Ищците: да се проявявали признаци на скръб и страдание не може да обоснове извод за липсата на такива негативни емоции. Свидетелски показания на свидетелката К. в частта относно изживените от Р. Д. болки и страдания от смъртта на брат му са неотносими по спора доколкото предявените от него искове не са предмет на настоящето производство, поради което това доказателство не следва да бъде обсъждано. Не може да бъде споделен изводът на ответниците за липсата на силна емоционална връзка между починалия и баща му само поради факта, че след като научил за смъртта на сина си Г. Д. е довършил служебните си задължения по предаване на събраното от него прясно мляко и веднага след това е заминал при бившата си съпруга в гр. П.. показанията на св. М./. П. естеството на продукта и неговата бърза развала съдът намира, че изпълнението на това задължение е било неотложно, като от друга страна реакцията на всеки човек на една трагедия е различна, понякога дори необяснима, и от един конкретен акт не може да бъде изведен извод за същността, силата и дълбочината на връзката и взаимоотношенията между двама души.

На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че Г. Д. и М. Д. са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, силна психоемоционална болка и страдание, предизвикани от смъртта на сина им М. Д. , която, въпреки зависимостта му от наркотиците, е била внезапна и неочаквана. Съдът намира за неоснователно възражението на Ответница: В. за недоказаност на понесените от Ищците: неимуществени вреди поради това, че още преди смъртта си М. е бил венозен наркоман, което е причинило на родителите му страдания, а по делото не било установено дали тези вреди са съизмерими с тези, причинени от смъртта на Д. Настоящият състав приема за безспорно, че наркотиците са сериозен обществен проблем, който засяга най-ценното благо - живота на хората, съществуването му се е отразило крайно неблагоприятно на отношенията в семейството на М. Д. , като родителите му са изживели много силни и трайни отрицателни психически емоции, свързани с приемане на проблема, борбата за разрешаването му, несигурността и бъдещите прогнози. В същото време обаче от събраните гласни доказателства е видно, че те, особено майка му и частично баща му чрез осигуряване на необходимите финансови средства, са полагали сериозни усилия за преодоляване на хероиновата зависимост на сина им, вярата и надеждата в успешния изход са ги крепели и са рухнали физически и психически след смъртта на М. Д. , когато вече светът им е бил изцяло променен. Съдът счита, че по делото е доказан и последният елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД - причинна връзка между противоправното поведение на ответницата и настъпилата вреда за Ищците:, тъй като тя е в пряка зависимост от поведението й, неизпълнението на вменените й задължения в пълен обем и неправилната преценка на ситуацията, водеща до невземане на всички мерки за преодоляване на животозастрашаващото нарушение и за поддържане на виталните функции на организма на Д. Установени са и допълнителните предпоставки, ангажиращи отговорността на ответното дружество - вредите са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Видно от заповеди № 1277/14.12.1974 г. и № 63/03.06.2005 г. л. 275 - л. 276 от първоинстанционното дело/ и всички документи по личното й трудово досие /л. 484 - л. 498/. П. В. е била назначена първоначално на длъжност „А." в К. по епидемиология и инфекциозни болести на МА - М. факултет Пловдив, а впоследствие като лекар - главен асистент в К. по инфекциозни болести към У. „С." ЕАД -Пловдив, като трудовоправното отношение е било прекратено на 01.06.2005 г. поради пенсиониране на служителя. Обстоятелството, че на В. са били възложени функции, свързани с диагностика, консултация и лечение при инфекциозни състояния чрез самостоятелно решаване на диагностични и лечебни проблеми въз основа на задълбочени теоретични познания и практически умения, в т.ч. при спешни състояния и такива, застрашаващи живота на пациента, се установява от длъжностната й характеристика /л. 278 - л. 279/, Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на К. по инфекциозни заболявания към У. „С." - ЕАД - Пловдив In. 280 - л. 284/ и договор № 16-1331/12.05.2003 г. за оказване на медицинска помощ от основния пакет болнична помощ /л. 285 - 309/.

Настоящият състав приема за неоснователно и недоказано възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. поради продължителната венозна употреба на твърди наркотици и намалената способност на организма му сам да се справя с инфекции. Доколкото това възражение не е било разглеждано в наказателното производство, няма процесуална пречка то да бъде обсъдено от гражданския съд. Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че М. Д. е бил венозен наркоман поне от две години, като този факт е бил известен на всички лекари, които са му извършили преглед в периода от 13.12.2004 г. /при появата на първите симптоми на инфекция/ до 17.12.2004 г. /деня преди смъртта му/. От Свидетелски показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Д. К. , Й. С. Емил О. Цвета Ю. и М. Д. се установява също, че Д. не е показал на никой от тях гнойното образувание в областта на ингвиналната гънка над лявото си бедро. По делото обаче е безспорно установено, че смъртта на пациента е настъпила в резултат на гноен менингоенцефалит, за което не е приложено адекватно лечение. При доказателствена тежест, лежаща върху ответниците, те не са установили по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно доказване, наличието на причинна връзка между заболяването, довело пряко до смъртта на Д. , и факта, че той е приемал наркотици или че поради употребата на тези вещества или по друга причина не е изпълнил предписаното му от д-р В. лечение, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Единственото събрано доказателство в тази насока е приетото в първоинстанционното производство заключение на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с Вещо лице Я. И. , което съдът не възприема. На първо място следва да се посочи, че релевантните по делото факти, в т.ч. този за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, са винаги конкретни и такова трябва да бъде и тяхното доказване чрез използваните доказателствени средства. На този фон цитираното заключение представлява по-скоро научен труд за употребата на наркотици и начините за решаване на проблема -терминология, епидемиология на наркотичната експозиция в Пловдивския регион за определени периоди от време, причини за създалата се ситуация, тенденции за развитие на процеса и общотеоретични разработки на тема „имунокомпрометиран пациент", „инфекция - наркотично болно лице", „адекватно лечение на наркотично болен в Пловдивския регион", в т.ч. чрез научни изследвания. В същото време, въпреки че самото Вещо лице изрично признава, че няма събрани никакви преки доказателства за това доколко е имунокомпрометиран Д. поради липса на изследвания на пациента в тази насока, той приема по принцип, че по време на наркотичната си практика, преминавайки през фазите на употреба - злоупотреба - зависимост - непълна ремисия - рецидивна наркомания и хронична интоксикация - смърт, той е променял имунното си състояние и е задълбочавал имунния дефект от хероиновата интоксикация. По делото обаче няма събрани доказателства причината за смъртта на Д. да е усложнение от локалния ингвинален възпалителен процес, довел до менингоенцефалит, като това не може да бъде прието само въз основа на едно епизодично изявление на Вещо лицето, без да бъде подкрепено с изследвания, в т.ч. с резултатите от извършената аутопсия. В експертизата не е изследвана възможността вторичният гноен менингоенцефалит да е предизвикан от възпаление в гърлото на пациента /каквато се обсъжда в мотивите на въззивното решение по наказателното дело/ с излагане на мотиви за приемането или отхвърлянето й, тъй като при наличието на такава възможност гнойновъзпалителната промяна в слабинната област не би имала значение по спора за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. В отговора си на въпрос 1 Вещо лице И. приема, че е било въпрос на време и конкретна биологична провокация да се изявят комплексни болестни процеси с полиорганно засягане и клинична изява у Д. , както и че той е бил с клинично неизявена слабост на имунната система. Написаното от Вещо лицето касае състоянието на наркотично зависимите лица по принцип и теоретично намалената способност на имунната им система да се пребори с различни заболявания, но не може да представлява медицинско доказателство за конкретното състояние на Д. в конкретния момент, въз основа на което да се приеме, че това е довело до невъзможността да бъде открито, диагностицирано и своевременно лекувано основното заболяване, причинило смъртта му, още повече че според самото Вещо лице типичните проявления на намален имунитет при имунокомпрометирани хероиномани и при използване на нестерилна венозна апликация са възпалителни изменения в черния дроб, жлъчните пътища, белите дробове, сърцето и бъбреците, каквито при Д. няма. При отговорите на въпроси 2, 3 и 4 заключението на Вещо лице И. отново си поставя по-скоро информативни цели за изясняване на принципния проблем и възможното му решение, като в същото време той се отклонява от поставената му задача и подробно изследва поведението на останалите медицински специалисти, преглеждали Д. , и изказва мнение какви мерки е следвало да вземат те, за да бъде осъществено правилно лечението, който въпрос излиза извън обхвата на спора по делото. Тук следва да се посочи, че не е в компетентността на Вещо лицето да определя дали В. има вина за настъпване смъртта на Д. , като това е въпрос, решен от наказателния съд с влязло в сила решение, и той не може да бъде пререшаван в настоящето производство. Ирелевантно за спора е обстоятелството каква е смъртността при вторичните гнойни менингоенцефалити, в т.ч. при хероиномани, тъй като това би имало значение за преценката за наличие на причинно-следствена връзка с поведението на първата ответница, но само в случай, че тя беше положила необходимите грижи за изпълнение на задължението си по ранно диагностициране на заболяването и провеждане на мощна високодозова антибиотична и патогенетична терапия в стационарни условия.

Неоснователно е възражението на ответниците за намаляване на отговорността им поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ищците:, които не са полагали адекватни грижи за починалия. От Свидетелски показания на свидетелката В., разпитана в първоинстанционното производство, които съдът кредитира, се установява, че М. Д. бил неин пациент, провеждал терапия по повод наркотична зависимост от хероин със субституиращо лечение с морфин сулфат, били направени два курса от по няколко месеца в периода 2001 г. - 2003 г., пациентът идвал заедно с майка си на свободен прием при д-р М. като практикуващ лекар-психиатър, цената на прегледа тогава била 20-25 лв., в началото идвал всяка седмица, а след това веднъж на две седмици за период от няколко месеца, лечението не се заплащало от здравната каса, а изцяло от пациента, и било доста скъпо - най-малко 100-150 лв. стрували само медикаментите, приемът на които се осъществявал в домашни условия; зависимостта на Д. била тежка, той не можел да развие алтернативно социално-адаптивно поведение, бил социално дезадаптиран, нямал приятели, нямал работа, било трудно да се преустанови хероиновата употреба; първият курс на лечение бил успешен, пациентът спрял хероина, започнал работа и дълго време - около година - бил стабилен, нямал поведенчески отклонения, имал контрол над поведението си, но поради невъзможността за социална адаптация последвал рецидив на хероиновата употреба, при втория курс на лечение зависимостта станала по-тежка, поведението му подсказвало на околните, че има проблем, изолирал се, нямал приятели, не бил самостоятелен, но на свидетелката не са известни прояви на агресивно поведение или криминални такива, самото лечение не било изцяло неуспешно, а с временен ефект и частична степен на успех, т.е. за период от няколко месеца приемът на хероин бил спрян, но пациентът не можал да намали или спре употребата на морфин сулфат, а при намаляване на дозата му Д. подновил употребата на хероин и отпаднал от лечението: свидетелката не си спомня дали е предложила на пациента алтернативно лечение, но обикновено предлага такова, което се изразявало в заминаване в наркокомуна в чужбина, в този момент в България нямало метадонови програми, имало една платена наркокомуна в България и една безплатна, която тя като лекар не препоръчвала на пациентите си, тъй като условията в нея не били добри. Фактът, че М. Д. е бил воден от майка си и от брат си при различни лекари за лечение на зависимостта му от наркотици се установява и от Свидетелски показания на свидетелката К., разпитана в първоинстанционното производство, които съдът кредитира. Обстоятелствата, че на познатите и колегите на М. Д. е било известно, че около година преди смъртта на сина й М. той е употребявал наркотици, а за да бъде откъснат от средата и да не се дрогира, майка му и брат му се стараели да го придружават винаги, че той почти всеки ден стоял в офиса, в който работила Д. , по 4-5 ч. и си тръгвал с нея, че ищцата водела сина си на изследвания почти всеки месец и подготвяла влизането му в клиника по неврология в У. „С." /Държавна болница/ през януари 2005 г. за лечение въпреки нежеланието му, но той починал около месец преди това, се установява от Свидетелски показания на свидетелката Т.. При изслушване на Ищците: по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК в съдебно заседание на 12.02.2010 г. те не са направили изявления с неблагоприятни за тях правни последици, поради което тези обяснения нямат доказателствена стойност. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че родителите и братът на М. Д. са направили сериозни усилия да му помогнат да преодолее хероиновата си зависимост, като са му осигурили възможност да ползва скъпоструващо лечение за продължителен период от време, консултации с различни специалисти и всички налични към този момент в България методи, опитали са се да въздействат върху сина си и чрез откъсване от средата, която го е свързвала с наркотиците, стремейки се да бъдат постоянно с него и да ангажират времето му, като предвид възрастта на М. Д. и сериозността на проблема, който изисква силна воля и желание у самия пациент, както и постоянни и целенасочени усилия от страна на Държавата, липсата на резултат от лечението не може да се отдаде на нежелание от страна на родителите му или на недостатъчни положени от тях грижи. Съдът намира, че не следва да бъде възприемано заключението на Вещо лице Я. И. по отношение на обема на полаганите от Ищците: грижи за сина им и дадената в обясненията на Вещо лицето при приемане на заключението му оценка на тези грижи, тъй като от една страна в този случай то не използва специални знания от областта на науката, а само възпроизвежда и анализира събраните гласни доказателства, което е от компетентността на съда, а от друга страна самото Вещо лице признава, че в момента преди задържането му Д. е бил в състояние на разгърната наркомания, при което той е токсикологично, психически и физически зависим от дрогата и не може да му се вмени във вина употребата й, поради което в още по-голяма степен не може да се вмени във вина невъзможността на близките му да игнорират или да ограничат приема на хероин чрез осъществявания от тях контрол и полагани грижи. Отговорността на двамата ответници не може да бъде намалена и поради това, че в процеса на диагностициране и лечение на Д. са участвали и други лекари. Дори да се приеме за установено, че вредоносният резултат /смъртта на Д. / е настъпил от действията на различни физически лица -----медицински специалисти /което по делото не е доказано/, те биха били солидарни длъжници по смисъла на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД. При наличието на солидарна отговорност единствено право на Ищците: е да определи от кого от съдлъжниците, дължащи една и съща престация на кредитора, ще търси обезщетение за претърпените вреди, той може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, а точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, но и останалите, като как ще бъдат уредени вътрешните отношения между съдлъжниците е въпрос извън предмета на настоящето производство. По тази причина не следва да бъдат обсъждани Свидетелски показания на свидетелите Д., Й. С. , Е. О. , Ц. Ю. и М. Д. , медицинския картон на М. Д. и заключението на Вещо лице И. в тази част, от които се установява развитието на заболяването му и извършените прегледи и допълнителни дейности от всеки от медицинските специалисти, които са взели участие в диагностицирането и лечението му, за да бъде обсъждано дали всеки един от тях е извършил необходимите действия за адекватно лечение на пациента, респ. дали някой от тях има вина за настъпване на вредоносния резултат. Не следва да бъдат обсъждани представените по делото заключения, приети по сл.д. № 2038/2004 г. и по сл.д. № 301/2006 г., и двете по описа на ОСС - Пловдив, и по нахд № 1940/2007 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, протоколи за разпит на свидетели по сл.д. № 2038/2004 г. по описа на ОСС -Пловдив, по сл.д. № 418-111/2004 г. на ВОП - Пловдив и по нахд № 1940/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, както и протоколи за разпит на обвиняеми, доколкото те са събрани като доказателства в друго производство и по този начин се нарушава действащият в гражданския процес принцип за непосредственост и устност при събиране на доказателства от съда. Предвид релевантните по спора факти, които трябва да бъдат установени от страните, са неотносими представените Писменни доказателства от Ответница: В. заключително постановление по сл.д. № 418-Ш/2004 г. на ВОП - Пловдив, докладна записка, писмо до ръководителя на 03 „С.", заповед на главен директор на Г. дирекция „И." в Министерство на правосъдието /л. 66 - л. 77 от първоинстанционното дело/, искане, протокол за претърсване и изземване, докладни записки, заповед за полицейско задържане на лице, протокол за личен обиск, постановление за образуване на предварително производство, протокол за обиск, експертна справка, постановление за назначаване на експертиза In. 80 - л. 90/, постановления за назначаване на експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, докладна записка, справка, заключително постановление, постановления за прекратяване на наказателното производство, определение по чнд № 37/2005 г. на Пловдивския военен съд, докладна записка, постановление за назначаване на експертиза. протокол за предявявано на разследване, постановления, определение по вчнд № 3777/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, постановление In. 99 -л. 125/, протоколи за предявяване на разследване, постановление за привличане на обвиняем, постановление от 02.07.2007 г., обвинително заключително постановление, постановление от 29.08.2007 г., разпореждане по чнд № 2778/2004 г. на Пловдивския окръжен съд In. 128 - л. 141/, определение по внд № 60/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, протоколи по нахд № 1940/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, характеристична справка In. 145 - л. 193/, бланка за информирано съгласие на У. „С." ЕАД - Пловдив, харта за правата на пациентите, Правилник за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ДКБ при ОДПЗС Пловдив ЕООД In. 258 - л. 269/ и трудова характеристика In. 277/.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че смъртта на М. Д. е настъпила вследствие на виновното противоправно поведение на Ответница: П., на която Ответник: У. „С." ЕАД - Пловдив е възложил работа, при изпълнението на която са били нанесени неимуществени вреди на Ищците: от настъпилата смърт на сина им, като между поведението на прекия причинител и настъпилото увреждане има пряка причинно-следствена връзка. При приложение разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД и отчитайки реално претърпените неимуществени вреди от Ищците:, възрастта им, възрастта и семейното положение на починалия им син, отношенията между тях, като между майка и син те са били ежедневни и много близки, а макар М. Д. и Г. Д. да са живеели разделени, те също са поддържали постоянна връзка, характера на увреждането, начина, времето и обстоятелствата, при които е извършено, интензитета и продължителността на болките и страданията на Ищците: и бъдещите им страдания от липсата на близък човек, съдът намира, че им се дължи обезщетение в размер от по 60 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на деликта - 18.12.2004 г. до окончателното изплащане на сумите. Предвид гореизложените мотиви постановеното решение в частта, в която са уважени исковете на М. Д. и Г. Д. , е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Решението на окръжния съд е правилно и в частта, в която ответниците са ОСЪЖДА да заплатят солидарно на адвокат С. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА от по 2 650,00 лв. върху размера на всеки иск, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и в частта, в която ответниците са ОСЪЖДА да заплатят държавна такса по сметка на В. съдебен съвет от 4 800,00 лв. върху уважената част от исковете. Предвид отхвърляне на жалбата и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъдат ОСЪЖДА ответниците да заплатят солидарно на адвокат С тежа на С. като процесуален представител на въззиваемите адвокатско възнаграждение за тази инстанция, както следва: по жалбата против решението по предявения от М. Д. иск - 2 650,00 лв. и па жалбата против решението по предявения от Г. Д. иск -2 650,00 лв.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 904/24 06.2010 г., постановено по гр.д. № 2296/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XXII състав, в частта, в която П. П. В. и УМ БАЛ „С." ЕАД - Пловдив са ОСЪЖДА да заплатят солидарно на М. Т. Д. и на Г. Р. Д. по 60 00,00 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, силна психоемоционална болка и страдание, предизвикани от смъртта на сина им М. Г. Д. , починал на 18.12.2004 г. в резултат от немарливо изпълнение от страна на П. В. на 15.12.2004 г. на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - здравеопазване, като дежурен лекар в Инфекциозна клиника при У. „С." ЕАД -Пловдив, като към момента на неизпълнение на задълженията си П. В. е била в трудови правоотношения с У. „С." ЕАД -Пловдив и е изпълнявала възложени от болницата трудови функции, ведно с обезщетение за забава от 18.12.2004 г. до окончателното изплащане на сумите, в частта, в която П. П. В. и У. „С." ЕАД - Пловдив са ОСЪЖДА да заплатят солидарно на адвокат С. адвокатско възнаграждение за предявения от М. Д. иск от 2 650,00 лв. и за предявения от Г. Д. иск от 2 650,00 лв., както и в частта, в която П. П. В. и У. „С." ЕАД - Пловдив са ОСЪЖДА да заплатят по сметка на В. съдебен съвет държавна такса в размер на 4 800,00 лв. В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА П. П. В. от гр. П., ул. „П." № 29, ет.*, ап.*, ЕГН, и У. многопрофилна болница за активно лечение „С." ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „. шосе" № 66 да заплатят солидарно на адвокат С. от гр. П., ул. „Х." № 2, ет.* адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по предявения от М. Д. иск в размер на 2 650,00 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/ и по предявения от Г. Д. иск в размер на 2 650,00 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ЧЛЕНОВЕ:1. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Свързани документи: Решение"№ 904 по гр.д. 2296/09 ОС - Пловдив Определение"№ 25 по гр.д. 233/11 ВКС