Решение №5040/18.12.2013 ГД №5336/2012 РС Пловдив

Решение №5040/18.12.2013 ГД №5336/2012 РС Пловдив Гражданско дело № 5336/2012 г., разгледано от Районен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Предявени са обективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД от В.П.В., ЕГН ********** ***,чрез адвокат С.Д. и с адрес за призоваване : ................. против УМБАЛ ”Свети Георги”ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Пещерско шосе” № 66, представлявано от изп. директор К.Д.. Ищцата иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди в резултат от причинено увреждане в хода на лечението й в ответното дружество за периода от 10.02.2012г.-20.02.2012г., сумата 500 лв. - обезщетение за понесени имуществени вреди за разходи за лекарства, претендирани по 13,89 лв. на месец за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., както и сумата 500 лв. - обезщетение за понесени имуществени вреди за разходи за рехабилитационни процедури, по 13,89 лв. на месец за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

В. твърди, че в периода от 10.02.2012г. до 20.02.2012г. била настанена на лечение в УМБАЛ "Свети Георги"ЕАД, гр.Пловдив, с диагноза панкреатит. По време на хоспитализацията на 17.02.2012г. паднала от леглото и изпаднала в безсъзнание. В резултат от падането получила компресионна фрактура на гръбначен прешлен Thl2. Не й била оказана помощ, както и необходимото внимание и болнични грижи. Била изписана, без да се диагностицира получената травма, с констатирано подобрение. В действителност, обаче, ищцата получила значителни усложнения, довели до необходимост да потърси лекарска помощ в УМБАЛ "Св.Анна", гр.София. Там била приета със силни болки и диагностицирана, като при рентгенография на торакални прешлени се установило наличие на горепосочената компресионна фрактура, получена след падането в първата болница. След получаване на травмата ищцата претърпяла и продължавала да търпи интензивни болки и страдания, изразяващи се в нарушен сън, невъзможност за извършване на елементарни телодвижения и цялостно затрудняване на ежедневната дейност. Причинената травма била свързана и с допълнителни разходи в бъдеще за лекарства и специализирани рехабилитационни процедури, дължими за периода от изписването й от УМБАЛ "Свети Георги"ЕАД до 20.02.2015г. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът в писмен отговор по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК оспорва исковете. Оспорва, че травмата, описана в исковата молба, е получена при престоя на ищцата в първото лечебно заведение, сочи, че същата се дължи на заболяването остеопороза, свързано с болестни изменения на костите при В.. Следователно, ответникът не може да бъде държан отговорен за настъпилите увреждания. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Пловдивски районен съд, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: Безспорно се установява по делото, че на 10.02.2012г. В.В. е постъпила в УМБАЛ”Свети Георги”ЕАД –гр.Пловдив по спешност със силни коремни болки и е настанена за болнично лечение с диагноза ” панкреатит”.Ищцата е пролежала в болницата от 10.02.2012г.-20.02.2012г. От представената епикриза /л.6 от делото/ е видно, че е проведено медикаментозно лечение ,включително и със спазмоаналгетици, като и при изписването на ищцата от „Клиниката по обща и оперативна хирургия с колопроктология” при ответника са дадени препоръки за терапия у дома със спазмалгон. Видно е още,че В. има придружаващи заболявания едно ,от които е остеопороза,което заболяване причинява чупливост на костите, включително спонтанни/внезапни/ фрактури или такива от съвсем леки травми, като въпросната диагноза утежнява симптомите при налично счупване. Ищцата твърди,че на 17.02.2012г. вечерта, по време на престоя си в болницата,е паднала от леглото и изпаднала в безсъзнание.При това падане В. твърди,че е получила компресионна фрактура/спукване/ на гръбначен прешлен/Тh12/ и че не й е била оказана помощ,както и необходимото внимание и болнични грижи.

По делото е изслушана свидетелката А.С., която установява, че е близка приятелка на ищцата. При едно от посещенията си в болницата, в която била В. през зимата на 2012г. научила,че същата паднала в коридорчето между банята и стаята.Изпаднала била в безсъзнание и по-късно санитарката я намерила,завели я до леглото , но ищцата имала силни болки в гърба.Никой от медицинския персонал не обърнал внимание на болките на В. ,дори я изписали от болницата .Няколко дена след като била изписана ищцата била приета в болница „Света Ана” в гр.София, защото продължавало да я боли .Самата ищца споделили на свидетелката,че болките били започнали от падането й в болницата в гр.Пловдив. Съдът като цяло не кредитира показанията на свидетелката,тъй като това,което същата установява е узнато от самата ищца и споделено от нея пред С..

По делото е представена епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Ана”АД-София и рентгеново изследване ,от което се установява,че при ищцата В. е констатирана компресионна фрактура/спукване/ на гръбначен прешлен/Тh12 и остеопороза. В болница „Света Ана”гр.София лечението,което е проведено на ищцата по повод силните болки, които е изпитвала ,е назначаване на обезболяващи медикаменти. По делото е приложен и резултат от образно-диагностично изследване от 19.02.2012г. от Клиника по образна диагностика към УМБАЛ”Свети Георги”ЕАД-гр.Пловдив/л.28/,от което е видно,че на В. е направено такова изследване и лекарите не са констатирали наличие на видими травматични промени.

От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно,обективно изготвена и неоспорена от страните,се установява,че на рентгенова снимка №1961 от 19.02.2012г. с надпис ”В.В.” се визуализират данни за компресионно счупване на тялото на ХІІ гръден прешлен.Компресионното счупване на тялото на ХІІ гръден прешлен се дължи на травма с малка кинетична енергия.То може да се получи дори при тласък или падане върху терена,така както е съобщила ищцата.Такава лека травма не би могла да увреди тялото на прешлен у здрав организъм.Остеопоротичните промени са основен благоприятен фактор за настъпване на такъв вид счупвания.В прогностичен аспект ,според вещите лица, В. може да очаква още такива инциденти,поради което следва да провежда лечение и да се предпазва от резки движения. Експертите сочат,че лечението на компресионното счупване на тялото на ХІІ гръден прешлен не се нуждае от лекарствено лечение,освен симптоматични средства при необходимост .Подобни счупвания,както е при ищцата,не се лекуват с рехабилитация.Може да се провежда физиотерапия.Остеопорозата като основен рисков фактор за счупването,подлежи на продължително медикаментозно лечение с бифосфонати и стронциев ранилат,заедно с вит.D и калциев препарат в оптимални дози,след консултативен преглед от ревматолог и ендокринолог.

При така установеното съдът приема,че предявените обективно съединени искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съгласно чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по цитирания текст е безвиновна, тя е за чужди противоправни действия и има гаранционно-обезпечителна функция. За длъжностните лица, преки причинители на непозволеното увреждане вината се предполага /чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД/. Установи се по безспорен начин от изложеното,че ищцата е била лекувано при ответника по повод силни болки в корема.Проведено е лечение,назначени са болкоуспокояващи медикаменти и В. е изписана от болницата.Ищцата твърди,че е паднала в болничната стая,пукнала си е гръден прешлен и не й е била оказана необходимата помощ от персонала в болницата,поради което се е наложило да постъпи в друга болница в гр.София.По делото,при доказателствена тежест,лежаща върху ищцата,същата не установи,че е паднала в болицата и от такова падане е причинена твърдяната травма.Съдът не кредитира показанията на свидетелката на В.,тъй като тя преразказва това,което й е споделено от ищцата.Дори и да се приеме,че травмата е настъпила в болницата на ответника ,то на 19.02.2012г. на В. е направено рентгеново изследване ,но заключението на лекаря е било,че не е налице травматично увреждане.Тази констатация се опровергава от приетата по делото комплексна медицинска експертиза и вещите лица категорично дават заключение,че към 19.02.2012г. В. е имала компресионно счупване на тялото на ХІІ гръден прешлен.Това счупване не се нуждае от лекарствено лечение,не се лекува и с рехабилитация,така,че дори и да се приеме тезата на ищцата,че е получила счупването в болницата,то не е налице виновно противоправно поведение на медицинския персонал,който в достатъчна степен е положил грижи за болната.Назначени са били болкоуспокояващи средства,такива каквито са предписани на В. и в болница „Света Анна” в гр.София.И в двете болници на ищцата не е провеждано някакво специално лечение ,като такова лечение при това счупване не се назначава и не се провежда.Тъй като счупването,което е получила ищцата е във връзка с друго нейно заболяване- остеопороза,то вещите лица дават заключение,че при всяка една лека травма се стига до такъв вид счупвания и В. може да очаква още такива инциденти.Следва да бъде лекувано основното заболяване остеопорозата, която е основен фактор за такива увреждания. Видно от медицинската документация (епикриза от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, терапевтична схема) и от разпита на вещото лице Ш. в заседание на 02.12.2013г. болкоуспокояващи са предписвани на В., т.е дори и да не е установена фрактура, лекарите са се съобразили изцяло с оплакванията на болната и са назначили именно посоченото от д-р Ш. лечение-болкоуспокояващи. Действително не е посочено в епикризата да е назначавано лечение с лумбостат (лумбален пояс), но такова лечение не е било изписвано и провеждано и в другите лечебни заведения, в които е лежала В. (видно от епикризите), въпреки установената там фрактура. Няма данни по делото, при наличие на доказателствена тежест на ищцата, същата да е носила лумбостат за описания от вещото лице период, такива факти не са изнесени и от свидетелката, разпитана в съдебното заседание. Ето защо липсва противоправно поведение от страна на лекуващия персонал, работещ при ответника, изразяващ се в бездействие, а именно неоказване на необходимата медицинска помощ, тъй като пациентката е била прегледана и е било изписано лечение, съответстващо на посоченото от вещото лице. При така установеното и обсъдено не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинно-следствена връзка.Не е налице виновното ,противоправно поведение на медицинския персонал на ответника ,от което да е налице вреда за ищцата.Исковете по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД,така както са предявени от В.В., се явяват изцяло недоказани по своето основание. Недоказани остават изцяло и исковете за заплащане на обезщетение за причинени материални щети,като следва да се подчертае,че по делото липсват каквито и да е доказателства за направени разходи на ищцата във връзка с проведеното й лечение в болницата в гр.София.От друга страна,не може да се претендира обезщетение за бъдещи вреди,така както е поискано от пълномощника на В..

На основание чл.78,ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по настоящото производство в размер на 1030 лева-за заплатен адвокатски хонорар и депозити за вещи лица.

С оглед горното Пловдивският районен съд-V граждански състав Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД от В.П.В.,ЕГН ********** ***,чрез адвокат С.Д. и с адрес за призоваване : гр...................против УМБАЛ”Свети Георги”ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Пещерско шосе” № 66, представлявано от изп.директор К.Д. да бъде осъден ответника да заплати сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди в резултат от причинено увреждане в хода на лечението й в ответното дружество за периода от 10.02.2012г.-20.02.2012г., сумата 500 лв. - обезщетение за понесени имуществени вреди за разходи за лекарства, претендирани по 13,89 лв. на месец за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., както и сумата 500 лв. - обезщетение за понесени имуществени вреди за разходи за рехабилитационни процедури, по 13,89 лв. на месец за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното им изплащане,като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА В.П.В.,ЕГН ********** ***,чрез адвокат С.Д. и с адрес за призоваване : гр...............................да заплати на УМБАЛ”Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Пещерско шосе” № 66, представлявано от изп.директор К.Д. сумата от 1030 лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис. Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав на осемнадесети декември две хиляди и тринадесета Година в публично заседание на втори декември 2013г. в следния състав: Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА като разгледа докладваното от съдията дело номер 5336 по описа за 2012 година